Миграционни носталгии



Дата12.06.2017
Размер137.8 Kb.
Миграционни носталгии

Пътуване, чуждост и завръщане в наративите на българските емигрантски форуми

Теза: Носталгията не е от място към място, а от тип социален живот и определени ценности към друг тип

Българската емиграция: 1989, икономическа нова емиграция

Основни понятия

Външна миграция – вливане и изтичане


International migration becomes "immigration" or "emigration," depending on how the country of destination or country of origin is considered. There are two directions involved in the sum total of people moving from one place to another, i.e., "migration flow": "outflow" or "emigration" and "inflow" or "immigration." “stocks" - "flows"

Мигрант – движение и мотивация


The term "migrant" can designate a person who, voluntarily and for personal reasons, moves from his or her place of origin to a particular destination with the intention to establish residence without being compelled to do so. This definition selects the voluntary nature of the movement as the criterion for the definition.

Постоянно и непостоянно движение


Migration may be "temporary" or "permanent," depending on the duration of absence from the place of origin and the duration of stay in the place of destination.1

Решението за движение – свобода или принуда


This definition covers persons moving regularly as well as irregularly, that is, without being in possession of valid documentation such as a passport with a visa, a work permit, or a residence permit. Persons travelling on vacation, on a business trip, for medical treatment, or on pilgrimage are not generally considered as migrants, even though their movement is voluntary, as they do not intend to establish a habitual residence in the place of destination.
Пътуване

Да пътуваш – значи да си човек

Да пътуваш означава по-малко да умираш


Любопитството

The World is a book, and those who do not travel read only a page.  ~St. Augustine
Честото пътуване

I travel not to go anywhere, but to go.  I travel for travel's sake.  The great affair is to move.  ~Robert Louis Stevenson
Пътуването е хармония

Wandering re-establishes the original harmony which once existed between man and the universe.  ~Anatole France
Пътуване към себе си

The whole object of travel is not to set foot on foreign land; it is at last to set foot on one's own country as a foreign land.  ~G.K. Chesterton
Пътуването измама

If you reject the food, ignore the customs, fear the religion and avoid the people, you might better stay home.  ~James Michener
Завръщане

“No one realizes how beautiful it is to travel until he comes home and rests his head on his old, familiar pillow.” - Lin Yutang
The thought of travelling should not restrict the travelling of thought.
Пътуването е съставка на общия глобализационен процес, който обхваща икономиката, културата и социалния живот и променя устойчиви традиции, културни стереотипи и затворени социални модели на живеене.

Над 200 милиона пътуват годишно по света трайно с цел да променят местоживеенето или работното място.2 Мигрантите създават свои общности, носят своята култура, която влиза в една или друга степен във взаимодействие с местната култура. Мигрантите променят себе си, собствената си идентичност, променят и средата, в която се установяват.

В условията на двустранна (дори многостранна промяна) мигрантите изграждат и нова структура на идентичността си, преосмислят си миналото, принадлежността си към дадена национална, социална, културна, конфесионална или етническа общност.

Кратък увод към българската нова миграция


Българското движение навън има кратка нова история (с голямото прекъсване на естествената миграция през периода на комунистическия режим) – от 1989 до днес. Преди всичко икономическата миграция през този период формира относително устойчиви и големи диаспори, сред които са българските общности в Англия, Испания, Гърция, Италия и Германия. В изследвания на Института по пазарна икономика (Костадинова 2007)3 ясно и убедително са посочени икономическите предпоставки за емигриране, както и икономическата характеристика на средата, в която избират да живеят и работят българите, тръгнали навън от страната.

Изтъкват се позитивните последици от тази миграция – приносът на финанасовото вливане от тези емигранти към националната икономика по непреки данни достига 1,9 милиарда евро, което е приблизително равно на бюджетния излишък в края на всяка година от 2005 насам. Съществуват и редица негативни последици, които като цяло изместват оптимистичните краткосрочни ефекти от работата и финансовия принос на българите в чужбина към националната икономика.

Във фокуса на това изследване са обаче не са икономическите и социалните характеристики, нито политиките и стратегиите към българите в чужбина, а начинът, по който българските общности разказват родното в съпоставителната среда на другата (другите) културни и социални порядки.

Икономическата стабилност на българите в чужбина, както и осезателните подобрения в легализирането на престоя им пораждат условия за по-обективно и задълбочено отправяне на погледа към родината. Носталгията във всичките й форми е основна сюжетострояща линия на тези наративи, които се появават в специално организирани интернет портали, сайтове и форуми. В продължение на почти десетилетие едно средоточие на такъв тип наративи стана сайтът Ide.li.


Иде ли? - Етимология на името


Иде ли е название, взето назаем от един разказ на Иван Вазов. Разказът говори за Сръбско-българската война през 1885, в която младата държава героично отстоява едно от първите изпитания на новата си независимост и статута си на национална държава. Но разказът разказва войната във фоновия подсюжет, същинската история е мелодраматична и национално-романтична – една майка и две дечица преживяват тежката загуба на сина и брата, който оставя костите си по бойните полета. Финалът на разказа е сърцелаздирателен и покъртителен – в една яростна снежна виелица братчето и сестричето излизат навън от селото, за да „посрещнат” сякаш по-бързо така и неидващия брат, липсващия скъп член от семейството, който не се появява сред реката от връщащи се войници и офицери. Иде ли е заглавие, което Вазов не поставя от първия път

Иде ли се оказва изключително точна формула на движението и очакването, на пътуването и завръщането, както в национално изграждащ контекст, така и в условията на глобалното. Форумът Иде ли препраща към Вазовата формула, която говори за идентичността и защитата й, за отстояване, но и в същото време на изграждане чрез самия акт на защита и отстояване. Иде ли през 1885 превръща патриархалното чедо в национален герой, смесва къщата и дворовете на едно забутано село с ореолните полета на нациналния героизъм, извиращ още от Ранното Възраждане, прекосяващ екстремните полета на Ботевото говорене и продължено в спокойното национално градене на Вазов.

Иде ли е разказът за случващото се българско, което преобразява фолклорно-патриархалните пейзажи на българското село. Форумът Иде ли е друг тип средоточие – на разпръснатите и принудени като Вазовите хъшове мигранти (хъшове), въздишащи по България, но оковани в икономическата свобода на глобалното.

За Вазовите хъшове на берга на Дунава България е непостижима поради гоненията, сайтът Иде ли подсказва идеята за гоненията, тъй като множество разкази са изградени в стилистиката на немилото-недраго скитане.

Вместо националната идея форумът предлага икономическата идея. Има ли икономическата идея ценностни характеристики – или икономическата перспектива е хладна и обективна неметафизично като хирургически нож, чието острие не може да бъде избегнато.

Завръщане


Home is a place you grow up wanting to leave, and grow old wanting to get back to.  ~John Ed Pearce

Nostalgia is a file that removes the rough edges from the good old days.  ~Doug Larson

Nostalgia is like a grammar lesson:  you find the present tense, but the past perfect!  ~Owens Lee Pomeroy

В наративите на българските емигранти често се прокрадва идеята за завръщане. Завръщането е най-краткият път за лекуване на носталгията. Така от времето на Йоханес Хофер до наши дни носталгията подсъзнателно е болест, разстройство на психическия порядък, и съответно като всяка болест предполага лечение.

Завръщането на Вазовия герой от Иде ли е препятствано от героична смърт, в която националната романтика огрява селския свят и го възвисява до идеала на голямата общност. Завръщането за емигрантите е двусмислено – неясно като цел и смисъл, като последици и перспективи. Българските емигранти нямат комфорта на автора на националния химн, българският студент в Лайпциг.

Освен създател на българския химн, Цветан Радославов е и блестящ учен. Той е един от тримата българи (заедно с д-р Кръстьо Кръстев и Никола Алексиев), които са защитили доктората си при бащата на съвременната научна психология – Вилхелм Вундт. Той отхвърля всички покани за преподавателска кариера във Виена, Лайпциг и Прага и се завръща в родината си, където като учител в ІІІ-та мъжка гимназия в София смята, че прави истинския си принос в съграждането на съвременна България, като учи младите българи на западни и древни езици, психология, етика и логика. Радославов живее в малка мансарда на улица Ангел Кънчев 3, София.

Цветан Радославов се завръща не само за войната, но и след нея. В хоризонта на тогавашните български младежи европейското пространство е трамплин към родното. Образованост, икономически и социален опит – това са капитали, които ще бъдат инвестирани у нас.

Сегашните емигранти са разкъсвани от привлекателното и отблъскващото, от равновесието на предимствата и недостатъците, които родната и чуждата среда съдържат интегрално в себе си. Времето на след 2000 година е време на разграждане на мита за Европа и в същото време трудното изграждане на положителния образ на националното. Може да се каже, че движението от Европа към България и от България към Европа е в състоянието на миграционна паралитичност – миграцията намалява, но и завръщанията не се увеличават. Най-вероятно (както сочат разказите в постинги на множество форуми) българите, които третират престоя си в други страни като временен, са в състоянието на преценяващо изчакване, което внимателно и критично съизмерва условията „там” и „тук”.

Завръщането придобива и нов смисъл в контекста на българското интегриране в Европа: трябва ли трансрегионалното движение, което пресича и национални граници, да се смята все още за емиграция, трябва ли възможността за бързо придвижване да е основа за преоценката на понятията траен престо

Одисей или Рубикон


В класифкацията на Даниел Жоли е приета разгранитчителната линия на решимостта да се запази постоянното пребиваване. Колкото и трайността (продължителността) да е относителна, изборът на уседналост винаги може да се представи като важна разграничаваща ос. Отвъд нея попадат пътувания и завръщания, които не променят или частично засягат идентитета, основополагащо привързан към нова локалност.

Българските форуми показват тенденция към преобладаващо Одисеевско завръщане, което е ориентирано по линията работно/неработна част от живота на емигранта. Завръщащият се често се мисли като пенсионер, като емигрант, който е преустановил активната си професионална кариера. Той се завръща при корените, но в строго специфична позиция, раксирана от трудовото законодателство и пенсионните фондове.

Отложеното голямо завръщане е в противовес на серията от периодични посещения на родното, които не довеждат до преосмисляне на стратегическата жизнена линия на поведение, а имат отношение към т.нар. разобличаване на носталгичното. Деромантизацията на родното в условията на реалната му среща винаги дава нови сили на емигранта да продължи по начертания път вън от родината. Носталгичното абдикира и се замества от т.нар. контекстово проглеждане, което отрезвява и прагматизира жизнения избор или по-скоро го затвърждава в негова по-раншна форма. Одисеевите скитници отлагат решителното завръщане, а техните дискурсивни изяви най-често са аргументация на първоначалния избор. Рубиконът е очертан в отрязъка на емигрантското трудовото битие, а Одисеевото завръщане е начертано като финално (в края на жизнения път). Това завръщане често има значението на оттегляне от живота и подготовка за смъртта, изказани инстинктивно в обосновката на този тип избор за прекарване на остатъка от живота. Фигурата на щъркела или хамстера (емигрант), на уседнали или течащия, става констелирана около очакването на смъртта, в място, избрано да окръгли житейския път и да го затвори в неговото начало.

Заместимост на носталгичното


В много отношения българските емигранти изгражда носталгична проекция на родното чрез неговото предметно възпроизвеждане. В тази посока изобилстват материални репродукции на българското (или на онова, което се мисли за типично и специфично българско). Родните пространства в чужбина са огласени от български песни (фолклор), кухнята е проникната от луканки, суджуци и кисела млека, трахана (за чикагските българи), обзавеждането клони към черги и миндери, които българските емигранти не са и виждали в градското битие на родна земя, облеклата се обогатяват с шевици, вестниците се позовават дори и на възрожденски заглавия (Будилник), розовото масло и розовите есенции, мартеничките, кукерските маски, нестинарските аксесоари активно се интегрират в и без друго силно глобализираната местна култура (например в Лондон).

Носталгичните рефлекси търсят своето покритие на чужда земя, търсят – както по времето на Йоханес Хофер – директно и безостатъчно отстраняване на причината, за да се прекрати и носталгичното разяждане. Както Хофер предписвал физическо завръщане с цел излекуване, така и българските емигранти се завръщат чрез емблематични и символно натоварени с националното предмети, които да преодолеят носталгията. Подобно пак на времето на Хофер те установяват, че завръщането не лекува от носталгията и носталгията остава, където и да се намира човек. Мартеничките и суджуците играят ролята на частичен заместител, доколкото носталгията и идентичността не могат да бъдат заместени чрез прости и то предметни референции.


Глобализация и българска носталгия


Глобализацията за българина съвпадна с ликвидацията на тоталитаризма и раждането (мъчителното) на демократична социална и икономическа система. Десетилетията на затвореност, комунистическата идеология за националното, на практика лишаването на човека от интимно преживяване на националното, доведе до рязко задълбочаване на национализма както в сачмата България, така и сред българите, избрали да живеят и работят навън. Дали това ще са формите на дистантния патриотизъм или откровеното връщане към класическия национализъм на 19 век, техните рефлекси и влияние попадат в едно силно интерферентно поле. Не демокрацията, а глобализацията се оказа голямото предизвикателство за емиграцията, която – бидейки например в Лондон – трябваше да избиа не между един или друг национализъм, а между придържане и отказ от самата идея за национализма. Това смесване на две последователно разиграли се исторически явления изпълва със смесени чувства изявите на емиграцията по форумите.

Образуването на диаспора се оказва един такъв сложен и нееднозначен проблем.

Първо българското живее с комплекса за лишеност от съзидателни сили в правенето на общност. Това личи от националната история и от частните исторически сюжети на българските несъстояли се общности по света. Второ – да правиш общност е предизвикателство, когато на преден план е всеобщата интегрираност и разпада на предишните здрави национални общности на локални. Българите на острова или в Испания се сблъскват с вътрешна дисперсия на националистичното, което не може да бъде конкурент или равностоен сътрудник на българското националистическо. Националната рефлексия се оказва положена в плоскости, които са изградени от ризоматични локални култури. Българската диаспора не може да се мисли в този контекст като чисто националистическа (генетически обаче тя е такава) , а като трансформирана от националната констелация към собствени и местни локални характеристики на общността.

Носталгичното в този план лесно се превръща в предметно и материално изразимо, тъй като попада в сензитивно преживяната култура (опит) на емигранта. Дори литературата, която е типично националистическа, бива препрочетена през все още слабо изразени локални призми (или пък националистическото се приписва към локалното).



Иде


Пост - комунистическата ситуация се свързва с нови явления като глобализация, мобилност и мигриране, а годините, обявявани за край на прехода представят справянето в един все по-детериториализиран свят, в който категорията на завръщането придобива един психологически аспект повече, отколкото физически акт на преместване.

Въпросът за "завръщащият се у дома" (от гледището на антропологията) е свързан с наблюдение от една страна и анализ, свързан по-скоро с психологическите и познавателните процеси.

Съвременната българска действителност позна един нов феномен на съвременния свят, а именно емиграцията с нейните много лица. Много емигранти остават в своите нови "родини", но много от тях се връщат - едни за кратко, други завинаги изоставят емигрантския живот...Това предполага драмата на "завръщащият се у дома" - едновременно и "чужденец", и "свой"...

Завръщащият се у дома по нов начин преживява и пре-опознава пространството - физическото и психологическо пространство на дома.

Завръщащият се у дома е чужденец по един особен начин, той е бил откъснат от "дома" - "мястото откъдето идвам и където искам да се завърна", "мястото, от което се отправяме на път", бащината къща, родният език, семейството, приятелите.

Съществува обаче и сблъсъкът с проблема за необратимото време, за факта, че "не можем да се потопим два пъти в една и съща река" (Хераклит) или за това, че завърналият се у дома не само вижда едно необичайно лице на дома, а сам е друг, сам е нов и непознат, "чужденец". Самите предишни преживявания вече имат друг смисъл и ново звучене, а завърналият се не е същият, който е напуснал този дом, нито за себе си, нито за тези, които очакват неговото завръщане.

Мотивите за избор на темата са именно свързани с наблюдението за този феномен на завръщащия се у дома, теоретизиран повече или по-малко от автори като Алфред Шютц, Чарлз Кули, Георг Зимел, Маргает Ууд и други.

"Руски паметник ми се стори толкова малък..." и т.н.

Завръщащият се у дома бивш емигрант е огледало на съвременната ситуация, на един глобализиращ се и детериториализиращ се свят и остатъка от локалност, който съществува при очакванията за родното, за миналото на спомените, преживяванията и очакванията. Огледало на сблъсъка между света, в който отправната точка (емигрантската държава) и крайната точка (света на миналото и спомените за родното) са изменени до крайност, която променя лицата и образите на родното. Завръщащият се попада в критичната точка на тотална липса на стабилност, а сигурността е все още непостижима.

Завърналият се у дома не само вижда едно необичайно лице на дома, водещ до несигурност и въпросност, а сам е друг, сам е нов и непознат, "чужденец", което пък буди насрещната въпросност у хората, които са очаквали неговото завръщане.

В едно от интервютата (за които стана дума по-горе), респондента е едва ли не посрещнат с въпроса от близките си "Ти не смяташ ли, че си се провалил?", самият въпрос ще бъде оставен без коментар на този етап, но реакцията и различните вариации на отговор и на приемане на това сякаш закономерно питане от близките ще илюстрира моделите и смяната на моделите по отношение на емигрантството и чужбина за българското общество.

Адекватен метод за антропологическо наблюдение по поставения проблем биха били Биографичните или Тематични интервюта с емигранти или хора от т.нар група на пътуващи сезонно, системно дълги периоди от своя живот (в това число могат да бъдат включени бригади в САЩ и Англия), професионални пътувания като снимане на филми, специализации и т.н, както и големите групи от българи системно пътуващи и често изтеглящи целите си семейства в Гърция, Италия, Испания и Кипър.

Съществуват множество форуми за българи извън България, много от форумите на ежедневниците също са посещавани от хора живеещи извън България - напр. форума на вестник "Сега" и др.

Предимство на анализа на форумите и споделяния опит от сънародници завръщали се в България и споделяли впечатленията си е безпристрастността на техните разкази, освободеността от погледа и въпросите на интервюиращия, един вид разказ за едно силно преживяване представено в своята тотална голота.

Проблемите на "завръщащия се у дома" са теоритизирани в рамките на социалната психология и социалната антропология може би повече в рамките на проблема касаещ "чужденеца" и неговите стратегии за справяне и модели за типологизация и превод на една действителност.

Аналогична необходимост от справяне и превод възниква в рамките на завръщащия се у дома бивш "чужденец", наситен с една нова чуждост и в същото време уверен в силата и близостта на родното. Шокът идва със самото завръщане и новото лице на "дома", на близките, както и на самия завръщащ се спрямо очаквалите го.

Автори със специални трудов по темата са Алфред Шютц - сборникът Чужденецът, Чарлз Кули - Човешката природа и Социалният ред, Георг Зимел - Социолгия, Маргает Ууд - моногрaфията The Stranger: A study in Social Relationship, Арджун Ападурай - Свободната модерност и др.

Методите на изследване адекватни на проблема е интервюто (биографично и/или тематично), наблюдението на актуалните днес в глобалния свят форуми, в които участват емигранти и живеещи постоянно в чужбина.Изследването, извършено по методите на интервютата - биографични и тематични, както и наблюдението на форумите и дебатите, които текат в on-line пространството, между емигранти и българи в чужбина, между тях и българи, останали в родината и/или завърнали се, ще си постави за цел да конструира различните варианти и ситуации на завръщане у дома, случили се в края на прехода.


Литература


Joly, Daniele 2002: "Odyssean and Rubicon Refugees: toward a typology of refugees in the land of exile", International Migration Vol. 40, No. 6, pp. 3-25.
Linking macro and micro characteristics, Petersen’s early typology of migration (1958, 1975) describes innovative or conservative migration behavior with specific incorporation of ecological “pushes” as a type of migratory force. He argues, however, that ecological forces tended to shape migration in primitive times and that a conservative response would yield nomadic tendencies within the risky area in an effort to recreate status quo without long-distance relocation. Innovative response would, instead, entail a flight from the risky area more generally to find a less risky ecological context.

Petersen, William. 1958. “A General Typology of Migration.” American Sociological Review. 23: 256-266.

Garapich, Michal 2006.  My nie mamy z tym nic wspólnego. Polska diaspora w Wielkiej Brytanii na skrzyzowaniu miedzy lokalizmem a globalizacja. Przeglad Polonijny, Kraków, vol. 32, no. 1(119), pp: 69-88

Garapich, Michal 2008. (in print). Odyssean Refugees, Migrants and Power: Construction of the ‘Other’ within the Polish community in the United Kingdom. In Deborah Reed-Danahay and Caroline Brettell (eds.), Immigrants and the Practice of Citizenship. Rutgers University Press.

Pryce, W. T. R. ‘A migration typology and some topics for the research agenda’, Family & Community History,. 3(1) (2000) 65-80.

Eade, J. Drinkwater, S. and Garapich, M. (2006) Class and Ethnicity - Polish Migrants in London, [online] CRONEM, University of Surrey


 Available from: http://www.surrey.ac.uk/Arts/CRONEM/polish/POLISH_FINAL_RESEARCH_REPORT_WEB.pdf

Завръщащият се у дома. http://www.alterafnd.org/analysis_2.html достъп на 12 юли 2007 Вж. също Антонов, Стоян 2004: Идентичност и диалогичност (По примера на три житейски разказа от Пловдив). - Български фолклор, ХХХ, 2004, 1-2, 79-95.



Wimmer, A. and Nina Glick Schiller. 2002. Methodological nationalism and beyond: nation-state building, migration and the social sciences. Global Networks, 2(4), 301-334.

Bauman, Zygmunt. 1997. The Making and Unmaking of Strangers. In Debating Cultural Hybridity. Multicultural Identities and the Politics of Anti-Racism eds. Pnina Werbner, Tariq Modood Zed Books, London-New Jersey





1 Географска гледна точка ("migration" миграция), хуманитарна гледна точка ("migrant", мигрант). Географска гледна точка "migration" е движение на лице или група от една географска точка към друга през административни и политически граница с намерение за заселване временно или дългосрочно върху място различно от роднотоДруги понятия са „страна на произхода”, „целева страна”, място на пристигане, транцитни места: "emigrant" or "émigré" - всеки, който напуска родната си страна с наверение да живее другаде; Този човек в новата страна е наричан "immigrant". Понятието "migrant" е по-общо от "emigrant" или "immigrant" тъй като не посочва посоката на движение (преместване).

2In 2000, there were 175 million international migrants2 in the world, that is, one out of every 35 persons in the world was an international migrant.3 This total represented more than a twofold increase from 76 million in 1960. By comparison, the world population only doubled from 3 billion in 1960 to 6 billion in 2000. As a result, international migrants represented 2.5 per cent of the world population in 1960 and 2.9 per cent in 2000. World migration 2005 (Report). Section 3: SECTION 3. INTERNATIONAL MIGRATION DATA AND STATISTICS, p.1-45, http://www.iom.int/jahia/webdav/site/myjahiasite/shared/shared/mainsite/published_docs/books/wmr_sec03.pdf Достъп на 2 юни 2008.

3Костадинова Светла 2007: Българските емигранти – повече ползи, отколкото загуби за България, ИПИ, http://ime.bg/uploads/docs/5f4c0b_Migration_Svetla.pdf достъп на 12 юли 2008




База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница