Минимален пакет от социални услуги за деца и семейства с равни възможности за достъп



Дата20.07.2017
Размер175.29 Kb.


МИНИМАЛЕН ПАКЕТ ОТ СОЦИАЛНИ УСЛУГИ ЗА ДЕЦА И СЕМЕЙСТВА С РАВНИ ВЪЗМОЖНОСТИ ЗА ДОСТЪП
Тази концепция е изготвена в рамките на проект “Минимален пакет от социални услуги за деца и семейства с гарантиран достъп”, изпълняван от фондация “Социални реформи за развитие и интеграция” и финансиран от УНИЦЕФ. Концепцията е изготвена след обсъждания с представители на местни власти, доставчици на социални услуги, неправителствени организации, държавни институции и експерти.
Целта на проекта беше да формулира предложение за набор от социални услуги за деца и семейства, до които всеки жител на страната да има равни възможности на достъп, както и да предложи варианти за осигуряване на достъпа.
Концепцията за минимален пакет от социални услуги с равни възможности за достъп се базира на 725 Съобщение на Европейската комисия от 2007 г. “Услуги от общ интерес, включващи социални услуги от общ интерес: нов европейски ангажимент”.
І. РАЗБИРАНЕ ЗА СОЦИАЛНА УСЛУГА
Екипът на проекта се обедини около следното разбиране за социална услуга, което прилага и при описанието на услугите, включени в предложението за минимален пакет:
Под социална услуга може да се разбира относително устойчив като съдържание и продължителност специфичен набор от дейности, обединени от обща цел, описваща позитивна промяна в ситуацията на потребителя, свързана с неговата успешна интеграция и/или реализация в социалната общност. Наборът от дейности функционира като неделимо цяло, предполага ясни условия (място, екип, правила) за реализиране и има предвидими резултати. Резултатите от дейностите, както и ресурсите, генериращи тези резултати, могат да се остойностят, което позволява да се определи стойността на цялостната услуга. Съвременната социална услуга е гъвкава и индивидуализирана, което предполага в процеса на нейното реализиране оценка и индивидуална интервенция.
ІІ. ОПРЕДЕЛЯНЕ НА МИНИМАЛЕН ПАКЕТ ОТ СОЦИАЛНИ УСЛУГИ - ВЪЗМОЖНИ ПОДХОДИ:

Определянето на минимален пакет от социални услуги за деца и семейства с гарантиран достъп има за цел да осигури на всеки гражданин на страната възможност за ползване на социални услуги, които в настоящия момент са необходими с оглед на пълноценната им социална интеграция и реализация.


При определянето на минималния пакет бяха обсъдени няколко подхода:

  • по права на детето – съгласно Конвенцията за правата на детето. Този подход беше отхвърлен тъй като не всички права са достъпни през социални услуги, а повечето услуги се отнасят към множество права;

  • по целева група. Този подход има предимството ясно да таргетира рисковите групи в обществото, но беше отхвърлен тъй като една услуга може да обслужва множество целеви групи, а и съдържа опасност от допълнителна сегрегация;

  • по вид риск. Този подход също има предимството да се насочва към проблемните зони на обществото, но беше отхвърлен поради сходни причини – на един риск може да се противодейства с различни услуги, отделните хора могат да бъдат в различни рискови ситуации, една и съща услуга може да се отнася към различни рискове;

  • по отношение към родителите/семейството – подкрепящи и заместващи родителите. Този подход разделя услугите спрямо едно основно право на децата – да живеят в семейна среда, но не отчита факта, че родителите и семейството са основен фактор в живота и развитието на децата само в техните ранни години, след което значими стават и образователната система, приятелите, медиите и др.;

  • по степен на проблем/риск. В този случай услугите се разделят на първична, вторична и третична превенция като всяко от нивата на превенция съответстват на различна степен на изява и въздействие на рисковите ситуации. Този подход има и предимството на ясно разделяне на нивата на създаване и финансиране на услугите. Той е най-адекватен именно при дискутиране на нивата на създаване и управление на услугите, но не дава яснота по отношение на типологията на услугите.

Обсъждането на различни подходи показа невъзможността да бъде спазван строго един единствен. Всеки един от тях може да доведе до дефиниране на различни социални услуги, но в крайна сметка развиването на една услуга е резултат не от теоретичен подход, а е отговор на нужди на общество и неговите граждани. Освен това, еднофакторните подходи не отговарят на комплексния характер на социалната услуга.


ІІІ. МИНИМАЛЕН ПАКЕТ ОТ СОЦИАЛНИ УСЛУГИ ЗА ДЕЦА И СЕМЕЙСТВА
Подходът към определяне на минималния пакет стъпва на анализ на основните проблеми на децата и семействата в страната, заложен в Националната стратегия за детето 2008 – 2018 г. и на съществуващите социални услуги.

При определянето на набора от социални услуги, освен това, се целеше тяхното предоставяне да дава възможност за превенция на рискове и подкрепа за преодоляване на рискови ситуации по отношение на основни права на детето като:



  • правото на живот в семейна среда;

  • правото на образование;

  • правото на здравеопазване;

  • защита от насилие, пренебрежение и всякакви форми на експлоатация и дискриминация;

  • право на развитие;

  • достоен жизнен стандарт;

  • пълноценен живот и социална интеграция на децата с увреждания;

  • право на децата правонарушители на справедливо и законосъобразно отношение при зачитане на тяхното достойнство;

  • участие на децата.

Минималният пакет от услуги не дава списък от услуги, а основните направления на услугите. Всяко едно от тях може да бъде реализирано в различна институционална и организационна форма. Още повече, че практиката досега показва недостатъците от задаването на списък от конкретни центрове за услуги, в които често в годините непроменено остава само името, за сметка на което типологията и съдържанието на конкретните услуги в тях се променя често неузнаваемо.


В зависимост от степента на интервенция услугите са обособени в следните направления:
1. Услуги за превенция
Тези услуги имат за цел да предоставят знания и умения за семеен живот и позитивно родителстване, отговорно поведение към себе си и околните, успешна социална реализация и интеграция. Услугите се предоставят на максимално широк кръг ползватели, при които не може да бъде ясно идентифициран конкретен риск. Като цяло всички тези услуги се развиват на общинско ниво.


    1. Услуги по осигуряване на достъп до социални ресурси

Цел: Тези услуги имат за цел да свържат децата и семействата в риск с подходящи социални, образователни, здравни, административни и други услуги в зависимост от техните нужди и проблеми. Тези услуги са своеобразен диспечерски пункт към други услуги и нуждата от тях се поражда от факта, че един от проблемите на семействата и деца в риск е ниската им социална компетентност и незнанието/неумението да се обърнат към подходяща институция или специалист, които да им помогнат в решението на проблемна ситуация.
Целева група: деца и семейства в риск
Дейности:

  • Активно идентифициране на рискови ситуации, деца и семейства в риск;

  • Насочване;

  • Информиране;

  • Ориентиране.


Екип:

Тази услуга се реализира във всяка община. Тя може да бъде предлагана от един социален работник в община. Услугата може да бъде реализирана като част от комплекса от услуги, които се предлагат в даден център, като самостоятелна услуга, в рамките на общинската администрация.


Място:

Тези услуги се реализират в центрове за социални услуги (задължително само по отношение на пространство за подготовка на екипа), общинската администрация и задължително на терен.


Ниво на развитие/обхват: Тази услуга се развива във всяка община и нейният обхват са жителите на съответната община.


    1. Услуги по развиване на умения за живот и превенция на рисково поведение


Цел: Придобиване на знания и умения, развиване на нагласи за поведение, подпомагащо пълноценното развитие на детето, социална интеграция и семеен живот.
Целева група: деца и младежи, в зависимост от темите на работа и рисковете, които се таргетират могат да бъдат определени по-точни целеви групи като: деца на възраст 14-18 години, деца и младежи от неформални младежки групи, отпаднали от училище или в риск от отпадане, деца отглеждани в специализирани институции, в приемна грижа, при близки и роднини и др. По своята същност това са превантивни услуги и поради това входът към тях е максимално отворен.
Дейности:

  • Идентифициране и оценка;

  • Планиране на услугата;

  • Кампании;

  • Обучения;

  • Групови дейности;

  • Индивидуална работа;

  • Занимания за свободното време.


Теми:

  • права и отговорности на детето;

  • държавни институции, форми на социална регулация;

  • здравословно хранене;

  • семейно планиране;

  • сексуално и репродуктивно здраве и поведение;

  • превенция на насилие и агресия;

  • превенция на отклоняващо се поведение.

  • познания за отношенията между половете, половия живот, семейството и неговите функции;

  • умения за разбиране на другия, за общуване, за справяне с конфликти, за дискутиране на различните предразсъдъци;

  • еманципацията, промяна на ролите на бащата и на майката, разлики според страните и традициите и пр.


Екип:

Екипът за реализация на тези услуги е различен в зависимост от темите на работа. Той се състои от най-малко двама души, от които единият е социален работник. В екипа могат да бъдат включвани – психолог, лекар, педагог и др. Услугите се реализират в партньорство с други институции и организации – детски градини, училища, читалища, центрове за работа с деца и др.


Място:

Тези услуги могат да бъдат реализирани както в центрове за социални услуги (задължително само по отношение на пространство за подготовка на екипа), така и навсякъде, където могат да бъдат оформени групи деца – детска градина, училище, читалища, спортни клубове и др.


Ниво на развиване/обхват: Услугите се развиват във всяка община и обхващат жителите на общината.


    1. Услуги по развиване и подкрепа на умения за родителстване


Цел: Повишаване на компетентността/способностите на родителите да изпълняват по-качествено своите родителски роли чрез промяна на нагласите, отношението, разбирането, знанията и уменията за доброто родителстване. Под добро родителстване разбираме – стремеж за разпознаване, разбиране и способност за отговор на потребностите на детето; способност за оказване на всякаква, включително емоционална подкрепа и стимулиране на детето; способност за изграждане и подържане на връзки и взаимоотношения в семейството, които ще осигурят сигурна, безопасна, подкрепяща и стимулираща среда за детето; способност за изграждане и подкрепа на конструктивно просоциално поведение.
Целева група: родители; родители в ситуация на риск – самотни родители, много млади родители, с нисък социален статус; родители (биологични, приемни, осиновители, близки и роднини, при които има настанени деца) на деца в риск – деца с трудности в поведението, изоставени деца, деца с увреждания, деца жертви на насилие и пр.
Дейности:

  • Идентифициране и оценка на нуждите на родителя или на групата от родители;

  • Планиране на реализиране на услугата.

  • Мотивиране за участие в процеса на промяна – тази дейност е специфична в зависимост от това как родителите са насочени за ползване на услугата.

  • Информиране – устно или чрез предварително разработени материали за важната роля на родителя, за нуждата от „професионализиране” на тази роля, за типичните успехи и постижения, както и типичните трудности „провали” родителстването;

  • Обучение - изпълнение на родителските роли и функции – познаване на нуждите на детето (запознаване със спецификата на детското развитие в различните възрастови периоди); готовност да отговори на нуждите на детето – осмисляне на разбирането за детето, ценността му като субект или като предмет, осмисляне на предразсъдъците за възпитанието на детето от родителите му, насилието в семейството и последиците му върху детето; умения за общуване – с детето, с юношата, с приятелите на детето и пр.; нагласа за приемане и умения оказване за емоционална подкрепа; способност за уважение и толерантност към детето и пр.;

  • Социално-педагогическо консултиране – промяна в разбирането и оценката на конкретни ситуации на затруднения във възпитанието и общуването с децата;

  • Насочване и подкрепа за семейна терапия – при идентифицирана нужда от терапия, семейството се насочва и придружава (пряко и като подкрепа, мотивиране).


Екип - Екипът е добре да включва психолог и социален работник. Числеността на екипа зависи от капацитета на услугата, но съотношението при индивидуална работа е 1 помагащ специалист на 15 участници.
Място:

Услугата би следвало да се предоставя стационарно в центрове за социални услуги, ясли, детски градини, където могат да се създадат благоприятни условия за мотивиране и пълноценно участие на родителите. Част от нея би могла да се предоставя и в домашни условия, особено консултирането.


Ниво на развиване/обхват: Услугите се развиват във всяка община и обхващат жителите на общината.
2. Социална интеграция и реинтеграция
Тези услуги имат за цел:

  • да подкрепят деца в риск в попълване на дефицити в техните умения и способности за пълноценна социална интеграция и развитие;

  • да подкрепят уязвими семейства в предоставянето на добра грижа за техните деца и да развият ресурси за самостоятелно справяне.

2.1. Подкрепа за развитие на личностово развитие и способности на децата


Цел: Развитие на способностите на децата в съответствие с техните възможности и желания. Развитие на способностите им да разбират по-добре себе си, другите и света чрез специфичния език на изкуството, на спорта, в условията на взаимодействие в група.
Целева група – деца в риск
Дейности:

  • проучване на нуждите и интересите на децата;

  • осигуряване на набор от дейности/ателиета и теми като „Училищна подкрепа”, „Красота и грижа за тялото”, „Готвене”, Аз мога и сам”, „Арт-терапия” „Театър”, „Кино” „Футбол” „Излизане (пикници, посещения на ресторант, екскурзии, посещения на музеи, кино и др.)”, “детска играчка, литература, психомоторика”, занимания по български език.


Екип :

Екипът се състои от социални работници, психолози и специалисти в конкретните области.


Място: Центрове за социални услуги и други специално оборудвани пространства, в които децата се занимават със специалисти.
Ниво на развиване/обхват: Услугите се развиват на общинско/междуобщинско ниво в зависимост от големината на общините.
2.2. Развитие на умения за самостоятелен живот
За разлика от услугите по превенция, които работят с максимално широк кръг ползватели и залагат на групови програми и кампании, тази услуга е насочена към групи с по-ниско ниво на социална компетентност и залага на индивидуален подход.
Цел: Придобиване на знания и умения за самостоятелен и независим живот.
Целева група: деца над 12-14 години с ниско ниво на социална компетентност, подложени на социална изолация, от специализирани институции за деца или други форми на грижа, деца с увреждания, отпаднали от училище, с отклоняващо се поведение.
Дейности:

  • Оценка на нивото на социална компетентност и умения и планиране;

  • Професионална подготовка и ориентиране;

  • Семейно планиране;

  • Умения за бюджетиране и домакинство;

  • Индивидуална и групова работа за формиране на нагласи и поведенчески практики за самостоятелен и независим живот;

  • Информиране, насочване, консултиране;

  • Сексуално и репродуктивно здраве и поведение.


Екип:

Екипът за реализация на тези услуги е различен в зависимост от темите на работа. Той се състои от най-малко двама души, от които единият е социален работник. В екипа могат да бъдат включвани – психолог, лекар, педагог и др. Услугите се реализират в партньорство с други институции и организации – училища, читалища, специализирани институции за деца, бюра по труда, здравни центрове, центрове за професионална подготовка и др.


Място:

Тези услуги могат да бъдат реализирани в центрове за социални услуги (задължително само по отношение на пространство за подготовка на екипа) и на места, където живеят децата и младежите. Препоръчително е все пак те да са на специално място извън дома/институцията.


Ниво на развиване/обхват: Тази услуга се развива на общинско/междуобщинско ниво в зависимост от големината на общините.
2.3. Консултиране и подкрепа

Консултирането е както общ подход в предоставянето на социални услуги, така и самостоятелна услуга.


Цел: Постигане на промяна в разбирането и оценката на потребителя за неговата житейска ситуация или проблем, промяна в неговата гледна точка и по този начин отваряне на нови възможности за нови решения. Предоставяне на практическа подкрепа за постигането на тази промяна.
Целева група: Родители, осиновители, приемни родители, близки и роднини, които отглеждат деца – в случаите на възпитателни трудности, трудности в отношенията, заболявания и травми при децата и пр.); деца над 10 години – с поведенчески трудности, жертви на насилие и др.; юноши и девойки - професионално консултиране и ориентиране, подготовка за семеен живот, за родителски умения, поведенчески трудности, жертви на насилие, зависими от алкохол или дрога, криминални проблеми.
Дейности:

  • прием и изслушване

  • информиране

  • ориентиране

  • учене

  • посредничество

  • практическа индивидуална подкрепа за ползвателя.


Екип – екипът трябва да е от експерти от в съответната област, специално подготвени и в процеса на консултиране. Социалното консултиране включва социален работник и психолог. В зависимост от потребностите на ползвателя, той може да бъде насочен към други специалисти - професионален консултант, юрист, психиатър и други.
Място: В центрове за социални услуги, в дома, в училище, в медицинска служба.
Ниво на развиване/обхват: Социалното консултиране се развива във всяка община. Специализираното консултиране, което изисква висококвалифицирани специалисти, се развива на междуобщинско/областно ниво.
2.4. Рехабилитация

Цел: Подкрепа на деца и семейства за възстановяване и преодоляване на преживян физически/емоционален/психически проблем или травма и развиване на умения за справяне/преживяване на проблеми.
Целева група: деца и семейства жертви на насилие, деца с увреждания и техните семейства, деца със зависимости и техните семейства, деца и младежи с асоциални прояви
Дейности:

  • Насочване към медицинска рехабилитация;

  • Психологическа, психотерапевтична и психиатрична терапия;

  • Групова работа с деца и родители;

  • Специализирани рехабилитационни програми – за самоконтрол, за умения за мислене, за управление на гнева, за социални умения и пр.

  • Обучения.


Екип:

Екипът за реализация на тези услуги включва терапевти, психолог, социален работник. Услугите се реализират в партньорство със структури от здравната система.


Място:

Тези услуги могат да бъдат реализирани както в центрове за социални услуги (задължително само по отношение на пространство за подготовка на екипа), така и в партньорство със здравни заведения и кабинети, както и на терен.


Ниво на развиване/обхват: Базови функции по идентифициране и насочване трябва да са налични на общинско/междуобщинско ниво. Специализираната рехабилитация, която изисква висококвалифицирани специалисти, се развива на междуобщинско/областно ниво.
2.5. Семейно настаняване

Цел: Предотвратяване на рискове от изоставяне на деца, настаняване в специализирана институция разпадане на семейства или лоша грижа и насилие над децата. Развиване на уменията и ресурсите на семействата за самостоятелно справяне и полагане на добра грижа за децата.
Целева група: бедни семейства, самотни родители, бременни жени в риск, родители и деца жертви на трафик и насилие
Дейности:

  • Подслоняване за определен период от време на семейства/родители с техните деца;

  • Развиване и подкрепа за родителските умения на родителите;

  • Подкрепа за развитие на връзката родители-деца;

  • Подкрепа за изграждане, възстановяване и поддържане на подкрепяща социална мрежа на семейството;

  • Подкрепа за развитие на умения и възможности за професионална реализация;

  • Рехабилитация.


Екип:

Екипът за реализация на тези услуги включва персонал, който подпомага живота на семейството (обслужващ) и специализиран – за оказване на подкрепа за развиване на умения, рехабилитация и социално включване. Специализираният екип може да включва психолог, различни терапевти, медицински специалисти, педагог и др. Специализираният екип може да бъде предоставян и от други услуги.


Място:

Тези услуги задължително включват специално място за настаняване на семействата и децата – апартамент, къща, отделни помещения, домове на приемни семейства. Услугите по развиване на умения, рехабилитация могат да бъдат предлагани и извън мястото за настаняване.


Ниво на развиване/обхват: Тази услуга се развива на междуобщинско/областно ниво в зависимост от големината на общините и броя население.
3. Грижа

Тези услуги имат за цел:

- да заместят родителите в упражняването на част или всички от родителските им права и отговорности за известен период от време или завинаги, като същевременно развиват капацитета на семейството за последваща реинтеграция с детето;
Тук са следните услуги:
2.1. Заместваща семейна грижа
Цел: Осигуряване на най-добри условия за израстване на детето, в зависимост от неговото възрастово развитие и специфични потребности чрез посрещане потребностите на децата. Услугите са с различна продължителност от време – дневна, няколко дни, краткосрочно, дългосрочно и постоянно.
Целева група – деца в риск от изоставяне, деца изоставени от своите семейства, деца, настанени в специализирани институции и други форми на резидентна грижа; деца, жертви на насилие; деца, чиито родители са във временна невъзможност да полагат грижи за тях.
Дейности:


  • Дейности по идентифициране на лицата, които ще полагат временна или постоянна грижа за детето – кампании, обучение, набиране;

  • Дейности по подкрепа на лицата, които полагат грижи за детето;

  • Прием и изслушване на детето – комплекс от специализирани дейности за приемане на детето, за оценка на неговите нужди. Наблюдение и изслушване;

  • Управление на разпокъсаността в живота на детето – подготовка за промяна, подкрепа за адаптиране към новата среда, професионално придружаване в периода на адаптация, осигуряване на постоянни емоционални опори през този период (хора, дейности, места, предмети и пр.);

  • Подслон (постоянна и сигурна следа). Осигуряване на лично пространство на детето;

  • Организиране на ежедневието – спане, храна, почивка, общуване с другите, планиране на времето, излизане, връщане и пр. Структуриране на времето в зависимост от възрастта, обстановката в институцията, сезона, състоянието на детето;

  • Поддържане на връзките със семейството и други важни за детето хора;

  • Осигуряване на възможност за дейности, свързани със социализацията на детето - игри, подготовка за училище, развитие на таланти, да се учи само да се грижи за себе си и за собствената си жизнена среда (хигиена, хранене, поддържане на жизненото пространство, управление на личния бюджет), да му се създават навици да планира дейностите си и да взима самостоятелни решения;

  • Възпитание на децата и превенция на ескалирането на насилието и агресията.

В тази група влизат следните типове услуги - приемна грижа, грижа при близки и роднини, осиновяване, детегледачки.


Екип: Основният екипът от специалисти за работа с лицата, които полагат грижи за децата включва социални работници, психолог. Изискванията към лицата, които полагат грижи за деца се определят от целта на отглеждането/настаняването и неговото времетраене.
Място: специално подготвено място, което би трябвало да е семейна или близка до семейната среда.
Ниво на развиване/обхват: Тази услуга се развива на междуобщинско/областно ниво в зависимост от големината на общините и броя население.
2.2. Резидентен тип грижа
Цел: Осигуряване на добри условия за израстване на детето, в зависимост от неговото възрастово развитие и специфични потребности чрез посрещане на потребностите на децата. Услугата се предлага за различни периоди от деня и е с различна продължителност от време – през деня, спешно, няколко дни, краткосрочно, дългосрочно.
Целева група - деца в риск от изоставяне, деца изоставени от своите семейства, деца, настанени в специализирани институции и други форми на резидентна грижа; деца, жертви на насилие; деца, чиито родители са във временна невъзможност да полагат грижи за тях.
Дейности:

  • Прием и изслушване на детето – комплекс от специализирани дейности за приемане на детето, за оценка на неговите нужди. Наблюдение и изслушване;

  • Управление на разпокъсаността в живота на детето – подготовка за промяна, подкрепа за адаптиране към новата среда, професионално придружаване в периода на адаптация, осигуряване на постоянни емоционални опори през този период (хора, дейности, места, предмети и пр.);

  • Подслон (постоянна и сигурна следа). Осигуряване на лично пространство на детето;

  • Организиране на ежедневието – спане, храна, почивка, общуване с другите, планиране на времето, излизане, връщане и пр. Структуриране на времето в зависимост от възрастта, обстановката в институцията, сезона, състоянието на детето;

  • Поддържане на връзките със семейството и други важни за детето хора

  • Осигуряване на възможност за дейности, свързани със социализацията на детето - игри, подготовка за училище, развитие на таланти, да се учи само да се грижи за себе си и за собствената си жизнена среда (хигиена, хранене, поддържане на жизненото пространство, управление на личния бюджет), да му се създават навици да планира дейностите си и да взима самостоятелни решения;

  • Възпитание на децата и превенция на ескалирането на насилието и агресията.

Видовете услуги в това направление включват – дневна грижа (в дневни и фамилни центрове), спешно настаняване в специализирани центрове или в отделни помещения, краткосрочна и дългосрочна грижа в различни форми на резидентна грижа (от тип малък групов дом до специализирана институция).


Екип: Екипът от специалисти трябва да включва социални работници и социални педагози (социални възпитатели).
Място: специално подготвено място, което би трябвало да наподобява домашната среда.
Ниво на развиване/обхват: Тази услуга се развива на междуобщинско/областно ниво в зависимост от големината на общините и броя население.



База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница