МЕЖДУНАРОДНИ КОНВЕНЦИИ ЗА ЗАЩИТАТА НА ПРИРОДАТА
Според Конституцията на България, като част от международното законодателство Конвенциите, които са ратифицирани от Народното Събрание
са задължителни и имат приоритет пред вътрешните закони,
когато влизат в противоречие с тях.
КОНВЕНЦИЯ ЗА БИОЛОГИЧНОТО РАЗНООБРАЗИЕ
(Конвенция от Рио)
Предложена от Програмата за Околна среда на ООН. Открита за подписване на 5 юни на Конференцията на Обединените Нации за природната среда и развитието (Среща за Земята в Рио де Жанейро). Влиза в сила на 29. 12. 1993 год. Ратифицирана е от България на 29. 02. 1996 год.
Целите на Конвенцията са съхраняване на биологичното разнообразие, устойчиво използване на неговите компоненти и справедлива и разумна подялба на ползите, произтичащи от използването на генетичните ресурси, чрез съответен обмен на необходимите технологии, вземайки предвид всички права върху тези ресурси и технологии, и осигуряване на подходящо финансиране. Конвенцията отчита, че фундаментално изискване за опазването на биоразнообразието е опазването му “in-situ”, т. е. в естествените местообитания.
Всяка договаряща страна трябва да определи компонентите на биологичното разнообразие и да:
-
установи система от защитени територии или територии, където се вземат специални мерки за опазване на биологичното разнообразие;
-
разработи, където е необходимо указания за избор, установяване и управление на защитени територии или територии, където се вземат специални мерки за опазване на биологичното разнообразие;
-
регулира или управлява биологичните ресурси във и извън защитените територии;
-
осигури тяхното съхраняване и разумно ползване;
-
осигури опазване на екосистемите, естествените местообитания и поддържане на ценни популации от видове в естествената им среда;
-
осигури екологосъобразно устойчиво развитие на територии, съседни на защитените, с оглед общото разширяване на тези територии;
-
възстанови деградиращите екосистеми и да осигури възобновяване на застрашените видове, чрез разработване и прилагане на планове или стратегии за управление;
България има Национална стратегия за опазване на биологичното разнообразие и петгодишен план за прилагането и. Тази година се разработва и вторият петгодишен план.
Допълнителна информация за Конвенцията: www.biodiv.org
КОНВЕНЦИЯ ЗА ВЛАЖНИТЕ ЗОНИ С МЕЖДУНАРОДНО ЗНАЧЕНИЕ, ПО-СПЕЦИАЛНО КАТО МЕСТООБИТАНИЯ НА ВОДОЛЮБИВИ ПТИЦИ
(Рамсарска конвенция)
Подписана в Рамсар, Иран, на 2. 02. 1971 год. Конвенцията е подписана от България без задължение за ратификация с решение на Министерския съвет от 18. 11. 1974 год. В сила за България от 24. 01.1976 год.
Конвенцията изисква всяка страна да определи подходящи влажни зони в рамките на своята територия за включване в Списък на влажните зони с международно значение. Договарящите страни управляват включените в списъка влажни зони така, че да стимулират запазването им и доколкото е възможно целесъобразното им използване. Задълженията на страните включват цялостно опазване на биоразнообразието на влажните зони, подготовка на планове за управление, популяризиране сред обществеността.
България до сега участва в конвенцията с 10 влажни зони:
-
Остров Ибиша - Рамсарски обект №1227, обявен на 24/09/2002 г. Разположен на река Дунав, западно от Козлодуй се обитава от една от най-многочислените и добре запазени чаплови колонии у нас, поради което е признат и за ОВМ (BG007). Част от острова е резерват.
-
Комплекс Беленски острови - Рамсарски обект №1226, обявен на 24/09/2002 г. Разположен на река Дунав до град Белене и обхваща едноименния остров и съседните му острови Милка и Китка. Част от комплекса включва резерват, поддържан резерват, природна забележителност, като целия комплекс попада в природен парк Персина. През 1997г. е обявен за ОВМ (BG017). Остров Белене е единствения български остров по Дунав, на който има блата. Комплекса има изключително значение за биоразнообразието и включва няколко застрашени вида като блатното кокиче, жълтата водна роза, щитолистната какичка и четирилистната марсилея, както и белооката потапница, морския орел, който гнезди там и ливадния дърдавец по време на прелет.
-
Сребърна - Рамсарски обект №64, обявен на 24/09/1975 г. Първият български Рамсарски обект, поддържан резерват, получил заслужено и много други титли - Биосферен резерват, Обект на световното природно и културно наследство, ОВМ (BG033). Езерото е единственото място в България, където гнезди къдроглавия пеликан, като то е от значение и за други застрашени видове - белооката потапница, малкия корморан, нощната чапла и др. Много редки видове растения, като например мехурчестата алдрованда, се срещат също в езерото. То бе включено в Списъка Монтрьо на Рамсарската конвенция поради силно нарушения воден баланс, но благодарение на съвместни усилия, координирани от МОСВ то е успешно изключено от списъка.
-
Езеро Дуранкулак - Рамсарски обект №293, обявен на 28/11/1984 г. Крайбрежно езеро, разположено е на северното Черноморско крайбрежие до границата с Румъния. Обявено е за защитена местност и през 1993 г. е включено в списъка Монтрьо на Рамсарската Конвенция като застрашен обект поради силната ловна преса и нарушения воден баланс. Езерото Дуранкулак е част от ОВМ (BG050) от значение за редица застрашени видове по време на гнездене, миграция и зимуване. То се явява едно от двете места в България (заедно със съседното Шабленско езеро), където зимува почти цялата световна популация на застрашената от изчезване червеногуша гъска.
-
Езеро Шабла - Рамсарски обект №801, обявен на 19/03/1996 г. Крайбрежна лагуна на северния черноморски бряг, близо до Румънската граница. Защитена местност и част от ОВМ (BG049) основно поради струпването на огромни количества водолюбиви птици, основно гъски (до 180 000 птици) през зимата и по време на миграция. Срещат се някои застрашени видове растения, като бялата и жълтата водна роза. Поморийски комплекс - Рамсарски обект №1229, обявен на 24/09/2002 г. Свръх солена лагуна на морския бряг северно от Поморие. Обявена за ОВМ (BG037) , а част от комплекса е защитена територия. Поморийското езеро е второто солено езеро в България след Атанасовското езеро, което също се използва за солодобив по традиционен начин и е едно от най-предпочитаните места за лебеди и дъждосвирцови птици по нашето Черноморие.
-
Атанасовско езеро - Рамсарски обект №292, обявен на 28/11/1984 г. Разположено е в северната част на гр. Бургас, Южното черноморско крайбрежие и обхваща поддържания резерват Атанасовско езеро и буферната му зона. Eзерото е плитка свръх солена лагуна, част от която е превърната в солници и се използва за солодобив по специфичен и традиционен начин. То е обявено за Орнитологично важно място (ОВМ /BG036/ ) поради струпването на значителни количества водолюбиви птици, включително световно застрашени (къдроглав пеликан, червеногуша гъска), през почти всички сезони на годината. Едно от няколкото места в България, където е наблюдаван изключително застрашения тънкоклюн свирец. Района на езерото е участък с тесен фронт на миграция по прелетния път Via Pontica. В коридор не по-широк от 20 км над и около езерото ежегодно по време на есенна миграция прелитат на ниска височина над 60000 грабливи птици и над 240000 щъркели, пеликани и жерави. В езерото гнезди най-голямата у нас колония от саблеклюни.
-
Езеро Вая - Рамсарски обект №1230, обявен на 24/09/2002 г. Разположено на морския бряг до Бургас. Обявено за ОВМ (BG035) , а малка част от територията му е защитена територия. Езерото Вая е единственото място у нас където се концентрира до 10% от световната популация на застрашената тръноопашата потапница. По време на миграция и през зимата в него редовно се струпват над 20 хиляди водолюбиви птици - патици, гъски, потапници, корморани, пеликани и др.
-
Пода - Рамсарски обект №1228, обявен на 24/09/2002 г. Крайбрежна лагуна, разположена южно от Бургас. Защитена местност и част от ОВМ Мандра-Пода (BG034). Местността "Пода" край Бургас е единственото място по нашето Черноморско крайбрежие където гнезди бялата лопатарка, като други застрашени видове, срещащи се редовно тук са етруската земеровка, къдроглавия пеликан, качулатата потапница., блестящият ибис, малък корморан.
-
Комплекс Ропотамо - Рамсарски обект №65, обявен на 24/09/1975 г. Включва устието на река Ропотамо, езерото Алепу и блатата Аркутино и Стамоплу. Част от територията е с различни режими на защита, а целия комплекс е ОВМ (BG041). В комплекса се срещат значителен брой редки и застрашени видове растения (пясъчна лилия, бяла водна роза и др.) и животни (балканска чесновница, полубеловрата мухоловка, блатна костенурка и др.), включително безгръбначни. Ропотамо е едно от малкото места по нашето Черноморие, където са се запазили типични крайречни гори и крайбрежни пясъчни дюни.
-
Комплекс Поморие - Рамсарски обект №1229, обявен на 24/09/2002 г. Част от комплекса е под формална защита. Разположен на черноморското крайбрежие, с особена значимост за биоразнообразието и източник на ресурси, използвани от хората. Основната час е плитка, крайбрежна, свръхсолена лагуна, свързана с Черно море чрез изкуствен канал. Останалите елементи на комплекса включват устия на реки (Ахелой), солени блата, пясъчни дюни, тръстикови масиви, и др. обявен е заради уникалността си, като една от двете свръх солени лагуни, превърнати в солници. Там са описани около 240 вида птици, включително четири световно засташени, както и такива адаптирани към свръхсолена среда. Важна спирка по време на миграциите, предлагаща подходящи условия за зимуване на ангъчи, лебеди, патици, водни кокошки, и др., както и за гнездене на дъждосвирци, саблеклюни, кокилобеачи, рибарки. Човешките дейности включват интензивен добив на сол, добив на лечебна кал и на синьо-зелени водорасли от вида Lyngbus sp. за фармацевтичната промишленост.
Рамсарски обекти в Румъния
-
Делтата на Дунав. Рамсарски обект № 521, обявен на 21/05/91 с обща площ 647,000 ха. Обект на Световното наследство и биосферен резерват по програмата Човек и Биосфера на UNESCO. Румънската част на Делтата на Дунав включва речна част, характеризираща се с пясъчни ръкави и обрасли с растителност езера, преходна зона от по-големи езера, тръстикови блата и гористи ръкави, доминирани от дюни и комплекси от бариерни брегове. Обектът опазва богата флора и рибна фауна (75 вида), както и значими популации на някои бозайници. Територията е международно важно място за размножаване, почивка и зимуване на водолюбивите птици. Гнездящите видове включват международно значими популации на корморани и пеликани. Местните хора имат уникална връзка с екосистемата. Човешките дейности включват риболов, горско стопанство, дребно фермерство и туризъм.
-
Малкият остров Браила. Рамсарски обект № 107415/06/01; обща площ 17,586 ха. Природен резерват. Представлява група влажни зони в района на долен Дунав, една от малкото територии по течението, която е запазила своите естествени хидроложки условия и включваща представителни образци на местообитания, характерни за заливните гори, както и бивша вътрешна делта. Състои се от седем малки острова, простиращи се на 61 км между два ръкава на Дунава, непосредствено южно (по течението) от втория по големина град в Румъния – Браила. Обектът е от особен интерес заради поне 34 вида защитени в световен план птици, два от които – малкият кормаран (Phalacrocorax pygmeus) и къдроглавият пеликан (Pelecanus crispus) са приоритетни за финансиране по програмата LIFE. Тук се срещат и 65 вида риба. Влажната зона играе важна хидроложка роля, особено по време на сезонните заливания и влияят върху местния микроклимат.
Допълнителна информация: www.ramsar.org
КОНВЕНЦИЯ ЗА МЕЖДУНАРОДНАТА ТЪРГОВИЯ СЪС ЗАСТРАШЕНИ ВИДОВЕ ОТ ДИВАТА ФАУНА И ФЛОРА
(CITES или Вашингтонска конвенция)
Подписана във Вашингтон, САЩ на 03. 03. 1973 год. Ратифицирана от България 1990 год., в сила от 16. 04. 1991 год.
Конвенцията има за цел да регламентира и контролира търговията с определени видове от дивата флора и фауна като признава, че международното сътрудничество е съществено за опазването на тези видове от прекомерна експлоатация чрез международна търговия.
Приложение 1 включва всички застрашени от изчезване видове, които са или биха могли да станат обект на търговия, която трябва да бъде обект на особено строго регламентиране, за да не се поставя в по-нататъшна опасност оцеляването им и трябва да бъде разрешавана само при изключителни обстоятелства.
Приложение 2 включва всички видове, които, макар в момента да не са непременно застрашени от изчезване, биха могли да станат такива, освен ако търговията с екземпляри от такива видове не е обект на строго регламентиране с цел да се избегне използване, което е несъвместимо с оцеляването им.
Приложение 3 включва всички видове, които дадена страна в рамките на своята юрисдикция е определила, като обект на регламентиране, за да се предотврати или ограничи тяхното използване, както и че има нужда от сътрудничеството с други страни при контрола на търговията.
Допълнителна информация: www.cites.org
КОНВЕНЦИЯ ЗА ОПАЗВАНЕ НА СВЕТОВНОТО
КУЛТУРНО И ПРИРОДНО НАСЛЕДСТВО
Подписана на 17-та сесия на Генералната конференция на ЮНЕСКО, в Париж, Франция на 16. 11. 1972 год. В сила за България от 17. 12. 1975 год.
Според Конвенцията:
За културно наследство са считат:
-
паметниците: архитектурни, скулптури, надписи, пещери и групи елементи, които от историческа, художествена или научна гледна точка имат изключително световно значение;
-
ансамблите: групи от изолирани или обединени строежи, които поради своята архитектура, единство или сливане с околния пейзаж, от историческа, художествена или научна гледна точка имат изключително световно значение;
-
местности (забележителни места) - творби на човека, или на човека и природата, зони, включително и археологически забележителности, които от историческа, естетична, етнологична или антропологична гледна точка имат изключително световно значение.
За природно наследство се считат:
-
природните паметници, съставени от физични и биологични формации или от групи такива формации, които от природна или научна гледна точка имат изключително световно значение;
-
геологичните, физикогеографските формации и точно определени зони, които служат за размножаване на застрашени животински и растителни видове, които от научна или консервационна гледна точка имат изключително световно значение;
-
точно определените природни зони или местности, които от научна, консервационна или естетична гледна точка имат изключително световно значение.
В списъците на световното природно и културно наследство са включени следните обекти:
- от България:
СВЕТОВНО ПРИРОДНО НАСЛЕДСТВО -
Национален парк “Пирин” (1983)
-
Поддържан резерват “Сребърна” (1983)
СВЕТОВНО КУЛТУРНО НАСЛЕДСТВО
-
Скалните манастири до с. Иваново (община Русе) (1979)
-
Казанлъшката гробница (1979)
-
Мадарският конник (1979)
-
Боянската църква (1979)
-
Рилският манастир (1983)
-
Град Несебър (1983)
-
Тракийският комплекс в с. Свещари (в близост до гр. Исперих) (1985)
- от Румъния:
СВЕТОВНО ПРИРОДНО НАСЛЕДСТВО
СВЕТОВНО КУЛТУРНО НАСЛЕДСТВО
-
Църквите в Молдова (1993)
-
Манастирът Хорезу (Horezu) (1993)
-
Селата с укрепени църкви в Трансилвания (1993)
-
Крепостите на даките в планината Орастие (Orastie) (1999)
-
Историческия център на Сигишоара (Sighişoara) (1999)
-
Дървените църкви на Марамуреш (Maramureş) (1999)
Допълнителна информация: http://whc.unesco.org
КОНВЕНЦИЯ ЗА ОПАЗВАНЕ НА ДИВАТА ЕВРОПЕЙСКА
ФЛОРА И ФАУНА И ПРИРОДНИ МЕСТООБИТАНИЯ
(Бернска конвенция)
Подписана на 19. 09. 1973 год. в гр. Берн, Швейцария. В България е в сила от 01. 05. 1991 год.
Целите на тази конвенция са “запазването на дивата флора и фауна и техните местообитания и по-специално на тези видове и местообитания, чието запазване изисква сътрудничеството на няколко държави, както и подпомагането на това сътрудничество”, като се обръща специално внимание на застрашените, уязвимите и мигриращите видове.
Във връзка с изпълнението на тези цели всяка договаряща се страна:
“… предприема необходимите стъпки за стимулирането на национална политика за запазване на дивата флора и фауна и природните местообитания, като се отделя специално внимание на застрашените от изчезване и уязвими видове и особено на ендемичните видове и на застрашените местообитания…”
“… стимулира образованието и разпространява обща информация относно необходимостта от запазване видовете от дивата флора и фауна, както и техните местообитания.”
“… взема необходимите законодателни и административни мерки за осигуряване запазването на природните местообитания на дивите видове и особено на изброените в Приложения № 1 и 2 и да осигури запазването на застрашените от изчезване природни местообитания.”
“… обръща специално внимание на защитата на области, важни за мигриращите видове, особено изброените в приложения 2 и 3, и които имат подходящо разположение спрямо миграционните маршрути, като райони за зимуване, събиране, хранене, размножаване и смяна на оперението”.
“… координира усилията си за защитата на природните местообитания, разположени в гранични райони.
“… взема необходимите законодателни и административни мерки за осигуряване специална защита на:
-
видовете от дивата флора, изброени в приложение 1, за които се забранява умишлено събиране, отрязване или изкореняване.
-
видовете от дивата фауна, изброени в приложение 2, за които се забраняват следните дейности:
а) всички форми на умишлено залавяне, задържане и убиване;
б) умишлено повреждане или унищожаване на места за размножаване или почивка;
в) умишлено обезпокояване на дивата фауна, особено през периода на размножаване, отглеждане на малките и зимуване, доколкото това обезпокояване има значение, предвид целите на Конвенцията;
г) умишлено унищожаване или вземане на яйца от дивите животни или задържането на тези яйца, ако те са празни;
д) притежаването или вътрешната търговия с тези животни, живи или мъртви, включително препарирани животни и лесно разпознаваема част или произведен от тях продукт, когато това допринася за ефективното действие на Конвенцията.
-
видовете от дивата фауна, изброени в приложение 3 се изисква регулиране на ползването с оглед предотвратяване на опасността за съществуване на популациите им. Предвижда се:
а) установяване на сезони за забранен улов и/или други мерки, регулиращи използването;
б) временна или местна забрана на използването, ако това е необходимо, с цел възстановяване на популацията до задоволително равнище;
в) регламентиране, ако това е необходимо на продажбата, залавянето за продажба, транспортирането за продажба или предлагането за продажба на живи или мъртви диви животни.
Договарящите страни забраняват използването на всички произволни средства, които биха довели в някои райони до изчезването или сериозното нарушаване на популациите на даден вид и по-специално на средствата, посочени в Приложение 4.
Допълнителна информация: www.nature.coe.int
КОНВЕНЦИЯ ЗА СЪХРАНЯВАНЕ НА
МИГРИРАЩИТЕ ВИДОВЕ ДИВИ ЖИВОТНИ
(Бонска конвенция)
Подписана в Бон, Германия на 23. 06. 1979 год. Ратифициран в България през 11. 1999 год.
За целите на Конвенцията се приема се за благоприятно, когато:
-
мигриращият вид се поддържа в течение на дълъг период от време, като жизнеспособен компонент на своята екосистема;
-
ареала на мигриращите видове не намалява понастоящем и не показва тенденция към намаляване в течение на дълъг период от време;
-
съществува и ще съществува в обозримото бъдеще, достатъчно жизнено пространство за поддържане популацията на мигриращия вид за дълъг период от време;
-
разпределението и числеността на мигриращия вид се доближават до историческия обхват и нива до степен, при която съществуват потенциално удобни екосистеми, и до степен, съвместима с разумното управление на дивата природа.
Консервационният статут се приема за неблагоприятен, ако отсъства някое от посочените условия.
Страните признават важността на съхраняването на мигриращите видове и необходимостта от предприемане на действия, за да се избегне превръщането на определен мигриращ вид в застрашен. В частност страните:
-
Трябва да стимулират, да си сътрудничат и да подкрепят изследванията свързани с мигриращите видове;
-
Трябва да положат усилия за осигуряване спешна защита на включените в Приложение 1 мигриращи видове;
-
Трябва да положат усилия за сключване на международни спогодби за съхраняване и управление на мигриращите видове включени в Приложение 2.
Приложение 1 включва характеристика на застрашените мигриращи видове.
Приложение 2 представя мигриращите видове с неблагоприятен консервационен статут, за чието съхраняване и управление се изисква приемането на международни споразумения, както и видовете с консервационен статут, който би се подобрил значително в резултат на международното сътрудничество;
Допълнителна информация: http://www.cms.int/
Сподели с приятели: |