Международно право космическият боклук и международното право

На практика космическият боклук обхваща всички космически обекти и техните фрагменти в космоса, които са станали неизправни, не фукционират и никога повече няма да служат за полезни цели. Такива са и изпуснатите от космонавтите при излизането им в открития космос ръкавици, отвертки, камери и други предмети. На 66-та конференция на Асоциацията по международно право в Буенос Айрес, Аржентина, е одобрена редакцията на текст, според който космическите отпадъци включват “изкуствените обекти в космическото пространство, различни от функциониращите или по друг начин полезни спътници, когато не се очаква разумна промяна на тези условия в обозримо бъдеще”.

В редица случаи отпадъците, които са пряк резултат от съзнателна човешка дейност, създават сериозна заплаха за функциониращите космически апарати, и преди всичко за пилотираните. В някои случаи големи по обем обекти или обекти, съдържащи опасни материали (ядрени, токсични и др.), могат да представляват пряка опасност и за Земята. Космическото замърсяване или внедряването от човека на тези неестествени компоненти рязко се увеличава поради постоянното нарастване на броя на изстрелванията от индустриализираните страни. И докато през 60-те години на ХХ век усилията на човечеството са били насочени към завладяването на космоса, то сега се налага международната общност да бъде активно ангажирана с проблемите на космическия боклук.

Според изследователя Хауърд Бейкър космическите отпадъци се разделят на четири групи:

1. 
   Инертен полезен товар или нефункциониращи обекти (Inactive payloads or inoperative objects) – космически обекти или техни части, останали без гориво, неизправни, без възможност да изпълняват маневри или да бъдат контролирани от Земята. Разузнавателната космическа мрежа (Space Surveillance Network) към американското министерство на отбраната е проследила около 3 000 обекта от тази категория.
   
2. 
   Функциониращи / изправни устройства (Operational debris) – всеки цялостен непокътнат обект или негова част, която е била изстреляна или освободена в космическото пространство по време на осъществяваните дейности. Най-голяма част представляват корпусите на ракетите, които остават в орбита след изстрелването на сателита. Американската разузнавателната космическа мрежа е проследила около 2 600 подобни ракети, които все още се движат в орбита около Земята.
   
3. 
   Фрагментирани отпадъци (Fragmentation debris) – образуват се при разпадане на космически обекти – експлозии, сблъсъци, повреди и др. Американската разузнавателната космическа мрежа е проследила около 3 600 отпадъци от този тип, които представляват категорията на най-добре проследяемите отпадъци. Някои от тях са резултат на целенасочени действия от страна на САЩ и СССР, особено през 80-те години. Логично основният “принос” за съществуването на проблема с космическите отпадъци се пада именно на двете свръхсили през периода на Студената война и надпреварата във въоръжаването.
   
4. 
   Микрочастици (Microparticulate matter) – уврежданията на повърхността на космическите обекти също са източник на космически отпадъци. Повърхностите са изложени на деструктивното въздействие на ултравиолетова радиация, атомен кислород, термично влияние и др. Тази категория отпадъци се състои предимно от частици и газове.
   

Следва да се има предвид, че през периода 1957-2006 г. общият брой на изстреляните към земната орбита и извън нея обекти е 4 477. Статистиката сочи, че броят на идентифицираните сателити, излезли от строя до 1 януари 2007 г., е 189. Само през 2005 г. са станали над 180 експлозии, като по мнение на някои учени експлозиите са причина за около 40% от космическите отпадъци. Успешното изпитание на китайска ракета за унищожаване на орбитални спътници на 11 януари 2007 г. извежда въпроса за космическия боклук в ново измерение. Смята се, че Китай е използвал т.нар. кинетичен снаряд, което означава къс метал без експлозив, и поради това облакът от парчета би трябвало да не е прекалено голям. Въпреки това, по мнението на редица анализатори, ако излезлият от употреба спътник Fengyun-1C бе оставен цял, той щеше да е по-малка заплаха, отколкото останките му, летящи в неизвестна посока с непредвидима скорост и траектории.

Държавите, които понастоящем имат възможност да проследяват цялото околоземно космическо пространство чрез своите национални системи (макар че отделни елементи на тези системи са разположени извън техните територии въз основа на двустранни споразумения с други държави), са Съединените щати и Русия. Аналогичните системи на Япония и Китай едва сега започват да действат. По изнесени данни до края на 2007 г. Разузнавателната космическа мрежа (Space Surveillance Network) към американското министерство на отбраната е каталогизирала над 30 000 обекта, представляващи космически боклук.

Космическите отпадъци се обособяват като научна проблематика през 80-те години на ХХ век, по-конкретно през 1982 г., когато NASA провежда първата конференция, посветена на тези въпроси. През април 1993 Европейската космическа агенция също организира конференция по проблеми, свързани с космическия боклук, а малко преди това – от 1987 г., започват да се провеждат координационни срещи между представители на NASA и Европейската космическа агенция (ЕКА). След 1989 г. в тези срещи се включват и представителите на Русия, а на 7-та координационна среща NASA/ЕКА са подготвени условията за създаването на Междуведомствения координационен комитет по космическите отпадъци (Inter-Agency Space Debris Coordination Committee) – IADC. С увереност може да се твърди, че от средата на 90-те години космическият боклук се превръща в проблем, който приковава вниманието както на научните среди, така и на международната общност. И САЩ, и Русия са разработили и приели национални стандарти за намаляване на степента на замърсеност на космоса.

Официален статут на международно равнище проблемът с космическите отпадъци получава след доклада на Генералния секретар на ООН “Въздействието на космическата дейност върху околната среда” от 10 декември 1993 г., където се отбелязва, че проблемът има международен, глобален характер – не може да има замърсяване на националното околоземно космическо пространство, а трябва да се говори за замърсяване на космическото пространство около Земята, влияещо в еднакна степен негативно върху всички държави, пряко или косвено участващи в неговото усвояване. Малко по-рано, в Резолюция 44/46 на Общото събрание на ООН, се отбелязва, че държавите членки на Организацията трябва да обърнат внимание на сблъсъците с космическите отпадъци, както и на другите аспекти на този проблем. Документът призовава държавите да продължават националните изследвания по въпросите, свързани с космическия боклук.

Понастоящем с проблемите на космическия боклук са ангажирани следните основни органи и международни организации:

1. 
   Inter-Agency Space Debris Coordination Committee (IADC) е може би най-значителното усилие на международната общност за превенция и ограничаване на космическите отпадъци. Комитетът представлява международен правителствен форум за координация на дейностите, свързани с космическия боклук. Основан е през м. октомври 1993 г., като първоначалните участници са NASA, Европейската космическа агенция, Федералната космическа агенция на Русия и японската аерокосмическа изследователска агенция. Понастоящем членове на Комитета са 11 водещи национални космически агенции: Италианската космическа агенция (ASI), Британският национален космически център (BNSC), френският Centre National d’Etudes Spatiales (CNES), Националната космическа администрация на Китай (CNSA), германският Zentrum für Luft- und Raumfahrt e.V. (DLR), Европейската космическа агенция, Индийската организация за изследване на космоса (ISRO), японската Aerospace Exploration Agency (JAXA), американската National Aeronautics and Space Administration (NASA), Националната космическа агенция на Украйна (NSAU) и Федералната космическа агенция на Русия (ROSCOSMOS). Целите на Комитета са насочени към обмяна на информация по изследването на космическите отпадъци, координация на техническата дейност на държавите и обсъждане на проблемите, свързани с наблюдаване, измерване, предотвратяване и ограничаване на космическия боклук. Структурата на IADC включва Управителен комитет и четири работни групи: за измервания, за околната среда и базите данни, за предотвратяване и за ограничаване на боклука. През 2002 г. е разработен документът “IADC Space Debris Мitigation Guidelines” (Ръководни насоки за ограничаване на космическите отпадъци), който през м. февруари следващата година е представен на 14-та сесия на Научно-техническия подкомитет на UNCOPUOS. Макар документът да няма задължителен характер от гледна точка на международното право, значението му се състои в това, че той интернационализира дискусията по проблема и дава тласък за по-нататъшното му обсъждане в UNCOPUOS.
   

Следва да се има предвид, че 44-та сесия на Научно-техническия подкомитет на UNCOPUOS, проведена от 12 до 23 февруари 2007 г. във Виена, също е посветена на космическите отпадъци. През целия период на активна дейност от страна на Научно-техническия подкомитет Юридическият подкомитет на UNCOPUOS се въздържа от ангажирането си с тези проблеми, като ситуацията остава непроменена и днес.

3. Бюрото на ООН по използване на космическото пространство (UNOOSA) съществува от 1993 г. със седалище във Виена, Австрия. Основната му задача е свързана с изпълнението на решенията на Комитета на ООН по използването на космоса за мирни цели, по отношение на който то изпълнява и функциите на секретариат. Бюрото поддържа също и регистър на изстреляните в космоса обекти. На уеб-адреса www.unoosa.org може да бъде открита информация за всеки космически обект, вкл. наименованието и обозначението му, датата и мястото, откъдето е изстрелян, принадлежността му на съответната държава, основните параметри на движение и общото му предназначение.

4. UN Programme on Space Application (UNPSA) – Програмата на ООН за използването на космоса от своето създаване през 1971 г. постига значителен напредък в разпространяването на знания и опит за използването на космоса. Една от основните цели на програмата е намаляването на разликата между индустриализираните и развиващите се държави.

5. Eвропейската космическа агенция е междуправителствена организация за космически изследвания, основана през 1974 г. със седалище в Париж, Франция. Понастоящем в нея членуват 17 държави, като две от тях (Швейцария и Норвегия) не са членки на Европейския съюз. Канада има специален статут на сътрудничеща държава и участва в органите за вземане на решения. Европейската космическа агенция има дългодишна история, свързана с проблемите на космическите отпадъци, която ни отвежда назад към 1986 г., когато е формирана група за изследване на проблема. Две години по-късно е изготвен и публикуван доклад, а през 1989 г. Eвропейската космическа агенция приема резолюция за космическия боклук, в която целите на Агенцията са формулирани като: ограничаване на създаването на космически отпадъци; намаляване на риска за пилотираните космически обекти; намаляване на риска от повторно навлизане на космически обекти и намаляване на риска за геостационарните сателити. През 1999 Eвропейската космическа агенция публикува наръчник за ограничаване на космическия боклук (Space Debris Mitigation Handbook), а впоследствие през 2004 г. настъпва кулминацията в дейността й с изработването на кодекс за поведение за намаляване на космическите отпадъци (Code of Conduct for Space Debris Mitigation). Основните принципни положения и предвидените доброволни мерки са сходни с тези, съдържащи се в документа на IADC, но по мнението на редица специалисти европейският кодекс е по-широк по обхват, съдържа значително повече технически подробности и допълнителни обяснения, като обаче няма юридически задължителен характер.

В заключение би могло да се каже, че действащото космическо право се намира в начална степен на развитие по отношение на проблемите, свързани с контролирането и ограничаването на разпространението на космическите отпадъци. Създаваното след 1957 международно космическо право закономерно е ориентирано към по-общите въпроси на използването на космическото пространство, отколкото към по-късно провокиралите вниманието на специалистите специфични проблеми на боклука.

Основополагащият акт в областта на международното космическо право – Договорът за принципите на дейността на държавите по изследване и използване на космическото пространство, включително на Луната и на другите небесни тела от 1967 г. – все пак дава известни насоки и по отношение на отговорността за космическите отпадъци. Принципната постановка е изведена в чл. VІІ, според който всяка държава, която изстрелва или организира изстрелването на обект в космическото пространство, както и всяка държава, от чиято територия се изстрелва такъв обект, носи международна отговорност за вреди, причинени от такъв обект или от негови съставни части на Земята, във въздушното или космическото пространство. Чл. VІІІ от Договора уточнява, че собствеността върху космическите обекти и техните съставни части остава незасегната по време на пребиваването им в космическото пространство. Безспорно особено внимание следва да бъде обърнато на член ІХ от Договора за космоса, който предвижда, че договарящите държави осъществяват своята дейност в космическото пространство, като се съобразяват със съответните интереси на другите държави, страни по договора. Тази разпоредба може да бъде тълкувана като задължение за договарящите държави да избягват създаването на нов боклук и дори да предприемат мерки за намаляването на съществуващите космически отпадъци, за да могат останалите страни да се възползват от правото си на изследване и използване на космоса при минимален риск и заплаха от космически боклук. В подкрепа на това становище е текстът на следващото изречение на чл. ІХ, който гласи, че изследването и използването на космическото пространство трябва да става “по начин, чрез който се избягва вредното замърсяване, ... като за целта при необходимост те (договарящите държави – б.а.) предприемат съответни мерки”. Известен проблем обаче поражда фактът, че в практиката под “вредно замърсяване” досега се разбира биологическо или радиоактивно замърсяване.

Приема се, че засега не съществуват икономически изгодни и приемливи методи за прочистването на космическото пространство от натрупалия се боклук. Следователно, основните усилия ще бъдат насочени към мерките за контрол и ограничаване на космическите отпадъци, за предотвратяване на орбитални експлозии и др. Общите стандарти за намаляване на степента на замърсяване на космическото пространство трябва да бъдат приемани при възможно най-широко участие и сътрудничество между държавите и при координация на различните международни структури. По мнението на редица експерти съществуващите принципи за предотвратяване на замърсяването на космическото пространство е необходимо да бъдат допълнени от санкционни разпоредби, които би трябвало да бъдат приведени в действие не по-късно от 2030 г., ако човечеството иска да запази космоса за следващите поколения.