Международна система за сигурност



Дата01.08.2018
Размер177.79 Kb.

ВАРНЕНСКИ СВОБОДЕН УНИВЕРСИТЕТ

“Черноризец Храбър”



КУРСОВ ПРОЕКТ


ТЕМА : “Международна система за сигурност”

Глобалните геополитически промени в края на ХХ век генерираха нови противоречия и създадоха предпоставки за нови по характер рискове и заплахи. Научно-техническата революция и глобализацията изправиха света пред нов преход - прехода от модерно индустриално към постмодерно информационно общество. Този преход се характеризира с невиждани динамични изменения в характера и мащабите на рисковете и заплахите за сигурността.


Като ключови фактори определящи стратегическата среда за сигурност се утвърдиха глобализацията, нарастващата сложност и непредвидимост на асиметричната война, променящите се демографска и околна среда, оформянето на райони с нестабилна политико-социална среда и ниско ниво на икономическо развитие, радикалните идеологии и нерешените конфликти.
В многоизмерния характер на глобалната система за сигурност военното участие в нея излезе от рамките на традиционната съюзна и териториална отбрана и пренасочи фокуса си върху предотвратяването на конфликти, управлението на кризи, възстановяването, налагането и поддържането на мир и хуманитарна помощ и подкрепа.
На този фон военностратегическата среда придоби ново съдържание. Сложният характер на средата за сигурност предполага широк спектър на военно участие в разрешаването на възникващите конфликти – от превантивни действия през хуманитарни операции до бойни действия с висока интензивност. Борбата със съвременните заплахи и особено с основната от тях – тероризма е непосилна задача за една отделно взета страна и изисква ангажираността на всички демократични сили.
В общата динамика на протичащите процеси за сигурност военният фактор ще продължава да играе важна роля, в тясна връзка с дипломатическите, политическите и икономическите фактори. В контекста на общата среда за сигурност и протичащите процеси и събития в света, мащабът на промените и логиката на глобалната трансформация стават все по–разбираеми и по–необходими. Променената среда за сигурност наложи адаптиране и преосмисляне на основната роля и задачи, стоящи пред основният гарант за сигурността на настоящия етап – Северноатлантическия блок – НАТО. Взетите на последните срещи на върха решения на Алианса ясно и недвусмислено показват, че НАТО се превръща във фокусна точка за планиране и координиране на многонационалния военен принос за защита срещу новите несиметрични заплахи. Направен е основополагащия извод за бъдещето развитие на Съюза на основата на планиране и изграждане на необходимите способности за посрещане на тези заплахи. НАТО затвърди ролята си на организация за поддържане и налагане на мир, стабилност и ефективно противодействие на новите предизвикателства, намерила израз в провежданите операции на Балканите в отговор на кризи.
Важен фактор за укрепването на регионалната и световната сигурност е решимостта на Европейския съюз да включи военно измерение в своята политика. Реален израз на идеята за “обща европейска отбрана” е поемането и постконфликтното възстановяване на Босна и Херцеговина от Европейския съюз с активирането на операцията “ALTHEA”. Тези процеси на трансформация поставиха нови изисквания към изграждането и развитието на съвременната Българска армия. Промениха се схващанията за ролята и мястото на Българската армия в общата отбранителна система на страната. При изграждането и развитието на Българската армия бяха отчетени новите възможности на интеграцията и сътрудничеството като фактори формиращи военно–стратегическата среда. Беше извършена огромна по обем работа и бяха постигнати значителни резултати в редица области като:
• активно и реално/определящо участие в интеграционните процеси на присъединяването на страната към НАТО и Европейския съюз;
• активно и реално участие в регионалните инициативи по укрепване на доверието и сигурността;
• международно военно сътрудничество и участие в многонационални формирования;
• прилагането на нормите на международното право в областта на контрола на въоръженията и неразпространенията на оръжия за масово поразяване;
• двустранни и многостранни военни контакти и консултации по въпроси от областта на сигурността;
• обмен на личен състав за обучение в краткосрочни и дългосрочни курсове.
Променените характеристики, форми и начини за водене на операциите рефлектираха върху организацията на оперативната подготовка на Въоръжените сили, изграждането на военни лидери и интегриране на оперативни способности.
Като основен гарант на сигурността и териториалната цялост на страната Българската армия заемаше и заема важно място в интеграционните процеси на присъединяването на Р България към НАТО и Европейския съюз и стабилизирането на Югоизточна Европа.
От включването на Р България в инициативата “Партньорство за мир (ПзМ)” Българската армия неотклонно следваше избрания път за достигане на критериите и изискванията на НАТО за получаване на покана за членство.
Ключови за успешната подготовка за членство бяха извършената Реформа в Българската армия, разработването на нормативната база от документи и изпълнението на Плана за действие за членство в НАТО. Оценка за резултатите от постигнатото беше приемането на страната за пълноправен член на Северноатлантическия Алианс, което е и реализация на най–значимия национален външнополитически приоритет през последните години.
Бяха извършени сериозни структурни и организационни промени насочени към развиване на необходимите оперативни способности; установяване на целесъобразен баланс между активните и резервните сили и стабилизиране на реформираните видове въоръжени сили.
Израз на тези промени са ускореното реформиране на Българската армия, намаляването на нейния мирновременен и военновременен състав, създаването на гъвкава функционална и организационна структура, значително намаляване на основни образци въоръжение и техника (танкове, бойни бронирани машини, вертолети и кораби), повишаването на оперативната съвместимост и стартирането на модернизацията. Паралелно с мащабната си трансформация Българската армия активно участва със свои контингенти в различните операции в отговор на кризи, което определя практическите измерения на политиката на страната ни за европейска и евроатлантическа интеграция и засилено регионално сътрудничество. Участието на Българската армия в операциите на НАТО (SFOR, KFOR, ISAF), EUFOR (“ALTHEA”) в “Коалицията на желаещите” (операцията за“Стабилизиране и възстановяване на Ирак”), в мисии на ООН (UNMEE в Етиопия и Еритрея, UNMIL в Либерия и UNMIK в Косово) е сериозен национален принос към мира и сигурността в света.
В настоящия момент Българската армия участва с 539 военнослужещи в операции в отговор на кризи, което на този етап съответства на възможностите ни за финансиране на мисии зад граница.
Участието на Българската армия в съюзни и коалиционни операции и мисии на ООН е израз на политиката на Р България и неин принос в усилията на международната общност за нормализиране на обстановката в света и региона. Това участие допринася за издигане на международния престиж на страната, ускорено и пълноценно интегриране в евроатлантическите структури за сигурност, сътрудничество във военната област и придобиване на нов военнополитически опит за целите на подготовката на въоръжените сили.
С подписването на договора за присъединяване на Р България към Европейския съюз и придобиването на статут на присъединяваща се страна за ръководството на Генералния щаб, особена важност придобиха мястото и приноса на Българската армия за постигането на стратегическата цел на страната – пълноправно членство в Европейския съюз на 01.01.2007 г.
Освен участието ни в операцията на Европейския съюз “ALTHEA” в Босна и Херцеговина има политическо решение да участваме в Многонационална тактическа бойна група на Европейския съюз с Гърция, Румъния и Кипър, като конкретния ни принос се доуточнява. Активизира се участието ни във военните органи и структури на Европейския съюз.
Много е направеното за укрепване на сигурността и доверието в регионален мащаб. Това беше реализирано чрез значителния принос на Българската армия в Многонационалните военно-политически инициативи и двустранни споразумения между страните от Югоизточна Европа с особен акцент върху инициативата за изграждане на Многонационални мирни сили за Югоизточна – Европа като ключов елемент за военно–политическото сътрудничество в региона. Ние полагаме всички усилия за да допринесем за развитието на оперативната група за черноморско сътрудничество BLACKSEAFOR с цел: разширяване на дейностите и насочване на усилията върху борбата с тероризма и неразпространение на оръжията за масово поразяване; създаването на постоянен команден пост и комуникационно – информационна мрежа; трансформиране на бойните сили в ефективен инструмент за изпълнение на задачите за борбата с тероризма и неразпространение на оръжия за масово поразяване; координиране на действията със създадения Черноморски граничен координационно - информационен център.
Генералният щаб на Българската армия участва активно в реализирането на националната политика за осигуряване на стабилност и сигурност без оперативно развръщане на въоръжените сили. Това намира израз в изпълнението на: дейностите по контрола на въоръженията; адаптацията и изпълнението на Договора за обикновените въоръжени сили в Европа; взаимни посещения на кораби, самолети, военни подразделения и личен състав на различни равнища; обмяна на опит по военното строителство, изграждането и развитието на въоръжените сили на двустранна и многостранна основа; реализирането на програми за обмен на личен състав, учения, курсове за обучение и др.
Казаното дотук очертава значимия принос на Българската армия за укрепване на мира и сигурността в кризисните райони по света и на Балканите, а така също и за ускореното интегриране на страната в евроатлантическите структури за сигурност.
В тази насока е и новата отбранителна политика на страната изразена във визията за ролята, мястото и задачите на Българската армия определена като резултат от Стратегическия преглед на отбраната. Нашата задача е да изградим допълващите се способности за изпълнение на три основни мисии:
• отбранителна;
• подкрепа на международния мир и сигурност;
• принос към националната сигурност в мирно време.
Целта е Българската армия да е готова да гарантира националния суверенитет, сигурност и независимост, да защитава териториалната цялост на страната и тази на страните членки на НАТО, да е в състояние да изпълни международни и коалиционни ангажименти за борба с тероризма, предотвратяване и управление на кризи и конфликти, да осъществява необходимите дейности в подкрепа на развиващата се европейска политика за сигурност и отбрана, както и такива по контрола на въоръженията, неразпространение на оръжия за масово унищожаване и техните носители, международно военно сътрудничество, предоставянето на хуманитарна помощ, укрепването на доверието и сътрудничеството.
Балансираната политика за отбрана и сигурност насочена към установяване на траен мир и стабилност в регионален и глобален мащаб и активно формиране на средата за сигурност са най-важното условие за споделяне на отговорностите за укрепване на мира и сигурността и за адекватно посрещане на съществуващите и бъдещите рискове и заплахи.
Международната политическа система или системата на международните отношения е най-слойната социална сруктура в развитието на човешкото общество. Историческите международни системи се отличават със специфични особености, които могат да бъдат разделени в няколко основни групи от критерии и показатели – граници и външна среда, характер и форми на взаимодеиствие между отделните субекти на международните отношения, правила и норми на взаимоотношения. Всяка международна система се състои от обособени подсистеми, изградени от сравнително устойчиви компоненти и елементи. Те могат да бъдат разграни1ени по степен и харакрер на взаимоотношенията между отделните елементи или по формационен признак в развитието на различните подсистеми. В исторически план познаваме няколко типа политически системи: имперска, анархична, териториалната държава в Средновековна Европа, националната държава в новото време, модерната многонационална държава, създадена на основата на политическата идея за нацията. От гледна точка на взаимоотношенията и субординацията в рамките на една международна система можем да говорим за йерархическа, дифузионна, еднополюсна, двуполюсна и многополюсна стуктура.
Главните форми на стратегическо взаимодействие е една международна система са двустранните и многостранните съюзи и коалиции и регионалните и международните организации за колективна сигурност. Най-старият известен писмен мирен договир, който поставя началото на двустранен съюз след продулжителна воина, е сключе през 1269 г. Пр. Хр. Между египетския фараон Рамзес 2 и хетския цар Хатушил 3. Това е едновременно отбранителен и нападателен суюзен договор, в които се съдържат основните елементи на калсическия модел двустранен съюз. Военните съюзи от индустриалната епоха и в съвременноста се различват по няколко основни белези. Водещо начало при определяне на съюзните отношения е формулирането на т.нар. ”casus foederis”, който уговаря оказването наподкрепа в случай на опасност за националната сигурност на някои от страните в договора. Вайно значение имат ясното дефиниране на съюзническите цели и интереси, договорените рамки на задължения и отговорности на всяка от съюзените страни, степента на интеграция и субординация на въоръжените сили, географския обхват на деиствие на съюза. В наши дни все по-оляма роля за функционирането на многостранните съюзи играе тяхното институциализиране чрез изграждане на една динамична структура на управление и контрол на националното равнище. Въпреки че имат редица сходства с военните съюзи, международните коалиции се различават от тях преди вси1ко по това, че се формират за осъществяване на конкретни и краткотрайни цели и обикновено не сездават постоянни институционни структури.
В теорията на международнитр отношения и по специално теоретичните концепции за характера на военните и политическите съюзи съшествуват три основни направления: реализъм, либерализъм и радикализъм. Както посочва Стивъ Уолт-“науката за междунаросните отношения може най-добре да бъде разбрана като едно продължително суревнование между традициите на реализма,либерализма и радикализма. Реализмът набляга на постоянната склонност на държавите да влизат в конфликт помежду си. Либерализмът посочва няколко начина за смекчаване на тенденцията към конфликт, а радикализмът – как би могла да бъде трансформирана цялата съществуваща система на международните отношения. Характерно за по-старите исторически епохи в развитието на човешката цивилизация е паралелно съществуване на няколко международни подсистеми, които сравнително рядко си взаимодействат по пътя на целенасочената експанзия или многостранно договаряне. Едва в периода на новото време е резултат на индустриалната революция и великите географски открития можем да говорим за възникване на по-глобални международни системи за сигурност. Такива са Вестфелската система през 17-18 век, създадена след подписването на мирния договор от 1648г., както и Метерниховата система прес 19 бек, наложена след Виенския конгрес от 1815 г. “Свещемия съюз” между големите европеиски империи, по замисъла на австрииския канцлер Метерних, е избран да играе ролята на върховен за колективна сигурност в старият континент с цел запазването на статуквото и баланса на интереси между великите сили. След края на Първата световна воина 1919 г. Победителите налагат Версаиската международна система, а в края на Втората световна воина през 1945 г. Компромисът между държавите от антихитлерискта коалиция води до създаването на Ялтенската двуполюсна система.
Решенията на “Европейският концерт” от 1815г. Са благоприятна предпоставка за появата на първите правителствени и неправителствени организации от съвременен тип в средата на 19 бек , най – известна от които е Международният комитет на Червеният кръст. С новите прояви на пространствено глабализиране в международната система през втората половина на 19 век се създават услови за изграждане на много по-стойна система от многостранни международни договири и утвърждаване на междусътрудничеството. Така се стига непосредствено след края на Първата световна воина до осъществяване на уилсанианската идея за “формиране на глобална организация на нациите”, въпреки че инициаторът за цъздаването на цветовна организация за мир – САЩ – не се присъединява към нея. В устава на Обществото на народите заляга доктрината на колективна сигурност, съгласно която държавите се ангажират със защита на евентуално нападение срещу всяка от сраните, членки на ОН, чрез прилагането на икономически санкции и дори военна сила. Различните тълкувания на поетите ангажименти и парвото всяка срана членка да определя самостоятелно дали да се присъеди към приетите санкции по-голяма степен предопределят съдбата на Обществото на народите и краха на първия опит за създаване на система за колективна сигурност в междувоенния период.
В годите на Втората световна воина се изграждат основите на една универсална световна организация – Организацията на обединените нации. В указа на ООН, приет на коференцията в Сан Фарнциско на 24 юни 1945 г. е приет от представители на 51 държави – учредителки, и влязал в сила на 24 октомвр се обявява неината главна цел – да поддържа международнародния мир и сигурност. Главна отговорност за осъществяването на тази цел, съгласно член 24 от тогава, се възлагат на Съвета за сигурност. Официалните функции на Съвета за сигурност на ОНН са да отправя препоръки за мирно ореждане на споровете да взима решения за деиствия, включително с използване на въоръжена сила в случаи на заплахи на мира, нарушения на мира и актове на агресия в съответствие с постановките в 6, 7 и 8 глава от Устава на ОНН. Съвета за сигурност се състои от представители на 5 постоянни страни членки, които имат право на вето, както и двоино мповече непостоянни страни членки избирани от Общото събрание на световната организация за период от 2 години. С промените на Устава на ОНН от 1961 година броят на членовете за сувета за сигурност се увеличава от 11 на 15, което е адекватен израз на приемането на голям брои новосъздадени държави в процеса на деколонизация в средата на 20 век да блокират взимането на общо решение чрез употреба на правото на вето доктрината за колективна сигурност не задеиства, което дава тласък на превантивната дипломация и мироопазване на ОНН.
Новите условия на Студената воина предизвикват оживени дебати за по - значителни промени в състава на Съвета за сигурност, включително за увеличаване постоянния брои на членовете, както и по въпроса за правото на вето. В последното деситилетие в ОНН се възприема по – разширено в тълкуване на “заплахите за международният мир и сигурност”, към които се причисляват международният тероризъм, разпространението на оръжия за масово поразяване, а също вътрешнодържавните конфликти и сериозните хуманитарни бедствия. Рязкото нарастване броя на миротворческите мисии с мандат на ОНН в началото на 90-те г. на 20 век налага доразвиване на концептуалните схваащания отвъд заложените ппловин век преди това уставни положения. Такава роля изиграват обявените от генералният секретар на ОНН Бутрос Гали програмни документи “ Дневен ред за мир” и “Дневен ред за развитие”. През втората ппловина на 20-ти век и в началото на 21 век все повечв държави членки, чиито брои нараства на 192 през 2004 г. , се обявяват за радикално реформиране на някои принципни положения и на организационна стуктура на световната организация с цел повишаване и на нейната ефективна роля по поддържането на международнуия мир и сигурност.
Уникалността на Организацията на обединениете нации като световна институция за сигурност се сестои и в това, че под нейна егида същевременно Върховния комисарият за бежанците, Световната здравна организация, Програмата на ОНН за развитие. Специфична особенност в деиноста на тези авторитетни международни институции по поддържане на международния мир и осигуряване на условия за демократино и възходящо развитие на съвременните обшества е тяхното динамично взаимодеиствие с редица регионални и национални неправителствени организации.
Регионалното междоправителствено сътрудничество в сферата на сигурността в наши дни приема 4 основни форми. Първата категория обхваща изграждането на регионални съглашения по силата на глава 8 от Уставана ОНН, които могат да бъдат институционализирани в общи стуктури. Пример за подобен вид международни формирования са Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа, Арабската лига, Организацията за ариканско единство. Втората категория се отнася до профилирани регионални организации за сигурност, като НАТО, в исторически план също Организацията на Вашавския договор, Западноевропейкияя съюз, Багдатският пакт, СЕНТО, СЕАТО. Водещо начало при тяхното създаване е осигуряване на колективна отбрана в даден географки регион, което се обосновава обикнивенно с правото за “колективна самоотбрана” в съответствие чл. 51 от Устава на ОНН. Гражданските регионални организации представляват третата категория многостранно международно сътрудничество, чиято деиност не с еограничава единствено до проблемите на мира и сигурността. Такива са Съвета на Европа, Европейкият съюз, Асоциациите на народите от Югоизточна Азия. Четвъртият вид на регионално сътрудничество днес са т.нар. “коалиции на желаещите”, които в деиствителност са ад хог военно политически сюзи на държави, съюзили се за разрешаване на кокретен регионален конфликт.
Други принципи характеристики , които разграничават отделните международни организаии , се отнасят до тяхната роля и степен на въздеиствие.Случеи че можем да говорим междуправителствени , в които всяка държава запазва своя относителен суверенитет и право на самостоятелни действия, както и за национални, кьдето отделните държави могат да предоставят част от своя суверенитет на международната организация.Също така някои организации с по-общ характер могат да играят роля в най-широк кръг от в сферата на международните отношения, докато други са създадени като функционални организации с цел ясно определяне и сравнително по – ограниченицели.
Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа възниква като регионален форум с основна цел намаляване на международното напрежение и отслабване на блоковата конфронтацияи годините на Студената война. Първият призив за свикване на конференция за колекривна сигурност в разделена Европа, обявен в плана “Молотов” през март 1954 г. или предимно пропаганден характер с предназначение да предотврати “ремилитизирането” на Западна Германия и присъединяването и към Североатлантическия съюз.
За международната система за сигурност влиза и Хелзинският процес. Хелзинският процес е уникален в няколко отношения. На първо място той осигурява пълна равнопоставеност между отделните държави независимо дали принадлежат към някой от двата военнополитически блока, или са неутрални. На второ място, СССЕ предлага по всестранен подход към проблемите на сигурността, обединяващ твърде различни елементи. На трето място, решенията на СССЕ се приемат с консенсус, което придава на целия процес на достигане на общо решение не по-малко важно значение от срещи като продължение на процеса от Хелзинки. По-важно от тях са Белградската, Мадридската и Стокхолмската конференция за мерки по укрепване на доверието, сигурността и разоръжаванетов Европа.
След края на Студената война се създават условия и позитивни очаквания у европейските народи за много по-голяма роля и поемане на отговорности в рамките на СССЕ. Взето е решение за необходимост от институционализиране не СССЕ чрез механизъм за политически консултации и изграйдане на мрейа от постоянни институции. През 1991 г. е учредена Парламентарна асамблея на СССЕ, а на срещата в Хелзинки през юни 1992 г. са създадени нови институции – Форна за сътрудничество в сферата на сигурността, Върховен комисар по националните мацинства, Икономически форум и Финансов комитет.
Трансформацията на Съвещанието в Организация за сигурност и сътрудничество в Европа се осъществява на срещата на високо равнище в Будапеща през декември 1994 г.. Постоянните изпълнители и консултативни структури на ОССЕ се установяват във Виена и прага. Освен овща декларация в Будапеща е приет специален Кодекс за политико-военните аспекти на сигурността. Две години по-късно в Лисабон е приета Декларация за ощи и всестранен модел за сигурност в Европа през 21 век. Разработени са механизми за консултации сътрудничество при извънредни ситуации и други. Важна роля играят мироопазващите мисии на ОССЕ в кризисни конфликти региони в Европа и на територията на бившите съветски републики в Кавказ и Централна Азия. Председателството на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа е на ротационен принцип с едногодишен мандат. През януари 2004 г. България пое от Швеция прецедателството на организацията за период от 1 година.
В онези начални години е установен уникалният “метод на НАТО” за постигане на консенсусни решения след интензивни консултации зад закрити врати. Поради икономическата зависимист на Западна Европа в началото на 50-те г.. Съединените щати най-често имат “контролният глас” при извоюване приемлив за водещата суперсила консенсус по възлови спорни въпроси. Най-често това става с цената на известна “рамяна” по второстепенни проблеми, удволетворяващи по малките съюзници. Този гъвкав механизъм на известни отстъпки и компромисни решения е характерен за променливото развитие на трансатлантическите отношения в следващите деситилетия и допринася за преодоляване на възникнали сериозни кризи във взаимоотношенията между съюзниците.
Следващата ключова стъпка е обявяването през 1994 г. на новата по-мащабна инициатива “партньорство за мир”, а от 1997 г. и на Евроатлантическия съвет за партньорство. С тези инициятиви се появяват три съществено нови момента, с нови функции, цели и мисии на Алианса. За пръв път в процеса на сътрудничество и интеграция сферата на сигурността и отбраната са включени страни извън Европа. Това допринася за решаване на интереса и отговорностите на НАТО в по-широка геостратегическа среда на “Евразия”. За пръв път се включват със собствен принос към инициативата “Партньорство за мир” и традиционно неутрални страни. Третия същностен момент, възникнал скоро след разпадането на Варшавскиа пакт, е за неизбежното решаване на Алианса в източна посока. Провеждането на садълбочено проучване относно раширяването на НАТО и в последствие на ясно формулирани правила и критерии за членство в Алианса, както и подписването на споразумение за сътрудничество между НАТО и Русия допринасят за възприемането на категорично решение в полза на разширението на съюза.
Както всеки друг обществен субект в обкръжаващия ни свят, Североантлантическия съюз е обречен да се промени или да остане в историята. Глобализационните процеси в човешкото развитие в резултат на новата информационно технологическа революция предопределиха свалянето на “европоцентриските” доспехи на НАТО, при преобразуването на съюза от организация за колективна отбрана в организация за кооперативна сигурност и мотивират новата й мисия като важна движеща сила във съвременната глобална система за сигурност на ХХІ век.




Каталог: files -> files
files -> Р е п у б л и к а б ъ л г а р и я
files -> Дебелината на армираната изравнителна циментова замазка /позиция 3/ е 4 см
files -> „Европейско законодателство и практики в помощ на добри управленски решения, която се състоя на 24 септември 2009 г в София
files -> В сила oт 16. 03. 2011 Разяснение на нап здравни Вноски при Неплатен Отпуск ззо
files -> В сила oт 23. 05. 2008 Указание нои прилагане на ксо и нпос ксо
files -> 1. По пътя към паметник „1300 години България
files -> Георги Димитров – Kreston BulMar
files -> В сила oт 13. 05. 2005 Писмо мтсп обезщетение Неизползван Отпуск кт


Поделитесь с Вашими друзьями:


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2019
отнасят до администрацията

    Начална страница