Методика за извършване на периодичен преглед за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства



страница1/3
Дата21.08.2017
Размер397.12 Kb.
  1   2   3

Приложение № 1

към чл. чл.12,ал.2, т.1
Методика за извършване на периодичен преглед за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства
Методиката определя еднакви изисквания и критерии при оценка на изправността на отделните елементи, заложени в протокола за периодичен преглед за проверка на техническата изправност на ППС.
Част I

Насоки за оценяване на неизправностите:

(виж приложение № 4 - 2 )
Част IІ

Глава първа

Раздел І

I. Идентификация на ППС

1. При периодичен преглед за проверка на техническата изправност на ППС се представят изброените документи по чл.30 от наредбата. Прегледът се извършва при съответствие на:

1.1. регистрационния номер на превозното средство;

1.2. категорията на превозното средство;

1.3. марката (модела) на превозното средство;

1.4. търговско наименование на ППС;

1.5. идентификационния номер на превозното средство (VIN);

1.6. номера на типовото одобрение (ако има) на превозното средство;

1.7. номера на двигателя на превозното средство (за превозни средства без VIN - номерата на рамата и двигателя);

1.8. вид гориво/енергиен източник на превозното средство,

с тези в представеното свидетелство за регистрация (част I от свидетелството за регистрация). Допуска се да се представя ясно и четливо копие на свидетелството за регистрация част I.

ІІ. Спирачна уредба. Определяне на спирачната ефективност

1. Спирачна ефективност на работна спирачна уредба

1.1. Спирачна ефективност на работна спирачка на ППС с механично, хидравлично и пневматично спирачно задвижване (без регулиране на налягането в спирачните камери (цилиндри) в зависимост от натоварването).

1.1.1. Условия за провеждане на изпитването:

Проверката на спирачната ефективност е препоръчително да се извършва в ненатоварено състояние на ППС. Допуска се изпитването да се провежда при частично или пълно натоварване на ППС. Пневматичните гуми на ППС трябва да бъдат от един и същ тип, модел и размер, с еднакъв протекторен рисунък на една ос и по възможност сухи и чисти. Налягането на въздуха в гумите на всички колела трябва да съответства на изискванията на производителя. Ролковият спирачен стенд трябва да бъде технически изправен. Състоянието на повърхността на ролките на спирачния стенд трябва да гарантира предписания от фирмата производител коефициент на сцепление.

1.1.2. Последователност на изпитването:

Подготовка на спирачния стенд за работа - извършва се преди началото на работа в съответствие с инструкцията за експлоатация. Превозното средство се придвижва към стенда. Автоматично се отчита натоварването върху проверяваната ос. Влизането на стенда трябва да бъде бавно, докато колелата на съответната ос стъпят върху ролките. Двигателят трябва да е изключен, лостът за превключване на предавките да бъде в неутрално положение, спирачката за паркиране – незадействана. Включва се спирачният стенд. След завъртане на ролките се задейства спирачната уредба. Спирачната уредба се задейства бавно (постепенно), докато стендът спре автоматично в момента на блокиране на колелата (само на едното колело) или при прехвърляне на границата на блокиране. След спиране на ролките стендът автоматично изчислява показателите за съответната ос, както следва:

• Обща спирачна сила в момента на блокиране:

F = Fл + Fд,

където: F е общата спирачна сила на съответната ос;

Fл и Fд са измерените спирачни сили на лявото и дясното колело от оста в момента на блокиране или при прехвърляне на границата на блокиране.

• Неравномерност на спирачните сили на оста:

(Fл – Fд) . 100

R = ------------------------------------------- = ... %

По-голямата спирачна сила

Преминава се на следващата ос.

След изпитване на всички оси се отчита спирачната ефективност на ППС.

Спирачната ефективност представлява отношението на сумата от измерените спирачни сили на всички оси и изпитателното тегло на ППС:

Сума от спирачните сили (N). 100

Z = ------------------------------------------------ = ... %

Изпитателно тегло на ППС (N)

Изпитателното тегло на ППС е теглото на ППС в момента на изпитването. Отчита се автоматично от стенда посредством везна като сума от натоварването на всяка една ос.

Издава се разпечатка с крайна оценка на спирачната ефективност на ППС.

1.2. Спирачна ефективност на работна спирачка на ППС (състав от МПС и ремарке, полуремарке) с пневматична спирачна уредба с регулиране на налягането в спирачните камери (цилиндри) в зависимост от натоварването.

Изпитването на спирачната ефективност на автокомпозиция се извършва отделно за влекача и ремаркето (полуремаркето).

1.2.1. Условия за провеждане на изпитването:

Условията за провеждане на изпитването са аналогични на т. 1.1.1.

1.2.2. Последователност на изпитването:

Подготовка на спирачния стенд за работа – извършва се преди началото на работа в съответствие с инструкцията за експлоатация. Към един от присъединителните накрайници на оста, която ще се изпитва, се монтира гъвкав тръбопровод. Към свободния край на тръбопровода се присъединява контролен манометър. В началния момент на задействане на спирачната уредба налягането на въздуха в резервоарите трябва да бъде равно на номиналната стойност за влекача и полуремаркето, определени от производителя. При наличие на ръчен регулатор на налягането положението на лоста трябва да съответства на състоянието на натоварване. В програмата на стенда се въвежда допустимото общо тегло на ППС.

Превозното средство се придвижва към стенда. Влизането на стенда се извършва бавно, докато колелата на съответната ос стъпят върху ролките. Двигателят трябва да е изключен, лостът за превключване на предавките да бъде в неутрално положение, спирачката за паркиране – незадействана. Включва се спирачният стенд. След завъртане на ролките се задейства спирачната уредба. Спирачната уредба се задейства бавно (постепенно), докато стендът спре автоматично в момента на блокиране на колелата (само на едното колело) или при прехвърляне на границата на блокиране. Отчита се стойността на налягането в спирачните камери в момента на блокиране на колелата. След спиране на ролките стендът автоматично изчислява показателите за съответната ос, както следва:

• Обща спирачна сила - т. 1.1.2.

• Неравномерност на спирачните сили - т. 1.1.2.

Преминава се на следващата ос.

След изпитване на всички оси по описания начин се изчислява спирачната ефективност Z отделно за влекача и ремаркето (полуремаркето):

(F1.i1 + F2.i2 + F3.i3+F4.i4 + Fn.in (N)) . 100

Z = ----------------------------------------------------------- = ... %,

Допустимо общо тегло на ППС (N)

където: F1, F2, F3, F4 ... Fn са измерените спирачни сили, съответно на ос 1, 2, 3, 4 ... n;

i е корекционен коефициент, изчислява се за всяка ос със съответното измерено налягане по формулата:

Ри - 0,4


i = ------------ ,

Р - 0,4


където: Р (бар) е измереното налягане в спирачните камери (цилиндри), при което е измерена спирачната сила на съответната ос;

Ри (бар) е изчислителното налягане за пневматична спирачна уредба.

Стойността на изчислителното налягане Ри за различните марки и модели ППС се определя от производителя на ППС.

Допустимото общо тегло на ППС се получава в N след умножаване на допустимата максимална маса на ППС ( от свидетелство за регистрация) по 9,807.

За полуремаркета "допустимото общо тегло" е само тази част от теглото, която се поема от осовите агрегати на ППС.

За автокомпозиция се издават две отделни разпечатки с крайна оценка на спирачната ефективност – за влекача и полуремаркето.

2. Спирачна ефективност на спирачна уредба за паркиране

2.1. Спирачна ефективност на спирачка за паркиране на ППС от всички категории.

2.1.1. Условия за провеждане на изпитването

Условията за провеждане на изпитването са аналогични на т. 1.1.1.

2.1.2. Последователност на изпитването:

Изпитването се провежда на оста, на която действа спирачката за паркиране. Придвижва се превозното средство на стенда, като колелата на оста, която ще се проверява, трябва да стъпят върху ролките. Двигателят трябва да е изключен, лостът за превключване на предавките – в неутрално положение и педалът на работната спирачка – отпуснат. В стенда се въвежда допустимото общо тегло на ППС. Включва се спирачният стенд. Автоматично се отчита натоварването върху проверяваната ос. След завъртане на ролките се задейства спирачката за паркиране.

Спирането се извършва бавно (постепенно), докато стендът спре автоматично в момента на блокиране на колелата (или блокиране само на едното колело). След спиране на ролките стендът автоматично изчислява показателите за съответната ос, както следва:

• Обща спирачна сила в момента на блокиране на колелата:

F = Fл + Fд,

където: F е общата спирачна сила на съответната ос;

Fл и Fд са измерените спирачни сили съответно на лявото и дясното колело от оста в момента на блокиране.

* Неравномерност на спирачните сили:


(Fл – Fд) . 100

R = --------------------------------------- = ... %

По-голямата спирачна сила

* Спирачна ефективност на спирачката за паркиране:


Сума от спирачните сили (N). 100

Z = ----------------------------------------------- = ... %

Допустимо общо тегло на ППС (N)
* Критерий за изправността на спирачката за паркиране на седлови колесен влекач с пневматично окачване в ненатоварено състояние (соло-режим) и на полуремарке с пневматично окачване в ненатоварено състояние може да бъде и преминаването на границата на блокиране.

2.2. Спирачна ефективност на спирачна уредба за паркиране на състав от ППС (МПС и ремарке (полуремарке)

Изпитването на спирачката за паркиране на състав от ППС е аналогично като в т. 1, с тази разлика, че се измерват и спирачните сили на осите от ремаркето или полуремаркето, на които действа спирачката за паркиране.

На стенда се задава допустимото общо тегло на състава. В този случай спирачната ефективност е отношението на сумата от спирачните сили, измерени на МПС, и спирачните сили, измерени на ремаркето (полуремаркето), към допустимото общо тегло на състава:

Сума от спирачните сили (N). 100

Z = ----------------------------------------------------- = ... %

Допустимо общо тегло на състава (N)

Допустимото общо тегло на състава от ППС се получава в N след умножаване на сумата от допустимите максимални маси на ППС, участващи в състава, (от свидетелство за регистрация) по 9,807.

3. Норми за спирачна ефективност (Z) на пътни превозни средства


Категории превозни средства по смисъла на чл. 149, ал. 1 от ЗДвП, според изискванията за минимална спирачна ефективност

Спирачна ефективност

Неравномерност на спирачните сили

Работна

спирачка


Спирачка за паркиране

Работна

спирачка


Спирачка

за

паркиране






Z ≥%

Z ≥%

R ≤

%


R ≤

%


Категории L3 и L3e

50

-

30

-

Категории L4 и L4e

46

16

30

30

Категории L5e и L7e

44

16

30

30

За всички категории L, при измерване на спирачните сили само на задната спирачка

25

-

-

-

Категория М 2 и М 3

50

48(1)


16

30

30

Категория N 2 и N 3

50

45(3)


43(2)

16

30

30

Категория О1, О2, О 3 и О 4

50

45(4)


43(3)

40(2)


16

30

30

Категория М1

58

50(3)


48(1)

16

30

30

Категория N 1

50

45(3)


16

30

30

Категория М1

50

16

30

30

Състав от пътни превозни средства (МПС и ремарке (полуремарке))




12

30

30

__________________

(1) За превозни средства, които не са оборудвани с ABS или които са типово одобрени преди 1.Х.1991 г.

(2) За превозни средства, регистрирани преди 1988 г.

(3) За превозни средства регистриарни преди 28.07.2010 г.

(4) За полуремаркета.

(5) За превозни средства от категория L при измерване на спирачните сили само на задната спирачка.

ІІІ. Вредно въздействие

А. Проверка на съдържанието на въглероден оксид (СО) в отработилите газове на моторни превозни средства с двигатели с принудително възпламеняване на работната смес (бензинови двигатели)

1. Максимално допустими стойности на емисии на отработилите газове за моторни превозни средства с двигатели с принудително възпламеняване на работната смес (бензинови двигатели).

1.1. Максимално допустими стойности на въглероден оксид (CO)

1.1.1 Максимално допустимите стойности се определят от производителя на моторното превозно средство и се посочват в техническите му характеристики (част I, позиция V от свидетелството за регистрация).

1.1.2. При липса на такава информация максимално допустимите стойности са, както следва:

1.1.2.1. Моторни превозни средства без система за контрол на емисиите (без каталитични неутрализатори):

- за МПС, регистрирани или пуснати в експлоатация преди 1 октомври 1986 г. - съдържание на СО - 4,5 % обемни

- за МПС, регистрирани или пуснати в експлоатация след 1 октомври 1986 г. - съдържание на СО - 3,5 % обемни

1.1.2.2. Моторни превозни средства със система за контрол на емисиите:

1.1.2.2.1. При работа на двигателя на празен ход с минимална честота на въртене:

- за МПС, регистрирани или пуснати в експлоатация преди 1 юли 2002 г. - съдържание на СО - 0,5 % обемни

- за МПС, регистрирани или пуснати в експлоатация след 1 юли 2002 г. - съдържание на СО - 0,3 % обемни

1.1.2.2.2. При работа на двигателя на празен ход с повишена честота на въртене най-малко 2000 min-1

- за МПС, регистрирани или пуснати в експлоатация преди 1 юли 2002 г. - съдържание на СО - 0,3 % обемни

- за МПС, регистрирани или пуснати в експлоатация след 1 юли 2002 г. - съдържание на СО - 0,2 % обемни

1.2. Стойности на въздушно отношение λ (ламбда)

1.2.1. Въздушното отношение λ се измерва при работа на двигателя на празен ход с повишена честота на въртене най-малко 2000 min-1.

1.2.2. Измерените стойности трябва да са в границите 0,97 - 1,03.

2. Проверка на съдържанието на въглероден оксид (СО) в отработилите газове на моторни превозни средства с двигатели с принудително възпламеняване на работната смес (бензинови двигатели)

Съдържанието на въглероден оксид (СО) в отработилите газове на моторни превозни средства с двигатели с принудително възпламеняване на работната смес се измерва при работа на двигателя с бензин.

2.1. Подготовка на превозното средство:

2.1.1. Превозните средства трябва да се проверяват при пълна техническа изправност на двигателя.

2.1.2. Температурата на маслото в двигателя трябва да бъде не по-ниска от 80 °C или от нормалната работна температура, определена от производителя, ако тя е по-ниска.

2.1.3. Всички допълнителни принадлежности и оборудване, чието функциониране може да измени честотата на въртене на двигателя при работа на празен ход, трябва да бъдат изключени.

2.1.4. Предният край на сондата за вземане на проби трябва да се разположи на не по-малко от 300 mm навътре в изпускателната тръба. Ако изпускателната уредба не позволява това, се прави удължение на изпускателната тръба, като се осигурява херметичността на свързването на тръбата с удължението.

2.1.5. При изпускателна уредба с разклонени изпускателни тръби те се свързват в един изход, когато няма указания срещу това от производителя на моторното превозно средство. Когато е невъзможно да се свържат изходите, измерванията се извършват за всяка изпускателна тръба поотделно. За резултат от измерването се приема средноаритметичната от измерените стойности.

2.1.6. Във всички случаи използваните адаптори не трябва да влияят върху работата на двигателя.

2.1.7. По време на измерванията отворът за маслоизмервателната пръчка трябва да бъде запушен.

2.1.8. Устройството за пускане на студен двигател трябва да е изключено.

2.2. Методика на измерването

2.2.1. Моторни превозни средства без система за контрол на емисиите на отработените газове

Визуална проверка на изпускателната уредба с цел да се провери, че няма утечки. Към двигателя се свързват оборотомер и датчик (възприемател) за измерване на температурата.. Установява се минимална честота на въртене на празен ход на двигателя. Предният край на сондата за вземане на проби се вкарва в изпускателната тръба или в удължението на дълбочина не по-малко от 300 mm. Измерва се съдържанието на СО през време, достатъчно за получаване на минималната и максималната стойност, но не повече от 30 s. Резултатите се отпечатват.

2.2.2. Моторни превозни средства със система за контрол на емисиите на отработените газове

Визуална проверка на изпускателната уредба с цел да се провери, че няма утечки. Към двигателя се свързват оборотомер и термометър. Проверка на ефективността на системата за контрол на емисиите чрез измерване на стойността на въздушното отношение λ (ламбда) и съдържанието на СО в отработилите газове в съответствие с процедурите, предложени от производителя и типово одобрени, или в съответствие със следните процедури:

2.2.2.1. Измерване при работа на двигателя на празен ход (без натоварване) и минимална устойчива честота на въртене

Установява се минимална честота на въртене на празен ход. Предният край на сондата за вземане на проби се разполага в изпускателната тръба или в удължението на дълбочина не по-малко от 300 mm. Измерва се съдържанието на СО през време, достатъчно за получаване на минималната и максималната стойности, но не повече от 30 s. Резултатите се отпечатват.

2.2.2.2. Измерване при работа на двигателя на празен ход (без натоварване) и честота на въртене най-малко 2000 min-1

Установява се честота на въртене на празен ход най-малко 2000 min-1. Предният край на сондата за вземане на проби се разполага в изпускателната тръба или в удължението на дълбочина не по-малко от 300 mm. Измерва се съдържанието на СО и стойността на въздушното отношение λ (ламбда) през време, достатъчно за получаване на минималните и максималните им стойности, но не повече от 120 s. Резултатите се отпечатват.”

Б. Измерване на коефициента на поглъщане на светлината за моторни превозни средства с двигатели със самозапалване чрез сгъстяване на работната смес (дизелови двигатели)

1. Допустимите максимални стойности на коефициента на поглъщане на светлината за моторни превозни средства с двигатели със самозапалване (възпламеняване чрез сгъстяване) на работната смес (дизелови двигатели).

Максимално допустимите стойности на коефициента на поглъщане на светлината се определят от производителя на моторното превозно средство и се посочват в техническите му характеристики (част I, позиция V от свидетелството за регистрация).

При липса на такава информация максимално допустимите стойности са, както следва:

1. За МПС с двигатели с атмосферно пълнене (без компресор) - 2,5 m-1

2. За МПС с двигатели с принудително пълнене (с компресор) - 3,0 m-1

3. За МПС с двигатели Евро 4, с двигатели Евро 5, с двигатели, щадящи околната среда (EEV), и с двигатели от одобрен тип съгласно граничните стойности за вредни емисии, посочени в последващите изменения на Директива 2005/55/ЕО или на Директива 70/220/ЕИО, така както тя е изменена с Директива 98/69/ЕО - 1,5 m-1.

Моторни превозни средства, регистрирани или пуснати в експлоатация преди 1 януари 1980 г., се освобождават от тези изисквания.

2. Измерване на коефициента на поглъщане на светлината на отработилите газове на моторни превозни средства с двигатели със запалване чрез сгъстяване на работната смес (дизелови двигатели)

2.1. Условия за извършване на измерването:

2.1.1. Коефициентът на поглъщане на светлината се измерва в m-1 при режим на свободно ускоряване (без натоварване), от режим на работа на двигателя на празен ход до режим на осигуряване максимален дебит на гориво, максимална честота на въртене на двигателя и последващо задействане на регулатора на оборотите.

2.1.2. Горивната камера трябва да е не охладена или замърсена в резултат на продължителна работа в режим на празен ход, предшестващ изпитването.

2.1.3. Лостът на предавателната кутия се поставя в неутрално положение и се включва съединителят.

2.2. Подготовка на превозното средство:

2.2.1. Превозните средства трябва да се проверяват при пълна техническа изправност на двигателя.

2.2.2. Температурата на маслото в двигателя трябва да е не по-ниска от 80 °С или от нормалната работна температура, определена от производителя, ако тя е по-ниска.

2.2.3. Не трябва да има пропуски на отработили газове през съединенията на изпускателната уредба. Проверката се извършва визуално при работа на двигателя на празен ход.

2.2.4. Когато е необходимо, към изпускателната система се монтира допълнителна изпускателна тръба или събирателен колектор.

2.2.5. Когато се използва допълнителна изпускателна тръба, при свързването й с изпускателната уредба трябва да не се допуска преминаване на газове през него.

2.2.6. При разклонена изпускателна уредба изпускателните тръби се свързват в един изход, когато няма указания срещу това от производителя на моторното превозно средство. При невъзможност да се свържат изходите, измерванията се извършват за всяка изпускателна тръба поотделно. За резултат от измерването се приема средноаритметичната от измерените стойности, ако те не се различават помежду си с повече от 0,15 m-1.

2.2.7. Във всички случаи използваните адаптори не трябва да влияят върху работата на двигателя.

2.2.8. Изпускателната уредба трябва да се прочисти с най-малко три цикъла на свободно ускоряване или чрез подобен метод.

2.2.9. По време на измерванията отворът за маслоизмервателната пръчка трябва да бъде запушен.

2.2.10. Устройството за пускане на студен двигател трябва да е изключено.

2.2.11. Всички допълнителни принадлежности и оборудване, чието функциониране може да измени честотата на въртене на двигателя при работа на празен ход, трябва да бъдат изключени.

2.3. Монтиране и работа с димомер

2.3.1. Димомер, работещ с вземане на проби чрез сонда

Отношението на напречното сечение на сондата и лицето на напречното сечение на изпускателната тръба трябва да не бъде по-малко от 0,05. Сондата трябва да представлява тръба с отворен край, насочен срещу потока отработеили газове по оста на изпускателната тръба или на допълнителната изпускателна тръба, ако е необходима такава. Сондата трябва да се разположи в сечение, където разпределението на дима е приблизително еднородно.

Тръбите за свързване към димомера трябва да бъдат с възможно най-малка дължина. Тръбите трябва да са наклонени нагоре спрямо точката за вземане на проби на димомера и трябва да нямат остри извивки, в които може да се натрупват сажди.

Преди димомера може да се монтира пропускателен клапан за изолиране на уреда от потока на отработеилите газове в периодите, когато не се извършват измервания.

2.3.2. Димомер, работещ в режим на пълен поток

Съединенията на тръбите между изпускателната тръба и димомера не трябва да допускат проникването на въздух отвън.

Тръбите за свързване към димомера трябва да бъдат с възможно най-малка дължина. Тръбите трябва да са наклонени нагоре спрямо точката за вземане на проби на димомера и трябва да нямат остри извивки, в които може да се натрупват сажди.

2.4. Методика на измерване

2.4.1. Преди началото на всеки цикъл на свободно ускоряване двигателят трябва да работи в режим на празен ход. За дизелови двигатели на тежкотоварни МПС това означава изчакване най-малко 10 s след отпускане на педала.

2.4.2. Определя се максимално допустимата стойност на коефициента на поглъщане на светлината за конкретния двигател.

2.4.3. Предният край на сондата за вземане на проби се вкарва в изпускателната тръба или в удължението на дълбочина не по-малко от 300 mm.

2.4.4. Провеждат се две последователни ускорявания на двигателя за проверка на свръхналягането (не повече от 750 mmHg) и температурата (не по-малко от 70 °С) в измервателната камера.

2.4.5. При работа на двигателя на празен ход с минимална честота на въртене педалът за управление на подаването на гориво се натиска бързо, но не ударно, до крайно положение. Педалът се задържа в това положение не по-малко от 1 s, за да се достигне максимално подаване на гориво от помпата.

2.4.6. По време на всеки цикъл на свободно ускоряване двигателят трябва да достигне своята максимална честота на въртене на празен ход и включването на регулатора му. За превозни средства с автоматична предавателна кутия максималната честота на въртене се определя от производителя; ако такава информация липсва, то двигателят се ускорява до две трети от максималната честота на въртене. След това педалът се връща в начално положение и се изчаква двигателят отново да започне да работи с минимална честота на въртене на празен ход и показанието на димомера да се установи на положението, съответстващо на този режим на работа.

2.4.7. В хода на всяко отделно ускоряване димомерът автоматично измерва стойностите на коефициента на поглъщане на светлината и запаметява най-високата устойчива такава, както и оборотите на двигателя, при които е постигната тя.

2.4.8. Измерените стойности се считат за стабилизирани, когато резултатите от четири последователни измервания се намират в рамките на диапазон с широчина 0,25 m-1 и не образуват низходяща редица. Не се вземат под внимание стойностите, отчетени в процеса на работата на двигателя на празен ход между отделните ускорявания. Когато средноаритметичната от най-малко трите последно измерени стойности е по-малка от допустимата стойност на коефициента на поглъщане на светлината, се счита, че двигателят отговаря на изискванията и изпитването се прекратява.

2.4.9. Когато средноаритметичната от трите стойности е по-голяма от допустимата стойност на коефициента на поглъщане на светлината, се счита, че двигателят не отговаря на изискванията и изпитването се прекратява.”



Каталог: upload -> docs
docs -> Задание за техническа поддръжка на информационни дейности, свързани с държавните зрелостни изпити (дзи) – учебна година 2012/2013
docs -> Наредба №2 от 10. 01. 2003 г за измерване на кораби, плаващи по вътрешните водни пътища
docs -> Наредба №15 от 28 септември 2004 Г. За предаване и приемане на отпадъци резултат от корабоплавателна дейност, и на остатъци от корабни товари
docs -> Общи положения
docs -> І. Административна услуга: Издаване на удостоверение за експлоатационна годност (уег) на пристанище или пристанищен терминал ІІ. Основание
docs -> I. Общи разпоредби Ч
docs -> Закон за изменение и допълнение на Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България
docs -> Закон за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси
docs -> Наредба за системите за движение, докладване и управление на трафика и информационно обслужване на корабоплаването в морските пространства на република българия


Поделитесь с Вашими друзьями:
  1   2   3


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2019
отнасят до администрацията

    Начална страница