Методическо обединение на логопедите и психолозите при рцпиовдусоп-хасково

• 
  Чрез слушане, наблюдение и цялостно езиково възприемане на средата около тях.
  

• 
  Хората, които се срещат и говорят с детето влияят най-много на неговото говорно и езиково развитие.
  

• 
  Детето не може да се научи да говори чрез телевизора и компютъра- то има нужда от близкия контакт на възрастните.
  

• 
  Да, но не прибързано, не с отхвърляне и с изблик на смях. Едно растение няма да израсне по-бързо, ако го издърпаме...
  

• 
  Нека децата чуват правилната дума или фраза, но ще я произнесат правилно тогава, когато наистина са готови за това.
  

Има ли ориентири, по които да се следи говорното развитие

Всяко дете е различно и неповторимо, различен е темпа с който се развива неговата реч. Все пак ето някои най-общи ориентири:

• 
  До 2 години детето трябва да казва думи, дори да не са много ясни
  

• 
  До 3 години да разменя думи с неговите близки и те да го разбират
  

• 
  До 4 години да го разбират хора извън семейството
  

• 
  До 5 години да използва граматически правилни изречения
  

• 
  До 6-7 години не би трябвало да има трудности със звукопроизношението
  

• 
  Изразяват се в липса на определен звук, замяна на един звук с друг или пропускане на звук, при положение, че изолирано се произнася.
  

• 
  Срещат се и нарушения в произношението на цели групи звукове: “съскави”, “шушкави”, “задноезични” , “сонорни”.
  

• 
  Характерното за тях е късно начало на речта и нетипично развитие на езиковата система.
  

• 
  Страдат всички компоненти – звукопроизношение, речников запас, граматика.
  

• 
  Речта е неясна и околните трудно я разбират.
  

• 
  нарушена плавност на речта
  

• 
  удължаване на звуковете
  

• 
  задъхване по средата на изречението или блокиране
  

• 
  повтаряне началните звукове,думи или фрази по-често от обикновено.
  

Изразяват се в невъзможността да се разчлени думата на съставните й звукове, както и да се направи връзка между символа /буквата/ и звука.

• 
  високата пластичност на мозъка на детето, със способността му по-бързо и леко да превключва от една към друга задача и лесно да преодолява свързаните с нея нарушения
  

• 
  с повишената подражателност на децата към говора на възрастните.
  

• 
  Установява причините, произхода, вида, степента на езиково-говорното нарушение
  

• 
  Избира подходящата терапевтична програма, за да го отстрани успешно
  

• 
  Използва индивидуален подход към всяко дете!!!