"Международният наказателен съд принос на модерната правна мисъл в стремежа за запазване на световния мир и съпровождащите го ценности"
Изтегляне 452.63 Kb.
|
| Неучастието на САЩ и на някои други Велики сили биха могли да отслабят авторитета на съда, поставяйки на преден план съмненията за неговата легитимност. Успоредно с това може да се породят опасения за достатъчното финансиране на съда, тъй като е известно, че то се извършва основно от страните, включени в споразумението. Разбира се, тъй като мнозинството държави са одобрили Римския статут, ефектът от навнесените в него суми е минимален. Всъщност интересите на САЩ и на другите невключени държави могат да бъдат накърнени от това, че не желаят да бъдат обвързани с юрисдикцията на Международния наказателен съд, защото за техните правителства няма да съществува възможността да излъчват съдии и прокурори при насрочването на избори, а също така няма да могат да участват в развитието на правилата за доказателствата и процедурата, това пък от своя страна са все негативи, които в бъдеще ще имат огромно влияние върху по-нататъшната еволюция на съда и неговата ефективност. При всичко това трябва да се отчете възникването на още един масивен проблем – ООН, които черпят своя авторитет от това, че са свързващо звено между държавите и са застъпник за колективното благо, също са заплашени от това, че тяхната стопроцентова поддръжка на Международния наказателен съд се сблъсква с несъгласието на САЩ да бъде страна членка по договора.
Критиките към Международния наказателен съд са многобройни, като при това са разнообразно нюансирани, като разбира се повечето от тях се отправят във връзка с дискусии по международни отношения и политология. Изтъкнатият познавач на теорията на международните отношения Хенри Кисинджър също е негативно настроен спрямо дейността на съда, защото оспорва смислеността на това да съществува един такъв орган, където “произволът на съдии със съмнителна легитимност ще води до търсене на наказателна отговорност по непредвидим начин във всяка мислима посока и по всеки незначителен повод” . Пак според него такава власт, концентрирана в ръцете на съдийската колегия, не може да бъде допусната защо по същество тя противоречи на основните принципи на правовите и демократични държави. Политическата философия в съвременното международно пространство в най-широк обхват включва модерни теории, които между другото разискват идеята за постоянна институция, носеща отговорността за универсалното правораздаване, т. е. за типа конструкция на Международния съд и затова доколко тя е уместна. От една страна тук неминуемо се опира до една идеализация от много висок ранг, която въплъщава схващането, че може да се реализира нещо като висш интелект и справедливост, която да се основава на наличието на едно универсално човешко общество. От друга, подобни идеални постановки играят ролята на хоризонти или регулатори на мисленето за живота на общността; те задават посоки, а не именуват конкретни предмети. Следователно всеки опит такива идеализации да бъдат внедрени в непосредствената практика ще се сблъска с невъзможност това да се осъществи поради общо установеното правило за неприпокриваемост между крайни продукти, които имат реално действие и съвършения техен идеал в мисловното битие. Конкретен пример в подкрепа на тази по-скоро академична критика може да се даде във връзка с евентуална поява на разделение на основата на властта, т. е. на политическите конфликти, които в даден момент да рефлектират и върху Международния наказателен съд и да предизвикат неговата временна или перманентна неспособност да изпълнява задачите, за които е създаден. В случая съдът може да бъде сериозно затруднен вследствие нежеланието на САЩ и Израел да се обвържат с Римския статут, изхождайки от конкретното политическо международно битие. II. Компетенция на Международния наказателен съд. 6. Юрисдикция на Международния наказателен съд Преамбюлът на Римския статут напомня за това, че през изминалия и настоящия век милиони деца, жени и мъже са били жертва на всякакви неописуеми жестокости, които разтърсват съзнанието на човек, толкова дълбоко, че травмата от това остава за цял живот. Не може да се оспорва, че такива сериозни престъпления заплашват световното благо, мира и глобалната сигурност, а също така че подобни правонарушения, които засягат международната общност в нейната цялост, не могат да останат ненаказани. На този съд се разчита да предотврати посредством налагането на санкции повторното извършване на такива злодеяния. Без справедливост, без осъждане на виновния, без обезщетяване за нанесените вреди на жертвата, без постигане на нейното удовлетворяване никога не може да се достигне до мир и така всяко насилие ще влече след себе си ново. Според Римския статут юрисдикцията на съда обхваща всички най-тежки престъпления, които са обект на внимание от страна на цялата международна общност и са извършени след 1 юли 2002 или от гражданин на държава, приела статута като част от вътрешното си право, или от лице, гражданин на която и да е държава, но извършило престъпление на територията на държава, спазваща условията на договора. От последното може да се заключи, че държави, които не са страни по статута могат свободно да приемат правораздавателната дейност на съда като база ”case by case”. Освен това е възможно Съветът за сигурност да прецени, че трябва да бъде предоставено правосъдие дори на страни, в чиято територия е извършено общозначимо престъпление, но те самите не са членки по споразумението. Все пак може да се приеме, че Международният наказателен съд ще поеме разрешаването на казуси, когато вътрешното правораздаване не показва готовност или не е в състояние да проведе достатъчно ефективно разследване или да отправи обвинения. Така например Международният наказателен съд ще интервенира, когато държавната правна система е изпаднала в криза или когато толерира действията на престъпника и не желае да му търси наказателна отговорност. В Съда може да се води производство срещу всяко лице, навършило 18 години в момента на извършване на престъплението без да се взима под внимание дали то има държавнически функции. Следователно държавни глави, депутати и други високопоставени длъжностни лица по никакъв начин не могат да бъдат освободени от наказателна отговорност, позовавайки се на поста си. Статутът не предвижда никакви ограничения за фактическия състав по предвидените престъпления, а това доказва възможността да бъдат отправяни всякакви обвинения. Върховни главнокомандващи и ръководители (член 28) ще бъдат подвеждани под отговорност съгласно устава на съда, ако има данни, че те са съпричастни към извършени престъпления с тяхно знание или те са резултат от тяхно разпореждане. Те ще отговарят и в случай, че не са успели да разберат и предотвратят извършването на престъпление от техни подчинени, като не се предприели необходимите мерки, доколкото им позволяват правомощията, а също така в случаите, когато съзнателно са пренебрегнали сведения, че подчинените им извършват или се подготвят извършването на престъпление. Обобщава се, че на Международния наказателен съд са подсъдни следните състави: геноцид, престъпления против човечеството, военни престъпления и агресия. Агресията не може да бъде обект на каквото и да било обвинение, докато Събранието на страните членки (Асамблеята на страните членки по Римския статут) – група, съставена от представители на съответните държави, не внесе в Статута такива корекции, които да очертаят рамките на правонарушението и не уточни конкретните мерки, които ще предприеме следствието и прокуратурата. Същността на агресията има политическа окраска и значението на това понятие варира съобразно конкретните дадености, така че участниците по Римския статут не могат по съвсем точен начин да го дефинират. Всички предложения гравитират около идеята за въоръжена инвазия или атака от страна на една държава спрямо друга, извършена с намерението да бъде накърнен суверенитета й, т. е. териториалния й интегритет и политическата й независимост. Престъпленията срещу човечеството също имат своите особености, предвидени от Римския статут в чл. 6: тук става въпрос за деяния, които включват нападения на големи територии или такива, които систематично се повтарят и имат за задача да навредят на гражданското население. В състава на това престъпление може да намерим убийства, масово изтребване, робство, депортиране или принудително преместване на големи групи от индивиди, затворничество и всеки друг вид лишаване от физическа свобода, измъчване, насилствени сексуални нападения като изнасилвания, сексуално робство, принуда за проституция, отвличания и расова сегрегация (апартейд). Статутът оставя отворена възможността за преследването на други, ненаименовани до момента действия, които са антихуманни или имат подобен характер. Списъкът с военни престъпления, посочен в чл. 7 на РС е доста изчерпателен и съдържа действия, забранени с Женевските конвенции на Червения кръст от 12 август 1949 г., които дават подробно описание на военните престъпления: преднамерено убийство, изтезания, причиняване на страдания в международен план, заложничество, масови разрушения и плячкосване на имущество, лишаване на затворници от войната от възможността да им бъде въздадена справедлива присъда или принуждаването им да служат във вражеските военни сили, както и неправомерното им задържане в пленничество или изселването им. Статутът се спира и на още 26 други тежки нарушения на военните закони и обичаи като грабежи, нападения срещу международната общност чрез използването на химични оръжия или отровни газове, отвличането на индивиди с цел да бъдат извършвани с тях научни експерименти или да бъдат преднамерено осакатявани. Най-сетне в статута се съдържат специални правила, които разгръщат юрисдикцията на съда до граждански войни, които в историята никога не са били обект за регулация от нормите на международното право. Встрани от международноправна регулация обаче остават вътрешни безредици като бунтове и други единични и разпръснати нарушения. Съществуват и някои недостатъци във формулировките на Статута, откъдето произтичат и трудности за самия съд при постигането на целите, за които е създаден. Агресията се посочва като престъпление в чл. 5, но юрисдикция по него може да има, едва когато се посочи с точност фактическият му състав и когато се уточнят обстоятелствата, при които ще може да бъде упражнявано правосъдието. Процедурата трябва да бъде уредена едва седем години след приемането на Римския статут. Що се отнася до самата агресия, дефиниция за нея е приета през 1974 г. от Общото събрание на ООН и към нея можем да се придържаме, най-вече защото тя може да претендира за валидност, тъй като отразява залегнало в международното обичайно право разбиране. Относно упражняването на юрисдикцията спрямо агресия трябва да се отбележи, че за самия наказателен процес се предвижда да бъде зависим единствено от предварителното одобрение на Съвета за сигурност на ООН, така че да може да се избегне всеки опит да бъде наложено вето. Тези разпоредби противоречат на международноправни принципи и заплашват суверенитета на Международния наказателен съд. Преследването на агресия в никакъв случай не може да се извършва в рамките на различна процедура от тази, предвидена за масовото унищожение на хора, военни престъпления и такива срещу човечеството. Не може да съществува юридическо основание за това, агресията да бъде оставена още седем години без наказание. Наказуемостта за употреба на биологични и химически оръжия може да бъде открита в чл. 8 на Статута, при все, че липсва изрична забрана на тези оръжия. Разпоредбата съдържа една подробна регулация за оръжията, която постановява, че военни операции с атомни и други оръжия, които са предназначени да причиняват излишни наранявания и страдания или в разрез с международното право на въоръжените конфликти действат по своята същност върху всички, без да е възможно да се приложи селективен подход спрямо набелязаните обекти и тези, които трябва да стоят извън всякаква заплаха. Такива военни престъпления са подсъдни, когато са предмет на подробна забрана и е прието специално допълнение към Статута – отново след седем години. С други думи: прибягването до атомни оръжия и мини засега е извън наказателно преследване. Със сигурност тероризмът също може да се отнесе към престъпленията срещу човечеството, въпреки това обаче в Статута липсва залагането му като юридически факт. 7. Повече за значението на геноцида и сродните му престъпления Римския статут очертава съдържанието на термина “геноцид” и в полза на максималната изчерпателност е неизбежно изясняването на някои основни термини свързани с него, но родово различаващи се от него. Предварително желая да спомена, че днес се използва и един сравнително нов израз – “демоцид”(от gr. Demos – народ, и от lat. Caedere – убива), който е въведен от изследователя на масови убийства и престъпления срещу човечеството Румел през 1992 година като свръхпонятие, обхващащо категориите: геноцид, културен геноцид, религиоцид, етноцид, политицид, икономоцид, класов геноцид и гиноцид, както и всички други форми на масови убийства (с изключение на жертви от война), които още не са въведени под никоя от изброените категории от Конвенцията за престъпления срещу човечеството, все още предмет на изследователски търсения. “Геноцид” се дефинира за първи път от Рафаел Лемкин при работата му за Международния наказателен съд върху Kонвенцията за престъпления срещу човечеството на ООН от 1948 г. (чл. 2), като ги използва за основа на формулировките в Римския статут. Лемкин постулира следните параметри в дефиницията за същността на “геноцид” в съответния международен юридически вид: ”Геноцид” представляват според чл. 2: “Действия, които са извършени с намерението да унищожат една национална, етническа, расова или религиозна група напълно или частично, като се извършват следните деяния: избиване на членове на групата, причиняване на тежки телесни или психически вреди на членове на групата, умишлено създаване на условия за съществуване и живот за групата, които ще допринесат за нейното физическо унищожение напълно или частично, въвеждане на мерки, които са насочени да възпрепятстват раждаемостта и размножаването на групата, насилствено отнемане и предоставяне на децата на групата на нечия друга група.” В първоначалния текст на Конвенцията за осъждане престъпленията срещу човечеството на ООН, подготвен през 1947, съществува самостоятелен член за осъждане на т.нар. “културен геноцид” - “Cultural genocide”. Той трябва да осъди “унищожението на особените характеристики на една преследвана група чрез принудително изселване, чрез забрана на националния език и унищожение на езика, включително на книгите, литературата и писмените документи, отнасящи се до етноса на групата”. В крайния вариант през 1948 г. така дефинирано понятието отпада, защото не е задоволително. Днес с подобно, но по-широко формулирано съдържание, се ползва въведеното понятие “етноцид” (от gr. еthnos – народ, племе и lat. caedere – убивам). То дефинира умишленото унищожение на език, религия или култура без биологично изтребване на техните носители. Забраната на обучение и говорене на майчиния език или насилственото отнемане на децата на дадена етническа група, представляват типичните, най-широко разпространени в човешката история етноцидни (етноцидални) действия. Според конвенцията на ООН от 1948, осъждаща престъпленията срещу човечеството, етноцид и етноцидни действия са дефинирани юридически като криминално престъпление. Освен това съществува и “религиоцид” – масово унищожаване на религиозни групи и общества от вярващи по идеологическо-политически, -социални или -религиозно конкурентни причини. Друга разновидност представлява “политицидът”, който е масово убийство на политически групи, които са политически контрахенти или конкуренти на извършващата деянието група. Съществува също така и “икономицид” – масово унищожаване на група хора, и отнемане на имуществото им, поради различното им икономическо място или статута им на собственици; въвеждане на целенасочени икономически и социо-икономически териториални ограничения чрез мерки на насилие, за да се унищожи масово една или повече определени групи хора. Марксистко-ленинските режими извършват поради идеологията си най-много престъпления на икономически геноцид - икономицид. В историята може да говорим и за “класов геноцид”, който се състои в масово унищожаване на големи или по-малки групи обществени класи, неотговарящи на, пречещи на, или неприемащи даден класово-политически, социално-политически, идеологически теоретичен светоглед (основна форма и главен брой жертви на геноцидни убийства при марксизма-ленинизма). Последната форма, но не и най-маловажна по същност намираме в понятието “гиноцид”, което се свежда до масовото избиване на жени от правителства или отделни идеологически и национални групи (жени са избивани масово експлицитно като група например по време на погромите над евреи и християни през вековете, за да не се раждат повече деца от съответна група, също гиноцид представлява изгарянето на големи групи жени под претекст, че са вещици в Средновековието). 8. Основания за компетентността на Международния наказателен съд Международният наказателен съд сам се определя като институционализирана трайна организация за преценка на всички военни действия и вътрешни акции на насилие от страна на правителството с оправданието, че се извършват наказателноправни санкции. В компетентността на тази инстанция е да прецени дали една военна акция, резултат от която са много жертви, може да се окачестви като необходимо военно действие, дали военни изисквания могат да оправдаят съответните престъпления, дали въоръжени нахлувания обслужват национални или свръхнационални интереси, или представляват агресия и с това са в противовес на всички международноправни принципи и договорености; дали нападения срещу цивилното население е просто неприятна заблуда и манипулация, разпространявана от медиите, а може би неизбежно причиняване на вреди, или разкрива смисъла на понятието престъпления срещу човечеството и с това е проява на престъпна държавна воля. Имайки предвид тези правомощия на Международния наказателен съд, в никакъв случай смисълът и предметът на неговата конструкция не могат да се разглеждат като застрашаващи държавния суверенитет. Въпреки това от момента на създаване на Съда се засилва контролът върху висшите държавни органи и законосъобразността на техните актове, защото не се предпоставя тяхната правомерност, като при очевидно несъответствие с международното право, заради допуснато потъпкване на човешките права, на тях ще се търси отговорност. Съответните санкции няма да се простират само в идеалните сфери на моралната критика и препоръки от международни институции, а ще се цели процесуална успеваемост, с цялат тежест на наказателното производство, без да се взимат под внимание държавнически или дипломатически имунитети. Тази върховна компетентност произтича не от произвола на самия Международен съд или на самонадеяната му програма, а е получил “зелена светлина” от държавите членки, които легитимират неговата юрисдикция с членството си и по този начин са ограничили себе си, с цел опазването на световния мир. Те са признали своето право и това на другите държави при необходимост да обвиняват чужди агенти, което вече предпоставя високо равнище на контрол спрямо действията на други държави. 9. “Прохождането” на Съда Въпреки че Статутът влиза в сила на 1 юли 2002, за да може Международния наказателен съд да започне да извършва реални операции, ще бъде необходимо да премине определен период. Голям брой допълнения и практически стъпки трябва да бъдат направени относно самия Римски статут, за да може той да функционира ефективно. Успоредно със създаването на Статута се сформира и предварителен екип от експерти, чиито мандат приключва през октомври същата година. Те са осем технически специалисти, които наред с другите си умения са се отличили в сферата на човешките ресурси, финансите, изграждането и средствата на мениджмънта, информационните технологии, правната материя и сигурността. Заедно с държавата домакин, екипът извършва подготвителната основна дейност по пускането на съда в действие и набирането на постоянния му състав. В допълнение предварителният екип действа като пазител на цялата информация, адресирана до съда. Това се постига посредством инсталирането на технологични системи, които позволяват на екипа да овладее целия материал и да го регистрира в съответствие с международните стандарти, както и да го съхрани до момента, в който прокурорът ще може да го поеме в канцеларията си, което става факт в началото на 2003 г. На първата обобщителна сесия, проведена в Ню Йорк от 3 – 7 февруари 2003 г. Асамблеята на страните членки избират 18-те съдии, които представляват своеобразен форум на междуанродни експерти, които репрезентират основните световни правни системи. На 11 март 2003 г. по силата на чл. 38 от Римския статут 18-те съдии избират и своя президиум. То се състои от съдия Филип Кирш от Канада като председател, съдия Акуа Куенйехиа от Гана като първи заместник-председател и съдия Елизабет Одио Бенито от Коста Рика като втори заместник-председател на съда. На 21 април 2003 г. Асамблеята на страните членки се събира на втора обобщителна среща и единодушно се избира г-н Луис Морено-Окампо от Аржентина като главен прокурор на съда. На 24 юни 2003 г. се избира г-н Бруно Катала от Франция като главен секретар на съда с абсолютно мнозинство на съдиите в пленарната сесия, за да има своите пълномощия за 5-годишен срок. 10. Вътрешна организация на Международния наказателен съд Международният наказателен съд има три основни функционални отделения, които са посочени в чл. 34 РС: Съдии, Секретариат и Канцелария на прокурор. Съдът се обслужва от 18 съдии, които се избират от Асамблеята на страните членки в тайно гласуване. По време на изборите за съдии всяка държава-участничка може да номинира само по един кандидат за тази длъжност. Кандидатът трябва да е експерт или по наказателно право и наказателен процес или в области с решаващо за международното право значение, като правата на човека или право на въоръжените конфликти. Съдиите се назначват за един мандат от 9 години, въпреки това от първите избори, проведени през 2003 г., следва, че съдиите ще заемат своите длъжности за 3, 6 или 9 години, като се тегли жребий за индивидуалната продължителност на мандата. За да се осигури географското разнообразие на националността на всеки от съдиите, при тях тя няма право да се дублира. Както вече посочих, на първата сесия в Ню Йорк Асамблеята на страните членки избира 18 съдии. Седем са избрани от Западна Европа и други групи държави (WEOG), четирима от Латинска Америка и Карибската група държави (GRULAC), трима от Азиатската група държави, трима от Африканската група държави и един Групата на Източна Европа. Седем от тях са жени, а единадесет – мъже. Те се избират от две листи, в които са посочени определящите характеристики на номинираните в тях. Първата листа съдържа имената на тези, които имат солидни познания в сферата на наказателното право и наказателния процес и необходимия обвързан с материята професионален опит, например като съдия, прокурор или адвокат. Във втората листа са обхванати кандидати, които имат развити способности в основните отрасли на международното право, каквито са хуманитарното право, човешките права, и имат богат опит, придобит в професионалното упражняване на юридическата си квалификация, който се изисква пряко да кореспондира с дейността на съда. Съдия може да бъде само представител на държава, страна по Статута. Съдиите са пряко подчинени на президиум, който се състои от трима съдии, които носят отговорността за юридическото ръководство на съда. В това управление участват един председател и двама заместник-представители. Техните длъжности са избираеми от останалите съдии с абсолютно мнозинство и се заемат за срок от три години, като впоследствие се предвижда правото едно-единствено преизбиране. Президиумът е задължен да осъществява същинската администрация на съда, с изключение на администрацията на прокурора. От президиума се очаква да координира дейността си с прокурора и да търси съгласуване на всички въпроси с него, които са от съвместен интерес. Съдиите се назначават в три основни отдела: предварително производство, съдебен и апелационен. Предварителното производство има правото да натовари прокурора със задачите на следствието, като този отдел е упълномощен да издава заповеди, изпълнителни листи и призовки по време на рaзследвaнето. Сред задълженията на прокурора е да се търси защита на правата на жертвите и свидетелите през времето преди да бъде заведено делото и да обезпечи това, че предявяването на обвинението ще бъде изпълнен по надлежния начин. Каталог: files -> files files -> Р е п у б л и к а б ъ л г а р и я files -> Дебелината на армираната изравнителна циментова замазка /позиция 3/ е 4 см files -> „Европейско законодателство и практики в помощ на добри управленски решения, която се състоя на 24 септември 2009 г в София files -> В сила oт 16. 03. 2011 Разяснение на нап здравни Вноски при Неплатен Отпуск ззо files -> В сила oт 23. 05. 2008 Указание нои прилагане на ксо и нпос ксо files -> 1. По пътя към паметник „1300 години България files -> Георги Димитров – Kreston BulMar files -> В сила oт 13. 05. 2005 Писмо мтсп обезщетение Неизползван Отпуск кт Изтегляне 452.63 Kb. Сподели с приятели:
|