(35)Международни конгреси и конференции - правна същност, ред на свикване и процедура, правна сила на актовете им

Най-често различните многостранни срещи се наричат конференции. Някога се е правело разлика между конгреси и конференции. Конгресите са били на най-високо равнище (XVIII - Х1Хв.). Сега такова разграничение не се прави. Понастоящем конгреси се наричат обикновено срещи в една тясна област

Международни срещи по същество се свикват за разискване на общи въпроси. Международните конференции могат да бъдат във връзка с устройствените правилници на различни международни организации, т.е. по тяхна инициатива или по инициатива на една или група държави, или дори инициатива на отделни лица Когато са по инициатива на държави или лице, тя се предхожда от важна предварителна дейност цели, кои ще присъстват; кога ще се проведе; къде ще бъде тя. Едва след това се пристъпва към изпълнение на съгласуваната воля на участниците

Ръководството на конференцията може да се избере при откриването й, както и работните комисии и комитети. Пленарните заседания на такива конференции са винаги открити, но работните комисии заседават закрити.

Обсъждането и вземането на решения на международни конференции могат да бъдат писмено или устно за определено време. Ако предварително не е установено, то присъстващите решават по какъв начин да се вземат решенията Юридическата сила на взетите решения е никаква а те имат само характер на препоръки. Но няма пречка тези решения да се обективират в договори с което да придобият юридически задължителна сила. Тогава ще станат и източник на МП. Това е начин за многостранна дипломация и те винаги са временни международни организации.
(З6)Обща характеристика и правна същност на международните организации. Класификация на международните организации

Международните организации са обединение между държави или други субекти на МП за постигане на някакви общи цели или интереси Тяхната класификация е:

1. По териториален обхват биват: а) световни б) регионални.

2. С оглед предмета на дейност, целите, за които са създадени: а) универсални; 6] специализирани.

3. Във времето биват: а) постоянни, б; временни.

4. С оглед представителността им биват: а) правителствени; б) неправителствени. Съотношението между тях е 1:10.

Идеята за създаване на ООН възниква по време на Втората световна война, защото Обществото (Лигата) на народите не постигна своите цели, за които беше създадена. ОН е създадено по идея на американския президент Уилсън, представител на силите за сътрудничество по целия свят но той губи впоследствие изборите, а самите САЩ не членуват в ОН. ОН постепенно се разпада през 30-те години. Напускат го Япония, Германия, Италия СССР.

Отчитайки това Рузвелт и Чърчил през август 1941 г. се срещат на кораб в Атлантическия океан След нападението на СССР, в Лондон се събират представителите на САЩ, Англия и СССР, за да обсъждат бъдещите си отношения. Московска среща (1941 г), на която се обсъждат от министрите на външните работи на трите страни въпросите за това след като завърши Втората световна война за военното сътрудничество, за втория фронт Те предупреждават Германия за това да спре да нарушава правилата на воюване и престъпленията срещу човечеството. Решава се създаването и на такава организация. Името й се заимства от едно послание на Обединените нации от декември 1942г.

Решенията на Московската среща се потвърждават и на Техеранската среща, вече между държавните глави - Сталин, Рузвелт и Чърчил (началото на декември 1943г). Започва да се работи по проекти за устав и във Вашингтон на 08.09.1944г. в сградата на Дъмбартьн Окс се приема проекта за устав на ООН и се постига единодушие по целия устав. След приемането на устава, не се постига съгласие само по това как ще се вземат решенията в Съвета за сигурност. Е устава се предвижда да се състои от 11 члена: Е постоянни и 6 променящи се.

В Ялта (началото на 1945г.) Сталин предлага всяка от петте постоянни страни да има право на вето, Чърчил предлага да се вземат решенията с мнозинство, но Рузвелт взима страната на Сталин Така се свиква конференция в Сан Франциско на 25-26 април 1945г, където на 26 юни 1945г. е операта на Сан Франциско се подписва устава от 50 + 1 държави (Полша), които са учредителки Уставът влиза в сила на 24.10.1945Г., което е и рождената дата на организацията. Сесията се открива в началото на януари в Лондон, а понастоящем в 126-етажен небостъргач в Ню Йорк са по-главните органи. Уставът на ООН се състои от 19 глави и 111 члена.

Целите на ООН са посочени в преамбюла и чл. 1 на Устава:

1) поддържане на международната сигурност;

2) да развива приятелски отношения между нациите въз основа на равенството между народите;

3) да постига международно сътрудничество и зачитане правата и свободите на човека,

4) да бъде място, форум, където да се събират всички държави членки и да поставят проблемите си или да се изкажат свободно.

Общото събрание на ООН се събира всеки трети вторник на септември.

Принципите на ООН са посочени в чл.2 на Устава на ООН: 1) равенство; 2) задължителност на международните договори (добросъвестно изпълнение на задълженията); 3) използване на мирни средства; 4) държавите да се въздържат е своите отношения от заплаха и употреба на въоръжена сила срещу териториалната цялост или политическата независимост на друга държава; 5; всестранна помощ и сътрудничество при предприемане на общи действия; б) и други страни които не са членки на ООН, да имат право да поддържат тези принципи; 7) забрана за намеса във вътрешната компетентност на която и да е държава, освен когато се прилагат т. нар принудителни мерки по смисъла на гл.VII (заплаха или нарушаване на мира или международни престъпления).

За да бъде приета една държава за член на ООН, първо трябва да бъде одобрена от Съвета за сигурност. Членството трябва да се предложи от Съвета за сигурност и с 2/3 квалифицирано мнозинство от ОС на ООН да бъде одобрено. Членуването в ООН се състои в 5-членни делегации и 5 заместника, както и неограничен брой експерти. Всяка държава има право на 1 глас при гласуване в ОС.
(38) Главни органи на ОНН. Функции и компетенции на Общото събрание

Главните органи на ООН са 6 на брой: 1) Общо събрание; 2) съвет за сигурност; 3) икономически и социален съвет; 4) Съвет за попечителство; 5) Международен съд; 6) секретариат.

ОС на ООН се състои от представителите на всички държави членки на организацията като всеки член има не повече от 5 представители. Неговите компетенции са посочени в гл. IV - "Общо събрание" от чл.9 до чл.22. Това е главният конститутивен орган на организацията. Избира най-важните изборни лица -генерален секретар, международни съдии, членове на Икономическия и социален съвет. В ОС се внасят за обсъждане най-важните въпроси, свързани със запазване на международния мир и сигурност и по всички цели на организацията. Също всякакви въпроси, свързани с Устава на ООН. В дейността си се ръководи от председател и 21 заместник-председатели. Председателя се избира като започне сесията.

В своята работа при внесените предварително въпроси то се подпомага от 7 главни комитети, чиито ръководители са от тези 21 заместник-председатели. В тези комитети има по пътя на ротацията председатели от всички около 180 държави. Първи комитет по въпросите на сигурността и политиката, включително и разоръжаването (има и Специален комитет по същите въпроси). Втори - по икономическите и финансови въпроси. Трети - по социални, хуманитарни, въпроси на културата и пр. Четвърти - със затихващи функции, защото се занимава с деколонизацията. Пети - по административните и бюджетните въпроси. Шести- по правните въпроси, във връзка с кодификацията на МП. Може да има и всякакви други временни комитети - по проверка на пълномощията, генерален.

Всички членове имат право на 1 глас. Решенията се взимат с обикновено мнозинство, а при важни въпроси (нови държави членки) - с 2/3 квалифицирано мнозинство. Болшинството от въпросите се разглеждат преди дневния ред в тези посочени 7 комитета, които са ги обсъдили.

Могат да бъдат провеждани и извънредни сесии на ОС - по болезнени и нерешими въпроси.

Съветът за сигурност е постоянно действащ орган на ООН и носи главна отговорност за поддържане на международния мир и сигурност. Той се състои от представители на 15 държави, 5 от които са постоянни членове. Другите се избират за по 2 години, като: 5 са от Азия и Африка, 2 от Латинска Америка, 2 западни държави и 1 от източноевропейските страни. Постоянните членове на Съвета за сигурност са: САЩ, Великобритания, Русия, Франция и Китай. Тези 5 държави носят главна отговорност за гарантиране на международния мир и сигурност. Всяка от тях участва-в някаква коалиция или е самостоятелна. Ако една от тях не е съгласна с едно решение, то тя лично има право на вето, т.е. решение не може да се вземе Останалите 10 държави се избират, за да има приемственост.

Обикновените решения се взимат с 9 гласа. Решенията на Съвета за сигурност имат императивен характер. Може да предприема колективни принудителни мерки, дори и военни. Това е единственият орган в света, който може на законни основания да го стори.

Съвет за сигурност и ОС на ООН: и двете са главни органи на ООН. Те се различават по целите, за които са създадени, възможностите, които имат, представителството в тях. Това е единственият орган, който носи такава отговорност, но за това трябва да има и реални механизми и привилегии за изпълнение на тези задължения.

Понастоящем има предложения за преразглеждане на числеността на Съвета за сигурност на ООН, които са различни. Става въпрос за увеличаване на броя на постоянните и на непостоянните членове.

В своята дейност Съветът за сигурност се подпомага от комитети и комисии, напр. Комитет на началник щабовете на постоянните представители и др. Комитети и комисии може да се създават и ad hoc за конкретен случай.

Някои въпроси могат да бъдат решени само от ОС на ООН, но трябва да има предложение от Съвета за сигурност - напр. избирането на генерален секретар на ООН. Мандатът на един генерален секретар е 5 години, като той може да бъде преизбран или да се предложи нова кандидатура.

ОС може да приема решения, резолюции, но не може да ги изпълнява, а Съветът за сигурност може, има начини и средства за това.

Статутът на Съвета за сигурност е уреден в гл.V на устава на ООН. България е била 2 пъти член на Съвета за сигурност.

(40) Система на мерките и санкциите според устава на ООН по поддържането и възстановяването на международния мир и сигурност

Този въпрос е свързан със Съвета за сигурност Тези мерки са посочени в гл. VII от устава на ООН, озаглавена "Действия в случай на заплахи срещу мира нарушения на мира и актове на агресия (чл.39-51). По смисъла на гл. VII тези действия са:

1) Мирно средство - Съветът за сигурност може да препоръча на спорещите страни да намерят мирно разрешение (съдебно и несъдебно).

2) Определяне на средството - щом не могат и има заплаха за мира, то Съветът за сигурност определя сам това средство, напр. изпращането на посредник.

3) Предприемане на санкции - икономически (частични и пълни).

4) Политически санкции - изключване от международни организации, прекъсване на дипломатическите отношения.

5) Демонстрация на военна сила -съсредоточават се военни части към границите на тези държави.

6) Реална употреба на въоръжена сила. Всички държави са длъжни да сътрудничат на

Съвета за сигурност при изпълнението на тези резолюции. При това изпълнение останалите държави могат да търпят някакви негативни последици (икономически, политически). Всяка от тях има право да се съвещава със Съвета за сигурност за разрешаването им.

В чл.55 се посочва, че в никоя разпоредба на настоящия устав не се забранява правото на защита от такава военна интервенция.

1. Статутът му е уреден в гл.Х от устава на от устава на ООН (чл.61-72). Икономическият и социален съвет е главен орган на ООН, свързан със сътрудничеството между държавите членки в икономическата, социалната, културната и други области. Не са постоянно действащи органи. Състои се от представителите на 54 държави, които се избират за срок от по 3 години. Всяка година с 1/3 или 18 държави се редуцира този състав. Това е временен орган, който се събера 2 пъти годишно, като пролетната сесия е в Ню Йорк, а есенната е в Женева. Могат да се провеждат и извънредни сесии.

Икономическият и социален съвет се подпомага в своята дейност от:

1) 6 функционални комисии, свързани с предмета на дейност: статистическа; демографска (по народонаселението); за социалното развитие; по правата на човека; по положението на жените; по борба с наркотичните средства.

2) 6 постоянни комитета: по програмата и координацията; по природните ресурси; по транснационалните корпорации; по населените места; по неправителствените организации; по правителствените организации.

3) 5 регионални комисии: икономическа комисия за Африка (Адис Абеба, Етиопия); икономическа и социална комисия за Азия и Тихия океан (Банкок); икономическа и социална комисия за Европа (Женева); икономическа и социална комисия за Латинска Америка (Сантяго, Чили); икономическа и социална комисия за Западна Азия (Багдад).

И в Икономическия и социален съвет има едно справедливо географско представяне от 54 държави. 35 са от новоосвободените и развиващи се страни (14 от Африка, 11 от Азия и 10 от Латинска Америка), 13 са от Западна Европа и 6 от Източна Европа.

2. Съвет по попечителството - гл.ХІІ -Международна система за попечителство", а гл.ХШ е озаглавена "Съвет по попечителство". Когато е писан и приет устава на ООН 2/3 от човечеството е било под колониална зависимост. Съветът по попечителството се занимава с подготовка на зависимите колониални държави да придобият своята независимост. Това е институция със затихващи функции. Някъде в литературата се употребява и Съвет по опека.

3. Международен съд - съдебният орган на ООН. Състои се от 15 независими съдии, които се избират за срок от 9 години. Няма пречка този срок да бъде преподновен за някои членове на съда. Това са най-високопоставените чиновници в ООН. Тези 15 съдии не представляват държави, а решават спорове. Статутът му е уреден в чл.92-96 от устава на ООН. Специалният статут на съда е от 70 текста, в който се посочват неговите компетенции.

4. Секретариат - състои се от генерален секретар и необходимия персонал (около 50 000

§уши). Генералният секретар се избира за срок от години по предложение на Съвета за сигурност от ОС на ООН. Първият е бил норвежецът Тригве Ли (2 мандата, като вторият е непълен). Вторият е шведът Даг Хамершелд (2 мандата и отново вторият е непълен). Третият е азиатецът У Тан (1961-1971 г). Четвъртият е австриецът Курт Валдхайм (1972-1982Г). Петият е Хавиер Перес Декуеля от Перу (1982-1992Г). Шестият е Бутрос Гали от Египет (Т992-1997Г). От 1997г. е Кофи Анан от Гана

Секретариатът е администрацията на ООН.

Специализираните организации на ООН са най-важните специализирани междуправителствени международни организации, които са в отношения с ООН. Те са страни по договор между тях и Икономическия и социален съвет. Броят им е 17. Представляват отделни структури със специфични цели в международните отношения в една специална област. Те са създадени по различно време и са световни, специализирани, постоянни междуправителствени организации.

Тези особени спогодби уреждат отношенията между тях и ООН. Те са спътникови структури и ООН им възлага да разрешават понякога конкретен проблем. Тези организации не могат да откажат да сторят това. Те са най-компетентните спътникови структури на ООН.

Една от тях е Международната агенция за атомна енергия (ММЕ), създадена през 1957г. За разлика от другите такива организации, които правят периодични доклади само пред Икономическия и социален съвет, то тази прави доклади пред ОС на ООН и пред Съвета за сигурност. Може да изпълнява задачи поставени от ОС и от Съвета за сигурност. Тя се занимава с широкото използване на атомната енергия за мирни цели, ускоряване на изследванията, обмен на информация, техническа помощ, препоръчване на мерки за безопасност и т.н. България е активен член на МААЕ и е една от първите държави, приета в нея.

1. International Labor Organization (ILO) -Международна организация на труда (1919г, Женева).

2. Food and Agriculture Organization (FAO) -Продоволствена и селскостопанска организация (1945г, Рим). България е членка от 1967г.

3. International Civil Aviation Organization (ICAO) -Международна организация за гражданска авиация

4. United National Educational, Scientific and Cultural Organization - ЮНЕСКО (1945г Париж).

5. International Monetary Fund (IMF) -Международен валутен фонд (1945г, Вашингтон).

6. International Bank for Reconstruction and Development (IBRD) - Международна банка за възстановяване и развитие (Вашингтон).

7. World Health Organization (WHO) -Международна здравна организация.

8. Universal Postal Union (UPU) - Всемирен пощенски съюз (1875г., Берн).

9. International Telecommunication Union (ITU) - Международен съюз за телекомуникации (1865г, Женева).

10. International Refugee Organization (IRO) -Международна организация за бежанците.

11. World Meteorological Organization (WMO) - Световна метеорологична организация (1878г, Женева).

12. International Marine Organization (IМО) -Световна морска организация (1873г, Лондон)

13. International Finance Corporation (IFС) -Международна финансова организация.

14. International Development Organization (IDO)

- Международна организация за развитие. България не е членка.

15. International Fund for Agriculture Development (IFAD) - Международен фонд за селскостопанско развитие. България не е членка

16. World Intellectual Property Organization (WIPO) - Световна организация по интелектуална собственост (1974г, Женева).

17. United Nations Industrial Development Organization (UNIDO) - Организация на Обединените нации за индустриално развитие. България не е членка.

Има специална конвенция за привилегиите и имунитетите на специализираните международни организации - ДВ, бр.13 от 15.02.2000г.
(48) Мирно уреждане на международните спорове - несъдебни средства

Между държавите винаги е имало, има и ще има различия. Поради това е устава на ООН има една глава, озаглавена "Мирно уреждане на споровете" (чл. 33-38). Още в чл.ЗЗ е посочено, че при всеки спор, който би могъл да застраши мира, трябва да се реши чрез мирни средства -преговори, анкета, посредничество, помирение, арбитражи, съдебно уреждане, регионални органи или спогодби, или чрез други мирни средства по техен избор.

Чл.ЗЗ т.2: "Съветът за сигурност, когато счита за необходимо, поканва страните да уредят спора си посредством такива средства."

Има специален закон, приет и у нас във връзка с отделна Конвенция за мирно уреждане на международни спорове от 18.11.1907г. Този закон е публикуван в ДВ, бр.7 от 2000г. Към него има декларация от страна на България за несъгласие с войната, правото на война.

Мирното уреждане на международните спорове е един от основните принципи на МП. Не силата, а съгласието трябва да реши спора.

Основното разграничение на тези средства е на: съдебни и несъдебни. Съгласно чл.48 несъдебните средства са:

1) Преки дипломатически консултации и преговори — писмени и устни.

2) Международна помирителна процедура, която може да бъде във формата на:

а) посредничество;

б) добри услуги.

Общото е, че при спор между две страни, една трета незаинтересована страна или международна организация се стреми към намиране на изход. При добрите услуги третата страна заявява "аз ще ви предоставя условията за това да си решите спора, но не участват и не взимам ничия страна". А при посредничеството се касае не само за създаване на условия, но и пряко участие за търсене на компромис.

3) Анкетни и следствени комисии - анкетата е установяване на един юридически факт, на едно настъпило събитие. По равно от двете заинтересовани страни. Следствената комисия не само констатира, но и търси причините за това, т.е. кой е виновен. Могат да участват не само заинтересованите страни, но и неутрални участнички.

4) Помирителни комисии - на равна основа неутрално избрани, посочени от страните лица дават оценка на спора. Тяхното мнение няма юридически задължителен характер, но е трудно да не се съобразят.

5) Регионални органи - само за определен регион и то по конкретен въпрос.

За разлика от решенията на анкетните и помирителните комисии, решенията на арбитража са задължителни, тъй като той е съд. Спорещите страни са свободни да отнесат един въпрос на арбитраж, но не са свободни да не се съгласят с решението му.

Арбитражите обикновено се занимават със спорни въпроси: 1) за специален арбитраж те. по конкретен въпрос; 2) общ арбитраж - обща клауза, не за конкретен спор, т.е. ако възникне такъв; 3) в Хага има постоянен международен арбитраж. Съществува от началото на ХХв. и е на разположение.

Държавите, които са подписали конвенцията за този арбитраж, дават списък от по 4 имена на свои граждани. Още през 1899г. е създаден на първата Хагска конференция. Разгледал е досега не много на брои дела.

Постоянен международен арбитраж -съществува по силата на договор, подписан от държавите членки. Докато Съдът на ООН е въз основа на устава на ООН, той е структура на ООН.

Преимуществата на арбитража са: 1) изборност на състава; 2) по-широко прилагане на принципа "според справедливостта и доброто" ("ех aequo et bono"); 3) по-малка властност, тъй като няма писани правила, което води до по-голяма бързина, обективност; 4) спорове не само между държави, но и други субекти на МП. Решенията са точно толкова юридически задължителни, колкото на всеки съд.

Международните съдебни органи се създават по договорен път от международни организации. Общото между международния съд и арбитража е задължителният характер на решенията им. Разликата е в тяхната организация. В единия случай има писани правила. Редът за производството в Съда се определят от неговия статут, а не от страните. Няма пречки, ако и двете спорещи страни желаят това едно решение на съд или арбитраж, ако не ги удовлетворява, да се разгледа наново.

Статутът му е уреден в гл. XIV на устава на ООН (чл. 92-96), която определя Mеждународния съд като главният съдебен орган на организацията. Има и специален статут на Съда. Държавите може да не са членове на ООН, но да зачитат решенията на Съда (Швейцария).

Предаването на един спорен въпрос на Международния съд е факултативно, т.е. държавите решават дали да се предаде спора им на Съда.

Чл.ЗЗ посочва, че решенията на Международния съд, имат юридически задължителен характер, те трябва да се признаят от страните.

Международният съд може да дава и съвещателни мнения, т.е. тълкувания, които мнения са задължителни.

Дълго време в Европа се е смятало, че след края на Втората световна война, войната е нещо немислимо, отживяло. Въоръжени конфликти обаче имаше и се стигаше до употреба на въоръжени сили.

Правото по време на война възниква спорадично с възникването на държавата, както и МП, т.е. държавата има право на мир и на война. Хуманизирането доколкото може да се говори по време на война. Един от основните принципи е бил употребата на оръжия да не е безсмислена, да има милосърдност, тъй като главната цел не е масовото избиване на хора.

Международното хуманитарно право е специфичен отрасъл на съвременното МП. Поначало правото от най-дълбока древност е призвано да служи на доброто и справедливостта: Jus est arts bono et eaqu - Правото е изкуство на доброто и справедливостта.

Засега няма общоприето правило във връзка с понятието хуманитарно право. В миналото е съществувало право на война, но сега такова няма, но съществува право във война, по време на война.

Jus ad belum - право на война

Jus in bello - право във война

Различни автори влагат различно съдържание в т.нар. хуманитарно право:

1) Руският професор Блисченко счита, че хуманитарното право се състои от 3 части: 1) правото по време на война и въоръжени конфликти (когато не е обявена войната); 2) правото в мирно време, свързано с ограничаване надпреварата във въоръжаването; 3) правото, свързано с ограничаване и забрана на определени видове вече действащи оръжия, включително и надпреварата във въоръжаването. За да се използва въоръжена сила, трябва да са налице 3 предпоставки за това: да съществуват напрежение и нерешени проблеми между страните; да има коалиции, т.е. намиране на съюзници; този, който ще я започне, да разчита, че ще я спечели.

2) Други автори също считат, че хуманитарното право се състои от 3 части: 1) правото по време на война и въоръжени конфликти; 2) правото, свързано с предотвратяване на войната; 3) със забрава на войната.

3) Жан Пикте счита, че нормите на международното хуманитарно право са свъдзани с уважение на личността и признаване на нейната неприкосновеност: 1) свързани с най.важните права и свободи на човека; 2) правото по време на война.

4) Други автори пък смятат, че то е само част от правото по време на война.

5) Проф. Машев: международното хуманитарно право е системата от принципи и норми, свързани със защита преди всичко на живота на човека при една екстремална (извънредна) обстановка, предизвикана от природни стихии или човешка дейност.

Съществуват задължителни правни норми в мирно време, но при една екстремална обстановка има друго право.

Хуманитарното право гледа на човешкия живот като на нещо безценно, поради което трябва да се уважават честта и достойнството на човека.

Когато става въпрос за право по време на война се говори за: женевско и хагско право.

1. женевско право - то е онова право, което е свързано със защитата на хората, които не участват в сраженията:

а) физическа и нравствена неприкосновеност; ) неутралност, помощта не е намеса;

в) грижи според необходимостта, а не според произход религия и т.н.;

г) липса на дискриминация по раси, пол, език и вероизповедание.

2. Хагското право е свързано с ограничаване избора, методите и средствата за воюване:

а) спрямо лицата - не може да се воюва срещу мирно население;

б) спрямо мястото - само срещу военни обекти; в) ограничение на начините, методите - да се

избягват страдания и вреди.

Всички тези неща, свързани с войната и правото по време на война е обективирано в следните най-важни международни договори:

1) Парижка декларация за правото на морската война от 16.04.1856г. - забранено е корсарството; гарантиране неприкосновеността на корабите на други държави; товарите на неутрални държави; въпросите с морската блокада, която трябва да е действителна, реална и обявена.

2) Първата Женевска конвенция за подобряване положението на ранените и болните от въоръжените сили по време на война от 22.О8. 1964г. и се създава Международният комитет на червения кръст (хуманитарна организация, която спасява хора от човешки действия).

3) Декларация за забрана на взривяващи се и запалителни куршуми - Санкт Петербург на 11.12.1868г: а) целта на воюващите е не физическото избиване на противника, а това да се доведе до неспособност да воюва; б) да не се създават и използват оръжия, които причиняват ненужни, безсмислени страдания.

4) Три Хагски конвенции от 29.07.1899г. и 3 декларации - възприема се т.нар. Декларация на Мартенс: "При очакване да бъдат приети и обнародвани в по-пълен обем законите по време на война, конференцията счита за необходимо да констатира, че в онези случаи, когато няма приети необходимите международни договори, т.е. няма правна уредба, то хората, населението и воюващите ще се третират и ползват от защита в съответствие с общите принципи на МП, както и със международните обичаи по отношение на човечността и хуманността, изискващи едно хуманно отношение спрямо нуждаещите се от това хора."

5) Конвенция за освобождаване на болничните кораби през военно време от пристанищните власти -Хага,22.11.1904г.

6) Хагски кон венци и от 1907г, приети на Втората международна конференция за мир. Приемат се 13 конвенции и 1 декларация.

7) Декларация относно правото на морската война от 1902г. в Лондон, но не влиза в сила, защото не се ратифицира.

8) Договор между САЩ, Великобритания, Франция, Италия и Япония за употребата на подводници и задушливи газове по време на война - б.02.1922г. във Вашингтон.

9) Протокол за забрана да се употребяват във война задушливи, отровни или други газове и бактериологични средства от 17.06.1925г. в Женева.

10) Женевска конвенция за подобряване участта на ранените и болните от действащите армии -27.07.1929г., както и Конвенция за режима на военнопленниците.

11) Правила за действията на подводниците срещу търговски кораби по време на война към Протокола, подписан в Лондон на 6.11.1936Г.

12) Спогодба между правителствата на СССР, САЩ, Великобритания и франция от 8.08.1945Г. в Лондон за съдебно преследване и наказване на главните военни престъпници в Европа и създаване на Международен военен трибунал.

13) Женевски конвенции за защита жертвите на войната от 12.08.1949г - те са 4: първа ЖК за подобряване участта на ранените и болните; втора ЖК за претърпелите корабокрушение от състава на въоръжените сили по море; трета ЖК за военнопленниците; четвърта ЖК за защита на гражданското население по време на воина.

14) Хагска конвенция за опазване на културните ценности от 14.05.1954г.

15) Допълнителни протоколи към Женевските : конвенции от 1949г. - от 1977г, те са 2: Протокол 1

за защита по време на международни въоръжени конфликти и Правилник 2 за защита при въоръжени немеждународни конфликти.

16) Женевска конвенция за забрана на военно и всякакво друго военно използване на средства за въздействие на природната среда.

17) Нюйоркска конвенция от 1981 г. за забрана или ограничаване на военни оръжия, които могат да причинят изключителни поражения или имат ; неизбирателен характер.

18) Забрана на ядрените оръжия със среден и малък обхват от 8.12.1987г. във Вашингтон.

19) Женевска конвенция от 3.11.1992г. в Париж за забрана на химическите оръжия. Тя е в сила от 29.04.1997Г.

20) Договор за забрана на противопехотните мини от 4.12.1997г. в Отава.