Международна научна конференция 11 – 12 декември 2014 г., София

Софийски университет „Св. Климент Охридски“, ФКНФ,

Катедра „Езици и култури на Източна Азия“, Катедра „Кореистика“

Sofia „St. Kliment Ohridski” University, Classical and New Phylology Faculty

“East Asia Languages and Cultures” Department, “Korean Studies” Department

Независим Кюрдистан – „за“ и „против“
Independent Kurdistan – Pros and Cons

Боян Хаджиев, д-р

УНСС, катедра „Международни отношения“

Boyan Hadzhiev, Phd

UNWE, International Relations Department
Abstract

In the context of the tense situation in Iraq, an increasingly discussed issue is the future of the country and in particular the Autonomous Region - Kurdistan. The aim of this paper is to outline the main factors that affect the future of Iraqi Kurdistan. The analysis highlights the factors contributing to the stability of the Kurdish Autonomous Region and the proclamation of its independence. At the same time, the paper describes the reasons which hinder that Kurdish striving. The careful analysis of the situation enables the description of possible scenarios and the evaluation of whether the time for independence has come, or once again the Kurdish people have to arm themselves with patience.

Keywords: Iraqi Kurdistan, Iraq, independence, factors.



ВЪВЕДЕНИЕ

Кюрдите населяват предимно планинския район, намиращ се между Турция, Иран, Ирак и Сирия. Най-големият кюрдски стремеж е за независим Кюрдистан. В настоящия период това може да се случи в Ирак. След падането на Саддам Хюсеин, иракските кюрди изградиха свой автономен регион със собствени властови институции (Кюрдско регионално правителство – КРП) и въоръжени сили (Пешмерга). Освен това в периода след 2003 г. най-стабилната част от Ирак е именно Кюрдската автономна област (КАО), в която (с някои изключения) отсъстват сблъсъци и терористични дейности, характерни за другите части на страната. Налагането на сигурност, предвидимост и стабилност в КАО доведе до възможността кюрдите да се възползват от петролните залежи и да привле­кат големи чуждестранни инвестиции. В послед­ните няколко години кюрдите водени от своите политически лидери са поели „прагма­тич­ния път” към развитието на Иракски Кюрди­стан. Докато останалата част от Ирак e в хватката на въстания и гражданска война, кюр­дите успяха да напреднат в икономическото и политическото си развитие. Постепенно Кюрд­ският регион се превърна в пример за остана­лата част от Ирак.

И все пак кюрдите остават част от Ирак поради различни причини. Най-важните от тях са статутът на спорните територии и гео­графските особености на региона, които създават опасност един независим Кюрдистан, без излаз на море, да бъде обграден само и единствено от враждебно настроени към него съседи. Тези съседни страни са готови на всичко, за да възпрепятстват просперитета и политическата независимост на кюрдите. Или поне така беше доскоро. В момента в региона се наблюдават различни нови процеси, които гарантират, че скоро може да настъпи промяна в регионалния баланс на силите.

Факторите, определящи посоката на развитие непрекъснато се менят. В момента иракските кюрди притежават много предим­ства. Но във същото време съществуват много спорни въпроси и предизвикателства, на които КРП трябва да даде отговор, за да се определи бъдещето на Иракски Кюрдистан.

Състоянието на средата за сигурност, геополи­тическите процеси, икономическите про­бле­ми и перспективи са само част от движещите сили, които допринасят или пречат на стремежа на кюрдите за собствена незави­сима държава.

ИЗЛОЖЕНИЕ

От създаването на модерната държава на Ирак, историята на Иракски Кюрдистан е свързана с изостаналост, политически и културни репресии, унищожение, етни­ческо прочистване и геноцид. В дълги периоди кюрдите виждат Ирак като при­чина за всичките си неволи, а от своя страна Ирак смята кюрдите за причината, че страната никога не е била стабилна

В настоящия етап ябълката на раздора между Багдад и Ербил е контролът върху петрола и газа в региона. Багдад настоява, че всички приходи от нефта трябва да отиват към централното правителство, което след това да ги разпределя към провинциите. Въз основа на своето население, Кюрдистан трябва да получава 17% от общия приход от петрол в Ирак.

Въпреки тези уговорки полагащите се средства на КРП често недостигат в пълен размер до автономния регион. Ето защо КАО компенсира забавянето (или пълната липса) на средствата от централното прави­телство като изнася петрол без позволе­ние от Багдад. Постепенно различни големи пет­ролни компании, започват да проучват и добиват петрол чрез директни споразуме­ния с Ербил. Това е открито предизви­кателство към Багдад и основна причина петролните спорове в рамките на Ирак да се смятат за заплаха за стабилността на странатаⁱ.

И все пак, въпреки тези проблеми, кюрдите не се отделят от Ирак. Много пъти различни политици и лидери от КРП призовават за референдум за независимост, за да предизвикат вълнение и подкрепа от кюрдското население, което преобладаващо иска независимост. КРП преследва поли­тика, целяща договаряне на оставането на Кюрдистан като част от Ирак, но при по-изгодни условия. Това не е отхвърляне на възможността за отделяне на автономния регион, а по-скоро осъз­наване, че подобно развитие на нещата би довело до изолация на Иракски Кюр­дистан.

В началото на декември 2014 г. ирак­ското правителство достигна до сделка с кюрдите при, която те имат право да прода­ват 300 000 барела петрол на ден и да про­дължават да получават 17% от нацио­налния бюджет. В този критичен момент в исто­рията на Ирак, един от фактори, които спо­мага държавата да не се разпадне е бо­гат­ството създадено от износа на петрол и как тези средства ще бъдат разпределени в предстоящия бюджет 2015ⁱⁱ.

Ислямска държава и кюрдските сили Пешмерга

През лятото на 2014 г. Ислямска дър­жава успя да превземе голяма част от тери­тори­ите на Ирак и Сирия. В този, за­стра­шаващ стабилността на региона про­цес, Пеш­мерга и други етнически кюрди се пре­вър­наха в единствената сила на терен способна да се противопостави на настъ­пле­­нието ИД. След 2003 г. слабостта на иракската армия дове­де до необходимостта в някои части на стра­ната да се разчита на по-добре тренира­ните кюрдски отряди.

Провалът на Иракската армия, в чиито символ се превърна превземането на Мосул от Ислямска държава, предвещаваше не­обра­тим процес на разширяване на ислям­ското движение. В последна преграда пре­върна Пешмерга, която бе посочвана като единственото организирано военно фор­миро­­вание, което може да спре Ислямска държава в Ирак. Този процес не беше без­проблемен. В началния етап на инва­зията на ИД към Кюрдистан на преден план изле­зе значителният недостиг на оръжия, аму­ни­ции и оборудване. В един момент дори се заговори дали в дей­стви­телност Пешмер­га е достатъчно подготвена или това е просто един мит. Оказа се обаче, че кюр­дите успяха да преодолеят първо­на­чал­ните трудности и с помощта на под­крепа отвън доказаха, че са смели, орга­низирани войни, способни да се превърнат в преграда пред инвазията на ИД.

По-силна Пешмерга е от полза на региона, тъй като това създава възможност за налагане на стабилност в Северен Ирак и предотвратява по-нататъшна агресия срещу Кюрдския автономен регион.

Създаването на ИД и ударите, които тя нанеса по иракския суверенитет е описвана от една страна като удобна възможност за кюрдите да се възползват от неста­бил­ност­та в страната и да предприемат стъпки към независимост. От друга страна, ИД се пре­вър­на в риск за сигурността и цялост­ното съществуване на КАО. Ето защо съз­да­ва­нето на ИД се явява фактор, имащ про­тиворечиво влияние за бъдещето на иракските кюрди.

Спорните територии

Превръщането на Пешмерга в основна сила в Ирак и опора за съпротива срещу ИД, доведе и до някои странични последици. Все повече кюрдските сили за сигурност напредват на юг и превземат територии, окупирани от ИД. Такъв е случаят с Киркук, чиито контрол е от жизнено зна­че­ние за развитието на независим Кюрдистан. Много коментатори предполагат, че с Киркук в ръцете си, Кюрдското регионално правителство може да обяви независимостⁱⁱⁱ. Киркук е град с население от около един милион души, които живеят върху няколко милиарда барела петрол. Проблемът е, че Киркук е извън района, който се контро­ли­ра от регионалното правителство на Кюр­ди­стан. След като иракските сили за сигур­ност се провалиха и не успяха да защитят Киркук от експанзията на Ислямска държа­ва, кюрдите успяха да наложат контрол над града, което им позволи да използват неф­те­ните му ресурси.

КРП използва борбата срещу ИД като повод и инструмент за придобиване на територии, които по времето на Саддам Хюсеин са обект на „арабизация“. След 2003 г. КРП не успява да си върне тези територии с политически средства. Ето защо настоящата ситуация е удобен момент за кюрдите да установят контрол над из­губе­ните си земи. Развитието на ситуацията с овладяването на нови пространства, чрез изтласкване ИД, е важен фактор, който ще определи бъдещето на региона. За първи път кюрдско правителство контролира всички кюрдски територия в Ирак. В дългосрочен план добиването на петрол от Киркукската област ще осигури финансова­та независимост на Кюрдистан^iv. Веднъж зае­ли тези земи кюрдите трудно ще бъдат изтласкани оттам.

Геополитически фактор − дали кюрд­ска­та максима „Кюрдите нямат прия­тели... освен планините“ е в сила и днес?

Регионалната и международната сцена съ­що имат значение за развитието на въ­проса с кюрдската независимост. Ирак­ски Кюр­ди­стан е регион заобиколен от могъщи държави, които следват собствените си ин­тере­си и трудно възприема създаването на кюрдска дър­жава, граничеща с тях. Ето защо в кюрдската история не са рядкост случаите, в които ирански и турски въоръ­жени сили пресичат границите и атакува кюрдски бази на иракска терито­рия. Иран и Турция се противо­поставят на кюрдската незави­си­мост, опа­сявайки се, че техните собствени кюрд­ски „малцинства“ могат да бъдат вдъхновени от примера на иракските кюрди. Тези две регионални сили винаги са се противо­поставяли на кюрдските стре­межи за неза­ви­симост и самостоятелност. За да получи пълноценна независимост Ирак­ски Кюр­дистан трябва да разчита на международно признание, което в момен­та е непосилна задача, тъй като САЩ и пре­обладаващата част от меж­дуна­родната общност се противо­поста­вят на евентуална дезинтеграция на Ирак.

Важно значение има поведението на Иран. Иранската политика е направлявана в някаква степен от усещането, че е под обсада в регион, доминиран от сунитски държави. За Техеран е от жизнено значение да успее да разкъса обръча и по този начин да спечели както геополитическо влияние, така и уважение. След 2003 г. Иран съумява да прокара своето влияние в Ирак. В проводник на това се превърна шиитското правителство на Малики. Въпреки че той вече не управлява, при всич­ки положения иранското влияние в Ирак остава значи­тел­но. Има вариант, при който иранското влияние ще избледнее, кога­то Ирак успее да „подреди“ делата си, когато ситуацията със сигурността се подо­бри и когато арабските и персийските раз­ли­чия излязат отново на преден план. Това обаче е трудно постижимо. На този етап Иран има една първостепенна цел в региона − да се спре напредването ИД. То­ва е причината за ня­кои събития, които доско­ро не биха били възможни. Иран е първата държава, коя­то предоставя оръ­жия на иракските кюр­ди за борбата им с ИД^v. Техеран осъзнава, че ако не спре ИД в пределите на Ирак рано или късно ще се наложи да води открит конфликт с групи­ровката на своя терито­рия. И все пак Иран е далече от това да подкрепи евентуална независимост на ирак­ските кюрди. Нещо по­вече, кюрдите в Иран са репресирани и по­тискани от държавата, което е доказател­ство за подо­зри­телното отношение на Техе­ран към тях.

Турция

В последната година се наблю­дават про­мени в посоката на отношенията между Турция и кюрдите. Все по-често се говори и се предприемат действия за нов консен­сус и поставяне на нов етап в отно­ше­нията между турци и кюрди. Турският елит възприема Кюрдския проблем като про­блем на националната сигурност и тест за модернизацията на Турция по пътя към ЕС.

Сътрудничеството между Анкара и Кюрд­ско регионално правителство предста­вля­ва директно предизвикателство към надеждата на Багдад да запази своята цен­трална роля в страната. Кюрдския-тур­ските тръбопровод и енергийни споразу­мения отра­зяват различна визия за Ирак, харак­теризирана със силна регионална авто­номия и пропускливи граници. Неспособ­ността на Багдад да установи сигурност и стабилност в страна е основна причина за свободните маневри на Ербил в посока Анкара. Турция е най-важният търговски партньор на Иракски Кюрдистан. Налице е дори сътрудничество между разузнава­телните им служби^vi. Тези нови аспекти в отношенията между Турция и кюрдите в Ирак не изключват все още нерешените и дълбоко залегнали проблеми, като ПКК, противоречивата роля на Турция в съвре­менната ситуация в региона и др. За Анкара е от жизнено значение да се проти­во­­постави на всякаква възможност да се обра­зува независима кюрдска държава, гра­ни­чеща с нейните територии. Такава е тур­ска­та политика както по отношение на ирак­ските кюрди, така и срещу кюрдите в Сири­я.

Като цяло Иран и Турция искат да сложат край на възможностите на разпро­стра­нението на кюрдските въстания в райо­на и да променят перспек­тивите на Кюрд­ския въпрос.

В момента съществуват три основни фак­тора, които възпрепятстват незави­си­мост­­­та на Иракски Кюрдистан: недо­стигат на фи­нансови средства, спорните тери­то­рии и меж­­дународната опозиция на разпадането на Ирак.

Съдействащите сили, които могат да до­при­несат за постигането на кюрдска не­за­ви­симост са няколко.

Първо, установяването на контрол над стратегически важни територии, които по­па­дат извън административния контрол на КАО. Овладяването на Киркук е пред­поставка за постигане на икономи­ческо развитие и потвърждаване на Иракски Кюр­дистан като символ на стабилност и про­спе­ритет в региона.

Второ, кюрдите притежават много сил­но, добре организирано и опитно въоръ­же­но формирование – Пешмерга, което е защи­та­вало кюрдския народ от десети­ле­тия. В случай, че КРП насочи повече уси­лия в модернизирането и тренирането на своите въоръжени сили, то тогава Пеш­мер­га може да се превърне във важен фак­тор, съ­дей­стващ за постигането на кюрдска не­за­висимост.

Трето, Иракски Кюрдистан е относи­телно стабилен, което води до по-добро икономическо развитие в сравнение с останалата част на Ирак.

Много от съществуващите фактори имат двойствено значение за бъдещето на реги­она. Един и същ фактор в различни ситуа­ции може да съдейства или да про­тиво­действа на стремежа на кюрдите за неза­висимост. Тези фактори са взаимо­свързани и си влияят както един на друг, така и на бъдещите перспективи в региона. Голямата въпросителна в тази сложна кар­тина е бъдещето на Ислямска държава и доколко тя ще продължи да е фактор, дик­туващ ситуацията в региона. Като цяло в средно­срочен план отделянето на Иракски Кюрди­стан в независима дър­жа­ва е малко вероят­но. Ако иракското пра­ви­телство не направи отново завой към сил­­на автократична власт, кюрдите биха има­ли по-голяма полза да останат в пре­дели­те на държавата. Има няколко основни причини за това.

Първо, съседните страни няма да са така подозрителни към Иракски Кюрдистан, което ще позволи по-добро икономическо сътрудничество.

Второ, контролът над Киркук създава достатъчно условия за кюрдите да развиват своя регион в рамките на Ирак.

И трето, международната общност ще е по-склонна да подкрепя Иракски Кюрдис­тан като част от Ирак.