Триъгълникът на здравеопазването се използва широко за представяне на основните участници в здравната система, а именно потребители (пациенти), доставчици (лекари, болници) и купувачи (осигурителни институции). Процесът на доставяне и финансиране на здравни услуги може да бъде сведен до трансфер и обмен на ресурси: доставчиците трансферират здравни услуги към пациентите, а пациентите към доставчиците.
Финансирането на здравната помощ е типичен аспект на финансирането въобще, включващ данъчно финансиране, субсидиране на достъпа до здравни грижи, обществено и частно здравно осигуряване и техните последствия за ефективността и моделите на използване на здравната помощ.
Източниците на финансиране на здравеопазването в България може да се обособят в три големи групи:
Бюджетно финансиране – осъществява се предимно под формата на държавни, общински субсидии, извънбюджетни сметки и фондове. То покрива обществената профилактика, държавния здравен контрол, както и персонални медицински услуги извън обхвата на задължителното здравно осигуряване на българските граждани (медицинска помощ при спешни състояния, стационарна психиатрична помощ и др.) Финансирането на болниците от МЗ и общините на база исторически бюджет има един съществен недостатък – засилва несправедливостта при разпределение на ресурсите.
Директно заплащане на здравни услуги – това е вторият широко прилаган начен за финансиране на здравеопазването. Средствата идват директно от личните бюджети на домокинствата са под следната форма:
Заплащане на такси и цени за платени медицински услуги в обществените лечебни заведения.
Регистриранеи плащания за медицински услуги в частния сектор.
Неформални плащания (на черно, под масата и т.н.) в държавния и частния сектор.
Покупки на медикаметнти и други здравни стоки.
Социално и здравно осигуряване – това е третия стълб на финансиране на здравеопазването. Здравното осигуряване е фондово индиректно финансиране, при което се набират средства от осигурителните вноски за покриване на рискове от заболявания. Известни са два основни типа здравно осигуряване:
Социално здравно осигуряване – организира се от правителството и провежда задължително и в по-малка степен доброволно осигуряване на заетите лица в легалния трудов пазар. Осигурителните вноски се изчисляват като фиксиран процент върху брутното трудово възнаграждение, независимо от действителния риск от заболяване. Основен принцип на този тип осигуряване е споделената отговорност – преразпределение на средствата от здравите към по-болните, от богатите към по-бедните. Социалното здравно осигуряване има социално защитни функции и задължително покрива всички нискодоходни категории от населението.
Частно здравно осигуряване – предлага се от частни застрахователни компании. Желаещите се осигуряват на доброволен принцип. Осигурителните вноски се определят като фиксирана сума или процент от дохода, в зависимост от здравния риск и степента на използване на здравна помощ.
В зависимост от степента на участие на държавата във финансирането и предоставянето на здравни услуги, могат да се обобщят три основни типа модели на финансиране:
Модел на частно здравно застраховане с частни доставчици на услуги;
Публично интегриран модел – системи, финансирани чрез общи данъци, с държавна собственост върху доставчиците.
Рядко се среща модел в чист вид, в повечето случаи се прави разумна комбинация между отделните източници на финансиране, която да е адекватна на социално-демографските и културни условия в страната.
От 01.07.2001г. финансирането на болничната помощ в България е споделено между Министерство на здравеоразването, общините и НЗОК.
Финансирането от Министерство на здравеопазването и общините се извършва на база исторически бюджет. Основната слабост е неравномерното разпределение на ресурсите, както между болниците, така и между пациентите.
Финансирането от НЗОК е характерно с това, че НЗОК изцяло разпределя своя дял от средствата за болнична помощ в зависимост от броя и вида на случаите, от броя на преминалите болни и други показатели за използваемост на болницата и качеството на извършената дейност. Общо НЗОК събира и разпределя около 80% от цялото финансиране на общественото здравеопазване.
Действащата понастоящем в България система на смесено финансиране на здравеопазването има и своите слабости, по-важните от които са:
Държавата се опитва да компенсира намалените приходи чрез увеличение на прякото и косвено облагане – ръстът на постъпленията от осигурителните вноски е в резултат само на увеличение на средния осигурителен доход, пенсиите и минималната работна заплата.
Трайна тенденция е увеличаващата се финансова тежест да е за сметка на потребителите, вместо да се поема от обществените средства, както е в развитите европейстки страни. Според доклад на Световната банка, в България е най-висок дялът на плащанията със собствени средства като процент от общите разходи за здравеопазване.този факт, както и изключително ниските доходи на населението , поставят сериозни проблеми пред достъпа на гражданите до здравни услуги.
Здравната система е силно бюрократизирана, особено при обслужването на населението. Нарушени са принципите на справедливост, универсален достъп и равнопоставеност при обслужването на пациентите. Настъпващата бюрокрация в дейността води до ангажирането на огромен човешки ресурс за администриране дейността на НЗОК.
Голям е размерът на нерегламентираните плащания, което нарушава справедливостта и ограничава достъпа на бедните граждани до медицински услуги.
Какви са възможните алтелнативи за моделите на финансиране на здравеопазването в България
За по-нататъшното усъвършенстване и оптимизация на системата на финансиране здравеопазването в България , могат да се очертаят няколко възможни насоки:
Включване в кръга на дейностите, които се финансират от здравноосигурителната каса на част от онези болести, които в момента са на издръжка единствено от държавния бюджет /например стационарната психиатрична помощ.
Създаване на стройна система за мониторинг и контрол на разходите, извършвани по здравна каса.
Въвеждане от страна на държавата таван на цените на медицинските услуги.
Съкращаване на разходите за издръжка на административно-контролния апарат.
Да бъде разработена и приложена система от мерки по отношение на директното заплащане от пациентите на лекарите.