Виенската конвенция за международна продажба на стоки

Виенската конвенция за международна продажба на стоки – е от типа нормативни актове с международен произход, които имат непосредствено действие , т.е. тя се интегрира в правото на всяка държава, страна по Конвенцията. Като се има предвид, че над 100 държави са ратифицирали конвенцията, тя е част от вътрешното право на всички държави, които са я ратифицирали и представлява специален нормативен акт относно международната продажба на стоки. Въпросът, който се поставя е: когато страните по един договор изберат приложимо право в това приложимо право на съответната държава включва ли се и Виенската конвенция или тяхната воля е само да изберат вътрешното приложимо право без да се вкючва ВК, две са становищата, които са се оформили в теорията и в практиката – едното е, което апропо се поддържа от проф. Тодоров, че страните , когато избират приложимо право на дадена държава имат предвид САМО вътрешните разпоредби, но не и Виенската конвенция. Обратното становище е, че ВИенската конвенция е част от вътрешното право на държавата, тя представлява специален нормативен акт, уреждащ международната продажба на стоки, спрямо общите нормативни актове, уреждащи продажбата на стоки по вътрешното право и следва да се има предвид. Съдебната практика е в полза на второто становище. Трябва да е ясно от разпоредбите на самия договор между страните, да е достатъчна ясна индикцията, че те са изключили ВИенската конвенция, тогава, когато са избрали приложимо право!!!

Пример договор между българска фирма- продавач, сръбска фирма –купувач, първите доставят, вторите не плащат, приложимо право – българското право, в този случай правоприлагащия орган, бил той арбитраж или съд ще следва по отношение на отговорността на сръбския купувач да плати цената и съответно лихвите за забава, да приложи Виенската конвенция, няма да се позове на ТЗ, респ. ЗЗД по силата на член 288 от ТЗ, а ще се позове 278 и следващите от ВИенската конвенция, съгласно който тексто след получаване на стоката купувачът е длъжен да плати цената

Там има моменти, различни от българското законодателство – за лихвата, заплащане на лихва върху неустойката. В българското законодателство лихвата върху неустойката е спорен въпрос – по член 86 от ЗЗД лихвата има същата функция – за едно и също неизпълнение нашата съдебна практика – не може да има две санкции. Върху всяко парично задължение се дължи лихва – готви се тълкувателно решение във връзка с неустойката и това дали се дължи лихва върху неустойката

НО във Виенската конвенция ЛИХВИ СЕ ДЪЛЖАТ ВЪРХУ ВСИЧКИ ВЗЕМАНИЯ!!! Ето една разлика, която при търговски спор е от съществено значение, няма субективна преценка на решаващия правоприлагащ орган към коя теза да се придържа, там ясно и недвусмислено е казано ЛИХВИ СЕ ДЪЛЖАТ ВЪРХУ ВСИЧКИ ВЗЕМАНИЯ

Когато се избира приложимо право винаги се избира материалното право – в приложимото право не се включва международното частно право, това е принцип общоприет във всички системи, вкл. В Римската конвенция, включая и в Регламент 593

ПРЕПРАЩАНЕ ПРИ АВТОНОМИЯ НА ВОЛЯТА НЕ МОЖЕ ДА ИМА, по принцип такова в нашата правна система няма, но и това изрично е уточнено в договорното търговско право

Тогава, когато в един търговски договор не е избрано приложимо право – влизат в сила обективни критерии. Римската конвенция предвижда, че в този случай се прилага правото на държавата, с която договърт е в най-тясна връзка. Член 4 пар. 2 от Римската конвенция предвижда или въвежда една оборима презумпция относно това, със правото на коя държава договорът е в най-тясна връзка, а именно това е държавата, която страната, която трябва да изпълни характерната престация по договора е имала към момента на сключване на договора своето обичайно местопребиваване, а в случай че е търговско дружество – централната администрация. Тази оборима презумпция означава, че правоприлагащият орган може да не приложи нормата на член 4 ал. 2 ако от всички обстоятелства по делото е ясно, че договорът е в най-тясна връзка с другата държава – това означава, че функцията е оборима. В същото време обаче, когато реши да бъде оборена тази презумпция, възможно е това да стане и по възражение на ответника, правоприлагащият орган следва достатъчно аргументирано в мотивите си към решението да изложи всички обстоятелства за оборване на презумпцията. Предвидено е и наличието на няколко специални презуцпции, които в областта на търговското право, не ни интересуват толкова – тогава, когато действието се извършва по занятие, или по професионална дейност..., когато предмета на сделката е недвижим имот. Когато се извършва в резултат на професионлана дейност се прилага правото на държавата, в която се намира основното място на дейност на тази страна по правоотношението, която действа в изпълнение на професионалните си задължения.

ХАРАКТЕРНА ПРЕСТАЦИЯ ЗА ВСЯКА СДЕЛКА Е НЕПАРИЧНАТА, защото паричната престация не харакетризира отделната сделка, при голяма част от договори, едната от престациите е парична, следователно тази парична престация не може да характеризира договора, НЕПАРИЧНАТА е тази, която е характерна, при договора за наем характерната престация се дължи от наемодателя, наемателят дължи парична престация, при договорът за покупко-продажба дължи парична продажба....основното задължение, което характеризира всеки тип договор е задължението на тази страна, която НЕ дължи пари, в противен случай няма как да се разграничат отделните типове договори - едно е мястото, където следва да се изпълни договора от наемателя/наемодателя, друго е мястото , където трябва да се изпълни договора от продавача, паричното отношение е търсимо/носимо, в зависимост от положението в правната система

Разлика във всеки тип договор по облигационно изпълнение е в зависимосто от тази страна, която не дължи пари. Особеността на договора за лизинг се дължи на задъженията на лизингодателя, лизингополучателя дължи пари. При бартерните сделки НЕ може да се определи характерна престация и това изрично е предвидено в член 4 пар. 5 от Римската конвенция, когато не може да се определи характерната престация тогава всички тези презумпции не се вземат предвид и единствено прилоимо е правото на държавата, с която договорът е в най-тясна връзка по преценка на правоприлагащия орган. Макар че имат цена бартерните договори са неопределяеми по отношение на характерната престация

За да се избегне този начин на презумиране на най-тясната връзка, Регламент Рим 1 специфицира приложимото право или обективната привръзка за няколко вида договори, като на практика е запазен принципът, но се възприема, че по този начин, както е предвидено в Регламента е налице по-голяма яснота и ще бъде улеснено правоприлагането. Приема се, че по този начин се предвиждат твърди правила за определени видове договори, макар да е запазен принципът на Римската конвенция – когато имаме договор за прожба на стоки, прилага се правото на държавата, където е обичайното местопребиваване на продавача. При предоставяне на услуги - обичайното местопребиваване на доставчика на услугите; наем – местопребиваването на наемодателя; отклонение, предвидено при франчайза – там е предвидено да се прилага правото на държавата по обичайното местопребиваване на франчайзополучателя; дистрибуцията – у нас този въпрос е широко разпространен ??? когато имаме договор за дистрибуция, но дистрибуторът купува стоката и едновременно с това се ангажира да я разпространява, какво имаме договор за продажба или договор за дистрибуция??? Защото действителният договор за дистрибуция означава, че дистрибуторът трябва да заплати на продавача толкова, колкото е разпространил. В съвременните условия често се случва това – обикновено продавачът доставя на дистрибутора, той заплаща стоките и след това се задължава да дистрибутира по обекти, което е свързано повече със изключителна дистрибуция/изключителна, защото болшинството от дистрибуторите се борят само и единствено те да дистрибутират дадена стока/ откокото със самия договор за дистрибуция, тогава, когато в договора са включени елементи на дистрибуция, които може да са свързани със заплащане на допълнително възнаграждение от страна на продавача при постигане на определени резултати, тогава се смята, че приложимо право е правото на държавата, където е обичайното местопербиваване на дистрибутора, няма пречки обаче към един исъщ договор да бъдат включени и двата елемента – и дистрибуцията и покупко-продажба, тогава се материалира договор един, но има две облигационни задължения, към които може към едното да е приложимо едно право, а къ м другото – друго приложимо право, защото са различни правата и задълженията по тези договори

Другият допълнителен елемент, внесен с Регламент РИМ 1 е за ПРОДАЖБАТА НА СТОКИ НА ТЪРГ.

При всички тези случаи се касае за договори с международен елемент, ако няма такъв, няма нужда да се дискутира този проблем в Регламента

По отношене на Продажбата стоки на търг, приложимо е правото на държавата,където се провежда търга.

16
Специални привръзки са предвидени при превозните правоотношения, вкл. В ПРЕВОЗНИЯ ДОГОВОР, при ЗАСТРАХОВАТЕЛНИТЕ ДОГОВОРИ

Страните по трудово правоотношение може да изберат приложимо право съгласно Римската конвенция и съгл Регламента, като има няколко ограничения, няма пречка при договори сключени с чуждестранен работодател да се избере друго приложимо право, различно от нашето, в никакъв случай работникът не е лишен от правата, които родното законодателство предвижда. Повелителните разпоредби на държавата, в която се осъществява труда се ползват от работника доколкото те са по-благоприятни от тези, които му дава приложимото право по трудовите правоотношения, което е включено в договора.

Lex contractus – т.е. приложимото право към договорните отношения урежда или има следният обхват

На първо място: 1. урежда въпросите, свързани с постигането на съгласие между страните и особено тези, свързани с пороците на волята;

2.основанието на договора, приложимото право към договора, решава въпроса за съществуването на основанието и законосъобразност;

3. 
   санкционирането на липсата на основание, включително и условията за валидност;
   
4. 
   последиците от недействителността на договора са подчинени на облигационно-правния статут, независимо от оснаванието;
   
5. 
   тълкуването на договора, включително и свободата на договаряне се уреждат от приложимото право към договора – това означава, дотолкова, доколкото приложимото право към договора съдържа диспозитивни норми само в тяхните граници, само в рамките на това приложимо право, страните могат да упражнят свобода на договаряне Ако е прието за приложимо българското – член 9 ЗЗД, ако друго – доколко това чуждо право позволява такава свобода на договарянето. В Търговските договори значение има валутата , възможно е /стар текст на ЗЗД, сега променен, съгласно който във вътрешните отношения страните нямаше как да договарят различна валута от БГлв/ сега това го няма, сега, валутата на плащане е без значение, това е чисто вътрешен договор, няма пречка страните да договорят валутата така, както са предявили исковата молба, така ще бъде отсъдено решението, въпросът вече е единствено върху лихвите – при нас това също не е проблем, предвид валутния борд, въпрос на правоприлагащия орган е как ще пресметне, в лева или в долари – курса на БНБ на деня и оттам нататък да определи лихвата. Ако става дума за договор с международен елемент и чуждото право или lex contractus позволява валутна клауза, няма пречка тя да бъде договорена между страните
   

ВАЛУТНА КЛАУЗА имаме тогава, когато в търговските договори с международен елемент, особено тези, които се договарят с плаващи валулти, обикновено се съдържа валутна клауза, тя определя начина, по който ще се изчислява цената, приемасе за договорена между страните, а може да бъде в зависимост от цената по търговския договор, т.нар. ИМАГИНЕРНИ, специалните права на тираж, СПТ, това са т.нар КВАЗИ ПАРИ това е една кошница от валути, въз основа на която средно определен е един имагинерен еквивалент, представляващ така нар. Единица СПЕЦИАЛНИ ПРАВА НА ТИРАЖ . естествено всяка една валута би имал някакво финансово изражение, менейки се курсът, се мени и нейното съотношение към СПТ, затова обикновено в договорите, в които има голям икономически интерес, при които имаме плащане, отложено във времето – най-вече при инженеринговите обекти, където се плаща в зависимост от изпълнението на услугите, а това изисква време, тогава в самия договор се предвижда една валутна клауза, която определя съотношението между валутата, която е приета като валута на плащане на догвоора, респ. Специалните права на тираж – преди имаше предвидено златно покритие, сега не е необходимо.

• 
  грижата, която страната трябва да положи при изпълнение на задължението си, трябва да съответства на обичайната грижа на добросъвестния търговец при изпълнение на неговата дейност;
  
• 
  мястото и времето на изпълнението също се определят от lex contractus /приложимото право/, както и времето, естествено тук се намесват и търговските обичаи, тъй като при дистанционните доставки операциите по товарене и разтоварване се определят от нормите на съответната товарна гара или пристанище
  
• 
  при изпълнението на търговските договори, следва да се имат предвид и съответните митнически разпоредби, които в международното търговско право се възприемат като норми с непосредствено действие от обществен интерес – т.нар lois de police – различно от обществения ред – имат по-ограничено приложно поле, по-ограничен обем от обществения интерес;
  
• 
  относно съдържанието на това, какво представляват нормите с непосредствено действие от обществен интерес се е произнесъл Съдът на ЕО по делоС – 369/96 Arblade – проблемът е бил поставен от фирмата Арблейд, като френска фирма, осъществяваща дейност в Белгия във връзка с дейност от дървообработваща промишленост, фирмата е санкционирана от белгийските власти, за неподдържане на надлежните документи във връзка с регистрацията на работниците, документи, свързани с индивидуалните трудови договори, специален регистър за служителите и др. Съгласно изискването на белгийското трудово законодателство, поради което съответно е била глобена и в хода на обжалване на глобата фирмата Арблейд повдига въпрос за Съвместимостта на тези норми на белгийското право със свободата на установяване и свободнот одвижение на личността, респ. Търговските фирми в рамките на ЕС, съдът на ЕО постановява – всички тези норми, по силата на административен акт, вкл. Нормите на митническото право, нормите, които задължават в определен административен порядък работодатели, ЮЛ и ФЛ да предоставят данни на държавен административен орган , са норми с непосредствено действие и те не са в противоречие с член 56 респ чл 59 /49/ от Договора за ЕО, в делото Арблейд се дава най-широко пояснение на това какво представляват норми с непосредствено действие, които се прилагат от правоприлагащия орган независимо от избраното приложно право по конкретния договор.
  

Съществени моменти относно Търговските договори

Условията и формата за сключване на договора са подчинени на lex contractus, а не на закона на сезирания съд. Съгл. Член 8 от Римската конвенция, страната може да се позове и на правото по нейното обичайно местопребиваване. Когато договорът се сключва от представител, важат общите разпоредби на МЧП на съответната държава относно начина на сключване на договора, формата и правно-задължителните действия на представителя. Постигането на съгласието или моментът на постигането на съгласието се определя от приложимото право към договора ,като в днешно време срещаме някои търговци, които все още казват „имаме джентълменско споразумение”, това няма юридическа стойност, те могат да имат някакво позоваване, в смисъл такъв, че страните „джентълменски” действат в отношенията си, но това има само стопанско-битово, но не и правно значение. ОФЕРТАТА в международното търговско право би следвало да съдържа всички елементи на договора, често пъти в търговската практика се използва понятието Letter Of Intent – писмо за намеренията – понякога западните фирми отгоре над офертата слагат този титул, това няма друга стойност, освен обвързващата сила на офертата, обикновено в МТП офертата се прави със срок на опция, тъй като не важат все още, нямаме приложимо право /договор все още няма/, затова обикновено в офертата се предвижда срок на опция, срок , в който тя следва да бъде приета – едностранно задължение на продавача, оферента, в случай, че купувачът потвърди офертата, той да се ангажира, задължи със сключването на конкретен договор, а ако такъв не е сключен, то да се счита за сключен договора с тези параметри, които са посочени в офертата. Формата на Приемането на офертата зависи от няколко обстоятелства – първо , дали това са обичайно търговски отношения между страните, ако в много продължителна търговска практика се е установило правилото, че ако купувачът отговори до 15 ден – офертата приета, би могло да се приеме и мълчаливото съгласие, но това става с признаване на практиката. В немското право е предвидена възможността за фактическо действие по приемане на офертата – напр. Правя оферта за продажба на алуминий, срок -30 март ,плащане – инкасо, 15 март обаче купувачът плащайки, означава, че с конклудентно действие фактически е приел офертата, то аз съм длъжен да изпратя стоката, тъй като срокът не е изтекъл

Обикновено търговските договори се предхождат от ПРЕГОВОРИ, те могат да бъдат прекъснати и това не се счита за деликт . , освен ако причината за прекъсването може да се вмени във вина на една от страните. Чл. 12 от Регламент 864 /2007 РИНГ 2 предвижда приложимото право в случай на вина при преддоговорни отношения като в този случай приложимо е правото на държавата, което би било приложимо към договора, ако договорът беше сключен. Ако това право не може да се определи, то прилага се правото на държавата, в която са настъпили вредите, независимо от това къде е настъпило вредоносното действие. Обикновенно в договорите се включва една клауза за цялостност на договора, голяма част от тези общи условия или общи клаузи, които се сключват, на пръв поглед изглеждат отегчителни и „досадни”, те обаче имат определено ВАЖНО значение, т.напр. тази КЛАУЗА ЗА ЦЯЛОСТНОСТ на договора обикновено звучи така „насоящият договор урежда важи в своята цялост за страните.” Това означава, че нито една от страните не може да търси друга отговорност от съконтрахента, освен на основание договора, включая и преддоговорна отговорност.

Друга клауза, която обикновено се сключва в МТД, че клаузата за недействителността на отделна уговорка не води до недействителност на догвора кат оцяло, не само това, страните се съгласяват тази недействителна уговорка в определен срок /договорен/ да бъде заместена с друга действителна или да отпадне от съдържанието и текста без да влияе върху съдържанието на другите уговорки.

Ролята на ПРЕАМБЮЛА на МТД – в него обикновено се съдържат определения на термини, институти, това има значение както за автономната квалификация така и индикция за евентуално мълчаливо избрано право. Често пъти в преамбюла се повтарят преговорите, по такъв начин те се вкарват в съдържанието на Договора. Понякога се правят и ДЕКЛАРАЦИИ, напр. За притежанието на определени вещни права, за притежанието на определени права върху интелектуалната собственост, при лицензионен договор обикновено в преамбюла се посочва, че лизингодателят притежава правата върху изобретението или търговската марка, която ще отстъпи. Често пъти търговските договори се предхождат от ПРЕДВАРИТЕЛНИ ДОГОВОРИ, в които се съдържат едностранни задължения за сключването на договор, условия за сключването на окончателен договор, тези условия могат да бъдат от страна на трето лице. Това не означава, че обаче ще влезе в сила член 19 от ЗЗД, зависи какво е приложимото право към този договор, а това е обикновено правото на държавата, което би било приложимо към окончателния договор. Ако не се сключи окончателен договор, не може да искаме обявяваме на предварителния договор за окончателен във международната търговия, както е по ЗЗД. В този случай сме във фазата на предварителните преговори и можем да искаме отговорност за вреди на основание деликт „преддоговорна отговорност”.

В областта на международните търговски договори особено значение напоследък има електронната търговия – говорим за търговска дейност по пътя на ел. Търговия – това е свързано с размяна на кореспонденция и най-вече се свежда до изясняване момента на сключване на договора във връзка с разменените електронни съобщения. За тази цел беше подготвена и поставена за ратификация Конвенция от 23 ноември 2005 г. , UNCTAD за електронните съобщения в областта на международната търговия – не е ратифицирана още от България.

17 ВИЕНСКАТА КОНВЕНЦИЯ ЗА МЕЖДУНАРОДНА ПРОДАЖБА НА СТОКИ

Подробно регулиране

В сила за България от 1991 г., съдържа само преки норми, т.е. норми, които уреждат сключването на договора за международна продажба на стоки; уреждат изпълнението на задълженията на купувача и продавача, както и отговорностите за неизпълнение.

Виенската конвенция НЕ съдържа норми, които да задължавата държавите съдоговорителки да я транспонират във вътрешното си право с факта на ратификация, тя става част от вътрешното право на всяка държава съдоговорителка или тя е от типа на т.нар. самоизпълняващи се международни договори. Достатъчен е актът на ратификация за да може да породи правно действие. Какви са условията за прилагане на ВИенската конвенция:

Съгласно ВК една продажба е международна тогава, когато мястото на дейност !!! на продавача и купувача се намират в две различни държави, страни по Конвенцията. Ако имаме две български ЮЛ, но осъществяват дейността си в две държави, България и Русия и става дума за продажба/доставка на стоки - имаме международна продажба на стоки, в сила е ВИенската конвенция, а не ЗЗД!!!

Ако един от субектите по продажбеното правоотношение е с националност на държава, която НЕ е членка на ВИенската конвенция, Но има място на дейност в държава съдоговорителка, то попадаме в приложното поле на Виенската Конвенция. Член 2 на ВК предвижда определени изключения от нейното приложно поле, които изключение са достатъчна индикация за това, че Виенската конвенция основно се прилага по отношение на търговската покупко-продажба. От нейното приложно поле са изключени: