Миграционните процеси в община Благоевград


Разпределение на общия брой жители на Благоевград област



страница6/8
Дата06.07.2017
Размер1.73 Mb.
1   2   3   4   5   6   7   8

Разпределение на общия брой жители на Благоевград област

Години

Общо

В градовете

В селата

1990

358995

190008

168987

1991

360325

190218

170107

1992

351637

190578

161059

1993

352086

192080

160006

1994

351558

192428

159130

1995

351408

192998

158410

1996

351510

195653

155857

1997

350327

195850

154477

1998

347907

194704

153203

Не така изразителната разлика между селския и градския начин на живот в областта е основната причина за по-слабата урбанизираност в сравнение с община Благоевград.

Г
рафично може да се представи делът на градското население в Благоевградска област.
Непрекъснато намалява в последните години брачността в община Благоевград.
Б
рой на сключените бракове в община Благоевград

През 1990 г. в общината са сключени 573 брака (6.6 брака на 1000 души), като в следващите години се наблюдава непрекъснато намаляване на брачността и през 1996 г. достига 3.8 брака на 1000 души, т.е. понижение с 2.8 пункта.

През 1997 г. е налице увеличаване на брачността с 0.7 пункта спрямо предходната година, а през 1998 г. тя достига 5.3 брака на 1000 души. За периода 1990-98 г. коефициентът на брачност е намалял с 1.3 пункта.

Предполага се, че една част от браковете се отлагат във времето, а също така се увеличават и семейните двойки без официално сключен граждански брак.

Бракоразводността е единствения демографски показател, при който през последните години не се забелязват тревожни тенденции както в областта, така и в общината. В община Благоевград леко увеличение на разводите се забелязва през последната година от 0.7 на 1.2 на 1000 души.

Състоянието на образователната и на етническата структура на населението се проследява при преброяване на населението, а последното е извършено през 1992 г. Тъй като не разполагаме с други данни, ще посочим тези от 1992 г., въпреки че не отразяват съвършеното състояние на двете структури, те представляват интерес за анализа.
О
бразователна структура на населението на община Благоевград



Етническа структура на населението на община Благоевград



С изследваните качества населението на община Благоевград е мобилно, търсейки по-добри условия за живот и труд, и по-качествено задоволявани духовни социални потребности.

Важен фактор, влияещ върху движението на населението е заетостта.
Структура на заетите по сектори в община Благоевград

Година

1996

1997

1998

Сектор

Брой

%

Брой

%

Брой

%

Обществен

18.459

57.94

15328

62.44

17610

75.81

Частен

13.396

42.06

9217

37.56

5619

24.19

Общо

31.855

100.00

24545

100.00

2329

100.00

През 1998 г. се наблюдава понижаване на заетостта в общината. Заетите общо са 23 229 лица и намаляват с 1.05 пункта спрямо 1997 г. Заетите от обществения сектор нарастват от 15 328 през 1997 г. на 17 610 души през 1998 г. Промени се наблюдават и в частния сектор. Броя на заетите през годината намалява на 5 619 души, при 9 217 души за 1997 г.

Наблюдаваната негативна тенденция за намаляване на заетостта, е в резултат на извършените съкрашения в държавни и частни фирми.

През 1998 г. заетите се разпределят по отрасли както следва:




Материално производство

Отн.дял %

Нематериална сфера

Отн. дял %

Промишленост

64%

Адм. услуги

8%

Строителство

8%

Наука и образование

38%

Селско стопанство

3.2%

Култура

6.6%

Горско стопанство

1.8%

Здравеопазване, спорт, отдих

25%

Търговия

10%

Финанси

8.3%

Комуникации

6.1%

Управление

12.5%

Транспорт

5%

Други

1.6%

Други

1.9%







Приоритетно значение за заетостта в общината и през 1998 г. има отрасъл “Промишленост”. Все още продължава процеса на връщане на земята. Селското стопанство и тютюнопроизводството са частна дейност и са алтернативно решение за много лични стопани при осигуряване издръжката на семейството си. От нематериалната сфера с най-голям относителен дял в общия брой на заетите имат: “Наука и образование”, “Здравеопазване, спорт и отдих” и “Управление”.

В следствие намаляване на заетостта в общината се развива и другия не по-малко сложен проблем за обществото – безработицата.

През 1998 г. продължи тенденцията от предходните 2 години на намаляване на регистрираните безработни лица в БТ-Благоевград.


Средномесечен брой на регистрираните лица в БТ-Благоевград

1996г.

1997г.

1998г.

5598

5233

3930

Средномесечният брой регистрирани безработни лица през 1998 г. е 3 930 души, с 1668 души по-малко от 1996 г.


Средно равнище на безработицата в община Благоевград в %

1996г.

1997г.

1998г.

14.97

14.00

10.51

Средномесечното равнище на безработицата, изчислено на база икономическо активно население, за 1998 г. е 10.51% и намалява с 4.46 пункта в сравнение с 1996 г.

Стабилизирането на общинската икономика, е основна причина за това намаление.

Динамиката в броя на регистрираните безработни лица за последните 3 години, може да се проследи от диаграмата


Д
инамика на безработицата в община Благоевград

Според режима на регистрация на двете наблюдавани групи през 1998 г., измененията са следните:

  • регистрираните с право на обезщетение и социална помощ са 1 157 души или 29.24 на сто от средния брой на безработните за годината, при 35.36% за 1997 г.

Намалението към 1997 г. е 6.12 на сто и се дължи на измененията направени с ЗЗБНЗ от 01.01.1998 г., поради което отпадна регистрирането на социална помощ на дипломираните младежи от висшите и средни учебни заведения.

  • регистрираните без право на обезщетение за годината средно са 2 790 души (70.19 на сто от средния брой на безработните за годината) и са с 262 души по-малко от предходната година.


Брой на безработните според режима на регистрацията



Продължителността на престоя на пазара на труда за периода 1997-98 г. е представен в следната таблица.
П
родължителност на безработицата

Данните от таблицата сочат, че през 1998 г. с най-висок относителен дял средномесечно са безработните лица с продължителност на регистрацията от 7 до 12 месеца (26.22 %). Наблюдава се леко намаление в относителния дял спрямо предходната година с 0.24 пункта. Броя на лицата с престой на пазара на труда до 1 месец и през двете наблюдавани години е най-малък. Средно за 1998 г. то е 364 лица или 9.27% от средномесечния брой безработни и се наблюдава леко намаление от 0.51 пункта. Безработните лица с регистрация от 1 до 2 години и над 2 години бележат намаление през цялата 1998 г., като техния среден брой е 1221 лица (31.09%) и нараства с 181 лица спрямо предходната година. В тези групи на дългосрочните безработни са основно лицата без специалност, като ниската им квалификация определя и по-слабата им реализация на пазара на труда.

Очакванията са: относителният дял на безработните с регистрация от 7 до 12 месеца да намалява, тъй като голяма част от тях са лица с висше образование, отговарящи на изискванията на трудовия пазар, дългосрочните базработни ще запазят високия си относителен дял, намаление на относителния дял на лицата с регистрация от 4 до 6 месеца, като това са главно младежи до 24 годишна възраст. Намаляването на регистрираните безработни лица през последните 2 години в БТ-Благоевград рефлектира и върху броя на регистрираните жени и мъже в общината.

Средно годишния брой на жените през 1998 г. (2 039 жени) е по-голям от този на мъжете и намалява спрямо предходната година с 0.32 пункта.

При мъжете средногодишния брой за 1998 г. е 1 918 души или 48.47% от общо регистрираните и бележи леко увеличение от 0.31 пункта в сравнение с 1997 г.

Съотношението жени-мъже за 1998 г. е 51.53:48.47 на сто при 51.84:48.16 на сто за 1997 г.
Разпределение на безработните по пол






Анализирайки полово-възрастовата структура на безработните лица в община Благоевград ще придобие по-пълна представа за състоянието на пазара на труда. Данните от таблицата сочат, че жените до 24 годишна възраст през 1998 г. имат относителен дял 48.84% и се отчита 2.09 пункта намаление спрямо 1997 г. Намалението се дължи на по-малко регистрираните младежи до 24 г. с влизането в сила на ЗЗБНЗ. Регистрираните жени на възраст 25-29 г. с най-голям относителен дял от всички разглеждани възрастови групи. През първата година на периода той е 56.56%, а през втората се отчита увеличение с 0.78 пункта. През 1998 г. с най-нисък относителен дял са регистрирани жени на възраст над 50 г. – 39.45%, като се отчита намаление от 2.41 пункта спрямо предходната година. През следващите 2-3 години се очаква относителния дял на жените до 24 г. възраст да намалява, а този на жените от 25 до 29 г. възраст – да се увеличава. Очаква се и намаление на относителния дял на жените над 50 г. възраст.



Полова-възрастова структура на безработните лица в община Благоевград

Пол

Възраст


1997г.

1998г.

Абс. брой

Отн. дял

Абс. брой

Отн. дял

1. До 24г.

от тях


жени

946
482

20.03
50.93

645
315

16.41
48.84

2. 25-29г.

от тях


жени

746
422

15.80
56.56

579
332

14.73
57.34

3. 30-44г.

от тях


жени

1937
1031

41.02
53.22

1676
917

42.64
54.71

4. 45-49г.

от тях


жени

558
289

11.81
51.79

519
274

13.21
52.79

5. Над 50г.

от тях


жени

535
224

11.33
41.86

512
202

13.02
39.45

От следващата графика можем да проследим средното ниво на безработицата в община Благоевград през 1998 г.


Р
азпределение на безработните в община Благоевград по пол и възраст през 1998г.

През 1998 г. отново най-голям е делът на безработните на възраст от 30 до 44 г. – 42.64 на сто, като се отчита увеличение от 1.62 пункта спрямо предходната година. Втората по многобройност и относителен дял е групата на безработните на възраст до 24 г. – 16.41 на сто, като се отчита намаление от 3.62 пункта спрямо 1997 г. Делът на възрастовата група от 45 до 49 г. е 13.21 на сто въпреки увеличението от 1.40 пункта спрямо 1997 г., той остава нисък на фона на общия брой регистрирани безработни. Подобно е положението и при групата на безработните над 50 г. възраст, чийто относителен дял е 13.02 на сто.

Съществуващите тенденции се очаква да се запазят и през следващата година.

В професионалната структура на безработните лица в община Благоевград се наблюдават следните тенденции.


Професионална структура на населените лица в община Благоевград





1996

1997

1998




Брой

Отн. дял

Брой

Отн. дял

Брой

Отн. дял

Специалисти

1130

22.22

1159

24.55

954

24.10

С работническа специалност

1764

34.68

1570

33.25

1181

29.87

Без специалност

2193

43.10

1993

42.20

1822

46.03

И през 1998 г. най-голяма остава групата на безработните лица без специалност – 1 822 души средно за годината или 46.03 на сто, но спрямо 1996 г. се отчита нарастване в относителния дял с 2.93 пункта. Втората по многобройност и относителен дял е групата на безработните с работническа специалност – 29.87 на сто, като се наблюдава постепенно намаление на относителния дял спрямо предходните две години – с 4.81 пункта спрямо 1996 г. При безработните специалисти се наблюдава нарастване в относителния дял за периода 1996-98 г. с 1.88 пункта.

Очакванията са, през следващите години съществуващите тенденции в групите на безработните лица без специалност и тези с работническа специалност, да се запазят. По отношение на безработните специалисти се очаква намаляване на относителния им дял.

Намаляването на безработните лица през 1998 г. се отразява на абсолютния брой регистрирани лица по образователен признак.


Р
азпределение на безработните лица в община Благоевград по образование

Отново и през тази година безработните лица с ПТУ, основно и по-ниско образование с най-голям относителен дял – 39.85 на сто от средно регистрираните за годината при 35.74 на сто за 1997 г. Втората по големина е групата на безработните лица със СПТУ, средно за годината те са 1 229 души и имат относителен дял 26.01 на сто при 28.93 на сто спрямо предходната година. Регистрираните лица със средно специално образование имат леко намаление в относителния дял с 0.54 на сто спрямо предходната година. Незначително е намалението през този период при безработните със средно общо образование 0.69 пункта. Регистрираните безработни с висше образование намаляват от 57 лица средно през 1997 г. на 52 лица през 1998 г., но относителния им дял нараства 0.11 пункта. Намаление се наблюдава и при безработните лица с полувисше образование 0.25 пункта спрямо 1997 г.

През 1998 г. продължи процентът на извършване на съкрашения и ликвидация на държавни предприятия и частни фирми, на което се дължат и промените в двете сфери на производство.

Регистрирани безработни, освободени от материалното производство и материалната сфера (в община Благоевград)



Данните от графиката сочат, че през 1998 г. средно за годината лицата, освободени от двете сфери на производството остава висок – 3 177 души, 80.30 на сто от общо регистрираните. През 1997 г. техния брой е бил 3 791 души, т.е. с 614 души повече. В рамките на двете наблюдавани години сферата на материалното производство е с по-голям относителен дял, които през първата година е 55.57 на сто, а през втората се отчита намаление от 5.01 пункта. Водещ отрасъл и за двете години е отрасъл “Индустрия” (87.81%). При безработните от нематериалната сфера средно годишния брой 1 675 души през 1997 г. (44.43 на сто) и 1 571 души (49.44 на сто) през 1998 г., като се отчита увеличение на относителния дял с 5.01 пункта, но намаление с 104 души. С най-висок относителен дял при тези регистрирани лица остават освободените от отрасъл “Наука и научно образование” (48.10% при 52.68 за 1997 г.). Продължаващите съкрашения в бюджетната сфера увеличиха и броя на безработните от системата на управлението с 18.66 на сто.

През 1998 г. търсенето на работна сила бележи нарастване. Заявените свободни работни места за 1998 г. са 1 043 при 826 за 1997 г.
Разпределение на свободните работни места за специалистите по групи специалисти е следното





1997г.

1998г.

Университетски специалности

47.22%

38.21%

Икономически специалности

17.19%

12.48%

Инженеро-технически специалности

15.25%

14.42%

Здравеопазване

4.60%

5.62%

Изкуство

1.85%

1.95%

Други специалности

14.77%

27.10%

В структурата на заявените работни места през 1998 г. се наблюдава нарастване в сравнение с 1997 г. при заявените места със срочни трудови договори, с 41.03 на сто. Този води договори е предпочитан от работодателите, поради възможността за маневриране с работната сила. Намаляват работните места по безсрочен трудов договор с 50.98 на сто спрямо 1997 г. Намаление с 87.78 на сто се отчита и при обявените места по граждански договор.

Съотношението между търсене и предлагане на работна сила средно месечно в общината е 1:10.

Голяма част от предприятията, осигуряващи работа на много хора са приватизирани или са в процес на приватизация, а други са в ликвидация. Новите собственици, са изправени пред такива проблеми като икономическа стагнация, липса на пазари, което обяснява слабата им активност в търсенето на работна сила.

Стабилизирането на общинската икономика, както и насочване усилията към приоритетни за района отрасли като: лека промишленост, строителство, туризъм, са предпоставки за преодоляване на дисбаланса на трудовия пазар.

Пасивните мерки включват парични обезщетения при безработица, парични и социални помощи. За пасивни мерки общо са изразходвани 754 541 630 лв. за 1998г. и съответно 431 032 710 лв. за 1997г.

Активните мерки включват:

Посреднически услуги по заетостта.

Създаване на условия за минимална трудова заетост – на младежи, на лица с трайно намалена трудоспособност, на продължително безработни програми за заетостта в общо полезни дейности; създаване на сдружения за заетост; програма “От социални грижи към заетост”; насърчаване на работодателите да наемат безработни на непълно работно време и насърчаването им за първите пет наети лица.

Професионална квалификация и преквалификация – извършване на индивидуално – консултантски услуги за безработни лица и работодатели; провеждане на групови мероприятия, в които участват безработни лица, военнослужещи и ученици; посещения във фирми, където се наблюдава по-голяма заетост (в случая шивашки). Трудностите обаче, свързани с икономическата ситуация са в основата на по-слабото търсене на работна сила.

Подпомагане за постъпване на работа – покриване на 50 на сто от ежедневните транспортни разходи за пътувания до и от местоработата.

Специализирани услуги за самостоятелна стопанска дейност.

За активни мерки са изразходвани общо 18.31 на сто от общите разходи за активни и пасивни мерки за 1998г. и 169 795 220 лв., спрямо 39.87 на сто за 1997г., т.е. 285 802 110 лв. . Въпреки големите суми на изразходваните средства за тези мерки, намалението на безработицата е минимална.

През 1998г. е приключила Програмата за младежка заетост. Групата на регистрираните лица с намалена трудоспособност с основно и по-ниско образование имат най-голям относителен дял 57.32 на сто от всички трудостроени.

Ниската степен на образование при безработните с намалена трудоспособност и слабата активност на работодателите да разкриват подходящи места за такива лица ги поставят в неравностойно положение на пазара на труда.

В резултат на сложната икономическа обстановка и продължаващите процеси на приватизация и структурната реформа в община Благоевград, през 1999г. ще бъдат освободени нови групи от хора, които ще се явят на пазара на труда.

Обобщавайки, можем да кажем, че:


  • населението на община Благоевград намалява в резултат, на протичащите негативни тенденции в естественото му движение и засилващите се миграции.

  • намаляването на бракоразводността е основна позитивна тенденция.

  • високата безработица е предпоставка за повишаване на миграционната активност на населението в трудоспособна възраст.

Третият елемент в системата – община, това е регионалното стопанство. То е съвкупност от производствени и обслужващи дейности и отрасли, които са отражение на специфичните особености на природния комплекс и демографската ситуация на дадена територия. То винаги е специфично и има своя специализация, обхват, отраслова структура и възможности за развитие в перспектива за дадената територия.

За да може целенасочено да се въздейства на общинската икономика, с оглед нейното непрекъснато развитие, е необходимо да се отбележат някои нейни специфични особености:



  • различна отраслова принадлежност на производствата;

  • различна собственост на фирмите и наличие на производствени, технологични и финансови връзки между тях;

  • динамичност, т.е. общинската икономика се намира винаги в процес на движение и развитие;

  • сложност, т.е. тя трудно се поддава на конструиране поради функционалната и технологична нееднородност на фирмите. Освен това всяка фирма се развива с различен темп, което усложнява развитието на общинската икономика.

  • неопределеност, т.е. невъзможността да се предвиди нейното развитие и поведение в определени случаи.

В бъдеще главните функции на общината ще бъдат свързани както със социалното и административно-правното обслужване на населението, така и с осъществяването на стопански функции, свързани с развитието на общинската икономика.

Регионалното стопанство на община Благоевград включва в своя състав развитието на основните отрасли от материалното производство и материалната сфера.



Като водещ отрасъл са налага промишлеността, тъй като на нея се пада най-големия дял от производствената продукция и заетия персонал.

Благоевград е един от основните икономически центрове в страната и център на общината.

В настоящия момент водещо направление е хранително-вкусовата промишленост. Тук се произвежда хляб, месо и месни продукти, мляко и млечни продукти, безалкохолни напитки, концентриран алкохол, бира, сладкарски изделия, цигари.

Този подотрасъл се представлява от 15 по-големи предприятия с обща численост на персонала над 3000 души. Малките и средни фирми представляват 66% от общия брой. Преобладаващата форма на собственост е частната – над 70%.

Значителна част в подотрасъла се пада на изкупуването, преработката и производството на тютюн и тютюневи изделия. В Благоевград се намира най-големият тютюнев комбинат в страната – “Благоевград Булгартабак АД”, който произвежда 40% от общата продукция.

Производството на бира е представено от “Пиринско пиво”. По-големите предприятия за производство на алкохол са: “Винпром Горна Джумая”, фирма “Винекс-комерс-Васил Щерев”, “Викторио ММ”, “Винпром Тасков”.

Съществуват множество частни производители на хляб и хлебни изделия, млечни продукти, месо и колбаси, безалкохолни напитки и сладкарски изделия, които засилват конкуренцията.

Вторият по важност подотрасъл е леката промишленост. В тази област работят 33 предприятия. Значителен дял в тях заема частната и смесена форма на собственост – над 95%, в това число 18% с чуждестранно участие, а държавната собственост – само 3%.

В подотрасъла са застъпени текстилната, обувната и кожено-галантерийната промишленост.

Текстилната промишленост е представена от памуко-текстилен завод “Гоце Делчев” – Благоевград. Това е едно от първите големите предприятия, което осигуряваше заетост на много хора. По настоящем е в процес на приватизация. Съществуват множество предприятия, които произвеждат облекла от текстил и трикотаж, памучни изделия, спортни стоки. Значителен дял от тях са чуждестранни фирми, главно италиански и гръцки, които използват евтина работна ръка. Тези цехове работят на ишлеме с материали на клиента, по зададени параметри, относно ръстове и размери.

Обувната промишленост е представена от фабрика “Вихрен” – Благоевград. Изградена е с оборудване и технология от германската фирма “Адидас”, като произвежда спортни и други видове обувки за спорт и ежедневието.

Кожено-галантерийната промишленост е представена от предприятие “Бодрост” – Благоевград, което произвежда кожени чанти. Тук процесът на приватизация е приключил. В общината работи и италианско предприятие за кожена галантерия.

Машиностроенето, металообработването и електрониката, са другият подотрасъл на промишлеността, който има структуроопределящо значение за общинската икономика. В тази област работят 15 предприятия с обща численост на персонала над 2000 души, като 54% от тези фирми имат персонал до 50 души и 20% - над 300 души. Формата на собственост е частна и смесена в 70% от фирмите, и държавна – в 30% от тях.

В подотрасъла преобладава производството на метални конструкции, измервателни уреди и инструменти и високоговорители.

Икономическата стагнация, липсата на пазари, продукция на не особено високо ниво доведоха до спад в производството и до освобождаване на работна сила.

Някои от предприятията са в процес или вече са приватизирани, други са в ликвидация. В момента в много от тези заводи са наети площи от гръцки фирми, където се извършват шивашки дейности.



Дървообработването и мебелната промишленост са подотрасъл с малък относителен дял, но задоволява нуждите на общината. Представена е от едно предприятие, което е в процес на ликвидация и от две мебелни предприятия, като вече са приватизирани.

Функционират не малко фирми, които произвеждат мебели и дограма, по съвременни технологии и оборудване.

Общата численост на персонала в тези предприятия е около 600 души, а формата на собственост в тях е 14% държавна и 86% частна.

След смяната на икономическия модел на развитие на страната, селското стопанство загуби ролята си на втори по важност и значение отрасъл за икономиката на Благоевградска община.

По настоящем общата земя от селскостопанския фонд възлиза на 332 хиляди декара. Обработваемата площ е 74 хиляди декара, а необработваемата земя 238 хиляди декара, от които мери и пасища в селскостопанския фонд 17 393 декара.

Застъпени са и двата клона на отрасъла – растениевъдство и животновъдството.

В характеристиката на растениевъдството, определящ фактор е структурата на обработваемата земя, където най-голям дял до момента заемат техническите култури, следвани от фуражните, зърнените, трайните насаждения и др.

Техническите култури са представени изключително от ориенталския тютюн. Той е основната и най-рентабилната култура, определяща облика и характера на селското стопанство в общината.

Фуражните култури заемат около 20% от обработваемата земя, а зърнените култури около 17-18%.

Трайните насаждения са около 10-12% срещу 7.7% за страната. Тук преобладават овощните насаждения – ябълки, череши, сливи. Лозята са концентрирани в по-големи масиви в землищата на Благоевград, с. Дъбрава, с. Българчево и с. Рилци, като преобладават главно винените сортове.

Зеленчукопроизводството – полско и оранжерийно, заема около 2% от обработваемата земя.

Развитието на животновъдството в общината се обуславя не само от необходимостта за по-пълно задоволяване на населението с мляко, месо и други животински продукти, но и от природно-икономическите условия, влияещи за развитието на този подотрасъл.

Застъпено е говедовъдството, овцевъдството и свиневъдството. Общият брой на говедата е 1831, в това число 990 млечни крави; овце всичко 16 090 броя в това число овце-майки – 12 657 броя; свине всичко – 68 957 броя и птици – 17 850 броя.

На територията на общината работи най-големият частен свинекомплекс в страната “Кембъроу”, който отглежда 64 000 свине и има собствена технологична линия за производство на колбаси.

Селскостопанската механизация е крайно недостатъчна и недостъпна за закупуване от частни производители.

С въвеждането на аграрната реформа се обособиха стотици парцели земя и за обработката им се формираха фамилни ферми, кооперации, сдружения, частни земеделски стопанства. Проучванията и анализа в това отношение показват значителен интерес на частните фермерски стопанства към техниката от лек и среден клас, а услугите за мелиоративни подобрения и строителни работи с техника от тежък клас, да се осъществяват от обслужващи фирми отвън.

Строителството е втория по важност стопански отрасъл в общинската икономика след промишлеността. Две от големите предприятия в тази област бяха приватизирани през 1997г. – ОФ “Скаптопара” и ОФ “Благоустройствени строежи”. Други са в процес на приватизация или ликвидация. Създаването на нови, частни строителни фирми засили силно конкуренцията и доведе до развитието на отрасъла, като един от основните, които реално осигуряват поминък за града.

Община Благоевград се намира в средищно транспортно местоположение, като наличието на развита икономическа база е предпоставка за добро развитие на транспортния отрасъл.

Отрасълът представен от автомобилния и жп транспорт. Автомобилният транспорт от своя страна бива пътнически и товарен.

Пътническият автомобилен транспорт в общината се осъществява от държавна фирма “Пътнически превози”, която предстои да бъде приватизирана и от сдружение на частните превозвачи “Бистрица ’96” ООД.

Масовият градски транспорт е автобусен и е организиран в четири вътрешноградски линии и три линии, обслужващи прилежащите села. Автобусните линии се наслагват по главната улична мрежа и свеждат интервалите на движение на колите до пет минути.

Автомобилният парк е изключително амортизиран и поражда икономически и екологични проблеми.

За решаване на тези проблеми през 1990г. започва строителството на обект за изграждане на тролейбусен транспорт, с две линии, свързващи жилищните квартали “Еленово” и “Струмско” с центъра на града. Вложени са огромни за времето си общински средства 1 471 173 хиляди лева и са изградени кабелни трасета с дължина 15 км. През 1993г. в резултат на рязката промяна на икономическата ситуация в страната, строителството е спряно поради липса на средства.

Извънградският пътнически транспорт се осигурява от автобусен и ж.п. транспорт.

Автогарата в Благоевград поддържа 35 автобусни линии, като най-висок пътнико-поток се наблюдава по направлението Благоевград – София.

Другите направления са насочени към административните центрове на общините от Благоевградска област – Симитли, Банско, Петрич.

За превози на товари се използват автомобилен и ж.п. транспорт. Автомобилният товарен транспорт се обслужва от държавна фирма “Мак-транс” и сдружение на частните превозвачи, включващо фирмите – “Скаптопара 5” и “Струма 11” ООД.

Благоевград е гара на международната ж.п. линия София-Кулата-Атина. С реализирането на предстоящите проекти на национално ниво за електрификация и удвояване на ж.п. линия с Р.Македония, ролята на ж.п. транспорта ще се увеличи значително.

Още в миналото по поречието на река Струма, по подобие на други търговски трасета, минава пътят на памука и тютюна, за да се превърне днес в магистрала на балканското сътрудничество. Наред с индустрията, търговията и услугите са другата сфера, която определя облика на Благоевград като средище на тази магистрала.

Търговска мрежа на общината е добре развита, като в края на 1998г. е предимно частна собственост. Единствената общинска фирма е “Мак” ЕООД, която е в процес на приватизация.

В структурно отношение най-значителен е броят на малките обекти, в това число павилиони, каравани и други с вътрешен характер.

В новите жилищни райони тя все още е недостатъчна. В тях качеството на обслужване по отношение на спазване на нормативната уредба е на по-ниско равнище, отколкото в централната градска част.

Аналогично е състоянието на мрежата от заведения за обществено хранене.

В съставните села на общината е изградена необходимата за търговското обслужване мрежа от магазини и заведения.

В предвид настоящата тежка икономическа ситуация и за подпомагане дребните търговци и селскостопански производители, е създадена общинска фирма “Пазари”, която е на самостоятелна стопанска сметка. Тя е изградила и поддържа със собствени средства открит пазар с необходимите санитарни и други условия за осъществяване на тази дейност.

Услугите в общината се осъществяват изключително от частни фирми, предимно еднолични търговци.

В структурно отношение с най-висок относителен дял са традиционните услуги – шивашки, обущарски, бръснаро-фризьорски, автоуслуги.

Развитието на регионалното стопанство на община Благоевград не би могло да се осъществи без наличието на инфраструктура. Нейната цел е свързана както с обслужването на дейностите и отраслите в производството, така и със създаването на необходимите условия за живот на жителите на общината.

Инфраструктурата се класифицира като производствена и социална.

Производствената инфраструктура на общината обхваща следните основни елементи:



  • транспортно-комуникационните системи, включват пътища и магистрали;

  • телекомуникациите са на особено високо равнище, защото Благоевград е регионален център на Националната телекомуникационна компания и Българска национална телевизия и радио. Съществуват два частни канала за кабелна телевизия и пет местни радиостанции.

  • международни връзки могат да се осъществят чрез телефон, факс, телекс и електронна поща. През последните години, се увеличава непрекъснато ползването на Интернет услуги, които се осъществяват от частни доставчици.

  • Водоснабдяването на града се осъществява от няколко основни водоизточника:

  • открити алпийски водохващания на река Бистрица и местността “Чакалица” в Рила;

  • помпени станции на река Струма и на река Бистрица.

  • Количеството на подаваната вода е силно променливо по сезони през годината и по годината. В критични сезони на безводие, водата е недостатъчна, а от друга страна качеството ú от терасата на река Струма е ниско.

Пречистването на питейните води се извършва от пречиствателна станция, която е строена 14 години и е пусната в експлоатация през 1994г. Технологичната схема на пречистване в нея двустъпална и е съобразена с най-съвременните изисквания за чистота на водата.

Водоснабдителната мрежа е добре развита, но се нуждае от осъвременена схема на водоподаване и подмяна на остарелите водопроводни тръби.



Канализационната система на Благоевград е от смесен тип и чрез нея се събират и отвеждат дъждовни, битови и промишлени отпадъчни води извън територията на града. Необходима е реконструкция на вътрешната канализационна мрежа и изграждане на пречиствателна станция за отпадъчни води, с централен канализационен колектор към нея.

Водоснабдителните системи на селата от общината не са добре развити. Аналогично е състоянието и на канализационните системи, като в някои от селата липсват такива.

Електроснабдяването на Община Благоевград се осъществява от междусистемна подстанция 400/110 KV.C. Електропроводът 400 KV между подстанция Благоевград и подстанция Солун е връзката между енергийните системи на Република България и Република Гърция.

Съществуват две районни подстанции 110/20 KV с обща инсталирана мощност 151.5 МVА и 57 броя изводи. От тях 44 кабелни за захранване на града и 13 въздушни за останалите населени места на общината. Общата дължина на кабелите е 142 км., а на въздушните линии 225 км.



Социалната инфраструктура на общината обхваща институциите на държавно и местно управление и на паричния трансфер, търговските обекти, жилищното стопанство, институциите с образователно-просветен характер и тези занимаващи се със здравеопазване, материално-техническата база на системата за отдих, спорт и туризъм.

Безспорно сферата, с която се свързва името на Благоевград, това е образованието. Нейното изграждане продължава вече двеста години, като резултатите са налице.

Училищната мрежа на града включва всички образователни степени. Началните, основни и средни общообразователни училища са общо 16. Отделно от тях има три профилирани гимназии – природо-математическа, хуманитарна и езикова гимназии; пет техникуми – строителен, икономически, машиностроителен, електротехникум и техникум по текстил.

Общият брой на учениците в тези училища е около 15 000, като голяма част са от други населени места на общината и областта. В техникумите се подготвят кадри за стопанския живот в целия регион.

С изключение на техникумите, всички останали училища (основни и средни) са общинска собственост и се издържат финансово от бюджета на общината.

За две десетилетия Благоевград се развива и като един от водещите академични центрове в България, както разполага с два университета и два колежа.

От малко известен филиал на Софийския университет “Климент Охридски”, Югозападният университет “Неофит Рилски” се превърна в голям и образователен научен център, поддържащ връзка с много академични институти от Европа и Америка. Той е държавно висше учебно заведение и има 11 факултета. В него се обучават около 18 000 редовни студенти от много страни, и в различни специалности.

В Благоевград се намира и Американският университет в България. Изборът на Благоевград за негово седалище изглежда изненадващ, но всъщност е дълбоко мотивиран. Отлична учебна база, културна среда, кръстопът за други страни, са само част от предимствата на този избор.

Американският университет е чуждестранно частно висше учебно заведение и съществува от 1995г. Има около 1000 студенти в различни специалности. Той се възприема като нещо съвсем различно в системата на висшето образование, основано на академичен дух, свобода на избора, непринудени отношения преподавател – студент, възможност за специализация в университетски центрове в Европа и Америка и не на последно място – добър жизнен стандарт по време на следването.

Всичко това привлича много млади хора от България и от други страни, решили да продължат своето образование.

Двата колежа, с които разполага градът са Колежът към медицинския университет в София и Колежът към Висшия технически университет – София.

Като място за интензивен обем на идеи, информация и култура, АУБ, ЮЗУ и двата колежа влияят осезаемо върху града и издигат неговата най-престижна сфера – интелектуалния живот.

С добре развитата мрежа от културни институти Благоевград се издига като център на културата и изкуствата.

С изключение на драматичния театър, който е държавен, всички останали институти са общинска собственост и се издържат финансово от бюджета на общината.

Драматичният театър е основан през 1919г. от група самодейци. Притежава собствена модерна сграда с два салона (голям и камерен), 550 седящи места.

Фолклорът е един от стиловете в музиката, който е присъщ (характерен) за община Благоевград и допринася за емоционалното обогатяване на населението. Най-ярък представител, безспорно е Ансамбъл “Пирин”.

Освен през 1954г., като връзка между традиционното народно изкуство и съвременността, той се превърнал в културния посланик на България по света. Гостувал е в над 60 страни от всички континенти, а неговите артистичен талант и автентична програма се възприемат от милиони зрители.

Освен Ансамбъл “Пирин”, изпълнители на фолклор са и ансамблите: “Вихрен” и “Джумайци”, детските ансамбли: “Вихренче”, “Пиринска китка” и “Пиринче”; самодейните групи в селата Лешко, Логодаш, Покровник, Рилци и Церово.

Кукленият театър е създаден през 1957г. като самодеен. През 1981г. е удържан и приет в УНИМА (Международна организация на кукловодите). Театърът изнася представления на открито и в детски градини.

Камерната опера е създадена през 1971г. като първи опит в българската оперна практика, и работи в областта на малката оперна фирма.

Историческият музей е създаден през 1956г. и отразява историята на пиринския край от древността до наши дни. В петте отдела на музея: “Археология”, “Възраждане”, “Етнография”, “Нова и най-нова история” и “Природа” се съхраняват повече от 113 хиляди музейни експонента.

Създадената през 1953г. Универсална научна библиотека, е най-голямата в Западна България по фонд, структура, дейност и възможности. Работата ú е организирана в 12 отдела и притежава фонд от 400 хиляди библиотечни единици.

Съществува и център по изкуствата, към който са създадени 20 групи в областите музика, танци, изобразително и театрално изкуство, словесен фолклор.

Най-старият културен институт в града е Читалище “Никола Вапцаров”. Освен, че притежава библиотека от 150 хиляди тома, към него са образувани много певчески и музикални състави.

Благоевград е средище на десетки утвърдени художници, графици и живописци, дърворезбари и приложници, което разширява представите за материалната и духовната култура в общината. По-известните художествени галерии са “Стоян Сотиров”, “Станислав” и “Пти Бижу”.

Културните институти в града осъществяват множество прояви, като по-значимите са: Национални празници на театралното изкуство, Национален конкурс за млади цигулари и Национален конкурс с международно участие “Нашите деца свирят Бах”, прояви на двата университета. Своеобразен връх в многобройните празници на града е “Пирин пее” – събор на изпълнители на автентичен фолклор в местността “Предел”.

Здравеопазването и социалните грижи са сфера с важно значение за съществуването и развитието на населението на община Благоевград.

Здравното обслужване организирано на две нива: градско и регионално. Районът се обслужва от Общинска районна болница с 831 легла, като към нея функционират и 4 специализирани диспансера. Общият брой на леглата в стационарите е 1000.

Съществуват три общински поликлиники със собствен сграден фонд: градска поликлиника, работническа поликлиника .

Частният сектор в здравното обслужване е предоставен от АГ Болница “Света Ана”, клиника “Рубидент”, множество акушеро-гинекологични и стоматологични кабинети; кабинети по кожни и венерически болести, по сърдечни и вътрешни болести, по очни болести, за психологични консултации и др.

В Благоевград има регионални структури на държавните инспекции на ХЕИ, инспекция за ветеринарен и санитарен контрол и специализирана общинска фирма за дезинфекция, дезинсекция и дерантзация.

Аптечното обслужване, както в града, така и в селата се осъществява от много на брой частни и общински аспекти.

Предстоят коренни промени в цялостната сфера на здравеопазването във връзка с въвеждането на новата система за здравно осигуряване и обслужване на населението. Необходимата за това акредитация на ОРБ вече е приключила.

Благоевград разполага с най-добрия в страната комплекс за социално обслужване на населението, съчетаващ звената: социален патронаж, център за работа с деца, дом “Майка и дете”, дом за деца и юноши, дневен дом за възрастни хора и дом за деца с интелектуални и физически увреждания.

През 1998г. беше открит и дом за юноши и девойки над 18г. с такива увреждания, както и най добре оборудвания и с най-добри условия в Югозападна България дом за възрастни хора в село Падеж.

Община Благоевград заделя значителни финансови ресурси за дейности в сферата на здравеопазването и социалните грижи, като такива за изплащане на безплатни и частично платени лекарства, изграждане и ремонт на материалната база и осигуряване на съвременна медицинска апаратура.

Географското местоположение на общината съчетано със съществуващите природни условия, са предпоставка за развитието на туризма.

През Благоевград минава новият коридор на туризма, започващ от Рилския манастир и стигащ до мелнишките пирамиди на юг, и от община Симитли до етнографските резервати в Родопите на изток. В положението на главен град и начало на този коридор той предлага всички удобства: информация, забавления, хотели и ресторанти.

Развитието на културно-познавателния туризъм се свързва с основната атракция за града – старинният квартал “Вароша”. Той е реставриран, като са запазени автентичния облик на къщите и мрежата от тесни и криви калдъръмени улички. В източната част на квартала се намира църквата “Въведение Богородично”, построена през 1844г., която е и паметник на културата с национално значение заради изключителните художествени достойнства на стенописите и иконостаса, дело на прочути майстори от Банската художествена школа.

Туристически интерес представляват възрожденските църкви в селата Покровник, Селище, Логодаж, останките от антични крепости в селата Рилци, Зелен дол, Габрово, от средновековни крепости в селата Дренково и Долно Церово.

На територията на града има естествени минерални извори, които биха могли да бъдат оползотворявани от туристическа гледна точка. В тази връзка в градската минерална баня се установява Рехабитлитационен център. Съществува идеен проект за неговото развитие (оборудване и доизграждане). На 5–6 км. западно от града, близо до река Струма и село Зелен дол също има топли минерални извори, като се планира изграждането на балнолечебен комплекс.

Развитието на планинския рекреативен туризъм е свързано с курорта Бодрост и местността Картала. Тук е изградена ски писта с дължина 500 метра и денивелация 225 метра, влек тип “Помагалски” (900метра) и къс учебен влек (300 метра). Съществува проект за удължаване на ски пистата до 3500 метра и изграждането на двуседалков лифт с дължина 2800 метра и капацитет 1900 души/час. На територията на курорта са изградени две почивни станции.

Основните приоритети за развитието на планинския курорт са доизграждане на техническата инфраструктура, установяване на паркинги и цялостното подобрение на пътя от Благоевград до Бодрост, както и търсене на финансови средства за завършване на ски-пистата и прилежащи съоръжения.

Възможностите за развитие на еко-туризъм се свързват с резервата “Парангалица” и цялостното природно богатство на Народен парк “Рила”, и комбинирани продукти с Пирин планина.

Планинският курорт Бодрост предоставя възможности за трекинг, изходен пункт за маршрути в Рила планина, които са добре маркирани и водят национално известни природни обекти. На територията на общината се намират хижите “Македония” и “Чакалица”, които са собственост на Българския туристически съюз.

Развитието на общо-рекреативния туризъм е свързано главно с парковете “Ловен дом”, “Бачиново”, както и със спортните съоръжения: Спортен комплекс Благоевград, включващ общежития, интернат по лека атлетика и футбол; открит и покрит плувен басейн; стадион “Христо Ботев” и спортна зала “Скаптопара”; тенис кортове и бейзболно игрище; мото писта, намираща се в село Българчево.

За нуждите на жителите на града, обаче е необходимо да се изградят допълнителни площадки за спорт и отдих. Това ще се реши на нивото на подробните градоустройствени разработки в ОГП, като за целта са резервирани терени.

Ако конгресния туризъм е знак за общата цивилизованост на един град, то Благоевград вече предизвиква завист и съперничество. Все по-често учени, писатели, политици и бизнесмени споменават името му като място, където могат да се лансират нови идеи и да се прекарат няколко дни особено приятно и вълнуващо. Предимствата са очевидни: близостта до столицата София, отличната инфраструктура, приятния облик на града и богатия културен календар. Множество успешни прояви в тази насока се осъществяват от хотелските комплекси “Ален Мак” и “Кристо”, и от конферентния център към Американския университет.

Освен хотелите: “Ален Мак”, “Кристо”, “Бор” и “Орбита”, мотелите

“Бистрица” и “Рилци”, луксозните частни къщи, също са на услугите на взискателните клиенти.

Обобщавайки можем да кажем, че икономиката на община Благоевград следва общата съдба на фундаменталните промени в собствеността,технологиите и управлението. Извършва се пренасочване на човешки и финансови ресурси в нови производствени детайли, ориентирани към традиционни и нови пазари. Въпрос на време е да се възроди индустриалният потенциал на общината, защото там където има образовани хора и търговски нюх, там има собствени и чужди инвестиции.
От направения анализ на човешкия фактор в община Благоевград, можем да направим следните изводи:


  • Община Благоевград е населена с трудолюбиво и емоционално население, с растящо чувство на патриотизъм.

  • Водено от стремежа за по-добри условия за труд и живот, съчетавайки го с добрите качества на територията, то е успяло да превърне общината в център на индустрията, търговията, образованието и културата.

  • Човешкия фактор в община Благоевград, със своите качества и трудови възможности е решаващ фактор за просперитета на общината през последните десетилетия и предстоящото хилядолетие.

  • Много са и протичащите негативни тенденции, като основните са намаляване броя на населението и високата безработица сред младите хора.

Община Благоевград следва да насочи вниманието си към приоритетни за нея направления, като хранително-вкусова и лека промишленост, търговия, да стабилизира селското стопанство, да използва потенциалните възможности, свързани с туризма. Повишаването на жизнения стандарт на населението ще рефлектира позитивно върху естеството и механичното му движение.




  1. Поделитесь с Вашими друзьями:
1   2   3   4   5   6   7   8


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2019
отнасят до администрацията

    Начална страница