РЕГЛАМЕНТЪТ ЗА МАЛКИТЕ СПОРОВЕ – регл. 861 /2007

Той се прилага у нас от 01-01-2007 и установява общи процедурни правила за опростяване на малките търговски спорове, отнася се за спорове, за които цената на иска е в размер до 2000 евро, без лихви за разходи. Значително е опростена процедурата, като се спазват принципите за справедлив процес, защита на интересите на страната и нейните процесуални права

Опростяването на процедурата се състои в това:

• 
  молбата – по формуляр – приложен в самия Регламент;
  
• 
  претенцията естествено се предявява пред компетентния съд;
  
• 
  възможно е в хода на процеса да се представят и други доказателства, освен приложените в исковата молба;
  
• 
  процедурата е писмена – призоваването следва да бъде направено още към момента на подаването на исковата молба, след като бъде постановено решението, изпълнението може да стане директно пред Органа по изпълнителното производство на държавата, в която се иска изпълнение, без да минава през съда, без да има декларация за изпълнение, това означава, че в самото решение, което е постановено – също формуляр, се изписва, че то е постановено по Регламент, иначе няма как да го изпълнят.
  

Друго особено производство е РЕГЛАМЕНТ 805/2004 за въвеждане на европейското изпълнително основание при безспорни вземания

На практика този регламент функционира като допълнение на регламент 44/2001, у нас с новия ГПК също бе въведено такова разпоредително проризводство, съгласно което при неоспореност, съдът може да издаде заповед за изпълнение – съдържа се в изпълнителната част на кодекса. Ако не е оспорено или ответникът се е съгласил или не е реагирал, в този случай съдът издава заповед, едва тогава му се връчва тази заповед, той може да реагира, върви исковото производство

Регламент 805 оправомощава съдът, произнесъл се по неоспореното решение да издаде освен решенията, удостоверение за изпълнение, в което се посочват всички реквизити на Регламента.

Това Удостоверение дава възможност Решението, което е удостоверено по европейско изпълнително основание, да бъде приведено в изпълнение в друга държава членка, без да има възможност за противопоставяне от страна на ответника.

Европейско изпълнително основание – подвеждащо – нито е издадено от европейска институция, това е наименованието за това, че може да има изпълнение в друга държава членка, без да се преминава през производство. Удостоверението, което се издава, не подлежи на обжалване, то може да бъде само поправено или оттеглено. Няма нищо общо с европейската заповед за екстрадиция напр.

Регламентът се прилага САМО за парични вземания, които са ликвидни и изискуеми към дата, посочена в решението. Не се прилага от тогава, когато се търси изпълнение на някое действие или въздържане от някое действие.

Другият регламент е РЕГЛАМЕНТ 1896/2006 – условия за издаване на европейска заповед за плащане.в този случай съдът издава заповед, след преглед на допустимостта на претенцията, заповедта се връчва на длъжника и ако той в 30 дневен срок не я оспори, тя става изпълняема.

И при този регламент са налице стандартни форми

Това не е задължение за кредитора, а само възможност

Компетентния съд се определя въз основа на Регламент Брюксел 1

Тази заповед за плащане може да бъде изпълнена във всяка държава членка, без да е необходимо специално производство.

Има сходни функции с това на съдебното производство. Той има определено взаимодействие с държавния съд, както по отношение на обстоятелството, че държавния съд следва да зачете арбитражнот оспоразумение, така също и във връзка с това, че държавният съд може да постанови обезпечение на вземането по висящо арбитражно производство – арбитражният съд НЕ прави обезпечение, тъй като той може да ангажира или страните са задължени спрямо него въз основа на арбитражното споразумение, или всяко действие на арбитража е по отношение на страните, но не и на трети лица. Освен това държавният съд осъществява определен контрол върху работата на арбитража, което у нас е предвидено в член 47 от Закона за международния търговски арбитраж и съгласно койт о текст е предвидено, че ВКС може да отмени арбитражното решение, ако са нарушени процедурни правила, липсва арбитражно споразумение или е нарушено правото на защита на страната.

Какво е преимуществото на арбитражния процес?

1. 
   по търговски спорове се предполага , че арбитрите са специализирани в областта на търговското право;
   
2. 
   процесът е много по-бърз;
   
3. 
   едноинстанционен!!!
   

1. 
   институционен – отзначава, че съществува към дадена институция, не означава, че е държавен, Международен търговски арбитраж в ПАриж, към търговско промишлената палата в Париж напр. Арбитражи към неправителствени организации, но са институции
   
2. 
   арбитраж АТХОК / AD HOC/ - означава че страните в споразумението трябва да посочат реда и начина за избиране на арбитри и как те ще действат – естествено няма пречка самите арбитри да насрочат процедурата и тя да бъде съгласувана със страните.
   

Друго предимство – лесна изпълняемост на решенията поради това, че е в сила Нюйоркската конвенция за признаване арбитражните решения и условия за признаване е наличието на арбитражна клауза за валидно арбитражно решение влязло в сила

• 
  Признаването се извършва от компетентен съд на държавата, където се гледа делото. Производството е исково.
  
• 
  
  
• 
  
  
• 
  
  
• 
  
  
• 
  7.
  
• 
  
  
• 
  
  
• 
  СТО е юридическа личност, нейният правен статут се определя съгласно международният договор, въз основа на който тя е възникнала. Всяка държава-членка определя в същото време допълнителни признаци, към правния статут на СТО, като юридическа личност, които са продиктувани от националната правна система и са необходими за да може тази юридическа личност да бъде субект на частни правоотношения с международен елемент. Следователно съдържанието на правният статут на юридическата личност на СТО , макар в основата си да е носещо, ще бъде различно в периферната си част, в зависимост от националните правни системи.
  
• 
  Какво представляват тези споразумения
  
• 
  СПОРАЗУМЕНИЕТО ЗА ТЪРГОВИЯ СЪС СТОКИ GATT - има за цел да предотврати дискриминацията между държавите в търговските им отношения. ТО включва 12 многостранни договора, които съдържат задължения на държавите да въведат във вътрешното си законодателство определени мерки, за да бъде улеснен търговския обмен , това означава намаление на митническите тежести, на второ място – задължение на държавите да не въвеждат количествени ограничения на вноса; 3. – това е споразумението за вътрешните субсидии – всичко, което в момента медиите говорят за субсидиите в рамките на ЕО е свързано със СТО, тъй като има 4 субсидии – от т.нар, червена кошница, зелена кошница, оранжева кошница – напълно забранени са тези субсидии, които стимулират износа и производството на местни продукти. Не са напълно забранени тези финансови помощи, които не са създадени директно за насърчаване на износа, но които могат да засегнат равноправните търговски отношения с друга държава-членка и в последният случай – 5. тази държава-членка може да търси финансово обезщетение за нанесени щети и последната група, които са напълно незабранени субсидии 6. тогава, когато държавата въвежда тези временни субсидии за определен период от време без да се накърняват интересите на другите държави-членки и с оглед въвеждане на обществена необходимост
  
• 
  СПОРАЗУМЕНИЕТО ЗА ТЪРГОВИЯТА С УСЛУГИТЕ GATS – дава се определение какво е межуднароден елемент в областта на търговията с услугите - !!!само услуги с международен елемент – има тогава, когато мястото и предназначението на услугата е различно от мястото на търговска дейност и местопребиваването на предоставящия услугата. Всяка държава-членка има задължение да осигури режим на най-облагодетелствана нация, като националните институции са Арбитраж, Административни органи, следва да осигурят защита при предявено искане на засегнатия търговец, поради нарушение на правата му по споразумение.
  

ВЗАИМНОТО ПРИЗНАВАНЕ НА РАЗРЕШЕНИЯТА и ОТОРИЗАЦИЯТА на престиращия услугите в Държавата, в която престиращия услугите ги предоставя.

Що се отнася до СПОРАЗУМЕНИЕТО ЗА ТЪРГОВСКИТЕ АСПЕКТИ НА ПРАВАТА НА ИНТЕЛЕКТУАЛНА СОБСТВЕНОСТ – TRIPS – ТО Е Различно от спаруземението в рамките на UKAO, тъй като се отнася само за търговските аспекти, там целта е чрез правата върху интелектуална собственост, притежателят им да не може да влияе или да стопира или да пречи на разпространението и свободното движение на стоки, за пръв път в рамките на TRIPS БЕШЕ разглеждан ВЪПРОСА ЗА И ЗЧЕРПВАНЕТО НА ПРАВА – след като една стока е пусната на пазара, със знанието или със съгласието на притежателя на търговската марка, след това той не може да пречи, да забранява въз основа на правото си на собственост върху търговската марка, по-нататъшното движение на стоката на пазара

Тъй като забраната е едно от прават, часто от имуществения субстракт на търговската марка

Всики двустранни търговски споразумение функционират заедно в рамките на СТО, с предвидения в нея статут и РЕГЛАМЕНТ ЗА УРЕЖДАНЕ НА СПОРОВЕ.

Съгласно този РЕГЛАМЕНТ ЗА УРЕЖДАНЕ НА СПОРОВЕТЕ, в рамките на СТО действа СЪВЕТ ЗА УРЕЖДАНЕ НА СПОРОВЕТЕ МЕЖДУ ДЪРЖАВИТЕ. Ако възникне някакъв спор между държавиет е предвидено те дабъдат уреждани с политически средства, това е било преди. В случай, че тези политически средства не дадат резултат , се пристъпва към юрисдикционен метод. Заинтересованата страна отправя молба до Съвета по разглеждане на споровете, който действа като Арбитраж, сформира се АТХОК /за случая/, който проучва въпроса, представя Доклад на Генералния секретар, за вземане на окончателно решение, което може да бъде следното. Задължаване на държавата, която е нарушила споразумението да преустанови нарушението или оторизиране на изправната страна по спора да вземе ответни мерки. Системата за разрешаване на споровете действа на международно ниво, фактически има една симбиоза между международното право и националните правни системи, между гражданско-правни спорове и международен спор, освен това се презумира, че всяко нарушение на правилата на търговията води до вреди, които следва да бъдат обезщетени, така че органа по решаване на споровете може да наложи и имуществени санкции, под формата на обезщетение за вреди. Споразумението за създаване на СТО изисква всяка държава членка да приведе своето законодателство в съответствие със споразумението от Уругвайския кръг, както и да създаде съответните национални органи за администриране на споразумението.

Това у нас е направено- възложени определени функции, специални служби, Дирекции към Министерството на икономиката, към Министерството на регионално развитие, които се занимават с това. Освен това беше приет, в рамките на СТО , АНТИДЪМПИНГОВО СПОРАЗУМЕНИЕ , което замести АНТИДЪМПИНГОВИЯ КОДЕКС

Въвеждането на един продукт на чужд пазар при цена по-ниска от неговата нормална стойност в държавата ,в която се произвежда или под нормална стойност се разбира тази цена, която той има на националния си пазар, представлява ДЪМПИНГ

Напр. Нормалната цена на млякото или на сиренето е 5 лв, ако го въведем на друг пазар, не в рамките на ЕС, напр на Турция – на цена 3 лв, ще имаме дъмпинг

Самия дъмпинг не е укоримо поведение. Укоримо е, когато нанася вредни последици, на клон от производството на държавата вносител. Следователно за да бъде на лице укоримо дъмпингово поведение, трябва да имаме следния фактически състав – въвеждане в чужд пазар на стога под нормалната за националния пазар цена и втория елемент е увреждане или затрудняване в съществуването на национален клон в търговията и производството на печалбоносителя. Т.е. в този случай, когато имаме укорим дъмпинг, се открива производство за доказване на дъмпинга, за доказване размера на вредите, които се понясат от съответния клон и за установяване на причинната връзка между дъмпинговите действия и вредите. Обикновено тези дъмпингови производства се водят от независими органи, приблизително в рамките на ЕС, в една държава за една година има около 200 дъмпингови производтва. В развитите държави – старите членки на ЕС, приблизително това е годишната бройка . Резултати – 1. износителят може да измени цената, 2- вносителят може да предприеме т.нар. антидъмпингови мерки, които се изразяват в увеличение на митата, поставяне на определени тарифни или количествени ограничения – обикновено тези мерки са ограничени във времето – максимум може да траят до 5 години, след това – ново производство – за да се видят резултатите и се прекратяват т.нар. антидъмпингови мерки.