Състояние на прилежащите обекти към „Чипровец” ЕАД /Л/

1. Отвалите на съответните експлоатационни и проучвателни хоризонти на р-к „Чипровци” и р-к „Мартиново” са в добро състояние. Същите са рекултивирани технологично и биологично чрез затревяване в хоризонталните части (площадките). Изградените канави за улавяне и управление на повърхностните и скатни води са почистени. Не се наблюдава заблатяване и наводнени участъци в района на табаните и отвалите. Откосите на същите са стабилни, свлечени скални маси няма.

2. Хвостохранилище „Голям Буковец” е в много добро състояние. Същото е рекултивирано технологични и биологично. Съществува водно огледало с размери около 1 дка, останалата част около 112 дка представлява затревена площ. Не се наблюдава заблатяване и наводняване на рекултивираната площ. Изградените канави за улавяне и управление на повърхностните и скатни води са почистени.

3. Хвостохранилища „Мечи дол” и „Чипровци” са също в много добро състояниее. Същите са рекултивирани технологични и биологично. При тях водно огледало няма и представляват затревени площи. Не се наблюдава заблатени и наводнени участъци в рекултивираните площи. Хидро канала на хвостохранилище „Мечи дол” за улавяне и управление на повърхностните и скатни води от водосбора в района е почистен и работи функционално с 50% зает обем. Няма опасност от преливане на същия и предизвикване на наводнения.

През месец януари 2007 г. РИОСВ, гр. Монтана е издала положителни становища по технико икономически задания за изготвяне на документация за собствен мониторинг на хвостохранилищата „Голям Буковец”, „Мечи дол” и „Чипровци”. Предстои разглеждане и утвърждаване на преписките от МЕС – междуведомствен експертен съвет, при министерството на икономиката и енергетиката.

През 2008 г. започна и осъществяване на проект за ликвидация и рекултивация на терени и работна площадка на претоварна станция с. Боровци.

С ПМС № 56 от 29.03.94 г за поетапно прекратяване на дейността и ликвидиране на последствията от добива и преработка на уранова суровина в Р България се прекратява и дейността на МДП „Септемврийци с. Смоляновци, общ. Монтана, като за същото е посочен график за техническата ликвидация на подобектите – рудник „Смоляновци” и шахта „Винище” през 2004 г.

В периода 1994 г. – 1998 г. започват и се осъществяват отделни етапи по изпълнение на ликвидационните мероприятия по:

- техническа ликвидация на шахта „Винище” и други под обекти;

- техническа и биологична рекултивация на геотехнологичния комплекс (ГТК) и прилежащия му куп;

- изграждане на хидротехническо съоръжение за отвеждане на повърхностни води, под табана на наклонена шахта № 1;

До 1998 г. дейностите и изпълнението на посочените мероприятия се изпълняват от МДП „Септемврийци”, към „Редки метали” ЕООД, гр. Бухово, като резултатът в последствие се оказва незадоволителен.

През 1998 г., по силата на ПМС 74/27.03.1998 г МДП „Септемврийци”, с прилежащите му подобекти е включено в приложение №№ 5 и 6 от програмата за ликвидиране последствията от добива и преработка на уранова суровина, като изпълнението, отговорността и контрола се възлага на новосформираното дружество „Екоинженеринг РМ” ЕООД, гр. София.

Съществуващ и задълбочаващия се и през периода 1998 г. - 2004 г. проблем бе от свличане на част от табана, пред наклонена шахта № 1 на МДП “Септемврийци” с. Смоляновци, общ. Монтана, като по този начин се компрометира и запълни голяма част от изграденото хидросъоръжение – канал за улавяне и отвеждане на повърхностните води. Създадена бе реална опасност за откриване на “остатък” от геотехнологичен куп при извършвания уранодобив в близкото минало загробен на табана, и замърсяване на района и водите на р. Коритарска бара.

През 2003 г. представител на РИОСВ, гр. Монтана взе участие при провеждането на комисия, за определяне границите и размерите на терени, подлежащи на рекултивация, след приключването на уранодобивната дейност на рудник “Септемврийци”. Комисията бе назначена от кмета на община Монтана, съгласно представена и утвърдена програма на “Екоинженеринг РМ” ЕООД, гр. София. Същата извърши оглед на място, прегледа и анализира наличната и необходима документация и излезе с решение за размера на площите подлежащи на рекултивация.

Общата площ за извършване на рекултивация на рудник “Септемврийци” с. Смоляновци възлизаше общо на около 25,00 дка като:

• 
  на площ около 5 дка на работна площадка “Дългата поляна” да се почистят строителните отпадъци от руините на разбитите и полуразрушени сгради, като терена се заравни, запръсти и рекултивира биологично чрез залесяване;
  
• 
  да се обезопасят устията на наклонена шахта № 1 и щолна № 1;
  
• 
  да се почисти дерето и компрометираното хидросъоръжение – кавнал, под табана на накл. Шахта №1 и се довърши рекултивацията на табана;
  
• 
  да се довърши изграждането на прилежащите хидро технически съоръжения за управление на водите;
  

През 2005 г. се изпълниха дейности по техническата рекултивация на нарушените терени, като следва.

• 
  обезопасени са устията на наклонена шахта № 1 и щолна № 1;
  
• 
  почистено е дерето и компрометираното хидросъоръжение – кавнал, под табана на накл. Шахта №1;
  
• 
  довършва се техническата рекултивацията на табана на накл. Шахта №1;
  
• 
  изградени са прилежащи хидро технически съоръжения за управление на водите;
  
• 
  работната площадка “Дългата поляна” е технически рекултивирана и запръстена;
  

1. Състоянието на участък „Винище” е много добро. Устието на изработката е трайно обезопасено и запръстено. Площадката е подравнена и също запръстена. Няма наводнени и/или заблатени участъци. Не са констатирани нарушения и замърсяван на рекултивираните площи;

2. Състоянието на подобектите на р-к „Смоляновци” е също много добро. Устията на наклонена шахта № 1 и щолна № 1 са затворени и трайно обезопасени. Хидросъоръжението за управление на повършностните води е почистено и в момента е запълнено от около 10 % от капацитета си. Състоянието на табана пред наклонена шахта № 1 е стабилно. Откосът е здрав и не се руши. Няма наводнени и заблатени участъци както и опасност от възникване на наводнения, ерозионни и свлачищни процеси на този етап.

Шламохранилищата на територията на РИОСВ, гр. Монтана са два броя разположени на работни площадки на дружествата „Монолит” АД, гр. Монтана и „Мрамор – Беркстон” АД гр. Берковица.

Същото се състой от два басейна като водата се използва оборотно, като в првия се отаява разтвора (хвост) при рязането на блоковете. Отаеният хвост се изгребва периодично (на 3-4 години) и се използва за рекултивиране на нарушени терени по утвърден от МОСВ проект. Моментното състояние е добро. Количеството на оборотната вода не се променя. „Монолит” АД има разработен проект за работата на цех „Пъстрина” за 2008 г, по който РИОСВ, гр. Монтана е издала положително становище. Същият е внесен и съгласуван с МОСВ. В него е разработен и план за действия при евентуални аварии. Към настоящият момент риск от възникване на подобна опасност няма.

Технологията е същата, състой се от два басейна, като се използва оборотна вода. Към настоящият момент на същото е извършена реконструкция и модернизация с подмяна на цялостната инсталация, по разработен, утвърден и финансиран от ПУДООС при МОСВ проект. Не съществува никаква опасност към момента за възникване на рискова авариина ситуация.

В контролираната територия от РИОСВ гр. Монтана в участък Западен Балкан - обект „Говежда” в миналото е извършен голям обем от геологопроучвателни дейности в района на с. Копиловци, с. Говежда, с. Дълги дел, с. Дива Слатина. В резултат от прокарване на хоризонтални и вертикални геологопроучвателни изработки са се формирали отвали – табани от скална маса.

За периода 1998 г – 2006 г. по изпълнение на държавна задача е изваршена ликвидация и рекултивация устията на повече от 180 броя изработки с излаз на повърхността, чрез трайно обезопасяване – затваряне, запръстяване и заравняване на хоризонталните изработки и чрез бетониране и запръстяване на вертикалните –„комини”.

Наличните отвали – табани не се намират в опасна близост до населени места, а високо в пресечена планинска местност. Същите са с малка площ, площадките на повечето са се саморекултивирали с тревна и дребна храстова растителност. Откосите са стабилни и не се наблюдава свличане на скална и земна маса, както и опасност от развитие на процеси застрашаващи живота и здравето на хората и/или нарушаване и замърсяване компонентите на околната среда.

През 2008 г. ликвидация и рекултивация на останалите отвори на около 15 изработки не е извършено. Същите са заложени като държавна задача за изпълнение след провеждане на търг за определяне на изпълнителя през 2009 г.

По протокол № 10 от 14.12.1998 г на заседание на ТИС при “Гипс” АД с. Кошава е утвърден работен проект относно “Рекултивация и изземване на отпадък – кек от насипища на “Гипс” АД изготвен от “Мединвест” ЕООД, гр. София, като копие от проекта е изпратен в РИОСВ, гр. Монтана, за осъществяване контрол по неговото изпълнение. Рекултивационните дейности се извършват на площ от 22 дка. Работите по иззмването на “кек”-а продължиха и през 2008 г., като са рекултивирани около 15 дка технологично, и около 10 дка биологично. Предстой извършване на биологична рекултивация чрез затревяване на останалата част от площта. При извършване на контролни проверки нарушени и замърсени прилежащи терени не са констатирани.

2.3. ЗЕМИ И почви

2.3.1. Състояние на земните недра и подземните природни богатства, при геологопроучвателни, минно добивни, кариерни и други видове дейности

2.3.3.1. Опазване на хумусния пласт.

Извършените проверки от експерт на направление „Опазване на почвата и земните недра” бяха насочени към опазване на почвата от замърсяване, вкисляване, засоляване, подобряване структурата и почвеното плодородие. Превантивен и текущ контрол беше извършен на действащи животновъдни ферми, собственици и ползватели на земеделски земи, представляващи потенциални замърсители на почвите.

На територията на инспекцията бяха представени проекти за закриване на депо за битови отпадъци град Бойчиновци и за рекултивация на депо за неопасни отпадъци на “Видахим” ЕАД, град Видин. Беше съгласуван работния проект за рекултивация на депо за неопасни производствени отпадъци – “Депо за каучукови отпадъци на “Кула Ринг”АД.

Последващ контрол се осъществи на обектите с локални пунктове за почвен мониторинг, заложени в комплексните разрешителни на „Берг Монтана Фитинги”АД, “Монбат” АД и „ТЕЦ - Видахим” АД.

Целта на новата мониторингова система е да се обхванат по - големи територии от почвените различия, намиращи се на територията на страната.

В района на РИОСВ – Монтана е създадена организация на контролната дейност в пунктовете за наблюдение и контрол на НАСЕМ, с цел провеждането на мониторингова дейност в подсистема „Земи и почви”.

Пунктовете, от които се извършва пробонабирането на почвените проби са определени от ИАОС към МОСВ, гр. София. Те са разположени на цялата територия на РИОСВ и са в зависимост от източниците на замърсяване на почвата.

Съгласно утвърдената програма за почвен мониторинг – 2008 г. е извършено пробонабиране от 8 пункта на територията на РИОСВ - Монтана за контрол замърсяването на почвите с тежки метали, PAH, PCB и общ азот. Взети са 48 бр. почвени проби в три повторения от две дълбочини в периода от 18.09.2008 г. до 24.10.2008 г.

Набрани са и проби от първата дълбочина във всичките 8 пункта за органичен анализ, който се извършва в ИАОС - София.

Почвени проби за съдържание на живак са взети от 8-те пункта на територията на РИОСВ – Монтана. Съгласно утвърдената програма, пробите са анализирани за живак в РЛ - Монтана, а за определяне на РАН и РСВ са изпратени в ИАОС - София.

През 2008 г. е извършено вземане на проби в близост до 4 бр. складове за залежали и негодни за употреба препарати за растителна защита: с. Карбинци, с. Ярловица, с. Извор и с. Черно поле. Данните са представени в ИАОС за обработка.

През отчетния период експертите от направлението участваха в 3 бр. семинари във връзка с опазване на почвите и земните недра.
2.3.3.3. Контрол и опазване на почвите от вкисляване.

Съгласно утвърден график за 2008 г. през м. септември - октомври са пробонабрани общо 24 бр. почвени проби от 3 пункта за определяне на вредна киселинност в с. Д-р Йосифово, с. Бойница и с. Дъбравка.

Пробите са взети от две дълбочини 0-20 см и 20-40 см. Всички проби са анализирани за рН, H⁺, Al³⁺ , Mn²⁺, Ca² , Mg²⁺ и степен на наситеност с бази.

Резултатите от изпитването са съпоставими с тези от предходните години, като се наблюдава известно понижаване на степента на наситеност с бази (V₃) за пробите от всички пунктове. Най-голямо понижаване на степента на наситеност с бази се наблюдава при 50% от пробите на пункт в с. Дъбравка. До момента земите са изоставени и не се обработват.

През последните години все повече се налага тенденцията за намаляване замърсяването на земите и почвите. Ограниченото ползване на пестициди и торове в земеделието, програмите за екологично земеделие и животновъдство, въведения контрол за ограничаване на емисионното замърсяване по отношение на въздуха, водите и управлението на отпадъците, технологичното обновление в производствените процеси и дейности, водят до намаляване деградацията на земите и почвите.

На територията на област Монтана залежалите растително защитни препарати са събрани в 9 бр. складове и 11 бр. депа с контейнери тип “Б-Б куб”.

На територията на област Видин залежалите растително защитни препарати са събрани в 8 бр. складове и 7 бр. депа с контейнери тип “Б-Б куб”.

През отчетния период 4 бр. общини от област Монтана кандидатстваха с проекти за събиране и постоянно съхранение на негодните за употреба пестициди в “Б-Б кубове”от територии на съществуващи складове. Санирани са и 5 бр.склада в “Б-Б кубове”.
2.3.3.5. Запечатване на почвите.

През отчетния период на 2008 год. експерт от направление „Опазване на почвата и земните недра” взе участие в 8 бр. комисии по промяна предназначението на земята, на основание чл. 17, ал. 1 от ЗОЗЗ към ОД “Земеделие”- Монтана. Бяха разгледани 92 бр.преписки, с което е променено предназначението на земята за неземеделски нужди. За периода има и участие в 6 бр. РЕЕС за осъществяване на инвестиционни предложения.

За 2008 г. все още не е сключен договор с НИХМ за данни за интензивност на валежите, без които е невъзможно да бъде оценена водоплощната ерозия. Мониторинга на водната и ветрова ерозия се извършва чрез математически модели за оценка и прогноза на процесите.

През отчетния период не са констатирани разливи и замърсяване на площи с нефтопрoдукти.

2.4. ЗАЩИТЕНИ ТЕРИТОРИИ И БИОРАЗНООБРАЗИЕ
2.4.1. ЗАЩИТЕНИ ТЕРИТОРИИ и горски екосистеми

2.4.1.1. ЗАЩИТЕНИ ТЕРИТОРИИ

Защитените територии (ЗТ) са територии, определени за опазване и съхраняване на природата като национално и общочовешко богатство. Закона за защитените територии (ЗЗТ, обн. ДВ бр.133/1998 г.) урежда категориите на ЗТ, тяхното предназначение, режима на опазване и ползване, начина на обявяване и управление. Според тази категоризация, съгл. чл. 5 от ЗЗТ съществуват шест категории: резервати, национални паркове, природни забележителности, поддържани резервати, природни паркове и защитени местности.

На територията на РИОСВ – Монтана са обявени следните защитени територии:

- 2 броя резервати(Р) – Р “Чупрене”(който е и биосферен) и резерват “Горната кория”;

- 1 брой поддържан резерват(ПР) – ПР„Ибиша”

- 17 бр. защитени местности (ЗМ) – „Копрен, Равно буче, Деяница, Калиманица”; „Рибарници Орсоя”; „Ускето”; „Уручник”; „Китката”; „Калето”; „Шумака”; „Сто овци”; „Равненско градище”; „Връшка чука”; „Раковишки манастир”; „Липака”; „Остров Цибър”; „Остров Кутово”; „Острови Близнаците”; „Чупренски буки” и „Самарите”;

- 12 броя природни забележителности (пз) – пещери: „Мраморна пещера”; „ Пещера Мишин камък”; „Леви и десни сухи печ”; „Пещера Венец”, „Пещера „Магурата”; водопади: „Дуршин водопад”; „Водния скок”; „Хайдушки водопади”; „Водопад на р. Стакевска”; „Водопад Петров церак”; скални образувания: „Белоградчишки скали” и „Боров камък”;

- един природен парк(ПП) – част от ПП „Врачански Балкан”;

Общата площ на защитените територии е 40 878,37 ха, което отнесено в % към общата площ на контролираната от РИОСВ – Монтана територия (658 985,7 ха) е приблизително 0,62%. В тази площ не са включени потенциалните защитени територии, за които тече процедура за обявяването им, като например бъдещият природен парк “Западен Балкан” с планирана площ над 120 000 ха.

През 1977 г. организацията “За възпитание, наука и култура” – ЮНЕСКО към ООН го включва в своите списъци на защитените природни територии като “неделима част от международната мрежа на биосферни резервати, съставена от територии за оценка на човешкото въздействие върху околната среда”.

Твърде разнообразен е и животинския свят– гръцка дългокрака жаба, голяма крастава жаба, дъждовник, тритон, усойница, медянка, водна змия, златка, белка, катерица, благороден елен, дива свиня, елен – лопатар, а от представителите на орнитофауната – черен лешояд, бухал, скален орел, няколко вида ястреби, горски бекас, кълвачи и пр. – общо над 68 вида птици, повечето от които са защитени.

Флората на биосферния резерват не е достатъчно добре проучена, но се срещат редица редки и защитени от българското законодателство видове – нарцисовидна съсънка, безстъблена тинтява, петров кръст, витошко лале, пухест лопен, висока бисерка, стефчова тлъстига и др.

Резерват “Горната кория” е също горски резерват, с обща площ 161,0 ха. Разположен е върху северните склонове на Западна Стара планина в подножието на вр. Ком на 1500 м средна н.в. обявен с цел запазване на редките за Стара планина естествени смърчови и смърчово-елово-букови дендроце-нози. През 80-те години са били установени единични токовища на глухар, местообитание е и на единични екземпляри от елени и сърни, както и на защитени видове от флората като безстъблената тинтява, томасиниев минзухар, пухест лопен, лъскав напръстник и др.

Поддържани резервати (ПР)

Поддържан Резерват “Ибиша” е разположен в източната част от дунавския остров Цибър с площ 34,3 ха. обявен е през 1984 г. за резерват с цел запазване на “характерни за дунавските острови съобщества – заливни гори и блата, както и убежища на редки и застрашени от изчезване растителни и животински видове”.

До обявяването му за резерват е обитаван от три вида чапли (бяла, гривеста и нощна), лопатарка, малък и голям корморан, голям воден бик и др., което определя и международния природозащитен статут на защитената територия като корине субсайт и в списъка на орнитологично важните места в България.

Целта за обявяването им е да бъдат опазвани природните ландшафти и местообитания на лаврово бясно дърво, снежно кокиче, петров кръст, шипоопашата костенурка и др защитени видове от флората и фауната.

През 2007 г. бяха обявени още три нови защитени те-ритории – острови по р. Ду-нав, които са едновременно и орнитологично важни места. Това са ЗМ „Острови Цибър”(землище на с. Долни и Горни Цибър, общ. Вълчедръм), ЗМ „Остров Кутово”(землище на с. Кутово, общ. Видин ) и ЗМ „Острови Близнаците” (землище на с. Цар Симео-ново, общ. видин). Главната цел за обявяване на тези защитени територии е опазване на местообитанията на застрашени, редки и уязвими видове птици, като няколко вида чапли (нощна, сива и малка бяла), малък и голям корморан, къдроглав пеликан, лопатарка и др., както и на растителни видове – блатно кокиче, лъскаволистна млечка и др.

прекатегоризирани в “защитена местност“ са още четири защитени територии (бивши исторически места) – ЗМ “Раковишки манастир”, община Макреш, област Видин, ЗМ “Липака”, община Грамада, област Видин; ЗМ “Калето”, община Берковица, област Монтана и ЗМ „Китката”, общ. Монтана, обл. Монтана.

През 2007 г. във връзка с промените в Закона за биологичното разнооб-разие (ДВ бр. 88/2006 г.) бяха прекатегоризирани в защитени местности буфер-ните зони (БЗ) към резерватите, както следва: ЗМ „Чупренски буки” (БЗ около Р „Чупрене”) и ЗМ „Самарите” (БЗ около Р „Горната кория”). Буферната зона около поддържания резерват „Ибиша” – ЗМ „Тополите” е заличена със Заповед № РД -107/07.07.2008 г. предвид факта, че влиза в границите на ново-обявената ЗМ „Острови Цибър”.

Най – значимите природни забележителности са:

ПЗ „Боров камък” – скално образувание от червен пясъчник, разположено на площ от 1,3 ха в едноименна местност, в землището на с. Боровица, граничещо с ПЗ „Белоградчишки скали”. Обявена е с цел запазване на забележителните геоложки и ботанически обекти, представляващи интерес за науката, културата и развитието на туризма и уникалното находище от черен бор, покриващ като шапка този природен феномен.

ПЗ „Пещера Магура” е пещера с интересни образувания и праисторически находки. Разположена е в землището на с. Рабиша, община Белоградчик, с подземна площ над 133 ха, а надземна площ е 83 ха. Природната забележителност съхранява една от най-големите (над 30 000 м²,) и най-красиви български пещери – естествено образувани “зали”, множество галерии, при-чуд-ливи форми от сталактити, сталагмити и сталактони, наподобяващи хора, водопади, животни и т.н. Известна е и с праисторическите си скални рисунки, датиращи от епипалеолита (10 000 г. пр. н.е.) до ранната бронзова епоха, с които пещерата е под специалната егида на ЮНЕСКО с международен статут като паметник на културата. изпълнена с тайствена красота, идваща от вековете, тя е и убежище на защитени фаунистични видове – над пет вида прилепи, пещерни безгръбначни, като по данни са намерени фосили, сви-детелстващи, че районът е обитаван от праисторически животни – пещерна мечка, хиена, див кон и др. Днес пещерата е електрифицирана и благоустроена по проект, финансиран от МОСВ. Площта на ПЗ е увеличена през 2007 г. със Заповед от Министъра на ОСВ, чрез включването към нея на съседната пещера „Рингова пещ”.

ПЗ „Леви и десни сухи печ” е в землището на с. Долни Лом, община Чупрене, област Видин с обща площ 0,2 ха. Характеризира се с множество образувания на мармити, синтрови езера, пещерни кари, прилепови колонии.

ПЗ „Пещера Венеца е пещера, намираща се до с. Гара Орешец, община Димово, област Видин, разкрита при взривни работи на закрита вече кариера. Пещерата е изключително красива със скалните си образувания. Поради злоумишлени нахлувания и опити да се рушат естествените образувания тя е консервирана и не се посещава от туристи.

ПЗ „Мраморна пещера” се намира в гр. Берковица, в местността ”Алчов баир”. Обявена е за природна забележителност с площ 16,3 ха. Пещерата е известна с мраморните си образувания, подземни галерии и пещерни фаунистични видове, но не е проучена. Консервирана е с цел предпазване от разрушения и разграбване.

ПЗ „Пещера Мишин камък” е разположена в землището на с. Превала, в Чипровския дял на западна Стара планина с площ от 0,5 ха. Пещерата е известна с множеството си бели кристални образувания и подземни езерца. Затворена е с цел предпазване от разрушения и разграбване.

ПЗ „Хайдушки водопади“ са с площ 1,0 ха и се намират в Берковския дял на Западна Стара планина, в землището на гр. Берковица. Водопадите с пад на водата над 5 – 6 м се образуват от сливане на реките Ценкова бара и Сливашка. Името си водопадите са получили от старо предание, че мястото около тях е било хайдушко сборище, а по-нагоре в дебрите на Балкана се е намирал бивакът на хайдутите. Обектът се посещава от туристи и е прекрасен кът за отдих сред живописната местност.

ПЗ „Водопад на р. Стакевска” е разположен сред борова гора в м. ”Бялата вода”, землище на с. Стакевци, община Белоградчик, с обща прилежаща площ от 1,0 ха. Скътан високо сред дебрите на Стара планина, красивият водопад допълва пейзажа на почти девствената природа в този район.

При упражнявания превантивен и текущ контрол по опазване на защитените територии, експертите от направление „Защита на природата” не са констатирали груби нарушения в режимите на стопанисване на тези територии. С цел по-ефективното им управление, с предписания и уведимителни писма отговорните институции са задължавани да предприемат съответните мерки за опазване и съхраняване на природата, в т. ч. недопускане на пожари и други злоумишлени дейности.

В справката по-долу е посочена кратка информация от регистъра на РИОСВ – Монтана за обявените защитени територии в области Видин и Монтана:

наименование	категория	площ/дка	местоположение
ЧУПРЕНЕ	резерват	14392	с.Стакевци,общ.Белоградчик;с.Чупрене, с.Репляна и с.Горни Лом, общ.Чупрене
ГОРНАТА КОРИЯ	резерват	1607,081	общ.Берковица, м."Горната кория"
ИБИША	поддържан резерват	343	с.Долни Цибър, общ.Вълчедръм
ВРАЧАНСКИ БАЛКАН	Природен парк	55 360	с.Горна и с.Долна Бяла речка, с.Горно и с.Долно Озирово, с.Стояново, общ. вършец
КОПРЕН-РАВНО БУЧЕ-ДЕЯНИЦА-КАЛИМАНИЦА	Защитена местност	5364	с. Копиловци, общ. Георги Дамяново; гр.Чипровци
РИБАРНИЦИ ОРСОЯ	Защитена местност	1503	гр. Лом, до с.Орсоя
ШУМАКА	Защитена местност	5,00	с.Сливовик, общ.Медковец
УСКЕТО	Защитена местност	19,054	с.Дълги дел, общ. Георги Дамяново
УРУЧНИК	Защитена местност	512,348	с.Бързия, общ.Берковица
КАЛЕТО	Защитена местност	236	гр.Берковица
РАКОВИШКИ МАНАСТИР	Защитена местност	280,707	с.Раковица, общ. Макреш
ВРЪШКА ЧУКА	Защитена местност	676	с.Извор махала, общ. Кула
ЛИПАКА	Защитена местност	176	с.Милчина лъка, общ. Грамада
КИТКАТА	Защитена местност	18	с.Вирове, общ. Монтана
РАВНЕНСКО ГРАДИЩЕ	Защитена местност	186,03	с.Равна, общ. Чипровци
СТО ОВЦИ	Защитена местност	2898,4	с.Смоляновци и Превала
ОСТРОВ КУТОВО	Защитена местност	1183,348	с. Кутово, общ. Видин
ОСТРОВ ЦИБЪР	Защитена местност	907,377	с.Долни и с.Горни Цибър, общ. Вълчедръм
ЧУПРЕНСКИ БУКИ	Защитена местност	5423	с.Стакевци,общ.Белоградчик;с.Чупрене, с.Репляна и с.Горни Лом, общ.Чупрене
САМАРИТЕ	Защитена местност	1080	гр.Берковица
ОСТРОВИ БЛИЗНАЦИТЕ	Защитена местност	112,37	с. Цар Симеоново, общ. Видин
БЕЛОГРАДЧИШКИ СКАЛИ	Природна за-бележителност	5987	Гр. Белоградчик и с. Чифлик, общ. Белоградчик
Пещера МАГУРАТА	Природна за-бележителност	843,768	с.Рабиша, общ.Белоградчик и с. Толовица, общ. Макреш
БОРОВ КАМЪК	Природна за-бележителност	13,0	с.Боровица, общ. Белоградчик
ПЕЩЕРА ВЕНЕЦ	Природна за-бележителност	10,004	Гара Oрешец, общ.Димово
Водопад на р. Стакевска	Природна за-бележителност	10,672	с.Стакевци, общ. Белоградчик;
ЛЕВИ И ДЕСНИ СУХИ ПЕЧ. - ПЕЩЕРИ	Природна за-бележителност	2,0	с. Долни Лом, общ. Чупрене
Водопад "Петров церак"	Природна за-бележителност	2,005	с.Тополовец, общ.Кула
„Пещера МИШИН КАМЪК”	Природна за-бележителност	5,001	с.Горна Лука, общ.Чипровци
ДУРШИН ВОДОПАД	Природна за-бележителност	1,0	с.Копиловци, общ. Г. дамяново
ВОДНИЯ СКОК	Природна за-бележителност	1,0	с.Копиловци, общ. Г.Дамяново
ХАЙДУШКИ ВОДОПАДИ	Природна за-бележителност	10,384	гр. Берковица
МРАМОРНАТА ПЕЩЕРА	Природна за-бележителност	136,022	гр.Берковица