Международно морско публично право Проф. Орлин Борисов В. 1 Понятие, същност и особености на ммпп



страница1/3
Дата19.01.2018
Размер0.5 Mb.
#48244
  1   2   3
Международно морско публично право
Проф. Орлин Борисов
В.1 Понятие, същност и особености на ММПП
ММПП е съвкупност от юридически правила и норми, регулиращи отношенията между държавите и международните организации, възникващи във връзка с дейността им при използването на моретата, океаните, техните ресурси, както и на въздушното пространство над морските райони.

ММПП е отрасъл от МПП, то взаимодейства и с другите негови съставни части – ДКП, международните договори, международното въздушно право и други.

Нормите на морското право са били формирани още през IVв. Пр.Хр., като постепенно държавите са се отказали да разпростират своята юрисдикция върху морското пространство и са се ограничили само върху крайбрежията си.

В ММПП са валидни както общопризнатите принципи на МП, така и някой специфични отраслови принципи като: свобода на открито море, свобода на корабоплаването в открито море, свобода на полетите над открито море и др.

Източниците на ММП са международните договори и международноправния обичай. Наред с държавите влияние оказват и международните организации, като ООН, Международната морска организация (ИМО) и др.

Морските пространства могат да се класифицират в три групи:

- Пространства, които са под суверенитета на крайбрежната държава и са част от нейната територия – вътрешни морски води, териториално море и архипелажни води;

- Международни пространства, които могат да се използват от всички държави на равноправна основа – открито море, района на морското дъно и въздушното пространство над него;

- Пространства със смесен правен режим, които попадат както под юрисдикцията на крайбрежната държава, така и на международното право – континенталния шелф и изключителната икономическа зона

- Своеобразен правен статут имат международните проливи и канали;


В.2 Основни принципи на ММПП
Общопризнатите принципи с Устава на ООН са приложими и за ММПП. Това са:

1 принцип: Не употреба на сила или заплаха със сила - мореплаването трябва да служи на мира и сътрудничеството между народите. В просторите на световния океан, държавите не трябва да прибягват до използването на оръжие за разрешаване на възникнали помежду им спорове.

2 принцип: Мирно уреждане на международните спорове териториалното море на крайбрежната държава е част от територията на държавата и има неограничен суверенитет.

3 принцип: Ненамеса във вътрешните работи на държавите

4 принцип: Задължение на държавите да си сътрудничат

5 принцип: Равноправие и самоопределение на народите и нациите – всяка държава има равни права да се ползва от открито море, да се ползват от морските пътища и богатствата на морското дъно извън юрисдикцията на крайбрежната държава

6 принцип: Суверенно равенство на държавите

7 принцип: Pacta sunt servanda / Добросъвестно изпълнение на договорните задължения

8 принцип: Неприкосновеност на границите

9 принцип: Териториална цялост на държавите - териториалното море на крайбрежната държава е част от територията на държавата и има неограничен суверенитет, затова крайбрежната държава има право да вземе всички международни мерки за да защити териториалната си цялост.

10 принцип: Зачитане правата на човека и основните свободи

Наред с общопризнатите принципи има и отраслови принципи:


-Свобода на открито море и полетите над него;

-Право на мирно преминаване на чуждестранни кораби през териториално море;

-Право на транзитно преминаване през международните проливи и прелитане на летателни апарати над тях;

-Съчетаване правата на крайбрежните и не крайбрежните държави;

-Изключителна юрисдикция на държавата по отношение на корабите плаващи под нейния флаг;

Многовековният обичай да се оказва помощ на бедстващи в морето лица днес е въздигнат в задължителна правна норма от много конвенции като – Конвенция за открито море от 1958г.; Лондонска конвенция за опазване на човешкия живот на море от 1948г.; както и във всички страни с морско законодателство.


В.3 Историческо развитие на ММПП
В.4 Развитие на ММП до третата конференция на ООН по морско право
В.5 Ролята на третата конференция на ООН по морско право за кодификацията на ММП

От древни времена ММП е уреждал общ режим на корабоплаването и риболова и се е развивал посредством обичайните норми. Този процес съдейства за сключването на отделни международни споразумения и за постепенно систематизиране и кодифициране на морското право.

-IVвек до новата ера са били сключвани договори за търговия и мореплаване между Рим и Картаген.

-III или II век до новата ера е създаден Родоския кодекс на морските обичаи, имал широка популярност в района на Средиземно море под названието Родоско морско право.

-Към IX век морските обичаи от италианския град Амалфа били събрани в кодекс „Табул Амалфитана”.

-XII век в басейна на Северозападното крайбрежие на Атлантическия океан и Северно море се прилагат Олеронските правила, които са сборник от решения на морския съд на остров Олерон.

-XV век под влияние на Олеронските правила били съставени морски закони, които регулирали плаването на Балтийско море, известни като Висбийско морско право.

-XVI век е бил създаден сборник от закони и обичаи в гр.Барцелона, получил голямо разпространение в района на средиземно море под името „Консолато дел маре”. През това време в Англия били създадени специални съдилища за разглеждане на морски дела.

-1651г. е издаден морски закон в Англия.

В съвременното морско право основните положения са резултат от редица международни договори, с които се регулират отношенията по мореплаването и експлоатацията на морските богатства. Такива са:

-Брюкселските конвенции – 13 на брой: „За уеднаквяване на някой правила относно сблъскванията на корабите от 1910г.”, „За уеднаквяване на някой правила относно оказване на помощ и спасяване на море от 1910г.” и др.

-Женевските конвенции от 1958г. – „За открито море”, „За териториално море и прилежащата зона”, „За континенталния шелф” и др.

-„Договорът за Антарктика” (1958);

-Международната конвенция за предотвратяване на замърсявания с кораби” (1973);

Най – голямо значение за разработване и кодификация на нормите и принципите на ММП имат конференциите на ООН по морско право. През 1958г. е проведена първата конференция на ООН по морско право в Женева. На нея действащите обичайни норми се преобразуват в договорни, приемат се конвенциите за открито море, за териториално море и прилежащата зона, за континенталния шелф и за риболова и опазване на живите ресурси на открито море.

През 1960г. се провежда Втората конференция на ООН по морско право отново в Женева. На нея се разглежда въпроса за ширината на териториално море и риболовната зона. Но остава без да е приет международен акт.

Най – значим е резултатът на Третата конференция на ООН по морско право, проведена в Ямайка от 1973г. до 1982г. Тя завършва с приемането на „Конвенция на ООН по морско право” (1982), съдържаща 320 текста и 9 приложения. Тя е комплексен акт, включващ норми относно правния режим на международните проливи, държавните архипелази, изключителната икономическа зона, държавите нямащи изход на море, режим на морското дъно, защита на морската среда, уреждане на спорове, научни изследвания и др.

Независимо от уникалния характер на Конвенцията, подписана от 157 държави, тя набира изискуемите ратификации за влизане в сила едва през 1994г., като до този момент нейните норми действат като обичайни в отношенията между държавите.


В.6 Конвенцията на ООН по морско право като основен международноправен акт, уреждащ правопорядъка в Световния океан
Конвенцията на ООН по морско право се разглежда като един от най – обхватните инструменти на международното право. Нейните 320 члена и 9 приложения съдържат цялостен законов режим за световните океани и морета, създават правила за управление на всички дейности в океаните и за използване на техните ресурси, в това число корабоплаването и прелитането, експлоатацията на ресурсите и изучаването, опазването и замърсяването, улова на риба и превозването на товари.

Тя се гради на разбирането, че всички проблеми на океанското пространство са взаимосвързани и трябва да се решават цялостно. Тя обобщава в едно цяло кодификацията на традиционните норми за използване на океаните, както и възникването на нови правила за нововъзникващите проблеми. Поради своя уникален характер често е наричана „Конституция на океаните”.

Днес е общоприето, че всяка дейност свързана с океанските райони и с морското право трябва да бъде в съответствие с конвенцията. Тази юридическа легитимност се основава на универсалното приемане на Конвенцията – в нея участват над 140 държави, редица други са в процес на ратификация или влизане в сила, и почти всички страни я признават и се придържат към нейните условия.

Конвенцията оказва основно влияние за почти универсално приемане на 12 морски мили за граница на териториалното море, както и юрисдикцията на крайбрежните държави върху ресурсите в „изключителната икономическа зона” до 200 морски мили и върху ресурсите на континенталния шелф, простиращ се извън границите на зоната. Тя донесе стабилност и в областта на корабоплаването чрез приемане на понятието право на неволно преминаване на териториално море или право на транзитно преминаване през проливите.

Конвенцията беше призната и заради уреждането на някой аспекти на контрола на крайбрежните държави върху морските научни изследвания, предпазването от замърсяване и достъпа на държавите без излаз на море. Освен това сега тя е призната като рамка и основа за всякакви бъдещи договорености, определящи правата задълженията в океаните – факт, който е бил отразен още 1995г в приетото Споразумение относно опазването и управлението на рибните пасажи, пресичащи райони и високо мигриращи рибни пасажи – то определя режима за опазване и управление на рибни пасажи, които остават в крайбрежната изключителна икономическа зона на държавите, извън нея и прилежащите й райони. То постановява, че това управление трябва да се основава на предпазливия подход, както и на новите научни постижения.

Наред с това конвенцията три органа, които се занимават с различни аспекти на морското право: Международния орган по морско дъно, Международния трибунал по морско право и Комисия по границите на континенталния шелф.

Международния орган по морско дъно – чрез него държавите участнички организират и контролират дейностите, свързани с полезните изкопаеми на морското дъно в международните дънни области, които са извън пределите на националната юрисдикция. Учреден е през 1994г., със седалище в Ямайка. През 2002г. органът прие „минен правилник”, който съдържа правила за проучване на полиметални конкреции на Района (определен като океанското и морско дъно и почвата върху него извън границите на националната юрисдикция).

Международния трибунал по морско право – възниква през 1996г. и е орган за решаване на въпроси, възникнали във връзка с тълкуването на Конвенцията. Състои се от 21 съдии, които се избират от държавите членки. Седалището му е в германското пристанище Хамбург.

Комисия по границите на континенталния шелф – целта на органа е да улесни прилагането на Конвенцията по отношение на държавите, които претендират за шелфа, простиращ се извън 200-милната зона от тяхното крайбрежие. Съгласно Конвенцията, когато континенталния шелф на крайбрежните държави надхвърля 200 мили, външните граници се определят въз основа на препоръките на комисията. Комисията започва работа от 1997г в главната квартира на ООН.

Въпреки, че Конвенцията не предвижда редовни срещи или конференции, годишната среща на участниците, която се свиква от генералния секретар, служи като форум на който се обсъждат предизвикващите безпокойство проблеми. Освен избора на членове на Трибунала и Комисията, се разглеждат бюджетни и административни въпроси.

Надзорните функции по въпросите отнасящи се до океаните и до морското право се изпълняват от Общото събрание. През 2000г. Общото събрание учреди неофициален отворен консултативен процес за да улесни своята работа по наблюдение на развитието. Консултативния процес се извършва веднъж годишно и трябва да прави предложения до Общото събрание по обсъжданите въпроси.

В.7 Правен статут на вътрешните морски води
Вътрешните морски води са части от територията на крайбрежната държава, разположени между сушата и териториалното й море. Към тях се отнасят:

-Моретата, напълно обкръжени от една и съща държава (Аралско море), а така също и моретата цялото крайбрежие на които и двата бряга на съединението му с друго море принадлежат на една и съща държава (Бяло море).

-Водите на морските пристанища и рейдовете.

-Морските заливи, които принадлежат на една и съща държава, чиято широчина не превишава 24 морски мили.

Международното право и практиката допускат поради исторически причини, независимо от широчината на входа, някой заливи (по – широки от 24 морски мили) да бъдат отнесени към вътрешните води. Такива заливи се наричат „исторически заливи” (напр. Залива „Петър Велики” в Русия, с широчина на входа 102 морски мили).

Общи положения на правния режим на вътрешния морски режим:

-Като част от територията на крайбрежната държава, върху вътрешните морски води се разпростира нейния суверенитет;

-Само крайбрежната държава има право да определя режима в своите води – установява правилата за пилотажа, риболова, използване на откритите пристанища, реда за обявяване на закрити и опасни за ползване пристанища и райони и др.;

-Чуждите невоенни кораби са подчинени на юрисдикцията на крайбрежната държава по време на пребиваването им в тях, с изключение на нетърговските кораби.



Правен режим на морските търговски пристанища

1.Право на посещение на чужди кораби в пристанищата на други държави – нормите се съдържат във вътрешното законодателство, правилата и обичаите на крайбрежната държава. Те пък се основават на общопризнати положения:

-Крайбрежната държава сама решава в кои от своите пристанища да допуска чужди кораби – т.н. ‘открити пристанища’;

-Чуждите търговски кораби свободно посещават откритите пристанища, за което не са длъжни да искат предварително разрешение или да уведомяват по дипломатически път;

-Крайбрежната държава не може да провежда дискриминационна политика по отношение на конкретна държава;

-Съгласно международния обичай, чужд кораб, който се нуждае от убежище, трябва да бъдат пуснати във всяко пристанище (вкл и закрито) – когато кораба не може да се намира във море повече поради непредвидени извънредни обстоятелства (влошаване на времето, авария на корпуса, недостиг на гориво);

-За кораби с ядрени двигатели, съгласно Конвенцията трябва предварително да изпрати предварително информация за своята безопасност на държавата в чиито води той се готви да влезе. Пристанищните власти контролират кораба при влизането и при пребиваването му в пристанището.;



2.Правен режим на пребиваване на кораба в чуждо пристанище – определя се от крайбрежната държава, като най – често се обуславя от сключените договори за търговия и мореплаване или от договорите за търговско корабоплаване. Основа на този режим обикновено е един от двата основни принципа: принцип за националния режим или принцип за най – голямото облагоприятстване.

При принципа на националния режим – чуждите кораби се ползват в пристанището на пребиваване със същия режим, както и корабите на крайбрежната държава.

При принципа за най – голямото облагоприятстване – на корабите на всяка една от договарящите се държави се предоставят в пристанищата на другите държави условия, не по лоши от тези на която и да е трета държава.

Всеки чужд кораб се подлага първо на санитарен контрол.

-Капитана на кораба съобщава по радиото сведения за здравословното състояние на екипажа и пътниците, за наличие на болни и за общото санитарно състояние на кораба.

-До провеждане на санитарния преглед на кораба, никой освен пилота (лоцмана), и при необходимост представител на гранична служба не може да се качва и слиза от кораба.

-Капитанът връчва на санитарните органи „Митническа санитарна декларация” (кога е провеждана дератизация, броя на пътниците и членовете на екипажа, списък на посетените пристанища и др.)

-Кораба остава изолиран до разрешаването на т.н. „свободна практика” и му бъде издадено санитарно свидетелство за такава.

Следващ етап е извършването на митническа проверка.

-На проверка се подлагат товарите, багажите на пътниците, личните вещи и принадлежности на екипажа и оформлението на корабните и товарните документи.

-Без разрешение на митнически органи не се допуска подхождане към чужди кораби, на кранове, лодки и други плаващи средства или предаването на каквито и да е предмети.

-Товарите предназначени за дадено пристанище трябва да се предявят на митническата служба и се разтоварват с нейно разрешение и под нейно наблюдение в съответствие с коносаменти и манифест на товарите.

-Администрацията на пристанището дава разрешение за заминаване на кораба, когато са платени всички задължения.

3.Юрисдикция на крайбрежната държава върху чуждите кораби по време на пребиваването им – където и да се намира корабът, той се подчинява на законите на държавата на своя флаг. Но влизайки в чуждо пристанище, кораба е в пределите на действие на юрисдикция на крайбрежната държава. Затова кораба се подчинява на законите на крайбрежната държава, доколкото те не са в противоречие със законите на държавата на флага си. Така корабът е с двойна юрисдикция.

В чуждото пристанище кораба се подчинява на онези закони на държавата на флага, които по отношение на кораба имат екстериториален характер, т.е. действат независимо от това къде се намира той (вътрешна организация, ТПО, законите определящи националността на кораба и др.). И обратно – кораба се подчинява на закони на крайбрежната държава, имащи ограничено действие само в нейната територия (правила за движение на корабите, митнически, граничен и санитарен контрол и др.).

Има три вида юрисдикция на крайбрежната държава: наказателна, гражданска и административна.

-Наказателна юрисдикция – осъществява се предимно в пристанищата.

При извършване на престъпление от член на екипажа на чужд кораб на деяние, което съставлява престъпление по НП на крайбрежната държава, той носи пълна наказателна отговорност. Компетентните органи имат право на необходимите процесуални действия в интерес на следствието и досъдебното производство. Но са длъжни при молба от капитана на кораба преди извършването на тези действия да уведомят консулските органи на държавата под чиито флаг се намира кораба. Консулските органи имат право да присъстват при извършване на действията.

Юрисдикцията на крайбрежната държава не се прилага, ако е извършена постъпка, засягаща само чуждия кораб и неговия екипаж, ако с нея не е нарушено спокойствието и безопасността й.

Ако гражданин на крайбрежната държава извърши престъпление на бора на чуждестранен кораб, който се намира в нейното пристанище, нейната юрисдикция се прилага във всички случаи, независимо дали е засегнат интереса и сигурността й.

-Гражданска юрисдикция – означава, че съдебните учреждения на крайбрежната държава имат право да разглеждат гражданско – правни спорове и да се произнасят с решения по тях по отношение на кораба.

Тази юрисдикция включва и правото на крайбрежната държава да извършва арест на кораба – частна собственост. Кораб или товар се поставят под арест, когато:

-има за обезпечение претенции, основани на обща авария, спасяване, сблъскване на кораб или на други причинени вреди по претенции на пристанището или

-за изпълнение на вече влезли в сила съдебни и арбитражни решения.

При неоснователно задържане на кораб или товар щетите, нанесени от това се понасят от лицето (орган или организация), по чието искане е станало задържането.

-Административна юрисдикция – прилага се по отношение на всички кораби – държавни и частни.

Състои се в това, че всеки кораб може да бъде задържан, а неговия капитан привлечен към административна отговорност от властите на крайбрежната държава за нарушаване на граничните, полицейските, митническите, санитарните и други правила от административен характер, а също и ако корабът не е в необходимото мореходно състояние.

Ред за посещение на военни кораби:

-Посещение на военни кораби във вътрешните морски води се допуска само с предварително разрешение от компетентен орган (у нас това е МС). Изключение се прави при т.н. „принудително посещение – при аварии и други извънредни ситуации.;

-Командирите са длъжни точно да спазват уговореното време за подхождане и влизане в пристанището;

-Подводните лодки се движат в териториално море и вътрешни води на чуждестранни държави само в надводно положение;

-Мястото за престоя на кораба се определя от местните военни или граждански власти;

-Санитарното състояние на кораба се удостоверява с морска санитарна декларация, свидетелства за ваксинация на личния състав и за дератизация на кораба.

-Военните кораби се освобождават от митнически прегледи и плащане на митнически такси. Командира носи отговорност за спазването на митническите правила;

Правила за пребиваване на военните кораби:

-Екипажите са длъжни да познават и спазват установените правила, без да накърняват суверенитета и достойнството на своята държава.

-На кораба действат родните закони и обичаи;

-Чуждите власти нямат право да се намесват във вътрешния живот на кораба, те нямат право да се качват на кораба без съгласието на командира му;

-Военните кораби се освобождават от плащане на пристанищни и други такси. Те плащат само за указани им специални услуги (ремонт, пилотаж, доставка на гориво и др.);

-Лицата, които не влизат в състава на екипажа се допускат до борда му или да слизат от кораба с разрешение на местния морски началник, съгласувано с командира на кораба, в съответствие с паспортните и митнически правила;

-Корабните радиотехнически средства се използват в съответствие с установените от крайбрежната държава правила;

-Пускането на старшинския и редовия състав на брега става с униформа и без оръжие. Офицерския състав може да носи леко хладно оръжие , ако то представлява принадлежност към униформата му;

-При изключителни обстоятелства на военния кораб може по всяко време да бъде предложено да напусне в определен срок териториалното море на държавата;

Юрисдикция на крайбрежната държава върху личния състав на чужди военни кораби:

-Към военния кораб и неговия екипаж, когато се намирана брега по служба не може да бъде приложена местната съдебна и административна юрисдикция;

-Ако тези лица при извършени престъпления или нарушения могат да бъдат задържани или срещу тях да се вземат съответните мерки.

-Ако военни лица са на брега не по служба и през това време извършат престъпления или други нарушения могат да бъдат задържани привлечени към отговорност по законите на страната в която пребивават;


В.8 Териториално море – статут и правен режим
Териториално море” е морския пояс, около крайбрежието на съответната морска държава, с определена широчина в границите до 12 морски мили, който заедно с въздушното пространство над нея и морското дъно е част от територията й. Върху този пояс крайбрежната държава има пълен суверенитет.

Териториалното море на България е 12 морски мили.

Отмерването на границата на териториално море – има вътрешна и външна граница. Вътрешната граница се образува от „прави изходни линии”. За изходни линии служат линията на най – големия отлив от брега или правите линии, съединяващи двете крайни точки на заливите, скалите и изсъхващите при отлив възвишения (член 5 Конвенцията посочва за нормална линията на най – големия отлив). При прокарване на правите изходни линии се спазват следните правила (чл.7):

1. там, където бреговата линия е дълбоко врязана и криволичеща или, където покрай брега има верига от острови – се използва метода на правите изходни линии съединяващи съответните точки;

2. там, където поради наличие на делта или друга природна особеност бреговата линия е крайно непостоянна – съответните точки могат да се избират по протежението на най – отдалечената от морето линия на най – голям отлив;

3. при прокарването на правите изходни линии не се допуска отклонение от общата посока на брега, морските участъци, които лежат на вътрешната страна на тези линии, трябва да бъдат достатъчно тясно свързани със земната територия за да може върху тях да се установи режима на вътрешните води;

4. правите изходни линии се прокарват към изсъхващите при отлив възвишения и от тях само в случай, че върху тях са построени фарове или други съоръжения, намиращи се винаги над морското равнище;

5. там където методът на правите и изходни линии е приложим в съответствие с т.1 се вземат предвид икономическите им интереси;

6. системата на прави изходни линии, не може да се прилага от дадена държава по такъв начин, че териториалното море на друга държава да се окаже откъснато от открито море или от дадена изключителна икономическа зона;

Външната граница на териториално море е линията, всяка точка на която се намира от най – близката точка на изходната линия, което е равно на широчината на териториално море.

Ако бреговете на две държави са разположени един срещу друг или са продължение един на друг, нито едната, нито другата държава няма право, ако между тях няма сключено споразумение за друго, да разпространява териториалното си море извън средната линия, прокарана така, че всяка нейна точка да е еднакво отдалечена от най – близките точки на изходната линия, от която се отмерва широчината на териториално море на всяка две от тези държави.

Териториалното море, както и останалите части на държавната територия се намират под суверенитета на крайбрежната държава. По силата на разпространявания суверенитет крайбрежната държава има изключително право да издава нормативни актове, регламентиращи режима в териториално море. Като правило крайбрежната държава забранява на чуждестранни кораби да се занимават с морски риболов, да извършват хидрографни работи и изследвания без специално разрешение или съгласие.

Конвенцията на ООН по морско право признава правото на чуждестранните кораби на т.н. „мирно преминаване” през териториално море при спазване на установените условия, гарантиращи уважение на интересите на крайбрежната държава.

Мирно” преминаване означава – безвредно преминаване, което не накърнява суверенните права, установения обществен и правен ред и законни интереси на крайбрежната държава.

Има се предвид възможността преминаване през териториално море на чужди на своя флаг държави, без да искат разрешение за това.

Преминаване” – означава плаването през териториално море с цел:

А)да се пресече морето, без да се навлиза във вътрешни води;

Б)да се навлезе във вътрешни води или излезе от тях;

Преминаването трябва да бъде непрекъснато и бързо. То включва спиране и заставане на котва, само дотолкова са свързани с обичайното плаване или са поради непреодолима сила или бедствие.

На преминаващите кораби се забранява да извършват действия, които се характеризират като:

-Заплаха със сила и приложението й по отношение на крайбрежната държава;

-Различни маневри или учения с оръжия;

-Акт, насочен към събиране на информация във вреда на отбраната или безопасността на крайбрежната държава;

-Акт на пропаганда, имаща за цел заплаха на отбраната или безопасността на крайбрежната държава;

-Излитане във въздуха или кацане на военно устройство;

-Товарене или разтоварване на стока или валута в противоречие с правилата на крайбрежната държава;

-Акт на преднамерено и сериозно замърсяване;

-Риболовна дейност;

-Провеждане на изследователска дейност;

-Всяка друга дейност, нямаща пряко отношение към преминаването;

В териториално море подводните лодки и други подводни транспортни средства са длъжни да се движат на повърхността и с издигнат флаг.

За преминаването си през териториално море чуждестранните кораби не плащат на крайбрежната държава никакви такси.

В териториално море крайбрежната държава осъществява своята юрисдикция върху всички чуждестранни кораби и лица, намиращи се в него.


  • Наказателната юрисдикция се изразява в това, че крайбрежната държава не може да предприема на борда на чуждестранен кораб, преминаващ през териториално море никакви мерки за арестуване на лице или разследване п повод престъпление, извършено до влизането на кораба в териториално море, ако кораба се ограничава само с преминаване през териториално море, без да влизат във вътрешни води. Изключение от това правило има при защита опазването на околната среда и нарушаване на правилата на изключителната икономическа зона.

  • Гражданска юрисдикция – крайбрежната държава не трябва да спира преминаването през териториално море на чуждестранния кораб или да изменя неговия курс с цел осъществяване на гражданска юрисдикция по отношение на лице, намиращо се на борда на кораба. Тя може да прилага към кораб мерки за търсене на гражданска отговорност или задържане само по силата на задължения или отговорност, навлечена от кораба по време или за целите на преминаването му през водите на крайбрежната държава.

Чуждестранните военни кораби се ползват с имунитет от наказателна и гражданска юрисдикция на крайбрежната държава, когато се намират в нейното териториално море и вътрешни морски води.


Каталог: referats
referats -> Специализирани микропроцесорни системи (курс лекции) Учебна година 2008/2009
referats -> Програмата Internet Explorer
referats -> Високоскоростни компютърни мрежи. Високоскоростни км-класификация
referats -> Бройни системи основни бройни системи
referats -> Морфология и расология съдържание
referats -> 1 Строеж на атомите – модели Ръдърфор, Бор, квантово механични представи основни принципи, атомни орбитали, квантови числа
referats -> Международно наказателно право понятие за международното наказателно право
referats -> Тема 11. Връзка на асемблер с езиците от високо ниво
referats -> Въведение в операционите системи
referats -> Тема първа


Сподели с приятели:
  1   2   3




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница