Методическа разработка
на урока „Произход на живота (Хипотези за произхода на живота)” – 10 клас
(По новото учебно съдържание в 10 клас не се изучат различните хипотези за произхода на живота, но учителят би могъл да предвиди в годишното си разпределение допълнително един учебен час, основавайки се на интереса от страна на учениците към тази проблематика.)
Тип и вид на урока: за усвояване на нови знания, умения и навици; семинарен
Цели:
-
образователни:
-
да се разшири и обогати представата на учениците за произхода на живота, като се запознаят със същността на различните хипотези от древността до днес;
-
да продължи формирането на умения за самостоятелна работа с научно-популярна литература и изготвянето на библиографски справки, съобщения, доклади, презентации и др.
-
възпитателни:
-
формиране на научен и материалистичен светоглед, относно единството на материята и качествената разлика между нежива и жива природа.
-
развиващи:
-
да продължи формирането на критично-оценъчни умения;
-
да продължи формирането на умения за доказване на аргументи „за” и „против”, за изказване на собствени виждания, мнения, аргументи, умения да дискутират;
-
развитие на интересите, познавателната самостоятелност и умението на учениците за работа с научно-популярна литература.
Водещи биологични идеи:
-
материалност и познаваемост на света;
-
възникване и еволюция на организмовия свят;
-
единство и взаимовръзка между нежива и жива природа;
-
единство и взаимовръзка между организмите в природата;
-
науката, като процес на търсене и откриване.
Междупредметни връзки: вътрециклови с история, география; междуциклови с литература, философия.
Подход: проблемен
Методи:
-
на изложение на учебния материал – беседа, разказ с обяснителен и проблемен характер, обяснение;
-
на самостоятелна работа – работа с научно-популярна литература.
-
интерактивни - дискусия
Прийоми и средства на обучение: организационни; логически – анализ, синтез, сравнение, умозаключения, изводи, обобщения.
Предварителна подготовка и ход на урока
Месец или най-малко две седмици преди урока на учениците се съобщава плана на семинарния урок, записва се на дъската и се поставят индивидуални задачи за самостоятелна работа – изготвяне на съобщения по следните точки от плана:
-
Хипотеза за божественото начало (Библия, Коран, схващания на индуската и други древни религии – ІІ – ІІІ в. от новата ера).
-
Хипотеза за произволното самозараждане.
-
Хипотеза за стационарното състояние.
-
Хипотеза за панспермията:
-
Литопанспермия – Х. Рихтер, Хелмхолмц;
-
Радиопанспермия – С. Арениус;
-
Инфекциозна.
-
Хипотеза за биохимичната еволюция – Ал. Опарин.
Учителят подготвя литературен списък за предварителна подготовка на учениците и го оповестява пред класа.
Няколко дена преди семинарния урок той проверява съобщенията на учениците и ги допълва или коригира, ако това е необходимо.
В предното междучасие, преди началото на семинарния урок, се записва плана на урока на дъската.
Въвежда се темата на урока. Поставят се въпроси за актуализация на знанията на учениците за нежива и жива природа от предходните класове и учебни предмети:
-
Какво разбирате под нежива и жива природа?
-
Сравнете неживата и жива природа! Посочете приликите и разликите между тях на субклетъчно равнище, като използвате знанията си от 9 клас!
-
Кои свойства характеризират живата материя?
Проблемът за произхода на живота е вълнувал човека винаги – от древността до днес и поради тази си актуалност не се нуждае от допълнителна мотивация на дейността на учениците.
Учителят пояснява целта и задачите за часа. С оглед целенасоченост в работата на учениците и създаване на условия за дискусии, изказване на собствено мнение, аргументи и други, преди изслушването на всяко съобщение се поставят въпроси към целия клас, след което се организира беседа с цел отговора им.
Например, преди съобщението за божествения произход на живота, учителят би могъл да постави следните въпроси:
-
Защо, според Вас, толкова дълго във времето се е задържала хипотезата за божественото начало на света?
-
Кое лежи в основата на тази хипотеза и кои са вашите аргументи „за” и „против” нея?
Преди второто съобщение могат да се поставят следните въпроси:
-
Кои етапи се разграничават в развитието на тази хипотеза? Изкажете вашите аргументи „за” и „против” нея!
Преди третото съобщение могат да се поставят следните въпроси:
1. Решава ли, според вас, хипотезата за стационарното състояние въпросът за произхода на живота?
-
Кои аргументи използват нейните привърженици?
-
Сравнете хипотезата за произволното самозараждане с теорията за стационарното състояние по отношение на възникването на видовете!
Подходящи въпроси преди изслушването на съобщението за хипотезата за панспермията биха могли да бъдат:
-
По какъв начин е възникнал животът на Земята, според тази хипотеза?
-
В какво се изразява нейният основен недостатък?
-
Кое е общото и различното между хипотезата за панспермията и тази за стационарното състояние?
В хода на урока, там където е необходимо, учителят допълва съобщенията на учениците с разказ или насочва дискусията в правилна посока.
В края на часа, без да навлиза в предмета на следващата учебно-методическа единица, с кратък разказ учителят насочва вниманието на учениците и към най-достоверната от теоретична гледна точка хипотеза – тази за биохимичната еволюция на руския учен Ал. Опарин. Пояснява, че основните й етапи и механизми ще бъдат изучени в следващия учебен час.
Проблемът за произхода на живота няма еднозначно решение до днес, затова урокът би могъл да завърши с изискването да се разтълкува мисълта на един от седемте мъдреци на древността – Талес – „Най-мъдро от всичко е времето, защото разкрива ни всичко”.
В края на часа учителят прави преценка за работата на класа и на отделни ученици.
Сподели с приятели: |