Металингвистическая концепция современности михаила бахтина


почувства силна миризма на газ; (6) РС: Тя почувства



страница12/12
Дата02.01.2018
Размер2.28 Mb.
#40597
ТипСтатья
1   ...   4   5   6   7   8   9   10   11   12
почувства силна миризма на газ;

(6) РС: Тя почувства, че ябълката е горчива;

(7) РС: Тя почувства, че радиаторът е топъл.

Много често в тези случаи информационната ситуация изисква да се изрази по какъв начин сме получили информацията. Това става чрез репликаа реакция като в следващите примери:

(8) РС: - Какво е това?

РР: - Не знам. Трябва да опитам … (за вкус);

(9) РС: - Какво е това?

РР: - Не знам. Трябва да помириша … (за мирис);

(10) РС: - Какво е това?

РР: - Не знам. Трябва да пипна … (за допир).

Опитите са показали, че с помощта на рецепторите за зрение и слух се получава 90% от информацията при човека. Следователно, и метаинформацията за аудиовизуална и визуана информация също трябва да се среща най-често в комуникацията.

Действително, много често в употреба са тези изказвания, в които се намират метаинформационните глаголи – виждам, гледам, чевам и т.н.

Таблично могат да бъдат представени онези метаинформационни глаголи, които означават това, чрез какъв канал достига езиковият индивид до метаезиковите информации.

Глаголи, посочващи каналла за информация


зрение

слух

Мирис (обоняие)

Вкус (кусване)

Опипване (допир)

Гледам

чувам

мириша

чувствам

Пипна

Поглеждам

Дочувам

Помириша

Почувстам

Опипвам

Оглеждам

Слушам

Подуша

усея

Докосна

Виждам

Подслушвам







Допирам

Заелязвам

Ослушвам се







напипам

наблюдавам













Съществуват и такива глаголи, които само в общи линии показват това, че приемателят по неопределен канал е достигнал до извънезиковата информация. Такава информация носят например глаголите: забелязвам, вслушвам се, наблюдавам и т.н.

А при други глаголи, като напр.: гледам, виждам и др., значението им не е нищо друго, освен „получаване на информация с помощта на зремието“.



    1. Метаинформация в езиковите изказвания

Ако информацията е новината, съобщението, т.е. новото знание (от гледна точка на получателя), което подателят предава с помощта на своето изказване, то метаинформация е това как (което и както) говорителят съобщава самата новина на получателя на изказването. Езиковото изказване, дори и една сравнително малка част от него (като отделната реплика), обикновено е тясна верига от информации и метаинформации, по-точно казано – смес от тях.

Всяка метаинформация в съдържателен план представя интерпретация на информацията, която е подадена, а се получава както от смесването на котекста и културата на езиковото общество, които се създава комуникацията, така също и от отделните културологични и речникови характеристики на езиковите индивиди, участници комуникацията.

При съхранението на общата информация в мозъка на човека става групиране и селекция е само на отделни езикови информации, но и на отделни видове метаинформации: уточняващи, коригиращи, потвърждаващи и пр. Понятието метаинформация има своите корени логиката и възниква като резултат от отделянето на предметния (естествения) език от метаезика. Метаинформация, е „Средство, което служи за съхраняване, дешефриране и предаване на информация“.

Като префикс с гръци произход мета- в едни случаи се употребява в смисъл на „определение, дефиниция“, в други означава „промяна“, а в трети – „фундаметален, всестранен“. Оттук е производната дума метаинформация, а метаинфорацията е информация за информацията, която е всяко съдържателно заключение, можещо да обобщи всичко, за което информира. Например: тази монография се възприема като вид информация, нейното заглавие, структурата й, тематиката, с кояо е сързана, са примери за метаинформация. Терминът понякога се употребява като синоним на метафакти или метаданни.



Като универсален, езиковият код е способен да препраща и двата вида съдържателна информация: и езикова информация, и метаезикова информация (или метаинформация). Създаваният от самите говорещи метаезик може да се нарече метаезик на репликите изказвания, тъй като той последователно се разкрива в диалога (като най-естествената форма на реализация на комуникация), където репликите стимули се свързват семантично с репликите реакции по принцип така, така както се свързва метаезикът с езика обект.






1Пийз А. и А. Гарнър. Езикът на тялото. Скритият смисъл на думите. С., 2000.

2Пийз А. и А. Гарнър. Езикът на тялото. Скритият смисъл на думите. С., 2000.

3Табилцата е достъпна на множество интернет сайтове, включително http://www.google.bg/url?sa=t&rct=j&q=&esrc=s&frm=1&source=web&cd=7&ved=0CEwQFjAG&url=http%3A%2F%2Fbcpgim.files.wordpress.com%2F2011%2F08%2Fd180d0bed0bbd18f-d0b8-d0b7d0bdd0b0d187d0b5d0bdd0b8d0b5-d0bdd0b0-d0b1d0b8d0b7d0bdd0b5d181d0bad0bed0bcd183d0bdd0b8d0bad0b0d186d0b8d0b8.doc&ei=fOcVUpCLOqyq7QbsgoHgDA&usg=AFQjCNEy4LWjhcekh00Nw4kxyZLvrHfueg&bvm=bv.51156542,d.bGE

Каталог: onobrazovanie -> files -> 2017
2017 -> Българският експресионизъм в програмни статии и есета. Експресионистичната поетика в творбите на Гео Милев, Чавдар Мутафов, в „Пролетен вятър на Никола Фурнаджиев и други
2017 -> Литература между първата и втората световна война
2017 -> Литература Лит критика през 60- те години
2017 -> Същност на категорията текст І. Граници на понятието текст
2017 -> 1. Време на възражданьето
2017 -> Старобългарска литература (Презентация )
2017 -> Българска фолклорна култура. Класификация на фолклорните текстове
2017 -> 1. Предмет на текстолингвистиката. Текстолингвистиката и другите езиковедски и неезиковедски науки
2017 -> Българска литература през 80-те години. Националноосбодителните борби и литературата
2017 -> Морфологията като дял от граматиката


Сподели с приятели:
1   ...   4   5   6   7   8   9   10   11   12




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница