Министерство на икономиката и енергетиката 2013 Съдържание



страница1/6
Дата25.04.2017
Размер0.98 Mb.
#19945
  1   2   3   4   5   6

ПРОЕКТ






Министерство на икономиката и енергетиката

2013



Съдържание

Въведение стр.3


SWOT анализ стр.4
Секторът на МСП: 7 години стр.5
Секторът на МСП: криза стр.6
SBA стр.11
Предприемачество стр.12
Втори шанс стр.13
Мисли първо за малкия стр.14
Отзивчива администрация стр.15
Държавни помощи стр.16
Достъп до финансиране стр.17
Единен пазар стр.18
Умения и иновации стр.19
Околна среда стр.20
Интернационализация стр.21
Връзка: SBA и сектори стр.22
Приложение 1 стр.23
Приложение 2 стр.26

Въведение

Национална стратегия за насърчаване раз-витието на малките и средните предприятия 2014-2020, наречена още Small Business Act” (Стратегията или SBA оттук-нататък) е политически документ със средносрочен характер, чрез който Правителството на Република България демонстрира своята визия относно държавната политика в подкрепа на малките и средните предприятия (МСП) в страната, като хармонизира политиката си в тази област с политиката на Европейския съюз.


Известно е, че SBA e основният политически документ на Европейския съюз в подкрепа на МСП, като препоръката на Европейската комисия е, неговите принципи да се прилагат във всяка държава-членка. С настоящата Стратегия България прави сериозна стъпка към сближаването на националната с европейската политика в помощ на МСП и на практика в периода до 2020 година няма да има различие в приоритетите, заложени в европейския документ и Стратегията.
Адаптирането на Стратегията към SBA се прави по следните причини:


  • Уеднаквяват се приоритетите относно подкрепата в България към МСП с тези на Европейския съюз. Това не се прави самоцелно, а става все по-оправдано, тъй като българските предприятия все повече се интегрират в Единния пазар, нямат и не би могло да имат по-различни проблеми и нужди от съществуващите в коя да е държава-членка на ЕС.




  • Оценяването изпълнението на Стратегията винаги е мащабно предизвикателство. Важно предимство в случая е информационната обезпеченост на Стратегията чрез ежегодните доклади за всяка държава-членка, наречени SBA Fact Sheets. В случая Европейската комисия съвместно с държавите-членки е разработила методо-логия, по която се оценява напредъкът на всяка държава-членка по приоритетите, а резултатите се описват в SBA Fact Sheets. Така всяка държава може да следи собствения си прогрес и дори нещо повече – може да се съпоставя с останалите държави-членки. Разбира се винаги ще има държави, чието представяне е под средното ниво за ЕС, където се намира България в началото на периода 2014-2020, но в същото време ще може да се следи, дали дистанцията между лидерите и наваксващите страни се скъсява или напротив – се задълбочава. Така ще се следи и дали предприетите мерки в подкрепа на МСП имат своя ефект или не оказват достатъчно влияние.

В този смисъл уеднаквяването на приоритетите и информационната обезпеченост за оценка изпълнението на Стратегията са съществени предимства, каквито до момента не са били налични в предходните стратегии за насърчаване на МСП в България.


Наличието на Стратегия за МСП се обосновава с разпоредбите на Закона за МСП (чл.5, ал.1), като прилагането на Стратегията се извършва на базата на Годишни програми, които се одобряват от министъра на икономиката и енергетиката (чл.5, ал.2, т.4). В Годишните програми се съдържат предложения за мерки, базирани на резултатите на България, публикувани в SBA Fact Sheets за предходната година. Основният финансов инструмент за провеждане на формулираните мерки остава съответната Опера-тивна програма към Министерство на иконо-миката и енергетиката.
Тази Стратегия, разработена със Заповед РД-16-713/07.06.2012 на министъра на икономиката и енергетиката, цели да подобри състоянието и развитието на българските МСП и условията, в които те работят и се развиват, като покрива всички предприятия, попадащи в категорията на МСП, според чл.3 и чл.4 от ЗМСП.
Съдържанието на този документ включва:


  • кратък SWOT анализ;




  • преглед на състоянието и развитието на МСП като цяло за последните 7 години (предходния период на действие на Стратегията 2007-2013);




  • преглед на състоянието на секторите (секторен анализ) в МСП за периода на световната финансова и икономическа криза 2008-2011 година;




  • приоритетните области на SBA с настоящото състояние на България по тях и поставените цели, към които България трябва да се придвижва;




  • обвързване на секторния анализ с SBA.




