„Методи на съблазняването“ Съдържание



страница7/21
Дата04.03.2017
Размер1.89 Mb.
#16248
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10   ...   21

Запознанство по телефона


Разбира се, веднага ще ми възразиш, че да се запознаеш с момиче по телефона е някак си глупаво и непълноценно. Че по-просто е да се доближиш на улицата до някое готино гадже и да се запознаеш с него направо на място.

Ако смяташ така, то тогава защо все още стоиш пред монитора и четеш тази страничка. Ти отишъл ли си вече да се запознаеш?

Е, ако да, то следния материал не е за теб! Успех в лова!

А сега се надявам да говоря само с тези, които не са успели да преодолеят притеснителността си или са, но все пак смятат, че не е излишно да прочетат всичко до края. Не трябва да се чувстваш неудачник и некадърник поради смущението си пред момичетата.

Това е нормално и при повечето момчета ръцете треперят и езикът се заплита при запознанство с момичета. Дори и тези, които имат смелостта да опитат веднага с директни запознанства, също малко се вълнуват.

Просто те имат повече опит и до известна степен са свикнали. Те също са започнали от някъде. И е възможно, с телефонни разговори.

Всъщност, моята задача сега е да убедя най-вече тези, които все още се страхуват от началото на каквато и да е комуникация със слабия пол. И най-лесният начин за това е да започнете да го правите по телефона, с тези момичета, които не ви познават.

Ако още от първия път не се получи общуването, то ти можеш просто да оставиш слушалката, а събеседницата ти така и не те познава и няма да може нищо да разкаже за това, какъв схванат и неумел си.

А от първия път при теб, по-вероятно е да не се получи. И така: кога да позвъниш?

Преди обаче да позвъниш, ти трябва да разбереш номера на този човек. Тук има няколко начина. Първият е да помолиш свои приятели да ти дадат телефонните номера на симпатични момичета, като им обещаеш, да не съобщаваш името на този, който ти е дал номера.

Вторият начин е да намериш по адреса на симпатичната си съседка телефонния й номер. Разбира се, начините са много повече – просто ти цитирам най-простите и резултатни.

Съветвам те да събереш по-голям списък, защото ако имаш само три телефона, много вероятно е, когато позвъниш да няма никой в къщи или да е заето, а на последния номер да чуеш, примерно, такъв диалог:



  • Може ли да си поговорим малко?

  • Не, сега съм заета...

  • Нима сте чак толкова заета? И за десет минутки ли нямате време?

  • Да, много съм заета...

  • А с какво, ако не е тайна?

  • Трябва да нахраня мъжа си.

Забавно ли ти се струва? Да видим, когато попаднеш на такава ситуация... Но не се разстройвай. Набери следващия телефон и не се предавай, когато не се получи. Най-главното – бъди настойчив!

Понякога се случва, тъкмо като решиш да набереш номера и да заговориш с момичето, изведнъж да получиш сърцебиене и да започнеш да заекваш, а после да загубиш съвсем дар слово.

Тогава има един не лош начин да се успокоиш – може вместо да се обадиш на момичето да се обадиш на някой друг и да си поговориш с него. Нервите ти ще се успокоят и ти ще можеш да се обадиш и на момичето. Така ти от дълго време ще си пред телефона и ще си престанал да го гледаш така, сякаш е бомба с часовников механизъм.

Реши ли да набереш номера, който е на първо място в списъка ти? Вземи лист и химикалка, за да можеш след разговора да запишеш тези важни моменти, които тя може да ти разкаже за себе си – ръст, тегло, цвят на очите и косите, място на работа или учене.

Още по-важно е да знаеш някои от специфичните й интереси, за да имаш възможност да се подготвиш. Записването е важно и затова, защото можеш да се объркаш в момичетата и да забравиш къде живее или учи твоята избраница.

Да не говорим, че в следващия разговор може да я попиташ как си е взела изпита и да се окаже, че тя съвсем не учи вече. А на всяко момиче ще му бъде приятно да усети, че помниш почти всичко, за което тя говори. Тогава тя ще остане с впечатлението, че ти много се интересуваш от нея. Опитай по време на разговора по-често да употребяваш името й. В идеалния случай най-добре е да започваш всяка фраза с нейното име.

С какво да започнеш разговора с момичето?

Може, разбира се, да се приведе примерен диалог, но в никакъв случай не трябва да се придържаш към даден шаблон. Знаеш за поизтъркания израз: “На война и в любовта...”

Както и това, че всички военни планове се провалят, защото винаги се случва нещо не планирано.

И ако имаш твърди намерения и ясно изработена тактика, то по-скоро ще се разстроиш, когато момичето каже нещо не планувано от теб.

Преди всичко импровизирай! Разбира се, ясно ми е, че е трудно едновременно да говориш с момичето и да мислиш, но трябва да намериш подходящи теми за разговор и най-лесното от всичко е да я затрупаш с въпроси, но, разбира се, не всички наведнъж, а един по един.

И запомни това основно правило: Всеки един човек, било това жена или мъж, говори с огромна охота за най-важното същество във Вселената – за себе си.

А ето и един примерен списък с въпроси:


  1. С какво се занимаваш в свободното си време?

  2. Обичаш ли да четеш?

  3. Кои телевизионни предавания харесваш?

  4. В какво настроение си?

  5. Колко е часът?

  6. Имаш ли хоби?

  7. Занимаваш ли се със спорт?

  8. Какво най-много цениш у момчетата?

  9. Какво си говорят помежду си момичетата за момчетата?




  1. Какво можеш да готвиш?

  2. Какво е времето днес?

  3. Имаш ли си домашен любимец?

  4. Каква музика харесваш?

  5. Какво въобще очакваш от момчетата?

  6. Ходиш ли на плаж?

  7. Кой сезон ти харесва най-много?

  8. Коя зодия си?

  9. Пушиш ли?

  10. Обичаш ли да танцуваш?

  11. Можеш ли да плуваш?

Опитай се повече да се смееш и шегуваш при разговор с момиче. Но това съвсем не означава да я заливаш с изтъркани и пошли анекдоти.

Преди всичко се постарай да говориш весело и жизнерадостно, а не като някои, които започват разговора тежко, сериозно и траурно. Все пак ти не се обаждаш да си търсиш работа, а да намериш момиче, с което да си прекарвате приятно времето. Опитай се сам за запълваш паузите в разговора, все пак ти й звъниш, а не тя на теб.

И ако при теб се получи с едно момиче, не си струва да се спираш на нея. Трябва да се обадиш на следващата, за да отработиш своето майсторство. Колкото повече опитваш, толкова по-добре ще бъде за теб. Всяка следваща ще се удивява все повече на такъв интересен и общителен човек като теб.



ДИАЛОЗИ

Звъни се... Вдигам слушалката и чувам непознат женски глас: “Ало?”. И тук ми просветна.

“Ало – казвам бодро – толкова е хубаво, че ни се обадихте! Кажете, къде ще прекарате довечера?” Отговориха ми нещо. В общи линии мило си поговорихме половин минута. “Какво ще слушаме?” Дамата си поръчва, например Ричи Блекмор. “Много добре! – отговарям аз- И така, на нашата вълна звучи Ричи Блекмор, а на Вас нашето радио подарява потник и часовник с емблема! Не затваряйте, моля ви, слушалката, нашите оператори ще ви обяснят как да си получите подаръка!”

И замълчах. Около минута и отсреща мълчаха, а после попитаха: “А аз на кого съм попаднала?” “Ами не знам, отговорих аз със сатанински смях и затворих телефона”

А ето какво се случи след поредната разходка с приятели:


  • Здравей!

  • Здравей!

  • Сещаш ли се кой е?

  • Не

  • Странно, а преди ме познаваше.

  • Така ли?

  • Да!

  • А кой си ти?

  • Сети се.

По нататък продължава играта, но момичето все още не разбира, че всичко това е фарс.



  1. Знаеш ли, вчера те видях с едно момче... Много ти се обидих.

  2. Така ли?

  3. И не ми се обаждаш...

Скоро стана ясно, че на момичето му е много приятно да говори с мен, въпреки, че вече се беше сетила за целта на позвъняването. Като поговорихме за всякакви глупости около десет минути, тя позволи да продължа играта. Аз оставих слушалката, раздеяйки се с комплименти със събеседника. Тя благодари за позвъняването и помоли да й се обадя пак.

С мен бяха и няколко приятели, които, въодушевени от успеха, решиха да си изпробват силите, но при никой от тях не се получи. Имай предвид не винаги е толкова лесно, колкото изглежда на пръв поглед.

Реших да се направя отново на майстор и с горда походка отидох до телефона и се обадих на някоя си Ели.



  • Здравейте, може ли Ели?

  • Здравейте, аз съм.

  • Приятно е да чуя отново гласа ти.

  • А ти кой си?

  • Не ме ли позна?

  • Извинете, но не...

  • Странно, а по-рано ме познаваше! Съвсем ли не си спомняш?

  • Не.

  • А аз те помня добре, както и всичко, което се случи между нас...

  • И какво беше това? Интересно е да разбера...

  • Ах, какво беше, Ели, как може да питаш?

Отново игра на ”Кой си ти?” След това тя разчупи ситуацията, като заяви направо това. Аз си признах и разговорът продължи в шеговит стил. С чувство за хумор говорихме за какво ли не. Приятелите подсказваха теми за разговор и измисляха шеги. На 30 минута един от приятелите ми каза нещо на висок глас. Последва незабавна реакция:

-Какъв е този шум около теб?


  • Телевизорът е включен.

  • И какво гледаш?

  • Някакво порно.

  • Гледаш порно филм?

  • Не гледам, просто не знам как да превключа. В казармата ни учиха да стреляме, а не да използваме дистанционно.

• А ти бил ли си в казармата? Като си почнал да лъжеш – карай.



  • Да!

  • Искаш ли да ми дойдеш на гости?

  • Ами...

  • Защо не?

  • Разбираш ли, не мога да мръдна от тук. Трябва да съм в поделението, излязох без разрешение, ако някой ме види...

  • Тогава да дойда аз?

  • Ами аз съм отседнал при брат си. Жена му е ревнива. Не пуска никакви жени у тях.

  • Е, добре, може и по-нататък да се видим.

  • Непременно!

Четиридесет минути разговор – съвсем не лошо за непознати хора. Но следващите опити не дадоха никакви положителни резултати. Но, както и да е – няколко цели бяха улучени (моля представителките на прекрасния пол да ме извинят за този израз)...



  • Ало!

  • Здравейте, моля Ви, извикайте Ина.

  • Аз съм Ина.

  • Как си?

  • Добре, а с кого разговарям?

  • Как с кого, не ме ли позна?

  • Ти ли си, Георги?

  • Какъв Георги, Иван е.

  • Какъв Иван?

  • Не ме ли помниш?

  • Не.

  • Добре, няма да ти мъча, не ме познаваш. Просто исках да се запозная с теб. Можеш ли да ми разкажеш нещо за себе си?

  • А кой ти даде номера на телефона ми?

  • Ина, този, който ми го даде помоли да не ти казвам. И тъй като му обещах, не мога да не удържа на думата си. Надявам се, ще ми простиш за това.

  • Не, но все пак ми е интересно...

  • Ина, да оставим тази тема, ще ми разкажеш ли все пак нещо за себе си?

  • Не знам. Ние с теб съвсем не се познаваме, а на първия срещнат не разказвам за себе си.

  • А нима нищо не са ти разказали?

  • Ами освен номера на телефона и името ти не зная нищо друго.




  • Интересно...

  • Все пак, разкажи нещо..

  • Не разказвам нищо на непознати.

  • Добре, нека аз да започна – ръст 180р тегло 80 кг, коса тъмна, очи пъстри. Уча в НБУ – четвърти курс. Интересен ли е за теб такъв човек?

  • Е, не е лошо...

  • А сега е твой ред, Ина. Къде учиш или работиш?

  • Още в училище – 12 клас.

  • А колко си висока? Ами към 165 см.

  • А тегло?

  • Ами нормално, средно...

  • Какъв е цвета на очите ти?

  • Кафяви.

  • Какво ще правиш тази вечер?

  • Не зная...

  • Нека се видим днес и да се запознаем?

  • А не бързаш ли много?

  • Защо? Помисли сама. Защо да говорим дълго по телефона, а като се срещнем може да се окаже, че просто не се харесваме. И ще си мислим: “Защо въобще говорих по телефона с този човек?”

  • Да, май си прав...

  • Е, хайде да се срещнем пред Университета.

  • Добре, а как да те позная?

  • Ами ще стои мъж с панталони и светла риза – не е трудно да ме забележиш. Просто ела и попитай – кого чака.

  • Добре, но и ти се оглеждай за мен – ще съм с блузка и къса пола.

  • Добре, Ина, след час пред Университета.

  • До скоро.

  • До скоро.

По дефиниция целият разговор е, за да уговориш с момичето среща на улицата.

Но няма смисъл да започваш с това. Трябва малко време, за да спечелиш доверието й.

Както се казва, трябва да й станеш познат, а не просто първия срещнат, който просто звъни и веднага – среща.

Колкото по-загадъчен и интересен си, толкова по-големи ще са шансовете ти, момичето да се съгласи на среща.

Не непременно още същата вечер.



Може тя да ти каже, че не може днес, че има някаква работа, че е в лошо настроение. Тогава й предложи следващия път. Мисля, че няма да откаже.

Каталог: Book
Book -> Тайнствената сила на пирамидите Богомил Герасимов Страхът на времето
Book -> В обятията на шамбала
Book -> Книга се посвещава с благодарност на децата ми. Майка ми и жена ми ме научиха да бъда мъж
Book -> Николай Слатински “Надеждата като лабиринт” София, Издателство “виденов & син”, 1993 год
Book -> София, Издателство “Българска книжница”, 2004 год. Рецензенти доц д. ик н. Димитър Йончев, проф д-р Нина Дюлгерова Научен редактор проф д-р Петър Иванов
Book -> Николай Слатински “Измерения на сигурността” София, Издателство “Парадигма”, 2000 год
Book -> Книга 2 щастие и успех предисловие
Book -> Превръщане на числа от една бройна система в друга
Book -> Тантриското преобразяване


Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10   ...   21




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница