Меморандум за институционално изграждане на клъстер

Клъстер „Българска медия и печат” (КБМП) е организиран на технологично пазарен и географски принцип. Той обхваща основно големите печатници, доставчици на машини и оборудване, хартия и други основни материали за полиграфическото производство, издателства и разпространителски предприятия. Към него са привлечени и други обслужващи полиграфическото производство фирми и организации, както и научни, обучаващи и приложни звена и представителни организации на бизнеса. В превод на английски език названието на клъстера се изписва „Bulgarian Media and Printing Cluster”

Създаването на КБМП става с консолидиране интересите на фирми от бранша по вертикална схема при създаването на добавената стойност, както следва:

1. издателства (идея, интелектуален продукт, финансов риск и ресурс)

2. печатници (производствени и технологични ресурси)

3. доставчици: хартии (материални ресурси); машини и оборудване (производство и доставка на производствени ресурси и „ноу-хау”)

4. търговци - книгоразпространители (търговски ресурс и логистика).

5. научно и техническо осигуряване – научно-развойни, ремонтни и др. фирми и структури (ремонтен ресурс и „ноу-хау”).

– Развитие на конкурентни предимства на бранша в България до и след влизането ни в ЕС (очаквано през 2007 година).

– Намаляване на конкуренцията в бранша.

– Развитие на бранша.

– Като тактическа цел за близките 6-9 месеца – Участие в конкурс между клъстери за финансиране на развитието им по ФАР 2005. Участие в Националния план за развитие 2006-2013 г.

– Други цели.

Фирмите в Клъстера по форма на собственост са частни. В Клъстера се очаква да участват и представители на местната власт от общините.

Седалището на Индустриалния клъстер „Българска медия и печат” е град София, седалището на СПИБ. Адресът на управление при учредяването му е бул. „Цариградско шосе” № 117, пк 1184, район „Слатина”.

Дейността на клъстера не се ограничава със срок.

При институционализирането на Клъстера е налице достигнатото състояние и развитието на основните идеи, функции и документи на Съюза на печатарската индустрия в България (СПИБ).

Направленията на това развитие са:
А3. Обединяващи цели на клъстера:

1. 
   Създаване на мрежа от контакти. До голяма степен съществува в СПИБ. Развитието на тази мрежа се очаква в посока Интернет-контакти. Цели на мрежата: обмен на информация, семинари, създаване на портална интернет-страница на клъстера, професионален форум и развитие на фирмени сайтове с линкове към/от порталната страница.
   
2. 
   Дефиниране на политика. Лобиране и инициализиране на диалог между отрасъла и държавата. Намаляване на административните бариери. Присъща дейност на СПИБ и понастоящем.
   
3. 
   Търговско сътрудничество. Основните цели, които ще бъдат допълнително дефинирани с отделни Клъстерни инициативи –създаване на съвместни издателски проекти, общи продажби, бизнес-консултации, проучване на пазара, насърчаване на износа, намаляване на нелоялната конкуренция – противодействие на дъмпинг, нарушено авторско право и други, намаляване рисковете от чужди действия, присъщи на сивата икономика, възприемане на обща калкулативна схема за постигане на реални конкурентни цени (зависещи от ефективността на производството, т.е. от себестойността), осигуряване достойни нива на заплащане на квалифицирания труд и др.
   
4. 
   Образование и обучение. Осигуряване на стипендии и работни места.
   
5. 
   Иновации и технологии.
   
6. 
   Развитие на клъстера. Създаване на марка на клъстер „Българска медия и печат”, укрепване на нейната идентичност и доверието на клиентите към нея.
   

С институционализирането на Клъстера се създава доброволно сдружение от фирми и организации в България, свързани със създаването и разпространението на печатните медии, които:

• обединяват усилията си чрез съвместни инициативи от взаимен интерес за повишаване конкурентноспособността на печатарската индустрия в съответствие с изискванията и натиска на Европейските пазари, както и на традиционните български пазари;

• постигат синергичен технологичен ефект чрез взаимен обмен на материали, суровини, използване на налични в клъстера производствени и технологични ресурси и производство на съпътствуващи продукти и услуги;

• ползват общи възможности за усъвършенстване на човешките ресурси, за научно-приложни разработки, за реклама и промоция на продуктите и услугите си и за привличане на инвестиции;

• сътрудничат помежду си и с местните общински ръководства и областните управители за устойчиво развитие на съответните региони както и за усъвършенстване на техническата и социалната инфраструктура в регионите;

• постигат намаляване на вредни емисии във въздуха, почвите и водата;

• подпомагат реализирането на икономическата политика на българското Правителство в процеса на присъединяване и на институционализиране на България като член на ЕС;

• Възвръщат традиционните пазари и създават нови.

Б. Стъпки на развитие на Клъстер
”Българска медия и печат”
Б1. Иницииране и планиране.
Б11. Инициирането е от Съюза на печатарската индустрия в България.

Подготовка на проект на Меморандум. Обсъждане и допълване на Меморандума от членовете на СПИБ.

Подписване на Меморандума от Учредителите на Клъстера, за които не е задължително членство в СПИБ.

Следват преговори с потенциални членове на Клъстера – други браншови организации, големи издателства, разпространителски фирми, вестникарска индустрия и др.

През 2003 г. в света има 8 клъстера (от 509) с предмет издателска и печатарска дейност. Клъстерният съвет инициира търсене на контакти с тези клъстери за придобиване на Ноу-Хау и обмяна на опит.

1 – самофинансиране от отрасъла чрез членски внос (американски опит) – такъв е опитът и на СПИБ;

2 – дарения;

2 – субсидии от държавата – при възможност след участие в конкурс;

3 – присъединителни фондове.
Б13. Условия за членство.

1– Членството на учредителите е по право. За целта те подписват и Етичния кодекс на клъстера, което е задължително условие.

2– Нови членове на клъстера се приемат в изпълнение на документа „Условия за членство в КБМП”.
Б14. Ресурси и организационна структура.

Предвижда се компактен управленски апарат с висока технологичност и ефективност на основата на функционално развитие на структурата на управление на СПИБ:

1. 
   Изборни: Клъстерен Съвет, Управител на Клъстера, Управители на инициативите и членове на инициативните и Контролния съвети, Главен секретар.
   
2. 
   Назначени по граждански или трудови договори: технически, управленски персонал и сътрудници.
   

Поставени са ясни цели – лесни за дефиниране, финансиране и отчитане.

Съществено важен е постигнатият консенсус между Учредителите по институционалната рамка на Клъстера, изложена в настоящия Меморандум.

В. ИНИЦИАТОРИ
„Съюз на печатарската индустрия в България”
чрез своя Председател, инж. Петър Георгиев Кънев и членове на СПИБ.

Г. ПОТЕНЦИАЛНИ УЧАСТНИЦИ
В КЛЪСТЕРНАТА МРЕЖА
Издателства, рекламни къщи, печатници, доставчици на материали и оборудване за полиграфията, както и търговски фирми за книги, вестници, списания и други печатарски продукти.

Индентифицирани са основните водещи участници в клъстерната мрежа. Това са членове на СПИБ, свързани в технологичната верига за създаване, производство и разпространение на полиграфическа продукция в нейното разнообразие, както и редица други фирми и организации за доставка на основни материали, машини и оборудване, обезпечаване на сервизни и поддържащи дейности, за транспортно обслужване и логистика, за научно-приложни разработки, за повишаване на квалификацията на човешките ресурси и т.н.

Координацията на разнообразните дейности по създаването, перспективното функциониране на Клъстера и формирането на Инициативите се осъществява от Клъстерен съвет, предложен и приет на Учредителното събрание.

Д. ОСНОВНИ ДЕЙНОСТИ И ПРИОРИТЕТИ НА КЛЪСТЕР
”Българска медия и печат”
1. Общи проблеми пред медиите и печатарската индустрия.

2. Съкращаване на пътя на медийния и полиграфическия продукт от идеята до реализацията му.

3. Внедряване на иновации в информационните и технологичните вериги.

4. Усъвършенстване на човешките ресурси.

5. Опазване на околната среда.

6. Здравословни и безопасни условия на труд.

7. Инфраструктура и комуникации.

Е. ЦЕЛИ НА КЛЪСТЕРА
"Българска медия и печат”
Перспективни цели –- 2013 година

- Повишаване конкурентноспособността на сектора в България.

- Устойчиво развитие и достойно представяне в рамките на ЕС и други страни и региони – Русия, Македония, Сърбия, Румъния, Турция и др.

Средносрочни цели - 2007 година

- Разработване и предлагане на стратегически инвеститори на инвестиционни проекти за технологично обновление и внедряване на иновации за намаляване себестойността на крайната продукция.

- Усъвършенстване на системата за повишаване на образованието и квалификацията за нуждите на „клъстерната” мрежа.

- Реализиране на програми и проекти за подобряване условията на труд в предприятията – участници в клъстерната мрежа.

Да се идентифицира, поощри и подпомогне създаването и функционирането на Клъстер „Българска медия и печат” в съответствие с условията в България и приоритетите в икономическата политика на българското правителство.

Както показва опитът на развитите индустриални страни, един от пътищата за повишаване потенциала на българската индустрия и в частност - на българските средни и малки предприятия за да устоят на конкурентния натиск на Европейските и световните пазари, е създаването и поддържането на „Клъстери” - гроздове от взаимно свързани и допълващи се конкурентни производства. По този начин чрез създаването на специфични отраслови и междуотраслови групировки – „клъстери”, като мрежи от конкуриращи се и сътрудничещи си фирми и организации, се укрепват и засилват специализираните и уникалните преимущества на определено регионално ниво, които могат да бъдат насърчавани целево чрез приоритетна подкрепа и съдействие от страна на държавата.

Използваният подход в развитите страни позволява създаването на системи от заинтересувани и икономически свързани фирми върху определена територия (област или регион), в случая на национално равнище, с цел да се постига по-ефективно концентриране на ресурси за подобряване на конкурентноспособността във възможно най-много сфери на дейност. Този подход е особено важен за малките и средни предприятия, защото те обикновено не могат да разчитат на целия спектър от ресурси и на развитите компоненти на производствените системи, с които разполагат големите фирми.

Характерно за клъстерите е, че се разкриват възможности за организиране на група производители - юридически лица, еднолични търговци и физически лица, около един или няколко обединяващи ги продукти или услуги, които да бъдат привлекателни за български и чуждестранни инвеститори. За постигането на такава схема (мрежа) обаче, е необходимо да се издигне на по-високо ниво степента на информираност на регионалните фирми за възможните местни и чуждестранни партньори, да се модернизира машинният и технологичният парк и развие суровинната база, да се повиши качеството на произвежданите изделия съобразно международните стандарти, както и да се приложи гъвкава и съвременна форма на организация на производството и труда, съответствуващи на най-добрите стандарти.

При инициирането на Клъстера „Българска медия и печат” се имат предвид следните отправни постановки:

• Конкурентноспособността на един клъстер не е само проста сума от тази на неговите членове, сравнителните предимства на клъстера се пораждат от степента на изграденост на мрежите и синергичният ефект, който може да се получи в тях.

• Мрежите включват различни фирми (производители, клиенти, доставчици, както и фирми от други индустриални сектори) и организации, които имат поддържаща функция (обучение и квалификация, услуги, свързани с въвеждане на иновации в индустрията, организации за реклама и промоции, изследователски институти, администрация и др.).

• Взаимоотношенията в клъстерната мрежа се основават на конкуренция, коопериране и взаимозависимост в условията на пазарна икономика.

• Националната организация на клъстера се очаква да доведе до положителни допълнителни възможности, например - координация при реализация на инфраструктурни проекти от взаимен интерес, при подготовка и използване на квалифицирана работна ръка в различните региони, усъвършенствуване на производствените традиции, разширяване пазарните позиции и повишаване ефективността на продажбите на полиграфически продукти, постигане преференциални цени при общо снабдяване с основни материали (хартии и картони, мастила и др.), горива, машини и оборудване, рез. части, ремонтни услуги и други.

Както показва опитът на развитите страни, едно от съществените предимства, до които води формирането на един клъстер, е снижаването на разходите за членовете на мрежата вследствие на концентриране от определени фирми и организации. Намаляването на разходите на участниците в Клъстер „Българска медия и печат” се очаква да бъде в резултат на:

• Облекчен достъп до пазарите на ЕС;

• Съвместни действия за активиране на традиционни пазари (Русия, Близкия изток) и създаване на нови пазари за полиграфически продукти (Азия, Австралия, Китай);

• Намаляване разходите при снабдяването с основни материали, горива и услуги;

• Възможности за повишаване обема и качеството на производството;

• Предлагане на нови продукти и услуги;

• Повишена ефективност на производството;

• Повишаване квалификацията на работната ръка;

• Създаване на междинни продукти и стоки, чието производство ще се стимулира чрез формирането на клъстера;

• Национално възникващ мултиплициращ ефект;

• Повишено търсене и предлагане на продукти и услуги, включително реклама и промоции на местните и международните пазари;

• Ефективна организация при разработване и внедряване на иновационни продукти;

• Вътрешно-мрежово сътрудничество с обучаващи и научно-производствени организации;

• Подобрена логистика и комуникации в рамките на клъстера.

Трябва да се има предвид, че каквито и да са концепциите за насърчаване на клъстерите (обединенията), те трябва да са съобразени с интересите, вижданията и очакванията на конкретните реални участници за тяхната роля в съответната мрежа. Очевидна е необходимостта от равнопоставено сътрудничество между конкуриращи се икономически субекти, желанието и инициативата да се влиза в диалог при равноправни условия, както и да се обменя информация и знания в мрежата. Тогава едно такова доброволно и самоорганизиращо се сдружение на фирми, каквото всъщност е клъстерът, се очаква да има успех и ще постигне целите, които си е поставило. В това се заключава и същността на клъстерния подход като един от практическите инструменти на икономическата политика на българското правителство. Базирайки се на новите, променящи се роли и отговорности на участниците в клъстерните мрежи, да се премине постепенно и поетапно към нов, по ефективен от досегашния модел на политиката за икономическо развитие в процеса на присъединяване към ЕС и след това:

• Досегашен модел на политика за икономическо развитие – правителството направлява икономическото развитие чрез политика на решения и стимули;

• Нов модел на политика за икономическо развитие - политиката за икономическо развитие е един непрекъснат процес на равноправно партньорство и сътрудничество, включващ държавните институции на национално и регионално ниво, фирмите от частния сектор, развойните и научни институти и звена, браншовите и регионалните индустриални асоциации, камари, сдружения и съюзи.

• Насърчаване на интернационализацията и осигуряването на финансиране за стратегически проекти;

• Общи търговски стратегии на външните пазари и подобряване на капацитета за финансиране на инвестиционни проекти;

• Създаване на механизми за координиране (коопериране), които подобряват достъпа до международни проекти;

• Определяне на действията, които трябва да се предприемат за подобряване на търговската дейност (маркетинга) и усилване присъствието на различни потенциални местни и международни пазари;

• Създаване на фонд за финансиране на големи, в т.ч. международни, проекти;

• Координиране на технологичните изследвания и иновационните начинания;

• Определяне на областите, свързани с технологичните изследвания и развитие, които представляват интерес и са необходими за развитието и подобряването на конкурентноспособността на технологично и регионално свързаните фирми;

• Анализ на нови продукти и технологии, които могат да бъдат разработени със съдействието на участниците в клъстера;

• Подкрепа и координация на иновационните дейности и научноприложни изследвания;

• Съвместни действия за подобряване на достъпа до финансиране и инвестиции в активи и нови технологии;

• Сътрудничество с национални и международни изследователски центрове;

• Оптимизиране на доставките и логистиката при потреблението на суровини, материали, резервни части, сервизни услуги и енергийните разходи;

• Определяне и установяване на мерки, които са насочени към оптимизиране потреблението на суровини и подобряване експлоатационните качества на промишленото оборудване и процеси на територията на България;

• Въвеждане на серия от мерки и реализиране на проекти, насочени към понижаване на енергийните разходи, включително въвеждане широкото използване на природен газ и възобновяеми енергийни източници;

• Насърчаване развитие на съществуващите и създаване нови бизнес единици от региона в областите на социалната и техническата инфраструктура, и комуникациите;

• Анализ на новите възможности за бизнес, основани на междуфирмено коопериране между участниците в Клъстера;

• Оптимизиране на човешките ресурси при подготовката и предлагането на общи съвременни квалификационни и обучаващи услуги в рамките на клъстерната мрежа.

Подготовка на документите за финансиране създаването и поддържането на портала. Оказване на методическа помощ на членовете на Клъстера за създаване на техни сайтове.

Цел: повишаване конкурентноспособността на бранша, обща клъстерна рекламна политика, масивно представяне на международните пазари, изложения, панаири.

Име на марката, графичен вид (лого), слоган (фраза), марков шрифт, цветове, музикален вид, напитка („Печатарска ракия” вече има, бира и безалкохолен коктейл), рецепта и други.

Създаване на писани правила и процедура за правото на обозначаване на продукция на член на клъстера с марката на клъстера.

Подготовка на документите за финансиране създаването на марката и останалите регалии на идентичност.
И4. Четвърта инициатива:

Създаване на инкубатор за развитие, оценка и толериране на кадрите в рамките на бранша. Международни контакти с подобни организации и учебни заведения.

Утвърждаване на списание Полиграфия като носител на традициите в бранша и реализация на списанието като основен медиен представител.
И5. ПЕТА инициатива:

Създаване на етичен съвет със задача поощряване на лоялната конкуренция, подобряване на бизнесклимата в рамките на клъстера и отрасъла, решаване на възникнали етични казуси.

Подготвя и предлага за утвърждаване Правила за действие на съвета и Етичен кодекс на КБМП.

Приемането на Етичния кодекс като препоръки и образец на стил на бизнесповедение в и извън Клъстера е едно от условията за членство.
И6. Шеста инициатива:

Насърчаване на клъстерното представяне при решаване на държавни задачи, внос и износ. Формиране на информационна структура (звено, център или фирма) за консолидиране възможностите и интересите на членовете на клъстера по възникващи глобални потребности.

Съвместно представяне на европейските пазари за износ със свои продукти: опаковки, рекламни издания, участие в обслужване на глобални потребности на големи структури от формуляри, опаковки, рекламни издания, списания и други.

Съвместно представяне при внос на пазара на основните материали – хартии, картони, мастила и др. с цел постигане на по-добри ценови нива на доставените материали.

Формиране на Клъстерен експертен съвет за ефективно използване на материалите и ресурсите. Утвърждаването му като постоянно действащ съвещателен и съгласувателен обществен орган за крупните инициативи на държавни и корпоративни структури с потребности в областта на печатарската медия – формуляри, големи рекламни кампании и други. Лобиране в парламента и правителството за формиране на нормативни текстове, осигуряващи това участие и неговото въздействие.

Като основни структури, където ще има национален ефект и ще бъде постигнат националният интерес могат да бъдат посочени Министерство на финансите, НАП, ГДД, НОИ, Инспекция по труда, Министерство на образованието, Министерство на здравеопазването, МРРБ и други.
И8. ОСМА инициатива:

Постоянно действаща структура на клъстера за оценка на инфраструктурни проекти, на регулативната нормативна рамка, за формиране лоби за отпускане на субсидии и други.

2. Включване на предложения за проекти, свързани с подобряване на енергийната характеристика на полиграфическата индустрия като цяло.

3. Включване на проектни предложения за опазване и рехабилитация на околната среда на територията на клъстера в програма ИСПА и в перспектива в Кохезионния фонд на ЕС (с помощта на МОСВ в срок до 2007 г.).

4. Насърчаване на възможностите на „публично-частното партньорство” за усъвършенстване на необходимата инфраструктура при привличането на стратегически местни и чуждестранни инвеститори в медиите и полиграфията.

5. Включване на проекти, предложени от участниците в клъстерната мрежа за финансиране от създаващия се Иновационен фонд към Министерството на икономиката, както и от други Български и Европейски фондове и програми, съгласно съответните процедури.