SWOT анализ на състоянието на МСП в България
Силни и слаби страни, възможности за развитие и заплахи за българските МСП


Силни страни

Слаби страни




  • За периода 2010-2012 година България се представя най-силно и над средното ниво в ЕС в приоритетните области по SBA „Достъп до финансиране” и „Държавни помощи и обществени поръчки




  • България за периода 2010-2012 бележи ръст в областта „Отзивчива администрация”. Като се има предвид, че в тази област България е на средно за ЕС ниво, демонстрираният ръст дава оптимизъм за трайна положителна тенденция и „Отзивчива администрация” скоро може да се превърне в третата област, в която България е над средното за ЕС ниво.




  • След първата и най-силна вълна на кризата от 2009-2010 година българските МСП излизат от нея на по-високи нива по отношение на брой предприятия, заетост и добавена стойност в сравнение със средното ниво на сектора на МСП в ЕС по отношение на приетата за базова година преди кризата – 2005 година. В редица държави-членки на ЕС състоянието на МСП след кризата е по-лошо от 2005 година.




  • МСП в България за периода 2002-2006 и особено след 2007 година се развиват динамично и с темпове по-високи от тези в ЕС.




  • Въпреки забавянето по време на финансово-икономическата криза МСП остават основният двигател на икономическия растеж в България.




  • МСП в България допринасят за 75% от заетостта (68% в ЕС) и 62% от добавената стойност (58% в ЕС).




  • От 2002 година до 2011 година МСП в България са увеличили своя принос към добавената стойност над 4 пъти.






  • Въпреки различните предприети мерки в отделните приоритетни области на SBA България все още изостава в 5 от тях: „Предприемачество”; „Умения и иновации”; „Интернационализация”; „Околна среда”; „Втори шанс”.




  • В областите „Интернационализация” и “Умения и иновацииБългария заема последното място в ЕС. Подобна е ситуацията в област „Околна среда” – 26-то място.




  • Секторът, в който българските МСП са най-активни е търговията на дребно (над 30% от МСП в България срещу около 17% в ЕС), а не бизнес-услугите, както е в ЕС.




  • Производителността на труда във всички сектори в България е под средното ниво за ЕС.




  • Българските МСП в сектора на високо-технологичните и среднотехнологичните производства са едва 0.8% (2% в ЕС) и само 16% в сектора на интензивните на знание услуги (28% в ЕС). Това е признак за наличие на нискоквалифицирана работна сила, която не е в състояние да създава добавена стойност във високотехнологични производства и услуги. Това се дължи и на липса на обучителни програми в МСП и преминаването към по-технологични нива на труд и производство е затруднено.




  • Освободените работници по време на кризата трудно намират път отново към пазара на труда.




Възможности за развитие

Заплахи




  • В областите „Отзивчива администрация” и „Единен пазар” България се представя на средното ниво в ЕС, но потенциалът за развитие е значителен.




  • Въпреки че България е на 27-мо място в областта „Умения и иновации”, за периода 2010-2012 година страната показва ускорен растеж: най-интензивният растеж за страната сред всичките останали 9 области на SBA и един от най-високите в ЕС, но недостатъчен, за да „отлепи” България от последното място.




  • Напредъкът в област „Предприемачество” за същия период е колеблив, но тук потенциалът за растеж е много висок. Същото се отнася за областите „Втори шанс” и „Единен пазар”.




  • Въпреки че повечето показатели са около или под средната стойност за ЕС, в много области се наблюдават подобрения на резултатите през последните няколко години.




  • Съществуват възможности за разширяване на сектора на бизнес-услугите и промишлеността в България.







  • Липсата на достатъчно данни относно представянето на България в областта „Мисли първо за малкия” може да се отчете по-скоро като факт, че България не полага достатъчно усилия за административна подкрепа към МСП.




  • В областта „Държавни помощи и обществени поръчки” България заема 10-то място в ЕС, но тук не се наблюдават много подобрения. Важно е да се внимава ситуацията в тази област да не се влоши. Същото може да се твърди за областта „Достъп до финансиране”.




  • Средният размер на българските МСП е 5.2 души - с около 1 човек повече в сравнение с МСП в ЕС. Това би било проблем, ако фирмите се окажат в затруднение. Делът на освободените работници би бил по-голям. От друга страна това сочи и по-ниска предприемаческа активност на населе-нието.




  • Липса на обвързаност между Стратегията и финансовите инструменти в подкрепа на МСП



Източник: Анализът е направен в резултат на данните от SBA Fact Sheet 2010-2011 и 2012 за България




Секторът на МСП:
преди 7 години и сега

Последната Национална стратегия за насърчаване на МСП действаше за периода 2007-2013 година, като нейната подготовка започна още през 2006 година. Наличните статистически данни в онзи момент бяха от 2004 година, както към днешна дата (второ тримесечие на 2012 година) наличните данни са за 2010-2011 година. Какво се промени през периода 2004-2011 година?
Броят на МСП1 нарасна с 38% (221 000 МСП през 2004 срещу 306 000 МСП през 2011) въпреки опасенията на редица анализатори, че членството в ЕС през 2007 година ще доведе до масово закриване на предприятия поради въвеждане на редица нови изисквания за българските предприятия, които се очакваше МСП у нас да не могат да изпълнят. Негативните резултати не станаха реалност, тъкмо обратното. От 2007 година насам, броят на МСП расте, а българските предприемачи се адаптираха към новите условия и предвидимостта, които правилата на ЕС и Единния пазар създадоха.
Промени се балансът между микро и малките предприятия. Докато през 2004 година делът на микропредприятията беше 90% от всички предприятия, през 2011 година е 92% или с 81 000 микропредприятия повече. Това показва, че докато в годините преди кризата се наблюдаваше растеж на дела на малките предприятия, т.е. микропредприятия имаха възможност да наемат нов персонал и да навлизат в сектора на малките предприятия, сега се наблюдава обратна тенденция. В същото време около половината от микропредприятията са фирми състоящи се от един човек. Но сходна е ситуацията в целия ЕС, България не прави изключение. По настоящата си структура и тенденция на нарастване дела на микро-предприятията, секторът на МСП в България се отдалечава от държави като Германия, Дания, Австрия и Естония, които имат дял на малките предприятия над 10% от всички предприятия. У нас той сега е 7.2%. Влиянието на най-различни фактори трябва да се отчете, но държави с по-широк дял на малките предприятия, като че ли посрещат кризисните години по-устойчиво от останалите. Примери са Гърция, Португалия и Испания, където делът на малките предприятия е съответно 3.1%, 3.9% и 6%.
Делът на средните и големите предприятия в България остава стабилен през тези години.
Важно значение има и една друга структура: разпределението на МСП по сектори на високотехнологично и нискотехнологично промишлено производство, интензивни и нискоинтензивни на знание услуги2.
Ако сравним България с други 9 държави-членки от ЕС (от Източна Европа) България в момента е с най-ниския дял на предприятия във високо-технологичното производство – 0.1% при 1% за Словения. България е с втория най-нисък дял и в интензивните на знание услуги – 15.6% от МСП са в тези сектори при 32.4% за Естония. България е с най-високия дял на нискоинтензивни на знание услуги – 73.3% при 55.2% в Унгария.
Въпреки че делът на високоинтензивните на знание услуги в България расте в последните години, то растежът е бавен, а новосъздадените предприятия през кризисните години са отново предимно в нискоинтензивните на знание услуги. Едно реалистично обяснение би било – липсата на достатъчно квалифицирани кадри, които да са в състояние да изпълняват задачи с високи изисквания. Затова мерки като обучение на персонала, технологично обновление, но най-вече разширяване достъпа до рисков капитал и създаването на модерни бизнес-инкубатори, особено технологични, съчетано с промяна фокуса на обучението в училище, ще могат трайно да променят тревожните резултати.
