Механизъм за регулиране на миграционните процеси в общината

Проследявайки до тук процеса на динамика на човешкия фактор в община Благоевград и миграцията на трудовите ресурси, се откроява и действащия механизъм за регулиране на тези процеси, открояват се и най-силните моменти в опита на общината и областната управа за овладяването и оптимизирането на миграционните процеси.

Този опит очертава един действен механизъм, чрез които се регулират управленските функции и се осигурява ефективно овладяване и регулиране на миграционните процеси в интерес на общинския просперитет.

Управлението на община Благоевград се извършва от общинския съвет и Кмета на общината.

Основните решения се взимат от ръководния й орган – Общинския съвет. Той е орган на местното самоуправление в общината, като се състой от общински съветници, от населението на съответната община за срок от четири години. Представлява се от председател, които го администрира. Към него функционират постоянни комисии, които подготвят проекторешенията на съвета по различни въпроси. За конкретни проблеми се създават и временни комисии. Общинския съвет контролира работата на кмета чрез поставяне на питания и чрез отчети.

Кметът на Общината е представител на изпълнителната власт в общината, избран от населението за срок от четири години. Подпомогнат от заместник-кметове, избрани от Общинския съвет и секретар, който се назначава от него, той ръководи общинската администрация. Изпълнява решенията на Общинския съвет и възложените му чрез закона задължения, като издава заповеди и контролира общинските служби.

Кметът на общината е главния инициатор за развитие на общинската политика в интерес на всички граждани.

Кметовете на населени места са представители на местното самоуправление в населените места на общината. Те са нейни пълномощници със задачи, определени от закона и Общинския съвет.

Административната управа на община Благоевград е изправена пред решаването на много проблеми в областта на социално-икономическата политика, но през последните години особена актуалност придоби проблемът миграции. Той е сложен, динамичен и противоречив процес, които поражда демографски, икономически и политически проблеми. Управата не е безразлична, защото почти всеки месец на заседания се поставя и този въпрос. Но конкретни мерки, сведени до доклади и доброи пожелания, едва ли са средство за ефективно решение. Резултатите от подобно управление са на лице: застрашени от обезлюдяване села, минимален положителен механичен прираст, напускащи млади хора, търсейки препитание другаде.

Да се регулира един процес (или система) означава да се отстрани или намали влиянието на външни или други смущаващи фактори, върху протичането на процеса или поведението на системата. Чрез контрола се установява отклонението, а чрез регулирането се отстраняват смущенията, предизвикали отклонението. Чрез регулирането се търси увеличение на емерджентността на системата, т.е. управляемостта, а така също минимизиране на ентропията, т.е. неуправляемостта на системата.

Механизмът за регулиране на миграционните процеси в общината включва следните операции:

Първо, интересът към проблема. Административната управа се интересува от този проблем, но макар да го отчита не предприема сериозни мерки за решаването му.

Второ, обсъждане на проблема на заседание. В рамките на анализирания от нас период 1990-98г., наред с другите въпроси стоящи за решаване, въпросът за миграцията се обсъжда общо три пъти на заседание на Общинския съвет.

Трето, вземане на решение. В плана на развитие на Благоевград до 2015г. специално внимание е отделено и на населението, но взетите решения не са ангажиращи. Предприетите мерки не са достатъчно действени, защото не намалят интензивността на миграционните процеси.

Четвърто, контрол. Извършва се минимален контрол о отношение на взетите решения.

И като цяло можем да каже,че административната управа на община със своите действия има изграден известен порядък в отношението си към миграционните процеси. Но въпреки това той не води до сериозни промени – не намаля интензивността на миграционните потоци в четирите направления, продължава да бъде висок процентът на безработните.

Този механизъм макар, че има и положителни страни може да бъде много по-ефективен, ако общинската управа насочи вниманието си в слените направления. Тя трябва сериозно да преосмисли социално-икономическата си политика и частност миграционната, като акцентира предимно върху регулирането на вътрешната миграция.

Препоръките ни в тези насока са:

• 
  Създаване на условия за “подмладяване” на работната сила в селското стопанство. За това трябва да се възприеме линия за привличане на млади семейства, за изграждане на семейни ферми като за тази цел се разработи система от поощрения и някои привилегии.
  
• 
  Осигуряване на съдействие на директен контакт между селскостопанските производители и преработвателите на тяхната продукция на базата на взаимен интерес и договорено отношение.
  
• 
  Намаляване на безработицата в селата чрез разкриване на малки предприятия и стимулиране на предприемачеството.
  
• 
  Модернизиране на техническата и социалната инфраструктура в селата.
  
• 
  Изграждане на мрежа ниско напрежение, водопроводна мрежа, канализация и телефонизиране в нуждаещите се села в общината.
  
• 
  Привличане на заселници в застрашените от обезлюдяване села чрез изграждане на съвременна социална инфраструктура, транспортни и съобщителни връзки, благоустрояване.
  

Външната миграция също е проблем за община Благоевград, но за нейното регулиране са необходими по-мащабни мерки, главно в областта на икономическото развитие. Общината трябва да насочи вниманието си към приоритетни за нея направления, като: лека и хранително вкусова промишленост, строителство, търговия и услуги, транспорт, образование и култура. Препоръките ни са:

• 
  преструктуриране и приватизиране на общински фирми с цел да се повиши яхната икономическа ефективност;
  
• 
  изграждане на система за подпомагане на малкия и среден бизнес и за стимулиране на предприемачеството;
  
• 
  разработване и реализиране на маркетингова стратегия за рекламиране възможностите на общината като място за инвестиции;
  
• 
  подпомагане маркетинга на фирмите от общината за ремонтиране на готовата продукция и предлаганите услуги, в това число съдействие за тяхното излизане на чужди пазари;
  
• 
  стимулирането и изграждането на съвременни стокови тържища;
  
• 
  увеличаване дейностите за обществено-полезен труд с цел ангажиране на повече работни места по програмата за временна трудова заетост;
  
• 
  създаване на стратегия за нови производства;
  
• 
  кандидатстване за финансиране на общински проекти чрез програма “ФАР” и др. програми на Европейския съюз;
  
• 
  задълбочаване трансграничното сътрудничество с Република Гърция и Република Македония, както и активно сътрудничество с побратимите градове и градовете-партньори по международните програми.
  

• 
  оказване съдействие за ползване на субсидии от държавни и международни фондове за неговото развитие
  
• 
  възстановяване на съпътстващите селскостопанския сектор производства
  
• 
  изграждане зеленчуково тържище в общината
  
• 
  общината да посредничи за отпускане на дългосрочни инвестиционни кредити за обновяване на машинния парк
  
• 
  общината да бъде гарант за международното признание на произвежданата в отрасла продукция
  
• 
  разработване на стратегия за развитие на селското стопанство на територията на общината през XXI век.
  

• 
  изграждане на модерен балнеолечебен комплекс в района на село Зелен дол
  
• 
  изграждане на инфраструктура на почивна зона в местната Карталска поляна и развитие на тази на парковете Бачиново и Ловен дом
  
• 
  проектиране на меки частни хотели, заведения и други обекти за услуги в областта на туризма
  
• 
  рекламиране на общината на български туристически борси, привличане на чужди туроператори и журналисти
  
• 
  кандидатстване на Благоевград за включване в проекта “Красива България”.
  

• 
  да намерим законови възможности за осигуряване на жилища за млади семейства с остра жилищна нужда
  
• 
  реализиране на общинска програма за борба с наркоманията и сектите
  
• 
  развитие съвместно с ВУЗ^-овете база за спорт и рекреация и организиране на свободното време на студентите
  
• 
  стимулиране на индивидуални производства, осигуряващи работни места за висококвалифицираните млади хора на Благоевград (разработване на целева програма – бизнес инкубатор).
  

Хората обаче имат нужда и от тихи, удобни и богато озеленени жилищни квартали, с човешка мащабна архитектура, а не общежития за социално слаби, наречени комплекси.

Сериозна потенциална възможност е обитавани на малко използвани жилищни сгради в селата, както и по-големите възможности за ново строителство там.
Обобщавайки изложеното до тик се налагат няколко извода:

• 
  миграцията на населението в община Благоевград, съпоставяйки я с показателите за областта и за страната, не е с оптимални стойности и не е негативен фактор за икономическото развитие на общината.
  
• 
  за овладяването на миграционните процеси на общинската и областната управа са утвърдили един добър порядък и механизъм, чрез които се способства за тяхното регулиране и правилното им насочване.
  
• 
  административната управа на общината, особено с приетия стратегически план, за развитие е набелязала една поредица от добри и действени мерки, чрез които ще се постигне икономически просперитет на общината въз основа на качествено и ефективно използване на трудовия и интелектуалния потенциал.
  

Общинският съвет, Кметът на общината и Кметовете на населените места (кметски наместници), са институциите, които ще предприемат конкретните мерки за регулиране на миграцията.

1. 
   Златанова, Валентина – “Социологически аспекти на миграцията в България”, БАН, София, 1991г.
   
2. 
   Каракашев, Христо – “Трудовите миграции в общините”, УИ “Стопанство”, София, 1993г.
   
3. 
   Василева, Бойка – “Миграционните процеси в България”, УИ “Св. Кл. Охридски”, София, 1991г.
   
4. 
   Наумов, Никола – “Демографска прогноза до 2010г.”, УИ “Стопанство”, София, 1992г.
   
5. 
   “Глобални проблеми и прогнози за развитие на икономиката на света и на България”, БАН, София, 1991г.
   
6. 
   Андрей Пантев, Вера Василева – “Миграционни движения на българите”, УИ “Св. Кл. Охридски”, София, 1993г.
   
7. 
   Стоянова-Бонева, Бойка – “Американци по български или българи по американски: Етиопсихологическо изследване”, УИ “Св. Кл. Охридски”, София, 1991г.
   
8. 
   Пенин, Румен – “География на България”, УИ “Стопанство”, София, 1998г.
   
9. 
   Пенков, Игнат – “Градовете на България”, Парнас, Русе, 1998г.
   
10. 
    Христова, Татяна – “Мениджмънт на човешките ресурси”, “Сита-МБ”, Варна, 1993г.
    
11. 
    Владимирова, Катя – “Управление на човешките ресурси”, УИ “Стопанство”, София, 1998г.
    
12. 
    “Социално-демографски характеристики на населението и жилищен фонд”, Регион Благоевград, НСИ, 1992г.
    
13. 
    “Демографска характеристика”, ТСБ Благоевград, 1990-1998г.
    
14. 
    “Стопански сборник”, ТБС Благоевград, 1990-1998г.
    
15. 
    “Благоевградски окръг – географска характеристика”, Българско географско дружество, 1996г.
    
16. 
    Енциклопедия “Пирински край”, 1991г.
    
17. 
    “Благоевград” – брошура
    
18. 
    Национален стопански справочник, НСИ, 1990-1998г.
    
19. 
    “Благоевград” – Пирински туристически форум, 1998г.
    

1. 
   Актове на национално равнище
   

1. 
   Конституция на Република България (ДВ, VII 1991).
   
2. 
   Кодекс на труда (ДВ, бр. 88 4100 от 1992г.,изм. и доп. ДВ 1996).
   
3. 
   Закон за народната просвета (ДВ, бр. 86 от 1991).
   
4. 
   Закон за висшето образование.
   
5. 
   Закон за висшето образование.
   
6. 
   Закон за пенсиите.
   
7. 
   Закон за народното здраве.
   
8. 
   Закон за регионалното развитие (ДВ, бр. 26 от 23.03.1999г.)
   
9. 
   Указ за насърчаване на раждаемостта.
   
10. 
    Закон за защита, рехабилитация и социално интегриране на инвалидите.
    
11. 
    Закон за уреждане на колективни трудови спорове (ДВ, бр. 21 от 1990г. изм. бр. 27 от 1991).
    
12. 
    Закон за закрила при безработица и насърчаване на заетостта (ДВ, бр.120 от 1997).
    
13. 
    Закон за осигуряване на безопасни и здравословни условия на труд.
    
14. 
    Постановление № 57 от 1991г. на МС за пренасочване и използване на освобождаването работна сила.
    
15. 
    Постановление № 110 от 1991г. на МС за решаване на неотложни проблеми на заетостта и безработицата.
    
16. 
    Постановление № 110 от 1991г. на МС за приемане на правила за работа на Националната система за териториално сътрудничество.
    
17. 
    Постановление (периодично приемано) на МС за определяне на минималната работна заплата за страната и компенсиране на някои доходи на населението.
    
18. 
    Постановление (периодично приемано) на МС за изменение на средните брутни месечни заплати в бюджетните организации и дейности.
    
19. 
    Постановление (периодично приемано) на МС за приемане на Наредба за регулирането и образуването на средства за работна заплата.
    
20. 
    Постановление на МС за социално подпомагане и за приемане на Правилник за социално подпомагане.
    
21. 
    Правилник за работата на Националната система за териториално сътрудничество.
    
22. 
    Правилник за прилагане на дял от трети от Кодекса на труда от 1951г. (ДВ, бр.67 от 1973г., бр.6 от 1987).
    
23. 
    Наредба № 1 от 1991г. на МТСГ за реда и условията за извършване на посредническа дейност при информираните и наемане на работа.
    
24. 
    Наредба № 2 от 1991г. на МТСГ за реда и условията за изплащане на лихвите по кредити на предприятия и организации, които увеличават степента на заетост.
    
25. 
    Наредба № 7 на МТСГ и МЗ от 1993г. за вредни и тежки работи, забранени за извършване от жени.
    
26. 
    Наредба за работата на лицата, навършили 15-годишна възраст (ДВ, бр.8 от 1987г., изм. и доп. Бр.59 от 1993).
    
27. 
    Наредба № 4 от 1987г. за работите, които са забранени за лица от 15 до 18 годишна възраст (обн. ДВ, бр. 44 от 1987г., изм. – бр.44 от 1993г.).
    
28. 
    Наредба № 8 на МЗ и МТСГ от 1987г. за безплатната предпазна храна за работниците, заети в производствата, свързани с вредни за здравето последици.
    
29. 
    Наредба )6 на МТСГ от 1993г. за документите, които са необходими за сключване на трудов договор.
    
30. 
    Наредба за трудовата книжка и трудовия стаж (ДВ, бр. 102, 1992г.).
    
31. 
    Наредба за общественото осигуряване на лица, упражняващи свободна професия или търговия или работещите без трудово правоотношение (ДВ, бр. 58 от 1992г. и бр. 5 и 85 от 1993г.).
    
32. 
    Наредба № 3 на МТСГ от 1994г. за реда и условията за изплащане на лихвата по кредити на фирми и организации, които увеличават числеността на персонала.
    
33. 
    Постановление № 153 от 14 април 1997г. на Министерския съвет за изменение и допълнение на нормативни актове на Министерския съвет по заетостта и безработицата, ДВ, бр.32, 1997г.
    

2. 
   Актове на регионално равнище
   

1. 
   Областни планове за регионално развитие.
   
2. 
   Общински планове за развитие
   
3. 
   Актове на Общинските съвети и на кметовете
   
4. 
   Стратегически план за развитие на община Благоевград до 2015г.
   

3. 
   Международноправни актове (ратифицирани от НС на РБългария)
   

1. 
   Европейска конвенция за защита правата на човека и основните свободи.
   
2. 
   Международен пакт за гражданските и политическите права.
   
3. 
   Международен пакт за икономическите, социалните и културните права.
   

4. 
   Ненормативни актове
   

1. 
   Колективен трудов договор
   
2. 
   Вътрешни актове на работодателя.правилник за вътрешния трудов ред.
   
3. 
   Актове на общото събрание на работниците и служителите.