Методика за създаване на условия за достъпно образование

В България, в среднообразователни училища, се обучават 400-500 зрителнозатруднени деца. В унисон с европейската практика, повече от 30% от тях са в интегрирана форма на обучение. С настоящата методика се стремим да допринесем за създаване на условия за достъпно образование на ученици и студенти със зрителни проблеми в масовите училища, колежите и висшите учебни заведения. Учениците и студентите със специални образователни потребности имат необходимост от създаването на подходяща подкрепяща среда. Доброто им образование е основната гаранция за тяхното успешно социално включване и професионална реализация.

От субекти на социално подпомагане, чрез осигуряването на широк достъп до образование, те трябва да се превърнат в активен фактор за изграждане на своето достойно бъдеще и независим живот.

..............................................................................................................

(2) За подпомагане на интегрираното обучение на децата с увреждания се създават ресурсни центрове за интегрирано обучение към Министерството на образованието и науката.

1. обучение на децата с увреждания от предучилищна и училищна възраст в училищата по чл. 26, ал. 1, т. 1 - 10 от Закона за народната просвета и в детските градини по чл. 18 от същия закон;

2. подкрепяща среда за интегрирано обучение на децата с увреждания;

3. ранна слухово-речева, логопедична и психологична рехабилитация и рехабилитация на незрящи и слабовиждащи деца;

4. учебници, учебни помагала, съвременни технологии и технически средства за обучение на децата с увреждания до 18-годишна възраст или до завършване на средното им образование;

5. професионална подготовка на децата с увреждания и на лицата с увреждания до 29-годишна възраст.

1. подкрепяща среда, специални приспособления, подходящи учебни материали и допълнителна преподавателска помощ, подпомагащи процеса на обучение и оценяване на хората с увреждания;

2. подготовка на специалисти за работа с хора с увреждания.
Чл. 21. Професионалното обучение на хората с увреждания се осъществява от:

1. Агенцията по заетостта;

2. работодателите или органите по назначаване;

3. лицата по чл. 18, ал.1, т.3 и 4 от Закона за социално подпомагане, които предоставят социални услуги за хора с увреждания;

4. специализираните предприятия и кооперации.

..............................................................................................................

1. класирани с еднакъв бал;

2. инвалиди с трайни увреждания и намалена работоспособност 70 и над 70 на сто;

3. военноинвалиди;

(5) (Нова - ДВ, бр. 48 от 2004 г., доп., бр. 41 от 2007 г.) Кандидат-студентите - лауреати на национални и международни олимпиади, завършващи средно образование в годината, в която се провежда олимпиадата, носители на медали от олимпийски, световни и европейски първенства, се приемат без конкурсен изпит и извън утвърдения по реда на чл. 9, ал. 3, т. 6, букви "а" и "б" ежегоден брой на приеманите за обучение студенти, когато конкурсният изпит за желаната от тях специалност съответства на предмета на олимпиадата или дисциплината на първенството.
Чл. 70. (1) Студентите и докторантите имат право:

1. да избират учебни дисциплини при условията, определени в учебния план;

2. да получават квалифицирана помощ и ръководство за своето професионално-творческо израстване;

3. да се обучават едновременно по повече от една специалност или да изучават допълнителни курсове при условия, определени от висшето училище;

4. да участват в научноизследователска дейност на висшето училище, като им се гарантират авторските, изобретателските и сродните им права и възнаграждение;

5. да избират и да бъдат избирани в ръководните органи на висшето училище;

6. да ползват студентски общежития, столове, медицинско обслужване, намаление при пътуване по градския и междуградския транспорт, както и цялата база на висшето училище за учебна, научноизследователска, спортна и културна дейност и други придобивки за нормален живот и обучение при условия, определени от държавата и висшето училище;

7. да се сдружават в учебни, научни, културни и спортни общности за защита и удовлетворяване на своите интереси, както и да членуват в международни организации, чиято дейност не противоречи на законите на Република България;

8. да се преместват в друго висше училище, факултет, специалност, степен или форма на обучение в съответствие с правилниците на висшето училище.

9. да прекъсват обучението си, както и да го продължават след това при условия и по ред, регламентирани в правилниците на висшето училище;

10. да ползват ваканция не по-малко от 30 дни в рамките на една учебна година;

11. (изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г.) да получават стипендии;

12. (нова - ДВ, бр. 60 от 1999 г.) да ползват кредит за заплащане на такси и/или за издръжка през периода на обучението.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 48 от 2004 г.) Студентите, докторантите и специализантите - сираци, слепи, глухи, инвалиди с трайни увреждания и намалена работоспособност 70 и над 70 на сто, военноинвалиди и лица, отглеждани до пълнолетието си в домове за отглеждане на деца, лишени от родителска грижа имат право на специални облекчения, регламентирани в правилниците на висшето училище.

..............................................................................................................

(6) (В сила от учебната 1999/2000 г., предишна ал. 4 - ДВ, бр. 48 от 2004 г., предишна ал. 5, бр. 99 от 2009 г., в сила от 1.01.2010 г.) От заплащане на такси в държавните висши училища се освобождават:

1. лица, които са кръгли сираци;

2. (изм. - ДВ, бр. 48 от 2004 г.) лица с трайни увреждания и намалена работоспособност 70 и над 70 на сто; кръгли сираци;

3. военноинвалиди;

Чл. 96. При условия и по ред, определени със закон, студентите и докторантите имат право да получават кредит за заплащане на такси и за издръжка.

..............................................................................................................

• 
  Съюзът на слепите в България;
  
• 
  Катедра „Специална педагогика” на софийски университет или други висши учебни заведения в страната;
  
• 
  Ресурсните центрове за подпомагане на интегрираното обучение и възпитание на деца и ученици със специални образователни потребности към Министерство на образованието и науката;
  
• 
  Среднообразователните училища за деца с нарушено зрение „Луи Брайл”-гр.София и „Проф.Иван Шишманов”-гр. Варна
  
• 
  Национален център за рехабилитация на слепи-гр. Пловдив;
  
• 
  Центровете за социална рехабилитация и интеграция на хора със зрителни увреждания;
  
• 
  Българска асоциация за обучение на зрително затруднени деца.
  

Ръководителят или определено от него лице е желателно да проведе разговор с ученика или студента със зрителен проблем, за да определи тяхната степен на мобилност и независимост. Важно е заедно да определят степента на достъпност на сградата, прилежащия терен и основните конфликтни точки. Желателно е преподавателският състав да получи предварително информация, че ще обучават лице със зрителен проблем и специфичните изисквания за неговото обучение. Препоръчително е ръководителят или упълномощеното от него лице, да следят процеса на интегриране в колектива на ученика или студента. Те трябва да контролират начина на провеждане на учебния процес и постигнатите резултати. При констатиране на проблеми необходимо е да извършват корекции в подхода и ползваните методи за обучение.

• 
  Телевизионен увеличител. Това е електронно устройство, което позволява многократно увеличение на текста. То се ползва от лица с остатъчно зрение. Текстът се поставя под камера и уголемен се появява на екран. С цел постигане на контраст, по желание на четящия и в зависимост от вида очно заболяване, той може да използва различни комбинации от основни цветове и фонове, както и различни шрифтове;
  
• 
  Компютър, скенер и подходящ софтуер - желаният текст от четеца се сканира. Носителят на информацията от плоскопечатен вариант се трансформира в електронен. Чрез ползване на говорящ синтезатор ученикът или студентът може да получи необходимата му информация. Това работно място ще позволи незрящият да ползва и Интернет.
  
• 
  Копирна техника – обучаваният с остатъчно зрение може да пожелае да получи учебната литература на хартиен носител, с цел четенето й в домашни условия чрез използването на оптични средства.
  

6. Провеждане на изпит - Когато изпитите се провеждат писмено на незрящите ученици или студенти може да бъде разрешено да пишат на компютър или на брайлов шрифт. Преподавателят може да предложи и алтернативни начини - устен изпит, предварителна писмена работа и други. Когато изпитът включва изписването на формули или начертаването на графики, правилно е да се даде възможност на човека с нарушено зрение да ползва посочен от него асистент - негов съученик или състудент. Чрез диктовка обучаваният предава на асистента необходимата математическа или графична информация и той я визуализира.

Когато е възможно, преподавателят трябва да допусне изпитвания с нарушено зрение да изрази своите знания чрез по-детайлно описание /разказвателно/ на геометрични фигури, формули, графики и други. Може да бъде използван сравнителният метод от вида – тази фигура прилича на ...
7. Ползване на помощнотехнически средства и помагала за обучението - за да облекчи образователният процес на напълно слепите, учебното заведение е желателно да разполага, за различните преподавани предмети, с помощно технически средства - плочи, шила и машини за писане на брайл; компютри, оборудвани с говорящи синтезатори; тактилни линии, триъгълници, транспортири, шублери и други; двуизмерни географски карти и глобуси; триизмерни макети и други.
8. Модифициране на вътрешната и външна околна среда. Съществуват много възможности за осигуряването на ориентирането и придвижването на обучаваните лица с нарушено зрение в сградата или двора на учебното заведение. Ползването на подходящо осветление, тактилни настилки, перила, указателни табели, цветови маркировки и други, улесняват ориентирането и гарантират безопасността им. Тяхното прилагане се определя във всеки конкретен случай и е в зависимост от финансовите възможности на учебното заведение. В раздели 3 и 4 от настоящата методика са посочени широк набор от варианти, между които може да избира ръководството на институцията. Добре е, ако преди вземане на решението се отчете мнението на ученика или студента със зрително увреждане.
РАЗДЕЛ ТРИ
ПОДКРЕПЯЩИ ПОВЕДЕНЧЕСКИ МОДЕЛИ ПРИ КОНТАКТ С ХОРА БЕЗ ЗРЕНИЕ
В процеса на обучение се изграждат взаимоотношения между преподаватели и обучаван и между самите обучавани. Правилното им развитие дава възможност за добър психоклимат, уважение и взамипомощ. За да преодолеете неудобството си при котакт с лице с нарушено зрение е полезно да знаете как да постъпвате в различни ситуации:
При среща
При среща със сляп човек освен поздрава „здравейте” се представете. Той ще ви подаде ръка - поемете я. Ако имате спътници, съобщете за тях. Когато си тръгвате, винаги го информирайте, за да знае, че вече ви няма. Ако се обръщате към сляп човек, първо му дайте да разбере, че говорите на него, като го докоснете с ръка.
На улицата
В случай, че срещнете на улицата сляп човек, движещ се бавно и несигурно поради непознаване на обстановката, не се колебайте да му предложите помощта си. Ако любезното ви предложение бъде отказано, не настоявайте и не се сърдете. Някои незрящи се ориентират много добре и предпочитат самостоятелността пред чуждата помощ.

При положителен отговор го информирайте за вашия маршрут: „Отивам към университета, ако желаете, можем да повървим заедно?”. Когато се наложи да водите човек с нарушено зрение, правилно е да сгънете ръка и да му позволите да ви хване малко над лакътя. Той ще върви половин крачка след вас. Лицата с остатъчно зрение, а също така и невиждащите, които се ориентират добре в пространството, могат да се движат, като само леко докосват водача си по рамото.

При преминаване през тесен проход или врата вървете винаги пред незрящия, като го държите и ориентирате през цялото време с протегната назад ръка. Бордюри и стълби се посочват с лек натиск на ръката или с кратко спиране. Предупредете: „Стълби нагоре или надолу”. Съобщете, когато свършват стъпалата или следва друга отсечка от стълбището. Ако има парапет, сложете ръката му на него, с което ще облекчите преминаването на препятствията.
Езикът на белия бастун
Освен за придвижване и ориентиране белият бастун служи и за даване на сигнали към околните. Когато невиждащият човек се движи сам с бял бастун, той обикновено използва заучени маршрути и различни ориентири. Всяка промяна по маршрута или моментно разсейване могат да го дезориентират. В този случай се налага той да потърси помощ от околните, като повдига белия бастун вертикално с ръкохватката нагоре, по-високо от главата си. Ако попаднете в такава ситуация, попитайте с какво може да сте полезен. Вашата информация ще бъде безценна за слепия човек.
Ако слепият е с куче-водач
В случай че срещнете невиждащ човек, придружаван от куче-водач, спазвайте следните правила:

• 
  не галете кучето-водач, защото това отвлича вниманието му и пречи на неговата работа;
  

• 
  помагайте на кучето-водач само с говор, защото вашите докосвания го объркват;
  
• 
  когато слепият и кучето-водач са на светофар, съобщете на стопанина му щом светне зелено, защото кучето не различава цветове;
  
• 
  съобщете на незрящия кой трамвай или тролей спира в момента, защото кучето-водач не може да чете;
  
• 
  не викайте при себе си кучето-водач, защото то трябва да бъде неотлъчно до стопанина си;
  
• 
  освободете пътя на незрящия и кучето-водач, за да стигнат по-бързо и по-сигурно до набелязаната цел;
  
• 
  задръжте при себе си вашия домашен любимец, защото кучето-водач е на работа и няма време за игра;
  
• 
  не плашете кучето-водач и не се страхувайте от него.
  

Кучетата-водачи преминават едногодишно обучение и можете да ги разпознаете по специалния повод, който носят на гърба си. Те не са опасни за околните и съгласно чл. 38, ал. 3 от Закона за интеграция на хората с увреждания, те трябва да бъдат допускани заедно със слепия си стопанин в учебните заведения, учрежденията, транспорта, магазина, болницата и на други обществени места.

Много хора не се решават да употребяват думи като „виждам”, „гледам”, „сляп”, „слепота” или да охарактеризират околната среда. Те говорят приблизително така: „Мой роднина пострада по същия начин”. При използване на думата „виждам” в някои случаи те се извиняват.

Трябва да знаете, че много от самите слепи разказват с ирония за себе си. Те възприемат и употребяват думата „сляп” като всички останали думи. Например чрез глагола „виждам” те изразяват своя специфичен начин на възприемане на света.

Ако установите, че слепият човек има проблем с тоалета си, не се притеснявайте да му съобщите за необходимостта да се приведе в добър външен вид. Той ще ви бъде благодарен.

Невиждащият човек има необходимостта да си представя заобикалящата го среда и с удоволствие изслушва описанието на сгради, културни паметници, природни картини и други. Късноослепелите и слабовиждащите, ползвайки предходни знания, имат предимството да познават цветове, предмети, архитектурни стилове, градски маршрути и с ваша помощ могат да „видят” много точно заобикалящата ги действителност. За да получат информация за света, слепородените преминават специално обучение, включващо запознаване чрез опипване на множество дву- и триизмерни макети и реални предмети. Обучителите, ползвайки сравнителни и описателни техники, изграждат в тях приблизителна представа за заобикалящата ги среда, която те обогатяват през целия си живот.
В столовата
В столовата помогнете на вашия съученик или състудент и му сервирайте. Обяснете подробно: „Пред вас е чинията с основното ястие, зад нея е лъжичката за десерт, отляво е поставена вилицата, а вдясно лъжицата за супа и ножът”. При необходимост поставете ръката на слепия на предмета.
В тоалетната
Когато сте на непознато за слепия човек място, посочете му тоалетната и го ориентирайте в нея. Покажете му къде са мивката, сапунът и сешоара. Информирайте го за вида на тоалетната чиния, има ли писоар, начина на пускане на водата. След запознаването с обстановката се оттеглете. Ако зрителнозатрудненият е от противоположния пол, потърсете помощта на лице от неговия пол или някой от персонала.
Редът в интериора
Основно правило, от което зависи самостоятелността на невиждащия човек, е - всеки предмет има свое определено място и винаги се намира там! Затова поставяйте всяко нещо там, където е било. Ако сте забравили мястото, попитайте слепия или му го дайте той да се погрижи за него. Бъдете особено внимателни с вратите на шкафовете и гардеробите, които винаги трябва да бъдат затворени. Вратите в учебното заведение трябва да бъдат изцяло затворени или напълно отворени, плътно прилепнали до стена. Не оставяйте никога на земята кошчета и други предмети на местата, където минава слепият!
РАЗДЕЛ ЧЕТИРИ
МОДИФИЦИРАНЕ НА ВЪТРЕШНАТА ОКОЛНА СРЕДА
За да бъде вътрешната околна среда съобразена със специфичните потребности на зрително затруднените лица, е необходимо да се обърне внимание върху следните основни компоненти:
Визуален достъп до околната среда
Визуалният достъп до околната среда, в учебното заведение, включва три основни елемента:
1.1. Контраст и цветове вътре в сградата
При зрително затруднените лица е важно осигуряването на добър контраст в околната среда, което спомага за по-успешното ориентиране на слабовиждащите .

Трябва да се има в предвид, че цветове, които на пръв поглед се различават съществено един от друг, всъщност са доста сходни тонално – напр. зелен и кафяв цвят.

С цел осигуряване на силен контраст е нужно да се постигне поне едно (или повече) от следните изисквания:

• 
  висок контраст от типа черно върху бял фон или черно върху светло зелен фон;
  
• 
  ахроматичен компонент от типа бяло върху син фон или светло зелено върху черен фон;
  
• 
  комбинация от добре подхождащи си цветове от типа жълто върху син фон;
  
• 
  използване на червен цвят само като тъмен компонент – напр. бяло върху червен фон;
  

Въз основа на тези елементи, табл.1 предлага подходящи комбинации от цветове, които се препоръчват за зрително затруднени. Когато в сградата се обучават лица с цветна слепота /далтонизъм/ желателно е да се избягват комбинациите: жълто върху син фон и бяло върху червен фон.

* Ахроматик: ахроматичните цветове са всички нюанси на сиво, от чисто черно до чисто бяло.

Добър метод за преценка на това дали един контраст е висок или не, е да се направи черно-бяла снимка на избраната комбинация. Високият контраст ще излезе на снимката точно като черно-бял, докато слабият контраст ще излезе като сив.

Висок контраст следва да се осигури задължително на следните места вътре в сградата:

В общите части - фоайета, коридори и др. Добро решение е поставянето на контрастна водеща линия в средата на коридора или до стените. Тя може да бъде жълта или друг контрастне цвят. Тази маркировка е необходима само

за основните коридори. Благодарение на нея слабовиждащите лица ще се движат по коридорите право напред, без да се отклоняват в страни. При завои на коридори и други е подходящо поставяне на лента в края на прав участък или водеща линия на пода, която да указва смяната на посоката. За улесняване преминаването на стъпала, на първото и последното се маркира края и челото с 5 сантиметрова жълта линия. Друго решение е поставянето на кант от плочки, които са в различен цвят от основната повърхност на стъпалата. За подсилване на ефекта те могат да бъдат и тактилни. Могат да се монтират ориентир и перила на стените.

Портиерната трябва да бъде маркирана с контрастни цветове, с цел открояването й от общата среда.

В тоалетните могат да се направят следните решения:

• 
  контейнерът за течен сапун и сешоарът да бъдат в цвят, контрастиращ на фона на стената;
  
• 
  тъмна поставка за тоалетна хартия, за да контрастира от нея;
  
• 
  тъмна седалка върху бяла тоалетна чиния.
  

Съществуват три нива на осветление, между които може да се избира:

• 
  1000 лукса;
  
• 
  750 лукса;
  
• 
  500 лукса;
  

Когато образователният процес изисква максимално ползване на остатъчното зрение,трябва да се постави най-силното осветление. Добрият вариант е електрическата инсталация да осигурява и трите нива на осветеност.

• 
  Коридори и фоайета
  
• 
  Стълби и рампи (поставя се в началото и в края на обекта)
  
• 
  Потенциално опасни места
  
• 
  Телефонни кабини и автомати
  
• 
  Чакални, тоалетни
  

• 
  Отражение
  
• 
  Отблясък
  
• 
  Сенки
  
• 
  Голямо вариране в светлинните нива
  

Всички те водят до зрително объркване на слабовиждащите лица и до по-лошо ориентиране и преодоляване на околната среда. Тези проблеми могат да бъдат решени чрез:

Много важно е при изработване на табелите да се има в предвид техният размер, големината на буквите, цифрите и знаците, както и разстоянието, от което те ще бъдат възприемани. Различни практически изследвания препоръчват посочените в таблица 2 диапазони за размер на буквите, цифрите и знаците, изписвани на табели, в зависимост от разстоянието на тяхното визуално възприемане от лица с остатъчно зрение.

Подходящо е буквите, цифрите и знаците за слабовиждащи да бъдат контрастни на фона на таблата, стените и други повърхности, върху които са поставени. За целта може да се използва табл. 1 с контрастите между цветовете. Буквите могат да бъдат допълнително удебелени (bold), за да са по-добре различими, но това не е задължително. Понякога се налага да се направи известен компромис с размера на знаците за сметка на цялостния размер на надписа, табелата и пр.

Основата на всякакви табели и други повърхности за надписи не трябва да дават отблясък и отражение.

Когато в учебното заведение има сляп възпитаник, е необходимо да се ползват брайлови надписи, обозначаващи кабинети, зали и други ключови места от сградата. Те трябва да се поставят от дясно на вратите, на височина от 1.30 m – 1.60 m от пода, което дава възможност да бъдат четени с ръка. Означенията за напълно слепи и за слабовиждащи трябва да се поставят на близко разстояние едни до други.

Поставянето на знаци, табели, надписи и означения може да бъде на следните места:

• 
  окачени на стена – например, за номера на стаи, за имена на работещи в офиси и кабинети.
  
• 
  фиксирани надписи и табели с имена на улици, на указания за части на сградата и др. трябва да се поставят на височина от максимум 2.50 m.
  
• 
  карти на сгради, общи информационни табла и панели (например, на етажи с описание на номерата на стаи или на работещи в офиси, кабинети и др.) трябва да се поставят на височина между 0.90 m и 1.80 m. Добре е до главния вход да бъде разположена тактилна карта, тип план на сградата или поне на етажа. Височината на релефа трябва да е между 1 mm и 2 mm, но не повече от 15 mm.
  

Подходящо е поставянето на видно място на международния символ за достъпност на сгради, когато ръководството на учебното заведение е предприело необходимите мерки за изпълнение на значителна част от препоръките в тази методика.

• 
  Тактилно указване на перила на стълби – в началото на перилата се поставят тактилно различими точки /изпъкнали точки/, броят на които да отговаря на номера на етажа. Ако сградата е висока /над пет етажа/, тази система не е добра. Препоръчително е всеки етаж да се маркира с изпъкнала плоскопечатна цифра.
  
• 
  Тактилни предупредителни ленти в началото и края на стълби и рампи. Те трябва да са с широчина 60 cm. За слабовиждащи лица тази лента може да бъде допълнително оцветена в различен цвят от основния на пода.
  
• 
  Използване на водещ парапет в главен коридор или в посока към основни офиси/кабинети и други важни места в сградата.
  
• 
  Използване на изпъкнали букви на плоскопечатен шрифт или на брайлов шрифт за указване на важни места.
  

Специфични изисквания към училищния интериор

Окръжаващото осветление е цялостното осветление на помещението. Необходимо е то да бъде достатъчно силно, за да позволява на обучаваните да участват в учебния процес. Вторият вид осветление – локалното, е това осветление, което е концентрирано върху работното място на ученика по време на четене, писане, рисуване и други дейности. Този тип осветление трябва да обслужва индивидуалните нужди на всяки ученик или студент и обикновено се постига чрез настолни лампи. За слабовиждащите са разработени множество видове такива осветителни тела. Те имат следните общи характеристики:

• 
  подвижно рамо, което позволява оптимално позициониране на най- подходящото разстояние от чина или университетската банка. Това допринася за най-правилната поза за четящия;
  
• 
  лесно захващане, за да може да се прикрепя навсякъде в учебната стая;
  
• 
  дълбока лампа (тяло), в която да е поставена крушката, за да се избегне отблясъкът й;
  
• 
  абажурът на лампата да е термоустойчив, за да се избегне нагряване, ако се използва обикновена крушка;
  
• 
  разпръсната светлина, за да се избегне рязката сянка.
  

При използването на настолни лампи следва да имаме предвид някои важни съображения:

Позиционирането на лампата обикновено е зад лявото рамо, така че светлината да попада спокойно върху работното място без да се образуват сенки от дясната ръка.

Разстоянието на лампата от работната маса определя количеството светлина, което пада върху повърхността. Подходящото светлинно ниво може да се определи като се постави ученика или студента в различни ситуации на използване на зрението им, при четене, изследване на картинка, писане при различни светлинни условия. Позицията на лампата трябва внимателно да се променя, отчитайки нивото и скоростта на справяне със задачата. Това може да изисква малко повече време.

Подходящото осветление осигурява на слабовиждащият ученик или студент най-малко ограничаваща среда за обучение. Подборът на необходимото осветление за всяки от тях означава, че този специфичен проблем е решен.
Оптимално обезшумяване. Нека не забравяме за слуховата компенсация в обучението и живота на зрително затруднените, която налага минимум шум в класните стаи и избягване на еченето в коридорите и големите помещения. Това изискване е валидно за всички ученици и студенти. Проблемът може да се реши с подбор на подходящи подови настилки и облицовъчни материали, които да не нарушават вътрешния дизайн.

Днес плувният басейн в училището не е лукс, а необходимост за пълноценното обучение. За достъпа на зрително затруднените лица той, както и физкултурният салон, следва да имат необходимата специална маркировка. Игралното поле може да бъде заобиколено от полоса с различен, контрастен цвят и текстура, които се прилагат във всички съвременни спортни съоръжения. Тъй като много от учениците имат нужда от ЛФК, наложително е да има подходящо оборудване. Фитнес залата е необходима на всички.

• 
  Изписване на уголемен шрифт и Брайл на номера на етажа пред асансьора;
  
• 
  Въвеждане на външна и вътрешна звукова сигнализация при спиране на етажа;
  
• 
  Монтиране на говорящо устройство за съобщаване на номера на етажа;
  
• 
  Настройване на времето, след което се затваря вратата на асансьора така, че да е достатъчно за излизане от кабината;
  
• 
  Цифрите в асансьорната кабина да са изписани на уголемен и брайлов шрифт;
  
• 
  Поставяне на автоматична истема за извеждане на асансьора до най-близкият етаж при авария.
  

Различната текстура и различното цветово оформяне на алеите подпомагат самостоятелното придвижване. Всички външни парапети, включително и тези, които ограничават алеите от тревните площи, следва да бъдат боядисани в ярки цветове. Ясно разграничаване на пътеката от останалата част, за да се избегне подхлъзване или спъване. Там, където се кръстосват алеи, пресечната точка е необходимо да бъде маркирана с квадрат от различна текстура, чиито размери покриват половината от ширината на двете.

За маркиране на маршрути в двора могат да се използват тактилни плочки-водачи. Те са изработени от различни материали - синтетичен каучук, твърда пластмаса, бетон или керамичен восък. Според специалистите те са най-добрия начин за осигуряване на тактилна информация за повърхнина.

Маркирането на отклонения към паркинги и гаражи е добре да се извърши с контрастно оцветени бордюри. Когато пътят или алеята за пешеходци са успоредни на оживена улица, между двете е необходимо да се постави предупредителна тактилна полоса с размери 90 cm.

В двора не е желателно да се поставят меки или хлъзгави повърхности, с което се избягва опасността от падане. Те следва да се заменят с такива, осъществяващи добро сцепление с подметките на обувките.

Известно е, че в процеса на компенсация зрително затруднените използват и обонятелните усещания, което налага наличие на цветя и растения с разнообразни аромати. Мястото на бодливите храсти, като например розите, които могат да наранят децата, е по-далеч от алеите. Редовното подрязване и оформяне на короните на дървета или храсти около алеите е необходимо, за да се избегне превръщането им в препятствия. Посаждане на храсти и дървета, които да служат като ориентири за начало или край на алеята и означаващи доближаване до изход, стъпала, врата и т.н. улесняват ориентирането и предвижването.

Поставянето на табелите следва да бъде на повече от 2 метра височина, за да не пречат в придвижването на хората. Тяхното монтиране, заедно с осветителните тела и други, трябва да се извършва на достатъчно разстояние, за да не се превръщат в препятствия.

Предупредителните знаци трябва да се поставят на видни места.