Министерство на околната среда и водите Регионална инспекция по околна среда и води



страница1/8
Дата08.05.2018
Размер1.5 Mb.
  1   2   3   4   5   6   7   8


Министерство на околната среда и водите




Регионална инспекция по околна среда и води


гр. монтана


целта на Регионалния доклад за състоянието на околната среда през 2008 г. е да се информира населението, неправителствените организации, всички заинте-ресовани за състоянието на околната среда на територията на РИОСВ – Монтана. Да се подпомогнат областните управи и общините при вземане на решения в областта на околната среда и за устойчиво развитие на териториалните общности чрез интегрирането на политиката по околна среда в регионалните и общински политики в областта на социално-икономическото развитие.

Докладът за състоянието на околната среда на територията, контролирана от РИОСВ – Монтана е подготвен от експертите на инспекцията.



Кратка Физико-географска характеристика на района
В обсега на контрол от страна на РИОСВ – Монтана попадат две области Монтана и Видин. Област Монтана включва единадесет общини: Берковица, Бойчиновци, Брусарци, Вълчедръм, Вършец, Георги Дамянаво, Лом, Медковец, Монтана, Чипровци и Якимово. Област Видин включва също единадесет общини: Белоградчик, Бойница, Брегово, Видин, Грамада, Димово, Кула, Макреш, Ново село, Ружинци и Чупрене.

Географско положение, граници и големина

Частта от северозападния район на РБългария, която контролира инспекцията, заема територия до р. Дунав на север, билото на Западна Стара планина на юг, на запад границата съвпада с държавната граница с РСърбия и Черна гора, а на изток с област Враца. Граничното му положение с р. Дунав и близостта му до гр. София са дали отражение върху стопанското развитие на района. В миналото тази част от страната е била аграрен снабдител на София и Софийския индустриален и консумативен район. При новите условия географското положение придобива нови измерения. Ломското пристанище се оформя като най-важното за доставка на суровини и стоки, увеличава се значението на пристанище Видин, като между пристанище Видин и румънското пристанище Калафат работи фериботна връзка между двете страни. Предстои изграждане на втори мост на р. Дунав при гр. Видин. Нараства ролята на проходите, свързващи района ни с РСърбия и Черна гора (“Салаш” и “Връшка чука”). Петроханският проход ще придобие голяма роля и значение, при реализирацията на проекта Дунав мост II.


Стопанско - географска преценка на природните условия и ресурси

релеф

Районът се характеризира с разнообразен релеф, включващ част от Дунавския бряг, Дунавската равнина, Предбалкана и северните склонове на Западна Стара планина. Крайдунавските низини (Видинска, ломска и Златия) и прилежащата им част от Дунавската равнина обхващат 60% от територията на района. Равнинният характер на релефа и близостта му с пълноводната р. Дунав способстват за напояване и механизирано обработване на земите. Следва Западната част на Предбалкана (Връшка чука, Бабин нос, Белоградчишкия венец, Ведерник, Широка планина, Веренишко бърдо и Пъстрина). Тя има разположение северозапад-югоизток. По южните склонове на Предбалкана се намират едни от най-големите овощни градини и лозя, а естествените пасища благоприятстват развитието на пасищното животновъдство. Старопланинската част започва от прохода Свети Никола, чипровско-Берковския дял и стига до Козница. В тази част са най-хубавите букови гори и пасища в северозападна България, което е важно условие за развитие на дърводобива и животновъдството. Петроханският проход предоставя най-краткия път от София до Видин и Лом, а долинните разширения на реките между Предбалкана и Стара планина са благоприятни за развитие на земеделието.


Полезни и изкопаеми

От полезните изкопаеми в района със стопанско значение са медните и оловно-цинкови руди в Чипровска планина, като с ограничени запаси, но богати по съдържание на метал са железните руди при с. Мартиново, общ. чипровци. От нерудните изкопаеми стопанско значение имат запасите на варовици и мергели – суровина за циментовата промишленост и за производството на вар. Глините при с. Клисурица се използват като суровина за подовата керамика, брекчите при с. Челюстница – за производство на облицовъчни материали, а мрамора и гранита в Берковско - за облицовъчни материали и изделия. При с. Кошава и Сланотрън се намират най-големите запаси на гипс в страната. Златоносен пясък има по поречието на р. Огоста и р.Златица.



климат

Климатът е умерено континентален. Средната януарска температура е 0◦С, а средната юлска - 20◦С. През лятото преобладават северозападни влажни ветрове, а през зимата те са североизточни, причиняващи измръзване на почвите.



води

Водите в района все още се използват недостатъчно. В горните течения водите на реките се използват за електропроизводство (Петроханската каскада и каскадата на р. Горни Лом.). Все още слабо е използването на водите от язовир “Огоста”, а е възможно да бъдат напоявани над 1,5 млн. дка нови поливни площи.



Почви

Почвите в региона са разнообразни. Низините са покрити с плодородни алувиално-ливадни почви. Черноземите в Дунавската равнина са образувани върху льосова основа. В Предбалкана преобладават светлосиви и тъмносиви горски почви, а в Старопланинската част – кафяви горски и планинско-ливадни почви. Почвеното богатство е добра предпоставка в съчетание с климатичните условия и повърхнината за производството на зърнени храни, фуражи, захарно цвекло, за развитие на зеленчукопроизводството, лозарството и овощарството.



Флора

Регионът се отличава с голямо разнообразие на дървесни, храстови и тревни съобщества. Горските ресурси са представени предимно от широко-листни гори (дъб, бук, габър, липа, ясен и др.), по поречията – върби, лески, елши, тополи, в планинските части – смесени широколистно-иглолистни (бук, ела, смърч, бор) и във високопланинските части - иглолистни (ела, смърч, клек). Храстовидните формации като подлес или самостоятелно се срещат на-всякъде - шипка, къпина, малина, трънка, дрян, келяв габър и т. н. Предбалканът и Старопланинието са най-богатите по отношение на биоразнообразие, като тук се срещат около 45 реликтни /в миналите геологични епохи са имали широко разпространение, а днес заемат неголеми територии/ и ендемични /срещат се само в определен географски район/ защитени видове растения.



Фауна

Районът има значително разнообразие. Най-многочислено е видовото разнообразие сред гръбначните. Гнездящите птици са над 150 вида, влечугите са над 16 вида, бозайниците - над 60 вида, рибите – над 20. Богата на реликтни и ендемитни /срещат се само в определен географски район/ видове е и безгръбначната фауна.



население

Селищната мрежа се състои от 22 общини, съответно по единадесет за област Монтана и област Видин.

Област Монтана - населението на областта към 31.12.2007 г. е 161 161 жители. Най – големите градове са административния център - гр. Монтана (45 934 жители), следват гр. Лом (24 971 жители), гр. Берковица (14 189 жители), гр. Вършец (6 623 жители ) и гр. Чипровци (1 962 жители ).

Област Видин - населението на областта към 01.01.2008 г. е 112 604 жители. Най–големите градове са административния център - гр. Видин (50 547 жители), гр. Белоградчик (5 415 жители ), гр. Кула (3 535 жители ) и гр. Брегово (2 693 жители).
2. Анализи по компоненти на околната среда.

2. 1. Качество на атмосферния въздух.

2.1.1. Мрежа за контрол качеството на атмосферния въздух на територията на РИОСВ – Монтана като част от Националната автоматизирана система за екологичен мониторинг (НАСЕМ) – подсистема “Въздух”

“Въздухът” е основен компонент на околната среда, без който съществуването на всички живи организми е невъзможно. Неговото качество е от съществено значение за здравето на населението и околната среда. Под “Качество на атмосферния въздух” се разбира състоянието на приземния слой на атмосферата, определено от състава и съотношението на естествените й съставки и добавените вещества с естествен и антропогенен произход.

Атмосферният въздух представлява смес от различни газове, сред които преобладават количествено четири съставки: азот (75,51 % масово участие), кислород (23,01 % масово участие), аргон (1,29 % масово участие) и въглероден диоксид (0,04 % масово участие). Останалите съставки като водород, неон, хелий и др. са в незначителни количества. Освен тези постоянни газове в атмосферния въздух се появяват различни частици и газове, в по-малки или в по-големи количества, в зависимост от климата, сезона, мястото и др. фактори, които са вследствие замърсяване от човешката дейност в сферите на промишлеността, бита, транспорта и др. Тези вещества се наричат “замърсители” или “вредни вещества”. Това са всички тези вещества, които предизвикват промени в качеството на атмосферния въздух и могат да доведат до неблагоприятни последици върху живота и здравето на хората, до увреждане на живите ресурси, почвата и екосистемите.

Качеството на атмосферния въздух в приземния слой се определя от следните по-често срещани въздушни замърсители: частици (прах, сажди, аерозоли и др.), озон, въглероден оксид, серен диоксид, азотен диоксид, олово, арсен, тежки метали, полициклични ароматни въглеводороди (ПАВ) и др.

През 2008 г. в региона на РИОСВ – Монтана са действали два стационарни пункта за мониторинг на качеството на атмосферния въздух: Пункт “РИОСВ – Монтана”, гр. Монтана – градски фонов и Училище “Любен Каравелов” в гр. Видин – градски фонов. Пунктовете се обслужват от Регионална лаборатория - Монтана и работят ръчно всеки работен ден. Контролираните замърсители са: „прах”, “серен диоксид”, “азотен диоксид”, “оловни аерозоли”, “фини прахови частици10”, “полициклични ароматни въглеводороди” и “тежки метали”. Монтана и Видин са най – големите градове на територията, контролирана от РИОСВ – Монтана, с най – добре развити инфраструктура, промишленост, численост на населението и съответно най – много действащи и потенциални източници на замърсяване на атмосферния въздух.

2.1.2. Качество на атмосферния въздух – състояние и тенденции

Във връзка с ограничаване на антропогенното въздействие върху качеството на атмосферния въздух са издадени нормативни актове, имащи за цел защита на човека и околна среда от отрицателни последици. С тези закони се определят и норми:



  • за имисии – пределно допустими концентрации на вредните вещества, чието наличие във въздуха не застрашава здравето на населението, флората и фауната;

  • за емисии – норми за допустимо количество вредни вещества, които могат да бъдат отделяни в атмосферния въздух от съответните източници и зависят от вида, спецификата и мощността на отделните производства и инсталации.

Пределно допустимата концентрация на даден замърсител се определя като маса, съдържаща се в един кубически метър въздух при нормални условия и може да бъде:

  • максимално еднократна концентрация – определя въздействието на замърсителя за кратък период от време (30 или 60 минути);

  • средноденонощна концентрация – показва допустимата степен на замърсяване за продължителен период, обхващащ пиковите часове и часовете, в които очакваното замърсяване е най-малко (през нощта);

  • средногодишна концентрация е средно аритметично от средноденонощните концентрации, регистрирани в продължение на една година.
































































































  • Фини прахови частици 10 (ФПЧ10)

Фините прахови частици са основен замърсител на атмосферния въздух в населените места поради голямото разнообразие на източници, емитиращи ФПЧ – горивни инсталации, транспорт, битово отопление и др. През 2008 година са регистрирани превишения по този показател и в двата стационарни пункта. Средногодишната концентрация на ФПЧ10 в пункт “РИОСВ – Монтана” е 57.4 µg/m3 – 1.4 пъти над нормата за ПДК ср.год. Превишенията имат подчертано сезонен характер – почти всички регистрирани превишения са през зимния период – от октомври до април. Броят на дните с превишения е 112, което е 38 % от общия брой анализирани проби. Анализът на резултатите показва, че източникът с най-съществен принос за формирането на високите имисионни стойности на ФПЧ10 е битовото отопление, което в преобладаващата си част се осъществява на твърдо гориво. В резултат на газификацията на промишления и обществения сектор след 2001 г. се отчита рязко понижаване на средногодишните нива на ФПЧ10 – с над 50%, но въпреки това същите остават твърдо над нормите и сравнително постоянни през последните години. Очаква се с продължаващото газифициране на частните жилищни сгради да се постигне допълнително постепенно намаляване на нивата на ФПЧ10 през следващите няколко години.

В пункт “Училище “Любен Каравелов” в гр. Видин е отчетена средногодишна концентрация на ФПЧ10 от 55.3 µg/m3. Броят на дните с регистрирани превишения е 114. Превишенията също са с подчертано сезонен характер – от октомври до април, което води до извода, че основният източник на замърсяване на въздуха с ФПЧ10 е отоплението в битовия и обществения сектор. В град Видин не е започнала и не се очаква в обозримо бъдеще газификация, поради което тенденцията е към запазване на сравнително високите нива на ФПЧ10 и за напред.



  • Общ прах

През 2008 год. прахът е един от основните замърсители на атмосферния въздух на територията на РИОСВ – Монтана, най-вече в двата областни центъра – Монтана и Видин. В Пункт “РИОСВ – Монтана” са анализирани 246 бр. проби, от които 9 бр. (3.6 % от дните) са с регистрирани превишения на ПДКср.ден.. Средната годишна концентрация на общ прах е 0.146 mg/m3, при норма 0.150 mg/m3. Средномесечните стойности на концентрацията на общ прах превишават ПДКср.год. в пет от месеците през разглеждания период.
След 2000 год. в резултат на газификацията в гр. Монтана се отчита значително намаление на средномесечните и средногодишни концентрации на общ прах и запазване на относително постоянно ниво под ПДКср.год., но все пак са сравнително високи. Тенденцията за последните години е към задържане на относително постоянни нива на средногодишните концентрации на общ прах, макар и близки до ПДКср.год. за гр. Монтана. Съществен принос за задържане на относително постоянни нива на средногодишните концентрации на общ прах има прилагането на мерките, заложени в плана за действие към Общинската програма за подобряване качеството на атмосферния въздух на Община Монтана.

В пункт “Училище “Любен Каравелов” в гр. Видин е отчетена средногодишна концентрация на общ прах от 0.140 µg/m3. Не са регистрирани превишения на среднодневните норми през цялата година. Тенденцията за последните години е към задържане на относително постоянни нива на средногодишните концентрации на общ прах, макар и близки до ПДКср.год.



Средни годишни концентрации по показател “общ Прах” в пункт “риосв-монтана” ГР. монтана и пункт “училище “Л. Каравелов” – Видин за периода 2000 г. – 2008 г.

ПДК ср.год.конц. – 0.150 mg/m3


Средна годишна концентрация, mg/m3




2000г.

2001г.

2002г.

2003г.

2004г.

2005г.

2006г.

2007г.

2008г.

ПУНКТ

РИОСВ –



Монтана”

0.257

0.142

0.117

0.128

0.116

0.111

0.097

0.092

0.146

пункт

училище “Л. Каравелов” – Видин



0.127

0.117

0.121

0.106

0.116

0.089

0.103

0.093

0.140




  • Азотен диоксид

През 2008 год. не са регистрирани превишения на максимално еднократните, средноденонощните и средногодишните пределно допустими концентрации на азотен диоксид в стационарните пунктове на територията на РИОСВ – Монтана. Констатира се добре изразена сезонна зависимост на стойностите, като по-високите концентрации са през зимния отоплителен сезон. Средногодишната концентрация за пункт “РИОСВ – Монтана” е 18.78 µg/m3 при ПДКср.г. – 44 µg/m3. В Пункт “Училище “Любен Каравелов” в гр. Видин е регистрирана средногодишна концентрация на азотен диоксид – 14.33 µg/m3. Тенденцията е към запазване на относително постоянни стойности на средногодишните концентрации за последните години в пунктовете в гр. Видин и гр. Монтана”. От месец октомври 2008 г. ръчното пробонабиране на газове в гр. Видин е преустановено и е подготвена за въвеждане в експлоатация автоматична станция за контрол качеството на атмосферния въздух, разположена в района на болница МБАЛ „Света Петка”, гр. Видин. Станцията е в редовна експлоатация от 01.01.2009 г.


  • Серен диоксид

В Пункт “РИОСВ – Монтана” не са регистрирани превишения на ПДКм.е., ПДКср.ден и ПДКср.г. за серен диоксид през 2008 год. Отчетена е средногодишна концентрация от 0.4 µg/m3 при норма 20 µg/m3. В резултат на газификацията на основните промишлени източници се констатира значително намаление на емисиите на серен диоксид и концентрациите му в атмосферата. С продължаването на газификацията в битовия сектор на гр. Монтана се очаква запазване на ниските нива на серен диоксид и дори допълнително намаление на средните стойности на концентрациите.

В пункт “Училище “Любен Каравелов”, гр. Видин не са регистрирани превишения на ПДКм.е. през 2008 год. Средногодишната концентрация е 5.7 µg/m3 при норма 20 µg/m3. Отчетени са по-високи стойности на концентрациите на серен диоксид през месеците януари и февруари, като само през януари средномесечната стойности превишава ПДКср.год.. Основната причина за повишената концентрация е масовото използване на твърди горива за битово отопление и неблагоприятни атмосферни условия – ниски температури и атмосферно налягане, тихо време и температурни инверсии, както и наличието на един голям източник на замърсяване на атмосферния въздух – ТЕЦ “Видахим”. След 2000 год. Средногодишната концентрация на серен диоксид отбелязва значителен спад и стабилно задържане под ПДКср.г.


Средна годишна концентрация по показател

серен диоксид” в пункт “риосв-монтана” ГР. монтана, пункт “училище “Л. Каравелов” гр. Видин



за периода 2000 г. – 2008 г.

пдкСР. ГОД – 20 µg/m3


Средна годишна концентрация

2000г.

2001г.

2002г.

2003г.

2004г.

2005г.

2006г.

2007г.

2008г.

ПУНКТ РИОСВ –Монтана

29.3315

61.9859

23.9527

4.5496

2.2647

3.2079

2.9

0.4

0.4187

пункт “училище “Л. Каравелов” – Видин

32.0449

18.0225

15.9269

4.4348

7.9468

15.8582

4.34

3.4

5.672

Всички останали контролирани атмосферни замърсители – олово, тежки метали, арсен, полициклични ароматни въглеводороди са значително под съответните пределно допустими концентрации и не се наблюдават трайни тенденции към повишаване на съдържанието им в атмосферния въздух.


2.1.3. Райони за оценка и управление (РОУ) на качеството на атмосферния въздух (КАВ)

Районите за оценка и управление на качеството на атмосферния въздух са определени в съответствие с изискванията на Наредба № 7 към Закона за чистотата на атмосферния въздух (ЗЧАВ), ДВ, бр. 45/1999 г., изм. и доп.....ДВ, бр. 112/2003 г.

Изпълнителната агенция по околна среда, съгласувано с РИОСВ – Монтана, изготви списък на районите за оценка и управление на КАВ на територията й. Те са както следва:


  • По чл. 30, ал. 1, т.1 – райони, в които нивата на един или няколко замърсители превишават установените норми и/или нормите плюс определени допустими отклонения от тях (включително и райони, в които е налице превишаване на установените норми за съответните замърсители, в случаите когато за последните не са определени допустими отклонения). Тук попадат:

І район – Монтана, обхващащ община Монтана;

ІІ район – Видин, обхващащ община Видин;



  • По чл. 30, ал. 1, т. 3 – райони, в които нивата на един или няколко замърсители са между съответните горни и долни оценъчни прагове. Тук попадат:

ІІІ район – Лом, обхващащ община Лом

ІV район – Берковица, обхващащ общините Берковица, Вършец, Чипровци, Георги Дамяново и Чупрене;

V район – Брегово, обхващащ общините Брегово и Ново село;


  • По чл. 30, ал. 1, т. 4 – райони, в които нивата на един или няколко замърсители не превишават долните оценъчни прагове. Тук попадат:

VІ район – Бойчиновци, обхващащ общините Бойчиновци, Брусарци, Медковец, Вълчедръм и Якимово;

VІІ район – Кула, обхващащ общините Кула, Грамада, Макреш и Бойница;

VІІІ район – Белоградчик, обхващащ общините Белоградчик, Димово и Ружинци.

Общините, класифицирани по чл. 30, ал. 1, т. 3 и т. 4 не разполагат със стационарни пунктове за контрол качеството на атмосферния въздух.

Във връзка с изпълнение на чл. 27 от ЗЧАВ и чл. Чл. 30 и 31 от Наредба № 7 (ДВ, бр. 45/1999г.) на общините Монтана и Видин е възложено да изготвят Програми за намаляване на емисиите и достигане на установените норми на вредни вещества в атмосферния въздух със срок регламентиран в чл.31, ал. 3 на по-горе цитираната наредба.

От страна на РИОСВ – Монтана е предоставена наличната информация, съгласно чл. 19, ал. 1 от Инструкцията за разработване на програми за намаляване на емисиите и достигане на установените норми за вредни вещества в РОУ на КАВ, както и Наръчника по оценка и управление качеството на атмосферния въздух на местно ниво за серен диоксид, фини прахови частици10, олово и азотен диоксид. Програмните съвети към община Монтана и община Видин са проучили, анализирали и дали заключение по пълнотата на наличната информация, изготвени са комплексни оценки на КАВ в съответните райони, изработили са задания и са разработили Програми за оценка и управление качеството на атмосферния въздух.

“Комплексната програма за намаляване нивата на замърсителите и достигане на установените норми в РОУКАВ – Видин” е окончателно завършена и приета с Решение № 24, съгласно Протокол № 1/29.01.2004 г. на Общински съвет – Видин. Предвидените в плана за действие мерки – ремонт и рехабилитация на пътищата в общината и уличната настилка в града, реорганизация на уличното движение, контрол на съхранението на строителни отпадъци, подобряване на сметоизвозването и др., се изпълняват и за тях се докладва в отчетите до РИОСВ – Монтана.

Програмата за подобряване качеството на атмосферния въздух на Община Монтана е разработена и приета от Общински съвет – Монтана с Решение № 360, взето на заседание на Общински съвет с Протокол № 40/08.12.2005г. Отпочнато е изпълнението на мерките, заложени в плана за действие към Програмата. За изпълнението им за 2008 г. ще се представи годишен отчет в РИОСВ – Монтана.


2.1.4. Източници на емисии на територията на РИОСВ – Монтана

През 2008 г. на територията на РИОСВ – Монтана се контролират 266 бр. промишлени обекти, замърсяващи или потенциални замърсители на атмосферния въздух, както и 108 бр. бензиностанции и петролни бази.

В големите общини – Монтана, Видин, Лом, Берковица, Кула замърсяването на въздуха се влияе от дейността на по-големите промишлени обекти: в Монтана – “Монбат” АД; “Берг Монтана Фитинги” АД; “КТ Керамика” ООД, “Де Кер” ООД; в Лом – “Пристанищен комплекс Лом” ЕАД; “Ломско пиво” АД; във Видин – ТЕЦ “Видахим”, “Кнауф” ЕООД, “Гипс” АД, с. Кошава; в гр. Кула – “Кула ринг” АД, “Шу Продактс Интернешънъл” ЕООД. В 2 бр. маслодобивни фабрики в общини Монтана и Бойчиновци са констатирани превишения на нормите за допустими емисии (НДЕ) на вредни вещества, изпускани в атмосферата, за което на дружествата са наложени санкции. Причината за превишенията на нормите е използването на неконвенционално гориво – слънчогледови люспи и технологичната невъзможност за поддържане на оптимален горивен процес.

Асфалтовите бази, емитиращи прах и сажди, работят периодично, при подаване на заявки за асфалтови смеси. Технологичното оборудване, включително и прахоулавящите системи в повечето от тях е морално и физически остаряло и не може да осигури спазването на емисионните норми. Проблемът би се разрешил след модернизация на съоръженията. През 2008 г. се експлоатира нов асфалтосмесител в Асфалтова база, с. Владимирово към “Пътинженеринг – М” ЕАД, гр. Монтана, което ще доведе до намаление на запрашаването на въздуха в района на с. Владимирово, общ. Бойчиновци.

През 2008 год. в “Монбат” АД, гр. Монтана – предприятие за производство на акумулаторни батерии, се изпълнява програма за привеждане в съответствие на пречиствателните съоръжения – пеновихрови прахоуловители с по-ефективните ръкавни филтри или скрубери, съгласно условията в издаденото комплексно разрешително.

През 2008 год. се въведе в експлоатация система за собствени непрекъснати измервания (СНИ) на концентрациите на замърсители в отпадъчните газове на ТЕЦ “Видахим”, гр. Видин. Множество други фирми използват външни акредитирани изпитвателни лаборатории за осъществяване на периодичен собствен мониторинг на източниците си на емисии.

През територията на РИОСВ – Монтана преминава трансевропейският транспортен коридор Е79. Почти цялата пътна инфраструктура на двете области се нуждае от реконструкции или ремонти. Това допринася за допълнително увеличаване на емисиите на прах и вредни газове от автомобилния транспорт.

2.1.5. Кратка обобщена оценка за качеството на атмосферния въздух на територията на РИОСВ – Монтана

От изложеното до тук могат да се направят следните заключения за състоянието на атмосферния въздух:

- в малките общини замърсяването на въздуха се дължи основно на бита при ползването на твърди горива през отоплителния сезон, а така също и на автотранспорта, особено в тези, през които преминават републикански пътища. Промишлената дейност в тези общини е силно ограничена и не води до сериозно замърсяване на въздуха.

- в община Монтана продължава вътрешната газификация на котелни инсталации в не промишлени обществени обекти (преустройство на съществуващи котелни от течно гориво на природен газ и резервен вариант – нафта) и на частни жилищни сгради, в резултат на което се наблюдава известно облекчаване на замърсяването от горивни процеси. Въпреки това не се отчита значително намаляване на съдържанието на прах и фини прахови частици във въздушния басейн над града, главно поради повишената през годините консумация на твърдо гориво в бита през отоплителния сезон, недоброто състояние на уличната мрежа и засиления автомобилен трафик. Положителна тенденция е стабилното намаляване на концентрациите на серен диоксид и запазването на сравнително ниски стойности на азотен диоксид.

- в община Видин също се наблюдава продължителна тенденция на запазване на сравнително високи концентрации на общ прах, ФПЧ10 и серен диоксид. Общинската администрация и другите заинтересовани ведомства полагат усилия за подобряване качеството на атмосферния въздух чрез реализиране на пакет от мерки, включени в Комплексната програма за намаляване нивата на замърсителите и достигане на установените норми в РОУ на КАВ – Видин, част от Общинската програма за околната среда.


  1   2   3   4   5   6   7   8


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница