Минало несвършващо Теренно изследване



страница10/10
Дата11.03.2017
Размер2.29 Mb.
#16556
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10

Plamena Foteva (student, University of Sofia)

"Motherland! When was thy pride greater? Whether in the time of Levski and Botev or in the Georgi Dimitrov`s era?’’
The paper aims to analyze and describe the connection between the mythologization of Bulgarian history by the communist authorities, and the clarification, in the mind of the modern Bulgarian, of certain stereotype images with heroic ethos. Referring to articles and program texts of the socialist propaganda, mostly from the first decade following 09.09.1944, this micro study will try to show the ideological connection between the historical period of the so called “hashove” prior to the Liberation of Bulgaria from Ottoman rule, and the proletarian revolution in the autumn of 1944. This historical interpretation leads to falsification which creates causation and sets equality between the revolutionaries from the XIXth century and the partisans from the XXth century.

Prof. Evgenia Ivanova (New Bulgarian University)

Where are we? An attempt at correlation
The question about the common identity of the Europeans is one of the most current and discussed topic with respect to United Europe. This paper interprets the problem through the prism of the diversity of great and important people in the countries of the European Union, Russia and the Western Balkans. On the basis of chronological and typological comparison an attempt is made at marking out the similarities and differences between the choice of memory of the different nations which outline the contours of national stereotypes, mentality, behaviour. An answer to the commonplace question, used by many sociological surveys – „Where are we?” - in Europe and the Balkans is also sought. And are the Balkans, in their turn, in Europe?

Vladislav Velichkov (student, New Bugarian University)

Two paradigms of the “Grand national narrative”
The point of the paper is to highlight the differences between the people’s perception in two neighboring countries – Bulgaria and Serbia – traditionally categorized by common characteristics, identical political and historical processes and similar culture. Pivot of the study is tracing the nationalist mobilization inspired by the historical memory. The text discusses historical processes and events, which “rally”, “steel” or “give birth” to the two nations, their national myths, their heroes and villains, feats, antagonisms, wandering insignias. On this basis stands the recollection of either heroic or traumatic places, figures, events and the role of the historical memory for determining the typology of nationalisms.


1 Изследването „Топоси на историческата памет”, проведено основно в периода октомври 2009 – юни 2010 и частично повторено (само за мюсюлманските малцинства) в периода октомври 2010 – януари 2011, е съвместен проект на Нов български университет и Американския университет в България. Методиката е смесена: стандартизирани и нестандартизирани интервюта, включено наблюдение, житейски истории. Извадката (1009 души) е представителна по пол, възраст, социален статус със засилен фокус върху малцинствените групи. Ръководител на изследването: Евгения Иванова. Участници: Евелина Келбечева, Иван Евтимов, Дмитрий Варзоновцев. Участват също студенти от програмите „Политически науки” в НБУ и „История” в АУБ.

2 Освобождението „печели” пред „възродителния” процес само с един глас.

3 Обясненията за тази не особено оптимистична констатация предстои да бъдат търсени. Струва ми се, че една от посоките на това търсене би трябвало да бъде националистическата (инструментализирана като „анти-ДПС”) риторика, упражнявана от повечето политически партии по време на изборите през 2009. Вероятно не е без значение и излизането на „турската” партия ДПС от властта и провокираните от това „излизане” недоволство и напрежение, нагнетявани от партийния елит.

4 В групата на мнозинството носталгията по комунизма се очертава все по-отчетливо – особено в сегашния период на икономическа криза. Въпреки това, в тази група Тодор Живков получи значително по-малък процент. Очевидно е, че кризата, засегнала в голяма степен районите, населени с мюсюлмански малцинства, се е оказала доминираща в избора на памет за „доброто” и „лошото” в периода на комунизма.

5 В групата на турците – 0,7%.

6 Във втория етап на изследването частично повторихме анкетите специално сред мюсюлманските малцинства. Анкетите се проведоха от „свои” анкетьори – вътрешни за съответната общност хора. Резултатите не се промениха.

7 Изразът е на Инна Пелева (Пелева 1994).

8 Сборът от процентите в цитираните по-нататък таблици не винаги дава 100, тъй като някои от респондентите са давали невъзможни за определяне отговори.

9 Понятието „териториално” използвам като най-обхватно. То включва както периодите на българско битие без държавност, така и античните пластове – тракийски, елински, римски – мислени от респондентите също като „български”.

10 Този внушителен процент, все пак, е получен от пренебрежимо малко като абсолютно число респонденти – 4 от общо 13.

11 Съзнавам напълно, че определянето на религиозното като глобално е най-малкото двусмислено, но в този смислов ред (глобално/национално/локално) то няма как да бъде квалифицирано по друг начин.

12 Съвсем аналогични отговори даваха и циганите-протестанти, но в общия резултат тези отговори не се оказаха доминиращи.

13 Специфично „възрожденските” топоси (ако ги отделим от „комитетското десетилетие”) показват съвсем малък процент – 1,3% за личностите (голямата част от които – за Паисий Хилендарски, следван от дейците на борбите за църковна независимост) и по 0,1% за местата и събитията.

14 Сред местата паметникът на Левски събира 0,7%, а Къкринското ханче – 0,2%.

15 Не съм сигурна – в този смисъл – как да определя Карлово, посочено от 0,4%. Много голяма е вероятността градът да е избран именно като родно място на Левски.

16 Като средновековни сме определили и религиозните топоси – с пълното съзнание за пределната условност на такова диференциране.

17 Не мога да не отбележа натрапващата се разлика с паметта на сърбите, чийто „последен” владетел княз Лазар е възведен в мъченически сан, а светите му мощи бележат първоначално сакралната, после – националната сръбска територия. (вж. Иванова 2009)

18 Столицата Плиска – 2,2%.

19 В едно предишно изследване – „Как помним комунизма?” – установих, че 86,1% знаят за комунизма от собствен опит или от разказите на семейството. Едва 4,1% знаят от училище и още толкова – от литературата. (вж. Иванова 2010)

20 Възрожденските топоси обаче присъстват. Тук – заради хронологическата прецизност - е определен дори един Раковски, принадлежащ типологично към „десетилетието”, но починал през 1867.

21 Към вече споменатите нееднозначни топоси Ботев и покръстването на българите могат да се добавят Велико Търново, Плевен, Бузлуджа и много други – доколкото не винаги е сигурно какво съдържание се влага в техния избор.

22 Наистина, местата в тази рубрика не са толкова малко, но съм длъжна да кажа, че тук бяха типологизирани всички археологически обекти – независимо от историческото им битие на крепости и дворци.

23 Сборът от процентите е далеч от 100-те, защото голяма част от топосите – особено местата – са или неутрални по отношение на скалата героично/травматично, или са с висока степен на нееднозначност.

24 Макар на второ място при турците след Перперикон, Шипка има голяма тежест и в тази група (11,8% - при 15,1% за Перперикон.

25 Вж. Иванова 2009.

26 Вж. по този повод Изявление на ръководството на Главно мюфтийство от 13.06.2011 - http://www.genmuftibg.net/bg/component/content/article/1531-2011-06-13-10-29-14.html

27 Вж. Иванова 2009


28 Вж. Ангелов 1973.

29 Помним колко радикални и навременни бяха исканията и предложенията на някои от просветените реформатори на партийния елит, като Николай Василев, който още на първия митинг на 18 ноември 1989 г. поиска”Нюрнбергски съд” за комунистическия елит - и колко бързо забрави за него!


30 Фокус-групата беше проведена през пролетта на 2010. Спецификата на тази качествена методика е в това, че за разлика от другите, определяни като изцяло свободни, в нея има определена стандартизация-фиксира се структура на въпросите, но в процеса на изследването тези въпроси се доразвиват (се фокусират). Структурата на въпросника се определя от основните тематизми на проекта. В хода на интервюто на участниците се предложи една допълнителна методика - гласуване за определянето на по-ясните структурни конфигурации в полето на „местата, личностите и събитията”.

31 За разлика от качественото изследване, където етническата специфика не можеше да бъде изведена, в количествените изследвания се проследява и влиянието на т.н. етнически фактор. Но дори и така разграничени, различните групи интервюирани лица показват наличието на общи тенденции, върху които се концентрира и настоящият анализ.


32 Изключение прави VI-то място в класацията, заето от Иисус Христос.


33 В значително по-тясно анкетно проучване, проведено от Албена Танова, Левски е посочен на първо място при въпроса за събития, пораждащи национална гордост у респондентите. Отново на първо място са предателството и обесването му, но в категорията събития, провокиращи национален срам, бел.авт. За повече информация относно това проучване виж: Танова (2006: 295-308)

34 Това наблюдение е направено във връзка с друго (непубликувано) мое изследване, при което анализ на ученическия форум на 119-то СОУ (http://119sou.11.forumer.com/) показа, че името на Ботев винаги се появява към това на Левски. Самостоятелно посочване на Ботев не бе отчетено.


35 С разбирането за цялата условност на тази година като вододел между два исторически периода и ясното съзнание, че процесите не се прекратяват в точно уречен момент, все пак е необходима някаква демаркационна линия, която да служи като критерии за типология на източниците. Невъзможността за точна фиксация на два периода ясно се вижда, например, в учебници, излезли в началото на ’90-те години, в които все още присъстват текстове и стихотворения във възхвала на Георги Димитров.

36 Критерият, който е използван, е споменаване поне на името независимо дали в урока, задачите и допълнителните текстове към него или в илюстрациите.


37 При преброяването не са отчитани фотографии или картини, на които не присъства една от двете фигури, но са свързани по някакъв начин с тях (като снимка на родната къща или корица на стихосбирка и т.н.), доколкото те привличат вниманието не към човека, а към конкретен аспект от живота и дейността му. Включени са обаче изображения на паметници, на които присъства лика на Ботев или Левски.


38 Например: „Опишете външния вид на Левски с думи от текста. Прочетете и разкажете какъв е характерът му.” (Танкова 2004: 88) или „В какво се състои според вас нравственото величие на Апостола като подсъдим!” (Дражев и Кораков 1975: 249)

39 Например: „Така Ботев утвърждава избрания от героя път и внушава идеята за величието на саможертвата в името на правдата и свободата” (Калешев 1992: 28)

40 Виж: Бурмов (1978: 157-158, 168-169); Гюзелев (1987: 147, 154-155); Божиков (1946: 257)

41 Понятието е заето от Тодоров (2011: 116).


42 Например: „На съдебния процес Левски се държи достойно и отговорно” (Андреев 2002: 218)

43 Например: „бележитият син на българския народ” (Георгиева 1985: 115)

44 Например: „родината оплаквала смъртта на най-великия си син” (Ботушаров 1963: 134)

45 Например: „гениален поет” (Калешев 1992: 24); „гениалният български поет” (Андреев 2002: 219)

46 Например: „големият поет и революционер” (Георгиева 1985: 121)

47 Например:„Ботевата склонност към конфронтация със заобикалящите го” (Пелева и Хранова 2001: 38)

48 В помощ на самодейните групи..., 1947:15

49 Тук имам предвид изследвания, чиито количествени показатели биха могли да бъдат сравнявани, а не – мащабни теоретични трудове от типа „Места на памет” на Пиер Нора и последователите му в Германия и другаде.

50 По-подробно сравнение между двете изследвания вж. в статията на В. Величков в настоящия сборник.

51 За пълния преглед и цитиране на класациите благодаря на колегата Маргарита Дишкова.

52 Вж. www.nameofrussia.ru/rating.html

53 За да поставим под съмнение този тип класации, е достатъчно да си спомним „потресаващото откритие” във „Великите българи”, където Петър Дънов се оказа най-популярната личност след Левски.

54 В графата за сръбските национални събития съм събрала два отговора, за да откроя по-ясно сравнението: Въстания против турците (11%) и Освобождение от турците, съчетано твърде нелогично и попаднало в един отговор с „турско робство” (10%).


55 И.К. Брунел – инженер, изобретил Голямата западна линия.

56 Георгиос Папаниколау – лекар, открил тест за диагностициране на рака в най-ранен стадий.

57 Джовани Фалконе и Паоло Борселино – магистрати, борци срещу мафията.

58 Софи и Ханс Шол, Бялата роза – студенти, борци срещу нацизма.

59 Колюш – актьор.

60 Рихард Вурмбранд – лутерански пастор, преподавател и изследовател, министър в буржоазна Румъния, преживял 15 години в комунистически затвор.



61 За „изобретяването на история” у различните нации вж. Иванова 2005:232-242

62 Именно Михай Храбри обединява – в самото начало на 17 в. – Влахия, Молдова и Трансилвания. Обединената – случайно – държава просъществува едва няколко месеца, наречени в румънската историография „златен век”. (вж. Иванова 2005:74 и цитираната там литература)

63 Твърде неочаквано беше „изместването” на Скендербег и Круя на второ място от глобални топоси като Пирамидите в Египет и Хитлер. Не бих се ангажирала обаче с извод за превес на глобалната над националната памет в албанския случай – поради недостатъчно репрезентативната извадка.

64 Косовският бой (1389) е „запомнен” (не само от фолклора, но и от немалко историографи) като край на сръбската държавност, макар че действителният й край се случва 70 години по-късно. Подробно по този въпрос вж. Иванова 2009.

65 Интересно е, че – когато въпросите са зададени отделно („Кое е събитието с най-позитивни последици за по-нататъшното развитие на Сърбия?” и кое – с най-негативни последици) – Косовският бой получава неизменните 3% отговори и на двата въпроса. В позитивния случай е изпреварен от Освобождението от турците (10%), Въстанията против турците (10%), Демокрацията (8%). По отношение на негативната оценка, преди него са: Бомбардировките през 1999 (15%), Разпада на Югославия (9%), Войните от 90-те години (8%), Създаването на Кралството на сърби, хървати и словенци (6%), Управлението на Милошевич (6%), Убийството на Зоран Джинджич (5%), Втората световна война (4%). Любопитно е, също, че Втората световна война – съвсем като Косовския бой – се е класирала и в позитивните отговори с 3%.

66 В гръцката класация средновековни личности изобщо липсват в първата десятка, а в нашето изследване средновековието е представено изцяло позитивно - чрез Аспарух, Основаването на българската държава, Симеон и Велико Търново..

67 Това клише, повтаряно като крилата фраза повече от век и половина, което принадлежи на Хегел (по Артог 2007:49), а впоследствие е усвоено и доработено от Маркс и Енгелс (по Хьош 1998:228), се отнася за народите от Централна и Югоизточна Европа, подвластни, по това време, на Хабсбургската и на Османската империи.

68 Може би известна светлина върху този въпрос би могло да хвърли интервюто на организатора на кампанията „Името на Русия” Александър Любимов, който обяснява успеха на Столипин с блестящата му защита от Никита Михалков и с цитирането му от президента Медведев. (http://www.nameofrussia.ru/about.html)

69 В публикуваните в „Новости от миналото” таблици най-ниският процент е 2. Затова не мога да се ангажирам категорично с тезата, че Гарашанин не е посочен от никого. Възможно е да е получил под 2%.

70 Единственото изследването, проведено в Турция, не го е посочило сред най-важните личности.

В класациите Хитлер обяснимо отсъства, защото там се пита за национални личности. А в Германия, споменаването му е невъзможно.



71 Вж. по този повод изследването „Как помним комунизма” (Иванова 2010)

72 На международната кръгла маса „Балканите и техните периферии” (24-26.02.2011, ЮЗУ - Благоевград) колегата от Румънската академия на науките Елена Сюпюр съобщи за изследване, според което над 70% от румънците си спомнят с носталгия за комунизма.

73 Във фокус групата беше определен като изцяло негативен, макар с три пъти по-ниска интензивност от Хитлер.

74 Резултатите за Македония и Албания не могат да се интерпретират с висока степен на сигурност, тъй като извадката е изключително малка.

75 И в този случай би трябвало да имаме предвид малката извадка.

76 Твърде много се изкушавам да отбележа, че автоматичният коректор на компютъра ми разпозна думата „общоевропейска”, а „общобалканска” определи като грешно написана…

77 Вж. въвеждащата статия „Консенсуси на българската памет”.

78 Ако трябва, впрочем да бъда напълно прецизна, трябва да отбележа, че и в българската аналогична класация духовните личности бяха повече. Освен озадачилия цялата публика Дънов (на 2 място), в нея присъстваха още Ботев (с неясна идентичност – като революционер или като поет), Кирил и Методий, Вазов и Паисий.

79 Същото затруднение бележи и съпоставянето между балканските нации – доколкото гръцкият и румънският избор са почерпани от класациите „Великите”…

80 Изразът е на Инна Пелева (Пелева 1994).

81 Ако се проследи Сборника от отбрани окръжни от освобождението до края на 1942, цитиран от Р.Даскалов (Даскалов 2002:.350), ще се види, че – наред с годишнините от освобождението, Априлското въстание, гибелта на Левски, Ботев, Х.Димитър и Ст.Караджа, държавата много старателно се грижи да чества и духовни годишнини: на Неофит Рилски, братя Миладинови, Йоаким Груев, Любен Каравелов, П.Р. Славейков (изобщо отсъстващи или съвсем бегло споменати от респондентите в нашето изследване), както и на годишнината от създаването на „Софронието”.

82 Ср. Даскалов 2007:80

83 Вж. по този повод статията на П.Фотева в настоящия сборник.

84 Имаше предложения, също така, за Деня на съединението (6 септември) и Деня на независимостта (22 септември).

85 В някои случаи се обособява т.н. „второ ниво”, третиращо елементи от “longue duree”, където – в по-разгърнат вид – се очертава всекидневието, включващо не само върхови културни постижения, но и материална култура и начин на живот. Вж. например История на България за гимназиалната степен на общообразователните и професионалните училища, С., Булвест 2000, 1993. Едва в последно време се правят известни опити за конструиране на учебниците като сравнение на идеологии, доктрини и политики, вместо като познатото хронологизиране на събитиен принцип.






Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница