Минало, настояще и бъдеще в лечението на сърдечната недостатъчност една съвременна епидемия

Обществената значимост на сърдечната недостатъчност (СН) се определя от мащаба на разпространение, лошото качество на живот, високата смъртност и голямата икономическа тежест. От друга страна разпространението на СН е дори подценявано, тъй като епидемиологичните данни, с които разполагаме обикновено обхващат пациенти с клинично изявена СН, а тези които са с важни рискови фактори за СН или структурно увредени сърца, но без клинични симптоми на СН, остават необхванати. Намалената фракция на изтласкване (ФИ) на лява камера е класически критерий за систолна дисфункция респективно систолна СН, но е възможно да има систолна дисфункция при съхранена ФИ. През последните 15 години се натрупаха значително количество данни за болни със СН и съхранена лявокамерна ФИ. Според актуални данни средно около 50% от болните със СН са със съхранена ФИ, като нивата на заболеваемост и смъртност при тях не се различават от тези при болни със СН и намалена ФИ. Липсва ясен алгоритъм за оценка на дългосрочния риск от развитие на СН, а от там и структурирана програма за превенция на застрашените контингенти. Болните със СН често имат придружаващи заболявания, които допринасят за повишаване на заболеваемостта, хоспитализациите и смъртността. Въпреки множеството доказали се фармакологични агенти и възможности за лечение с устройства прогнозата на болните с хронична СН се подобрява бавно, а вътреболничната и едногодишната смъртност на болните с остра СН е обезпокояващо висока. Превенцията на СН и намаляването на смъртността поради СН са глобален здравен приоритет. Откриването и лекуването на пациенти в риск от развитие на СН, както и повишаването на обществената информираност за СН са обективен начин за предпазване от заболяването и намаляване на обществената и персонална икономическата тежест.