Международен Валутен Фонд
Изтегляне 86.5 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- Първо
- Пето
- 3 основни функции
- Съвет на управителите , Директорат /Изпълнителен Съвет/ и директор-разпоредител . Параметри на функциониране Разчетна парична единица
- Special Drawing Rights /SDR , Специални Права на Тираж – СПТ
- Quata = (0.02*Y + 0.05*R + 0.10*M + 0.10*V) * (1 + X/Y)
- Лихви по финансови операции на МВФ
- Програми
- Количествените критерии
- 1) Стабилизационно споразумение / Stand - by
- 2) Разширена финансова подкрепа / Extended
- 3) Политика на по-широк достъп / Enlarged
- 4) Компенсационен и условен заем / Compensatory and Contingency Financing Facility – CCFF /
- 5) Подкрепа за структурна адаптация / Structural
- 6) Разширена подкрепа за структурна адаптация / Enhanced
- Съкращаване на бедността и растеж / Poverty
- 7) Подкрепа за трансформация на икономическата система / Systemic
- 8) Допълнителна финансова помощ / Supplemental
- Оценка на сътрудничеството
| Международен Валутен Фонд
Цели и функции. Параметри на функциониране – квоти, разчетна единица, лихви. Програми. България и МВФ. Оценка на сътрудничеството. Идеята за учредяване на международна финансова институция с относително широки правомощия възниква след Голямата депресия в началото на 30-те години на ХХ в. На организираната Монетарна и финансова конференция под егидата на ООН, от 01 до 22.07.1944 г., в американското градче Бретън Уудс се достига до съгласие за учредяването на Международен Валутен Фонд /МВФ/ и Международна банка за възстановаване и развитие /МБВР/. В конференцията участват 44 страни и Дания като наблюдател. Договорът за МВФ влиза в сила на 27.12.1945 г. Фондът официално започва да функционира през 1946 г., а първите валутни операции осъществява през март, 1947 г., като специализиран орган на ООН. Централният апарат за управление на МВФ е във Вашингтон и има свои подразделения в Париж, Токио, Женева и в щаб-квартирата на ООН в Ню Йорк. На съвременния етап в него членуват 185 държави. Всяка държава може да стане член на МВФ след като ратифицира договорът за неговото създаване (България е член на МВФ от 25.09.1990 г.). Основните цели на МВФ са отразени в неговия устав и са следните:
Участниците в Бретън-Уудската конференция формулират 3 основни функции на МВФ: 1) Да администрира Кодекс на Поведение /Code of Conduct/, свързан с възприемането и спазването на правила за поведението на обменния курс и с ограничения за текущи преводи. Страните-участнички се задължават да установят двустранни пропорции на основата на златния стандарт или чрез USD (златно покритие от 0.888671 гр. злато за 1 USD към 01.07.1944 г., или твърда цена на златото от 35 USD/oz. t.) и да поддържат тази пропорция в рамките на 1% отклонение. 2) Да предоставя финансови ресурси за спаване на изискванията в Кодекса на Поведение при условие, че се преодоляват платежните равновесия. 3) Да осигурява форум, на който страните-членки да могат да обсъждат особеностите на съвместната си политика. В структурно отношение управлението на МВФ се реализира от Съвет на управителите, Директорат /Изпълнителен Съвет/ и директор-разпоредител. Параметри на функциониране Разчетна парична единица Разчетната парична единица на МВФ е Special Drawing Rights /SDR, Специални Права на Тираж – СПТ/. Тя не съществува като отделен паричен знак, а е право за ползване на конкретна национална валута в определено съотношение. Въвеждането на тази разчетна единица се налага от необходимостта за намаляване на валутния риск при операциите на МВФ и при съхранение на резервите му. Решението за въвеждане на СПТ се приема на 29.09.1967 г., а официалното въвеждане става през юли 1969 г., и отразява стремежа за формирането на относително твърда международна валутна котва като заместител на златото. Първоначално СПТ се приравнява на един златен долар, т.е. на цената на 1/35 oz. t. злато. С отдръпването на основните икономически световни сили от златно-доларовия стандарт, валутната кошница на СПТ се формира от 16 валути. По-късно опитът показва, че включването и съобразяването с голям брой валути и обменни курсове усложнява процедурата, без да внася по-голяма сигурност. Поради това МВФ стеснява използваните валути до 5 основни – USD /долар/, DEM /германска марка/, JPY /йена/, FRF /френски франк/ и GBR /английска лира/. С въвеждането на EUR /евро/ от началото на 1999 г. участието на DEM и FRF се обединява въз основа на фиксираните им курсове към него. От м. ноември, 2000 г., МВФ се ангажира и с прогнози за динамиката на СПТ, базирани на средните валутни курсове за предходните 3 месеца. Прогнозите се актуализират на две седмици и се отпечатват на страницата на МВФ в Internet. Те дават въможност на потребителите по-добре да планират взаимоотношенията си с МВФ. Квоти При присъединяване на всяка страна към МВФ й се приписва определена квота, изразена в СПТ. Тя определя:
При гласуване на решенията в ИС всяка страна-участничка има 250 базисни вота плюс един базисен вот за всеки 100 хил. СПТ от квотата. Квотата на отделна страна-членка се определя до голяма степен от икономическото й състояние спрямо други страни членки. Първоначално формулата за определяне на квотата (1960 г.) е във вида: Quata = (0.02*Y + 0.05*R + 0.10*M + 0.10*V) * (1 + X/Y), където: Y – Национален доход; R – Официални международни резерви; М – Средногодишен внос; V – Максимално колебание на износа; Х – Средногодишен износ. Тази формула претърпява промени, като при различните варианти се съхраняват основните принципи, но се променят някои от показателите и съответните тегла. При фиксиране на квотата на новопостъпила в МВФ страна се отчита и размерът на квотата на сходни икономики. До една четвърт от квотата (25%) се внася от страните-членки във валута, определена от МВФ (основно СПТ или др. международна валута), а останалите – в националната валута. При отсъствие на необходимост от конкретната национална валута МВФ изисква емитирането на специални нелихвоносни ДЦК. В отделни случаи МВФ допуска неефективно внасяне (отново във вид на нелихвоносни ДЦК) и на част от изискуемите 25 % от квотата в твърда валута. При изключителни случаи МВФ може да разреши задължително (ефективно) внасяне и поддържане само на 25 % от квотата в СПТ (в сметка № 1 на МВФ). Всяка страна-членка има правото да поддържа своя собствена резервна позиция в МВФ. Тя се поддържа в СПТ и е своеобразен депозит в МВФ. Резервната поиция е част от БВР на страната и не е елемент от квотата й. Резервните позиции се олихвяват, докато вноските по квотите са безлихвени. МВФ преоценява периодично (не по-рядко от веднъж на 5 години) системата от квоти и при необходимост предлага ново квотно разпределение. Всяка страна-членка може винаги по своя инициатива да предложи промяна на собствената си квота. България се включва към МВФ с квота от 310 млн. СПТ. Делът на квотата на България от сумарната квота намалява от 0.318% през 1992 г. на 0.302% през 1999 г. (640.2 млн. СПТ), което отразява понижената световна оценка за състоянието и силата на българската икономика.
МВФ определя основно 3 вида лихви:
Първата лихва SIR не притежава вече самостоятелно значение и от втората половина на 90-те години е равна на втората лихва RR. С RR се олихвяват средствата на страните-членки, поддържани в резервната позиция. С RC се олихвяват отпуснатите от МВФ кредити. МВФ финансира своята собствена дейност за сметка на разликата между RC и RR. До въвеждането на EUR, SIR и RR се определят като претеглени средни величини от лихвите по: 3-месечни съкровищни бонове на САЩ; 3-месечни междубанкови депозити на Германия; 3-месечни срочни депозити на Япония; 3-месечни съкровищни бонове на Франция; 3-месечни съкровищни бонове на Великобритания. От 2001 г. МВФ заменя японските 3-месечни срочни депозити с 13-седмични ДЦК на Япония. Германските и френските 3-месечни финансови инструменти се заменят с 3-месечен Euribor. Системата от тегла за оценка на лихвите на МВФ съответства на структурата на формиране на СПТ от отделните валути, съставящи кошницата за определяне на СПТ. Третата лихва RC се получава от RR, умножена с коефицент, който се определя ежегодно и се прилага от началото на финансовата година за МВФ – 1-ви май. Големината на този коефицент зависи преди всичко от финансовото състояние на МВФ. Номиналната величина на световните лихвени равнища също оказва влияние – по-високите световни лихви се свързват с по-малко относително различие между RR и RС и обратно.Лихвите се пресмятат всеки петък, публикуват се всеки понеделник и важат за цялата следваща седмица. Лихвите на МВФ са значително по-ниски от лихвите по кредити, отпускани от търговските банки, които се движат в рамките на 9-12%. МВФ не калкулира печалба от дейността си, както и не начислява отделна рискова премия за кредитополучателя. Лихвените му приходи са предназначени единствено за финансиране дейността на апарата. Програми МВФ реализира задачите и целите си с поредица от финансови програми за подпомагане и стабилизиране на развиващите се икономики. Ръководен принцип при взаимодействието на МВФ с отделни страни по линия на ползването на финансови ресурси е условността. Съгласно него, страните-членки, имащи нужда от финансово подпомагане, е необходимо да включат в споразумението си с МВФ клаузи за консултации, условията и начините за получаване на финансовите средства на траншове /на части/ и разработването на количествени и качествени показатели по критериите на МВФ, които задължително трябва да се изпълняват. Количествените критерии са: намаляване на инфлационните процеси до определено равнище, темпове на реален растеж на БВП; намаляване на бюджетния дефицит до определен процент от БВП; увеличаване на приходите и намаляване на разходите в държавния бюджет; увеличаване на валутните резерви на страната и др. Качествените критерии са свързани с конкретни икономически реформи в съответната страна като осъществяване на приватизация в съответен сектор на икономиката, реализирането на данъчни реформи, формирането на валутен пазар и др. Основни финансови програми на МВФ са: 1) Стабилизационно споразумение /Stand-by Arrangement/ – основен финансов инструмент на МВФ. Този вид споразумение е краткосрочно – покрива 12-18 месечн период, макар че може при отделни случаи да се удължи и до 3 години. Страната трябва да представи съдържателна и стойностна програма за преодоляване на трудностите в Платежния Баланс /ПБ/. Финансовите ресурси се превеждат във вид на stand-by покупки (ресурси на разположение, за използване при необходимост за вътрешноплатежни операции) при подписано споразумение, което включва проверка на критерии за изпълнение, както и брой траншове. Траншовете се превеждат на тримесечие и отпускането им е свързано с положителна оценка на изпълнението на предначертаната програма. Първият транш се превежда при сключване на споразумението и не изисква изпълнение на предварителни условия. Издължаването е чрез 8 тримесечни вноски в рамките на 3 – 5 години след всеки транш. 2) Разширена финансова подкрепа /Extended Fund Facility – EFF/ - предполага изработването на средносрочна програма за преодоляване на структурните неравновесия в ПБ. Обикновено програмата е за 3-4 години. Ресурсите се предоставят чрез договорености, които включват проверка на изпълнението на програмата и на траншове. Издължаването е чрез 12 полугодишни вноски в рамките на 4-10 години след приключване на споразумението. 3) Политика на по-широк достъп /Enlarged Access Policy/ - предоставя по-широк достъп до ресурси при наличието на stand-by и/или EFF споразумения, т.е. предоставяне на допълнителни ресурси (при доказана необходимост). Издължаването е в рамките на 3-7 години. 4) Компенсационен и условен заем /Compensatory and Contingency Financing Facility – CCFF/ - предоставят се ресурси за покриване на непредвидени загуби при експорта или рязко повишаване на импортните цени на основни хранителни стоки, които са зависими от фактори, неподлежащи на вътрешен контрол. CCFF е единствената програма на МВФ, която предвижда финансиране на конкретни дейности от национална важност (покупка на горива, храни и т.н.). Издължаването е в рамките на 3-5 години. 5) Подкрепа за структурна адаптация /Structural Adjustment Facility – SAF/ - предоставят се финансови ресурси на нискодоходни развиващи се страни, които срещат трудно преодолими и продължителни неравновесия в ПБ, в подкрепа на средносрочна програма за структурна реформа. Като правило SAF се съпровожда с договореност със Световната Банка. Обикновено съгласуваната програма е тригодишна. Траншовете са във вид на заеми, а не като покупки. Издължаването е в рамките на 5-10 години. 6) Разширена подкрепа за структурна адаптация /Enhanced Structural Adjustment Facility – ESAF/ - Целите и особеностите на ESAF са близки до тези на SAF. Различията са в достъпа до финансови ресурси, принципите и последователността на съблюдаване и на контрол на постигнатите договорености. За всяка година се разработва детайлна програма. Траншовете са полугодишни. Издължаването е чрез 10 равни полугодишни вноски в рамките на 5-10 години. От ноември 1999 г. ESAF е преименувана в програма за Съкращаване на бедността и растеж /Poverty Reduction and Growth Facility – PRGF/. Акцентът е върху социалните аспекти и съкращаването на бедността. Програмата се изработва в сътрудничество със Световната Банка. Издължаването е в 10-годишен срок с 5 години гратисен период и 0.5% годишна лихва. 7) Подкрепа за трансформация на икономическата система /Systemic Transformation Facility – STF/ - временна възможност за финансова подкрепа, достъпна между април 1993 и декември 1995 г. Целта е била подпомагане страни-членки, имащи проблеми с ПБ, свързани със съществени промени в традиционния характер на външнотърговските им взаимодействия и външноплатежни отношения. 8) Допълнителна финансова помощ /Supplemental Reserve Facility – SRF/ - въведена през декември 1997 г., тя е предназначена за оказване на помощ на страни-членки, изпитващи допълнителни трудности в ПБ поради необходимост от мащабно краткосрочно финансиране като следствие от непредвидена загуба на пазарно доверие и натиск върху капиталовата сметка и БВР. SRF-финансирането е достъпно във формата на допълнителна помощ в рамките на действащи stand-by или EFF споразумения и се отпуска обикновено в един или два транша. SRF се отпуска при по-високи наказателни лихви. България и МВФ България е член на МВФ от 25.09.1990 г. Сключила e 13 краткосрочни споразумения с Фонда, по които общо е получила около 2,2 млрд. СПТ. Десет от споразуменията са от типа Stand-by, две са Компенсационни финансови споразумения /CCFF/ и едно Споразумение за трансформиране на икономическата система /STF/. През първата половина на 90-те години на ХХ в. отношенията на България с МВФ се развиват активно главно поради обстоятелството, че България притежава ограничен достъп до международните финансови пазари. По-късно дълбоката икономическа криза от средата на 90-те години прави невъзможно социално-икономическото развитие на страната ни без активната подкрепа на МВФ. Максимумът на ползваните кредити е достигнат през 2000 г., когато България приключва с основните елементи от цялостното преструктуриране на икономиката. България е изряден платец по споразуменията си с МВФ. Единствено Четвъртото Stand-by споразумение, сключено през 1996 г., е прекратено предсрочно поради неизпълнение на договорените реформи от нашата страна. През март 2007 г. изтече срокът на последното предпазно Stand-by споразумение. На 27 април 2007 г. България изплати окончателно пълния размер на задълженията си към МВФ. Международният валутен фонд се оттегля като партньор при формулирането и осъществяването на макроикономическата политика, както и като кредитор. Това е знак, че страната вече е призната за пълноценен участник на международните финансови пазари и в глобалната икономика. Ръководител на офиса на МВФ за България е Хуан-Хосе Фернандес Ансола (Juan José Fernández-Ansola).
1) Неприемане на отговорност за негативни последствия; 2) Непрозрачност на действията; 3) Ограничено общуване в рамките на висши официални представители; 4) Стандартна политика към всички страни; 5) Натиск за бърза либерализация на капиталовата сметка. Дългогодишният опит на взаимодействието между България и МВФ дава основания за оценка на позитивните и критични страни на конкретното сътрудничество. От гледна точка на позитивните въздействия: 1) България започна членството си в МВФ в период, когато бе наложила едностранно мораториум върху обслужването на външния си дълг, т.е. взаимоотношенията на страната с МВФ бяха единствения мост към световния финансов свят; 2) През 90-те години, когато достъпът й до световните капиталови пазари е ограничен, България ползва почти непрекъснато финансова подкрепа от МВФ, която предоставя най-добри кредитни условия в световен план; 3) Взаимоотношенията ни с МВФ корелират положително с величината на външното финансиране на ПБ; 4) Взаимоотношенията с МВФ стимулират икономическия просперитет; 5) МВФ съдейства и помогна в решаваща степен за извършване на всички подготвителни действия и безпроблемното въвеждане на Паричен Съвет; 6) Общуването на местните икономисти и политици с представителите на МВФ безусловно е от полза за общото равнище на компетентност, преценки и умения на местните управленски структури; 7) Достъпът до изключително богатите информационни материали на МВФ, както и до голямото разнообразие от изследователски проекти повишава равнището на икономическа информираност и допринася съществено за подобряване качеството на научно-изследователската дейност в страната. Възможното критично отношение към поведението и стратегията на МВФ в България би могло да се формулира като: 1) Съмнения относно качествата, които притежава използваният от МВФ методологически инструментариум за проектиране на икономическото развитие; 2) Неяснота относно неикономическите критерии, използвани от МВФ; 3) Непоследователност при изискванията за провеждане на конкретни управленски въздействия, която възбужда подозрения относно подхода, въз основа на който МВФ формулира своите препоръки; 4) МВФ не отдаваше необходимото внимание на привличане на представителите на отделните политически сили и неправителствени организации, при изработването на препоръчваните решения. В резултат прилаганите макроикономически мерки оставаха спорни, без необходимата широка подкрепа; 5) Детайлното разписване на действията на правителството не стимулира творчеството при макроикономическото управление. Това е може би причината, поради която в правителството се получава относителен вакуум на икономически управленски идеи в периоди на откъсване от МВФ. Каталог: files -> files files -> Р е п у б л и к а б ъ л г а р и я files -> Дебелината на армираната изравнителна циментова замазка /позиция 3/ е 4 см files -> „Европейско законодателство и практики в помощ на добри управленски решения, която се състоя на 24 септември 2009 г в София files -> В сила oт 16. 03. 2011 Разяснение на нап здравни Вноски при Неплатен Отпуск ззо files -> В сила oт 23. 05. 2008 Указание нои прилагане на ксо и нпос ксо files -> 1. По пътя към паметник „1300 години България files -> Георги Димитров – Kreston BulMar files -> В сила oт 13. 05. 2005 Писмо мтсп обезщетение Неизползван Отпуск кт Изтегляне 86.5 Kb. Сподели с приятели:
|