Разбира се, веднага ще ми възразиш, че да се запознаеш с момиче по телефона е някак си глупаво и непълноценно. Че по-просто е да се доближиш на улицата до някое готино гадже и да се запознаеш с него направо на място.
Ако смяташ така, то тогава защо все още стоиш пред монитора и четеш тази страничка. Ти отишъл ли си вече да се запознаеш?
Е, ако да, то следния материал не е за теб! Успех в лова!
А сега се надявам да говоря само с тези, които не са успели да преодолеят притеснителността си или са, но все пак смятат, че не е излишно да прочетат всичко до края. Не трябва да се чувстваш неудачник и некадърник поради смущението си пред момичетата.
Това е нормално и при повечето момчета ръцете треперят и езикът се заплита при запознанство с момичета. Дори и тези, които имат смелостта да опитат веднага с директни запознанства, също малко се вълнуват.
Просто те имат повече опит и до известна степен са свикнали. Те също са започнали от някъде. И е възможно, с телефонни разговори.
Всъщност, моята задача сега е да убедя най-вече тези, които все още се страхуват от началото на каквато и да е комуникация със слабия пол. И най-лесният начин за това е да започнете да го правите по телефона, с тези момичета, които не ви познават.
Ако още от първия път не се получи общуването, то ти можеш просто да оставиш слушалката, а събеседницата ти така и не те познава и няма да може нищо да разкаже за това, какъв схванат и неумел си.
А от първия път при теб, по-вероятно е да не се получи. И така: кога да позвъниш?
Преди обаче да позвъниш, ти трябва да разбереш номера на този човек. Тук има няколко начина. Първият е да помолиш свои приятели да ти дадат телефонните номера на симпатични момичета, като им обещаеш, да не съобщаваш името на този, който ти е дал номера.
Вторият начин е да намериш по адреса на симпатичната си съседка телефонния й номер. Разбира се, начините са много повече – просто ти цитирам най-простите и резултатни.
Съветвам те да събереш по-голям списък, защото ако имаш само три телефона, много вероятно е, когато позвъниш да няма никой в къщи или да е заето, а на последния номер да чуеш, примерно, такъв диалог:
-
Може ли да си поговорим малко?
-
Не, сега съм заета...
-
Нима сте чак толкова заета? И за десет минутки ли нямате време?
-
Да, много съм заета...
-
А с какво, ако не е тайна?
-
Трябва да нахраня мъжа си.
Забавно ли ти се струва? Да видим, когато попаднеш на такава ситуация... Но не се разстройвай. Набери следващия телефон и не се предавай, когато не се получи. Най-главното – бъди настойчив!
Понякога се случва, тъкмо като решиш да набереш номера и да заговориш с момичето, изведнъж да получиш сърцебиене и да започнеш да заекваш, а после да загубиш съвсем дар слово.
Тогава има един не лош начин да се успокоиш – може вместо да се обадиш на момичето да се обадиш на някой друг и да си поговориш с него. Нервите ти ще се успокоят и ти ще можеш да се обадиш и на момичето. Така ти от дълго време ще си пред телефона и ще си престанал да го гледаш така, сякаш е бомба с часовников механизъм.
Реши ли да набереш номера, който е на първо място в списъка ти? Вземи лист и химикалка, за да можеш след разговора да запишеш тези важни моменти, които тя може да ти разкаже за себе си – ръст, тегло, цвят на очите и косите, място на работа или учене.
Още по-важно е да знаеш някои от специфичните й интереси, за да имаш възможност да се подготвиш. Записването е важно и затова, защото можеш да се объркаш в момичетата и да забравиш къде живее или учи твоята избраница.
Да не говорим, че в следващия разговор може да я попиташ как си е взела изпита и да се окаже, че тя съвсем не учи вече. А на всяко момиче ще му бъде приятно да усети, че помниш почти всичко, за което тя говори. Тогава тя ще остане с впечатлението, че ти много се интересуваш от нея. Опитай по време на разговора по-често да употребяваш името й. В идеалния случай най-добре е да започваш всяка фраза с нейното име.
С какво да започнеш разговора с момичето?
Може, разбира се, да се приведе примерен диалог, но в никакъв случай не трябва да се придържаш към даден шаблон. Знаеш за поизтъркания израз: “На война и в любовта...”
Както и това, че всички военни планове се провалят, защото винаги се случва нещо не планирано.
И ако имаш твърди намерения и ясно изработена тактика, то по-скоро ще се разстроиш, когато момичето каже нещо не планувано от теб.
Преди всичко импровизирай! Разбира се, ясно ми е, че е трудно едновременно да говориш с момичето и да мислиш, но трябва да намериш подходящи теми за разговор и най-лесното от всичко е да я затрупаш с въпроси, но, разбира се, не всички наведнъж, а един по един.
И запомни това основно правило: Всеки един човек, било това жена или мъж, говори с огромна охота за най-важното същество във Вселената – за себе си.
А ето и един примерен списък с въпроси:
-
С какво се занимаваш в свободното си време?
-
Обичаш ли да четеш?
-
Кои телевизионни предавания харесваш?
-
В какво настроение си?
-
Колко е часът?
-
Имаш ли хоби?
-
Занимаваш ли се със спорт?
-
Какво най-много цениш у момчетата?
-
Какво си говорят помежду си момичетата за момчетата?
-
Какво можеш да готвиш?
-
Какво е времето днес?
-
Имаш ли си домашен любимец?
-
Каква музика харесваш?
-
Какво въобще очакваш от момчетата?
-
Ходиш ли на плаж?
-
Кой сезон ти харесва най-много?
-
Коя зодия си?
-
Пушиш ли?
-
Обичаш ли да танцуваш?
-
Можеш ли да плуваш?
Опитай се повече да се смееш и шегуваш при разговор с момиче. Но това съвсем не означава да я заливаш с изтъркани и пошли анекдоти.
Преди всичко се постарай да говориш весело и жизнерадостно, а не като някои, които започват разговора тежко, сериозно и траурно. Все пак ти не се обаждаш да си търсиш работа, а да намериш момиче, с което да си прекарвате приятно времето. Опитай се сам за запълваш паузите в разговора, все пак ти й звъниш, а не тя на теб.
И ако при теб се получи с едно момиче, не си струва да се спираш на нея. Трябва да се обадиш на следващата, за да отработиш своето майсторство. Колкото повече опитваш, толкова по-добре ще бъде за теб. Всяка следваща ще се удивява все повече на такъв интересен и общителен човек като теб.
ДИАЛОЗИ
Звъни се... Вдигам слушалката и чувам непознат женски глас: “Ало?”. И тук ми просветна.
“Ало – казвам бодро – толкова е хубаво, че ни се обадихте! Кажете, къде ще прекарате довечера?” Отговориха ми нещо. В общи линии мило си поговорихме половин минута. “Какво ще слушаме?” Дамата си поръчва, например Ричи Блекмор. “Много добре! – отговарям аз- И така, на нашата вълна звучи Ричи Блекмор, а на Вас нашето радио подарява потник и часовник с емблема! Не затваряйте, моля ви, слушалката, нашите оператори ще ви обяснят как да си получите подаръка!”
И замълчах. Около минута и отсреща мълчаха, а после попитаха: “А аз на кого съм попаднала?” “Ами не знам, отговорих аз със сатанински смях и затворих телефона”
А ето какво се случи след поредната разходка с приятели:
-
Здравей!
-
Здравей!
-
Сещаш ли се кой е?
-
Не
-
Странно, а преди ме познаваше.
-
Така ли?
-
Да!
-
А кой си ти?
-
Сети се.
По нататък продължава играта, но момичето все още не разбира, че всичко това е фарс.
-
Знаеш ли, вчера те видях с едно момче... Много ти се обидих.
-
Така ли?
-
И не ми се обаждаш...
Скоро стана ясно, че на момичето му е много приятно да говори с мен, въпреки, че вече се беше сетила за целта на позвъняването. Като поговорихме за всякакви глупости около десет минути, тя позволи да продължа играта. Аз оставих слушалката, раздеяйки се с комплименти със събеседника. Тя благодари за позвъняването и помоли да й се обадя пак.
С мен бяха и няколко приятели, които, въодушевени от успеха, решиха да си изпробват силите, но при никой от тях не се получи. Имай предвид не винаги е толкова лесно, колкото изглежда на пръв поглед.
Реших да се направя отново на майстор и с горда походка отидох до телефона и се обадих на някоя си Ели.
-
Здравейте, може ли Ели?
-
Здравейте, аз съм.
-
Приятно е да чуя отново гласа ти.
-
А ти кой си?
-
Не ме ли позна?
-
Извинете, но не...
-
Странно, а по-рано ме познаваше! Съвсем ли не си спомняш?
-
Не.
-
А аз те помня добре, както и всичко, което се случи между нас...
-
И какво беше това? Интересно е да разбера...
-
Ах, какво беше, Ели, как може да питаш?
Отново игра на ”Кой си ти?” След това тя разчупи ситуацията, като заяви направо това. Аз си признах и разговорът продължи в шеговит стил. С чувство за хумор говорихме за какво ли не. Приятелите подсказваха теми за разговор и измисляха шеги. На 30 минута един от приятелите ми каза нещо на висок глас. Последва незабавна реакция:
-Какъв е този шум около теб?
-
Телевизорът е включен.
-
И какво гледаш?
-
Някакво порно.
-
Гледаш порно филм?
-
Не гледам, просто не знам как да превключа. В казармата ни учиха да стреляме, а не да използваме дистанционно.
• А ти бил ли си в казармата? Като си почнал да лъжеш – карай.
-
Да!
-
Искаш ли да ми дойдеш на гости?
-
Ами...
-
Защо не?
-
Разбираш ли, не мога да мръдна от тук. Трябва да съм в поделението, излязох без разрешение, ако някой ме види...
-
Тогава да дойда аз?
-
Ами аз съм отседнал при брат си. Жена му е ревнива. Не пуска никакви жени у тях.
-
Е, добре, може и по-нататък да се видим.
-
Непременно!
Четиридесет минути разговор – съвсем не лошо за непознати хора. Но следващите опити не дадоха никакви положителни резултати. Но, както и да е – няколко цели бяха улучени (моля представителките на прекрасния пол да ме извинят за този израз)...
-
Ало!
-
Здравейте, моля Ви, извикайте Ина.
-
Аз съм Ина.
-
Как си?
-
Добре, а с кого разговарям?
-
Как с кого, не ме ли позна?
-
Ти ли си, Георги?
-
Какъв Георги, Иван е.
-
Какъв Иван?
-
Не ме ли помниш?
-
Не.
-
Добре, няма да ти мъча, не ме познаваш. Просто исках да се запозная с теб. Можеш ли да ми разкажеш нещо за себе си?
-
А кой ти даде номера на телефона ми?
-
Ина, този, който ми го даде помоли да не ти казвам. И тъй като му обещах, не мога да не удържа на думата си. Надявам се, ще ми простиш за това.
-
Не, но все пак ми е интересно...
-
Ина, да оставим тази тема, ще ми разкажеш ли все пак нещо за себе си?
-
Не знам. Ние с теб съвсем не се познаваме, а на първия срещнат не разказвам за себе си.
-
А нима нищо не са ти разказали?
-
Ами освен номера на телефона и името ти не зная нищо друго.
-
Интересно...
-
Все пак, разкажи нещо..
-
Не разказвам нищо на непознати.
-
Добре, нека аз да започна – ръст 180р тегло 80 кг, коса тъмна, очи пъстри. Уча в НБУ – четвърти курс. Интересен ли е за теб такъв човек?
-
Е, не е лошо...
-
А сега е твой ред, Ина. Къде учиш или работиш?
-
Още в училище – 12 клас.
-
А колко си висока? Ами към 165 см.
-
А тегло?
-
Ами нормално, средно...
-
Какъв е цвета на очите ти?
-
Кафяви.
-
Какво ще правиш тази вечер?
-
Не зная...
-
Нека се видим днес и да се запознаем?
-
А не бързаш ли много?
-
Защо? Помисли сама. Защо да говорим дълго по телефона, а като се срещнем може да се окаже, че просто не се харесваме. И ще си мислим: “Защо въобще говорих по телефона с този човек?”
-
Да, май си прав...
-
Е, хайде да се срещнем пред Университета.
-
Добре, а как да те позная?
-
Ами ще стои мъж с панталони и светла риза – не е трудно да ме забележиш. Просто ела и попитай – кого чака.
-
Добре, но и ти се оглеждай за мен – ще съм с блузка и къса пола.
-
Добре, Ина, след час пред Университета.
-
До скоро.
-
До скоро.
По дефиниция целият разговор е, за да уговориш с момичето среща на улицата.
Но няма смисъл да започваш с това. Трябва малко време, за да спечелиш доверието й.
Както се казва, трябва да й станеш познат, а не просто първия срещнат, който просто звъни и веднага – среща.
Колкото по-загадъчен и интересен си, толкова по-големи ще са шансовете ти, момичето да се съгласи на среща.
Не непременно още същата вечер.
Може тя да ти каже, че не може днес, че има някаква работа, че е в лошо настроение. Тогава й предложи следващия път. Мисля, че няма да откаже.
Сподели с приятели: |