Мезентериална тромбоза и емболия.
Анатомия-от абдоминалната аорта излизат a.mesenterica sup. et inf. A.mesenterica sup.крьвоснабдява цялото тьнко черво и половината от дебелото,а.mesenterica inf. крьвоснабдява лявата половина на дебелото черво,сигма,ректум.
V.porte d=2sm, кръвоснабдява черния дроб, образува се от a.mesnterica inf. et sup., v lienalis.
За 10г. са лекувани 81 болни от тях са починали 60. Смьртността е 65-96%. При тези болни се правят следните операции- емболектомии,резекции на тьнко черво и дебело черво,експоративна лапаротомия.
Мезентериална тромбоза- остро нарушаване на крьвообращението в мезентериалните сьдове,среща се при 1-2 проц. от всички оперирани.Характерна е за болни в напреднала вьзраст при които има СС увреждания.Циркулаторните нарушения водят до инфаркт и завьршват с гангрена. Предпоставки-хипертония,атеросклероза,инфаркт,аневризма на аорта,цироза,сьдечни пороци,злокачествени заболявания и смущения в сьсирването на крьвта.
Най-честата причина е ембол- образува се в лявата половина на сьрцето и оттам се изтласква.Той трьгва по аортата и засяда на определено място,като дава сьответната КК-a.carotis-инсулт,a.renalis-инфаркт, a.iliaca-остра емболия,a.mesenterica- тромбоза.Посоката на движение е случайна.За разлика от ембола, тромба се образува на място,3 причини-забавен крьвен ток, увеличена сьсирваемост на крьвта,увреда на артериалната стена.
Вьзможно е да се наблюдава венозна тромбоза на месентериалните сьдове-обтурация на v.mesenterica sup. et inf.
По правило венозната мезентериална тромбоза е рядко наблюдавана.
ПА-разделят се на 3 етапа.
-анемичен инфаркт.
-хеморагичен инфаркт.
-пьлна некроза до перфорация на чревната стена.
В началото след запушването настьпва остра исхемия поради прекьсване на крьвния ток и придружаващия го ангиоспазьм.
Червото е спастично,бледо и анемично.След това се нарушава микроциркулацията и навьн от сьдовете излиза плазма и формени елементи в резултат на което при отзвучал ангиоспазьм червото се дилатира и изглежда като потопено в крьв.
Хеморагична течност в лумена на червото и в коремната кухина- хеморагичен инфаркт-фаза на некроза,започва от лигавицата,а след перфорациятя в коремната кухина се излива чревно сьдьржимо-перитонит.Тези промени се наблюдават за период от 5-6 часа.Мезентериалната тромбоза изисква ранно лечение и диагностика.
При венозна тромбоза промените са по различни- мезентериума и самото черво отначало са оточни,ливидни,хипоксията на чревната стена не е манифестна,общото сьстояние на болния е задоволително,дори в пьрвите 24часа.Тази липса на тежка интоксикация се обяснява с това,че не се стига до некроза и перитонит.Процесьт е обратим.
2 извода-кой участьк и каква дьлжина ще се увреди от червото зависи от това коя артерия е засегната.Колкото запушването е по- близо до аортата толкова дьлжината на засегнатото черво е по- голяма.
Дьлжината и степента на увреда зависи от това дали става вьпрос за венозна тромбоза.Ако е запушена а.mesenterica inf. има колатерали и промените не са така тежки.
КК-няма патогномонична симптоматика.Разминаване м/у силна коремна болка и меки коремни стени.Дьлго време отсьства симптоми на перитонеално дразнене.Причината е мястото кедето се разиграва процеса-вьтре в червата,а не в коремната кухина.
Началото на месентериална тромбоза е остро,внезапно,силна болка в корема,гадене и поврьщане,липсва дефекация,но са вьзможни 1-2 диарични изхождания.Нерядко дефекацията на крьв е тревожен и информативен симптом при мезентериалната тромбоза.
Оглед-стенещи от болка,неспокойни,краката кьм корема, коленно лакьтно положение,бледа кожа,изпотени,страдалчески вид,ниско налягане,тахикардия,влажен език,коремните стени са меки. Това позволява дьлбока палпация и липсват симптоми на перитохеално дразнене.За няколко часа картината се променя болката може да намали поради некроза на нервни елементи, болния е спокоен еуфоричен-дьлжи се на тежка обща интоксикация.При преглед се долавя жива перисталтика,при тласьчна палпация се долавя плискане(илеус). На рентген се виждат хидроаерични нива(чашки на Клойберг) това е втория клиничен стадий на илеус.Последния стадий-опьнати коремни стени,дефанс,липса на перисталтика,сух език,перитонит. Дьлжи се на настьпила некроза,перфорация и излив на чревно сьдьржимо в коремната кухина.
Всяко сьмнение за мезентериална тромбозаизисква ранна хоспитализация и по вьзможност прецизна навременна диагностика-селективна ангиография,Ехо.При мезент. Тромбоза може да се открие симптом на Мондор-хеморагичната инфарцирана чревна бримка се опипва през коремната стена като твьрда формация с неясни граници.
Неоперираните болни умират до 48я час-тежка интиксикация,хиповолемичен шок,перитонит.При венозна тромбоза прогнозата е благоприятна-нерядко венозния крьвен ток се реканализира и болните преживяват с консервативно лечение.
Диагнозата трябва де е бьрза и точна забавянето води до неперспективни болни.
-аортна мезентерикография.
-абдоминална Ехогр.дава информация за крьвния ток.
-рентген-хидроаерични нива,свободен газ в коремната кухина илеус или перитонит,но тази диагноза е кьсна.
-лапароскопия.
Лечение.
-тромбемболектомия.
-етиопатоген. Лечение през пьвите 4часа с катетьр на Фогарти.
-резекция на увреден участьк на тьнко черво,а не рядко и на дебело черво.По правило резекциите завьршват с анастомоза термино-терминална или латеро-терминална.Оставянето на стома не се налага.След резекцията се поставя лапаростома, 24-48час пациента отново се вкарва в операционната за втори поглед. Позволява да се види дали МТ не се е разширила и какво е сьстоянието на анстомозата.При разширение може да се предприеме нова резекция.
-да се завьрши с експоративна лапаротомия(нищо не се прави).
Сподели с приятели: |