Методи за развитие на ума За да навлезем успешно в темата, е нужно да направим кратък преглед на структурата на човека



Дата23.01.2018
Размер122.72 Kb.
Методи за развитие на ума

За да навлезем успешно в темата, е нужно да направим кратък преглед на структурата на човека. От гледна точка на основните принципи, обуславящи физическия и душевния живот на човека, тук е важно да отбележим т.нар. триада на личността: мисъл, чувство и действие, на които отговарят съответно умът, сърцето и волята. От своя страна умът и мисълта са свързани с менталното (умственото) тяло, управляващо конкретния ум; сърцето и чувството – съответно с астралното тяло, управляващо чувствата, желанията, емоциите и страстите; волята и действието – с физическото тяло. Тези взаимовръзки могат да представени чрез следната таблица:



ум

сърце

воля

мисъл

чувство

действие

ментално (умствено) тяло, конкретен ум

астрално тяло

физическо тяло


Таблица 1: Триада на личността.
От гледна точка на телата на човека, функциониращи – активирани или неактивирани – в космически полета (светове), от чиято субстанция са изградени, умът е свързан с менталното поле (свят) в широкия смисъл на понятието. На долните четири подполета в менталната сфера е проектиран и се проявява низшият (конкретен) ум, а на горните три подполета (в каузалната или причинната област на Битието) – съответно висшият (абстрактен) ум. Разликата между менталното тяло – носител на конкретния ум, и каузалното (причинното) тяло – носител на абстрактния ум, е тази, че първото, менталното, е смъртно – сиреч изгражда се преди всяко материално въплъщение и се разгражда след приключването му, докато каузалното е безсмъртно. От духовното познание е известно, че именно в причинното тяло се събира есенцията от всички опитности, придобити в поредицата от прераждания на физическото поле. Казано по друг начин, каузалното тяло е носител на всички духовни постижения на дадената индивидуалност, завоювани в контактите с материалната действителност.
Развитието на човешкия ум е било задача на V коренна раса. Задачата е изпълнена успешно и еволюцията на човешкото същество продължава по-нататък.

За ученика по духовния Път е налице една текуща задача, от решаването на която в най-висока степен зависи неговото лично развитие – овладяване на ума. Последното предполага на първо място контрол над неспирния мисловен поток, който неуморно и непрестанно протича през човешкото съзнание и твърде често сменя посоката си. Пъргавият ум в някои религиозно-философски концепции и духовни школи бива сравняван с маймуна, която час по час прескача от клон на клон и никъде не се задържа за дълго. В най-свещената книга на Индия – „Бхагавад Гита” (част от огромния епос „Махабхарата”) умът е символизиран от повода в ръцете на Кришна – водач на колесницата на Арджуна на бойното поле Курукшетра. Ето как определя ролята на ума в своето тълкувание на „Бхагавад Гита” великият Посветен Парамаханса Йогананда: „Умът (манас или сетивното съзнание) координира сетивата, както поводът държи заедно няколко коня на колесницата. Тялото е колесницата; душата е собственикът на колесницата; интелигентността е колесничарят; сетивата са конете. Казано е, че умът е сляп, защото той не може да вижда без помощта на сетивата и интелигентността. Поводът на колесницата приема и предава импулсите от конете и управлението на колесничаря. Също така самият сляп ум нито познава, нито управлява, а само възприема впечатленията от сетивата и им предава решенията и инструкциите на интелигентността. Ако интелигентността се управлява от будхи, чистата разграничаваща способност, сетивата са под контрол; ако интелигентността е управлявана от материални желания, сетивата са диви и необуздани.”

Умът може да бъде помощник или пречка по духовния Път. Съвременната цивилизация е изградена изключително върху един рационален светоглед, в който на ума бива отредена водеща функция. Неговото (на ума) участие в еволюцията на човешкия род и на обществените отношения е значително надценено, което ни дава правото да назовем господстващия понастоящем социално-икономически модел „цивилизация на ума”. При положение че преклонението пред ума мотивира днешния човек да загърби развитието на по-висшите си принципи и тела, следва да възприемем това превъзнасяне на ума като пречка в духовното израстване на човека. Пречката или препятствието ще бъде преодоляно, когато човекът осъзнае истинското място на ума в своята невидима структура и му отреди ролята на достоен помощник на душата и духа в стремежа към Божественото.

След изпълнението на тази текуща задача пътешественикът в посока към съвършенството се изправя пред крайната цел в реализацията на ума – изграждането на т.нар. антахкарана (от санскрит), мост между висшия и низшия ум. На този стадий от своята индивидуална еволюция човекът е възложил на ума ролята на помощник на Божественото начало у себе си. Когато порасналият в духовно отношение ум установи хармоничен контакт със сърцето – другия водещ принцип в триадата, и когато числото на хората, култивирали това хармонично единство, достигне определена критична граница, тогава на Земята ще възтържествува цивилизацията на разумното сърце (понятие от лексиката на последния Миров Учител Петър Дънов/Беинса Дуно). В съответствие с Божия план за развитието на нашата планета и човечеството това трябва да стане в периода на шестата подраса на V коренна раса в лицето на глобалната Нова култура на Божествената Любов.


След наложителното въведение към основната тема вече можем да преминем към разглеждането на конкретни методи за развитие на ума:
1) Будност на съзнанието. Тя изисква постигане на пълен контрол върху външните и вътрешните сетива. Дразнителите от околната среда като правило атакуват външните сетива. Последните пренасят сигналите към мозъка и централната нервна система. Дотук всичко става автоматично, без участие на разума на човека. Оттук нататък обаче настъпва момент, в който той трябва да прояви своята свободна воля. Проявлението ú обуславя реакцията на индивида спрямо външните дразнители. При наличие на будно съзнание реагирането е осмислено и адекватно на конкретната ситуация, т.е. най-доброто за случая. То може да варира от незабавно действие до пълно бездействие. И в двата варианта, обаче, ориентацията на човека с будно съзнание е на най-високото възможно равнище и му гарантира оптимално поведение.
2) Наблюдение и самонаблюдение. При този метод налице е тясна връзка с 1) – будността на съзнанието. Предполага максимална обективност в преценката на фактите и събитията. Наблюдението ни разкрива процесите и явленията в света, който ни заобикаля. Самонаблюдението от своя страна ни дава представа за процесите и явленията, протичащи във вътрешното ни „аз”, включително и реакциите ни спрямо това, което се случва извън нас. Будното съзнание е гаранцията за обективната оценка на „външното” и „вътрешното”. Наблюдението и самонаблюдението изграждат здрави и сигурни мостове за контакта с околната среда и осигуряват икономичното и целесъобразно използване на собствената енергия за целите на физическото здраве и духовното израстване на личността.
3) Самоконтрол. Той от своя страна е свързан с 1) и 2). Означава овладяване на реакциите ни спрямо външните и вътрешните обстоятелства и процеси. Степента на овладяване на тези реакции съвършено точно отразява степента на духовното развитие на човека. Самоконтролът обхваща мислите, чувствата, словесността и постъпките. При отлично овладени мисли и чувства думите и действията на индивида са неприбързани, обмислени, точни, адекватни, резултатни. Такава зряла духовно личност неизменно усеща удовлетворение от своята изява във всяко отношение. Вътрешният ú мир остава непристъпен за всякакви предизвикателства и атаки на външната среда. Хаосът в мисленето и емоционалната област от своя страна като правило довежда до неправилни и неадекватни слова и постъпки, които неизбежно пораждат страдания.

Именно самоконтролът е този, който в хармонично съчетание с наблюдението и самонаблюдението гарантира максимално ефикасна употреба на личната енергия.

4) Самовъзпитание. Включва задължително освобождаване от всички слабости и недостатъци и постепенно развиване на добродетели. Невъзможно е да бъде осъществено успешно без определена степен на самопознание, при която човек познава достатъчно добре и силните, и слабите си страни. Първите той укрепва и доразгръща, а с вторите е длъжен да се справи окончателно и невъзвратимо. Крайната цел на самовъзпитанието е човек да докосне и разкрие Божественото начало у себе си и да му предостави възможност да се прояви в пълнота. Именно тогава той става максимално полезен и за себе си, и за обществото, и за осъществяването на Божия План на всички равнища във Вселената.

Самовъзпитанието се реализира на етапи, които отговарят на последователните стъпки по духовния Път, при всяка от които се наблюдава съответно разширение на съзнанието.


5) Овладяване на информационния поток. Вместо „поток” навярно е по-точно да се каже „лавина”, понеже в нашата съвременност обемът информация, която ни залива буквално от всички страни, буквално през цялото време, отдавна е надхвърлил представата ни за спокойно течащ поток и създава впечатление по-скоро за бушуващ океан. В случая от особено значение е да съумяваме да пресяваме полезното – зърното от плявата, и не просто да го съхраняваме в паметта си, а незабавно да го включваме в собствената картина на света.

В някои източни духовни школи умът бива оприличаван на водна повърхност. Ако тя е развълнувана, отражението ни в нея ще бъде разкривено, твърде далеч от действителността. И обратно – при спокойна и гладка повърхност отражението е напълно адекватно на първообраза, предава го точно и изцяло. Което ни довежда до извода, че не бихме могли да овладеем информационната лавина, ако не сме успокоили в необходимата степен ума си.

Цялостно овладеният информационен поток създава вътрешна увереност у човека и му позволява да се ориентира възможно най-сполучливо в безбройните проблемни ситуации, възникващи на всяка крачка в живота.
6) Култура на общуването. Някой сигурно би възкликнал: „Че какво общо има това с развитието на ума?!” Има, и още как. Културата на общуване с другите хора изисква от нас да култивираме качества като: търпение, разбиране, способност да изслушваме, осмисляне на казаното и недоизказаното, проникновение в смисъла на чутото или прочетеното, толерантност, необходимост да приемаме всеки с неговото възприемане на истината (тя е една, ала има безброй лица, сиреч безброй начини да бъде възприета от всеки човек), овладяване на егото – най-вече честолюбието и тщеславието, спокойствие, невъзмутимост, хладнокръвие, съпричастие и много други.

Високата култура на общуване създава благоприятни условия в социалното пространство за оптимална изява на всяка индивидуалност. Тя мотивира човека да дава най-доброто от себе си – и не само за собственото си израстване, но и за подпомагане израстването и на останалите. Постигнатото ниво на общуване в социалната среда свидетелства недвусмислено за зрелостта на даденото общество. В т.нар. цивилизовани държави високата култура на общуване е плод от вековни традиции, от многогодишни умствени и емоционални наслоявания с положителен знак, от действието на поредица писани и неписани закони.


7) Контрол на ума – в непосредствена връзка с 1), 2) и 3). Отлично въздействие в това направление оказват релаксацията (сама по себе си или като първи етап на медитацията) и различните видове медитация. Американецът от мексикански произход Хосе Силва, както е известно, е разработил цялостен и непрекъснато дообогатяващ се метод за контрол на ума, наречен на негово име Silva Method. Системата му е доказала ефективността си, овладяна е от стотици хиляди или може би милиони хора по цял свят. Ядро на същността на тази теоретико-практическа система е създаването на програми за ума с положителна насоченост.

Да контролираш ума си означава да не допускаш той да доминира над душата и духа ти, да не пренебрегваш интуицията и вътрешния глас за сметка на внушенията на рационалното начало. Надлежно контролираният ум ти осигурява свобода и пълноценност в действията. Неконтролираният и неовладеният – обратно, прави те пленник на обстоятелствата.


8) Поддържане активността на ума. Доказано е научно и статистически, че хора, които използват активно своя ум – например, учени от различни области на знанието, – като правило доживяват дълбока старост с бистро съзнание. Те са плодоносни в своята творческа изява буквално до последния си дъх. Поддържането на активността на ума за окултния ученик трябва да бъде всекидневна задача.

Активният ум не просто участва в четенето, гледането, слушането и въобще възприемането на информация, той я осмисля и пресява, стреми се да вникне в най-дълбоката ú същност. На активния ум е присъщо и различаването: разграничаването на истина от неистина, на светлото и тъмното начало в безчетните им проявления.

Социалните контакти не са достатъчни сами по себе си за поддържане активността на ума. Те са само една от предпоставките да го държим нащрек, винаги готов за правилна реакция. Задължително условие в тази насока е процесът на осъзнаване и усвояване на придобитото на умствено равнище. Естественото следствие е непрекъснатото дообогатяване на собствената картина на света и осмислянето на милиардите взаимовръзки в Космоса – видим и невидим.
9) Вслушване в интуицията, във вътрешния глас. Интуицията и вътрешният глас са по-високи нива на проявление на човешката същност от ума. Те са послания от душата и духа на личността, следователно са по-близо до Божественото и имат приоритет – или би трябвало да имат приоритет – при взимането на решения от страна на човека. От собствен опит прекрасно знаем, че в множество случаи, когато сме предпочитали да се вслушаме в гласа на ума, вместо в този на интуицията, сме допускали грешка и сме плащали скъпа цена за този избор. Главно правило в случая е умът да следва вътрешния глас, а не влиянието на външните обстоятелства.

Новата планетарна култура на Божествената Любов, чийто вестител е Учителят Беинса Дуно, в своя разцвет ще се характеризира – освен с всичко останало – и с пълно разгръщане на интуитивните способности на човека.


10) Бърза мисъл, бавен говор. Няма нищо по-бързо от мисълта в цялата Вселена! Учителят Беинса Дуно посочва нейната скорост – 43.1014 км/сек. Внушително число, нали? При това положение е естествено, че мисълта протича несравнимо по-бързо от възможностите ни да я облечем в словесна форма. Мъдрият мисли бързо, ала говори бавно. При него няма излишни думи. Всяко слово в неговите уста е на мястото си, всяко има тежест и въздействие. Духовното познание ни учи освен това, че прекомерната словоохотливост – т.е. злоупотребата с количеството на думите – представлява съвършено излишен разход на ценна енергия. Собственият ни житейски опит и резултатите от наблюденията ни добавят към тази оценка и увереността ни, че колкото повече говорим, толкова по-голяма е вероятността да кажем нещо неразумно или глупаво. Българската народна мъдрост, която е дълбоко езотерична по своя характер, неслучайно е достигнала до заключението: „Мълчанието е злато!” По-добре да замълчим, отколкото да кажем нещо неподходящо.

Не са редки и случаите, при които словесната лавина служи за прикриване на откровена интелектуална недостатъчност или на неспособността за вземане на оптимално решение в конкретна житейска ситуация.


11) Просветляване на ума. То е плод на чистата мисъл. Изискването за чистота на мисленето е червена нишка във всички духовни учения, имащи за първоизточник Божествения извор на премъдрост. В своето Слово Учителят Беинса Дуно многократно набляга на потребността да постигнем „права мисъл”. Какво означава това? Права мисъл в случая означава правилна мисъл – такава, каквато отговаря адекватно на ситуацията и на Божия план за дадения човек и която поддържа и укрепва неговото умствено тяло, облагородявайки същевременно аурата на своя носител и на Земята.

Просветленият ум е строител на новия свят, на новия човек, на Новата култура. „Просветлен” в случая означава „проникнат от светлина”. В категориалната скáла на Битието, възвестена от същия духовен Учител (материя – енергия – светлина – мисъл – Любов – дух – Бог), светлината представлява по дефиниция кондензирана мисъл. Следователно правата/правилната мисъл поражда светлина, проявява се като светлина. В нашия материален свят светлината се явява следствие от мислите на милиарди Разумни Същества, покорили върховете на индивидуалната духовна еволюция.


12) Връзка с Божия Ум. Това е следващият стадий след изграждането на антахкарана, а може да се разглежда и като висша форма на самата антахкарана, тъй като висшият ум е проекция на Божественото начало у човека, а то от своя страна се явява присъствие на самия Бог у всекиго от нас. Връзката между човешкия и Божия ум следва да бъде постоянна и непрекъсваема. А това означава извисяване до висотите на свръхсъзнанието. Означава също и да приемаш непрестанно, безотказно и с абсолютна точност и достоверност мислите на Върховното Божество. Което от своя страна свидетелства, че вече си постигнал единение с Него. И имаш пълното право да заявиш като Христос: „Аз и Отец Ми сме едно.”

Връзката или съединяването с Божия ум свидетелства, че живото същество е изпълнило изцяло еволюционните си задачи в света на материята.


13) Работа със „Завета на цветните лъчи на светлината”. И по-конкретно – с жълтите лъчи, управлявани от Духа на Мъдростта. Денят, определен за работа с жълтите лъчи и Духа на Мъдростта, е сряда – под знака на планетата Меркурий. Но и във всеки друг ден от седмицата, по всяко време можем да правим упражнения и обливания с тези лъчи, за да подпомогнем развитието на ума си. При обливането – не само с жълтите лъчи, а въобще с всички – следва да спазваме правилото: визуализацията да обхваща цялото ни тяло, най-добре под формата на елипсоид, който ни обгръща от всички страни – колкото се може по-плътен и по-ярък върху мисловния ни екран.
14) Универсален метод за развитие на ума е прилагането на Божествената Любов. Тя, майката на всички добродетели, укрепва, пречиства, просветлява и извисява ума до степента на неговото съединяване с Божественото начало у човека, което означава съединяване с Божия съвършен Ум. Резултатите са като при 11) – постигане на свръхсъзнание и пълно, тотално и окончателно сливане с Бога.
В Словото на Учителя Беинса Дуно са предложени и изяснени хиляди методи за повдигане и израстване на човека, включително и за развитието на ума. Те могат да бъдат открити в беседите и лекциите му, както и в тематичните книги, разглеждащи специфични области от неговото теоретично наследство. Особено многобройни са методите, които той е използвал в работата си с Младежкия окултен клас.

Ценно помагало в тази насока е книгата „Окултни упражнения”, пусната на книжния пазар от издателство „Бяло Братство”.

Където и да се намираме, с каквото и да сме ангажирани, колкото и напрегнато да е ежедневието ни, винаги бихме могли да открием начини и средства, за да работим върху развитието и израстването на нашия ум. Вместо да му слугуваме и неправомерно често да го оставяме, фигуративно казано, да ни води за носа, нека го превърнем в незаменим помощник по духовния Път – съвършен инструмент на индивидуалния дух.

Константин Златев








База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница