Местна стратегия за развитие на рибарска област бяла – долни чифлик аврен

Преките задължения и отговорности на експертния екип (Управител, Координатор и Технически сътрудник) ще бъдат разработени след одобряване на МИРГ от ИАРА.

3. 
   Характеристика на рибарска област Бяла, Долни чифлик и Аврен
   

1. 
   Географско положение
   

Фигура 2: Карта РО Бяла –Долни чифлик - Аврен

Център на Общината е град Долни чифлик. Намира се в област с административен център Варна. Община Долни чифлик включва 17 населени места /1 град и 16 села/: гр. Долни чифлик, с. Булаир, с. Бълдарево, с. Венелин, с. Голица, с. Горен чифлик, с. Гроздьово, с. Детелина, с. Кривини, с. Нова шипка, с. Ново оряхово, с. Пчелник, с. Рудник, с. Солник, с. Старо Оряхово, с. Шкорпиловци, с. Юнец. Общата площ на общината е 487,2 кв. км, която представлява 13% от територията на област Варна и я нарежда на трето място по територия във Варненска област.

Общината се състои от 17 села: Аврен, Бенковкси, Приселци, Синдел, Дъбравино, Садово, Близнаци, Китка, Круша, Тръстиково, Царевци, Казашка река, Равна гора, Болярци, Юнак, Добри дол, Здравец.

2. 
   Демографска характеристика
   

• 
  Община Бяла - 3 256/ 3 826 (постоянен/настоящ адрес) души в 6 населени места;
  
• 
  Община Долни чифлик – 20 458 / 19 228 (постоянен/настоящ адрес) души в 17 населени места;
  
• 
  Община Аврен – 7 803 /9 120 (постоянен/настоящ адрес) души в 17 населени места;
  

Миграцията се характеризира с механичен прираст -58, като при жените прирата е -75 а при мъжете +17.

Броят на живущите на територията на трите общини, по години за периода 2004 - 2010 г. е сравнително постоянен.

Таблица 2: Таблица на броя на населението в периода 2004-2010 год. по данни на НСИ

ОБЩИНА/ГОД.	2004	2005	2006	2007	2008	2009	2010
Аврен	9001	9074	9012	9064	8952	9089	9039
Бяла	3315	3349	3355	3780	3756	3729	3650
Долни чифлик	19547	19534	19527	19354	19378	19316	19141
Общо:	31863	31957	31894	32198	32086	32134	31830

Естественият прираст на населението е отрицателен: -246 души за 2010 г. за територията на цялата рибарска обласст, което е 0,76% от цялото население по настоящ адрес.

Населението в трудоспособна възраст е 18 331 души (Бяла - 1929 души, Долни чифлик- 11787 души, Аврен – 4 615 души), което е близо 60% от населението.

3. 
   Екология
   

Рибарската област попада в умерено-континенталната климатична подобласт и преходно континенталната климатична област.

Климатичният район на централното Черноморие се характеризира със сравнително по-

високи средногодишни и сезонни температури, по-кратки периоди на заснежаване, по-

ниски средногодишни суми на валежите. Средната годишна температура е 11,5ºС. Зимата е мека, лятото е слънчево и топло. Пролетта настъпва по-късно поради влиянието на морето. Есента е по-топла от пролетта с около 2 до 5º. Засушаванията през топлия сезон нанасят щети на селското стопанство.

Термичните условия на района благоприятстват развитието на селскостопанските култури, включително и на някои по-топлолюбиви. Морската вода (с температура през

лятото до около 25º), плажните ивици и климатът благоприятстват развитието на икономически дейности в сферата на туризма, лечението и отдиха.

Бяла

Територията на община Бяла попада в старопланинската част на българското Черноморско крайбрежие.

Съвременният релеф на община Бяла може да се характеризира като хълмист. В западната и северната част на общината попадат източните склонове на Камчийска планина. Тези склонове се спускат плавно към морето с наклон от 2 до 5%. Средната надморска височина на територията на общината е 150 м.

Зонирането на територията на общината по отношение на характеристиката на релефа показва, че се очертават три зони, съобразени с изискванията за разработване на териториалноустройствения план - брегова линия, крайбрежна зона и вътрешна зона.

Бреговата линия се характеризира със слаба разчлененост. В северната й част се намира слабо вдадения навътре в морето Черни нос, а на юг: по-слабо изразените Изсипания нос и нос Канарата. Като цяло бреговата линия се характеризира със стръмни откоси. На юг от Бели нос до град Бяла брегът е стръмен и скалист, като бреговата линия съвпада плавно с бреговата ивица.

Характерните особености на климата, валидни за Черноморската климатична област, са умерено континентален и преходноконтинентален с подчертано черноморско влияние. Средногодишната температура на въздуха в община Бяла е около 11,5-12,0.

По обща оценка територията на община Бяла е бедна на питейни води и не може да разчита на собствени водоизточници за задоволяване на потребностите си от питейна вода, което налага почти изцяло външно водоснабдяване от съседни общини.

Крайбрежието на област Варна е с ясно изразени стари и съвременни абразионни, свлачищно - абразионни, свлачищни и акумулационни форми. На територията на Варненска област са регистрирани едни от най-големите древни и съвременни свлачищни процеси. Те обхващат почти цялата крайбрежна зона, включително южно от Варна (Галата, Фичоза, Сакама дере, Паша дере, Родни балкани, Камчия – къмпинг “Романтика”, Бяла).

Територията на община Бяла е добре проучена в геоложко отношение. В резултат е установено, че тя е бедна на полезни изкопаеми. В землището на село Горица (в района на Карадере), в близост до морския бряг е установено находище на манганови орудявания. По съдържание на манган, както и по състав, те са сходни с тези от находищата, разкрити на територията на община Долни Чифлик.

В община Бяла се намират две защитени територии:

• 
  Природната забележителност "Белите скали"¹ с обща площ 14,2 ха, намираща се в землище на град Бяла;
  
• 
  Защитена местност с наименование "Горска барака"² с обща площ 93,4 ха, намираща се в землището на село Господиново;
  

В границите на природната забележителност са забранени всякакво строителство, разкриване на кариери и геологопроучвателни и добивни работи, алпинизъм, нарушаване целостта на скалните образувания и всякакви други дейности, които могат да нарушат тяхното естествено състояние или да намалят естетическата им стойност.

Белите скали се намират на бреговата линия, като са достъпни от страна на плажовата ивица. Демонстрационен център “Белите скали” е изграден през 2001 година по проект на Сдружение “Приятели на Бяла”, благодарение на Клуб “Отворено общество”- град Варна, чрез финансиране по Програма “Демократична мрежа” на Американската агенция за международно развитие и Института за Устойчиви общности. Целта на този център е да представи природната забележителност Белите скали в град Бяла.

Общоевропейската мрежа НАТУРА2000 обхваща почти цялата територия на община Бяла.

Горските територии заемат най-голяма част от територията на общината – 8956,6 ха или 55,3% от общата територия.

Обработваемата земя на територията на община Бяла е 5574,2 ха.

Релефът на общината с преобладаващо невисоки наклони е благоприятен за развитието на земеделска дейност, гражданско и промишлено строителство. Пясъчно-плажната ивица при устието на р. Камчия и Фъндаклийска е най-дългата на Българското черноморско крайбрежие. Микроклиматичните особености на бреговата зона разрешават продължителен курортен сезон. Климатът е умереноконтинентален със средна годишна температура в диапазона от 11-12.5 градуса, като намаляват от морето в посока към вътрешността на общината. Почвите на по-голямата част от територията на общината са черноземни, а в планинската част ливадни почви. Съгласно ерозионната карта на България, районът на Долни чифлик е категоризиран като район с неерозирали почви. Няма данни за депонирани токсични отпадъци, които да причинават трайни значителни влошавания на почвите. Водните ресурси включват повърхностните и подпочвени води. Те имат изключително голямо битово и стопанско значение. Фактът, че общината е разпо­ложена по поречието на р. Камчия обяснява дълбочината на подпочвените води /6-12м/, които се използват за собствени водоизточници и за промишлени нужди. На територията на общината са разположени 4 язовира, които са с местно значение.

Термални минерални води са разкрити в източната част на общината в района на с. Шкорпиловци до местността “Пода”, както и в местността “Ботево” до гр. Долни чифлик. Водата съдържа мине­рали с промишлено и балнеоложко значение. Макар и с добри балнеоклиматични показания водите не се използват за балнеолечение.

В най-северната част на общината са установени черноземи с почвени видове типични, излужени и карбонатни черноземи. Те се съчетават в комплекс със сиви горски почви, на юг те преминават в ливадни почви. За Камчийската низина е характерно преобладаването на алувиално ливадните почви.

Полезните изкопаеми са природен ресурс с потенциално значение за развитието на промишлеността в общината. Долночифлишката газонефтена област се оценява като широкоперспективна по отношение на запаси от нефт и газ. През последните години са правени изследвания в акваторията на шелфа за разкриване на нефт и газ от български и чуждестранни фирми.

На местата на сушата около с. Ново Оряхово и с Шкорпиловци са установени газопреливания.

Няма наличие на рудни изкопаеми, освен мангановите руди при с. Рудник, които не се експлоатират поради ниското съдържание на манган.

Геоложките особености са обусловили наличието на находища на строителни материали на територията й : пясъци, чакъли за бетон, глини и мергели за тухли.

С промишлено значение са находищата на: глини за тухли и керемиди при с. Гроздьово; мергели за тухли и керемиди в землището на с. Гроздьово; пясъци при с. Старо Оряхово. Кариери за баластрени материали има разкрити по коритото на р. Елешница, р. Армера, р. Луда Камчия, над с. Горен чифлик. Кариери за камък има в селата Голица, Булаир, Бърдарево, южно от гр. Долни чифлик. Кариери за глина има по терасата на р. Камчия, до с. Горен чифлик в участъка «Лонгоза», край с. Гроздьово и в с. Пчелник – местността «Балтата». По-малки находища на пясък има край селата Нова шипка по долината на р. Камчия, с. Шкорпиловци, и с. Детелина.

В територията на общината изцяло се включва Държавна дивечовъдна станция “Шерба” с. Горен чифлик и горско стопанство с. Старо Оряхово. Горските системи в резерват “Камчия” са нарушени поради обезводняване и засоляване на подпоч­вените води, довели до изменение на флората и фауната.

Общата площ на защитените територии е 1807, 4 ха. Те са общо 20 бр., от които : Резервати – 3 броя, защитени местности – 2 броя, природни забележителности – 3 бр. и историчеси места – 12 броя.

Най-строг режим на охрана са резерватите: “Камчия”, “Вълчи преход” и “Киров дол”.

• 
  Резерват “Камчия” е с площ 842,1 ха и се намира в землището на селата Ново Оряхово, Старо Оряхово и Близнаци от община Аврен. Тази екосистема има уникален характер, който произтича от състава на горската растителност – полски ясен, бряст, шест вида дървовидни лиани и седем вида тревисти лиани. Най-характерната особеност на лонгозната гора са периодичните заливания, свързани с изменението нивото на р. Камчия.Защитени видове растения са блатното кокиче, бял оман, благун, дъб, бук и габър. Река Камчия се обитава от 39 вида риба, от които 31 постоянни и 8 временни обитатели навлизащи от морето. На територията на резервата са установени 258 вида птици, което съставлява 66% от общото установените в България видове. Поради голямото си природозащитно, екологично и научнопрактическо значение резерват “Камчия” получава международно признание през 1977 г. когато е включен в световната мрежа от биосферни резервати в рамките на програмата “Човек и биосфера” на ЮНЕСКО за опазване на най-представителните екосистеми на планетата.
  
• 
  Поддържан резерват “Киров дол” е с площ 51,5 ха. Намира се в землището на с. Солник. Заема обширна горска площ – типични коренни благуново-церово-букови гори, разпространени масово на Балканския полуастров през миналото и значително намалели през ХХ век. Горите в резервата са запазени от антропогенно въздействие. Резерватът е труднодостъпен за автомобилен транспорт.
  
• 
  Поддържан резерват “Вълчи преход” е с площ 43,9 ха. Намира се северно от село Голица. Заема обширни гори – типични буково-дъбови, буково-благунови и благуново-габърови гори, възрастни, от естествен произход, с растителност в отлично състояние. Горите на резервата са изцяло запазени от антропогенно въздействие. Резерватът е недостъпен за автомобилен транспорт – до него се стига по горск път.
  
• 
  Защитена местност “Камчийски пясъци” е с площ 372,6 ха. Намира се в землището на селата Ново Оряхово и Шкорпиловци. Представлява обширна територия, заета от гора, влажни солини азмаци и пясъчна ивица /пясъчни дюни и пясъчен плаж/, граничещи с морето. Защитената зона изпълнява ролята на естествена буферна зона на резерват “Камчия”. Местообитание е на редки и застрашени видове от фауната: балканска чесновница, смок мишкар, пъстър кълвач, зелен кълвач и др. По време на миграция могат да се наблюдават ята от щъркели, пеликани, лебеди, корморани и др.. Твърде специфична и характерна е растителната покривка по плажната ивица, където се срещат редица тревни видове.
  
• 
  Защитена местност “Орлов камък” е с площ 0,4 ха. Намира се в землището на с. Горен чифлик. Представлява специфичен ландшафт с двустепенен водопад на р. Армера и височина на пада 3 метра.
  

Горските територии са 285331 ха, което е 58 % от общата територия на общината.

Земеделските територии в община Долни чифлик са 170080 дка, от тях обработваемата земя е 81,9 %, пасищата 9893 дка, горския фонд 285331 ха. Най-голям дял в обработваемата земя имат нивите 129307 дка, ливадите и пасищата 9893 дка и трайни насаждения 15510 дка.

Аврен

Релефът е равнинен, с надморска височина от 0 до 300 м и слабо разчленение. Общият наклон на терена е към юг. Долините на реките Камчия и Провадийска и заравненото Авренско плато са оформили два ясно изразени района – платовиден и долинен.

Климатът е типичен умерено континентален. Под влиянието на релефа и Черноморския басейн са се оформили три климатични микрорайона, всеки от които със своята специфика, а именно:

- Западен: обхваща поречието на р. Провадийска и се характеризира с топло лято и студена зима със сравнително устойчив снеговалеж;

- Източен: обхваща долината на р. Камчия. Характеризира се с мека зима, дълга и студена пролет, прохладно лято и топла есен;

- Централен: обхваща платото и има много ясно изразен континентален климат с по-силни ветрове и по-дълги периоди на застудявания.

Температура на въздуха: Средногодишната температура е 11.3° С, или по-ниска от тази за област Варна (12.8° С). Средномесечната температура има своя минимум през януари (0.1° С), а максимума е през юли (21.6° С). Максималните месечни температури варират от 4° С (януари) до 29° С (юли-август). Посочените данни говорят за сравнително мек климат, без отрицателни средномесечни температури.

Почвите се разпределят както следва: черноземни – 44%; сиви горски – 40%; ливадни – 11%; пясъци – 0.4%. Общо около 30% от почвите са ерозирали в по-голяма или по-малка степен.

За източната част на Авренското плато са характерни активно действащи свлачища с приръбов скален откос с максимална ширина 550 м и максимална височина 130 м. По десния бряг на р. Камчия също има опасност от възникване на свлачищни процеси. Районът южно от с. Дъбравино се характеризира с плитки подпочвени води.

На територията на общината има минерални водоизточници – край селата Царевци, Близнаци и Казашка река. До този момент те не са проучени и нямат стопанско значение.

Община Аврен може да се определи като бедна на полезни изкопаеми. Находища на сарматски варовици (Авренско плато) се използват за добив на облицовъчни материали. Край Китка, Садово и Дъбравино се добиват инертни материали (пясък и чакъл) за строителството.

Най-голям интерес от растителните съобщества на територията на общината предизвиква Камчийската заливна гора, известна още като Лонгоза, която е най-обширната подобна гора в страната. Тя е характерна с многоетажна структура, наличие на множество увивни растения (лиани) и голямо растително и животинско разнообразие, което й придава облика на тропическа гора, формирана в условията на умерения климат. Интересни са периодичните заливания, дължащи се на наличието на места, по-ниски от морското ниво, както и на образуваната от наноси „пясъчна коса” в устието на реката.

Растителното разнообразие е голямо, особено в лонгозната гора по поречието на р. Камчия и блатата около нея. Тук се срещат общо 245 вида висши растения, между които 8 застрашени от изчезване – грудеста горва, лъскаволиста млечка, блатно кокиче, блатен телиптерис, северница, битински синчец и др. В останалата част на общината се срещат характерните за цялата страна билки – мащерка, жълт кантарион, лайка, бял бъз, черен бъз, глог, шипка и др. Тези лечебни растения не представляват сериозен стопански интерес, тъй като на територията на общината няма регистрирани пунктове за изкупуване съгласно Закона за лечебните растения.

Лонгоза е изключително богат и на животински видове. Тук се срещат 25 вида риби, седем от които са включени в националната Червена книга; 26 вида дребни бозайници, сред които най-интересни са видрата и кафявата горска полевка; 258 вида птици. 118 от установените видове птици са с неблагоприятен природозащитен статус в Европа, 32 от които гнездят. Сред редките видове са черният щъркел, малкият креслив орел, соколът орко, големият ястреб, осояда, както и седем от общо деветте вида кълвачи, разпространени в Европа.

Освен характерната за Лонгоза фауна, в близкото минало общината се е характеризирала с голямо дивечово разнообразие (сърни, елени, зайци, диви прасета, яребици, фазани, пъдпъдъци, бекаси). Днес част от тях са застрашени от изчезване в резултат на интереса, който представляват като обекти за лов.

Защитените територии представляват около 4% от територията на общината. Разположени са в източната й част и са свързани с устието на р. Камчия и морското крайбрежие.

• 
  Резерватът „Камчия” има площ от 842 ха, разположен по двата бряга на реката. Първоначално създаден през 1951 г. на площ от 63 ха, територията му е разширявана два пъти – през 1962 и 1980 г. с цел запазване на редките и характерни животински видове и стабилизиране екосистемата на заливната гора. В началото на 80-те години резерватът е включен в списъка на биосферните резервати на ЮНЕСКО. Днес резерватът представлява компактна гора, доминирана от полския ясен, но се наблюдават и други горски формации (бряст, елша, габър). Много интересни са двата разлива на реката под морското ниво („азмаци”), както и цялостния облик на гората – не особено гъста, но трудно проходима поради наличието на множество увивни растения. В резервата е забранена всякаква човешка дейност, която би променила естествения му облик.
  
• 
  Буферна зона на резерват „Камчия” – обявена е в началото на 80-те години и обхваща площ от 70 ха горски площи и 160 ха поземлен фонд. В зоната са ограничени дейностите, които могат да въздействат негативно върху резерватната площ – голи сечи, промишлен риболов, промишлено събиране на билки, гъби и цветя, движение на моторни лодки по реката, паркиране на МПС. Допуска се паша и традиционно ползване на земеделските земи.
  
• 
  Защитена местност „Камчийски пясъци” – обхваща крайбрежната пясъчна ивица и преходната зона между нея и заливната гора и има обща площ 373.6 ха. Тук са установени почти всички ендемитни растения, характерни само за Понтийската флора, а комплексът е включен в списъка на орнитологично важните места в Европа. Местността е едно от уникалните местообитания на черния щъркел и още над 20 вида прелетни и водоплаващи птици. Разрешено е ползването на плажната ивица от летовници, ограничено събиране на блатно кокиче и създаване на горски култури от характерни за района видове.
  

Земеделските земи обхващат 213 547 дка, или 56.2% от общата територия на общината. Разпределението им по видове е както следва:

• 
  Ниви: 58 419 дка, или 27.4 % от земеделските земи;
  
• 
  Ливади и пасища: 12 984 дка, или 6 % от земеделските земи;
  
• 
  Трайни насаждения: 3 575 дка, или 1.6 % от земеделските земи;
  
• 
  Полски пътища: 6 751 дка, или 3% от земеделските земи.
  

Същевременно нивата на замърсяване на атмосферния въздух, водите и почвите са ниски, липсват големи промишлени замърсители и липсват сериозни стари замърсявания. Екологично чистия район е добра основа за развитието на основните икономически дейности – хотелиерство и ресторантьорство и селско стопанство.

4. 
   Образование и културно-историческо наследство