Мили родители! Уважаеми гости! Добре дошли на празника на I “г” клас при оу”Никола Йонков Вапцаров”
Изтегляне 114.68 Kb.
|
| Месец март празнува
Мили родители! Уважаеми гости! Добре дошли на празника на I “г” клас при ОУ”Никола Йонков Вапцаров”- “Месец март празнува” Пожелаваме ви приятни минути с нас –учениците от I “г” клас. Обичам българския народ, обичам неговите песни , приказки , мъдрости, които разкриват богатствата на една неписана история.Мъката и радостта народът ни е обръщал в песни. Умеел е да разхубавява живота си с много обичаи и празници. Слушали сме ги от нашите баби , а те от своите и така през вековете са дошли до нас старите мъдрости, дошли са празниците ,които с тачат и до днес, защото в тях пулсира душата на българина. Един от най-хубавите празници през месец март е Първи март или още Баба Марта. Според преданието Баба Марта е сестра на Голям и Малък Сечко (Януари и Февруари) и винаги е люта, защото двамата й братя всяка година изпиват виното и не я оставят дори да го опита. От тук идва и поверието, че Баба Марта трябва да се умилостиви, защото настроението й оказва силно влияние върху времето. Когато е засмяна, времето е слънчево и топло, но ядоса ли се, задухва вятър и облаци закриват слънцето. Сечко свири във комина и не ще да си замине, но ще го догони вече Баба Марта тази вечер. Кой ще стигне първи при децата? Тича Малък Сечко . Крета Баба Марта... Малък Сечко Февруари Баба Марта изпревари. В лед и студ скова земята , вътри тръни по полята . Вежди от ледунки смръщи и децата прати вкъщи . Сняг и студ открай докрай. Спят на топло всички мечки, стойте вкъщи, пийте чай край разпалените печки. Баба Марта се разлюти. Грабна тя чепата сопа. Февруари ще натупа , нека само го докопа! Сън не мигна Баба Марта . Сън не мигна, но го стигна. И започна тя веднага Малък Сечко да налага. БАБА МАРТА : Що децата са ти сторили, та по къщите затвори ги? РАЗКАЗВАЧ : Удря не прощава Марта . Той цървулите си стяга: МАЛЪК СЕЧКО: Ох , ще ме пребие старата ! Трябва бързо да се бяга ... Марто, скъпо ще ти струва! РАЗКАЗВАЧ : Ала Баба Марта бие , бие и не се шегува , бие и не си поплюва... Мисли тъжно Февруари: МАЛЪК СЕЧКО: Всеки месец трийсет дни е , ала гледай проклетия! На – животът ми на косъм. Сторих двадесет и осем дни, но стига вече. Бягай братко, надалече!” РАЗКАЗВАЧ: Крачолите си запретнал, гащи и цървули стегнал, бяга ,бяга Февруари... Марта удря дето свари! И когато го прогони , спря се Марта уморена, гледа пролетните клони и тревицата зелена. Към децата се обръща: БАБА МАРТА : Хайде , да ви няма вкъщи! Песен : “ Мартеници” ДЕТЕ: Бабо Марто , нашият обичай е да те посрещаме с медена пита, за да си сладка и добричка! БАБА МАРТА : А вие, мили деца., бъдете весели и жизнерадостни като слънцето , бързи и смели като вятъра, усмихнати и трудолюбиви като пчеличките. ДЕТЕ : Бабо Марто , ами какви са тези деца облечени като мартенички? БАБА МАРТА : Тези две големи и живи мартенички са моите помощници- Пижо и Пенда. Но първо нека те сами се представят. ПИЖО : Ний сме бяло, бяло и червено за живот и здраве тъй е отредено. ПЕНДА : Чак до първа пойна птица да ни вържат на ръчица , на ръчица ,на косица бяло и червено! ПИЖО : За живот и здраве тъй е отредено – да ни кичат по премени на деца засмени! Баба Марта: Да сте здрави ,да сте живи, да сте умни, работливи, винаги да сте засмени, вкъщи майчини отмени. ДЕТЕ: Бабо Марто , аз искам да разкажа на децата едно предание за теб, което съм чувала от друга баба, но се страхувам да не те разсърдя. БАБА МАРТА : Разкажи, моето момиче ,нека чуем. Още от далечни времена мартеничката при нас. Нявга бяло гълъбче едно в небосвода литнало с писмо. Бил изпратил го юнак на сестричката си в знак, че открил е най-подир къде новата България да създаде. Закачил на птичето краче писъмцето с беличко кончè. Но крачето вражеска стрела наранила бързо за беда. Кръв потекла, но по пътя свой пак летял крилатият герой. А конецът станал бял-червен… Първи март бил този ден. Трепетно очаквала вестта на юнака малката сестра. Гълъбчето с болното краче кацнало на нейните ръце. Тя прочела чудното писмо и помислила за миг, че то оцветено е така, за да носи радостта. На кончèто казала тогаз: -Мартеничка ще ти викам аз! После хукнала към брата свой- Аспарух - хан български бил той… С мартенички кичил в тоя ден- да е смел народът и сплотен… Тъй от първи март чак досега България я има на света. И за българина цвят червен знак е, че растеш ти - здрав, калèн. А да имаш светъл лик, сърце ти желае бялото кончè. Оттогава чак до днес в този ден празнува с чест моята прославена страна, моята България - изстрадала, но горда и в света една. БАБА МАРТА : Може и тъй да е било , не помня .Дълго съм живяла и много неща са минали през главата ми . ДЕТЕ : Така останал , кой знае от кои времена , обичаят да се правят мартеници от червена и бяла вълна . ДЕТЕ : А червеният цвят е символ на кръвта и здравето . За да сме здрави , болест да не ни гази , трябва да си облечем отгоре дрехи от червен плат . БАБА МАРТА : Браво, браво, много знаете, но още много има да учите, за да сполучите. А знаете ли да пеете? Песен: ”Баба Марта” БАБА МАРТА: Ох, развълнува се старото ми сърце от вашите думи за мен. Прелива от обич и радост, но мясля, че не сте забравили, че след мен идва един голям български празник -3 март Националният празник на България. Довиждене и до нови срещи! Трети март! Трети март! Чакан празник,свята дата. Трети март!Трети март! Ден рожден на свободата. Трети март! Трети март! В мир народът ни добрува. Трети март! Трети март! България празнува. България е моята родина! Тя съществува тук 13 века! Хан Аспарух дошъл на кон с дружина, с борба създал я – не било туй леко. Българио, ти носиш тежък спомен- Преминала си робства и въстания..... Днес всеки връх е паметник огромен, в чест на твоите герои. 13 века Дунав те възпява и дивна Рила с гордост те оглежда, ти остояваш не една надежда, с дъха си стопляш всяка длан корава. Аз не знам какво си ти за мен: пръст ли, майка ли или любима, горда като Пирина зелен, и като Марица несмирима. В гняв мълча от болка устни свил, да забравя – сила не остана, сляпата тъга на Самуил кървавият плач на цар Шишмана. Голяма си ти, колкото е длан – малка, но протегната за кленва, а за Левски – пряпорец развян, а за Ботев – мъжка смърт по жетва. През робските тревожни нощи, тук бродил не един комита. Из долове дълбоки още отеква ехо от копита. Хайдушки пушки са гърмели из долини и по бърда. Дедите ни врага громели и падали за свобода. Но те стигна буря насред път, завилняха пак беди и хали: гарвани кълвяха твойта плът, глозгаха те вълци и чакали. Ти не стихна, не отпусна длан пред бича на чужди и на свои. Стискам устни, стон да не издам, да забравя – сила не остана. Гръм затътна в твоята земя и запя свенец в гори хайдушки. Ти от сладка болка онемя. И изхлипа: « Здраствуйте братушки »! Земята твоя свещена, с юнашки кости е засята и с кръв и пот е напоена. Затуй си ни родино свята! Родино, дай ми ти перо или криле, или кормило! Аз всичко скъпо ,всичко мило ще дам за твоето добро! Накрай света да отпътувам- към тебе пак ще се стремя и даже в своя сън ще чувам как диша родната земя! Песен: “Песен за България” ВСИЧКИ - Обичам те, Родино моя и всеки ден и час, готов съм свободата твоя, да браня вярно аз. Крила размахва моята Родина. С крилата на победите лети. И ето, от година на година по-хубава, по-слънчева блести. Родино моя, моя волна птица, ти стигаш непристъпни върхове. За нас една ще бъдеш само. При тебе ще се връщаме от път- за отдих върху майчиното рамо, за топъл отдих в бащиния кът. Песен: “Обич” За всички майки, баби и жени е нашият поздрав. Светъл ден пристига тука, тихо на вратата чука: Ставайте, деца с весели сърца, срещайте вестта голяма, празник наближава, празник има мама! Чудесен и светъл, красив като цвят, стоплен от детската обич голяма, най-слънчев от всичките в целия свят, пристига вълшебният празник на мама! На тебе този ден е,мамо, но твои са и всички дни! Едничко нещо искам само – до мен да бъдеш вечно ти! Майко моя, нежна моя мила, дето си ме, майчице, родила! Нека те притисна до лицето, нека те прегърна до сърцето и опрян до топлото ти рамо, да ти се призная, мила мамо, с обич нежна и неповторима, че си моя, майчице любима! За тебе в тоя свят чудесен какви слова да избера? Самата ти си просто песен, жена и майка и сестра. Ако не стигнат всичките цветя за тоя хубав ден, от слънце ярък, ще нарисувам нови през нощта, да бъдат твоя нов подарък. Ако не стигнат думите добри, изречени за твоя празник светъл, ще викна от високите гори аз думите добри на ветровете. Ако усмивките не стигнат днес, за твоя празник радостен да греят, на слънцето ще пратя нова вест за тебе само днеска да се смее. А ако друго нямам в тоя час да донеса на твоя празник ярък, при тебе ще остана просто аз- най-хубавия на света подарък. Песен: « Аз зная защо» Мамо! Като тебе няма свято нищо друго на света. Ти даряваш на земята най-красивите цветя- на света деца даряваш, нежни песни им редиш, в люти студове ги сгряваш, над креватчетата бдиш. Мамо! Благославям твойто име, твоя образ мил и скъп: по лицето ти любимо никога да няма скръб; никога сълзи да няма в твоите добри очи, само радостта голяма като песен да звучи. Ако има ласка на света да побира цяла нежността, песните звънливи на децата, всичките усмивки на лицата - ей, такава дума, ако има нея бих ти подарила моя мила майчице, любима! Безкрайна топлина намирам в твойте искрени очи. Надеждата в тях намирам всред сноп от слънчеви лъчи. Но зная,че безсънни нощи за мене плакала си ти. Дори да се преструваш още в тебе болката тупти. Песен: «Майко моя» Затуй пред теб сега заставам и моля те да ми простиш. Аз неведнъж сгреших,признавам, но ти от обич ме търпиш. Мила мамо, Благодаря ти за грижите, които си положила, за тревогите и мислите, обзели твоя ден. За обичта и чувствата, които ти си вложила, за нежността, за всеки миг прекаран с мен. Благодаря ти за нощите безсънни над леглото ми, за всяка песен, изпята с трепет нов. Благодаря ти, майко, обсипала живота ми с надежда, вяра и майчина любов. Мама каза, че и баба някога била мъничка, че и тя не е можала да се облече самичка. Че отзад и плели плитки. Роклята и била малка и отивала да учи със тетрадки и писалка. Оле, колко ми е смешно! Тази баба толкоз стара, дето с очилата гледа и мърмори, и се кара, с къса рокля и с тетрадка! Бабо мила, бабо сладка! Мила бабо, търпелива, ти дано да си щастлива, че съм твоето дете, което гледаш как расте! Аз обичам те тъй много, макар и да говориш строго! Зная посивялата коса много мъдрост носи тя! Днес те моля, приеми моята целувка и винаги помни, че обичам много твойта бабина милувка! За всички вас е нашият поздрав! Балет: 2 момичета Каталог: uploads uploads -> Доклад за работата на варненски окръжен съд 2014 uploads -> Програма на Португалски културен и езиков център „Камойнш София" 03 Sábado / събота Celebração da "Martenitza" Честита Баба Марта! Изтегляне 114.68 Kb. Сподели с приятели:
|