Металингвистическая концепция современности михаила бахтина


Ключът към разбирателството не е в думите



страница4/12
Дата02.01.2018
Размер2.28 Mb.
#40597
ТипСтатья
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   12
Ключът към разбирателството не е в думите

Сами по себе си, думите не носят почти никакви емоционални послания. Също като текста, изписан на компютърния екран, те предават само факти и информация. В междуличностния разговор лице в лице същностното послание, предавано посредством думите, е най-много в рамките на 7%. А когато са написани, те са изцяло лишени от емоции - е, в такъв случай е ясно как, ако се водят само по протоколите от някое съдебно заседание, съдиите могат съвсем спокойно да пратят съвършено невинен човек в затвора. Истината се крие в долавянето и в разбирането на контекста, на конкретните обстоятелства и на това, защо са употребени едни или други думи.

Ето защо повечето обществени дебати възникват по-скоро въз основа на отпечатани във вестник статии, отколкото вследствие на въпроси, повдигнати в което и да е друго средство за масово осведомяване или по какъвто и да е друг начин, тъй като всеки читател тълкува индивидуално и лично използваните в печатния материал думи. Двама души четат една и съща статия, но прочетеното (тоест разтьлкуваното) от единия не винаги и не непременно е същото, което е прочел (тоест разтълкувал) другият. Алън Пийз се убеди в това от една случка по времето, когато неговият седемгодишен син Камерън прекарваше училищната си ваканция при баба си. Както и повечето хлапета на неговата възраст, Камерън също беше научил някои „жестоки" думи и изрази в училище и в един момент ги употреби пред баба си. Тя реши веднъж завинаги да сложи край на подобни негови „изяви".

Бабата: Камерън, има два израза, които аз лично никога не искам да чувам в тази къща. Единият от тях е „пълен боклук", а другият е „страхотно надървен".

Камерън: Добре, бабче. И кои по-точно са тия два израза?

От една страна, Камерън си помислил, че с „жестоките" определения „пълен боклук" и „страхотно надървен" баба му всъщност описва някакви други два израза, които не иска да чува. От друга страна, тъй като тя наблегнала върху „аз (лично) не искам" и „тази (къща)", той решил, че спокойно може да употребява въпросните изрази, стига баба му да не ги чува в нейната къща. Така че той продължил да ги използва с чиста съвест навсякъде другаде, както и в присъствието на баба си, когато тя била в нечия друга къща. Случката с Камерън и баба му е класически пример за това, как неправилната употреба и погрешното тълкуване на думите могат да доведат до влошаване на взаимоотношенията.



Думите и емоционалната обвързаност

Притежателното местоимение „мой" (и останалите му форми за род и число - „моя", „мое", „мои") издават емоционалната обвързаност на говорещия със следващите думи в изречението. Например „моята жена" говори за емоционална обвързаност, докато „жената" превръща съпругата в предмет, отрича всякаква емоционална обвързаност и дори намеква за презрение и враждебност. „Моят шеф" говори за емоционална връзка, докато „шефът" бележи отчужденост и хладнина във взаимоотношенията. „Моята страна е в икономическа депресия" издава дълбока лична загриженост и тревога, докато „Австралия е в икономическа депресия" всъщност иска да каже „Това си е техен проблем, не мой".

Съюзът „с" и предлогът „на" също издават съответно близост или дистанцираност между хората. Ако някой ви говори „на" вас, това ви отдалечава един от друг и в известен смисъл би могло да се допусне, че съответният човек ви говори снизходително или назидателно. В съчетание с глаголите „говоря" и „казвам" предлогът „на" е натоварен с толкова силни емоционални нюанси, че обикновено използваме (и съответно възприемаме) фразата „ще ти кажа аз на тебе" като укор и заплаха. От друга страна, „говоря с" показва, че става дума за общуване, за взаимност и наистина за разговор. Ако кажете на някого, че искате да му говорите, това автоматично издига известни бариери между вас. Докато ако му кажете, че искате да говорите с него, имате повече шансове за постигане на сътрудничество.

Неотдавна, по време на преговори, единият от преговарящите мъже заплаши, че ще сложи край на обсъжданията, като каза: „Всеки от нас ще трябва да поеме по собствения си път". Тази фраза е обичайна при раздяла на любовници, но не и при делови взаимоотношения. Тя обаче подсказа на втория преговарящ, че първият изглежда изпитва известна лична или емоционална обвързаност с него, ето защо той промени своя делови, сух, основаващ се само върху финансови данни подход при преговорите и възприе един по-личен и по-топло ангажиращ стил на общуване. Това даде очакваните от него резултати и преговорите приключиха с взаимно удовлетворение.



Наблягането върху определена дума

Промяната на акцента, тоест наблягането върху една или друга дума от изречението може напълно да промени смисъла на цялото изречение. Прочетете дадените по-долу примери, като наблягате върху изписаните с курсив думи. Обърнете внимание как се променя смисълът на казаното. „Аз трябва да се заема с тази работа." (Аз, а не ти, трябва да се заема с тази работа.) „Аз трябва да се заема с тази работа." (Трябва да се заема с тази работа, а не да се чудя какво да правя.)

„Аз трябва да се заема с тази работа." (Трябва да се заема с тази работа, а не да я критикувам или да я отхвърлям.)

„Аз трябва да се заема с този работа." (Трябва да се заема с тази работа, а не с някоя друга.)

„Аз трябва да се заема с тази работа." (Трябва да се заема с тази работа, въпреки че тя ме отвращава.)

Този пример за промяна на смисъла съобразно акцентуването съвсем ясно показва по какъв именно начин е възможно да манипулирате онова, което хората ще чуят и ще разберат, като наблягате върху една или друга дума. Обяснява също и защо се получават недоразумения и различия в тълкуванията на публикуваните във вестниците материали.

Прочетете следния въпрос на някой друг човек, като наблегнете върху изписаните с курсив думи, и чуйте какъв ще е неговият отговор: „По колко животни от всеки вид е качил Мойсей в ковчега си?".

Повечето хора ще ви отговорят с някакво число, а онези, които се позамислят, обикновено ще ви кажат: „По две". В действителност правилният отговор е „По нито едно". Защото използваният като кораб ковчег, спасил животинските видове от потопа, е принадлежал на Ной, а не на Мойсей. Мойсей е имал друг ковчег, наречен кивот, в който е запечатал своите записи (скрижали) със заповеди към потомците. Но като наблягате върху „всеки вид", вие подвеждате хората и ги манипулирате за числен отговор, обаче ако бяхте наблегнали върху „Мойсей", номерът ви нямаше да мине.

Ето и още един пример: „Кога през вековете първата буква на Австралия" е била а, а на „края" е била к?". Всички ще ви отговорят: „Думата „Австралия" винаги е започвала с а и никога не е завършвала на к". Докато правилният отговор е: „Думата „Австралия" винаги е започвала с а, а думата „край" е започвала с к". Но наблягайки върху „Австралия" при задаването на въпроса, вие сте подвели слушателя да ви даде грешен отговор.

По същия начин както тези забавни въпроси подвеждат слушателя към погрешен отговор, така и много от нашите ежедневни разговори с другите хора имат за цел да получат предрешени отговори. Често това е напълно несъзнателно подвеждане на събеседника и сега ще разгледаме някои от начините, по които то се осъществява.



Клишетата

Така както хората си създават и използват едни и същи, повторяеми, досадни навици в езика на тялото, тоест присъщи им жестове и мимики, по същия начин те си служат и с привични, изтъркани от честата употреба фрази, наречени клишета, с които могат да сложат край на разговора или да предизвикат събеседника си на свой ред да им отвърне с друго клише. Клишетата представляват групи от думи или изрази и обикновено се използват от онези хора, които нямат достатъчно богато въображение или са прекалено умствено лениви, за да говорят по-оригинално или да опишат някоя ситуация по-живописно и по-ярко. (Баналностите и натурализмите също са вид клишета.)

Клишетата могат да ви дадат ключ към истинските мисли на събеседника. Например „случайно (по една случайност)" се използва като извинение' за липсата на връзка между казаните изречения и е сред най-често използваните клишета в модерния английски език. „Случайно (по една случайност)" се среща и под различни други форми, включително „впрочем", „докато не съм забравил", „тъкмо се сещам", „просто се чудя дали". Целта на това клише е да прикрие и/или да омаловажи значимостта и важността на следващите изказани от говорещия думи. Например „Благодаря ти, че ми услужи с колата си... Впрочем, откога караш със строшен заден мигач?". В този случай „впрочем" прикрива и омаловажава най-важната информация - въпросът за строшения мигач. Чуете ли „случайно (по една случайност)" или някоя от другите форми на това клише, трябва да сте нащрек и да знаете, че ще последва най-важната и същностна част от информацията. Ето един пример:

„Джон, ние всички високо оценяваме направеното от теб по този проект. Наистина си свършил добра работа. Впрочем, докато не съм забравил, двата почивни дни, които ти се полагат като компенсация за крайно натоварената работна седмица, са отложени за след няколко месеца." Какво можете да сторите, ако вие самите употребявате клишета и това ви притеснява? Най-добре ще е изцяло да ги изхвърлите от речника си. Ако ви е трудно да го направите, опитайте се поне да ги използвате в хумористичен вариант, което би подействало освежаващо на слушателите ви. Например поговорката клише „Една птичка в ръката е по-ценна от две в храста" може да бъде променена като „Две птички в ръката са по-ценни от една в храста". Или към израза клише „Зад постъпките на всеки мъж се крие жена" можете да добавите многозначително „ най-често любовницата му". Но ако искате да поддържате разговора жив и интересен, най-добрият съвет, който можем да ви дадем, е да се откажете напълно от употребата на всякакви клишета, натурализми и баналности и да започнете да упражнявате въображението си, така че и да мислите, и да говорите по-живописно и по-ярко. Отначало ще ви бъде трудно, но постепенно ще откриете, че качеството на разговорите, които водите, става все по-добро.



Метаезик от една дума

Нека разгледаме някои от най-често срещаните метадуми, чиято употреба може да ви сигнализира, че съответният човек се опитва да прикрие истината или да ви подведе. „Честно", „откровено", „искрено" навяват мисълта, че този, който ги употребява, май е доста по-малко честен, откровен и искрен, отколкото твърди. Чувствителните хора несъзнателно долавят закодираното в тези метадуми послание и интуитивно се досещат, че събеседникът им се опитва да ги заблуди. Например „Да ви кажа честно, това е възможно най-изгодната за вас оферта, която мога да ви направя" може да бъде преведено като „Това съвсем не е най-изгодната за вас оферта, но може и да се хванете на въдицата".

„Обичам те" вдъхва много повече доверие, отколкото „Искрено те обичам".

„Несъмнено" оставя открехната вратичка за съмнение, докато „без никакво съмнение" звучи окончателно.

Мнозина имат вредния навик да си служат с подобен род метадуми. Често ги използват като увод към някое свое наистина искрено твърдение или с намерението да го подсилят, без да осъзнават, че по този начин то в крайна сметка зазвучава неубедително. Поразпитайте вашите приятели, познати и колеги дали са забелязали да употребявате някои от споменатите метадуми, а ако ви отговорят утвърдително (което е повече от сигурно), ще ви стане ясно защо някои от тях така и не са откликнали на желанието ви да завържете по-близко и изпълнено с доверие приятелство.

Метадумата „нали" принуждава слушателя да се съгласи с гледната точка на говорещия. Ако попитате събеседника си: „Съгласен си с това, нали?", в повечето случаи той ще се почувства длъжен да отговори утвърдително, макар това да не означава непременно, че наистина споделя мнението ви. Подобно съгласие от страна на слушателя вдъхва и известно съмнение относно неговата способност ясно да схваща и да разбира за какво всъщност става дума в разговора.

Метадумата „само" се използва, за да омаловажи значението на следващите думи в изречението. „Ще ти отнема само пет минутки" обикновено се използва от хора, които имат намерение да ви занимават поне един час с проблемите си и затова събужда опасения, докато „Ще ти отнема пет минути" звучи по-конкретно и следователно вдъхва повече доверие. Освен това, метадумата „само" се използва и за да облекчи съвестта на говорещия или за да отхвърли вината за станала неприятност. Неотдавна например една майка оставила бебето си заключено в колата, докато напазарува в супермаркета. Но за нещастие, бебето починало от топлинен удар, тъй като него ден температурата била 35°С, а жената била затворила всички прозорци. На въпросите на журналистите майката отговори: „Забавих се само десетина минути". Метадумата „само" й помагаше да отхвърли голяма част от вината. Ако майката беше казала: „Забавих се десетина минути", щеше да прозвучи много по-виновно и да бъде яростно обвинена в безотговорност, тъй като в метаезика изразът „десетина минути" обикновено означава неопределен период от време между двайсет и шейсет минути.

„Само 9,45 долара" и „само 40 долара депозит" се употребяват, за да убедят слушателя или читателя, че цената е нищо и никаква.

„Аз съм само човек" (с разширен вариант „Аз съм само един простосмъртен човек") е реплика на израза „Човешко е да се греши" (за разлика от боговете, които никога не грешат) и ключово извинение за непоемане на отговорност за допуснати грешки и гафове.

„Само исках да ти кажа, че те обичам" прикрива емоционалната нужда на срамежливия влюбен да заяви направо „Обичам те".

Винаги когато чуете някой да употребява „само", е добре да се позамислите защо този човек се опитва да омаловажи значението на онова, което казва. Дали защото не е достатъчно сигурен в себе си, за да каже какво действително чувства? Дали защото сам не вярва на чувствата си? Дали не се опитва съзнателно да ви измами? Дали не се опитва да се отърве от лична отговорност? Едно по-внимателно вглеждане във връзката между метадумата „само" и контекста, в който е употребена, ще ви разкрие отговора.

„Опитвам се" се употребява често като метаглагол, обикновено в бъдеще време, от хора, които са неуверени в себе си или са свикнали да не се представят добре и/или да се провалят. Те го използват, за да оповестят предварително, че може и да не успеят да се справят успешно със задачата или дори че очакват да се провалят. Когато възложите на някой да изпълни нещо по-трудно, възможно е той да ви отвърне с „Ще се опитам" или с равнозначното „Ще направя каквото мога", като и в двата случая трябва да тълкувате казаното като сигнал за надвиснал провал. В превод от метаезик тези изрази означават „Съмнявам се, че съм достатъчно способен, за да се справя". А когато в крайна сметка съответният човек наистина не успее да изпълни поставената му задача или дори провали напълно целия проект, той обикновено ще ви каже: „Е, поне се опитах", с което ще потвърди предварително заявената си неувереност, че е способен да се справи с работата.

„Само се опитвах да помогна" (или равнозначното „Просто се опитвах да помогна") е типова метафраза, обикновено използвана от клюкари и от навлеци, когато бъдат хванати, че си пъхат носа в чужди работи. В този контекст „само" („просто") е опит да се омаловажи съзнателната намеса в чуждия живот, а „опитвах се" издава, че съответният човек едва ли е имал искрено намерение да помогне за решаването на проблема, в който се е намесил неканен. Когато някой по-разгорещен мъж подхвърли неподходяща забележка на жена и в резултат получи плесница, той може да се опита да оправдае лошите си маниери със „Само се опитвах да бъда дружелюбен".

„Ще се погрижим за това", „Ще положим всички усилия" и „Ще видя какво мога да направя" са любими изрази на корпоративните ръководители и на правителствените чиновници, които искат „да отбият номера".

Когато чуете в личен разговор тези метафрази, поискайте от съответния човек да се обвърже с по-категорично изявление - „ще го направя" или „няма да го направя" - преди да му възложите задачата. Сто пъти по-добре е някой да ви откаже да изпълни дадена работа, отколкото „да се опита" да я изпълни и да се провали. „Ще се опитам" е почти толкова сигурно, колкото и „твърдо може би".

Метаезик от две думи

„Да, но" е престорено съгласие, което издава опит да бъдат избегнати настояванията за заемане на категорична позиция. Обикновено „но" опровергава казаното преди него или е сигнал, че до този момент съответният човек е лъгал. „Съпругата ти е истинска дама, но... (но не е)." „Да, но" може да бъде срещнато и под формите „и все пак" и „обаче". „Приемам казаното от вас, и все пак...(не приемам това, което казахте)" „Тази рокля е страхотна, обаче...(изобщо не ми харесва)"

„При цялото ми уважение", което се среща и под формата „с цялото дължимо (към вас) уважение" издава повече от ясно, че говорещият не само изобщо не уважава, но дори презира слушащия.

„Оценявам забележките ви, господине, но бих казал, при цялото ми уважение към вас, че не споделям вашето мнение." Това е един доста усукан начин да се каже „Ама че тъпак" и опит да се срита слушащия, като му се подложи мека възглавничка, върху която да падне.

Случвало ли ви се е някога, по време на разговор, говорещият да ви звучи много убедително, но постепенно, колкото повече говори, толкова по-малко да му вярвате? Много е вероятно това да се дължи на честата употреба на „повярвайте ми" -друг пример за метаезик от две думи, внушаващ наличие на противоречие в казаното. „Повярвайте ми, това е възможно най-добрата оферта, която можете да получите" често означава „Ако успея да ви подлъжа да ми повярвате, веднага ще купите това, което ви предлагам, а няма да тръгнете да търсите по-изгодни оферти". Ако някой се кани да ви излъже, намеренията му проличават в използвания от него метаезик. Настойчивостта, с която „повярвайте ми" се опитва да ви убеди в казаното от съответния човек, е правопропорционална на замислената от него измама. Говорещият предусеща, че няма да му повярвате или съзнава, че онова, което ви казва, звучи неубедително, затова и започва изреченията си с „Повярвайте ми". „Не си измислям", „Не се шегувам" и „Защо ще ви лъжа?" са варианти на „Повярвайте ми". Върховната лъжа се маскира по следния начин: „Повярвайте ми, не се шегувам. Защо ще ви лъжа? (Дайте ми само шанс да ви преметна!)"

Една от най-широко разпространените метафрази от две думи, използвана буквално във всеки разговор, е „разбира се". Нейните три основни послания са: „Трябва да си пълен глупак, за да задаваш подобен въпрос" (саркастично); „Толкова добре съм информиран, че знам всичко, което би могло да се знае по този въпрос" (самодоволно); „Знам, че си достатъчно интелигентен и че си напълно наясно с това, как стоят нещата, но нека все пак го подчертая" (любезно). Най-често се използва като въведение към някакво предположение, към чието осъществяване на практика говорещият подтиква слушателя. „Разбира се, ще очаквам обичайните 10% отстъпка от цената" е пример за това, как говорещият изказва своето мнение, а предхождащата го метафраза „разбира се" подканя слушащия да сподели убеждението му, че и той също е на това мнение и че ще изпълни подсказаното му. „Разбира се" внушава, че твърдението, което го следва, е обичайна практика. Много често тази метафраза е и средство, посредством което говорещият постига своето, като внушава, че всички останали са съгласни с изказаното предположение. Когато обаче по време на преговори една от страните каже „Разбира се, няма да настояваме да се придържате стриктно към тези клаузи в договора", това твърде често означава „Напротив, ще настояваме".

Нека сега разгледаме някои от най-широко разпространените метаизрази и метафрази и видим как могат да бъдат разшифровани.

Метаизрази и метафрази

Стръв и въдички

Манипулативният метаезик разкрива намерението на говорещия да ви подмами към нещо, което иска от вас, или да постигне и да наложи своето желание.

„Не мислиш ли (и ти така)?" с варианти „Не си ли и ти на същото мнение?", „Нямаш ли същото чувство (усещане)?" и „Не е ли така?" с вариант „Нали така?" ултимативно изисква от слушателя да отговори с „да" и позволява на говорещия да го манипулира в постъпките и в решенията му.

Подобна е и целта на метафразите „Както навярно сами разбирате (знаете, съзнавате)" и „без съмнение", които внушават на слушателя, че той всъщност вече е запознат с фактите или че ако отговори отрицателно, значи не е достатъчно умен, за да разбира и да осмисля какво му се казва.

И в двата случая слушателят е манипулиран да отговори с „да". Когато чуете някой да ви казва, че прави Или че казва нещо само „от добросърдечие" (или „от великодушие", „поради доброто си сърце"), знайте че в повечето случаи съответният човек възнамерява да ви направи на глупак и бъдете нащрек, защото помислите му вероятно не са особено чисти. Във варианта си „от милосърдие", тази метафраза често се употребява за облекчение на съвестта, когато давате пари за благотворителна цел, подтиквани единствено от желанието да се отървете и да не бъдете притеснявани и занапред от някой упорит събирач на средства за благотворителна дейност, който често-често чука на вратата ви.

„Би трябвало" (с варианти „би следвало", „добре би било ако") се превежда като „по мое мнение" и всъщност е една от най-манипулативните фрази в английския език. „Вие несъмнено съзнавате, че би трябвало да постъпите по най-правилния начин" в действителност означава „Направи точно това, което ти казвам!".

Наред с всичко друго, навсякъде около нас бъка от клюкари и празнодумци, чийто единствен смисъл на живота изглежда е да препредават, като „разкрасяват" допълнително, всички слухове, които чуят или измислят сами. Тяхното желание да разпространяват информация за другите е толкова натрапчиво и направо маниакално, че подсъзнателно те се опитват да го прикрият с метафрази от рода на „Просто няма да повярваш, но...", „Не би трябвало да ти го казвам, но..." и „Никому ни дума за това". Метафразата „Не желая да разпространявам клюки" обикновено се превежда като „Умирам си да разпространявам клюки". „Не желая да слушам каквито и да било непочтени слухове" често означава „Мини направо към гнусничките подробности". „Знам, че това изобщо не е моя работа" обикновено се превежда като „Я да видим дали не мога да си пъхна носа в тая работа".

„Надявам се пo-скоро, че..." е мъдър начин да не изказвате собствено мнение, като същевременно внушавате тъкмо обратното - че изказвате собствено мнение. Неотдавна един много известен политик каза: „Надявам се пo-скоро, че данъците няма да се повишават повече до края на годината". В така употребената метафраза "Надявам се пo-скоро, че...", „пo-скоро" се превежда като „при нормално разитие на нещата", а „надявам се" означава мислено пожелание, тоест политикът иска да каже, че не би желал подобно нещо да се случи. В пълен превод от метаезик фразата звучи по следния начин: „При нормално развитие на нещата, не бих желал данъците да се повишат, но независимо от това, те вероятно ще се повишат". Два месеца след това негово изказване бяха въведени данъкът върху пенсиите и облагането на спестяванията.

„Бих могъл да кажа нещичко по въпроса" приканва слушателя да отвърне: „Ами чудесно, давай, кажи го!". Тази метафраза се употребява с две цели - като хумористична закачка и като стръв за започване на спор. В хумористичен контекст фразата налага отговор „Кажи го де!", а след като говорещият каже каквото има да казва, слушателят е длъжен да се разсмее. Когато е употребена като стръв, на която слушателят трябва да клъвне, за да се започне спор, нещата звучат по следния начин:

Боб: Сю е толкова чистосърдечно и морално момиче. (Прави задочен колшлимент па трето лице.)

Сали: Бих могла да кажа нещичко по въпроса. (Хвърля стръвта.)

Боб: (С подозрение и любопитство.) Какво имаш предвид? (Захапал е стръвта, кукичката е забита в него, кордата е опъната, поплавъкът потъва.)

Сали: Не бих искала да разпространявам клюки, но... (И следва доста мръсничко клюкарстване по адрес на Сю.)

Щеше да е по-добре Боб да беше пренебрегнал стръвта, да беше сменил темата или приключил набързо и категорично разговора. Вместо това обаче той се хваща на въдицата на Сали, и ето го повлечен от кукичката й, като вероятно в края на разговора им ще се чувства изкормен като риба. Други две любими метафрази са „Не ме разбирайте погрешно", което в превод означава „Това, което се каня да кажа, няма да ви хареса, но изобщо не ми пука", и „Не става дума за парите, а за принципа", което обикновено означава „Точно за парите става дума". (Ако чуете тази метафраза, по-добре си проверете съдържанието на портфейла, преди да се разделите с говорещия.)




Каталог: onobrazovanie -> files -> 2017
2017 -> Българският експресионизъм в програмни статии и есета. Експресионистичната поетика в творбите на Гео Милев, Чавдар Мутафов, в „Пролетен вятър на Никола Фурнаджиев и други
2017 -> Литература между първата и втората световна война
2017 -> Литература Лит критика през 60- те години
2017 -> Същност на категорията текст І. Граници на понятието текст
2017 -> 1. Време на възражданьето
2017 -> Старобългарска литература (Презентация )
2017 -> Българска фолклорна култура. Класификация на фолклорните текстове
2017 -> 1. Предмет на текстолингвистиката. Текстолингвистиката и другите езиковедски и неезиковедски науки
2017 -> Българска литература през 80-те години. Националноосбодителните борби и литературата
2017 -> Морфологията като дял от граматиката


Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   12




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница