Други подходящи начини за отправяне на похвали

Това са комплименти, които трябва да стигнат до ушите на друг човек, а не са предназначени за този, пред когото ги изричате. Можете да направите комплимент на трети човек, като го похвалите пред вашия събеседник, когато знаете, че обектът на вашето възхищение е на такова разстояние от вас, че има възможност да чуе думите ви. Или пък да го кажете на някого -на най-добрия приятел на съответния човек или на местната клюкарка - за които сте сигурни, че по всяка вероятност ще му го предадат. Комплиментите и похвалите, отправени публично по някой от споменатите начини, звучат дори още по-достоверно и биват оценени още по-високо, отколкото онези, изказани на четири очи.

При този вид комплименти някой ви е споменал, че харесва поведението, външния вид или нещо от притежанията на друг човек и вие му препредавате тази похвала, като добавяте и нотка на личен интерес.

Както и при пряко отправяните комплименти, и тук също е добре да добавяте въпрос към основното си твърдение. Например: „Джон ми каза, че вие сте най-добрият играч в нашия спортен клуб, защото никой не може да ви победи. В какво се крие тайната на успеха ви?"

Когато някой търговски представител се обажда по телефона на потенциален купувач, за да си уреди среща с него, може да използва този вид похвали, които дори ако са преувеличени, все пак правят комплимент на съответния човек, а понякога могат и да го разсмеят, което пък ще премахне напрежението и така продавачът ще има по-голям шанс за среща с евентуалния купувач. Например продавачът казва по телефона: „Чух, че вие сте най-добрият счетоводител в целия град и ви се обаждам, за да ви попитам дали наистина е така?".

При този вид комплименти вашите думи и действия издават възхищението ви от съответния човек, макар и да не му го казвате направо. Например, когато молите някого за съвет, по този начин вие косвено му давате да разбере, че цените преценките и интелигентността му. Когато питате някого за името му или се обръщате към него по име, вие косвено му показвате, че той е от значение за вас. Ето какво споделя Робърт Соудик, работил съвместно с американския президент Джон ф. Кенеди при заснемането на телевизионните серии „Досиета на куража", за поведението на Кенеди, което косвено показвало уважението му към неговия събеседник: караше ви да мислите, че за него няма пo-важно нещо на света от това, да ви задава въпроси и да изслушва, изключително съсредоточено, вашите отговори. И ви ставаше пределно ясно, че докато разговаря с вас, той изцяло е изключил от съзнанието си и миналото, и бъдещето."

Когато започнете да правите повече комплименти на другите хора, в отговор на това ваше поведение те също ще ви хвалят по-често. Но ако искате тази размяна на положителни оценки да продължи, много е важно да помогнете на онези, които ви се възхищават, да се отърсят от задръжките си и да изказват открито мнението си за вас. Но това няма да стане, ако се извръщате притеснено встрани, отричате и омаловажавате комплиментите им или бързо-бързо сменяте темата на разговора.

Затова пък, ако, когато някой ви похвали, вие го погледнете в очите и откликнете положително на комплимента му, той вероятно ще се почувства възнаграден и насърчен да продължава в същия дух. Ако умело е допълнил комплимента си с последващ въпрос, на вас ви остава само да се усмихнете, да му благодарите и да отговорите на запитването му. Ако не ви е задал въпрос, можете да се усмихнете и да му благодарите - и дори да му кажете как ви е накарала да се почувствате неговата похвала. Ето няколко примера на съвсем простички отговори:

Найгел:

Карла:

Мериън:

Ако усвоите изкуството да правите искрени комплименти и чистосърдечно да хвалите хората, това ще се отрази благоприятно на личните, социалните и деловите ви контакти. Умело отправяните комплименти ще ви направят популярни, ще ви помогнат да поддържате топли взаимоотношения с другите хора и ще ви донесат успех в сделките.

Умението да приемате и да отвръщате по подходящ начин на искрените комплименти ще покаже на хората, че имате добро самочувствие. И още нещо не бива да забравяте: освен че е белег за ниско самочувствие, отричането или подценяването на нечий искрен комплимент обикновено се възприема твърде лично от човека, който ви го е направил - все едно, че отхвърляте самия него.

Седма глава

Как да позволите на другите хора да узнаят какво представлявате в действителност

Себеразкриване

Като задавате въпроси с отворен край, правите искрени комплименти и слушате активно, вие ще помогнете на другите хора да ви харесват и ще ги насърчите да ви допуснат до своя душевен мир. Но също така ви е необходимо да усвоите и умението да се себеразкривате, за да могат и те да прозрат вашата съкровена същност. Хората, с които се запознавате и срещате, също биха искали да знаят някои неща за вас: какви са възгледите, интересите и ценностната ви система; къде живеете; как си изкарвате прехраната; как обичате да прекарвате свободното си време; къде сте били и къде ще ходите; какви бъдещи контакти сте склонни да установите с тях. Сведенията, които ще им дадете самите вие по всички тези въпроси, ще им помогнат да решат какъв тип взаимоотношения евентуално биха могли да поддържат с вас за в бъдеще.

Ако ви се струва, че по-близките ви връзки с хората често умират преди още дори да са започнали да се развиват истински, то вероятно се дължи на факта, че не им предоставяте достатъчно сведения за това, какво представлявате в действителност. Нереалистично е да очаквате непознатите или малко познатите ви хора да проявяват загриженост за вас. Хората проявяват загриженост единствено към онези, с които са по-тясно свързани. А значението на себеразкриването е жизненоважно за установяването на по-близки взаимоотношения с околните.

Ако се провалите в себеразкриването, събеседниците ви в най-добрия случай ще ви възприемат като загадъчна личност и ще бъдат заинтригувани, но много скоро ще се отчаят от липсата на отзивчивост от ваша страна при взаимния обмен на лична информация и ще решат, че вероятно не желаете да се сближите с тях, че сте темерути или че имате психични проблеми.

Себеразкриването може да бъде изпълнен с удоволствие процес на взаимно опознаване. Единият от събеседниците започва малко по малко да разбулва истинската си същност, с надеждата, че когато другият започне да го опознава такъв, какъвто е в действителност, това ще подсили интереса и желанието му да узнава все нови и нови неща, а същевременно и ще го насърчи също да започне да се себеразкрива.

Процесът на себеразкриване е симетричен, а това означава, че обикновено хората, с които общувате, откриват пред вас съкровената си същност дотолкова, доколкото и вие откривате вашата пред тях. Рядко някой от партньорите или събеседниците разкрива много повече от другия – с изключение при психо-терапевтичните сеанси.

В междуличностните си взаимоотношения и връзки от всякакъв характер можете да допринесете за взаимното опознаване и себеразкриване, като подтикнете проявите на симетричност. Задавайте въпроси, показвайте интерес към отговорите, които получавате, а после се опитайте да свържете тези отговори със собствените си познания и житейски опит. И ако другият човек не е някой грубиян или егоцентрик, той много скоро също ще започне да ви задава въпроси, за да ви подтикне и вие да се себеразкривате. Ето един пример за това, как протича този процес:

Гари: Здравей! Ти май отскоро членуваш в този клуб, нали?

Джийн: Да, днес идвам за втори път.. Наскоро се преместих да живея в този град.

Гари: И аз самият съм нов тук. Какво те доведе в този край?

Джийн: фирмата, за която работя, си премести седалището тук и понеже съм главният й счетоводител, аз също трябваше да дойда.

Гари: Възхищавам ти се, че можеш да си изкарваш прехраната, като оправяш сметките на цяла фирма. Аз самият съм фотограф за „Дейли сън" и да ти призная, често ми е трудно да оправя и собствените си сметки.

Джийн: фотограф ли? Как се хвана с тази професия?

Можете да подтикнете процеса на себеразкриване и като сами дадете пример за отговорите, които желаете да получите, тоест като ги моделирате. Например, ако искате да узнаете малкото име на някой човек, най-голяма вероятност има да го научите, като кажете: „Впрочем, аз съм Алън. А вие как се казвате?" (Ако ви интересува и фамилията на съответния човек, представете се и с вашите име и фамилия). Това важи за адресите, за телефонните номера и за всички други факти, а също за мненията и за чувствата. Когато вие първи разкривате нещо за себе си, с това ясно показвате на другия човек, че става дума за обмен на информация, а не за разпит, като същевременно недвусмислено му давате да разбере точно какъв отговор очаквате от него. Моделирането на отговорите улеснява другите хора да започнат също да се себеразкриват.

Себеразкриването протича симетрично и с нарастването на доверието между двамата събеседници, съдържанието на обменяната лична информация става по-задълбочено. С разгръщането на разговора - както впрочем и с разгръщането на всяка междуличностна връзка - взаимодействието между двамата събеседници / партньори постепенно придобива все по-голямо значение и смисъл.

Общуването между двама души обикновено преминава през четири етапа: етап на клишетата, етап на фактите, етап на мненията и етап на чувствата.

Клишета

Когато двама души се запознават, взаимоотношенията им почти винаги започват с размяна на клишета. Посредством този ритуал двамата един вид „признават" взаимното си съществуване, а понякога и си дават знак, че са готови да поемат по пътя на обмен на по-съществена информация.

Типичните начални фрази на този ритуал включват клишетата: „Здравейте", „Как сте?", „Добър ден.

Радвам се да ви видя", „Радвам се да се запознаем" и други подобни.

И тъй като тези начални ритуални фрази нямат за цел обмен на информация, от вас се очаква да отговорите с подобни простички клишета например: „Здравейте", „И аз също се радвам да се запозная с вас" и т. н.

Ако се окаже, че и двамата с вашия събеседник сте еднакво незаинтересовани от задълбочаване на общуването и не желаете да обсъждате по-съществени теми, вероятно ще предпочетете да прекарате времето си, като отговаряте по-пространно на тези ритуални начални фрази или като подхванете други незначителни теми клишета например: „Как ви се струва времето днес?", „Как вървят нещата в работата?", „Как са децата?", „Я кажи, какво стана с уроците ти по танци?", „Какво ще кажеш за снощния мач?" и т. н.

След като са си разменили ритуалните начални клишета и в случай че са еднакво заинтересовани от задълбочаване на взаимоотношенията, хората обикновено преминават към обмен на факти. При нови запознанства, това са най-вече основни факти от живота. При вече установени връзки, обикновено се разменя информация за настоящето развитие на вече известни факти.

„Работя като дърводелец в града."

„Всяка събота ходя на сърф."

„Леля ми дойде на гости и я развеждам да й покажа забележителностите."

„фирмата ми ме командирова тук за две седмици, за да участвам в един семинар."

В ранния си стадий обменът на факти много наподобява интервю за постъпване на работа. Всеки от събеседниците се опитва да открие дали между двамата има достатъчно общи неща, които да насърчат и да осмислят установяването на евентуална по-близка връзка. Този водещ мотив на предварителните разговори проличава ясно в следния диалог:

Съседът: Я кажи, Ал, обичаш ли да играеш тенис? Тук сме заформили една групичка и всяка събота се срещаме на корта.

Алън: Не, всъщност съм доста равнодушен към тениса. А ти ходиш ли да тичаш?

Съседът: Не, но пък редовно вдигам тежести.

Алън: Е, и аз с удоволствие бих го правил от време на време, но се боя, че няма да пасне на тренировките ми по бойни изкуства. Ти явно не тренираш бойни изкуства, нали?

Съседът: Не.

И така нататък. След малко двамата си разменят по една усмивка и се разделят с ритуалната фраза клише „До скоро". Но тъй като не са открили почти нищо общо помежду си, което да споделят и занапред, няма нищо чудно в това, че никой от тях така и не направи опит да поднови и задълбочи познанството.

Мнения

„Предпочитам да живея в малък град, където да познавам всеки."

„Трябва да инвестираш в среброто, ако наистина искаш да направиш пари."

„Ще ми се да походя повечко по срещи, преди да се обвържа сериозно с някого."

Изказването на мнения дава на другите хора по-голяма възможност да надзърнат в съкровената ви същност, отколкото фактите или клишетата. Ако някой човек иска да прозре какво представлявате в действителност, ще може да го направи много по-добре, като узнае възгледите ви относно политиката, парите и любовта, отколкото това, че сте израснали в Сидней и сте библиотекар. Ако изказвате открито и непосредствено мненията си, по този начин вие подавате на събеседника си материал, въз основа на който да завърже интересен разговор. От друга страна обаче, ако налагате възгледите си като необорим факт, то вие - както казва Уил Роджърс - „не оставяте ни капчица съмнение, за което да се закачи разговорът". Всеки човек възприема действителността от малко по-различна гледна точка, а разкриването и изследването на тези различия е едновременно и поучително, и безкрайно вълнуващо.

Чувства

Чувствата се отличават от фактите и от мненията по това, че минават отвъд простото описание на случилото се и на вашия възглед за него - те предават вашето емоционално отношение към станалото. Ето защо обикновено се смята, че когато давате израз на чувствата си, предоставяте и най-голяма възможност на събеседника си да надзърне в съкровената ви същност и да прозре какво представлявате в действителност. Следните примери ще ви помогнат да отличите по-ясно разликите:

Факт: Съществува дискриминация на жените при заемане на ключови работни места.

Мнение: Жените би трябвало да бъдат назначавани на работа при равни условия с мъжете.

Чувство: Бях и бясна, и отчаяна, когато назначиха Джон Робъртс, а не мен.

Факт: Дневно задавам поне по пет въпроса с отворен край.

Мнение: Струваше си труда да задавам въпроси с отворен край.

Чувство: Щастлива съм, че хората ми откликват много по-положително, откакто започнах да задавам въпроси с отворен край.

От голямо значение е да споделяте лични факти и да изказвате собствени мнения, но ако едновременно с това не разкривате и чувствата си, хората ще започнат да ви възприемат като студени, изплъзващи се и незаинтересовани от възможността да ги опознаете и да се сближите с тях. И нещо повече, ако непрекъснато потискате емоциите си дълбоко във вас, съществува голяма вероятност да развиете редица най-различни физически и душевни заболявания. На всеки му се е случвало да съжалява за загубата на приятел, да изпитва възторга след победа, изтощението след решаване на сложен проблем, упойващата топлина на някой летен ден, мъката от това, да се чувстваш самотен в тълпата... Всеки се надява да срещне в живота си любов, радост и безрезервна преданост. Когато разкривате подобни чувства пред другите хора, вие ги насърчавате да се отъждествяват с вас и на свой ред също да споделят съкровените си изживявания. И нещо повече, когато се себеразкривате, вие си спестявате разочарованието и водещата до самоунищожение надежда, че другите хора ще зачитат и ще се съобразяват с чувствата ви, въпреки че самите вие никога не сте им казали какви всъщност са тези ваши чувства.

Как да заинтригувате другите със своите себеразкрития

Ако искате другите хора да проявяват интерес към онова, което споделяте с тях, необходимо е не само да изреждате факти, но и да им кажете по какъв начин вие самите сте свързани с тези факти. Алън Гарнър си спомня за един мъж, който му се оплаквал, че никой не обръща почти никакво внимание на думите му, независимо какво споделял за себе си. Тогава Алън му предложил да разиграят някоя простичка примерна ситуация, за да открият къде се крие проблемът. „Как прекарахте последната си ваканция?", попитал Алън мъжа, който отговорил: „С жена ми отидохме с колата до Лае Вегас и отседнахме в хотел „Юниън Плаза", а после цял ден залагахме. Загубихме общо 50 долара и си прекарахме доста добре." Тогава Алън обяснил на мъжа, че макар и да изредил свързаните с пътуването факти, той всъщност изобщо не се себеразкрил. Говорил за ситуацията, но не и за себе си в тази ситуация, а именно това би довело до установяване на лични взаимоотношения. Тогава мъжът опитал да разкаже същата история по по-различен начин, този път писмено, и ето резултатът: „Сю и аз отидохме с колата до Лос Вегас, за да вкусим от прословутите удоволствия на хазарта. Аз започнах от автоматите със залог от по десет цента, като си бях наумил да профукам два-три долара и после да спра. След няколко минути обаче дръпнах ръчката и... ето ме звездата на заведението!

Зазвъняха звънци, запламтяха червени лампички, всички ме гледат и ми се усмихват! Беше страхотно вълнуващо! Бях победител! Е, наистина, печалбата ми беше само 7,50 долара, но аз бях толкова възбуден и щастлив, сякаш бях спечелил цял милион! Това чувство ми замая до такава степен главата и ми допадна толкова много, че прекарах цели пет часа и пропилях още 32 долара на същия автомат, обладан от надежда да ме споходи отново!"

Една жена също сподели, че изпитва трудност да предизвика интереса на другите хора към онова, което им разкрива от себе си. Ето по какъв начин описа тя отначало как си изкарва прехраната: „Деловодителка съм на няколко малки фирми. Поддържам в ред всичките им фактури и следя да не стават грешки при плащането на данъците."

След като „въвлече" и себе си в описаната ситуация, разказът й вече звучеше по следния начин: „Работя като счетоводителка за няколко малки фирми. Понякога ми се случва, както си вписвам различните цифри в счетоводните документи, изведнъж да се сетя, че всъщност става дума за хиляди и хиляди долари, и тогава направо се изприщвам от страх да не сбъркам нещо. Започвам отново да проверявам всичко от самото начало, само и само да съм сигурна, че не съм допуснала някоя случайна грешка.

Понякога счетоводните баланси, които ми предоставят, са наистина страхотно объркани - истинско гъмжило от разпилени и сякаш случайни цифри. И макар че това ме кара да се ядосвам и да мърморя, аз всъщност обичам предизвикателството и чувството на удовлетворение, когато успея да сложа всяко нещо на мястото му и в крайна сметка балансът да излезе" И макар това да е твърде пространно описание на същината на съответната работа, ако започнете да записвате всичко онова, което искате да разкриете от себе си, скоро ще се уверите по какъв именно начин можете да изразявате чувствата си в една или друга ситуация. А когато схванете „трика", ще можете да съкратите отговорите си до един-единствен абзац и пак да приковавате вниманието на слушателите си.

Ако преувеличавате собствените си добродетели, прикривате недостатъците си или се опитвате да нагаждате идеите си спрямо желанията на другите хора, вие не само намалявате шанса си да постигнете успех в обществото, но и сами си създавате ред проблеми. Създаването на погрешно впечатление неминуемо ще доведе до един от следните два варианта:

1. Съответният човек ще ви отхвърли, защото няма да се почувства привлечен от „съвършената" личност, за каквато сте се представили. А това ще ви накара да съжалявате, че не сте се опитали да го накарате да ви приеме такива, каквито сте.

2. Съответният човек ще бъде привлечен от обичливата персона, за която сте се представили. Ако стане така обаче, сами ще се лишите от възможността да се насладите на неговата топлота и безрезервна привързаност - ще ги получава измисленият от вас образ, а не вие. И нещо повече, в такъв случай никога няма да можете да се отпуснете и да бъдете такива, каквито сте в действителност, защото ще се страхувате, че измамата ви ще бъде разкрита. Почти сигурно е, че най-добрият изход от така създалото се положение ще е да разплетете лъжите си. Ето два примера, върху които си струва да поразмислите:

Вики:

„С Дан се бяхме запознали наскоро и стана така, че при една среща заговорихме за деца. Той каза, че наистина страхотно обича децата и че би искал да има цяла сюрия свои собствени. Съгласих се с неговата гледна точка по въпроса, защото си мислех, че той точно това би желал да чуе от мен. Но истината е, че аз самата за нищо на света не бих приела цял живот да трябва да се разправям с банда хлапетии. Просто не съм жена от майчински тип. След известно време обаче с Дан доста се сближихме и той започна да настоява да се оженим. Е, нямаше мърдане, трябваше да му призная истината за отношението ми по въпроса за децата! За жалост това сложи край на връзката ни. Чувствах се дълбоко нещастна от цялата тази неразбория и все още ми е много мъчно. От време на време срещам Дан, но той ме отбягва."

„С Джордж се запознах на тенискорта. Поканих го да направим една игра, но му се представих за адвокат - струваше ми се тъпо да му кажа, че си изкарвам прехраната, като събирам парите от покеравтоматите. През следващите няколко седмици често се срещахме на корта и играехме заедно. Той дори ми предложи да ме запознае с някаква страхотна секретарка от неговия офис. Един ден обаче Джордж ми се обади от затвора и каза, че има нужда от адвокат и че иска аз да поема случая му. Какво можех да направя? Е, това бе краят. Никога повече нито ми се обади, нито се появи на кортовете, където се срещахме преди." Когато се запознавате с нови хора, е много по-разумно да бъдете искрени и точни в себеразкриването. Е, ако ли пък се окаже, че някой от тях би предпочел да има за приятел по-скоро човек, който да е по-богат от вас, по-консервативен или да си пада примерно по марките или по колите антики - нещо абсолютно безинтересно за вас самите - чудесно. Вие определено нямате абсолютно никаква вина, че не споделяте хобитата на съответния човек. Помислете си за някои хора, на които се възхищавате и с които бихте искали да поговорите, ако ви се отдаде такава възможност - може би с Роналд Рейгьн, Джоан Колинс, Маргарет Тачър, Мохамед Али, Пол Маккартни, Джон Траволта, Брус Спринг-стийн или Уди Алън. Те са сред най-популярните личности на света и при все това никой от тях не може да се похвали, че е обект на всеобщо одобрение. Е, щом дори тези хора и другите като тях не могат да го постигнат, нима е реалистично да очаквате, че вие самите ще се харесате на абсолютно всеки? Това е невъзможно. Ето защо ще постъпите много по-умно, ако искрено и откровено давате израз на истинската си същност и позволите на онези хора, които ви харесват, да станат ваши приятели.

Себеразкриването обикновено ще ви помага да установявате и да поддържате стойностни и удовлетворителни взаимоотношения и връзки на близост и интимност, но само ако хората, пред които показвате съкровената си същност, са убедени във вашата искреност. Съществуват три подходящи начина, чрез които можете да увеличите вероятността другите да ви повярват.

* Бъдете конкретни.

При себеразкриването си служете с имена, дати, подробности за местата, които споменавате. Например изявлението „През 1982-а работих в Европа" звучи много по-малко достоверно, отколкото ако кажете „През лятото на 1982-а преподавах английски език в Швеция, и по-конкретно в Малмьо." Вместо да описвате как се чувствате, като си служите единствено с най-общи термини - „уморен", „щастлив", „ядосан", старайте се да създавате словесни картини. Например, ако кажете: „Обля ме студена пот", „Коленете ми се разтрепериха" или „Отворих уста да извикам, но от нея не излезе ни звук", това ще прозвучи много по-достоверно (и много по-интересно), отколкото простичкото изявление „Уплаших се".

* Разкрийте и някои свои отрицателни черти.

Ако разкриете и създадете у другите балансирана представа за самите себе си, има много по-голяма вероятност те да ви повярват, отколкото ако се представите в изцяло положителна светлина. Успехите ви в службата или на тенискорта например, ше звучат много по-достоверно, ако едновременно с това разкажете и за някои проблеми, с които сте се сблъскали и които са ви затруднили.

* Оставете другите хора да ви убеждават.

Ако не налагате незабавно своето мнение, а подемете със съответния човек дискусия относно всички „за" и „против" по дадена тема, има много по-голяма вероятност заключението или решението, до което той ви убеди да стигнете, да се окаже вашето собствено, а междувременно неговата малка „победа" да го настрои по-благодушно към вас.