Международна търговия. Теории за международната търговия. Външнотърговска политика., мита и квоти. Платежен баланс. Външен дълг и икономическо развитие
Изтегляне 104.5 Kb.
|
| МЕЖДУНАРОДНА ТЪРГОВИЯ. Теории за международната търговия. Външнотърговска политика., мита и квоти. Платежен баланс. Външен дълг и икономическо развитие.
1. МЕЖДУНАРОДНА ТЪРГОВИЯ. Международната търговия е първа, неотменна и най-развита форма на МБО. Значението й би могло да се открои както в техния генезис и развитие, така и в съвременната им проява. Под международна търговия (International trade) най-общо се разбира размяна на стоки и услуги между субекти от различни страни, стремящи се към собствена изгода.
Ползите от международната търговия са трудно успорими. В същото време обаче нейното значение може да има и негативен знак. Възможно е международната търговия да постави националното производство в непосилна конкурентна среда и да съдейства за разоряване на дейности и фирми. 2. ТЕОРИИ ЗА МЕЖДУНАРОДНАТА ТЪРГОВИЯ 2.1. Класически теории за международната търговия Първите опити за обяснение на международната търговия правят меркантилистите. Меркантилистите твърдят, че богатството на една страна са парите – благородните метали. Следователно всяка страна трябва да се стреми да ги увеличава. Това тя ще постигне, когато увеличава износа на стоки и услуги, с което гарантира притока на злато и сребро и намалява вноса на продукти, за да намали изтичането на благородни метали. За меркантилистите ключът към успеха е положителният търговски баланс. Той може да бъде гарантиран с активната намеса на държавата чрез мита и други средства. Меркантилистите считат, че неограничената търговия забавя развитието на държавите, тъй като световното богатство е фиксирано, което означава, че за да получи една страна изгоди, друга трябва да ги загуби. Счита се, че първото научно обяснение на международната търговия е теорията за абсолютните предимства на А. Смит. Неговата теза е противоположна на меркантилизма. Той разработва идеята, че в международната търговия няма губещи страни. Чрез специализацията в производството на стоки, за които има предимства, всяка страна извлича изгоди. Световното производство се увеличава. Според Смит основа на търговията между две страни е абсолютното различие в разходите за производство на определена стока. Една страна има абсолютно предимство (Absolute advantage) в производството на дадена стока, когато с единица ресурс може да произведе по-голямо количество в сравнение с друга страна.
В контекста на концепцията за алтернативните разходи една страна има сравнително предимство по отношение на друга в производството на този продукт, за който има по-ниски пределни алтернативни разходи. Така, според Рикардо, международната търговия се обяснява със сравнителните, а не с абсолютните предимства. Теорията за сравнителните предимства не дава отговор на въпроса за съотношението на цените при търговията между две страни и за изгодите, които страните получават. И това е така, защото тя анализира предлагането и пренебрегва ролята на търсенето при определяне на цената. Затова се налага да се анализират условията на търговия. Но чрез концепцията за сравнителните предимства се тълкува и понятието “условия на търговия”. То обяснява изгодата на страните от международната търговия. Посочва мястото на страната в световната икономика и нейните конкурентни предимства. Условия на търговия показва количеството от една стока, от което трябва да се откажем, за да се получи в размяната единица от друга стока. Тоест демонстрира какво количество от дадена стока трябва да се изнесе, за да се внесе единица от друга стока. Изразява съотношението между цените на внасяните и на изнасяните стоки. Цените, чрез които се отчитат външнотърговските потоци, са фоб и сиф. Всички страни членки на Световната търговска организация са задължени да спазват концепцията за стойността: - внос - CIF и износ – FOB.
Нарастването на условията на търговия е благоприятно за страната, тъй като цената на изнасяната стока се е увеличила и за същото количество изнасяна стока може да се внесе по-голямо количество от друга стока. Спадът в условията на търговия е неблагоприятен. Ситуацията означава, че цените на внасяните стоки са нараснали по-бързо от цените на изнасяните или са спаднали по-бавно от тях. Необходимо е да се уточни, че пределните алтернативни разходи и условията на търговия не отразяват една и съща икономическа зависимост. Пределните алтернативни разходи е концепция на предлагането. Показват отношението между количеството от дадена стока, от което трябва да се откажем, за да произведем единица от друга стока. Това отношение се определя от притежаваните ресурси. Докато условията на търговия отразяват количеството от една стока, което трябва да пожертваме, за да получим в размяната единица друга стока. Определят се от пазарните цени, резултат на търсенето и предлагането. Следователно сравнителните предимства на една страна се определят от пределните алтернативни разходи. Специализацията в зависимост от сравнителните предимства увеличава производството и потреблението в световен мащаб. Но ефектите на международната търговия се разпределят в зависимост от условията на търговия. За да се осъществят изгодите от сравнителните предимства, трябва да има благоприятни условия на търговия. Промяната в условията на търговия означава промяна в реализираните изгоди за страната. Условията на търговия превръщат сравнителните предимства в реални ползи. Съвременни теории за международната търговия. Теоремата на Хекшер-Олин гласи, че ако потребителските предпочитания в двете страни са идентични, при неизменни други условия, алтернативните производствени разходи се определят от надареността на страните с производствени фактори. Всяка страна ще изнася стоки, производството на които се гарантира с относително изобилие на факторите, и ще внася стоки, за производството на които производствените фактори са относително оскъдни. Теория за придобитите сравнителни предимства. Естественото сравнително предимство, на основата на което дадена страна се специализира в производството, се определя от естественото наличие на ресурси. Но бързото развитие на Япония и някои други динамично развиващи се страни провокира друга теоретична концепция, основаваща се на ролята на човешкия фактор в производството. Според нея, човешкият капитал (знания, образование, ноу-хау, управленски опит и т.н.) позволява дадена страна да получи придобито сравнително предимство. Икономическото й развитие се гарантира от осъществената специализация на основата на придобитото сравнително предимство. То може да подобри конкурентната позиция на страната в международната търговия. Но изпреварващото технологично равнище, прогресивните системи за управление, наукоемкото повишаване на производителността на труда и др. не са веднъж завинаги дадени. Страната може да ги загуби, изпреварена от друга. Именно това определя силната конкуренция и динамиката в световния икономически прогрес. Теорията на Сефан Линдер за съвпадащото търсене. Според нея основа на външната търговия е относителното различие в структурата на националното търсене. Тя съответства на дела на стоките във вноса на страната. Стига до извода, че колкото по-близки са структурите на търсене на потребителите в отделните страни, толкова световната търговия е по-активна. Теорията за мащаба на производството. Ефективността на международната търговия се обяснява с намаляващите разходи за производството на единица продукция. Това се постига с едромащабното производство. Теорията на Раймонд Вернон за международния жизнен цикъл на продуктите. Той приема, че жизненият цикъл на продуктите има движение от високи разходи на производство, през специализацията на производството и износа на продукти при по-ниски производствени разходи. Тоест той започва с иновации и завършва със стандартизация. Когато стандартизацията се усвои от задгранични инвеститори, страната от износител се превръща във вносител. Това е така, защото за новите продукти са необходими иновации, които са във възможностите на развитите страни, притежаващи голям научен потенциал. Когато продуктите остареят, производството им се насочва към слаборавитите старни. Фактор за реализирането на жизнения цикъл на продуктите са ТНК. Така развиващите се страни могат да изнасят капиталоемки стоки, което е още едно обяснение на парадокса на Леонтиев. Теорията за конкурентното предимство на Майкъл Портър. Според Портър правилният въпрос е не конкурентна нация, а конкурентоспособна икономика, на основата на производителността на труда. Теорията за сравнителните предимства, убедителна през ХVІІІ – ХІХ век, не е достатъчна да обясни моделите на международната търговия, защото голяма част от нея се осъществява от страни с близка факторна надареност. Променящата се конкуренция ограничава валидността на теорията за сравнителните предимства. Информационните технологии, микроелектрониката и др. съществено се различават от производствата върху, които се изгражда теорията за сравнителните предимства. Технологията позволява да се намали ефектът от ограничените ресурси. Глобализацията прави конкуренцията интернационална и изменя националната ограниченост като производствена среда на фирмите. Производствените фактори са глобално достъпни, при сравними условия. ТНК се конкурират не чрез износ и внос, а чрез чуждите инвестиции. Затова, според Портър, едни нации успяват в международната конкуренция и в международната търговия чрез създаването на конкурентни фирми с по-висока производителност на труда. Става ясно, че методологическият подход на Портър е микроикономически. Няма конкурентоспособност на нацията, а на нейните фирми.
Могат да се обособят три нива на търговска политика:
Външнотърговската политика е елемент на външноикономическата и съответно на макроикономическата политика на държавата. Тя се изразява с цялата система от мероприятия, инициативи, инструменти за управление на външната търговия. Форми на търговска политика
В теорията и практиката се оформят две становища – на привърженици и противници на протекционизма. Привържениците на протекционизма аргументират своята позиция с необходимостта да се увеличава националният доход, да се защитят млади и перспективни отрасли, а така също и производства, свързани със съхраняването на национални традиции. Ограничаването на вноса защитава работните места и жизненото равнище на заетите в местните производства. То спомага да се увеличи търсенето на местните стоки, с което производството и съответно БВП ще нараснат, а безработицата ще спадне. Общият резултат от протекционистичната търговска политика е намаляването на международната търговия, световното производство и потребление. Противниците на протекционизма твърдят, че ограничаването на вноса намалява ефективността на националната икономика, производството и потреблението се понижават. Това рефлектира в степента на задоволяване на потребностите и в по-ниското жизнено равнище. Създават се изкуствени конкурентни условия, деформира се действието на пазара, което позволява неефективни фирми и производства да продължават да функционират. Производствените ресурси се използват нерационално. Потребителите също са ощетени, защото са принудени да потребяват по-скъпи и евентуално по-некачествени местни стоки. Регулирането на международната търговия става чрез използване на мита и немитнически ограничения на вноса. Митото може да се дефинира като вид данък, с който се облагат стоките, обект на внос, износ и транзитно преминаващи през страната. С него се преследва да се обезкуражи търговията и да се генерират приходи в бюджета. Митото изпълнява няколко функции:
Митата могат да се класифицират според различни критерии и е възможно да се обособят следните видове:
Специфичното мито е по-лесно за прилагане, особено при внос на стандартни стоки, които са характеристика на съвременното производство. Но недостатък се съдържа в това, че митото е едно и също при промяна на цената на вносната стока. Това стимулира вноса на скъпи стоки. При повишаване на цените, митата губят от протекционистичните и защитните си ефекти. Предимствата на адвалорното мито се свързват с възможността му да се използва за много широк спектър от стоки, то диференцира облагането по качество на внасяните стоки, тъй като качеството се отразява върху цената; осигурява защитата на местното производство при променящи се цени на внасяните стоки. Проблемът на тези мита е в определянето на облагаемата стойност на внасяната стока.
Митата се определят в Митническата тарифа. Тя е държавен или междудържавен (интеграционен) списък на стоки и номиналния размер на митата.
Немитнически ограничения на международната търговия са много разпространена практика на външнотърговска политика и тяхното използване все повече нараства. Съществуват разнообразни немитнически инструменти:
Разграничават се два вида вносни квоти: абсолютни – ограничават количеството на внасяните стоки през даден период. Абсолютните квоти са глобални – лимитират вноса на дадена стока, независимо от коя страна се осъществява; и специфични – разпределят един обем вносни стоки между определени страни; квоти за тарифен процент (тарифна квота) – позволяват определен обем вносни стоки, изразени в стойност или във физически единици да се обмити с намалени митнически проценти. Няма количествено ограничение. Вносът е разрешен, но над определен обем митото нараства.
3. ПЛАТЕЖНИЯ БАЛАНС е система от сметки, в които се отразяват извършените сделки между икономическите субекти на една страна и техните чуждестранни партньори. Той е статистически документ, отразяващ връзките на резидентите на една страна (домакинства, фирми, правителство) и резидентите на други държави за определен период от време. Следователно в платежния баланс се отразяват сделки, в които участващите са резиденти на различни държави. Резидент на една страна е физическо или юридическо лице, което има постоянно местожителство в нея. Резиденти на страната са и чужди физически и юридически лица, които временно пребивават в нея, макар и непоследователно, 183 дни, както и временно пребиваващите в чужбина (под 183 дни) местни граждани. Платежният баланс обхваща само тези международни сделки, при които националната граница се пресича. Той не съдържа международните стопански процеси, които се осъществяват в рамките на страната (например покупко-продажба на чужда валута от местни резиденти), нито вътрешните търговски, финансови и др. процеси. Платежният баланс отразява всички постъпления в страната от чужбина и всички плащания на страната към останалия свят. Изготвя се за една година, но за оперативния анализ и управление се съставят тримесечни и шестмесечни баланси. Показва вътрешното състояние на икономиката. Съдържа информация за участието й в международното стопанство и МИО. На основата на информацията в платежния баланс се определят тенденциите в промените на валутния курс, с което се въздейства на макроикономическата ситуация. От гледна точка на световната икономика, състоянието на платежните баланси отразява равнището и интензивността на международните икономически и особено парични взаимоотношения, с което показва проблемите и противоречията във функционирането на международната валутна система. Съществуват два подхода за оценка на платежния баланс:
СИСТЕМА И СТРУКТУРА НА ПЛАТЕЖНИЯ БАЛАНС По своята форма платежният баланс е счетоводен дневник с две страни. Едната е движението (трансферът) на стоки, услуги и активи, другата е, движението (трансферът) на пари, с които те се заплащат. Срещу износа на стоки, услуги и активи в чужбина се вливат в страната пари. Срещу вноса на стоки, услуги и активи от чужбина изтичат от страната пари. Именно поради това всяка сделка се отразява в платежния баланс по метода на двойното записване. Двете записвания са с противоположен знак и отразяват равенството между източниците на фондове и разходите на фондове. Страните на платежния баланс са дебитна (Debit) (пасив) и кредитна (Credit) (актив). В кредитната страна се отразяват всички постъпления в държавата от други държави, за предоставените им стоки, услуги и т.н. Това са всички сделки, които пораждат постъпления за нашата страна от чужбина. В дебитната страна се отразяват всички плащания от държавата за чужбина за това, че в нея са влезли икономически ценности. Това са сделките, предизвикващи плащания от страната за чужди резиденти. Структурата на платежния баланс се изгражда от:
Външният дълг е задълженост към други държави. Това задължение произтича от заемането на парични средства или от получаването на стоки и услуги на кредит. Тоест срещу задължение да се плати с по-късна дата. Важна форма на дълга са правителствените ценни книжа. Нация-длъжник е тази, която е заемала финансови средства от други страни и е натрупала дълг към тези страни. За да обслужва външния си дълг, тя трябва да създаде предпоставки за реализиране на парични приходи по различни позиции на платежния баланс на страната. Има връзка между текущите сметки и икономическото развитие Разумно е държави в преход да имат дефицит по текущата сметка, за да внесат производителен капитал. Предполага се, че икономиките в преход може би са в състояние да поддържат дефицитите по текущата сметка продължтилен перидо без да навредят на благосъстоянието на бъдещите поколения. Тук от ключово значение са икономическите политик, които ще последват във времето за да обслужи и върне външния дълг. Каталог: 2010 2010 -> Ноември, 2010 Г. Зад Кое е неизвестното число в равенството: (420 Х): 3=310 а) 55 б) 66 в) 85 г) 504 За 2010 -> Регионален инспекторат по образованието – бургас съюз на математиците в българия – секция бургас дванадесето състезание по математика 2010 -> Януари – 2010 тест зад Резултатът от пресмятане на израза А. В, където 2010 -> Библиографски опис на публикациите, свързани със славянските литератури в списание „Панорама” /1980 – 2011 2010 -> Специалисти от отдел кнос, Дирекция „Здравен Контрол при риокоз русе, извършиха проверки в обектите за съхранение и продажба на лекарствени продукти за хуманната медицина на територията на град Русе 2010 -> 7 клас отговори на теста 2010 -> Конкурс за научно звание „професор" по научна специалност 05. 02. 18 „Икономика и управление" (Стопанска логистика) при унсс, обявен в дв бр. 4/ 15. 01. 2010 2010 -> Код на училище Име на училище Изтегляне 104.5 Kb. Сподели с приятели:
|