Финансовият инструмент за мир в Африка (ФИМА)

Хуманитарната помощ и гражданската защита са първата реакция на Европейския съюз при кризи и бедствия. Значението на дейността на ЕС в тази област, управлявана от Комисията, се подчертава от нарастващата честота, интензивност и сложност на хуманитарните кризи и природните и предизвиканите от човека бедствия по света. В световен мащаб броят на природните бедствия се е увеличил пет пъти в периода 1979—2010 г. Само през 2010 г. бяха регистрирани 950 бедствия по света (от които пет бяха големи бедствия), засягащи стотици милиони хора. Европа също е изложена на риск: зачестяват наводненията, горските пожари, земетресенията и екстремните метеорологични условия. През 2010 г. икономическата цена на хуманитарните кризи беше изчислена на близо 100 млрд. EUR. Има вероятност проблемът да стане по-сериозен в бъдеще: очаква се до 2015 г. броят на засегнатите от климатични бедствия хора да нарасне до 375 милиона годишно. Когато Европейският съюз реагира като едно цяло на тези нарастващи предизвикателства с хуманитарна помощ и подкрепа за гражданска защита, действията и инвестициите ни са по-ефикасни, по-резултатни и по-значими, отколкото ако държавите-членки се бореха сами с последиците от тези кризи в Европа и в чужбина.

ЕС е най-големият донор на хуманитарна помощ в света, като предоставя близо 50 % от официалната хуманитарна помощ. Комисията е вторият по големина донор на хуманитарна помощ в света. Със своя размер бюджетът на ЕС за хуманитарна помощ действително оптимизира стойността на иначе разпръснатите усилия, като поощрява разумното разпределяне на задачите. Един пример за тази стойност са т.нар. „забравени кризи“ — бедствия или конфликти, които не са на първите страници на вестниците, но жертвите на които се нуждаят от международна подкрепа. Така например, Европейската комисия способства за това международното внимание да се насочи към кризата в региона на Сахел (Буркина Фасо, Чад, Мали, Мавритания и Нигер), страдащ от хронична суша, политическа нестабилност, високи цени на хранителните стоки и епидемии, които утежняват допълнително и без това тежкото положение на общностите, на което обаче почти не се обръща внимание в чужбина.

Ефективната реакция на все по-комплексни кризи като тези в Хаити, Япония и Либия често е непосилна за отделните държавите-членки или цената ѝ би била прекалено висока. От друга страна със своите общи ресурси и с наличния национален капацитет Европейският съюз разполага с достатъчно средства, опит и експертни знания, за да реагира ефективно и рентабилно. Един пример за това е подкрепата, която Съюзът оказа на Япония вследствие на тройното бедствие през март 2011 г., когато чрез механизма за гражданска защита беше координирано отпускането и доставянето на помощ (от одеяла до вода и уреди за измерване на радиацията), а Комисията допълни осигурената от държавите-членки гражданска защита с хуманитарна помощ за евакуираното население. Друг пример е Либия: в рамките на първата седмица от гражданските протести Комисията намери, улесни и съфинансира транспортни средства за незабавното евакуиране на 5 800 граждани на ЕС. Операцията беше проведена с помощта на самолети и кораби, предоставени от държавите-членки, и беше координирана и частично съфинансирана от Европейската комисия. В същата седмица тя изпрати екипи от хуманитарни работници по египетските и тунизийските граници, където хиляди хора бяха блокирани в опита си да избягат от насилието през либийските граници. Комисията беше първият международен донор на хуманитарна помощ с непрекъснато присъствие в Либия. До пристигането на екипи на ООН на 9 април хуманитарните експерти на ЕС в Бенгази координираха международната помощ в източната част на Либия.

4. 
   Икономическата изгода от работата на служителите на ЕС
   

Хората, които работят в генералните дирекции „Икономически и финансови въпроси“ и „Вътрешен пазар“ играят ключова роля в борбата с най-лошата финансова криза от десетилетия, и по-специално с последиците от нея за еврозоната. Европейската комисия е на челно място в разработването на колективна и всеобхватен европейска реакция на кризата. Така например, пакетът от шест предложения, представен от Европейската комисия през септември 2010 г., ще доведе до огромна промяна в координацията и надзора на икономическите политики в Европа.

Служителите на Генерална дирекция „Вътрешен пазар и услуги“ разработиха предложенията за новата европейска структура в областта на финансовия надзор, чиито нови органи започнаха работа през тази година. Тези нови надзорни органи ще улеснят и координират дейностите на националните надзорни органи. Това усилие на равнище ЕС представлява голямо подобрение на ефективността в сравнение с разпокъсаността, която съществуваше преди това. Общият брой на служителите в органите ще бъде около 150 души през 2011 г., като се предвижда да се увеличи до 300 души след четири години. Този брой е далеч по-малък от броя на служителите в повечето национални надзорни органи (в органа за финансов надзор на Обединеното кралство, например, работят 3 300 души), но при все това ще бъде достатъчен за изпълнението на възложените задачи.

Хората, работещи в Генерална дирекция „Вътрешен пазар и услуги“, са в основата на правилата на ЕС, които доведоха до открити и конкурентни обществени поръчки, с което бяха направени икономии в размер на близо 20 млрд. EUR. Това далеч надхвърля разходите, породени от регулаторната рамка, които се изчисляват на 5 млрд. EUR.

Тежките аварии на петролните танкери „Ерика“ и „Престиж“ накараха ЕС да реформира из основи съществуващата схема и да приеме нови правила и стандарти за предотвратяване на инциденти в моретата. И в този случай работещите в Комисията служители изготвиха законодателните предложения за предотвратяване на бъдещи случайни петролни разливи.

Служителите на Комисията, работещи в Генерална дирекция „Конкуренция“ изпълняват политиката за конкуренция на Европейския съюз, която носи преки и косвени ползи за европейските потребители и предприятия за милиарди евро. Всички тези случаи имат значително трансгранично въздействие и разрешаването им е по-ефективно на европейско, отколкото на национално равнище. През 2010 г. Комисията прие 14 антитръстови и картелни решения, с които наложи глоби в размер на 2 873 676 433 EUR. Парите от глобите намаляват сумите, с които държавите-членки трябва да допринасят за бюджета на ЕС. Според изчисленията през 2010 г. в резултат на решенията на Комисията срещу различни картели ползите за потребителите възлизат на най-малко 7,2 млрд. EUR (и може би дори на 10,8 млрд. EUR). През 2010 г. в областта на сливанията Комисията прие 274 решения, 16 от които наложиха на страните да променят в някаква степен предложените от тях планове за сливания. Според изчисленията през 2010 г. ползите в резултат на решенията на Комисията относно сливанията възлизат на най-малко 4,2 млрд. EUR (и може би дори на 6,3 млрд. EUR). От влизането в сила на Регламента за сливанията през 1989 г. Европейската комисия е разгледала близо 4 500 дела. Ако се приеме, че средно дадено сливане засяга четири държави-членки, за 20 години бяха избегнати 18 000 национални съдебни производства. През 2010 г. Комисията прие освен това 435 решения относно държавни помощи, много от които са жизненоважна част от реакцията на ЕС на финансовата и икономическата криза.

С помощта на служителите в ГД „Правосъдие“ Европейската комисия оказа натиск за признаването на съдебни решения навсякъде в ЕС: през декември 2010 г. Европейската комисия предложи да се премахне екзекватурата — сложна и скъпа процедура за признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела между държавите-членки. С предложената от Комисията реформа ще се стимулира свободното движение на съдебни решения. С премахването на екзекватурата всяко съдебно решение, издадено в която и да било държава-членка, ще се признава във всяка друга държава-членка. Средно разходите на дружествата или физическите лица за екзекватура възлизат на близо 2000 EUR при обикновено дело в ЕС, като варират от 1 100 EUR в България до 3 800 EUR в Италия. При по-сложни дела разходите могат да достигнат 12 700 EUR. Тази процедура води също така до ненужни спорове, тъй като се минава през междинни съдебни дела, които могат да отнемат и 12 месеца. Днес Договорът от Лисабон ни позволява да имаме пълна вяра и доверие в съдебните решения по граждански и търговски дела от всички 27 държави-членки на ЕС.

Разликата в правилата за данъчно облагане може да възпрепятства ефективното упражняване на икономическа дейност на вътрешния пазар. Ето защо по предложение, изготвено от служителите на Комисията, на 13 юли 2010 г. Съветът прие директива, с която се гарантира, че данъчните органи вече приемат електронни фактури, издадени в друга държава-членка. Досега разликите в националните правила за електронно фактуриране пречеха това да става. Комисията изчислява, че с премахването на препятствията пред електронното фактуриране в правилата за ДДС биха могли да се реализират годишни икономии за предприятията в размер до 18 млрд. EUR.

Основната дейност на служителите в ГД „Търговия“ е договарянето на многостранни и двустранни търговски споразумения с цел отваряне на достъпа до нови пазари за европейските дружества. Преговарящите по търговските въпроси за ЕС от Генерална дирекция „Търговия“ осъществяват близо 2000 работни пътувания всяка година с цел отваряне на пазари и подобряване на правилата за предприятията при търговия. В ГД „Търговия“ работят по-малко от 750 служители, разположени в Брюксел и в делегациите на ЕС по света. Този брой е съвсем скромен в сравнение с броя на служителите в подобни звена за търговска политика в САЩ, Канада или Япония. При единната търговска политика на ЕС вече не е нужно дадена държава да участва в 27 отделни кръга за търговски преговори, не е нужно дадена държава да има 27 отделни екипа от преговарящи, които са принудени да пътуват до 27 различни столици, за да водят разговори. Ето защо единната търговска политика на ЕС е ефективна и ефикасна и предоставя „истинска икономическа изгода“. Друга задача на служителите на Комисията, занимаващи се с въпросите на търговията, е да гарантират, че нашите търговски партньори „играят честно“, като спазват търговските правила на ЕС и СТО, и да предприемат правни действия срещу тях от името на предприятията в ЕС, когато те не спазват тези правила. Освен това налагаме допълнителни мита на вносителите, които не спазват правилата на пазара на ЕС. В допълнение генералната дирекция предоставя многобройни услуги на предприятията на ЕС, за да гарантира, че те се възползват максимално от търговската политика на ЕС, като например онлайн база данни за достъпа до пазари за износителите от ЕС, бюро за съдействие по въпросите на износа за развиващите се страни, както и специални екипи за достъп до пазара в ЕС и в различни държави по света, които работят за премахването на несправедливите бариери пред търговията, с които се сблъскват дружествата от ЕС.

Повече от 100 са експертите по хуманитарна помощ в Комисията, които са очите и ушите на Европа на засегнатите места. При кризи и бедствия те оценяват хуманитарните нужди и се справят с неотложните приоритети — предимство, което не би било на разположение на всяка отделна държава-членка. Тези експерти предоставят на Комисията и на държавите-членки редовна и надеждна информация от първа ръка относно хуманитарните нужди (напр. чрез доклади за обстановката). Те също така координират дейностите си с хуманитарните партньори на място, за да се избегнат дублирането и пропуските при оказването на помощ. Освен това хуманитарните експерти на ЕС следят изпълнението на финансираните от ЕС проекти, което ги поставя на челно място в строгата система на Европейската комисия за проверки и одити.