Местна стратегия за развитие на рибарска област бяла – долни чифлик аврен

• 
  община Бяла -5146 легла
  
• 
  община Долни чифлик – 2800 легла
  
• 
  община Аврен - 6500
  

7. 
   Сектор рибарство
   

Като цяло за рибарската област 2,81 % (около 378 лица) от активното население се занимава с рибарство. Статистиката включва и такива лица, които участват в екипажите на рибари с разрешителни за стопански риболов и такива разполагащи лодки за нестопански риболов, но активно упражняващи рибарство (лодките им са „на вода”). Проучването е направено от екипа на подготвящ стратегията на база статистика от ИАРА, брой лодки (разположени в пристанището в Бяла и на лодкостоянките в с. Шкорпиловци и Камчия), информация от местните власти и рибарските сдружения, като е направена и експертна оценка с цел данните за да се доближат възможно най-много до реалните трудно определими показатели. Причините са много за това да е много трудно данните да са съвсем точни, като например: прикрит стопански риболов („черни пасажери”), неточност в документациите или липса на такива при рибарите, неясна и недостатъчно добре структурирана официална статистика, нерелни официални данни относно улова, бракониерство, неосигуряване на рибарите, голямо количество рибари, които нямат лодки, но участват в екипажите без да са регистрирани и мн. други.

Таблица 7: Занимаващи се с риболов и аквакултури на територията на РО

Най-голямият източник на риба и най-използван ресур за риболов несъмнено е Черно море. Черноморското крайбрежие попадащо в границата на рибарската група е около 45 км (около 13% от цялото крайбрежие на България)

Най-голямата рибарска общност е в гр. Бяла. Там е разположено и рибарско пристанище, където домуват по данни на Община Бяла 134 лодки (регистрирани 81).
Таблица 8: Регистрирани домуващи рибарски съдове в РО (източник ИАРА Варна)

Таблица 9: Разтоварено количество риба на лодкостоянките в рибарската област

Най-голямо водно-стопанско значение за община Бяла имат реките Перпередере и Двойница, чиито водосбор е най-голям. На територията на общината липсват естествени езера. Изкуствените водохранилища са представени от един микроязовир "Господиново", изграден на река Перпередере: Язовирът е изграден през 1960 г. като собственост на ТКЗС за напояване на 800 до 1500 дка площ. Водата се подава гравитачно на поливните площи, разположени под язовира. Оразмерителното средномногогодишно потребление на вода от язовира е 176 хил. м3, а максималното застроено водно количество - около 50 л/сек. Понастоящем язовир Господиново е приватизиран и се използва за сладководно рибовъдство. Той е оценен от Гражданска защита като потенциално опасен, поради което е намален разрешеният за завиряване обем, като за целта е направена реконструкция на преливника.

Естествените езера и блата по поречието на р. Камчия са пресушени и превърнати в обработваема земя с изградени напоителни системи. Част от тях са се съхранили единствено на територията на резервата “Камчия”. Това са типични крайморски езера и блата, предимно мигриращи с изкуствено регулирано водно ниво - колебанията във водното ниво зависят от подпочвените води и работата на напоително - отводнителната система под с. Старо оряхово.

При пълно или частично възстановяване на естествените влажни зони и езера около реките се предоставят възможности за развитие на алтернативен туризъм, тъй като тези местообитания привличат птици, подобряват рибните популации и разнообразие, разширяват възможностите за реализиране на проекти, финансирани по програмите за развитие на екотуризъм и опазване на биоразнообразието в България.

На територията на общината има 5 язовира и два рибарника:

• 
  язовир “Юнец” (частна собственост);
  
• 
  микроязовир с. Рудник (частна собственост);
  
• 
  язовир “Долни чифлик” (частна собственост на стената и съоръженията);
  
• 
  язовир “Пчелник” (частна собственост на стената и съоръженията);
  
• 
  язовир “Горен чифлик” (общинска собственост, отдаден под наем);
  
• 
  рибарник с.Гроздьово (частна собственост);
  
• 
  рибарник с.Венелин (частна собственост).
  

Повърхностните водни ресурси в общината са представени основно от преминаващите през територията й реки Провадийска и Камчия, както и от притока на последната – Камлудере. По техните поречия са изградени общо 9 язовира (5 от тях – общинска собственост) с площ от 8 до 80 дка, използвани за напояване и риборазвъждане.

Подпочвените води от трите водоносни хоризонта – горнокреден, неогенски и кватернерен – са основен източник за питейно водоснабдяване в общината. По своите характеристики водите са студени, не напорни, порово-пукнатинни, алкални, твърди до много твърди. Водите от кватернерния хоризонт се характеризират с повишено съдържание на манган и нитрити. Изградени са общо 26 по-значителни водовземни съоръжения – дренажи, сондажи, шахтови и тръбни кладенци, които се стопанисват от „В и К” ООД – Варна и няколко частни ползватели с разрешителни за водоползване.

На територията на общината има минерални водоизточници – край селата Царевци, Близнаци и Казашка река. До този момент те не са проучени и нямат стопанско значение.

Като цяло за рибарската област вътрешните водни ресурси не се използват ефективно. Съществуват 3 фирми развиващи дейност в риболова и аквакултурите, но в малки размери. Общо заетите в тази дейности е около 30 души. Нужно е да се положат усилия и да се вземат мерки по рехабилитация на язивирите, зарибяване и разнообразяване на дейностите. Има възможности за развитие на аквакултури и развитие на спортен риболов. Голям потенциал за развитие на туризъм има развитието на резервата “Камчия”, разположен по течението на р. Камчия.

В следващит таблици е събрана статистика характеризираща от една страна потреблението на риба и изнаса съпоставено на издаваните разрешителни за риболов – любителски и професионален.

Таблица 10: Брой издадени билети за любителски риболов (източник ИАРА)

	Бр. издадени билети
	2008	2009	2010
ИАРА Варна	3 050	2 756	1 758

Таблица 11: Брой издадени удостоверения за стопански риболов ИАРА Варна (източник ИАРА)

Година	Бр. издадени удостоверения	Бр. издадени удостоверения за кораби до 10БТ
2008 г.	519	326
2009 г.	481	303
2010 г.	732	443

Таблица 12: Износ на риба от България (данните са от Агенция митници)