(52) Международноправна забрана на агресивната война. Определяне на понятието "агресия"

На 14.12.1954г. ОС на ООН прие на 29-та си сесия резолюция № 3314 за определяне на понятието агресия. Тази резолюция се състои от преамбюл и 8 члена. Чл ,3:"Актове на агресия са:

а) нахлуване с въоръжени сили на чужда територия, включително окупация или анексия;

б) бомбардиране територията на друга страна или употреба на друго оръжие;

в) въоръжена блокада на пристанище или крайбрежие на чужда държава;

г) въоръжено нападение на въоръжени сили (сухоземни, морски, въздушни) на друга страна;

д) използване на въоръжени сили на територията на друга страна в нарушение на постигната спогодба;

е) позволяване използването на своята територия от друга държава за извършването на актове на агресия срещу трета държава;

ж) изпращане на въоръжени банди или наемници за извършване актове на агресия срещу друга държава.

Чл.4: "СС може да определи и други действия за актове на агресия

Чл.5ап.1: "Никакви съображения не могат да служат като оправдание .

Чл.5 ал.2: "Агресията е международно престъпление и води до съответната международноправна отговорност".

По начало една война може да започне само след нейното обявяване.

Правните последици от обявяването на война са:

а) прекъсване на всякакви официални отношения между воюващите:

б) интересите на воюващата страна могат да бъда поверени на някоя трета неутрална държава;

в) прекратяват се договорите за мирно сътрудничество между воюващите, но започват да се прилагат тези за по време на война;

г) влизат в сила сключените договори за неутралитет;

д) предприемат се мерки спрямо гражданите на воюващата противникова държава; е) забранява се търговията не само с нея, но и неутралните държави, обслужващи противника; ж) забраняват се и личните контакти между воюващите;

з) изменят се отношенията не само с воюващите, но и с другите, неучастващи в конфликта държави. За гражданската и национапноосвободителната война важат същите правила, както са при международната война и въоръжените конфликти.
(54) Правила на сухоземната, морската и въздушните воини. Военна окупация. Режим на военнопленниците, болните и ранените. Правно положение_на мирното население

Театър на военните действие - това е територията (сухоземна, водна и въздушна), в която е разрешено да се воюва. Недопустимо е това да бъде територията на неутралните държави или неутрализираните други територии (Антарктика).

1. Правила на сухоземната война:

1) Недопустимост на военни действия срещу мирното население и срещу невоенни обекти (4 ХК от 1907г.,4 ЖК от1949г).

2) Положение на бойците, доброволческите отряди и въстаналото население - според 4 ХК от 1907г. за правилата на сухоземна война и според ЖК от 12.08.1949г, въоръжените сили на воюващите биват: комбатанти (непосредствено участват и водят сраженията); некомбатанти (не вземат непосредствено участие в битките). Към военните сили се числят доброволците, въстаналите, партизаните, но трябва да отговарят на 4 условия:

- да имат ръководител, който да отговаря за действията на подчинените си; да имат ясно видим отличителен знак;

- открито да носят оръжието си;

самите те да спазват законите и обичаите на войната.

3) Средства, начини и методи за водене на войната - биват позволени и непозволени. Има забранени начини за воюване. Има ограничения затова, което нарушава приетите норми. Забранено е да се принуждават граждани от друга страна да воюват срещу своята държава. Забрана на оръжията за масово и неизбирателно унищожаване. Неспазването им е военно престъпление и се носи лична отговорност от отделните командири, като за него няма давност. Правила има за парламентьорите.

2. Военна окупация - временно завземане на противникова територия с въоръжени сили. Има разлика между военна окупация и следвоенна окупация, която е присъствието им като гаранция, че държавата нарушила международните разпоредби няма да ги извърши отново. Това е гаранция за демократични промени. При военната окупация в окупираните територии с въоръжено присъствие трябва да се осигури един нормален начин на живот, грабежът е забранен, определен правен ред и гарантирани свободи.

3. Режим на военнопленниците, ранените и болните.

Военнопленнически режим - с 3 ЖК от 1949г. те са под властта на правителството, а не на частите, които са ги пленили. Пленниците се ползват със защита на тяхната чест и достойнство, забранени са репресии, имат право на личното си имущество, трябва да се подчиняват на нормите на страната, която ги е пленила. Имат право на авансово заплащане по ранговете си, безплатна храна, спално помещение, право на хигиена, право на работа, но не пряко свързана с войната, право на гарнизонен отпуск, право на кореспонденция, която не се облага с марки. В мирните договори има клаузи за тяхното репатриране.

Болните трябва да се лекуват, забранени са всякакви експерименти с тях, страните трябва да си съобщават имената им (например чрез Международния червен кръст). Санитарните части и учреждения се ползват с преимущество, не се считат за военнопленници, а могат да работят дори за противниковата армия.

Трябва да се осигури нормален начин на живот за мирното население и да му се гарантират сигурност и гражданските им закони.

4. Право на морската война

Морски сили - това са военните флоти на воюващите и в Декларацията от Париж (1856г.) се забранява корсарството (частни военни кораби). Търговските кораби могат да бъдат въоръжени само за самоотбрана.

Минна война, бомбардиране с морски сили, блокада и подводници:

А) Мини - по смисъла на 8 ХК от 1907г. е забранено: поставянето на мини, които не са закотвени; мини, които са опасни, ако се откъснат от котвите си; торпеда, самодвижещи се мини, които не се самообезопасяват, ако не попаднат в целта.

Б) С 9 ХК от 1907г. е забранено да се бомбардират незащитени пристанища, жилища, постройки. Доколкото е възможно да не се бомбардират исторически сгради, болници, но те трябва да са ясно означени и да не се използват за военни цели.

В) Блокада - преграждане от военноморските сили на една държава достъпа от брега към морето или обратно на едно пристанище. За да бъде задължителна тя трябва да е действителна (сили, които да преграждат достъпа), да бъде обявена от съответните власти на населението и да е достигнала до знанието на неутралните държави.

Г) По смисъла на Лондонските правила от 1936г. подводниците нямат право да атакуват и потопяват търговски кораби, освен ако последните откажат да спрат след предупреждение или активно се съпротивляват да ги претърсят. В последния случай трябва да се осигури безопасно място за пътниците и екипажа, а и също за корабните документи.

Морски залавяния - при морската война неприятелските търговски кораби се задържат до завършването и, но това не се отнася за малки риболовни съдове, с които хората си изкарват прехраната, плавателни съдове за крайбрежно плаване или такива с филантропични, научни цели. Залавят се кораби, нарушаващи блокадата, ако се занимават с военна контрабанда или кораби на неутрални държави, ако нарушават блокадата или вършат услуги. Заловените не са военнопленници, а корабите се връщат след войната. Защитени са стоки на неутрална държава, ако не е контрабанда, товари на неутрална държава и пощенска кореспонденция. ХК от 1954г. за културните ценности забранява конфискуването на културни ценности и залавянето на пренасящите ги кораби. Законността на едно залавяне се определя от Съда за морски залавяния: първоинстанционните съдилища и Върховен съд.

2 ЖК забранява нападението на болнични съдове, но трябва да имат ясно видими знаци на Червения кръст, да са боядисани в бяло и ако са държавни да имат и една зелена ивица около 1,5 м. Ако са частни - в бял цвят, емблемите на Червения кръст, с червена ивица по борда. Дори да са противникови, пак не може.

5. Право на въздушната война.

Не съществуват специални правила за законите и обичаите на въздушната война, следователно ще се прилагат посочените дотук правила за сухоземната и морската война.

За космоса - той е частично демилитаризиран, а небесните тела - пълно демилитаризирани и неутрализирани.

Когато става дума за неутралитет в мирно време в най-широк смисъл той бива:

а) Постоянен неутралитет - на Швейцария (от1815г), на Австрия (от1955г). Неутралните държави имат право на въоръжени сили.

б) Договорен неутралитет - само по отношение на договарящите се страни.

в) Традиционен неутралитет - неучастие в никакви военни блокове и съюзи. Типичен пример е Швеция.

г) Позитивен неутралитет. Неутралитетът по време на война е

различен според различните видове военни сили. Основното му начало е, че неучастващите държави не трябва да участват във военните действия или да ги подпомагат в нея.

А) Неутралитет в сухоземната война - 5 ХК от 1907г. неутралната държава не е длъжна да забрани на гражданите си да не участват във войната, но те тогава губят своята неутралност. Неутралната държава не е длъжна да им пречи, тъй като те си поемат риска (например при контрабанда). Неутралната държава има право да отблъсне едно военно нападение. Неутралните държави могат да разрешат воюващи да преминат през точно определени маршрути и време, ако е за хуманитарни цели. Ако воюващ попадне на територията на неутрална държава, то тя го интернира.

Б) Неутралитет в морската воина - 8 ХК от 1907г. Забранено е на воюващите враждебни действия в неутрални води, превръщането на неутралните пристанища в бази за военни операции. Забранено е на неутралните държави да продават на воюващите военни материали, екипировка и купуване на военни припаси, както и попълване на екипажа. Воюващите кораби могат да преминават транзитно през териториалните води на неутралните държави.

Военна контрабанда: абсолютна (свързана с предмети с изключително военно предназначение) и относителна (предмети и за военни, и за мирни цели като храни, лекарства). Това е въпрос на доказване. Може да се конфискува корабът, превозващ контрабандната стока, ако тя е повече от товара му или стойността на товара. Неутрален кораб също може да се конфискува, ако е специално нает за пренасяне на лица, зачислени към военните части на воюваща страна. В определи случаи неутралният кораб може да е приравнен на търговски противникови кораби - ако вземе участие в битка, ако е нает за военни нужди на противника.

В) Неутралитет във въздушната война -както в А) и Б) се прилагат принципите и правилата на МП.
(56) Спиране на Военните действия. Прелиминарен мирен договор. Мирен договор и прекратяване състоянието на воина

1. Спиране на военните действия - това може да е временно или окончателно Спирането на военните действия в определен район на военния театър се нарича местно примирие. То се установява от командирите на съответните военни части. Спирането по целия фронт е общо примирие, което се установява от командването на въоръжените сили на воюващите. Общото не се нуждае от ратификация. Според 4 ХК от 1907г. примирието спира военните действия само за определен срок, но срокът е неопределен.

2. Прекратяване положението на война. Мирни договори.

Обикновено прекратяването положението на война става юридически с мирен договор. Предварителните мирни договори се наричат прелиминарни. Впоследствие прелиминарният договор може да бъде изменен. Мирните договори при коалиции могат да бъдат общи и сепаративни. Обикновено в мирния договор трябва да бъде посочено следното: 1) изрично трябва да се посочи прекратяване положението на война между съответните страни и установяването на нормални мирни отношения; 2) разпоредби по териториални въпроси; 3) политически клаузи; 4) по военните въпроси; 5) репарационни задължения; 6) икономически клаузи; 7) отговорност на лицата, извършвали военни престъпления; 8) репатриране на военнопленници; 9) изтегляне на окупационните войски; 10) възстановяване действието на предишните договори преди войната.

Освен с международен договор прекратяване положението на война може да стане и със специален акт или декларация.

3. Мирен договор с България от 10.02.1947г. в Париж.

В кратък увод е посочено, че България е била съюзник на Германия и носи своята отговорност за това. Впоследствие прекъсва своите отношения с нея и взема активно участие срещу нея. Границите остават каквито са били към 1.01.1941 г. Значителна част са политическите клаузи: гарантиране правата и свободите на гражданите; демокрация; забрана на организациите от фашистки тип; съдене на военните престъпници.

Военни клаузи, сухоземни войски до 35 ООС души; военен флот - 7 200 бруто тона регистра общ тонаж и 3 500 души екипаж; военновъздушни сили до 90 самолета с 5 200 души персонал. Забранено е строенето на постоянни железобетонни ограждания по границата с Гърция; забранени са подводни лодки, ядрени оръжия.