Местна инициативна рибарска група „главиница – тутракан – сливо поле” местна стратегия за развитие



страница4/12
Дата06.04.2017
Размер1.75 Mb.
#18526
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   12

3.3. Техническа инфраструктура





  • Територията е в близост до няколко европейски транспортни коридори: коридор №5 и коридор №7. От национално значение е предвидената фериботна връзка Тутракан-Олтеница, което ще свърже Тутракан с Букурещ посредством плавателния канал Олтеница-Букурещ.

  • Водният пътнически транспорт не е достатъчно развит.

  • Всички села на територията са обхванати от общоенергийната система за страната, изградена от средноволтови мощности.

  • Съществуващата водоснабдителна мрежа доставя вода на 100% от населените места. Качеството на доставяната вода се определя като „добро за консумация” по БДС. Азбестовите тръби от водоснабдителната мрежа, обаче, са повече от 80% от всички водопроводи. Повечето от тях не са подменяни повече от 20 години и са в лошо физическо състояние, което води до големи загуби на вода.

  • Всички населени места са телефонизирани. В 100% от територията има покритие на трите национални мобилни оператора. В повече от 60% от територията има достъп до интернет чрез DSL и радио-модем.

  • Река Дунав е III-та категория водоизточник и нейните води могат да се използват за напояване, за промишлени нужди, за спорт и туризъм.



3.4. Финансов сектор

Финансовия сектор в трите общини Тутракан и Сливо поле и Главиница е представен с клонове няколко банкови и застрахователни институции. Техните офиси са концентрирани в трите общински центъра. В тези банкови клонове обаче е невъзможно да се вземе решение за отпускане на кредити и кандидатите трябва да пътуват до двата областни града – Силистра и Русе, за да подадат документи и да получат одобрение на молбите си. Достъпът до някои лизингови компании и такива за предоставяне на бързи оборотни кредити, е сравнително по-достъпен, тъй като техните агенти са гъвкави и са на разположение на клиентите си в удобно за тях място.


3.5. Туризъм





  • РО разполага с атрактивни природни ресурси (защитени местности, р. Дунав, острови и др.) и живо наследство (рибарски махали и селища, паметници на културата, Исторически музей в Тутракан и др.), които предлагат потенциал за развитие на различни форми на алтернативен и еко туризъм;

  • През последните 10 години се наблюдава увеличен туристически поток (по данни на Историческия музей в гр. Тутракан, туристопотокът се увеличава над 15 пъти: от 366 човека за 2000 г. до 5 850 човека за 2009 г.)

  • Увличават се местата за подслон и се подобрява качеството им: от 1 хотел в Община Тутракан с 16 легла през 2000 г., през 2009 г. на територията на РО има регистрирани 3 хотела с 2 звезди с общо 44 места. Съществува неразработен потенциал за още леглови бази.

  • На територията има регистриран 1 туроператор (от 2006 г.), а от 2009 г. работи 1 фирма за предлагане на туристически услуги.

  • Подобрена е атракционната инфраструктура в гр. Тутракан: реставрирани са 5 сгради-паметници на културата; експонирани са 2 туристически обекта в централната част на града (Северна и Южна крепостна стена); оформено е парково пространство през Мемориален комплекс „Военна гробница – 1916 г.” и е построен параклис „Свети Георги”;

  • Общините Тутракан и Сливо поле имат разработени Програми за развитие на туризма, но в общинските им бюджети няма отделени средства за развитие на туризма;

  • Липсват изградени и работещи информационни центрове, достатъчен брой разнообразни туристически атракциони, облагородени местности по р. Дунав и язовирите, както и специализирани туристически продукти, свързани с рибарските традиции. Налице е достатъчен човешки потенциал за работа в сферата на туризма.



3.6. Културна идентичност

В РО съжителстват няколко етноса: българи, турци, роми и българомохамедани. Най-голям е броят на жителите от български и турски произход. Броят на ромите надвишава 15% от население, с тенденции към увеличаване в последните години.


Материалното културно наследство на територията се състои от:

  • Римска гробница край с. Бабово;

  • Римска крепост „Апиария”;

  • Римска крепост „Трансмариска”;

  • Мемориален комплекс „Военна гробница – 1916 г.”

  • Множество религиозни храмове и места, сред които се отличава църквата „Свети Николай” в гр. Тутракан, построена в периода 1861 – 1865 г.

Имиджът на територията неизменно се свързва с риболова:




  • Тутракан е бил най-големият риболовен център в България в началото на ХХ век, а уникалната рибарска лодка „Тутраканка” (за плитки води, със заострен нос и способност да се управлява в двете посоки), която се е правела в него, се е продавала по целия Дунав и по Черно море;

  • Практикувал се е специфичен начин на риболов с използване на различни видове плетени рибарски мрежи;

  • Архитектурен резерват „Рибарска махала” в гр. Тутракан, който е паметник на културата от национално значение, е единственото по поречието на р. Дунав естествено обосибило се рибарско селище от епохата на Възраждането с автентичен сграден фонд;

  • Етнографският музей „Дунавски риболов и лодкостроене” е уникален за цялото Дунавско крайбрежие. Музеят действа като туристически информационен център и е един от 100-те национални туристически обекти;

  • Традиционно приготвяната рибена чорба има специфичен вкус и е отличителен белег на територията;

  • На територията на РО има регистрирани над 200 рибари.



3.7. Проблеми на околната среда и възможен ефект





  • Река Дунав се отличава като реката с най-богатата ихтиофауна в Европа. Има 58 вида риби, които обитават река Дунав, повечето от които са мигриращи. Риболовът, макар и да не представлява източник на замърсяване, търпи последиците от замърсяването, предизвиквано от други дейности, извършвани в крайбрежните зони, като в резултат на това бива понижена още повече неговата жизнеспособност. Като една от основните водни артерии в Европа, за река Дунав е характерно високо равнище на замърсяване. Въпреки че през последните години нивото на промишленото замърсяване е намаляло, то все още остава сериозната заплаха за биоразнообразието, устойчивото развитие на видовете и риболовните възможности по реката. Популациите от най-значимите и ценни дунавски видове не са стабилни, уловите не са гарантирани и е невъзможно да бъдат планирани предварително. Популациите на есетрови видове и особено популациите от моруна устойчиво намаляват и се нуждаят от специални мерки за опазване като предвиждания мораториум върху уловите. Равнището на модернизация на местата за разтоварване по река Дунав е слабо, това има негативен ефект върху безопасността, затруднява контролната дейност и улеснява бракониерството. Замърсяването в река Дунав може да има въздействие върху вътрешнотериториалния риболов по отношение на качеството и здравословния ефект на продуктите от риболов.




  • На територията на РО се генерират предимно битови и по-малко промишлени отпадъци. Общото количество на биоразградимите отпадъци е около 50% от количеството на битовите отпадъци.




  • Никое от крайдунавските населени места няма изградена пречиствателна станция за отпадъчни води. Освен Тутракан, останалите населени места нямат изградени и селищни канализационни мрежи, като отпадъчните води най-често се отвеждат в земните пластове. В гр. Тутракан има изградена смесена канализационна система, която зауства чрез 2 колектора в р. Дунав, но няма изградена градска пречиствателна станция за отпадни води.




  • На териториятта има няколко свиневъдни ферми в селата Голямо враново, Бръшлен и Нова Черна, заради дейността на които са изградени многобройни зауствания на отпадъчни води с високо органично замърсяване в р. Дунав.




  • На територията няма източници на сериозно замърсяване на атмосферния въздух.


Подробен анализ на социалните, икономически и екологични характеристики на Рибарската област е разработен в Приложение 6 към Стратегията за местно развитие на МИРГ.

4. Анализ на рибарския сектор



Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   12




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница