Международен валутен фонд

6.По какъв начин МВФ осъществява дейността си?

Основната цел на МВФ е осигуряване на стабилност на международната монетарна и финансова система. Това позволява да се ершат проблемите при кризи, а фондът работи със страните за увеличаване на растежа и намаляване на бедността. Има три основни инструмента, които фондът използва, за да постигне целите си: надзор, техническа помощ и обучение и кредитиране.

Процесът на мониторинг и дискутиране на икономическата и финансова политика на страните е известен като билатерален надзор. Обикновено той е в рамките на година – МВФ прави дълбока оценка на икономиката на всяка страна членка. Заедно със Световната банка, МВФ представя гъвкавите финансови системи в света, чрез Програмата за оценка ан финансовия сектор на страните.

Създава програми за кредитиране, според икономическия растеж и благосъстоянието на страните.

7.Членство

Днес страните членки на МВФ са 187 на брой. При присъединяването си, на всяка страна се определя квота, базирана на размера на икономиката и. През 2008 година МВФ взема решение за ребалансиране на квотната система, за да посрещне нуждите от финансиране на страните, резултат от Глобалната финансова и икономическа криза.

Специалните права на тираж са създадени от МВФ, за да се поддържа тогавашната система на фиксирани валутни курсове, известна като Бретън-Уудска валутна система. Правителството и централната банка на всяка страна, която е участвала в тази система, са били длъжни да поддържат определено количество официални резерви под формата на злато и общоприети чужди валути.

Всяка държава е можела да използва тези резерви от злато и валута за покупката на своята собствена валута на паричните пазари, за да се поддържа фиксиран валутният й курс. Но международните доставки на двата основни резервни актива – златото и щатските долари, се оказват недостатъчни, за да подкрепят разрастването на световната търговия и развитието на финансовия сектор.

Ето защо международната общност решава да създаде нов международен резервен актив под егидата на МВФ, който да допълва съществуващите резервни активи. Това са специалните права на тираж, които се превръщат в специфичната валутна единица на страните, които членуват в МВФ, а в наши дни се използват все по-често, например при разплащанията между мобилни оператори за роуминг.

Първоначалната стойност на СПТ е еквивалентна на стойността на 0,888671 грама чисто злато, които по това време могат да се закупят срещу един щатски долар. След разпадането на системата от Бретън Уудс през 1973 г. обаче СПТ се предефинират като кошница от валути, които първоначално са били 16 на брой, към 1981 г. са пет, а днес са останали само еврото, йената, лирата и щатският долар.

МВФ може да разпределя СПТ между своите членове пропорционално на техните квоти, които зависят от размера на икономиките им. По този начин всеки член на МВФ получава безплатен актив в определено количество. Ако СПТ на дадена страна станат по-големи от това разпределение, тя печели лихва върху горницата и обратно - ако притежава по-малко СПТ, заплаща лихви върху недостига.

Лихвеният процент по СПТ, които служат като разчетна единица на много международни организации, се определя всяка седмица на базата на лихвените проценти за краткосрочно финансиране в съответната валута на междубанковия пазар в Лондон. Той служи като база за определяне на лихвата по заемите, отпускани на членове на МВФ, които са намират в затруднено финансово положение.

Квотите за членство в МВФ генерират по-голямата част от финансовите ресурси на фонда. Всяка държава-членка на МВФ получава квота, в зависимост от относителния размер на нейната икономика в световната и нейната отвореност. Квотата на всеки член определя максималния финансов ангажимент на страната към МВФ и нейното право на глас при вземането на решения.

През април тази година МВФ реши да реформира структурата на квотите по такъв начин, че да отразяват по-адекватно икономическата реалност. За тази цел се увеличиха квотите на бързо развиващите се икономики. Най-големият член на МВФ – САЩ, има специални права за тираж от 37,1 млрд., или 58,2 млрд. долара, а на-малкият – Палау, има квота от 3,1 млн. СПТ, или 4,6 млн. долара.

Досега е имало две емисии на специалните права на тираж - през 1970-1972 и през 1979-1981 г. На срещата на върха на Г-20 през април 2009 г. бе решено ресурсите на фонда да бъдат увеличени със 750 млрд. долара, за да бъде подкрепена световната икономика. Допълнителната емисия на СПТ е планирана като част от глобалните антикризисни мерки, които като цяло възлизат на 1,1 трилиона долара.

През 2009 година се правят две увеличения през август със 161,2 млрд. и 21,5 млрд. през септември до общо 204 млрд. Квотата на България възлиза на 640,2 млн. СПТ, което се равнява на близо 0,3% от всички СПТ.

Към момента "теглата" на отделните валути са:

1. 
   Щатски долар - 44%
   
2. 
   Евро - 34%
   
3. 
   Японска йена - 11%
   
4. 
   Британска лира - 11%
   

СПТ на МВФ възлизат на 204,1 млрд. в началото на септември 2009 г., което се равнява на около 318 млрд. щатски долара. Доларовата стойност на правата за тираж се публикува ежедневно на интернет страницата на МВФ. Тя се получава, като количеството на другите три основни валути се преизчисли в щатски долари на базата на обменните валутни курсове на междубанковия пазар в Лондон.

Специалните права на тираж се използват при получаване на траншове от МВФ, при сключени споразумения, както и при много други международни споразумения сделките са уговорени в СПТ. Кодът им по ISO 4217 е XDR.

Освен от МВФ, специалните права на тираж се използват още при застраховки на багаж от авиолиниите (застраховката обикновено е фиксирана на 1000 XDR и се изплаща във равностойността и в някаква валута например евро), международните пощенски услуги, а също и разплащания между мобилните (GSM) оператори за "роуминг" услуги.

Страни, които изпитват финансови затруднения при изплащане на международните си задължения, създават потенциален проблем за стабилността на международната финансова система, която МВФ има за цел да защитава. Всяка страна, няма значение дали е богата, със среден доход или бедна, може да се обърне към МВФ за финансиране на дисбалансите си в платежния баланс, в случай, че не успеят да намерят удовлетворяващи ги условия на капиталовите пазари, за да поддържат стабилността на резервите си. Заемите на МВФ са предназначени да помагат на страните, да стабилизират икономиките и да поддържат растежа. МВФ не финансира проекти, подобно на Световната банка или други финансови институции.

По отношение на популярността на заемането от МВФ, статистиката сочи, че всеки четири от пет страни имат заем от МВФ. Но сумата на заемите и броят на заемателите са силно колебаещи се във времето.

В първите две десетилетия на съществуването на МВФ, повече от половината заеми отиват в индустриалните страни. Но от 1970 година, теди страни имат възможност да посрещат своите финансовинужни с помощта на капиталовите пазари.

Петролната криза от 70-те години на 20 век и дълговите кризи от 80-те години, правят основни заематели страните със среден и нисък доход.

През 90те години на 2- век, порцесите в Централна и ИЗточна Европа и кризите на нововъзникващите пазарни икономики водят до по-нататъшно търсене на заеми и в тези региони.

През 2004 година се наблюдава масово започване на погасяване на заемите към МВФ от страна на страните членки на фонда. В резултат, търсенето на средства намалява рязко.

Но Световната финансова криза предизвиква отново желанието на страните да използват опцията за средства от фонда за финансиране. В късната 2008 година и в ранните месеци на 2009 година средства в размер на 60 милиарда золара помагат на нововъзникналите пазари да се справят с кризата.

Но периодът преди кризата с масовото връщане на заемите и този, по време на кризата, водят до преосмисляне на заемната стратегия на фонда. В резултат на това, МВФ предлага нова гъвкава кредитна линия, увеличаваща гъвкавостта на стенд-бай споразуменията, удвояваща достъпа до лимитите от заеми, адаптира разходната структура за по-нисок достъп и предпазното кредитиране и прави по-ефективни по-рядко използваемите инструменти.

Ускоряват се и процедурите по заемите и се преосмислят условията за реакция към външните шокове за страни с нисък доход.

В практиката, целта на заемите на МВФ се променя драстично от времената, в които е създаден фондът. През годините ,помощта на МВФ еволюира от подпомагане на чисто краткосрочни търговски отклонения в платежния баланс до проблеми, резултат от търговски шокове, приодни бедствия, следвоенни конфликти, икономически преход, намаляване на бедността и икономическо развитие, преструктуриране на задлъжнялостта, оцеляване то банкови и валутни кризи.

За да се обърне страна към МВФ тя трябва да е близо до условията на икономическа криза, валутата и да е под постоянен натиск на валутните пазари, международните и резерви да са „изтощени”, икономическата и активност да е спаднала или да се наблюдава стагнация, а голям брой от фирмите или домакинствата да са на границата на банкрут.

МВФ и правителствата на страните съгласуват програмна политика, целяща достигането на специфични, количествени цели в подкрепа на цялостната икономическа програма. Например, страните могат да поставят фискални цели или такива, свързани с увеличаване на резервите си.

Заемите в последните три години зависят от намеренията на страните и проблемите които имат. Правителствата подчертават детайлите на икономическата си програма в „Писмо за намеренията” отправено към управляващият директор на МВФ. Подобно писмо може да бъде ревизирано, ако обстоятелствата го налагат.

Естествено е МВФ да не осигурява цялата сума за финансиране на страните, но неговите действия са сигнал, че страната ще се стабилизира и външните кредитори и потенциални инвеститори могат да бъдат сигурни за стабилността и надеждността.

Основни кредитни улеснения (облекчения)

В условия на криза, страните често се нуждаят от финансиране на техните дефицитни платежни баланси. От създаването си през юни 1952 година, Стендбай споразуменията на МВФ се използват във времето от страните като основен инструмент за нововъзникващи пазари. Лихвите са „неконцесионални”, въпреки, че те са винаги по-ниски, в сравнение, с тези, които биха платили страните да увеличат тяхното финансиранена частните пазари. СТендбай споразуменията са обновени през 2009 година с цел по-голяма гъвкавост и отговор на нуждите на страните членки. Лимитите за заемите са удвоени и условията за получаване на средства за опростени. Новите споразумения също имат и широка база до финансиране с цел предпазна мярка.

Flexible credit line - Гъвкавата кредитна линия е безусловен, револвилащ кредит със срочност до 1-2. Страни, които имат достъп до кредитната линия имат избор да теглят средства по нея по всяко време или да я третират като предпазно споразумение. Разходите по заема са същите като по тразиционно стенд-бай споразумение.

Критерии

Достъп до Гъвкавата кредитна линия е ограничен до страни, които изпълняват набор от стриктни предварителни условия, показващи “много здрав фундамент, политика и са демонстрирали изпълнение на политика в миналото. Тези условия включват:

• 
  устойчива позиция на платежния баланс
  
• 
  финансова сметка, доминирана от частни капиталови потоци;
  
• 
  достъп на държавата до капиталовите пазари при благоприятни условия;
  
• 
  достатъчен размер на валутни резурви;
  
• 
  устойчиви публични финанси
  
• 
  ниска и устойчива инфлация
  
• 
  добре надзиравана и платежоспособна финансова система.
  

Достъпът до кредитна линия позволява осигуряването на голяма сума пари в сравнение с типичните стендбай споразумения.

The Extended Fund Facility - Разширените кредитни улеснения се използват да помогнат на страните за балансиране на платежните баланси свързани със структурни промени, които изискват по-дълго време за коригигиране в сравнение с макроикономическите небалансирания. Програмата включва мерки за подобряване на начина на функциониране на пазарите и институциите, такива като реформи в данъчния и финансов сектор, приватизация на публични предприятия.

Търговският интеграционен механизъм (Trade Integration Mechanism) позволява на МВФ да осигури заеми за развиващите се страни, които търпят неблагоприятни последици в резултат на многостранна търговкса либерализация, или защото приходите от износ намаляват, когато губят преференциален достъп до техни пазари или защото цените на внасяната храна расте, при елиминиране на субсидии за агросектора.

Заеми към страни с нисък доход

Concessional¹ (Специални) Lending Facilities – За да помогне на страните с нисък доход, където негативното влияние на глобалната финансова криза е значително, МВФ подобрява своите Концесионални кредитни облекчения, зада ги направи по-гъвкави и да могат да посрещнат увеличаващото се търсене на финансова помощ от самите страни. Тези промени стават ефективни от януари 2010 г.

За помпомагане на тези страни и за редуциране на бедността и увеличаване на растежа, МВФ създава три типа заеми – Разширени кредитно подпомагане, Бързо кредитно подпомагане и Стендбай кредитно подпомагане.

Бързото кредитно подпомагане Rapid Credit Facility – осигурява бърза подкрепа с лимитирани условия на страните с нисък доход за покриване на спешни нужди за уравновесяване на платежните си баланси.

Дългово облекчаване

Финансовата помощ, която дава МВФ, обикновено се предоставя на траншове, които са обвързани със спазването на специфични условия на икономическа и финансова политика. Тези критерии трябва да бъдат изпълнени преди да се отпусне следващия транш.

• 
  Първо споразумение -едногодишно. Обхваща периода 15 март 1991-15 март 1992 г. То е подписано от правителството на Димитър Попов. По него са предвидени покупки на специални права на тираж за 279 млн. и 60,6 млн. СПТ по т.нар. CCFF (Compensatory and Contingency Financing Facility) като компенсация за повишените разходи на България по вноса на енергийни ресурси във връзка с персийската криза. Поради неизпълнение на параметрите на споразумението последния транш не е получен.
  
• 
  Второ- едногодишно. То предвижда покупката на 155 млн. СПТ, като започва да се изпълнява от 17 април 1992 г. Споразумението е сключено от кабинета с министър-председател Филип Димитров. Последният транш по него също не е получен.
  
• 
  Трето- едногодишно. Сключено на 11 април 1994 г. от правителството на Любен Беров и е в размер на 69,7 млн. СПТ. През декември същата година споразумението е актуализирано и разширено с допълнителна сума за още 69,7 млн. СПТ във връзка с подписаното през юни споразумение с Лондонския клуб. Последният транш в размер на 23,2 млн. СПТ не е преведен.
  
• 
  Четвъртото споразумение е подписано на 19 юли 1996 г. Сключва го правителството на Жан Виденов. То предвижда покупката на 400 млн. СПТ за период от 20 месеца - до 18 март 1998 г. Споразумението е прекратено след получаването на първия транш от 80 млн. СПТ.
  
• 
  Петото "stand-by" споразумение е подписано на 11 април 1997 г. и предвижда покупката на 371,9 млн. СПТ за период от 14 месеца. То е сключено по време на управлението на служебното правителство на Стефан Софиянски. В рамките на това стабилизационно споразумение се включва и CCFF в размер на 107,6 млн. СПТ.
  
• 
  Шесто-тригодишно. Сключено е на 25 септември 1998 г. и е в размер на 627,62 млн. специални права на тираж. Подписано е от правителството на Иван Костов. Споразумението е изпълнено докрай и страната е получила всички предвидени по програмата траншове.
  
• 
  Седмо-двугодишно. Сключено е на 27 февруари 2002 г. и е в размер на 240 млн.СПТ. Споразумението е изпълнено.
  
• 
  Осмо-двугодишно. Сключено е на 6 август 2004 г. и е в размер на 100 млн. СПТ.
  

Споразуменията² на РБългария с МВФ според степента на достигане на договорените цели на ТРИ ПЕРИОДА по следния начин:

• Първи период (1991 – 1997): „Обещаваме, но не спазваме обещанията си”;

• Втори период (1997 – 2001): „Обещаваме и спазваме обещаното”;

• Трети период (2001 – 2007): „Не само спазваме обещаното, но реформите са последователни и насочени по-дългосрочно - към пълноценно членство в Икономическия и паричен съюз в Европа”.

За първия етап от взаимоотношенията на България с МВФ, чийто логичен завършек са предсрочното прекратяване на четвъртото споразумение и икономическата криза от края на 1996 г., е характерна краткосрочността, непоследователността в целите и непрозрачността на икономическата политика. Паричната политика на БНБ има законово определена двойнствена цел – поддържане на вътрешна и външна стабилност на националната парична единица. Опитът за поддържане едновременно на ценова стабилност и стабилност на валутния курс при режим на плаващ курс с един и същ инструмент – паричното предлагане – се оказва както теоретично, така и практически, несъстоятелен в условията на непоследователна, безцелна и непредвидима фискална политика в доминирана от държавата икономика, обременена с огромни държавни дългове с настъпил падеж и мораториум по плащанията им. В края на първия етап се наблюдава намаляване на задълженията на България към МВФ, но не поради липса на нужда от финансиране за икономиката, а заради липсата на политическа воля за реформи на държавната икономика.

През втория етап са достигнати най-високите равнища на задължения на България към Фонда. Предвид изолацията си от международните финансови пазари, България получава финансиране от МВФ срещу изпълнението на поетите пред Фонда ангажименти за икономически реформи. Този етап се характеризира с яснота и широка публичност на целите на паричната и фискална политика и увеличаване на координацията между тях за осъществяване на договорените реформи. Паричната политика се осъществява по едно просто правило – размерът на паричното предлагане е законово завързан за този на чуждестранните валутни активи чрез паричния съвет и фиксирания валутен курс на лева към германската марка (еврото). Фискалната политика е предпазлива и предвидима, насочена към отказ от натрупването на нови държавни дългове чрез мащабна приватизация на държавните предприятия. Строгата фискална политика е подкрепена от структурни реформи за либерализация на пазарите и подобрение на инвестиционния климат в страната.

През 2000 г. непогасените задължения на България към МВФ надхвърлят 1 млрд. СПТ, но през следващата година започват да намаляват. Това е именно началото на третия етап на взаимоотношенията между България и Фонда. Възстановеното доверие на пазарите в страна ни, благодарение на следваната през втория етап политика, намалява необходимостта от финансиране чрез програмите на МВФ. През този последен етап се запазват повечето от характеристиките на макроикономическата рамка от предходния период.

Новото през третия етап е политическата воля и обществена подкрепа за реформи, насочени към устойчив дългосрочен икономически растеж. Тази воля се изразява в няколко посоки.

През м. март 2007 г., когато изтича срокът на последното предпазно стенд-бай споразумение и до датата 27 април 2007 г., на която България изплати окончателно пълния размер на задълженията си към МВФ. МВФ се оттегля като партньор при формулирането и осъществяването на макроикономическата политика, както и като кредитор.

Световната банка е институция, осигуряваща важна финансова и техническа помощ на развиващите се страни в света. Основната цел на СБ е борбата с бедността и достигане на устойчиви резултати в подобряването на условията на живот на хората и състоянието на околната среда, предоставяйки им ресурси, споделяйки знания, подпомагане на нарастването на потенциала и укрепване на партньорските отношения в държавния и частен сектор.

СБ не е банка в типичния смисъл на думата. Организацията се състои от две уникални организации за развитие, към които принадлежат 186 страни членки – Межнудародната банка за възстановяване и развитие и Международната асоциация за развитие.

Тези две организации действат заедно, но всяко от тях има особена роля в процеса на приобщаване в живота на хората на идеите на глобализацията.

Тяхната дейност се допълва от Международната финансова корпорация, Многостранната агенция за гарантиране на инвестициите и Международния център за регулиране на инвестиционни спорове.

СБ, съвместно с тези институции, предоставят заеми на страните с ниски лихви, безлихвени заеми и грантове, помагайки им да решат стоящите пред тях задачи в различни области на дейността, такива като образование, здравеопазване, държавно управление, инфраструктура, развитие на финансовия и частен сектор, селско стопанство, опазване на околната среда и управление на природните ресурси.
Цели

СБ счита за своя основна цел съкращаване на бедността в глобален мащаб – изкореняване на бедността и осигуряване на устойчиво развитие.

Решаването на задачите на СБ става с помощта на предварително определени 6 направления, в които банката оказва техническа, финансова и други видове помощи. Тези шест направления включват:

• 
  най-бедните страни;
  
• 
  нестабилни държави;
  
• 
  страните от арабския свят;
  
• 
  страните със средно ниво на доход;
  
• 
  решаване на задачи, свързани с глобалните обществени блага;
  
• 
  разпространение на знания и организиране на обучение.
  

В съответствие с изискванията на МБВР, за да станат членки на банката, страните трябва да бъдат членки на МВФ, а за да бъдат членки на МАР, МФК, МАГИ, страната трябва да е член на МБВР.

Заемите, предоставяни от МБВР на развиващите се страни, се финансират основно по пътя на продажба на облигации, имащи рейтинг ААА на световните финансови пазари. МБВР не получава голяма печалба от своите кредити, а по-значителният и доход идва от собствения капитал. Той се състои от резервите, натрупани в продължение на много години и средствата, получени във вид на вноски от 185-те страни членки на СБ. Печалбата на МБВР се използва за покриване на оперативните разходи, а понякога се прехвърлят средства към МАР, които се използват за облекчаване тежестта на задлъжнялост на страните.

Ресурсите на МАР, които са най-големият източник на средства за финансиране на най-бедните страни във вид на безлихвени заеми и грантове, се попълват на всеки три години от 40 страни донорки. Допълнителни средства МАР получава от приходите по погасяваните заеми. Погасените средства се използват отново за предоставяне на кредити. 40% от кредитните операции на СБ принадлежат на МАР.

Заеми

Действайки чрез МБВР и МАР, СБ предоставя два основни вида заеми: инвестиционни и заеми за развитие. Инвестиционните заеми се предоставят за финансиране на стоки, работа и услуги в рамките на проекти за социално икономическо развитие в най-различни сектори. Заемите за развитие се предоставят по пътя на ускорено отделяне на финансови ресурси с цел поддържане на реформи в политиката и институционални реформи. Лихви по заемите на МАР не се начисляват.

Целта на грантовете е съдействие при разработка на проекти по пътя на стимулиране на нововъведения, сътрудничество между организации и участие на местни заинтересовани страни в работата над проектите. В последните години, грантовете на МАР са насочени към:

-облекчаване на дълговата тежест на страните с високо ниво на задлъжнялост

-повишаване на ефективността на службите за водоснабдяване

-подкрепа на програми за имунизации и ваксинации, с цел намаляване на заболеваемостта от инфекциозни болести, такива като малария

-борба със ХИВ и СПИН

-подкрепа на гражданското общество

-създаване на стимули за съкращаване емисиите на парникови газове

Едновременно с финансирането, СБ се занимава и с изследователска работа по широк кръг въпроси – околна среда, бедност, търговия и глобализация, икономически и отраслеви изследвания в конкретни сектори. СБ анализира перспективите за икономическо развитие на страните, в т.е. на банковия и финансов сектор, търговията, бедността и системата за социална защита.

Една от най-важните функции на Банката е съдействието по разширяване на възможностите на персонала си, партньорите и населението на развиващите се страни – съдействие за придобиване на знания и навици, необходими за оказване на техническа помощ, повишаване на ефективността на дейността на държавните органи и оказване на услуги, стимулиране на икономическия растеж и реализация на програмите за съкращаване на бедността.

Визията на правителството за България през 2013 г. е за страна с високо жизнено ниво, основаващо се на устойчив социалноикономически растеж в процеса на пълна интеграция в ЕС. В икономическата сфера то се стреми да стимулира устойчив икономически растеж от 5.5-6% годишно и да намали трайно безработицата под 10% въз основа на подобрения в производителността и конкурентоспособността чрез увеличаване на инвестициите, интензификация на иновациите и растеж на износа при запазване на стабилна макроикономическа рамка с благоразумно управление на публичните финанси и осигуряване на фискална устойчивост.

Запазване на валутния борд до присъединяването на България към Еврозоната и предвижда продължаване на сътрудничеството с международните финансови институции, включително със Световната Банка. Стратегическите приоритети - повишаване на конкурентоспособността на икономиката, развитие на човешкия капитал, подобряване на основната инфраструктура, устойчиво и балансирано регионално развитие, развитие на селските райони и селското стопанство и опазване на околната среда. Въз основа на тези приоритети правителството подготвя шест оперативни програми и два национални стратегически плана в тези приоритетни области за облекчаване на бъдещия достъп до финансиране от ЕС.

През деветдесетте години подкрепата на СБ към България се съсредоточава основно върху прехода на България от силно централизирана социалистическа икономика към

изграждането на основите на пазарната икономика и на стабилна макроикономическа рамка. Резултатът обаче не стана бързо ясен, както показа и сериозната икономическата криза от 1996-97 г. След 1998 г. подкрепата на Банката се свързва със структурните и институционални реформи, предприети от правителството, дошло на власт след кризата. Тези реформи положиха основата на силния икономически растеж. Дейността на Банката първоначално беше насочена към преструктурирането на финансовия и реалния сектор, селското стопанство, социалното осигуряване и опазването на околната следа с помощта на поредица от заеми за секторно преструктуриране, съпътствани от инвестиционни заеми.

Предшестващата Стратегия за подпомагане на България, която обхващаше периода от 2003 до 2005 финансови години, разпростря помощта на Банката върху реформите и процеса на присъединяване към ЕС чрез поредица от три многостълбови програмни заема за преструктуриране (PAL), съпроводени от инвестиционни проекти и аналитично-консултантски дейности.

PAL е съкращение на Programmatic Adjustment Loan (PAL) или Програмен заем за преструктуриране. Тази програма подкрепя програмата на българското правителство за реформи и отпуска средства след като правителството е осъществило определени действия за реализация на своята стратегия за увеличаване на икономическия ръст и намаляване на бедността. Програмата PAL се състои от три заема (PAL 1, PAL 2 и PAL 3) в размер на общо 450 милиона щ.д. PAL 1 е в размер от 150 милиона щ.д., в евро с 16 годишен падеж и 6 години гратисен период. Програмата PAL е ключовият компонент в стратегията на Световната банка за подпомагане на България през периода 2002-2005 г.

• Последователни структурни реформи в сектора на предприятията, с ударение върху завършване приватизацията и преструктурирането на ключови сектори, включително енергетика, железопътен транспорт, телекомуникации и водоснабдяване.

• Установяване на благоприятна пазарна бизнес среда, като ударението попада върху правилата за навлизане и излизане от пазара и съответните административни разходи за стопанска дейност, предоставянето на публични услуги, конкуренция, и съдебна реформа.

• Усъвършенстване на финансовата система в подкрепа на местни фирми и инициативи.

• Подобряване управлението в публичния сектор, включително реализирането на стратегията за борба с корупцията, реформи в публичната администрация и укрепване на местните власти.

• Инвестиране в човешкия капитал и укрепване на социалните програми, с ударение върху образование, здравеопазване и пенсионна реформа и ефективността на социалното подпомагане.

Програмата PAL включва всички изброени по-горе области, , но всеки отделен PAL ще има специфичен акцент. PAL 1 е насочен към подобрения в бизнес средата, преструктурирането на секторите в инфраструктурата и усъвършенстване на финансовата система в България. PAL 2 е фокусиран върху реформите в държавната администрация, съдебната система, корупцията. Третият PAL цели завършването на реформите в социалния сектор, включително в образованието, здравеопазването, пенсионната реформа, и по-доброто целево насочване на социалните програми.

В съответствие със стратегията на Банката за подпомагане на страната, PAL ще бъде допълнен от други инвестиционни проекти, финансирани от Световната банка, сред които и такива за заетост и намаляване на бедността, предоставяне на обществени услуги, усъвършенстване на държавната администрация, развитие на селските райони и горското стопанство.

Други типове заеми:

 Заем за развитие на политиките (DPL) 1

 І Специфичен инвестиционен заем (SIL) –Пътна инфраструктура

 ІІ SIL - Проект „Улесняване на търговията и транспорта в Югоизточна Европа”

• 
  продължаване на структурните реформи в реалния сектор с особено ударение върху инфраструктурата;
  
• 
  създаване на благоприятна за развитието на пазара среда;
  
• 
  усъвършенстване на финансовата система;
  
• 
  подобряване на управлението на публичния
  
• 
  сектор;
  
• 
  (v) инвестиране в човешки капитал и укрепване на социалната защита.
  

За целия период на сътрудничество, заемите на СБ към България са следните (по обратен хронологичен ред):

Сума: 81 милиона евро

Условия: матуритет 19 години, гратисен период 7 години

Проектът е насочен към осигуряване на качествено доставяне на вода и подпомагане на общините в процеса на инвестиционно планиране⁴.

Сума: US$200 million

Условия: Матуритет 19 години, гратисен период – 7 години.

Заемът е в подкрепа на предизвикателствата, сързани с добилжаване на жизнения стандарт на българина с останалия ЕС. Насочен е към увеличаване на заетостта и условията за създаване на работни места. Подобряване качеството на образование, фискална стабилност чрез ефективни цели в социалния сектор.

Размер:  US$150 Million Equivalent

Условия: матуритет 17 години, гратисен период 5 години

Описание: Насочен към преодоляване и подкрепа на някои от препятствията от присъединяване на България към ЕС (като третия)

Сума US$59 Million Equivalent

Условия: матуритет 17 години, гратисен период 5 години

Описание на проекта: проектът е насочен към увеличаване на подготовката на деца под седем години, към семейства с нисък доход и такива с деца с увреждания. Първият компонент на проекта е социална интеграция и грижа за децата. Вторият е строеж на сгради.

Сума: $122.5 million

Условия: Матуритет 17 г., гратисен период 5 години.

Описание на проекта – рехабилитация на пътна мрежа през първата година то членството на страната в ЕС.

Размер: US$52.8 million

Условия: Maturity = 17 years; Grace Period = 5 years.

Описание: проектът ще улесни националната и международна търговия и транспорта чрез подобряване на капацитета, ефективността и качеството на услугите в границите на ЕС, с особен фокус върху трансевропейската транспортна мрежа.

Размер: US$150 million

Условия: Maturity = 17 years; Grace Period = 5 years.

Средствата са насочени към здравеопазване, образование и социална защита. Това е първият от трипланирани заема за ускоряване на политиката на правителството, която цели подобряване на качеството и ефективността на социалния сектор, осигурява достъп до базисни социални услуги и подравнява работата и социалната политика със стандартите на ЕС.

Грант: US$10 million

Описание: проектът подкрепя развитието и финансирането на енергийно ефективни проекти, които ще редуцират парниковите газове. Средствата са насочени за усвояване през банки.
11.Jun 10, 2004, Втори PAL

Сума на заема:  US$150.0  Million

Условия: Grace period = 5 years; Maturity = 17 years

Насочен към подпомагане на различни сектори в икономиката, докато се осъществяват правителствените реформи. Програмата има за цел постигане на среден растеж от 4,5-5% годишно за периода 2002-5 г; намаляване на процента на бедността на половина и редуциране на безработицата от 18,1% през 2001 г. на 11-14% през 2005 г., докато се правят основните стъпки и се водят преговорите за присъединяване към ЕС.

Сума:  IBRD—US$34.2 million

Условия: гратисен период 5 години, матуритет 17 г.

Проектът е насочен към здравеопазването в София и Перник.

13. 
    Jun 05, 2003, заем за реформа на приходната администрация
    

Условия: гратисен период 5 години, матуритет 17 г.

Проектът има за цел Българи яд аразвие модерна и ефективна приходна система, която да засили участието и гласа на гражданите, прозрачността и равенството при осъществяване на бизнеса.
14.Feb 20, 2003, Първи заем PAL

Сума: МБВР -- US$150.0 million equivalent

Условия: гратисен период 6 години, матуритет 16 години

Първият от заемите за подпомагане на правителствените реформи – безработица, растеж за периода 2001-2005.

МБВР -- US$50 million

Условия: Гратисен период – 4 години, матуритет – 17 години

Проектът е насочен към подобряване на стандарта на животна хората, които са дълго време безработни, в особени региони с високо ниво на безработица и етнически групи.

Грантова сума: US$7.5 million

Сума: US$50 million

Условия: гратисен период 5 години, матуритет 20 години

Проектът цели подкрепа на бързо развитие на аграрния сектор

Сума: US$30 million equivalent

Условия: гратисен период 5 години, матуритет 20 години
19. Mar 06, 2001, Заем за подобряване социалната грижа за децата и защита правата на детето

Сума: US$8.0 million

Условия: гратисен период . 5 години, матуритет 20 години

20.Sep 06, 2000, Заем за модернизиране на българското образование

Сума: US$14.4 million

Условия: гратисен период . 5 години, матуритет 20 години

Условия: гратисен период . 5 години, матуритет 20 години

Условия: гратисен период . 5 години, матуритет 20 години

Условия: гратисен период . 5 години, матуритет 20 години

Условия: гратисен период . 5 години, матуритет 20 години

Условия: гратисен период . 5 години, матуритет 20 години

Сума: US$80 million equivalent (DEM 145.7 million)

Сума:US$16 million

Сума: US$100 million

Сума: US$40 million

Сума:$24.3 million

Сума: $30 million

Сума 26 милиона долара.

Условия 5 годишен гратисен период, 20 години матуритет