Метод на формализацията. При този метод се изследва предимно формата на обекта. В основата му лежи категорията структура. Под форма се разбират именно структурните връзки, отношенията между елементите на цялото; Метод на моделирането



Дата14.12.2017
Размер267.9 Kb.
Предмет на настоящето изследване е вътрешносистемната лексикална омонимия в българския, руския и чешкия език. Придържаме се към схващането, че структурата на омонимията притежава както повърхнинни (т. е. хоризонтални), така и дълбочинни (т. е. вертикални) параметри, кореспондиращи си със синхронията и диахронията, и поради това погледът ни е едновременно синхронен и диахронен (навсякъде в изложението “повърхнинен” и “синхронен”, от една страна, и “дълбочинен” и “диахронен”, от друга, се употребяват като синонимни термини).

Методиката, която използуваме, включва някои дедуктивни методи от логиката :



  1. Аксиоматичен метод. Чрез този метод се създават формализирани теории, които си служат със символен език. Всички аксиоми се използуват чрез формули, а формулите се разглеждат като последователност от знакови означения. Аксиомите се построяват чрез логическата връзка “Ако ..... , то ..... “. Приложението на този метод предполага приложението на формализацията и символизацията. Аксиомите трябва да се подчиняват на логическия закон за непротиворечието, т. е. да не могат да се извеждат две противоречиви твърдения едновременно :

А и не-А;

  1. Метод на формализацията. При този метод се изследва предимно формата на обекта. В основата му лежи категорията структура. Под форма се разбират именно структурните връзки, отношенията между елементите на цялото;

  2. Метод на моделирането. Моделът е изкуствено създаден обект, експониран символно. С негова помощ се абстрахират и отрязват определени признаци на предметите. Моделът обаче не предполага изменението и развитието на явленията. Той отразява нещата в устойчив и статичен вид.

Структурните конструкти, които използуваме в работата си, са :



  1. Комбинаторната матрица;

  2. Моделът на полевата структура.

Основните изследователски задачи, които си поставяме, целят да се представят възможно по-плътно и чрез различна методика проблемите на омонимията :



  1. Точно и обективно да се представи как през десетилетията търпи развитие разбирането за омонимията;

  2. Да се проследи в типологичен план общото и различното при лексикалната омонимия в трите, избрани от нас, езика с цел да се докаже принадлежността на лексикалната омонимия към лексикално-семантичните универсалии;

  3. Да се изработят повърхнинни омонимни модели на основата единни спецификатори, да се установят структурните зависимости между тях, както и дистрибуцията им;

  4. Да се изработят отделни повърхнинни омонимни матрици за българския, руския и чешкия език;

  5. В изработените дълбочинни матрици да се покаже генерирането на дълбочинните модели като резултат от дистрибуцията на специфичните дълбочинни спецификатори;

  6. Да се разкрие пораждането на повърхнинните модели от дълбочинните.

Не си поставяме за цел пълното представяне на емпиричния материал, а само неговото типологично разглеждане.

Смятаме, че от всички лексикално-семантични явлвния омонимията е може би най-подходяща за формално разглеждане поради консолидиралото се убеждение, че при нея лексикалното значение не играе решаваща роля за детерминирането ù, или ако играе, то е доколкото положителната стойност на този спецификатор задължително трябва да отсъства. Ролевантна е формата.

Работната хипотеза се основава на комбинаторните възможности и на дистрибуцията на четири релевантни спецификатора [ ]. Диференциалните признаци са компоненти на двата основни члена в дихотомията форма-съдържание :[A] – звукова форма, [B] – графична форма, [C] – лексикално значение, [D] – граматично значение. Знаците / + / и / - / са съответно двете полюсни стойности на признака :

/ + / има стойност на еднакво, тъждествено;

/ - / има стойност на нееднакво, нетъждествено.

В работата си използуваме следните символни означения на частите на речта :


  1. Substantivum ;

  2. Adiectivum ;

  3. Pronomen

  4. Numerale ;

  5. Verbum ;

  6. Adverbium ;

  7. Praepositio ;

  8. Particula ;

  9. Coniunctio ;

  10. Interiectio ;

Като се опираме на повърхнинните и дълбочинните параметри на структурата на омонимията, проследяваме как се конструира конфигурацията на повърхнинните и на дълбочинните модели.

В композиционно отношение работата ни се състои от три глави, речник на ексцерпираните примери и списък на използуваната литература. Преводът на заглавията и на текстовете от научни изследвания, публикувани на чужди езици, е мой. При превода на отделните руски и чешки лексеми се привежда както еднословен семантичен еквивалент, така и тълковно описание.




Първа глава

Проблемите на омонимията в лингвистичната


литература, посветена на българския, руския и

чешкия език
В първа глава проследяваме, доколкото това е възможно, хронологията на осъзнаването на проблема и различните интерпретации на явлението. Акцентуваме на тези автори, при които е налице нов интерпретационен момент. Тъй като специалните монографични изследвания върху лексикалната омонимия са малко на брой /предимно от руски автори/, проследяваме и по-важните основни статии, публикувани в специализирания периодичен печат, и в двата речника на омонимите на руския език. Различните становища са представени обективно, независимо от нашата позиция.

Проблемите на омонимията присъстват в лексикалните изследвания на руските учени от петдесетте до деветдесетте години. Макар и не в такъв обем, но лексикалната омонимия е разгледана и от българските, и от чешките лексиколози. Въпреки многообразието на дефиниции и интерпретации, традицията е легитимирала убеждението, че лексикалната омонимия е ясно и почти безпроблемно семантично явление. Смятаме, че еднотипното му репрезентиране в традиционните по характер лексикологии само засилва това предупреждение.



Първа глава включва три раздела. Първият раздел разглежда проблемите на омонимията в лингвистичната литература, посветена на руския език. Въпросите, които занимават руските лингвисти, са свързани с:

  • дефинирането на лексикалната омонимия;

  • съотношението омнимия-полисемия;

  • опитите за съставяне на класификация на омонимите както според тяхната форма, така и според техния произход;

  • различните прояви на лексикалната омонимия;

  • осъзнаването на явлението като семантична универсалия.

Имената на някои от руските учени, които се занимават с проблемите на омонимията, са : Е. М. Галкина-Федорук (1952), М. М. Галинска (1956), В. И. Абаев (1957), Т. Н. Молошна (1958), В. В. Виноградов (1960), О. К. Кочинева (1967), С. С. Белокриницка (1960), Л. А. Вденска (1961), М. М. Фалкович (1960), О. С. Ахманова (1974), Н. П. Колесников (1976), Л. В. Малаховски (1974) и други.

Вторият раздел включва проблемите на омонимията в лингвистичната литература, посветена на българския език. Посочва се, че българските езиковедски изследвания, в които намират място въпросите на омонимията, са сравнително малко на брой. Освен няколкото статии (Чолакова, 1959; Пашов 1979; Балкански, 1979; Парзулова, 1993), специално посветени на въпросите на омонимията, се споменават и няколко учебника по лексикология (Зидарова, 1998; Георгиев, Русинов, 1979; Бояджиев, 1986; Георгиев, 1993; Вътов, 1995), в които поради характера на трудовете, омонимите се разглеждат наред с останалите лексикално-семантични явления. Макар и малко на брой, в посочените трудове се забелязва стремеж да се използуват теоретичните постижения на руските лингвисти в тази област. Всичко това се обвързва с материал от българската лексикална система и се допълва със собствени теоретични наблюдения и модификации, съобразени със спецификата на българския фактически материал. По този начин универсалното се преплита с националното, в търсенето на теоретични решения. В основни линии делитбата, която прави Т. Бояджиев (1986) на омонимите като лексикални и относителни, съвпада с нашата позиция : ядрени – периферни. Ние обаче локализираме и т. нар. лексикално-граматична омонимия в един от периферните пояси.

Теоретичния раздел разглежда проблемите на омонимията в лингвистичната литература, посветена на чешкия език. Лексикалната омонимия намира място преди всичко в трудовете, посветени на лексикално-семантичните проблеми като цяло, т. е. в учебниците по лексикология и семасиология. Според нас, това се дължи преди всичко на цялостната ориентация на чешката лингвистика още от времето на Пражката лингвистична школа в по-друга посока. Повече са проучени проблемите на речта, на функционалните стилове и теоретичните въпроси на книжовния език. Разглеждаме подробно следните автори : Б. Хавранек, А. Йедличка (1963), Б. Трънка (1967), В. Шмилауер (1972), П. Хаусер (1980), Й. Филипец, Фр. Чермак (1985). Класификацията, която прави П. Хаусер (1980, стр. 79), за нас е водеща при изработването на чешките омонимни модели и на чешката матрица. Като цяло прави впечатление, че омографите или се изпускат от чешките омонимни класификации поради невъзможността (заради фиксирането на първата сричка ударение в чешкия език) да им се потърси аналогичен еквивалент (като например руския зàмок – замòк), или ако се включват в класификациите, за тях се подбира такъв илюстративен материал, чието място не е безспорно.

Изводите, до които достигаме след проучването на лингвистичната литература, посветена на проблема, в трите езика, представяме в обобщението към първа глава. Обобщения :

  1. В българския, руския и чешкия език лексикално-семантичното явление омонимия е закономерна част от лексикалната семантика на съответния език.

  2. Налага се убеждението, че лексикалната омонимия е системно езиково явление, което логично произтича от вътрешните закони на лексикално-семантичната субсистема.

  3. Общото при повечето изследователи е, че се опитват да определят семантичните граници на лексемата-омоним, а оттук – нейния семантичен обем.

  4. Търси се лексикографската стойност на приложение на лексикалната омонимия и полисемия.

  5. Типологичното изследване на лексикалната омонимия утвърждава убеждението ни, че тя може да се квалифицира като семантична универсалия.

Очертават се две разбирания за омонимията – по-широко и по-тясно. По-тясното разбиране включва в обема на понятието само тъй наречената същинска омонимия, т. е. само лексеми, които са от една и съща част на речта. Така се покриват изцяло словоизменителните им парадигми. По-широкото разбиране включва и несъщинските ù проявления – омофони, омографи, омоформи, лексикално-граматични омоними. За целите на нашето изследване приемаме по-широкото разбиране на омонимията. Междусловната омонимия и синтактичната омонимия остават извън обсега на вниманието ни. Като работна приемаме дефиницията за лексема на Т. Бояджиев (Бояджиев; 1986, стр. 26). При дефинирането на лексикално-семантичното явление омонимия ние също включваме два елемента : форма (фонетична, графична) и съдържание (лексикално, граматично). Дефиницията гласи : Омонимите са лексеми, които се характеризират с наличието на тъждествена звукова и графична форма, нетъждествено лексикално значение, тъждествено или нетъждествено граматично значение. В рамките на лексикалната омонимия различаваме :

  1. Ядрени лексикални омоними;

  2. Периферни лексикални омоними. Тук влизат несъщинските прояви на лексикалната омонимия (омофони, омографи, омоформи, “функционални” омоними-термин на О. С. Ахманова, 1986, стр. 374).

Локализираме несъщинските прояви на омонимията в отделни периферни пояси, които се различават по степен на близост или отдалеченост от ядрото.


Втора глава


Повърхнинни омонимни модели в българския,

руския и чешкия език.
В тази глава си поставяме за цел да анализираме проблема от гледна точка на структурната типология. Основа на нашите разсъждения е комбинаторната матрица на Л. В. Малаховски (Малаховски, 1974, стр. 275), в която авторът на базата на универсални критерии-признаци се е опитал да покаже, че лексикално семантичното явление омонимия е езиков факт, който може да бъде причислен към езиковите универсалии. Матрицата му представлява потенциален модел, който той не изпълва с конкретен материал. Проследяваме дали за трите избрани от нас езика е релевантен сходен матричен модел, или всеки език си изработва свои модели за поведение на омонимите. Освен споменатата комбинаторна матрица на Л. В. Малаховски изграждаме своя хипотеза. Тя включва създаването на аксиоми и правила, произтичащи от четирите релевантни спецификатора, които конструират същността на лексикалната омонимия. Всеки модел се тества с помощта на определен набор от твърдения (аксиоми) и правила (с възможни и допустими изключения). Изработените от нас забрани не позволяват на определени “гранични” омонимни двойки да “мигрират” в друг модел (ядрен или периферен).

Въвеждаме нови работни понятия, изработени за нуждите на хипотезата ни. Образуват йерархия, в която всеки следващ член обхваща предходния.



  1. Омонимен конституент. Терминът е условен, защото, за да бъде една лексема определена като омонимия, тя трябва да се съотнася с друга подобна и идентична на нея. Сама за себе си никоя лексема не може да бъде детерминирана като омоним. Трансформира се в омоним, благодарение на участието си в дадена омонимна позиция. Условно означаваме омонимните конституенти със символите : S, V, Ad, Pro, Num, Adv, Praep, Part, Con, In.

  2. Омонимна опозиция. За да съществува омонимна опозиция ( = омонимна двойка, омонимно противопоставяне), тя трябва да включва в себе си най-малко два омонимни конституента. Опозицията, според нас, може да бъде хомогенна ( S1–S2; V1–V2; Pro1-Pro2 ) и нехомогенна ( S–V; V-Pro). Под хомогенна разбираме такава омонимна опозиция, която включва еднородни конституенти. Ядрената омонимна опозиция е задължително хомогенна, докато периферните могат да бъдат както хомогенни, така и нехомогенни.

  3. Омонимна верига. Омонимната опозиция може да прерастне в омонимна верига, което означава, че опозицията от най-малко двучленна е в състояние да се превърне в безпределна. пОдобно на омонимната опозиция, омонимната верига може да бъде както хомогенна ( S1-S2-S3-.....-Sn), така и нехомогенна (S-V-Ad).

  4. Омонимната полева структура включва :

    1. Ядрени клетки;

    2. Периферни пояси.

Около ядрото се косолидира същинският омонимен модел, който назоваваме ядрен. На отделните периферни пояси (четири задължителни и два факултативни) се локализират несъщинските омонимни модели.


  1. Релевантните омонимни спецификатори произтичат от двуплановата същност на езиковата единица :

    1. Форма :

      1. Фонетична ;

      2. Графична .

    2. Съдържание :

      1. Лексикално значение ;

      2. Граматично значение .

  2. Омонимен модел. Представлява конкретна реализация на комбинаторните възможности и дистрибуции на четирите релевантни спецификатора. В зависимост от конфигурацията на спецификаторите си той се локализира в ядрото или в някой от периферните пояси.

  3. Омонимната матрица включва всички комбинаторни възможности и дистрибуции на релевантните спецификатори, които конструират омонимните модели. Тя е най-висшето структурно цяло в йерархията на омонимните понятия.

По-нататък в изложението заместваме традиционните наименования на ядрените и периферните лексикални омоними със съответните модели от комбинаторната матрица на Л. В. Малаховски.

Проследяваме гледните точки на И. И. Ревзин (Ревзин, 1977, стр. 45), Ю. Шрейдер (Шрейдер, 1973, стр. 64), Н. Чомски (Чомски, 1965, стр 245), И. А. Мелчук (Мелчук, 1974, стр. 13), Й. Пенчев (Пенчев, 1993, стр 11-12) относно спецификата на структурната лингвистика и различната употреба на понятието “модел” в лингвистиката и математиката. Подробно разглеждаме матрицата на Л. В. Малаховски. От възможните девет омонимни модела за трите славянски езика стават действителни пет задължителни и два факултативни модела. Получават се на базата на емпиричния материал. Конституентите на моделите могат да бъдат придружени от числов индекс (1, 2, 3, 4, ... , n), което означава, че съответният омонимен модел е ядрен. Освен от числов индекс символът може да бъде придружен и от буквен индекс (Ф). Поставен след символа, той означава, че става въпрос за негов парадигматичен вариант. Например българският V(Ф) може да бъде запълнен с глаголната словоформа казà (3л. ед. ч. , сег. вр.).



  1. Като задължителни омонимни модели се очертават : Модел №5, Модел №2, Модел №6, Модел №7, *Модел №10. Звездичката на Модел №10 показва неговата неимперативност за чешкия език. В случай, че чешкият език допусне и този модел, то тогава ще бъде вече “параметър на модула” (Пенчев, 1993, стр. 12). Това означава, че тази моделна хипотеза ще има едно частно решение за чешкия език, получено не по общите за българския и руския език принципи на конструиране и запълване на модел Модел №10.

  2. Факултативни омонимни модели :

    1. * Модел №1 – факултативен на Модел №2;

    2. * Модел №9 – факултативен на Модел №10.

Тяхната факултативност, маркирана със звезда, произтича от наличието на спецификатора [+D]. Това е мотивирано от мобилната граница, съответно между моделите 1 – 2 и моделите 9 – 10, което пък е предпоставка за миграция на омоними в указаната от стрелката посока.

Приемаме, че омонимията притежава полева структура (вж. Белошапкова, 1989, стр. 206), която се характеризира с наличието на ядро и периферия. Подялбата на омонимните модели в ядрото и периферията на омонимното поле изглежда по следния начин :



  1. Ядрени омонимни модели.

    1. Модел №2 ;

    2. Модел №6 ;

    3. Модел №7 ;

    4. Модел №10 ;

    5. Модел №2 е с факултативен вариант като Модел №1 ;

    6. Модел №10 е с факултативен вариант като Модел №9 .

За ядрен приемаме Модел №5, в който са изпълнени изискванията на различните автори, същинската омонимия да притежава спецификаторите (+ тъждествена звукова форма, + тъждествена графична форма, + тъждествено граматично значение, - тъждествено лексикално значение). Ядрената клетка се оказва едноместна и тя тотално се запълва от посочения модел. Що се отнася до периферните пояси, то спорен е въпросът как да бъдат локализирани те спрямо ядрото. След описване възможностите на отделните периферни модели, съобразявайки реалната близост или отдалеченост от ядрото, ги подреждаме по следния начин :

Първи периферен пояс – Модел №6 .

Втори периферен пояс – Модел №7 .

Трети периферен пояс – Модел №2 .

Четвърти периферен пояс – Модел №10 .


  1. Ядрен омонимен модел. За него построяваме една аксиома, две правила и две забрани. Аксиомата гласи следното : Ако една лексема-омоним е маркирана с признаците [+A], [+B], [+D] и не е маркирана с признака [+C], то тя е ядрена лексема-омоним  .

Отношенията между конституентите биват само хомогенни. Липсва индексът , което означава, че за ядрото е релевантна речниковата форма на омонимния конституент.

А. Български език. Материалът е ексцерпиран от два речника (Речник 1995 и Речник 1955, -57, -59).

От всички възможни и допустими конституентни комбинации за българския език са релевантни следните комбинации, получени след проучване на емпиричния материал : 1. До четириместна S верига (S1-S2; S1-S2-S3; S1-S2-S3-S4); 2. До триместна Ad верига (Ad1-Ad2; Ad1-Ad2-Ad3); 3. До триместна V верига (V1-V2; V1-V2-V3); 4. Само двуместна Part верига (Part1-Part2).



S1-S2 : àкция1 – àкция2; бал1 – бал2; банкèт1 – банкèт2; пръст1 – пръст2; богомòлка1 – богомòлка2.

S1-S2-S3-S4 : кит1 – кит2 – кит3 – кит4.

Ad1-Ad2 : бèлен1 – бèлен2; изнòсен1 – изнòсен2.

Ad1-Ad2-Ad3 : ударен1 – ударен2 – ударен3.

V1-V2 : довтàсвам1 – довтàсвам2; завùвам1 – завùвам2.

V1-V2-V3 : бъркам1 – бъркам2 – бъркам3.

Part1-Part2 : да1 – да2.


Б. Руски език. Материалът е ексцерпиран от четири речника (Речник 1981; Ожегов 1982; Ахманова 1986; Колесников 1978).

За руския език са релевантни следните конституентни комбинации : 1. До петместна S верига; 2. Само двуместна Ad верига; 3. До триместна V верига; 4. Само двуместна Adv верига. Примери :



S1-S2 : брак1 – брак2; бумàжник1 – бумàжник2; клуб1 – клуб2;

Ad1-Ad2 : глàсный1 – глàсный2; прàвый1 – прàвый2.

V1-V2 : душùть1 – душùть2; следùть1 – следùть2.

Adv1-Adv2 : нèкогда1 – нèкогда2.

В. Чешки език. Материалът е ексцерпиран от два речника (Речник 1978; Речник 1989).

За чешкия език са релевантни следните конституентни комбинации : 1. До четириместна S верига; 2. Само двуместна Ad верига; 3. Само двуместна V верига.



Примери :

S1-S2 : buchta1 – buchta2; kolej1 – kolej2; pokoj1 – pokoj2; třída1- třída2; výklad1 – výklad2.

S1-S2-S3 : klika1 – klika2 – klika3;

Ad1-Ad2 : ústavní1 – ústavní2;

V1-V2 : trávit1 – trávit2; tvrdit1 – tvrdit2.


  1. Периферни омонимни модели.

Дефинираме ги чрез една аксиома и едно допълнение към аксиомата. Аксиомата гласи : Ако една лексема-омоним е маркирана или не е маркирана с признаците [+C], [+D], т. е. притежава ги с обратен знак [-C], [-D], то тя е периферна лексема-омоним  Модел №2, Модел №6, Модел №10. С допълнението към аксиомата утвърждаваме наличието на Модел №7, който се оказва релевантен за трите езика.

1. Периферен пояс. Заема се от Модел №6 и в него се отделят две подмножества и . Подмножество се характеризира с частична парадигматична адекватност, която е обусловена от нехомогенния състав на неговите конституенти. Подмножество се характеризира с експлицитно изразена нехомогенност на конституентите, изграждащи омонимната верига. Конституентите са придружени от буквен индекс , което показва, че те не са лексикографски представени, защото манифестират словоформи. Допирната точка между двете подмножества е отсъствието на спецификатора [+D]. Ако омонимните вериги от подмножество , макар и не категорично, но все пак са лимитни, т. е. те са толкова на брой, колкото са зафиксирани в лексикографските справочници, то омонимните вериги от подмножество на практика са безпределни, което детерминира подмножество като отворено. Подробно са представени спецификаторите на двете подмножества в две Правила и две Забрани. Пресечните индикатори на двете подмножества са : 1. [- Парадигматична адекватност], обусловена от отсъствието на спецификатор [+D]; 2. Отсъствие на спецификатор [+C]; 3. [+ Хомогенност] на състава. Двете подмножества са разминават в следните индикаторни характеристики, които конституират тяхната специфика :

1. Числов индекс за подмножество и буквен индекс за подмножество ; 2. [- Проницаемост] за подмножество и [+ Проницаемост] за подмножество .



А. Български език. I. Подмножество на Модел №6. 1. С наличие на спецификатор [+ Хомогенност]. S1-S2 : дроб1 – дроб2, мед1 – мед2; V1-V2 : вùя1 – вùя2, допùрам1 – допùрам2. 2. С наличие на спецификатор [- Хомогенност]. S-Ad : глèзен – глèзен, кос – кос, пръстен – пръстен, стèпен – стèпен. S-S-Ad : лек – лек – лек. Ad-S : бос – бос, бýрен – бýрен, гол – гол, син – син, S-V : шùя – шùя. S-In : бàста – бàста. In-S : пас – пас.

II. Подмножество на модел на Модел №6 : S(Ф)-V(Ф) : кàца – кàца, следù – следù, прах – прах.



Б. Руски език. I. Подмножество на Модел №6. 1. С наличие на спецификатор [+ Хомогенност]. S1-S2 : соль1 – соль2. S1-S2-S3 : дробь1 дробь2 – дробь3. V1-V2 : жаль1 – жаль2, зреть1 – зреть2. 2. С наличие на спецификатор [- Хомогенност]. S-V : мочь – мочь, печь – печь.

II. Подмножество на Модел №6. S(Ф)-V(Ф) : стеклó – стеклó, стих – стих. V(Ф)-V(Ф) : лечý – лечý. S(Ф)-Num(Ф) : семью – семью. Pro(Ф)-V(Ф): мой – мой.



В. Чешки език. I. Подмножество на Модел №6. 1. С наличие на спецификатор [+ Хомогенност]. V1-V2 : žít1 – žít2. S1-S2 : rys1(-a) – rys2(-u), sekretár1 – sekretár2.

2. С наличие на спецификатор [- Хомогенност]. In-S : aleluja – aleluja.

II. Подмножество на Модел №6. S(Ф)-V(Ф) : ženou – ženou. V(Ф)-Ad(Ф) : černí – černí. V(Ф)-V(Ф) : sním – sním.
2. Втори периферен пояс : Заема се от Модел №7 . Тук локализираме омонимните вериги, чиито конституенти са маркирани със спецификаторите : тъждествена звукова форма, тъждествена графична форма, тъждествено лексикално значение и нетъждествено граматично значение.

Въпреки наличието на спецификатор [+C], което е явно противоречие с основната дефиниция на омонимите, в която спецификаторът [+C] е отречен, ние приемаме този модел за омонимен, поради лексикографската му репрезентация. Това е достатъчен повод и за други автори да го определят така. О. С. Ахманова нарича конституентите, съставящи Модел №7, “функционални омоними” (Ахманова, 1986, стр. 374). Подобно детерминиране, според нас, логично произтича от отсъствието на спецификатор [+D]. По-нататък подобно описваме легитимните характеристики на конституентите на този модел. Привеждаме ги в Правило №1, Бележка към него и една Забрана.



А. Български език. Ad1-Adv2 : селски1 – селски2. S1-Ad2 : добро1 – добро2, зло1 – зло2.

Б. Руски език. S1-Ad2 : бýдущее1 – бýдущее2, прóшлое1 – прóшлое2. Ad1-Ad2: сильно1 – сильно2, смèло1 – смèло2.

В. Чешки език. S1-Ad2 : dovolená1 – dovolená2, vedoucí1 – vedoucí2. S1-Adv2: záno1 – záno2, večer1 – večer2. Adv1-Praep2 : blízko1 – blízko2, vedle1 – vedle2.
3. Трети периферен пояс. Заема се от Модел №2 . Дешифрираният прочит на модела е следният : В трети периферен пояс се локализират омонимните вериги, чиито позиции са заети от конституенти, характеризиращи се с тъждествена звукова форма, нетъждествена графична форма, нетъждествено лексикално значение и нетъждествено граматично значение. Легитимните спецификатори на модела привеждаме в конструираното Правило №1. В Бележката към него се уточнява, че са възможни спорадични случаи на “миграция” от Модел №2 към Модел №1, провокирани от 1. Наличие на мобилна граница между двата модела; 2. Наличие на макар и спорадична, но [+ парадигматична адекватност]. Разликата между двата модела е в наличието на спецификатор [+D] в Модел №1 и неговото отсъствие в Модел №2 (), което на практика не променя идентичността им.
А. Български език. S-S : ад – ат, аз – ас, коз – кос, куб – куп. Praep-S : под – пот. S-In : праз – прас.

Б. Руски език. S-S : гриб – грипп, код – кот, луг – лук, úзморозь – úзморось. V-V : везтú – вестú. Adv-Adv : вперемéжку – вперемéшку.

В. Чешки език. S-S : dub – dup, led – let, zpráva – správa. V-V : být – bít, mýt – mít, vézt – vést. V-Ad : suší – sušší.
4. Периферен пояс. Заема се от Модел №10 . При този модел се появяват различия между българския и руския език от една страна и чешкия език – от друга. Дилемата, пред която се оказваме, е следната : 1. Възможно ли е подобно на предишните модели съществуването на общи спецификатори и за трите езика ? 2. Възможно ли е такъв универсален спецификатор да бъде спецификаторът [- тъждествено акцентуване]? Положителният отговор ще създаде условия за пораждане на общо правило за Модел №10, обхващащо и трите езика Отрицателният отговор ще е по-скоро оправдан, отколкото неочакван. Ако спецификаторът [- тъждествено акцентуване], наред с [+B], [-C], [-D], е релевантен за българския и руския материал, то с чешкия нещата стоят по-различно. Легитимните спецификатори на конституентите привеждаме в Правило №1. В Бележките към него отбелязваме : 1. Признаване на прелевантен статус на спецификатор [- тъждествено акцентуване] за чешкия език. 2. Спорадични случаи на миграция от Модел №10 към Модел №9 (), които са провокирани от :

2.1 Мобилна граница между двете матрични клетки;



    1. Спорадична [+ парадигматична адекватност], която препраща съответните омонимни вериги, паркирани с този признак към съответния модел, диференциращ се от Модел №10 само по този спецификатор [+D], а това е Модел №9. Някои автори (П. Хаусер, 1980, стр. 83; Й. Филипец, Фр. Чермак, 1985, стр 142) открито заявяват, че този модел (10) не е характерен за чешкия език. Материалът, който се привежда, е твърде нееднороден, за да може да се подчини на някакво общо правило.

А. Българският език. S-S : вълна – вълнà, зàвет – завèт, пàра – парà. V(Ф)-S : мéтох – метóх, крúло – крилó. S-Ad : морáва – мóрава. Ad-S : ръжен – ръжèн. Num-S(Ф) : пèти – петù. S-Num : сèдмица – седмùца.

Б. Руски език. S-S : зáмок – замòк, зáпах – запáх, мýка – мукá. Ad-Ad : áтласный – атлáсный.

В. Чешки език.

Ad : panický – [-ňi-] < panic.

Ad : panický – [-ny-] < panika.

V : proudit [prou] < proud.

V : proudit [pro-] < pro + udit.
В направеното обобщение към втора глава се констатира, че както ядреният, така и периферните модели са представени и в трите езика. Изключение прави единствено Модел №10, който в чешкия език се запълва от материал, ексцерпиран на базата на спецификатори, различни от тези за българския и руския език. Различието в запълнените модели от трите езика е по-скоро в : 1. [+ Хомогенност] на конституентните комбинации от тяхната дистрибуция; 2. Количеството канституентни елементи.

Представяме символния пълнеж на моделите. Накрая на втора глава привеждаме изработените матрици на българските, руските и чешките повърхнинни омонимни модели.




Трета глава

Дълбочинни омонимни модели

В тази част от работата разглеждаме произхода на повърхнинните омонимни модели. Въвеждаме нови дълбочинни спецификатори, които, представени в скали на спецификаторите, изграждат дълбочинните омонимни модели. Пътят, по който се получават дълбочинните модели, проследяваме в изработените от нас комбинаторни матрици. Всеки дълбочинен модел се тества с определен набор от твърдения. За да определим дълбочинните параметри на повърхнинните омонимни модели, се спираме на няколко единни признака, на базата на които може да се универсализира дълбочинната структура. Въвеждаме : I. Родови признаци : 1. [Генетична тъждественост] = [ГТ]; II. Видови признаци :

1. [Деривационна мотивираност] = [ДМ];

2. [Лексикално-семантична деривация] = [ЛСД];

3. [Морфологична деривация] = [МД];

4. [Фонетични промени] = [ФП];

5. [Транспозитивност] = [T];

6. [Лексикално заимстване] = [ЛЗ];



    1. [Чужда лексема], [Домашна лексема] = [Ч], [Д];

    2. [Чужда лексема], [Чужда лексема] = [Ч], [Ч];

    3. [Диалектна лексема], [Книжовна лексема] = [Ди], [Кн];

7. [Парадигматична вариативност] = [ПВ].

Отбелязва се, че положителните стойности (съответно, отрицателните стойности) на родовите и видовите признаци не се предполагат взаимно, не е задължителна и априорна комбинацията “+” : “+” или пък “-“ : “-“. Освен това уточняваме, че конституентите на омонимния модел могат да имат : 1. Автономно генезисно поведение един спрямо друг; 2. Всеки конституент притежава по един родов и един видов признак. На базата на дълбочинните параметри групираме повърхнинните модели в няколко групи : Група А обхваща : 1. Модел №5; 2. Подмножество на Модел №6; 3. Модел №10. Автономни групи образуват : Група Б : 1. Подмножество на Модел №6. Група В : 1. Модел №2. Група Г : Модел №7. Уточнява се, че отделните конституенти определят дали дадена омонимна верига ще бъде маркирана с признака [ГТ], или няма да го притежава. Привеждат се две генетични правила и изключенията от тях. По-нататък подробно се разглеждат групите А, Б, В, Г. Отделните групи се ориентират към различни видови признаци. Като резултат от комбинаториката на родовите и видовите спецификатори всеки конституент от група А се оказва тройно [] маркиран. За да получим хипотетичната дълбочинна структура на конституентите от група А, субституираме буквените означения на спецификаторите с числени. Привеждаме дълбочинна матрица №1, която показва как се получават дълбочинните модели, генериращи конфигурацията на дълбочинната структура. Получават се пет дълбочинни модела, характерни само за група А, от което следва, че всеки повърхнинен модел от тази група ще се генерира от петте модела. Привеждат се още две правила, в които се уточнява маркировката на конституентите.

1. Първи дълбочинен модел : [-ГТ, -ДМ], +ФП]. Обхваща лексикалните омоними, характеризиращи се с наличието на различен произход [-ГТ], немотивирани [-ДМ], получени вследствие на настъпили фонетични промени [+ФП] в структурата на домашната лексема.

А. Български език. V1 вùя < стб. ВНТН – V2 вùя < стб. ВЫТН. S1 син < стб. СЫNЪ – Ad син < стб. СНNЬ.

Б. Руски език. S1 лук < стб. ЛОУКЪ – S2 лук < стб.

В. Чешки език. S1 poleva < *po - *leiti, S2 poleva < *po - *leviti.
2. Втори дълбочинен модел : [-ГТ, -ДМ + ЛЗ]. Обхваща лексикалните омоними, характеризиращи се с наличието на различен произход [-ГТ], немотивирани [-ДМ], получени вследствие на лексикално заимстване [+ЛЗ]. Привеждат се всички видови подспецификатори [ЛЗ].

A. Български език. S1 барк < от гл. *bьrati, S2 брак < нем. brak.

Б. Руски език. S1 гранат < лат. granatum, S2 гранат < лат. granatum

В. Чешки език. S1 kolej < лат. collegium, S2 kolej < *kolo.

3. Трети дълбочинен модел : [-ГТ, +ДМ, +МД]. Обхваща лексикалните омоними, характеризиращи се с наличието на различен произход [-ГТ], мотивирани [+ДМ], получени вследствие на морфологични деривационни процеси [+МД].

A. Български език. Ad1 пòлски < поле. Ad2 пòлски < Полша.



Б. Руски език. Ad1 погóдный < год. Ad2 погóдный < погóда.

В. Чешки език. S1 nožisko < nůž, S2 nožisko < noha.
4. Четвърти дълбочинен модел : [+ГТ, +ДМ, +ЛСД]. Обхваща лексикалните омоними, характеризиращи се с наличието на общ произход [+ГТ], мотивирани [+ДМ], получени вследствие на дезинтеграционните процеси при лексикално-семантичната деривация [+ЛСД], т. е. вследствие на разпадането на полисемантичната лексема. Това е един от най-спорните и дори отричани модели (вж. Абаев, 1957, стр. 31 – 43). Характеризира се с [-херметичност] и [+проницаемост].

A. Български език. S1, S2 двор < *dvorъ.

Б. Руски език. S1, S2 свет < *svĕtъ.

В. Чешки език. S1, S2 pokoj < *pokojь.
Подробно се привеждат различните гледни точки по въпроса. Обръща се внимание на непоследователното определяне на някои лексеми в тълковните речници. Те се привеждат ту като омоними, ту като полисемантична лексема и в трите езика. Предлагат се основните диференциални критерии за различаването на омонимията и полисемията, представени в синтезиран вид от Б. Испас, В. Молдован (Испас, Молдован, 1979, стр. 35 – 45). Направен е опит за създаване на нов диференциален критерий. Предлага се модел на полисемията и няколко правила, които конституират същността на полисемията. Очертава се спецификаторният критерий. По наше мнение той донякъде е в състояние да даде отговор на въпроса къде свършва молисемният констуент и къде започва омонимният. Условието, границите на Модел №8 /определен от нас като полисемантичен/ да бъдат нарушени и той да се трансформира в омонимен, е загубата на положителната стойност на спецификатор [+C]. Представени са някои важни изводи за този модел.

5. Пети дълбочинен модел : [+ГТ, +ДМ, +МД]. Обхваща лексикалните омоними, характеризиращи се с наличието на общ произход [+ДМ] и [+MD]. Разминават се в наличието на спецификатори [+ГТ] в пети дълбочинен модел и неговото отсъствие [-ГТ] в трети дълбочинен модел. Привеждат се и други общи легитимни характеристики.



А. Български език. S1, S2 винàрка < вùно, S1, S2 именник < име.

Б. Руски език. S1, S2 бумáжник < бумáга.

В. Чешки езиик. S1, S2 pračka < prát.
По-нататък се представят групите Б. В. Г. Релевантни за тези групи се оказват видовите спецификатори [+ПВ], [+ФП], [+T]. Група Б : бълг. ез. кáца - кáца /S - V(Ф)/. Руски език : семью - семью /S(Ф) - Num/, ч. ез. ženou - ženou /S(Ф) - V(Ф)/. Група В : бълг. ез. ад-ат /S - S/, р. ез. код-кот /S - S/, ч. ез. led-let /S - S/. Група Г : бълг. ез. сéлски - сéлски /Ad - Adv/. р. ез. бýдущее - бýдущее /S - Ad/, ч. ез. dolovená - dolovená /S - Ad/. Общо за трите групи се оказват валидни следните постулати : 1. Конституентите на всеки повърхнинен модел имат автономно дълбочинно поведение един спрямо друг; 2. Всеки конституент е маркиран с () родов признак и с един видов признак. За група Б се оказва действителен видовият спецификатор [+ПВ], за група В – [+ФП], за група Г – [-Т]. Проследява се дистрибуцията на спецификаторите в дълбочинна матрица, за да се получи конфигурацията на дълбочинната структура на трите представителни групи. Те се генерират от три дълбочинни модела : 1. Подмножество на Модел №6 < [-ГТ, +ПВ, -ФП, -Т]; 2. Модел №2 < [-ГТ, -ПВ, +ФП, -Т]; 3. Модел №7 < [-ГТ, -ПВ, -ФП, +Т].

В заключение отбелязваме, че : 1. Структурата на омонимията притежава както хоризонтални (повърхнинни), така и вертикални (дълбочинни) параметри; 2. Структурата на омонимията се конструира от пет повърхнинни и осем дълбочинни модела, които се намират помежду си в отношение на следствие и причина; 3. Различни са релевантните спецификатори, които конструират повърхнинните и дълбочинните модели, защото е различна спецификата на двете плоскости по хоризонтала и вертикала; 4. Конституентният състав на омонимните вериги, запълващи повърхнинните модели, се характеризира с положителна хронологическа мобилност. Но даже и при смяна на емпиричния материал, структурата (моделът) остава, а това само доказва, че структурните методи са в състояние да преодолеят недостатъците на традиционната (предимно класификационно-описателна) методика и да се решат донякъде проблемите на омонимията; 5. С помощта на формалното моделиране (една концептуално различна теория), съчетана с основни елементи от полевата структура, се опитахме да защитим тезата, че явленията от лексикалната семантика могат да бъдат формално интерпретирани, и че лексикалната омонимия е езиково явление, податливо на формализация.



Справка за приносните моменти в дисертацията





  1. Лексикалната омонимия се интерпретира с помощта и в светлината на основните положения на няколко дедуктивни метода от логиката (1. Аксиоматичен метод; 2. Метод на формализацията; 3. Метод на моделирането).

  2. Изработена е конкретна омонимна теория, която включва създаването на аксиоми, правила и забрани, с помощта на които се тестват омонимните модели.

  3. Създадени са нови термини, които обслужват методиката на формалното моделиране. Това са : омонимен конституент, омонимна верига, омонимен спецификатор, омонимен модел, омонимна матрица.

  4. Установени са повърхнинните и дълбочинните параметри на явлението.

  5. Използуван е също така и моделът на полевата структура, като омонимните модели са локализарани в ядрото и периферията на омонимното поле.

  6. Изработени са повърхнинни омонимни модели на основата на единни спецификатори. Установени са структурните зависимости между отделните спецификатори и тяхната дистрибуция.

  7. Построени са отделни повърхнинни омонимни матрици за българския, руския и чешкия език.

  8. В изработените дълбочинни матрици показваме генерирането на дълбочинните модели, като резултат на дистрибуцията на специфичните дълбочинни спецификатори.



Публикации по темата на дисертацията





  1. Е. Любенова. За някои българо-украински лексикални съответствия с оглед на техния произход. – Научни трудове на ПУ “П. Хилендарски”, т. 32, кн. 1, 1994 – Филология, стр. 201 – 205.




  1. Е. Любенова. Лексикална омонимия и полисемия. – Научни трудове на ПУ “П. Хилендарски”, т. 34, кн. 1, 1996 – Филология, стр. 147 – 152.



  1. Е. Любенова. О некаторых проблемах славянской лексической омонимии /на материале русского и чешского языков/. – Лингвистические и культуроведческие аспекты русского языка в сопоставлении с родым. МАПРЯЛ, Пловдив, 1997, стр. 54 – 57.




  1. Е. Любенова. Структурни омонимни модели в чешкия език. – Научни трудове на ПУ “П. Хилендарски” за 1997г. /под печат/.



  1. Е. Любенова. Повърхнинни омонимни модели в руския език. – Научни трудове на ПУ “П. Хилендарски” за 1998г. /под печат/.




  1. Е. Любенова. За някои дълбинни омонимни модели. – Славистика, ПУ “П. Хилендарски”, 1998, стр. 181 – 184.








База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница