Менидърски умения

18.04.2008 г.

гр…………………

С Ъ Д Ъ Р Ж А Н И Е

5. Управление на комуникациите

6. Мотивация на хората чрез комуникация 

Класификацията на школите в научния мениджмънт е един от най сложните въпроси в теорията на мениджмънта. Нещата се усложняват и това, че върху мениджмънта като социална практика оказват влияние много науки, научни дисциплини, теории, направления и др. Наред с това често се смесват или се правят опити за съвместяване на класификация и периодизация. През 1967 г. Херберт Xикс предлага една периодизация в развитието на мениджмънта. Според него в развитието на мениджмънта следва да се обособят 4 етапа :

1. Донаучен период – до 1880г.

2. Научен мениджмънт (класическа школа) – от 1880 г. до 1930 г.

3. Период на човешките отношения – от 1930 г. до 1950 г.

4. Съвременен етап – от 1950 г. до наши дни

Формулировката на Х.Хикс ‘’съвременен етап’’ много бързо загубва своя смисъл, тъй като дните след 1967 г. се оказват дни на изключително бързо и все по ускоряващо се развитие. Това бурно развитие през този период води до нови реалности. Постепенно става ясно, че възприетата до тогава периодизация не съответства на тези нови реалности. Новите школи от втората половина на ХХ в. се появяват почти по едно и също време и се развиват паралелно. При това постиженията на някои от тях се използват от всички школи. Това слага край на изглеждащата на пръв поглед безспорна възможност за отъждествяване на школа и етап.

В развитието на научния мениджмънт могат да се забележат две основни направления.

- първото направление, началото на което се поставя от класическата школа, се характеризира със стремеж към рационализъм при решаване на управленските проблеми, като човек се разглежда като производствен ресурс, а самите системи са сравнително затворени и относително независими от бавно променящата се външна среда.

- второто направление възприема за свой девиз хуманизма, социализацията на мениджмънта, отчитането на значението на човешкия фактор за повишаване на производителността на труда и ефективността на човешката дейност като цяло.

Следва да се каже че първото направление не изчезва с появата на второто , а продължава своето развитие паралелно с него.
2. Определяния за мениджмънт и мениджър

Мениджмънта може да се характеризира като процес на непрекъснато интегриране на ресурсите и задачите за постигане на определени организационни цели.

Той не се свежда само до традиционното планиране, организиране и ръководене на човешките и материалните ресурси. Всекидневните и дългосрочните задачи, обективните и субективните фактори поставят мениджърите пред различни предизвикателства, за които те трябва да имат необходимата подготовка. Мениджърските умения безспорно не се учат в университета, не могат и да се усвоят от книгите. Но когато ръководителите на компаниите познават типовете проблемни ситуации, те могат да се подготвят за тях и да реагират адекватно на трудностите.

За почти всички хора извън тази професия позицията “мениджър” поражда асоциацията единствено за управление. С повече или по-малко власт, задължения и отговорности. И най-вече и навсякъде, управление на хора. Но управлението на хората в професията на мениджъра е само една част. Освен да ги ръководиш, ти трябва и да се грижиш за хората. Да ги осигуряваш от една страна финансово, а от друга – да осигуряваш добра работна среда и подходящи технически условия. Управлението на хора е личностно. Трябва да се вникне в характера на всеки един човек, за да се опознаят и използват неговите най-силни умения и качества и да му се възлагат задачи,които би изпълнил с превъзходство, а не такива, непосилни за него. Мениджърът трябва да може да наложи безусловно решенията си, когато е напълно убеден в тях и, от друга страна, да е отворен и без притеснение да приема и обмисля съветите на своите подчинени, когато има съмнения в правотата си. И все пак “приемане на съвет” в никакъв случай не трябва да означава прехвърляне на отговорност.

Едно от най-важните и основни качества на добрия мениджър е личната отговорност за всички решения. А когато негово решение не среща разбиране и съгласие, “налагането” му не трябва да се разбира като “заповед”. Заставайки 100% зад своята позиция, мениджърът трябва да може да се обоснове до най-малка подробност и да убеди колегите си, дори и решението му да е по-скоро интуитивно. Защото интуицията всъщност се базира на нашите познание и опит – положителен и отрицателен. Няма добър мениджър без добра интуиция, т.е. богат опит и обширни познания.

Мениджърът трябва да е компетентен във всяка област, да познава всичко в дълбочина в своята сфера и да има широк мироглед и богата обща култура. Тези качества са жизнено необходими и при управлението на подчинените за поглед в глобален мащаб, и при контакта с клиенти за скъсяване на дистанцията.

Много е важно при срещи и преговори първоначално да се води свободен разговор, който помага на мениджъра да категоризира своите събеседници (клиенти, партньори, подчинени), да вникне в психиката им, за да може по-лесно да изгради своята тактика и пътя към целта. Но “скъсяването на дистанцията” не бива да преминава в интимничене. Дистанция винаги трябва да се усеща. Тя, в крайна сметка, позволява на мениджъра в определена ситуация деликатно да отстъпи крачка назад. Също толкова важно в контакта с клиента е да се избягва ефекта на досадата. Целта трябва да се гони бавно и не натрапчиво Единственото, което трябва да се показва, са увереност и спокойствие. Клиентът трябва да е сигурен, че в работата с него ти не се учиш, а прилагаш най-добрите си умения. Трябва да можеш да го убедиш, че не само ще му доставиш глухарчета от луната, а и вече си го правил няколко пъти. Защото все пак бизнесът е една голяма постановка /надлъгване/ ”луда надпревара”…Но в старанието си да спечелиш един клиент никога не трябва да излагаш неверни факти ( или поне не такива, които могат да се проверят). И все пак, след първоначалното надлъгване всичко трябва да е чисто и коректно. Клиентът трябва да има напълно ясна идея какво точно ще получи срещу парите си. За коректни бизнес отношения добра практика е да се документират всички разговори и договорености. Друг аспект на коректните отношения ,който е изключително значим, това е качеството на предлагания продукт.

Всеки мениджър има двустранна функция – той продава своя продукт или услуга, а от друга страна купува такива за развитието на собствената дейност. И в двата процеса мениджърът трябва да е абсолютно взискателен към качеството. За не-намаляване или повишаване качеството на собствената продукция, мениджърът трябва да осъществява непрестанен контрол. А в позицията на клиент той трябва да намери перфектния баланс между най-добра цена и най-високо качество.

Всички гореспоменати качества и умения описват един добър мениджър. А да станеш такъв не е лесно. Естествено, пътят започва от образование. Но формула “как се става добър мениджър” никой не може да даде. Всеки трябва сам да си я изведе за себе си. Да се научиш да мислиш като мениджър. Да се научиш да предвиждаш събитието, а не да чакаш то да се случи и след това да реагираш. Да се научиш да водиш хората до твоето мнение с чар, а не с агресивност. Да си дипломат, който прави отстъпки, но и знае кога трябва да каже не. Да си подготвен. Винаги да имаш план: Защо? Как? Каква е целта? Да се научиш да обръщаш внимание на детайлите във външния си вид, като при това да показваш прилежност, без да демонстрираш нищо. И все пак, най-важното е да се научиш на труд. На много труд. Да цениш своя и труда на останалите. Да се радваш на успехите, но и да се научиш как да губиш и същевременно да извличаш положителен опит от своя неуспех. Защото добрият мениджър е този, който, когато изгуби, може да се усмихне. (1)
 

3. Основни мениджърски функции

Според Питър Дракър мениджърите изпълняват пет основни дейности: определяне на цели, организиране, мотивиране и общуване, измерване и оценяване, развитие на хората. Те обаче могат да бъдат интегрирани в три основни съставки: функции, умения и роли, които мениджърите изпълняват. Например при управлението на фирмата, изпълнителният директор трябва да обхване всички дейности на фирмата – транспорт, маркетинг, финанси и т.н. да разбира техниките и методите на управление – да притежава определени управленски умения и да разпредели задачите между своите подчинени – да делегира права, които определят ролите, които всички участници изпълняват в цялостния процес на съществуване и опериране на фирмата.Те са сложни и разнообразни.

Функциите са форми на проявление на въздействието на управляващата върху управляваната система, чрез които се постигат целите на стопанската система като цяло. Основните функции на управлението изпълват съдържанието на управленския процес. Класификацията на функциите на управлението дава възможност да бъдат изучени използвани пълноценно. Функциите на мениджмънта могат да бъдат класифицирани в две основни групи:

А. Стопански – подготвителни (осигуряват ресурси, доставка, договаряне); основни (същински) – транспорт, ремонт; заключителни – реализация, маркетингови, спедиция.

Б. Управленски (общи) – действията на мениджърите за успешно реализиране на стопанските функции. Управленските могат да бъдат класифицирани като: общи - без оглед на конкретната стопанска дейност – планиране, организиране, ръководство (мотивиране), контрол и специализирани – диспечиране, разпределение на работата между подчинените и др.

Мениджърските функциите са форми на проявление на въздействието на управляващата върху управляваната система, чрез които се постигат целите на стопанската система като цяло.

• Планиране - дейност, стремяща се да подскаже бъдещи действия и насоки във фирмата. Включва определяне на целите и задачите на системата, пътищата и средствата за постигането им. Обхваща подготовка на дългосрочни, средносрочни и годишни прогнози, концепции и планове за всички дейности на организацията. Използва се за разработване на оперативни процедури и подпомага процеса на вземане на решение.

• Организиране – дейност свързана с установяване на структурата на фирмата по отношение на права, власт, отговорност, и задачи. Обхваща формирането на предприятието, фирмата или стопанската система - управляващата, управляваната, техническата, технологическата, трудовата и икономическата система;

• Ръководство - (координирането) - обхваща насочването на подчинените. Осигурява

съгласуваност между различните участъци в хода на функциониране на системата, стремеж за осигуряване на оптимални количествени и качествени взаимоотношения. Ръководството осигурява директното реализиране на взетите решения. Тук влизат и концепциите се комуникациите, мениджърското поведение и дейностите по награждаване и наказване - (Мотивиране) – включва разработването на ефективни методи и средства за стимулиране с цел да се постигнат оптимални резултати от функционирането на системата;

• Контрол - обхваща разработване, внедряване и използване на система за установяване на съответствието между протичането и развитието на производствения процес и плановете, стандартите, нормативите и инструкциите, разработването и внедряването на система за проверка на изпълнението на решенията.

Основните функции на управление не бива да се отъждествяват пряко с конкретната работа, която се осъществява в управленските звена. Цялостната дейност по реализацията на основните функции т.е. на процеса на управление може да се представи като комплекс от конкретни функции. Конкретните функции на управлението представляват съвкупност от управленски задачи от една и съща функционална област.

- оперативно управление на експлоатационната работа;

- организация на труда и работната заплата;

- осигуряване на безопасност на движението и охраната на труда;

- подготовка и преподготовка на кадрите;

- управление на материално-техническото снабдяване;

- управление на счетоводно-финансовата дейност;

- иновационна дейност и др.

Общото за всички тези функции на управлението е че всички те включват в по-голяма или по-малка степен петте основни функции на управлението. От всяка отделна функция може да се формира (при необходимост) отделно звено, което да я осъществява.(6)
4. Мениджърски умения

Освен функциите, мениджърите трябва да имат и съответстващи умения (качества), независимо от равнището на което се намират. Те се разделят на няколко групи:

Наличието на всяко едно от тези качества има различно съотношение във всеки ръководител. По- важни са, обаче обективните изисквания на упражняваната дейност, тъй като в зависимост от характера на производството се изисква преобладаването на едни или други качества у ръководителя.

Нивото и характерът на работа на мениджъра определят необходимия кръг от знания и умения. Придобиването им от страна на мениджърите става чрез комбинация от получените чрез определени образователни форми знания и натрупания опит при осъществяването конкретна практическа ръководна дейност.

Съществува едно качество, чиято необходимост се признава от всички автори – това е така наречената “практическа интелигентност”. Тя може да се придобие само чрез натрупания опит. В нея се включват уменията да се мотивират и възнаграждават хората, така че да работят по-добре и да намират удовлетворение в работата. Уменията да се сработваш с хората и да се отъждествяват собствените цели с тези на фирмата.(2)