Заетостта в МСП продължи да расте. Сега в сектора работят, въпреки кризисния спад през 2008-2011, със 195 000 души повече в сравнение с 2004 година и надвишават дял от ¾ от заетите в предприятията, както и са около половината заети в икономиката като цяло. Преди 7 години делът им е бил по-голям - почти 78% от заетите в предприятията, но за същия период заетите и в големите предприятия са се увеличили с 92300 души. Най-големият ръст в заетостта – с близо 35% - е в микропредприятията.
Очевидно за България, както МСП, така и големите предприятия са важен източник на работни места. Положително е, че делът на големите предприятия се обособява около 0.2%-0.3% от всички предприятия и това поставя България на средно ниво в ЕС по размер на сектора на големите предприятия. Факт е, че държави като Германия и Великобритания поддържат ниво на дела на големите предприятия съответно 0.5% и 0.4%, което в мащабите на техните икономики означава гигантски сектор на големите предприятия, който осигурява достатъчно възможности за партньорство с десетки хиляди МСП. Тревожно за нас е, че докато най-големите предприятия в Германия са от сектори като автомобилостроене, машиностроене, електроника и т.н., в България те са от секторите на енергетиката, комуникациите и финансите. Държави като Гърция и Испания имат дял на големите предприятия под или около 0.1%, което предполага при кризисни ситуации срив в броя на МСП и увеличение на безработицата, може би и поради причина, че съответно няма достатъчно МСП, обвързани в дейността си с големи предприятия.
За периода 2004-2011 производителността на труда в МСП се е увеличила със 126%, а в големите предприятия със 104%. Разликата между големите предприятия и МСП по този показател се е стопила от 2.5 на 2.3 пъти. Отново най-големият ръст в производителността на труда е при микро-предприятията. България продължава да наваксва изоставането в този показател от останалите държави-членки и въпреки най-високия ръст в ЕС в производителността на труда, все още българските МСП изпреварват по този показател единствено румънските.
Основният източник на финансиране в подкрепа на МСП за седемгодишния програмен период е Оперативна програма „Конкуренто-способност” към Министерство на икономиката, енергетиката и туризма. Очевидно опростяването на процедурите по кандидатстване ще е една от най-важните задачи за следващия програмен период. Като изключим договорираните средства по Програма JEREMIE, най-мащабното финансиране е по схемите за технологично обновление – общо 515 договора на стойност над 370 000 000 лева и още 659 договора за въвеждане на международно признати стандарти на стойност 65 000 000 лева (до редакционното приключване на тази част от Стратегията) - крайно недостатъчно за съществено влияние върху кой да е от приоритетите по Стратегията. Затова основните задачи при програмирането на периода 2014-2020 година трябва да бъдат мерки с по-голям мултиплициращ ефект – по примера на програма JEREMIE или създаване на бизнес-инкубатори и друга иновационна инфраструктура в страната, която ще продължи да дава ефект и след приключване на публичното финансиране.
Смисълът на Оперативните програми с публично финансиране не е в количеството средства или във финансирането „на парче”, а в първоначалния тласък на проекти, които по-късно частният сектор ще поеме и доразвие, като ще извлече полза и за себе си. Един милиард евро за 7-годишен период (с какъвто ресурс разполага ОП „Конкурен-тоспособност”) дори напълно използвани по предназначение са несравними с 24-те милиарда евро инвестирани от МСП в дълготрайни материални активи (ДМА) за същия период. Като добавим още 9 милиарда евро за същия период, инвестирани в ДМА от големите предприятия, как можем да очакваме ефект от 1 милиард евро срещу 33 милиарда евро, ако този 1 милиард не е инвестиран фокусирано и разумно, така че да донесе търсените ефекти, влагайки средствата на българските и европейските данъкоплатци?
С цел да бъдем ефективни създаваме тази Стратегия, адаптираме я към Small Business Act и чрез нея търсим прогрес за българските МСП, като балансираме между разумни административни реформи, когато това се налага и директно финансиране, където това е необходимо.
Всяка година, според Закона за МСП, министерство на икономиката, енергетиката и туризма ще създава Годишна програма, в която ще бъдат описвани най-спешните мерки, които се налага да бъдат предприети според резултатите по Small Business Act. С измеримостта и съпоставимостта на тези резултати ще успеем да представяме винаги конкретни данни, които да ни показват – успешна ли е проведената мярка, дава ли изобщо някакви резултати и ако те са незадоволителни, какво още е необходимо да се предприеме, за да бъде подобрена конюнктурата, в която работят и се развиват българските предприятия.
Секторът на МСП:
по време на световната


финансово-икономическа криза 2008-2011
За периода 2008-2011 броят на предприятията се е увеличил с малко над 27 000 (или с около 10%). Но новосъздадените предприятия са предимно в сектора на търговията на дребно, докато предприятията в преработващата промишленост намаляват нетно със 796 само за последната година (2.6% от промишлените предприятия са изчезнали).

ТОП 10
на секторите по брой новосъздадени МСП през 2011 година

 

1. Търговия на дребно - 10 608

2. Търговия на едро – 3 540

3. Ресторантьорство – 3 070

4. Недвижими имоти – 2 537

5. Сухопътен транспорт – 1 893

6. Търговия на едро и дребно с автомобили, мотоциклети и т.н. – 1 228

7. Специализирани строителни дейности – 1 073

8. Други професионални дейности (дизайн, фотография, преводи) – 1 007

9. Юридически и счетоводни дейности - 818

10. Строителство на сгради - 792


Първите три промишлени сектора с най-много новосъздадени предприятия са: производство на облекло, на храни и на метални изделия, заемащи съответно 14-то, 15-то и 22-ро място, с 457, 449 и 214 нови предприятия.

 

В периода 2008-2011 заетостта в МСП е намаляла с 97 000 души или с около 7%. Оборотите са спаднали с над 2,4 милиарда лева или с около 2%. Половината от спада на оборотите е в промишлеността. Производителността на труда е спаднала с 1000 лева добавена стойност на един зает (7%). Нормата на печалба е спаднала от 10% на 7.8%. Инвестициите в ДМА на едно МСП са спаднали с 50%. Цялостното състояние е влошено, но в дълбочина се наблюдават и положителни резултати. Наред с увеличената заетост в търговията на дребно, ресторантьорството, хотелиерството, преработката на отпадъци и др., наблюдаваме такава тенденция и в секторите от интензивните на знание услуги като научната и развойната дейност (43% ръст на заетостта за 2011 спрямо 2008), производството на филми и ТВ продукция (34%) и информационните технологии (18%).



 

Ръст на оборотите се наблюдава в производството на храни, химическата промишленост, производството на основни метали, хотелиерството, ресторантьорството, информационните технологии, филмовата индустрия и информационните услуги.
Ръст в производителността на труда се отчита в гореизредените сектори, и особено в информационните технологии, филмовата индустрия и информационните услуги.
В промишлените сектори, където се наблюдава ръст на производителността на труда, се нареждат производството на компютри, електроника и оптика, автомобилостроенето, производството на други превозни средства и т.н. Това обаче се дължи главно на съкратения персонал и в по-малка степен на оптимизация и иновации в производството.

 

Ръстът на работните заплати на един зает е в размер над 1 400 лева на един зает годишно в МСП, общо за всички сектори за периода 2008-2011. Особено висок е ръстът на заплатите в производството на филми (с 50%), в информационните технологии (с 20%) и във въздушния транспорт (с 25%).




ТОП 20
на промишлените производства и интензивните на знание услуги с най-висока производителност на труда през 2011 година

 

1. Радио и ТВ дейност – 58 000 лева

2. Научна и развойна дейност – 45 000 лева

3. Информационни технологии – 32 000 лева

4. Производство на лекарства – 29 000 лева

5. Централни офиси, консултации – 28 000 лева

6. Компютри, електроника и оптика – 27 000 ле

7. Филмова и ТВ индустрия, звукозапис – 27 000 лева

8. Архитектурни и инженерни дейности – 23 000 лева

9. Производство на химични продукти – 22 000 лева

10. Превозни средства без автомобили – 21 000 лева

11. Рекламна дейност и проучване на пазари – 21 000 лева

12. Информационни услуги – 19 000 лева

13. Производство на основни метали 18 000 лева

14. Производство на машини – 17 000 лева

15. Печатарство и записани носители – 17 000 лева

16. Пощенски и куриерски дейности – 16 000 лева

17. Юридически и счетоводни услуги – 16 000 лева

18. Изделия от други неметални суровини – 15 000 лева

19. Електрически съоръжения – 15 000 лева

20. Производство на метални изделия – 14 000 лева

Значение на МСП в 10 числа през 2011




99.8% от всички предприятия в България

76% от заетостта в предприятията;

69% от инвестициите в ДМА

67% от оборота, генериран от предприятията

62% от всички ДМА

59% от добавената стойност, създадена от предприятията

42 на 1000 души е средната гъстота на МСП в България

14 000 лева е производителността на труда в МСП

7.8% е нормата на печалба в МСП

6 890 лв. е средната заплата на един зает годишно в МСП

Състояние на МСП в 10 числа през 2011






1 375 000 заети

306 367 броя МСП

12 000 лв. е производ. на труда в промишлено МСП

5 707 лв ср. заплата на 1 зает годишно в промишлено МСП

135 милиарда лева оборот за всички МСП

67 е ср. гъстота на МСП в София-град/24 във Враца

62 милиарда лева стойност на ДМА за всички МСП

20 милиарда лева добавена стойност за всички МСП

11% е нормата на печалба в промишлено МСП

9.4 милиарда лева инвестиции в ДМА за всички МСП

Развитие на МСП в 10 числа през 2008-2011






- 97 000 заети

+ 27 000 броя МСП

- 1 000 лева в производителността на труда в МСП

+ 1 433 лв в ср. заплата на един зает годишно в МСП

- 8 милиарда лева в инвестициите в ДМА

+ 5.4 милиарда лева в стойността на ДМА

+ 5 МСП на 1000 души в ср. гъстота на МСП в България

- 2.4 милиарда лева в оборота

-2.2% в нормата на печалба в МСП

- 2 милиарда лева в добавена стойност
Ключови находки относно МСП в България

 

За целите на анализа е направено сравнение между дела на МСП в отделните сектори от общия брой на МСП за България и шест държави от ЕС, най-близки по население до България със съображението: каква е секторната структура в страни със сходен брой работна сила, защото преди да се говори за производителност на труда и заетост, трябва да се обърне внимание на единицата, която поражда заетостта и съответно производителността, а именно – предприятието


Дял на МСП от съответните сектори в общия брой МСП

България     ЕС-63

Високотехнологично производство4:       1%          2%

Нискотехнологично производство:       10%         8%

Интензивни на знание услуги:              14%         23%

Нискоинтензивни на знание услуги:     68%         51%

Други сектори:                                    7%          16%

 

Фигури 2 и 3


Фигури 2 и 3 илюстрират разликите в секторната структура на МСП в България и страните за сравнение. Тя не е по-различна и като се направи сравнение с други държави от ЕС, например Германия, Великобритания или Холандия. Вижда се преобладаващият дял на търговията на дребно в България (всяко квадратче или „блокче от пирамидата” показва 1% от МСП) за сметка на интензивните на знание услуги (сред които информационните технологии, филмовата и ТВ индустрия, информационните услуги, издателската дейност) и наполовина по-малкия дял на високотехнологичните производства (сред които фармацевтиката, химическата промишленост, машиностроенето, автомобилостроенето, производ-ството на компютри, оптика и електроника и т.н.)

А. Българската промишленост е с недостиг на високотехнологични предприятия
Промишлеността в България се отличава с по-малко предприятия в секторите: производство на метални изделия (с 30% по-малък дял от средното ниво на страните за сравнение), машиностроене (2 пъти по-малък дял), производство на компютри, оптика и електроника (3 пъти по-малък дял), автомоби-лостроене (2 пъти по-малък дял), производство на други превозни средства (2 пъти по-малък дял), производство на текстил (30% по-малък дял) и печатарска промишленост и производство на записани носители (25% по-малък дял).
При равни други условия за компенсиране на тези разлики биха били нужни още:
4 200 нови МСП в гореизброените сектори и

57 000 нови заети, като броят е базиран на средната заетост на едно МСП в съответния сектор.
B. МСП в интензивните на знание услуги са недостатъчни
Наблюдава се дефицит при предприятията от секторите: информационни технологии (2 пъти по-малък дял), информационни услуги (50% по-малък дял), производство на филми и ТВ продукции и звукозапис (4 пъти по-малък дял), издателска дейност (1/2 по-малък дял).
Отново при равни други условия за компенсиране на това "изоставане" България ще има нужда от:
7 100 нови МСП в тези сектори и

28 500 заети.
C. Изоставащ дял на МСП от сектора на НИРД
У нас се наблюдава 3 пъти по-малък дял в броя на предприятията от сектора на научната и развойната дейност. Ще са нужни още:
700 МСП и

4 500 висококвалифицирани служители
Научната и развойната дейност е секторът от българската икономика, който е най-близо до средните нива на производителност на труда в ЕС. Разликата е само 150% в полза на европейските МСП от сектора. Тя стига до 1000% при сектори като производството на напитки. Всички български сектори се отличават с производителност на труда под средното равнище в ЕС.
D. Силно разширен сектор на търговията на дребно
България има 3 пъти по-голям дял в броя на предприятията от сектора на търговията на дребно. Близо 31% от българските МСП са от този сектор. Средното равнище за страните от ЕС-27 е 17%, а от ЕС-6 е само 13%. В Германия този дял е 16%, във Великобритания е 11%. Това очевидно се дължи на липсата на предприятия от промишлеността в България и появата на МСП в търговията на дребно компенсира недостига на местно производство като допълнително увеличава вноса на чуждестранна промишлена продукция.
Е. Нужда от незабавни мерки по преструктуриране на секторите
Дори при настоящата структура на секторите, българската икономика отчита ръст. Но колко траен може да бъде този ръст и на каква цена е той? Трябва ли България да разчита на производството на суровини и материали, трябва ли да разчита на традиционни масови сектори като производство на храни и облекло или националната политика трябва да насочи повече усилия към производство на инвестиционни стоки и стоки за крайно потребление от високотехнологичните промишлени сектори, както и към интензивни на знание услуги?
Нека припомним, че според изследвания на европейската комисия всеки 100 нови работни места в промишлеността, създават между 60 и 200 нови работни места в останалите сектори на икономиката.
Ако написаното в т.А по-горе се изпълни, 57 000 нови работни места в промишлените сектори, могат да доведат до още максимум 114 000 нови работни места в останалите сектори. Това би съкратило текущата безработица (към Q2 2012) в България с около 50%.
При равни други условия, само изменението на структурата до изравняване с дяловете в ЕС-6, би довело до допълнителни 700 000 000 евро добавена стойност за българската икономика. Това е равно на 7% ръст в добавената стойност дори при запазване на настоящите ниски нива на производителност на труда и предполагаем ръст на БВП от допълнителни 4%. Ефектът е безспорен.
Още по-силен би бил той, ако се покачва и производителността на труда. Поради липсата на иновации, производителността на труда в МСП от гореизброените сектори за последните 4 години се е покачила бавно:

 

Текстил: +50%



Компютри, оптика и електроника: +35%

Други превозни средства: +31%

Автомобили: +8%

Метални изделия: +8%

Машиностроене: +6%

Печатарска промишленост и производство на записани носители: -6%

Като цяло за промишлеността: +9%

 

Информационни технологии: +19%



Производство на филми и ТВ продукции, звукозапис: +8%

Характерно за този сектор е, че за същите четири години броят на предприятията нараства с 50%, заетостта с 25%, а добавената стойност с 40%. Заедно със секторите на информационните технологии и информационните услуги, въпреки разликите в ръста на производителността на труда, тези три сектора излизат от кризата с възход



Информационни услуги: -9%

Издателска дейност: -30%

Като цяло за технологичните интензивни на знание услуги: +16%

 

Научна и развойна дейност: +61%


F. Експортен потенциал
България в момента разчита предимно на основните метали и петролните продукти в експортната си дейност. В същото време обаче, секторите машиностроене, метални изделия, компютри, оптика и електроника, автомобили - бележат ръст за последните 4 години в обема на износ, в цените на износа, а също и в производителността на труда. Наред с тях могат да се присъединят още производството на храни, производството на облекло и фармацевтиката. Това са секторите, чийто износ заслужава да бъде насърчаван.
От наличните данни за външната търговия на България става ясно, че най-голям е делът в износа на суровините и материалите: 43.3% от общия износ през 2012 година. Следват потребителските стоки с 23.3% и инвестиционните стоки с 16.7%.
В сравнение със същия период на 2011 година се увеличава делът на потребителските стоки и енергийните ресурси за сметка намаляване дела на суровините и материалите (с 3.5% по малък).
Високотехнологичните промишлени сектори реализират 6.1% от общия износ, което им отрежда трето място по износ на един зает след износа на петролни продукти и основни метали.
ТОП 10
по дял на експорта в общия експорт на България по стокови категории за 2012 година

 

1. Петролни продукти (енергиен ресурс) – 13.9%

2. Цветни метали (суровина) – 10.8%

3. Суровини за производство на храни (суровина) – 8.5%

4. Дрехи и обувки (потребителски стоки) – 7%

5. Машини, уреди и апарати (инвестиционни стоки) – 4.9%

6. Храни (потребителски стоки) – 4.7%

7. Мебели и домакинско обзавеждане (потребителски стоки) – 3.6%

8. Чугун, желязо и стомана (суровина) – 3.5%

9. Лекарства и козметика (потребителски стоки) – 3.4%

10. Руди (суровина) – 2.8%



G. Бързорастящите МСП:

локомотивите на малкия бизнес
В България за 2011 година има 1700 бързорастящи малки и средни предприятия (с над 20% ръст на оборота годишно). Тук не се включват микропредприятията. Изследване върху последните не е правено, но по експертна преценка може да се предполага, че бързорастящите микропредприятия може да бъдат около 2 000.
Бързорастящите малки и средни предприятия са около 6% от всички МСП, но създават 40% от добавената стойност, генерирана от МСП. Те могат да бъдат срещнати във всяка административна област на страната и във всички сектори, но 27% от тях са от промишлеността и още 8% от услугите.
Ако може да се счита, че съществува зависимост между увеличение на оборотите и заетостта, то около 20% ръст на оборотите води до около 11% ръст на заетостта, следователно тези 1700 МСП биха могли да осигурят още минимум 3700 допълнителни работни места годишно, прибавени към 35 000 работни места, които вече са осигурили.
H. Регионална специализация:

ключ към клъстеризацията
Основната цел на извършения преглед дотук не би била изпълнена, ако не се обърне внимание на развитието на МСП на регионално равнище. Регионалната специализация е определена по количествения метод на Бергман–Фесер. Регионалните разпределения се основават на производствената специализация на определен район, чийто териториален обхват е определен като трудовия пул на областно ниво. Степента на специализация е висока при коефициент на специализация по-голям от 25 и средно висока при коефициент на специализация в границите от 1.2 до 2 (1.2>LQ>2)6.




Сподели с приятели:
  1   2   3   4   5   6




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница