Методика на заниманията по аеробна гимнастика във висшите училища

Принципът на постепенно увеличаване на натова­реността не може да бъде заменен с нищо друго. Постоянното преминаване към по-напрегнати занимание е важно условие, за да може сърцето да се адаптира и да се създаде възможност опорно-двигателния апарат да свикне с непривичната работа.

Принципът специфичност или специална тренираност се основава на възможностите на отделни органи и системи, ако са подложени на тренировка. Ако желаем да развиваме даден компонент на физическата подготовка трябва да тренираме самия него.

Тренировката по аеробната гимнастика с включените в нея упражнения за гъвкавост, сила, издръжливост, заедно с танцови стъпки, бягане, скачане и други аеробни упражнения, изпълнявани под звуците на музика, е прекрасно средство за цялостно трениране на целия организъм.

Основен принцип на заниманието по аеробна гимнастика е системността. Според съвременните представи за физиологична адаптация на организма към физическите натоварвания, в клетките остават „следи”. Те предизвикват формирането на особени структури, които подготвят организма за следващите натоварвания.

Последователността е важно условие, както при разработване на комплекса на отделните занимания, така и за цялостната тренировъчна програма. Принципът вариативност в аеробната тренировка може да се изрази в смяната на комплексите или на отделните части. Едно от основните изисквания при заниманията е да се избягва преумората и пренапрежението, за да не се стига до изтощение. Освен това всеки студент трябва да се упражнява според възможностите си.

1. 
   Подготвителна част. Изключително важно е тялото да бъде подготвено за активна работа, мускулите трябва да се разгряват постепенно. Обикновено в разгряването се включват упражнения за правилно телосложение, по-прости упражнения за големите групи мускулни групи.
   
2. 
   Аеробна серия. За да има градивен ефект, бягането на място се изпълнява 70-80 крачки в минута и има танцувален или имитационен харак­тер.
   
3. 
   Работа за отделните части на тялото. Това е основната част на заниманието. В нея се включват комплекси за отделните части на тялото – ръце, раменен пояс, талия, коремни мускули, гръб, седалище, крака. Упражненията могат да бъдат от 3 до 10, а дозировката - 6-8 осморки. Интензивността на натоварването в тази част е голяма. Упражне­нията със силов характер трябва да предшестват тези за разтягане. В последните 3-5 мин. от основната част се изпълняват танцувални елементи от джазбалета, фолклора или специални упражне­ния за ритмичност и координация.
   
4. 
   Заключителна част. Упражненията са в много бавен темп. Успокояващата музика допринася за намаляване на емоционалното и физическо напрежение. Целесъобразно е да се използват различни дихателни упражнения за разпускане, правилна стойка, разтягане.
   

Съставянето на комплекса включва няколко етапа:

1.Определяне на продължителността на заниманието споерд възможностите на студентите.

2.Разделяне на времето за отделните чаасти на заниманието.

3.Подбор на упражненията за всяка част от комплекса, определяне на дозировката, ритъма и темпа на изпълнение.

4.Подбор на музиката и записване в нужната последователност. Жанра може да бъде диско, рок, кънтри, суинг или класическа, но е задължително да подхожда на движението.

1. 
   упражнения с общо въздействие – ходене, бягане, подскоци и клякане. Тези упражнения предизвикват най-големи промени в дейността на сърдечно-съдовата, дихателна и нервна система.
   
2. 
   Упражнения с локално въздействие – локал­ността се изразява в ограниченото участие на определени мускулни групи в дадено упраж­нение.
   
3. 
   Упражнения за преимуществено развитие на двигателните качества – развиват издръж­ли­востта, силата, гъвкавостта, бързината, коор­динацията.
   
4. 
   Упражнения с тежести.
   
5. 
   Упражнения за разтягане.
   
6. 
   Упражнения за въздействие върху стойката на тялото и походката.
   
7. 
   Дихателни упражнения.
   
8. 
   Имитационни упражнения.
   
9. 
   Упражнения за разпускане.
   

1. 
   Елементи от танцовия фолклор.
   
2. 
   Елементи от джазбалета.
   
3. 
   Класически екзарсис.
   
4. 
   Упражнения от системата на йогите.
   
5. 
   Автогенна тренировка.
   

Музиката за заниманията по аеробна гимнастика се избира след като се запознаем с упражненията. За разгряването, основната част и скоковете от аеробната серия се използва музика с умерено темпо, а за заключителната част – с много бавно. Музиката трябва да се подбере така, че да въздейства и емоционално.

Най-верния показател за тренираност е пулсовата честота. Тя може да се измери за 6 или 10 сек., защото след 10-15 сек. сърцето възстановява своя нормален ритъм. Получения брой съответно се умножава по 6 или 10.

Храненето е важно за дееспособността на занимаващите се с аеробна гимнастика. Обмяната на веществата е процес, при който приетите храни се превръщат в енергия или в строителен материал за изграждане на тъканите на тялото. На всички нива при този процес действат ензимите, витамините и минералите.

Ефектът от заниманията на студентите с аеробна гим­настика е в три основни направления:

• 
  Подобряване на аеробните възможности
  
• 
  Развитие на физическите качества
  
• 
  Оформяне на тялото
  

Аеробната гимнастика подобрява възможностите на организма да доставя кислород до всички органи на тялото, чрез непрекъснати ритмични движения на големите мускули. Нейната основна цел е да увеличи максималната кислородна концентрация, която зависи от ефективността на сърдечно-съдовата система и отразява работата на всички по-важни органи и системи.

Да си физически съвършен не означава да пробягаш или преплуваш дадено разстояние. Въпреки, че физическата годност се състои от различни компоненти, човешкото тяло функционира като едно цяло и често упражнение, което има ефект в една насока, оказва влияние и върху цялото тяло. Такъв е примерът с аеробната гимнастика.
Литература
Димитрова, Ж. 1985. Аеробна гимнастика. С.

Димитрова, Ж. 1989. Аеробика за всички. С.