Мерки за повишаване на сигурността във веригата на доставките



Дата06.01.2018
Размер182.72 Kb.

Начин за цитиране:
Раковска, М., Мерки за повишаване на сигурността във веригата на доставките, В: Сборник с доклади, Стратегия за образование и наука в системата за сигурност и отбрана, Военна академия „Георги Стойков Раковски”, С. 2011, с. 115-121.



Мерки за повишаване на сигурността във веригата на доставките
Засиленият интерес към сигурността във веригата на доставките (ВД) е важна тенденция, която намира отражение в редица международни, регионални и национални инициативи, както и в логистичните практики, приложими от стопанските организации. Целта на настоящата разработка е да разкрие мерките за повишаване на сигурността, които се предприемат на международно равнище, както и да даде насоки за вземането на такива мерки на фирмено и междуфирмено равнище.

Темата за сигурността получава засилено внимание след терористичните атаки в САЩ на 11.09.2001 г. Трябва да се има предвид, че терористични атаки е имало и преди това в редица държави, но новото в атаките през 2001 г. е фактът, че вид транспорт беше използван като оръжие от терористите. Фактът, че транспортът може да бъде не само цел, но и средство на терористите, го превръща в приоритетно направление при дефиниране на мерките за сигурност.

Преди тези терористични атаки сигурността във ВД се фокусираше преди всичко върху предпазване на продуктите най-вече от кражби, т.е. да не напуснат логистичната верига. След 11.09.2001 се наложиха значително по-строги политики за гарантиране на сигурността, които следват едно по-широко разбиране на този термин. Сега сигурността във ВД се фокусира върху защитата на активите във ВД (продукти, мощности, оборудване, информация и персонал) от всякакъв вид щети и злонамерени действия1. Очевидно съвременното разбиране за сигурността във ВД включва приложението на политики, процедури и технологии за защита на активите не само от кражба, но също и от тероризъм, пиратство, саботаж, както и за предотвратяване на въвличането на контрабандни стоки, хора или оръжия за масово унищожение във веригата на доставките.2 Така сигурността във ВД се превръща в съществено важна част от управлението на веригата на доставките (УВД) и като такава има различни измерения: сигурност на материалните, на информационните, на финансовите потоци, на потоците от знания, както и сигурност на възлите в логистичните мрежи (заводи, терминали, складове, магазини).

Основните фактори за повишаване на риска и на уязвимостта на ВД са някои тенденции в съвременните практики по УВД, чиято основна цел е повишаване на ефективността на производствените и логистичните дейности. Важен фактор е глобализацията на веригите в търсене не само на нови пазари, но и на нови източници на снабдяване и производство, водещи до намаления в разходите. Друг съществен фактор е нарастваща степен на специализация на стопанските субекти и на аутсорсинг на неефективните дейности (включително и логистични), което води до фрагментиране на процеса на добавяне на стойност на много фази и части, осъществявани от различни организации и до интензификация на движението на товарпотоците в глобален мащаб. Пространствената концентрация на производството (т.е. фокусираните заводи) с цел намаляване на производствените разходи в резултат на икономии от мащаба и концентрацията на запасите (централизираната дистрибуция) с цел намаляване на гаранционните запаси3 също допринесоха за по-интензивното използване на различните видове транспорт за придвижване на материалните потоци към и от централизираните производствени и складови мощности.

В настоящата разработка мерките за повишаване на сигурността са обособени в две основни групи: международни мерки, предприемани от държавни и междудържавни институции, включително и някои международни стандарти, разработени от частния сектор, и мерки, които самите стопански организации могат да предприемат като част от фирменото управление.
Международни мерки за повишаване на сигурността

На международно равнище са разработени три основни стандарта за повишаване на сигурността във ВД.



Рамката от стандарти SAFE (Framework of Standards to Secure and Facilitate Global Trade) на Световната митническа организация (СМО) е една от най-амбициозните инициативи, която включва всички страни членки на СМО и обхваща доставките с всички видове транспорт. Тя акцентира върху възможността, която митническите власти имат за повишаване на сигурността във ВД.

SAFE включва два аспекта: сътрудничество между различните митнически власти и сътрудничество между тях и стопанските организации. Първият аспект предоставя възможност на митническите власти да изискват предварително електронно уведомяване от износителя и превозвача (във вид на хармонизирани елементи от данни), за да могат да извършат анализ на риска. Освен това, по молба на внасящата страна, митническите власти в изнасящата страна трябва да извършват изходяща инспекция на високорискови товари, желателно с оборудване, което не изисква физическо отваряне на контейнера или транспортната опаковка, например, машини с рентгенови лъчи и радиационни детектори.

Партньорството между бизнеса и митническите власти предоставя редица преимуществата пред компаниите, които се ангажират (посредством сертифициране) със стандартите и най-добрите практики, идентифицирани в SAFE и така получават статут на Одобрен икономически оператор (ОИО). Тези практики се отнасят до сигурността на сградите, процедурите за идентифициране на служителите и посетителите, информационната защита, сигурността на персонала, процедурите за отчитане на дейностите по превоза, обучението на служителите във връзка със сигурността, използването и документирането на пломбите за сигурност, процедурите при възникване на спешни ситуации, както и тези за освобождаване на стоките от митницата. ОИО могат да бъдат различни участници в международната ВД като производители, износители, вносители, превозвачи, спедитори, пристанища, летища, терминални оператори, складодържатели и дистрибутори. Програмата за ОИО им позволява да се възползват от опростени митнически процедури, от поддържането на подходящи стандарти за сигурност и безопасност или от двете.

Съществуват много тесни връзки между SAFE и различните инициативи за повишаване на сигурността в отделни държави и региони. Така например, единствената съществена разлика между SAFE и инициативата на САЩ Митническо-търговско партньорство срещу тероризма (Customs-Trade Partnership Against Terrorism - C-TPAT) е, че SAFE налага стандарти както за износа, така и за вноса, докато американската инициатива се фокусира върху сигурността предимно при вноса.



Програмата на ЕС за сигурност (Customs Security Programme CSP) е съвместима със SAFE и предвижда две основни мерки – предоставяне на определени компании на статут на ОИО (от 01.01.2008), който им позволява по-бърза митническа обработка и други облаги, и правилата за предварително уведомяване за вноса и износа (от 01.06. 2009). И двете мерки се отнасят до трафика между ЕС и трети страни. Що се касае до трафика в рамките на ЕС, приложими са регламентите, отнасящи се до различните видове транспорт, както и специалните регулации за превоза на опасни стоки, експлозивни вещества и хранителни продукти.

Мерките за предварително уведомяване у нас намират конкретен израз в изискването от 01.01.2011 г. фирмите да подават до митниците по електронен път обобщени декларации за въвеждане или напускане преди стоките да пристигнат или напуснат митническата територия на Общността. Така митническите власти се улесняват в провеждането на по-ефективен контрол на рисковите товари и тяхното ранно откриване, без да се забавят товаропотоците на митницата. Данните, които трябва да бъдат предоставяни зависят от транспортно средство и надеждността на участващите в процеса предприятия (значение ама фактът дали имат статут на ОИО). Освен информация за изпращача и получателя, това могат да са и маршрут на превоза, описание на стоката, маркировка, идентификационен номер на контейнера и пломбата и др.

Друг основен международен стандарт е Международният кодекс за сигурността на корабите и пристанищните съоръжения (ISPS Code - the International Ship and Port Facility Security Code), който влезе в сила на 1 юли 2004 г и през август същата година 89.5% от 9000 пристанища и повече от 90% от всички кораби получиха одобрение в съответствие с разпоредбите на кодекса.4 Той урежда изискванията за повишаване на сигурността в морското корабоплаване и пристанищата и начините, чрез които те да се удовлетворят. Представлява рамка за определяне и анализ на заплахите за сигурността на корабите и пристанищата, за предприемане на превантивни мерки и за навременна и ефективна комуникация.

Кодексът включва както задължителни мерки като назначаване на персонал по сигурността и разработване на планове за сигурност, така и препоръки за тяхното постигане. Мерките за сигурност са на три нива:5 на първото корабите и пристанищата работят при нормални условия. Що се отнася до сигурността на корабите, трябва да бъдат въведени процедури, например за достъп до кораба, контрол на лицата, които се качват на борда, включително и техния багаж, и за наблюдение на кея и областите в непосредствена близост до кораба. В случай на висок риск от пробив в сигурността, се въвежда второто ниво, при което посочените мерки се засилват и се добавят нови като предотвратяване на достъпа до кораба по вода и активизиране на пристанищните патрули. В изключителните случаи на надвиснала опасност, се въвежда трето ниво, при което още повече се засилват мерките за сигурност и се позволява достъп до кораба само от едно място, което трябва да бъде под строг надзор.

Важен за повишаване на сигурността във ВД на международно ниво е и стандартът, разработен от Международната организация по стандартизация (МОС)- ISO 28000:2007. Целта на този стандарт е да улесни контрола над превозваните товари и борбата с контрабандата, да отговори на растящите рискове от пиратство и тероризъм и да допринесе за управлението на сигурността в международните ВД. С приложението на този стандарт управлението на сигурността засяга различни аспекти на фирменото управление – финанси, производство, управление на информационните и материалните потоци. ISO 28000:2007 се фокусира основно върху начините за развитите на управленски и контролни системи. Отсъстват детайлни препоръки за внедряването на решения във физическата среда, които да повишават сигурността.

Освен посочения стандарт, МОС е разработила и други, които засягат сигурността във ВД по един или друг начин – ISO 20858: 2007 относно внедряването на кодекса ISPS; ISO 17712: 2010 за механичните пломби, сериите ISO 18000 за радиочестотната идентификация (RFID), сериите ISO 9735 за електронния обмен на данни (EDI) и др.

В международен мащаб имат значение и някои международни стандарти в частния сектор. Една такава инициатива е Бизнес алианса за сигурност в търговията (Business Alliance for Secure Commerce – BASC), който има предимно регионално значение за САЩ и други страни от Северна и Южна Америка. Програмата включва въвеждането, в сътрудничество с американските митнически власти, на мерки за сигурност, които да намалят риска от контрабанда, кражби и разпространение на опасни товари. Макар и с ограничен географски обхват на приложение, това е една от програмите, която предлага най-детайлизиран списък с мерки за сигурност (над 100).

Докато BASC възниква в отговор на контрабандата на наркотици, Асоциацията за защита на превозваните активи (Transported Asset Protection Association - TAPA) е сформирана от производители на високо стойностни продукти и логистични фирми основно с цел да се намалят загубите от кражби във ВД (в рамките на ЕС те възлизат на над 8.6 милиарда евро годишно6). Противно на повечето инициативи за повишаване на сигурността мерките на ТАРА се фокусират върху автомобилния транспорт, а не върху контейнерните превози по море. Кражбите, които се случват по време на автомобилния превоз съставляват 86% от всички кражби във ВД

Инициативите за повишаване на сигурността на ТАРА са насочени в три направления. Първото се базира на обмяната на информация за престъпността във ВД за високотехнологични продукти между компаниите и със заинтересовани държавни институции (Incident Information Service - IIS), което улеснява разследванията и възстановяването на откраднатите продукти.

Второто направление се отнася преди всичко до сигурността на сградите (Freight Suppliers Minimum Security Requirements - FSR), включваща осигуряването на външни бариери, светлинни сигнали, контрол с камери, алармени системи, както и дейности по контрол на достъпа, до офис площи, складове, товарни платформи.

Третото направление определя минимално допустимите стандарти за сигурността при превоза с автомобилен транспорт (Freight Supplier Minimum Trucking Security Requirements - TSR). Определени са насоки за оборудване на автокомпозициите и полуремаркетата, например със заключващи устройства и пломби, комуникационни и проследяващи системи (радиочестотни, сателитни), алармени системи. Предвидени са и процедурните аспекти на сигурността на автомобилните превози като, например, документация във връзка с доставките, предварително уведомяване за извършването на превоза, правила за маршрутизация, за извършване на товаро-разтоварните дейности, за поддръжка на превозното средство и др. Особено внимание се обръща на персонала като област за управление на сигурността. Очертани са практики като проверка на миналото на служителите, процедури при постъпване и напускане на работа, обучение за реагиране при обири, определянето на двама водачи за рискови маршрути или ескортиране на превозните средства. По данни на ТАРА компаниите, сертифицирани по тези стандарти са намалили загубите си от кражби средно с 40%.
Насоки за повишаване на сигурността на ВД, приложими от стопанските организации

Очевидно е наложително участниците във ВД да развият умения и стратегии за справяне с новите предизвикателства във връзка със сигурността. УВД като водеща управленска концепция има вътрешноорганизационен и междуорганизационен аспект. Двата аспекта изискват приложението на интегриращи материалните и свързаните с тях потоци съответно в рамките на организацията и извън тях. Аналогично насоките за повишаване на сигурността във ВД също могат да бъдат разгледани от вътрешноорганизационна и междуорганизационна перспектива, като и в двата случая те целят да улеснят компаниите във възстановяване на гладкото протичане на материалните потоци в случай на пробив в сигурността, както и в предотвратяването на подобни ситуации.



Вътрешноорганизационните дейности във връзка със сигурността са онези дейности, които се извършват в рамките на организацията, за да се повиши сигурността във ВД. Те могат да се представят като превантивни и реактивни мерки.7

Превантивните мерки включват сателитно проследяване на товарни автомобили и контейнери, контролиране на достъпа до фирмените помещения и до товарите, използване на камери, извършване на проверки на превозвачите, обучение на персонала, ползване на по-сигурна опаковка и заключващи механизми, наемане на охрана, изграждане на защитни прегради, по-добро осветяване на помещенията и др.

Очевидно по-дългите ВД са по-уязвими от гледна точка на сигурността, заради по-големия брой участници в логистичния процес (спедитори, превозвачи, терминални оператори, банки и др.). Възможно решение на този проблем е повишаване на гаранционните запаси за защита от нарушения в плавното протичане на материалните потоци. Друго възможна превантивна мярка е релокация на логистични възли (заводи, източници на суровини, материали, компоненти) от отдалечени географски региони или такива с висока степен на риск към по-безопасни райони, за да се избегне прякото излагане на опасности. Анализът на разходите за производство, на логистичните разходи, свързани с доставките от по-отдалечените райони, включително и разходите за запаси, както и на разходите, произтичащи от пробив в сигурността на ВД, може да доведе до решение за местно или регионално снабдяване/производство, особено за по-високо стойностните продукти. Редица фирми от Европа и Северна Америка, които изнесоха производството си в страни с евтина работна ръка или се снабдяват от там с материали и компоненти, оцениха впоследствие по-високите разходи, свързани с риска от прекъсване на гладкото движение на материалните потоци. Ето защо е препоръчително освен чуждестранни доставчици да се използват и местни (или поне регионални) с цел разпределяне на риска и осигуряването на възможност за прехвърляне на обеми при необходимост. Така по-високите разходи за снабдяване от местен доставчик представляват цената на тази превантивна мярка, която се заплаща, за да продължи да функционира ВД при пробив в сигурността.



Реактивните мерки изискват разбиране на настоящите процеси на производство, складиране, транспортиране, товарене, разтоварване и др. и проектирането на нови процеси, които да позволяват продължаване на операциите при тяхното прекъсване от нежелани събития. Тук се включват дейности като документиране, описание на процеса и на участниците в него, снабдяване по спешност от други доставчици и др.

Основно изискване към вътрешнофирмените мерки за сигурността е да бъдат добре балансирани, т.е. да бъдат хармонизирани една с друга. Например, инвестицията в бариера и охрана на входа на фирмените съоръжения не е ефективна, ако няма подобни охранителни мерки на всички входно-изходни пунктове. Освен това вътрешнофирмените мерки трябва да се предприемат на няколко нива, за да се осигури висока надеждност. Например, комбинирането на мерки за техническо осигуряване с административни процедури гарантира, че ако едното ниво не устои, то може да бъде ефективно заместено от други мерки, които предотвратяват ескалирането на даден инцидент в по-значителен проблем.



Междуорганизационните дейности за повишаване на сигурността във ВД изискват съвместните усилия и сътрудничеството на всички засегнати участници в нея. Тук фокусът е върху организационните взаимоотношения с клиенти и доставчици, с доставчици на логистични услуги и с публични организации (държавни институции и неправителствени организации).

Съществуват различни видове взаимоотношения с доставчици и клиенти и съответно различни прилагани практики. В едната крайност са взаимоотношенията, базирани на защита на собствените интереси, ниска степен на доверие и ниско ниво на комуникационен обмен, а в другата крайност са взаимоотношенията на доверие и сътрудничество, при което участниците се стремят да постигнат оптимизация на цялата ВД, а не на отделни нейни части. Компаниите трябва правилно да оценят нивото на доверие и сътрудничество с партньорите си преди да определят най-подходящата стратегия за сигурност, която следва да бъде приложима.

Международният характер на ВД прави трудно определянето в коя част от веригата трябва да започне процеса на управление на сигурността. В този контекст следва да се отбележи, че при 100 % инспекция на товарите в различни части от нея е икономически неизпълнимо да се постигне гладък материален поток. В същото време митниците станаха по-стриктни в контрола, особено при нови заплахи, и прилагат задължително установени процедури с оглед на нарастващата степен на несигурност. Така сигурността във ВД зависи в голяма степен от внимателното подбиране на партньори, които отговарят на строги критерии в такива ключови области като ползвани превозвачи, познаване на нуждите за сигурност, експедиране на товарите от сигурни пристанища, ползване на сигурна опаковка и непрекъснато осъвременяване на базата данни със служителите. Съществена роля в редица ВД имат водещите фирми в тях (лидери), които прилагат ефективни мотивиращи и/или санкциониращи методи за насърчаване на активността на партньорите си по посока на увеличаване на сигурността (например, увеличаване или намаляване на бизнес обемите, позоваване на наказателни договорни клаузи, споделяне на разходите за технологични инвестиции в сигурността или предоставяне на фирмени кредити, обучение на служители и др.)

Доставчиците но логистични услуги играят важна роля в инициативите за гарантиране на сигурността на ВД, защото в повечето случаи те извършват превоза (или подбора на превозвача), управлението на складовото стопанство, избора и контрола на водачи и превозни средства и преди всичко осигуряват прозрачността във ВД. Тъй като клиентите на тези компании са разнообразни, за тях е важно да познават изискванията за сигурност и да формулират подходящи стратегии и процедури. Самите клиенти – производители и търговци, трябва да включат в критериите за оценка на логистичните фирми и способността да се предоставя висока сигурност. Това предлага още едно ниво на защита срещу нарушаване на сигурността. Дългосрочните споразумения с логистичните фирми ги мотивира непрекъснато да осъвременяват своите системи за сигурност, за да удовлетворяват растящите нужди на клиентите си.

Сътрудничеството с публични организации (митници, браншови асоциации, търговски агенции) повишава сигурността във ВД и допринася за реализирането на други ползи. Например, ползотворните взаимоотношения с митниците при получаването на статут на ОИО намалява разходите за митническа обработка на товарите и документацията, съкращава времето за освобождаване на стоките от митницата и така води до по-високи нива на обслужване на клиентите и по-ниски запаси. Участието в неправителствени международни инициативи като ТАРА или в браншови инициативи на местно ниво засилва фокуса върху сигурността, води до общи решения за сътрудничещите си фирми, засилен информацонен обмен за рискови ситуации и споделяне на добри практики.

Съществено е значението на комуникационните и информационните технологии за реализирането на разгледаните вътрешнорганизационни и мждуорганизационни мерки за повишаване на сигурността. Редица съвременни технологии като биометрични данни за контрол на достъпа, системи за проследяване на товарите и сензори за разкриване на намеса по време на транзита, могат да бъдат много полезни за подобряване на сигурността във ВД. Тези технологични решения е необходимо да се комбинират с развитието на комуникационни канали за обмен на данни в реално време за рискови ситуации, като тук е важно и включването на митниците и други държавни институции (например чрез използването на електронни системи за предаване на информация за товарите). Поради значителния ефект, който нежеланите събития оказват върху ВД, нараства и приложението на информационни системи, които симулират събитията и подпомагат планирането на реактивните дейности. В този смисъл от съществено значение е интегрирането на софтуерните решения за УВД с най-новите технологични решения като RFID, GPS и системи за управление на транспорта.
Ползи и разходи за фирмите от мерките за повишаване на сигурността

Както подчертахме сигурността във ВД се фокусира върху защита на активите в нея от щети и злонамерени действия и безспорно постигането на този ефект е водеща цел при дефинирането на адекватните политики, процедури и технологии. Други ползи включват изграждането на готовност за своевременна и гъвкава реакция след деструктивен инцидент и бързо възстановяване на процесите във ВД, както и възможността за заплащането на по-благоприятна застрахователна премия по карго застраховката при предприети по-високи мерки за сигурност на товарите. Някои ползи, като тези, които са резултат от предотвратяването на терористични атаки, трудно могат да се измерят поради тяхното естество - не е възможно да се определят разходите, които възникват от пробив в сигурността, който никога не се е случвал в дадена ВД. Все пак трябва да се признае, че предприемането на мерки за повишаване на сигурността безспорно води до по-голям професионализъм в логистиката, който във всички случаи се явява съществено предимство.

Не бива да се забравя обаче и разходната страна на инициативите за повишаване на сигурността. Един от източниците на по-големи разходи са засилените мерки за граничен контрол (напр. сканиране и/или физическа проверка на контейнери), програмите за сигурност в пристанищата и сложните регулации, на които фирмите трябва да осигурят съответствие. Някои от тези разходи са свързани с допълнителната манипулация на границата, по-дългото и ненадеждно време за освобождаване на стоките от митницата, което повишава разходите за запаси. Тези мерки действат като търговски бариери, защото понижават ефективността на международната логистика, увеличават несигурността и намаляват надеждността на доставките. Така те ограничават ползите от търговската либерализация в световен и регионален мащаб.

Засилените марки за сигурност допринасят не само за по-дългото време за доставка, но и за по-големите вариации в това време, което поставя проблеми пред производители, прилагащи концепцията „точно навреме”. Рискът от закъсняване на доставките на важни компоненти стимулира редица компании да повишават своите запаси, което противоречи на принципите на концепцията.

Докато разходите, свързани със съобразяването с редица правителствен мерки, могат да се считат за неизбежни, то разходите, отнасящи се до фирмените мерки за сигурност подлежат на промяна в зависимост от конкретното управленско решение. Присъща за сигурността във ВД е важната дилема: как да се подобри сигурността, без да се застрашава производителността и ефективността във ВД? Следвайки икономическата логика фирмите ще повишават сигурността във ВД до постигането на баланс между разходите и ползите от по-голямата сигурност. Съвременното управление на качеството, което по същество се сблъсква със същата дилема, отговаря на този проблем, като се фокусира по-скоро върху „управлението” (внедряване на „съзнанието за качество” в организационната култура посредством обучение), отколкото върху „контрола” (инспекции, които отнемат твърде много време и разходи).8 В това отношение са релевантни някои аспекти от концепцията „тотално управление на качеството” като внедряване на качеството в самия производствен процес, за да се намали броят на инспекциите. Аналогично организациите могат да прилагат превантивни мерки преди експедирането на стоките за осуетяване на евентуално вмешателство и предотвратяване на инспекцията от митническите власти. Това прави организационната култура или популяризирането на идеята за сигурността важен компонент на сигурността във ВД, като тук се отчита влиянието на организационната структура, лидерството, уменията, които трябва да бъдат развити сред служителите чрез обучение (напр. да разпознават и реагират на системна анормалност). Засилената ориентация към сигурността във ВД е белязана и от стремежа да се извличат поуки при негативни събития, от открита комуникация, от отсъствие на прехвърляне на отговорност при допускането на грешки, както и от непрекъснато подобрение.

В заключение можем да кажем, че глобализацията безспорно ще продължава да се интензифицира, а сигурността да бъде актуална тема в дългосрочен план, тъй като престъпността, политическият екстремизъм, етническите конфликти, корупцията ще ни съпровождат и в бъдеще. Това ще наложи и нови изисквания по отношение на предприеманите мерки за справяне с по-високите рискове, водещи до повишаване на фирмените разходи. Ето защо съществено важно е сега да се развива капацитет за изграждане на ефективни системи за сигурност, които не намаляват ефективността на международната търговия, а осигуряват ясни правила за сигурността във ВД и разпределят равномерно разходите за нейното повишаване между всички участници във веригата.


Литература:

  1. Thomas, A.R., Supply Chain Security: International Practices and Innovations in Moving Goods Safety and Efficiently, Greenwood Publishing Group, 2010.

  2. Wagner, S.M., C. Bode, “Risk and Security – A Logistics Service Industry Perspective”, In: Wagner, S.M., C. Bode (Editors), Managing Risk and Security: The Safeguard of Long-term Success for Logistics Service Providers, Haupt Berne, 2009.

  3. Williams, Z., J.E. Lueg, Press the Escape key to close

  4. Possible matching author(s):



  5. Lueg, Jason

  6. Department of Marketing, Quantitative Analysis, and Business Law, Mississippi State Univers S.A. LeMay,Press the Escape key to close

  7. Possible matching author(s):



  8. LeMay, Stephen A.

  9. Social Science Research Center, Mississippi State University

  10. “Supply chain security: an overview and research agenda”, International Journal of Logistics Management, 19.2, 2008, falsep. 254-281.

  1. „Supply Chain Security Initiatives: A Trade Facilitation Perspective”, The National Board of Trade, Kommerskollegium, Sweden, 2008.


1 Wagner, S.M., C. Bode, “Risk and Security – A Logistics Service Industry Perspective”, In: Wagner, S.M., C. Bode (Editors), Managing Risk and Security: The Safeguard of Long-term Success for Logistics Service Providers, Haupt Berne, 2009, p. 20.

2 Williams, Z., J.E. Lueg, Press the Escape key to close


Possible matching author(s):



Lueg, Jason

Department of Marketing, Quantitative Analysis, and Business Law, Mississippi State Univers S.A. LeMay,Press the Escape key to close

Possible matching author(s):




LeMay, Stephen A.

Social Science Research Center, Mississippi State University

“Supply chain security: an overview and research agenda”, International Journal of Logistics Management, 19.2, 2008, falsep. 254-281.


3 Виж Димитров, П., Е. Величкова, М. Раковска, Развитие на логистичния сектор в България, София, УИ „Стопанство”, 2008 г, с. 27 и 28.

4 „Supply Chain Security Initiatives: A Trade Facilitation Perspective”, The National Board of Trade, Kommerskollegium, Sweden, 2008, р. 25.

5 Пак там, р. 26.

6 http://tapaemea.com/public/

7 falseWilliams, Z., J.E. Lueg, Press the Escape key to close


Possible matching author(s):



Lueg, Jason

Department of Marketing, Quantitative Analysis, and Business Law, Mississippi State Univers S.A. LeMay,Press the Escape key to close

Possible matching author(s):




LeMay, Stephen A.

Social Science Research Center, Mississippi State University



“Supply chain security: an overview and research agenda”, International Journal of Logistics Management, 19.2, 2008, falsep. 254-281.

8 Thomas, A.R., Supply Chain Security: International Practices and Innovations in Moving Goods Safety and Efficiently, Greenwood Publishing Group, 2010, р. 163.


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница