Международни конвенции за защитата на природата



Дата31.12.2017
Размер138.47 Kb.
#38513
МЕЖДУНАРОДНИ КОНВЕНЦИИ ЗА ЗАЩИТАТА НА ПРИРОДАТА




Според Конституцията на България, като част от международното законодателство Конвенциите, които са ратифицирани от Народното Събрание

са задължителни и имат приоритет пред вътрешните закони,

когато влизат в противоречие с тях.
КОНВЕНЦИЯ ЗА БИОЛОГИЧНОТО РАЗНООБРАЗИЕ

(Конвенция от Рио)

Предложена от Програмата за Околна среда на ООН. Открита за подписване на 5 юни на Конференцията на Обединените Нации за природната среда и развитието (Среща за Земята в Рио де Жанейро). Влиза в сила на 29. 12. 1993 год. Ратифицирана е от България на 29. 02. 1996 год.


Целите на Конвенцията са съхраняване на биологичното разнообразие, устойчиво използване на неговите компоненти и справедлива и разумна подялба на ползите, произтичащи от използването на генетичните ресурси, чрез съответен обмен на необходимите технологии, вземайки предвид всички права върху тези ресурси и технологии, и осигуряване на подходящо финансиране. Конвенцията отчита, че фундаментално изискване за опазването на биоразнообразието е опазването му “in-situ”, т. е. в естествените местообитания.
Всяка договаряща страна трябва да определи компонентите на биологичното разнообразие и да:

  • установи система от защитени територии или територии, където се вземат специални мерки за опазване на биологичното разнообразие;

  • разработи, където е необходимо указания за избор, установяване и управление на защитени територии или територии, където се вземат специални мерки за опазване на биологичното разнообразие;

  • регулира или управлява биологичните ресурси във и извън защитените територии;

  • осигури тяхното съхраняване и разумно ползване;

  • осигури опазване на екосистемите, естествените местообитания и поддържане на ценни популации от видове в естествената им среда;

  • осигури екологосъобразно устойчиво развитие на територии, съседни на защитените, с оглед общото разширяване на тези територии;

  • възстанови деградиращите екосистеми и да осигури възобновяване на застрашените видове, чрез разработване и прилагане на планове или стратегии за управление;


България има Национална стратегия за опазване на биологичното разнообразие и петгодишен план за прилагането и. Тази година се разработва и вторият петгодишен план.

Допълнителна информация за Конвенцията: www.biodiv.org




КОНВЕНЦИЯ ЗА ВЛАЖНИТЕ ЗОНИ С МЕЖДУНАРОДНО ЗНАЧЕНИЕ, ПО-СПЕЦИАЛНО КАТО МЕСТООБИТАНИЯ НА ВОДОЛЮБИВИ ПТИЦИ

(Рамсарска конвенция)


Подписана в Рамсар, Иран, на 2. 02. 1971 год. Конвенцията е подписана от България без задължение за ратификация с решение на Министерския съвет от 18. 11. 1974 год. В сила за България от 24. 01.1976 год.
Конвенцията изисква всяка страна да определи подходящи влажни зони в рамките на своята територия за включване в Списък на влажните зони с международно значение. Договарящите страни управляват включените в списъка влажни зони така, че да стимулират запазването им и доколкото е възможно целесъобразното им използване. Задълженията на страните включват цялостно опазване на биоразнообразието на влажните зони, подготовка на планове за управление, популяризиране сред обществеността.
България до сега участва в конвенцията с 10 влажни зони:


  1. Остров Ибиша - Рамсарски обект №1227, обявен на 24/09/2002 г. Разположен на река Дунав, западно от Козлодуй се обитава от една от най-многочислените и добре запазени чаплови колонии у нас, поради което е признат и за ОВМ (BG007). Част от острова е резерват.




  1. Комплекс Беленски острови - Рамсарски обект №1226, обявен на 24/09/2002 г. Разположен на река Дунав до град Белене и обхваща едноименния остров и съседните му острови Милка и Китка. Част от комплекса включва резерват, поддържан резерват, природна забележителност, като целия комплекс попада в природен парк Персина. През 1997г. е обявен за ОВМ (BG017). Остров Белене е единствения български остров по Дунав, на който има блата. Комплекса има изключително значение за биоразнообразието и включва няколко застрашени вида като блатното кокиче, жълтата водна роза, щитолистната какичка и четирилистната марсилея, както и белооката потапница, морския орел, който гнезди там и ливадния дърдавец по време на прелет.




  1. Сребърна - Рамсарски обект №64, обявен на 24/09/1975 г. Първият български Рамсарски обект, поддържан резерват, получил заслужено и много други титли - Биосферен резерват, Обект на световното природно и културно наследство, ОВМ (BG033). Езерото е единственото място в България, където гнезди къдроглавия пеликан, като то е от значение и за други застрашени видове - белооката потапница, малкия корморан, нощната чапла и др. Много редки видове растения, като например мехурчестата алдрованда, се срещат също в езерото. То бе включено в Списъка Монтрьо на Рамсарската конвенция поради силно нарушения воден баланс, но благодарение на съвместни усилия, координирани от МОСВ то е успешно изключено от списъка.




  1. Езеро Дуранкулак - Рамсарски обект №293, обявен на 28/11/1984 г. Крайбрежно езеро, разположено е на северното Черноморско крайбрежие до границата с Румъния. Обявено е за защитена местност и през 1993 г. е включено в списъка Монтрьо на Рамсарската Конвенция като застрашен обект поради силната ловна преса и нарушения воден баланс. Езерото Дуранкулак е част от ОВМ (BG050) от значение за редица застрашени видове по време на гнездене, миграция и зимуване. То се явява едно от двете места в България (заедно със съседното Шабленско езеро), където зимува почти цялата световна популация на застрашената от изчезване червеногуша гъска.




  1. Езеро Шабла - Рамсарски обект №801, обявен на 19/03/1996 г. Крайбрежна лагуна на северния черноморски бряг, близо до Румънската граница. Защитена местност и част от ОВМ (BG049) основно поради струпването на огромни количества водолюбиви птици, основно гъски (до 180 000 птици) през зимата и по време на миграция. Срещат се някои застрашени видове растения, като бялата и жълтата водна роза. Поморийски комплекс - Рамсарски обект №1229, обявен на 24/09/2002 г. Свръх солена лагуна на морския бряг северно от Поморие. Обявена за ОВМ (BG037) , а част от комплекса е защитена територия. Поморийското езеро е второто солено езеро в България след Атанасовското езеро, което също се използва за солодобив по традиционен начин и е едно от най-предпочитаните места за лебеди и дъждосвирцови птици по нашето Черноморие.




  1. Атанасовско езеро - Рамсарски обект №292, обявен на 28/11/1984 г. Разположено е в северната част на гр. Бургас, Южното черноморско крайбрежие и обхваща поддържания резерват Атанасовско езеро и буферната му зона. Eзерото е плитка свръх солена лагуна, част от която е превърната в солници и се използва за солодобив по специфичен и традиционен начин. То е обявено за Орнитологично важно място (ОВМ /BG036/ ) поради струпването на значителни количества водолюбиви птици, включително световно застрашени (къдроглав пеликан, червеногуша гъска), през почти всички сезони на годината. Едно от няколкото места в България, където е наблюдаван изключително застрашения тънкоклюн свирец. Района на езерото е участък с тесен фронт на миграция по прелетния път Via Pontica. В коридор не по-широк от 20 км над и около езерото ежегодно по време на есенна миграция прелитат на ниска височина над 60000 грабливи птици и над 240000 щъркели, пеликани и жерави. В езерото гнезди най-голямата у нас колония от саблеклюни.




  1. Езеро Вая - Рамсарски обект №1230, обявен на 24/09/2002 г. Разположено на морския бряг до Бургас. Обявено за ОВМ (BG035) , а малка част от територията му е защитена територия. Езерото Вая е единственото място у нас където се концентрира до 10% от световната популация на застрашената тръноопашата потапница. По време на миграция и през зимата в него редовно се струпват над 20 хиляди водолюбиви птици - патици, гъски, потапници, корморани, пеликани и др.




  1. Пода - Рамсарски обект №1228, обявен на 24/09/2002 г. Крайбрежна лагуна, разположена южно от Бургас. Защитена местност и част от ОВМ Мандра-Пода (BG034). Местността "Пода" край Бургас е единственото място по нашето Черноморско крайбрежие където гнезди бялата лопатарка, като други застрашени видове, срещащи се редовно тук са етруската земеровка, къдроглавия пеликан, качулатата потапница., блестящият ибис, малък корморан.




  1. Комплекс Ропотамо - Рамсарски обект №65, обявен на 24/09/1975 г. Включва устието на река Ропотамо, езерото Алепу и блатата Аркутино и Стамоплу. Част от територията е с различни режими на защита, а целия комплекс е ОВМ (BG041). В комплекса се срещат значителен брой редки и застрашени видове растения (пясъчна лилия, бяла водна роза и др.) и животни (балканска чесновница, полубеловрата мухоловка, блатна костенурка и др.), включително безгръбначни. Ропотамо е едно от малкото места по нашето Черноморие, където са се запазили типични крайречни гори и крайбрежни пясъчни дюни.




  1. Комплекс Поморие - Рамсарски обект №1229, обявен на 24/09/2002 г. Част от комплекса е под формална защита. Разположен на черноморското крайбрежие, с особена значимост за биоразнообразието и източник на ресурси, използвани от хората. Основната час е плитка, крайбрежна, свръхсолена лагуна, свързана с Черно море чрез изкуствен канал. Останалите елементи на комплекса включват устия на реки (Ахелой), солени блата, пясъчни дюни, тръстикови масиви, и др. обявен е заради уникалността си, като една от двете свръх солени лагуни, превърнати в солници. Там са описани около 240 вида птици, включително четири световно засташени, както и такива адаптирани към свръхсолена среда. Важна спирка по време на миграциите, предлагаща подходящи условия за зимуване на ангъчи, лебеди, патици, водни кокошки, и др., както и за гнездене на дъждосвирци, саблеклюни, кокилобеачи, рибарки. Човешките дейности включват интензивен добив на сол, добив на лечебна кал и на синьо-зелени водорасли от вида Lyngbus sp. за фармацевтичната промишленост.



Рамсарски обекти в Румъния





  1. Делтата на Дунав. Рамсарски обект № 521, обявен на 21/05/91 с обща площ 647,000 ха. Обект на Световното наследство и биосферен резерват по програмата Човек и Биосфера на UNESCO. Румънската част на Делтата на Дунав включва речна част, характеризираща се с пясъчни ръкави и обрасли с растителност езера, преходна зона от по-големи езера, тръстикови блата и гористи ръкави, доминирани от дюни и комплекси от бариерни брегове. Обектът опазва богата флора и рибна фауна (75 вида), както и значими популации на някои бозайници. Територията е международно важно място за размножаване, почивка и зимуване на водолюбивите птици. Гнездящите видове включват международно значими популации на корморани и пеликани. Местните хора имат уникална връзка с екосистемата. Човешките дейности включват риболов, горско стопанство, дребно фермерство и туризъм.




  1. Малкият остров Браила. Рамсарски обект № 107415/06/01; обща площ 17,586 ха. Природен резерват. Представлява група влажни зони в района на долен Дунав, една от малкото територии по течението, която е запазила своите естествени хидроложки условия и включваща представителни образци на местообитания, характерни за заливните гори, както и бивша вътрешна делта. Състои се от седем малки острова, простиращи се на 61 км между два ръкава на Дунава, непосредствено южно (по течението) от втория по големина град в Румъния – Браила. Обектът е от особен интерес заради поне 34 вида защитени в световен план птици, два от които – малкият кормаран (Phalacrocorax pygmeus) и къдроглавият пеликан (Pelecanus crispus) са приоритетни за финансиране по програмата LIFE. Тук се срещат и 65 вида риба. Влажната зона играе важна хидроложка роля, особено по време на сезонните заливания и влияят върху местния микроклимат.



Допълнителна информация: www.ramsar.org




КОНВЕНЦИЯ ЗА МЕЖДУНАРОДНАТА ТЪРГОВИЯ СЪС ЗАСТРАШЕНИ ВИДОВЕ ОТ ДИВАТА ФАУНА И ФЛОРА

(CITES или Вашингтонска конвенция)

Подписана във Вашингтон, САЩ на 03. 03. 1973 год. Ратифицирана от България 1990 год., в сила от 16. 04. 1991 год.


Конвенцията има за цел да регламентира и контролира търговията с определени видове от дивата флора и фауна като признава, че международното сътрудничество е съществено за опазването на тези видове от прекомерна експлоатация чрез международна търговия.
Приложение 1 включва всички застрашени от изчезване видове, които са или биха могли да станат обект на търговия, която трябва да бъде обект на особено строго регламентиране, за да не се поставя в по-нататъшна опасност оцеляването им и трябва да бъде разрешавана само при изключителни обстоятелства.
Приложение 2 включва всички видове, които, макар в момента да не са непременно застрашени от изчезване, биха могли да станат такива, освен ако търговията с екземпляри от такива видове не е обект на строго регламентиране с цел да се избегне използване, което е несъвместимо с оцеляването им.
Приложение 3 включва всички видове, които дадена страна в рамките на своята юрисдикция е определила, като обект на регламентиране, за да се предотврати или ограничи тяхното използване, както и че има нужда от сътрудничеството с други страни при контрола на търговията.

Допълнителна информация: www.cites.org




КОНВЕНЦИЯ ЗА ОПАЗВАНЕ НА СВЕТОВНОТО

КУЛТУРНО И ПРИРОДНО НАСЛЕДСТВО

Подписана на 17-та сесия на Генералната конференция на ЮНЕСКО, в Париж, Франция на 16. 11. 1972 год. В сила за България от 17. 12. 1975 год.


Според Конвенцията:
За културно наследство са считат:

  • паметниците: архитектурни, скулптури, надписи, пещери и групи елементи, които от историческа, художествена или научна гледна точка имат изключително световно значение;

  • ансамблите: групи от изолирани или обединени строежи, които поради своята архитектура, единство или сливане с околния пейзаж, от историческа, художествена или научна гледна точка имат изключително световно значение;

  • местности (забележителни места) - творби на човека, или на човека и природата, зони, включително и археологически забележителности, които от историческа, естетична, етнологична или антропологична гледна точка имат изключително световно значение.

За природно наследство се считат:



  • природните паметници, съставени от физични и биологични формации или от групи такива формации, които от природна или научна гледна точка имат изключително световно значение;

  • геологичните, физикогеографските формации и точно определени зони, които служат за размножаване на застрашени животински и растителни видове, които от научна или консервационна гледна точка имат изключително световно значение;

  • точно определените природни зони или местности, които от научна, консервационна или естетична гледна точка имат изключително световно значение.

В списъците на световното природно и културно наследство са включени следните обекти:


- от България:

СВЕТОВНО ПРИРОДНО НАСЛЕДСТВО


  • Национален парк “Пирин” (1983)

  • Поддържан резерват “Сребърна” (1983)


СВЕТОВНО КУЛТУРНО НАСЛЕДСТВО

  • Скалните манастири до с. Иваново (община Русе) (1979)

  • Казанлъшката гробница (1979)

  • Мадарският конник (1979)

  • Боянската църква (1979)

  • Рилският манастир (1983)

  • Град Несебър (1983)

  • Тракийският комплекс в с. Свещари (в близост до гр. Исперих) (1985)


- от Румъния:

СВЕТОВНО ПРИРОДНО НАСЛЕДСТВО


  • Делтата на Дунав (1991)


СВЕТОВНО КУЛТУРНО НАСЛЕДСТВО

  • Църквите в Молдова (1993)

  • Манастирът Хорезу (Horezu) (1993)

  • Селата с укрепени църкви в Трансилвания (1993)

  • Крепостите на даките в планината Орастие (Orastie) (1999)

  • Историческия център на Сигишоара (Sighişoara) (1999)

  • Дървените църкви на Марамуреш (Maramureş) (1999)



Допълнителна информация: http://whc.unesco.org



КОНВЕНЦИЯ ЗА ОПАЗВАНЕ НА ДИВАТА ЕВРОПЕЙСКА

ФЛОРА И ФАУНА И ПРИРОДНИ МЕСТООБИТАНИЯ

(Бернска конвенция)

Подписана на 19. 09. 1973 год. в гр. Берн, Швейцария. В България е в сила от 01. 05. 1991 год.


Целите на тази конвенция са “запазването на дивата флора и фауна и техните местообитания и по-специално на тези видове и местообитания, чието запазване изисква сътрудничеството на няколко държави, както и подпомагането на това сътрудничество”, като се обръща специално внимание на застрашените, уязвимите и мигриращите видове.
Във връзка с изпълнението на тези цели всяка договаряща се страна:

“… предприема необходимите стъпки за стимулирането на национална политика за запазване на дивата флора и фауна и природните местообитания, като се отделя специално внимание на застрашените от изчезване и уязвими видове и особено на ендемичните видове и на застрашените местообитания…”

“… стимулира образованието и разпространява обща информация относно необходимостта от запазване видовете от дивата флора и фауна, както и техните местообитания.”

“… взема необходимите законодателни и административни мерки за осигуряване запазването на природните местообитания на дивите видове и особено на изброените в Приложения № 1 и 2 и да осигури запазването на застрашените от изчезване природни местообитания.”

“… обръща специално внимание на защитата на области, важни за мигриращите видове, особено изброените в приложения 2 и 3, и които имат подходящо разположение спрямо миграционните маршрути, като райони за зимуване, събиране, хранене, размножаване и смяна на оперението”.

“… координира усилията си за защитата на природните местообитания, разположени в гранични райони.


“… взема необходимите законодателни и административни мерки за осигуряване специална защита на:

  • видовете от дивата флора, изброени в приложение 1, за които се забранява умишлено събиране, отрязване или изкореняване.

  • видовете от дивата фауна, изброени в приложение 2, за които се забраняват следните дейности:

а) всички форми на умишлено залавяне, задържане и убиване;

б) умишлено повреждане или унищожаване на места за размножаване или почивка;

в) умишлено обезпокояване на дивата фауна, особено през периода на размножаване, отглеждане на малките и зимуване, доколкото това обезпокояване има значение, предвид целите на Конвенцията;

г) умишлено унищожаване или вземане на яйца от дивите животни или задържането на тези яйца, ако те са празни;

д) притежаването или вътрешната търговия с тези животни, живи или мъртви, включително препарирани животни и лесно разпознаваема част или произведен от тях продукт, когато това допринася за ефективното действие на Конвенцията.


  • видовете от дивата фауна, изброени в приложение 3 се изисква регулиране на ползването с оглед предотвратяване на опасността за съществуване на популациите им. Предвижда се:

а) установяване на сезони за забранен улов и/или други мерки, регулиращи използването;

б) временна или местна забрана на използването, ако това е необходимо, с цел възстановяване на популацията до задоволително равнище;

в) регламентиране, ако това е необходимо на продажбата, залавянето за продажба, транспортирането за продажба или предлагането за продажба на живи или мъртви диви животни.

Договарящите страни забраняват използването на всички произволни средства, които биха довели в някои райони до изчезването или сериозното нарушаване на популациите на даден вид и по-специално на средствата, посочени в Приложение 4.



Допълнителна информация: www.nature.coe.int




КОНВЕНЦИЯ ЗА СЪХРАНЯВАНЕ НА

МИГРИРАЩИТЕ ВИДОВЕ ДИВИ ЖИВОТНИ

(Бонска конвенция)

Подписана в Бон, Германия на 23. 06. 1979 год. Ратифициран в България през 11. 1999 год.


За целите на Конвенцията се приема се за благоприятно, когато:


  • мигриращият вид се поддържа в течение на дълъг период от време, като жизнеспособен компонент на своята екосистема;

  • ареала на мигриращите видове не намалява понастоящем и не показва тенденция към намаляване в течение на дълъг период от време;

  • съществува и ще съществува в обозримото бъдеще, достатъчно жизнено пространство за поддържане популацията на мигриращия вид за дълъг период от време;

  • разпределението и числеността на мигриращия вид се доближават до историческия обхват и нива до степен, при която съществуват потенциално удобни екосистеми, и до степен, съвместима с разумното управление на дивата природа.

Консервационният статут се приема за неблагоприятен, ако отсъства някое от посочените условия.
Страните признават важността на съхраняването на мигриращите видове и необходимостта от предприемане на действия, за да се избегне превръщането на определен мигриращ вид в застрашен. В частност страните:


  • Трябва да стимулират, да си сътрудничат и да подкрепят изследванията свързани с мигриращите видове;

  • Трябва да положат усилия за осигуряване спешна защита на включените в Приложение 1 мигриращи видове;

  • Трябва да положат усилия за сключване на международни спогодби за съхраняване и управление на мигриращите видове включени в Приложение 2.

Приложение 1 включва характеристика на застрашените мигриращи видове.


Приложение 2 представя мигриращите видове с неблагоприятен консервационен статут, за чието съхраняване и управление се изисква приемането на международни споразумения, както и видовете с консервационен статут, който би се подобрил значително в резултат на международното сътрудничество;

Допълнителна информация: http://www.cms.int/




Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница