Състояние на прилежащите обекти към „Чипровец” ЕАД /Л/ към края на 2008 г. е следното.
1. Отвалите на съответните експлоатационни и проучвателни хоризонти на р-к „Чипровци” и р-к „Мартиново” са в добро състояние. Същите са рекултивирани технологично и биологично чрез затревяване в хоризонталните части (площадките). Изградените канави за улавяне и управление на повърхностните и скатни води са почистени. Не се наблюдава заблатяване и наводнени участъци в района на табаните и отвалите. Откосите на същите са стабилни, свлечени скални маси няма.
2. Хвостохранилище „Голям Буковец” е в много добро състояние. Същото е рекултивирано технологични и биологично. Съществува водно огледало с размери около 1 дка, останалата част около 112 дка представлява затревена площ. Не се наблюдава заблатяване и наводняване на рекултивираната площ. Изградените канави за улавяне и управление на повърхностните и скатни води са почистени.
3. Хвостохранилища „Мечи дол” и „Чипровци” са също в много добро състояниее. Същите са рекултивирани технологични и биологично. При тях водно огледало няма и представляват затревени площи. Не се наблюдава заблатени и наводнени участъци в рекултивираните площи. Хидро канала на хвостохранилище „Мечи дол” за улавяне и управление на повърхностните и скатни води от водосбора в района е почистен и работи функционално с 50% зает обем. Няма опасност от преливане на същия и предизвикване на наводнения.
През месец януари 2007 г. РИОСВ, гр. Монтана е издала положителни становища по технико икономически задания за изготвяне на документация за собствен мониторинг на хвостохранилищата „Голям Буковец”, „Мечи дол” и „Чипровци”. Предстои разглеждане и утвърждаване на преписките от МЕС – междуведомствен експертен съвет, при министерството на икономиката и енергетиката.
През 2008 г. започна и осъществяване на проект за ликвидация и рекултивация на терени и работна площадка на претоварна станция с. Боровци.
С ПМС № 56 от 29.03.94 г за поетапно прекратяване на дейността и ликвидиране на последствията от добива и преработка на уранова суровина в Р България се прекратява и дейността на МДП „Септемврийци с. Смоляновци, общ. Монтана, като за същото е посочен график за техническата ликвидация на подобектите – рудник „Смоляновци” и шахта „Винище” през 2004 г.
В периода 1994 г. – 1998 г. започват и се осъществяват отделни етапи по изпълнение на ликвидационните мероприятия по:
- техническа ликвидация на шахта „Винище” и други под обекти;
- техническа и биологична рекултивация на геотехнологичния комплекс (ГТК) и прилежащия му куп;
- изграждане на хидротехническо съоръжение за отвеждане на повърхностни води, под табана на наклонена шахта № 1;
До 1998 г. дейностите и изпълнението на посочените мероприятия се изпълняват от МДП „Септемврийци”, към „Редки метали” ЕООД, гр. Бухово, като резултатът в последствие се оказва незадоволителен.
През 1998 г., по силата на ПМС 74/27.03.1998 г МДП „Септемврийци”, с прилежащите му подобекти е включено в приложение №№ 5 и 6 от програмата за ликвидиране последствията от добива и преработка на уранова суровина, като изпълнението, отговорността и контрола се възлага на новосформираното дружество „Екоинженеринг РМ” ЕООД, гр. София.
Съществуващ и задълбочаващия се и през периода 1998 г. - 2004 г. проблем бе от свличане на част от табана, пред наклонена шахта № 1 на МДП “Септемврийци” с. Смоляновци, общ. Монтана, като по този начин се компрометира и запълни голяма част от изграденото хидросъоръжение – канал за улавяне и отвеждане на повърхностните води. Създадена бе реална опасност за откриване на “остатък” от геотехнологичен куп при извършвания уранодобив в близкото минало загробен на табана, и замърсяване на района и водите на р. Коритарска бара.
През 2003 г. представител на РИОСВ, гр. Монтана взе участие при провеждането на комисия, за определяне границите и размерите на терени, подлежащи на рекултивация, след приключването на уранодобивната дейност на рудник “Септемврийци”. Комисията бе назначена от кмета на община Монтана, съгласно представена и утвърдена програма на “Екоинженеринг РМ” ЕООД, гр. София. Същата извърши оглед на място, прегледа и анализира наличната и необходима документация и излезе с решение за размера на площите подлежащи на рекултивация.
Общата площ за извършване на рекултивация на рудник “Септемврийци” с. Смоляновци възлизаше общо на около 25,00 дка като:
-
на площ около 5 дка на работна площадка “Дългата поляна” да се почистят строителните отпадъци от руините на разбитите и полуразрушени сгради, като терена се заравни, запръсти и рекултивира биологично чрез залесяване;
-
да се обезопасят устията на наклонена шахта № 1 и щолна № 1;
-
да се почисти дерето и компрометираното хидросъоръжение – кавнал, под табана на накл. Шахта №1 и се довърши рекултивацията на табана;
-
да се довърши изграждането на прилежащите хидро технически съоръжения за управление на водите;
През 2003 г. и началото на 2004 г. е изготвено техникоикономическо задание за проектиране, изготвения проект е съгласуван с МОСВ и започна реализирането му през м август 2004 г.
През 2005 г. се изпълниха дейности по техническата рекултивация на нарушените терени, като следва.
-
обезопасени са устията на наклонена шахта № 1 и щолна № 1;
-
почистено е дерето и компрометираното хидросъоръжение – кавнал, под табана на накл. Шахта №1;
-
довършва се техническата рекултивацията на табана на накл. Шахта №1;
-
изградени са прилежащи хидро технически съоръжения за управление на водите;
-
работната площадка “Дългата поляна” е технически рекултивирана и запръстена;
Рекултивационните дейности на у-к „Винище” и другите подобекти към бившето МДП „Септемврийци” с. Смоляновци са приети с Акт № 16 от 06.12.2005 г. от Държавна приемателна комисия.
Моментното състояние на същите констатирано в резултат от извършени проверки през 2008 е следното.
1. Състоянието на участък „Винище” е много добро. Устието на изработката е трайно обезопасено и запръстено. Площадката е подравнена и също запръстена. Няма наводнени и/или заблатени участъци. Не са констатирани нарушения и замърсяван на рекултивираните площи;
2. Състоянието на подобектите на р-к „Смоляновци” е също много добро. Устията на наклонена шахта № 1 и щолна № 1 са затворени и трайно обезопасени. Хидросъоръжението за управление на повършностните води е почистено и в момента е запълнено от около 10 % от капацитета си. Състоянието на табана пред наклонена шахта № 1 е стабилно. Откосът е здрав и не се руши. Няма наводнени и заблатени участъци както и опасност от възникване на наводнения, ерозионни и свлачищни процеси на този етап.
Шламохранилищата на територията на РИОСВ, гр. Монтана са два броя разположени на работни площадки на дружествата „Монолит” АД, гр. Монтана и „Мрамор – Беркстон” АД гр. Берковица.
Шламохранилище към „Монолит” АД е разположено на работна площадка в цех „Пъстрина” за рязане и обработка на скални блокове (мрамор и варовик) при производство и изготвяне на скално – облицовъчни плочи.
Същото се състой от два басейна като водата се използва оборотно, като в првия се отаява разтвора (хвост) при рязането на блоковете. Отаеният хвост се изгребва периодично (на 3-4 години) и се използва за рекултивиране на нарушени терени по утвърден от МОСВ проект. Моментното състояние е добро. Количеството на оборотната вода не се променя. „Монолит” АД има разработен проект за работата на цех „Пъстрина” за 2008 г, по който РИОСВ, гр. Монтана е издала положително становище. Същият е внесен и съгласуван с МОСВ. В него е разработен и план за действия при евентуални аварии. Към настоящият момент риск от възникване на подобна опасност няма.
Шламохранилище към „Мрамор Беркстон” АД, гр. Берковица е разположено на работна площадка в двора на едноименното предприятие за рязане и обработка на скални блокове (мрамор и варовик) при производство и изготвяне на скално – облицовъчни плочи.
Технологията е същата, състой се от два басейна, като се използва оборотна вода. Към настоящият момент на същото е извършена реконструкция и модернизация с подмяна на цялостната инсталация, по разработен, утвърден и финансиран от ПУДООС при МОСВ проект. Не съществува никаква опасност към момента за възникване на рискова авариина ситуация.
В контролираната територия от РИОСВ гр. Монтана в участък Западен Балкан - обект „Говежда” в миналото е извършен голям обем от геологопроучвателни дейности в района на с. Копиловци, с. Говежда, с. Дълги дел, с. Дива Слатина. В резултат от прокарване на хоризонтални и вертикални геологопроучвателни изработки са се формирали отвали – табани от скална маса.
За периода 1998 г – 2006 г. по изпълнение на държавна задача е изваршена ликвидация и рекултивация устията на повече от 180 броя изработки с излаз на повърхността, чрез трайно обезопасяване – затваряне, запръстяване и заравняване на хоризонталните изработки и чрез бетониране и запръстяване на вертикалните –„комини”.
Наличните отвали – табани не се намират в опасна близост до населени места, а високо в пресечена планинска местност. Същите са с малка площ, площадките на повечето са се саморекултивирали с тревна и дребна храстова растителност. Откосите са стабилни и не се наблюдава свличане на скална и земна маса, както и опасност от развитие на процеси застрашаващи живота и здравето на хората и/или нарушаване и замърсяване компонентите на околната среда.
През 2008 г. ликвидация и рекултивация на останалите отвори на около 15 изработки не е извършено. Същите са заложени като държавна задача за изпълнение след провеждане на търг за определяне на изпълнителя през 2009 г.
По протокол № 10 от 14.12.1998 г на заседание на ТИС при “Гипс” АД с. Кошава е утвърден работен проект относно “Рекултивация и изземване на отпадък – кек от насипища на “Гипс” АД изготвен от “Мединвест” ЕООД, гр. София, като копие от проекта е изпратен в РИОСВ, гр. Монтана, за осъществяване контрол по неговото изпълнение. Рекултивационните дейности се извършват на площ от 22 дка. Работите по иззмването на “кек”-а продължиха и през 2008 г., като са рекултивирани около 15 дка технологично, и около 10 дка биологично. Предстой извършване на биологична рекултивация чрез затревяване на останалата част от площта. При извършване на контролни проверки нарушени и замърсени прилежащи терени не са констатирани.
2.3. ЗЕМИ И почви
2.3.1. Състояние на земните недра и подземните природни богатства, при геологопроучвателни, минно добивни, кариерни и други видове дейности
2.3.3.1. Опазване на хумусния пласт.
Извършените проверки от експерт на направление „Опазване на почвата и земните недра” бяха насочени към опазване на почвата от замърсяване, вкисляване, засоляване, подобряване структурата и почвеното плодородие. Превантивен и текущ контрол беше извършен на действащи животновъдни ферми, собственици и ползватели на земеделски земи, представляващи потенциални замърсители на почвите.
На територията на инспекцията бяха представени проекти за закриване на депо за битови отпадъци град Бойчиновци и за рекултивация на депо за неопасни отпадъци на “Видахим” ЕАД, град Видин. Беше съгласуван работния проект за рекултивация на депо за неопасни производствени отпадъци – “Депо за каучукови отпадъци на “Кула Ринг”АД.
Последващ контрол се осъществи на обектите с локални пунктове за почвен мониторинг, заложени в комплексните разрешителни на „Берг Монтана Фитинги”АД, “Монбат” АД и „ТЕЦ - Видахим” АД.
2.3.3.2. Нова мрежа за почвен мониторинг.
Целта на новата мониторингова система е да се обхванат по - големи територии от почвените различия, намиращи се на територията на страната.
В района на РИОСВ – Монтана е създадена организация на контролната дейност в пунктовете за наблюдение и контрол на НАСЕМ, с цел провеждането на мониторингова дейност в подсистема „Земи и почви”.
Пунктовете, от които се извършва пробонабирането на почвените проби са определени от ИАОС към МОСВ, гр. София. Те са разположени на цялата територия на РИОСВ и са в зависимост от източниците на замърсяване на почвата.
Съгласно утвърдената програма за почвен мониторинг – 2008 г. е извършено пробонабиране от 8 пункта на територията на РИОСВ - Монтана за контрол замърсяването на почвите с тежки метали, PAH, PCB и общ азот. Взети са 48 бр. почвени проби в три повторения от две дълбочини в периода от 18.09.2008 г. до 24.10.2008 г.
Набрани са и проби от първата дълбочина във всичките 8 пункта за органичен анализ, който се извършва в ИАОС - София.
Почвени проби за съдържание на живак са взети от 8-те пункта на територията на РИОСВ – Монтана. Съгласно утвърдената програма, пробите са анализирани за живак в РЛ - Монтана, а за определяне на РАН и РСВ са изпратени в ИАОС - София.
През 2008 г. е извършено вземане на проби в близост до 4 бр. складове за залежали и негодни за употреба препарати за растителна защита: с. Карбинци, с. Ярловица, с. Извор и с. Черно поле. Данните са представени в ИАОС за обработка.
През отчетния период експертите от направлението участваха в 3 бр. семинари във връзка с опазване на почвите и земните недра.
2.3.3.3. Контрол и опазване на почвите от вкисляване.
Съгласно утвърден график за 2008 г. през м. септември - октомври са пробонабрани общо 24 бр. почвени проби от 3 пункта за определяне на вредна киселинност в с. Д-р Йосифово, с. Бойница и с. Дъбравка.
Пробите са взети от две дълбочини 0-20 см и 20-40 см. Всички проби са анализирани за рН, H+, Al3+ , Mn2+, Ca2 , Mg2+ и степен на наситеност с бази.
Резултатите от изпитването са съпоставими с тези от предходните години, като се наблюдава известно понижаване на степента на наситеност с бази (V3) за пробите от всички пунктове. Най-голямо понижаване на степента на наситеност с бази се наблюдава при 50% от пробите на пункт в с. Дъбравка. До момента земите са изоставени и не се обработват.
2.3.3.4. Замърсяване на почвите с устойчиви органични замърсители (пестициди).
През последните години все повече се налага тенденцията за намаляване замърсяването на земите и почвите. Ограниченото ползване на пестициди и торове в земеделието, програмите за екологично земеделие и животновъдство, въведения контрол за ограничаване на емисионното замърсяване по отношение на въздуха, водите и управлението на отпадъците, технологичното обновление в производствените процеси и дейности, водят до намаляване деградацията на земите и почвите.
На територията на област Монтана залежалите растително защитни препарати са събрани в 9 бр. складове и 11 бр. депа с контейнери тип “Б-Б куб”.
На територията на област Видин залежалите растително защитни препарати са събрани в 8 бр. складове и 7 бр. депа с контейнери тип “Б-Б куб”.
През отчетния период 4 бр. общини от област Монтана кандидатстваха с проекти за събиране и постоянно съхранение на негодните за употреба пестициди в “Б-Б кубове”от територии на съществуващи складове. Санирани са и 5 бр.склада в “Б-Б кубове”.
2.3.3.5. Запечатване на почвите.
През отчетния период на 2008 год. експерт от направление „Опазване на почвата и земните недра” взе участие в 8 бр. комисии по промяна предназначението на земята, на основание чл. 17, ал. 1 от ЗОЗЗ към ОД “Земеделие”- Монтана. Бяха разгледани 92 бр.преписки, с което е променено предназначението на земята за неземеделски нужди. За периода има и участие в 6 бр. РЕЕС за осъществяване на инвестиционни предложения.
2.3.3.6. Ерозия на почвите.
За 2008 г. все още не е сключен договор с НИХМ за данни за интензивност на валежите, без които е невъзможно да бъде оценена водоплощната ерозия. Мониторинга на водната и ветрова ерозия се извършва чрез математически модели за оценка и прогноза на процесите.
През отчетния период не са констатирани разливи и замърсяване на площи с нефтопрoдукти.
2.4. ЗАЩИТЕНИ ТЕРИТОРИИ И БИОРАЗНООБРАЗИЕ
2.4.1. ЗАЩИТЕНИ ТЕРИТОРИИ и горски екосистеми
2.4.1.1. ЗАЩИТЕНИ ТЕРИТОРИИ
Защитените територии (ЗТ) са територии, определени за опазване и съхраняване на природата като национално и общочовешко богатство. Закона за защитените територии (ЗЗТ, обн. ДВ бр.133/1998 г.) урежда категориите на ЗТ, тяхното предназначение, режима на опазване и ползване, начина на обявяване и управление. Според тази категоризация, съгл. чл. 5 от ЗЗТ съществуват шест категории: резервати, национални паркове, природни забележителности, поддържани резервати, природни паркове и защитени местности.
На територията на РИОСВ – Монтана са обявени следните защитени територии:
- 2 броя резервати(Р) – Р “Чупрене”(който е и биосферен) и резерват “Горната кория”;
- 1 брой поддържан резерват(ПР) – ПР„Ибиша”
- 17 бр. защитени местности (ЗМ) – „Копрен, Равно буче, Деяница, Калиманица”; „Рибарници Орсоя”; „Ускето”; „Уручник”; „Китката”; „Калето”; „Шумака”; „Сто овци”; „Равненско градище”; „Връшка чука”; „Раковишки манастир”; „Липака”; „Остров Цибър”; „Остров Кутово”; „Острови Близнаците”; „Чупренски буки” и „Самарите”;
- 12 броя природни забележителности (пз) – пещери: „Мраморна пещера”; „ Пещера Мишин камък”; „Леви и десни сухи печ”; „Пещера Венец”, „Пещера „Магурата”; водопади: „Дуршин водопад”; „Водния скок”; „Хайдушки водопади”; „Водопад на р. Стакевска”; „Водопад Петров церак”; скални образувания: „Белоградчишки скали” и „Боров камък”;
- един природен парк(ПП) – част от ПП „Врачански Балкан”;
Общата площ на защитените територии е 40 878,37 ха, което отнесено в % към общата площ на контролираната от РИОСВ – Монтана територия (658 985,7 ха) е приблизително 0,62%. В тази площ не са включени потенциалните защитени територии, за които тече процедура за обявяването им, като например бъдещият природен парк “Западен Балкан” с планирана площ над 120 000 ха.
резервати (Р)
резерват “Чупрене” е планински, типично горски резерват, разположен в западния дял на Стара планина, по протежение на главното старопланинско било в непосредствена близост с Р Сърбия и черна гора с площ 1439,2 ха. Основната цел за обявяването му е запазване на единствените компактни смърчови дървостои в Западна Стара планина в първичното им състояние, както и на редките представители на българската фауна – глухар, кръсточовка, дива котка и др.
През 1977 г. организацията “За възпитание, наука и култура” – ЮНЕСКО към ООН го включва в своите списъци на защитените природни територии като “неделима част от международната мрежа на биосферни резервати, съставена от територии за оценка на човешкото въздействие върху околната среда”.
Около 90% (1384,4 ха) от територията на Р ”Чупрене” е горски фонд, покрита с иглолистни, широколистни и смесени гори от смърч, ела, обикновен бук, планински явор и бяла бреза, а останалата (54,6 ха) – поземлен, заета от високопланински пасища, каменни реки, тресавища и незалесени участъци. средната възраст на иглолистните насаждения е над 110 г. и те заемат 68,6%, широколистните (предимно бук) – 8% и смесени иглолистно-широколистни – 11%. Незалесената площ и високопланинските пасища съставляват 12.4%.
Твърде разнообразен е и животинския свят– гръцка дългокрака жаба, голяма крастава жаба, дъждовник, тритон, усойница, медянка, водна змия, златка, белка, катерица, благороден елен, дива свиня, елен – лопатар, а от представителите на орнитофауната – черен лешояд, бухал, скален орел, няколко вида ястреби, горски бекас, кълвачи и пр. – общо над 68 вида птици, повечето от които са защитени.
Флората на биосферния резерват не е достатъчно добре проучена, но се срещат редица редки и защитени от българското законодателство видове – нарцисовидна съсънка, безстъблена тинтява, петров кръст, витошко лале, пухест лопен, висока бисерка, стефчова тлъстига и др.
Резерват “Горната кория” е също горски резерват, с обща площ 161,0 ха. Разположен е върху северните склонове на Западна Стара планина в подножието на вр. Ком на 1500 м средна н.в. обявен с цел запазване на редките за Стара планина естествени смърчови и смърчово-елово-букови дендроце-нози. През 80-те години са били установени единични токовища на глухар, местообитание е и на единични екземпляри от елени и сърни, както и на защитени видове от флората като безстъблената тинтява, томасиниев минзухар, пухест лопен, лъскав напръстник и др.
Поддържани резервати (ПР)
Поддържан Резерват “Ибиша” е разположен в източната част от дунавския остров Цибър с площ 34,3 ха. обявен е през 1984 г. за резерват с цел запазване на “характерни за дунавските острови съобщества – заливни гори и блата, както и убежища на редки и застрашени от изчезване растителни и животински видове”.
До обявяването му за резерват е обитаван от три вида чапли (бяла, гривеста и нощна), лопатарка, малък и голям корморан, голям воден бик и др., което определя и международния природозащитен статут на защитената територия като корине субсайт и в списъка на орнитологично важните места в България.
с цел възстановяване на чапловата колония, запазване на самобитния характер на природата и местообитанията на другите защитените птици, през 1999г. МОСВ го прекатегоризира в “поддържан резерват”.
защитени месТности
защитената местност “Копрен, Равно буче, Деяница, Калиманица” е разположена върху площ от 536,4 ха и обединява четири живописни местности в Копиловския дял на Западна Стара планина. Разнообразният ландшафт, включващ вековни широколистни и иглолистни гори, пъстроцветни поляни, осеяни с много защитени и редки представители на флората, скални зъбери и кристално чисти изворни поточета и реки, прави гледката неповторима и привлича целогодишно стотици туристи и любители на дивата природа. В границите на защитената територия се намират и два от най-красивите в северозападна България водопада – "Дуршин” и "Водният скок", обявени за природни забележителности, които допълват с величествените си осанки красотата на този район.
Защитена местност “Ускето” се намира в Дългиделския участък на Западна стара планина, на 1550 м н. в. и представлява естествена вековна смърчова гора, остатък от съществуващите някога тук иглолистни гори, обявена за защитена местност с площ от 1.9 ха.
Защитена местност “Уручник” е обявена за защитена местност с цел запазване на естествени смърчови, смърчово-букови и букови насаждения в горната планинска зона в Западна Стара планина, над 1600 м н.в., с площ от 51.0 ха. Вековни над 150 г. гори с девствен характер.
Защитена местност “Шумака” е обявена за защитена местност с цел запазване на местообитанието и популацията на редкия растителен вид полско котенце. Обхваща площ от 0,5 ха земеделски земи, землище на с. Сливовик, община Медковец, област
Защитена местност “Рибарници Орсоя” заема площ от 150,3 ха в землището гр. лом, област Монтана. Защитената територия е обявена с цел поддържане и опазване на популациите и местообитанията на защитени, редки и уязвими видове от флората и фауната. Включена е в орнитологично важните места – по публикации са установени над 160 вида птици, 33 от които са включени в Червената книга на България, а 90 броя са с европейско природозащитно значение. Мястото е корине сайт. Тук се среща най-многочислената популация на малкия воден бик, също гнездят белооката потапница и малкия корморан. От защитените флоуристични видове се среща щитолистната какичка и водната лилия.
Защитена местност “Връшка чука” е защитена територия, обявена с цел опазване на единственото в света находище на растителния вид български ерантис, единствените в Р България находища на тъмнопурпурна метличина, томасиниев минзухар, на защитените видове понтийски пелин, ничичово прозорче, розов божур, червена липа и др. Намира се на границата ни с Р Сърбия, землище на с. Извор махала, община Кула, върху планинско въз-вишение с обща площ 67,6 ха. С цел запазване и възстановяване на место-обитанията на защитените видове, РИОСВ – Монтана възложи изготвянето на План за управление на защитената местност. Планът за управление е утвърден от Министъра на околната среда и водите със Заповед №РД-925/17.12.2008 г. и влиза в сила за изпълнение от 2009 г.
защитените местности – ЗМ “Равненско градище”, землище в с. Равна, община Чипровци и ЗМ “Сто овци” в землищата на селата Превала, община Чипровци и с. Смоляновци, община Монтана са обявени през 2005 г. за защитени територии.
Целта за обявяването им е да бъдат опазвани природните ландшафти и местообитания на лаврово бясно дърво, снежно кокиче, петров кръст, шипоопашата костенурка и др защитени видове от флората и фауната.
През 2007 г. бяха обявени още три нови защитени те-ритории – острови по р. Ду-нав, които са едновременно и орнитологично важни места. Това са ЗМ „Острови Цибър”(землище на с. Долни и Горни Цибър, общ. Вълчедръм), ЗМ „Остров Кутово”(землище на с. Кутово, общ. Видин ) и ЗМ „Острови Близнаците” (землище на с. Цар Симео-ново, общ. видин). Главната цел за обявяване на тези защитени територии е опазване на местообитанията на застрашени, редки и уязвими видове птици, като няколко вида чапли (нощна, сива и малка бяла), малък и голям корморан, къдроглав пеликан, лопатарка и др., както и на растителни видове – блатно кокиче, лъскаволистна млечка и др.
прекатегоризирани в “защитена местност“ са още четири защитени територии (бивши исторически места) – ЗМ “Раковишки манастир”, община Макреш, област Видин, ЗМ “Липака”, община Грамада, област Видин; ЗМ “Калето”, община Берковица, област Монтана и ЗМ „Китката”, общ. Монтана, обл. Монтана.
През 2007 г. във връзка с промените в Закона за биологичното разнооб-разие (ДВ бр. 88/2006 г.) бяха прекатегоризирани в защитени местности буфер-ните зони (БЗ) към резерватите, както следва: ЗМ „Чупренски буки” (БЗ около Р „Чупрене”) и ЗМ „Самарите” (БЗ около Р „Горната кория”). Буферната зона около поддържания резерват „Ибиша” – ЗМ „Тополите” е заличена със Заповед № РД -107/07.07.2008 г. предвид факта, че влиза в границите на ново-обявената ЗМ „Острови Цибър”.
Природни забележителности
Най – значимите природни забележителности са:
ПЗ „Белоград-чишки скали”, която е обявена с цел запазване на уникалните геоморфоложки образувания, както и на мес-тообитанията на редки и застрашени видове от флората и фауната. Обхваща обширна територия с дължина около 30 км и ширина 3 км в Западна Стара планина, района около гр. Белоградчик, с обща площ 598,7 ха. множеството скални форми – червени пясъчници в синхрон с многообразието на растителния и животински свят около тях (над 23 вида защитени растения и над 15 вида защитени животни), превръщат Белоградчишкият район в неповторим по красота и уникалност не само за България, но и за света.
ПЗ „Боров камък” – скално образувание от червен пясъчник, разположено на площ от 1,3 ха в едноименна местност, в землището на с. Боровица, граничещо с ПЗ „Белоградчишки скали”. Обявена е с цел запазване на забележителните геоложки и ботанически обекти, представляващи интерес за науката, културата и развитието на туризма и уникалното находище от черен бор, покриващ като шапка този природен феномен.
ПЗ „Пещера Магура” е пещера с интересни образувания и праисторически находки. Разположена е в землището на с. Рабиша, община Белоградчик, с подземна площ над 133 ха, а надземна площ е 83 ха. Природната забележителност съхранява една от най-големите (над 30 000 м2,) и най-красиви български пещери – естествено образувани “зали”, множество галерии, при-чуд-ливи форми от сталактити, сталагмити и сталактони, наподобяващи хора, водопади, животни и т.н. Известна е и с праисторическите си скални рисунки, датиращи от епипалеолита (10 000 г. пр. н.е.) до ранната бронзова епоха, с които пещерата е под специалната егида на ЮНЕСКО с международен статут като паметник на културата. изпълнена с тайствена красота, идваща от вековете, тя е и убежище на защитени фаунистични видове – над пет вида прилепи, пещерни безгръбначни, като по данни са намерени фосили, сви-детелстващи, че районът е обитаван от праисторически животни – пещерна мечка, хиена, див кон и др. Днес пещерата е електрифицирана и благоустроена по проект, финансиран от МОСВ. Площта на ПЗ е увеличена през 2007 г. със Заповед от Министъра на ОСВ, чрез включването към нея на съседната пещера „Рингова пещ”.
ПЗ „Леви и десни сухи печ” е в землището на с. Долни Лом, община Чупрене, област Видин с обща площ 0,2 ха. Характеризира се с множество образувания на мармити, синтрови езера, пещерни кари, прилепови колонии.
ПЗ „Пещера Венеца е пещера, намираща се до с. Гара Орешец, община Димово, област Видин, разкрита при взривни работи на закрита вече кариера. Пещерата е изключително красива със скалните си образувания. Поради злоумишлени нахлувания и опити да се рушат естествените образувания тя е консервирана и не се посещава от туристи.
ПЗ „Мраморна пещера” се намира в гр. Берковица, в местността ”Алчов баир”. Обявена е за природна забележителност с площ 16,3 ха. Пещерата е известна с мраморните си образувания, подземни галерии и пещерни фаунистични видове, но не е проучена. Консервирана е с цел предпазване от разрушения и разграбване.
ПЗ „Пещера Мишин камък” е разположена в землището на с. Превала, в Чипровския дял на западна Стара планина с площ от 0,5 ха. Пещерата е известна с множеството си бели кристални образувания и подземни езерца. Затворена е с цел предпазване от разрушения и разграбване.
ПЗ „Хайдушки водопади“ са с площ 1,0 ха и се намират в Берковския дял на Западна Стара планина, в землището на гр. Берковица. Водопадите с пад на водата над 5 – 6 м се образуват от сливане на реките Ценкова бара и Сливашка. Името си водопадите са получили от старо предание, че мястото около тях е било хайдушко сборище, а по-нагоре в дебрите на Балкана се е намирал бивакът на хайдутите. Обектът се посещава от туристи и е прекрасен кът за отдих сред живописната местност.
ПЗ „Водопад на р. Стакевска” е разположен сред борова гора в м. ”Бялата вода”, землище на с. Стакевци, община Белоградчик, с обща прилежаща площ от 1,0 ха. Скътан високо сред дебрите на Стара планина, красивият водопад допълва пейзажа на почти девствената природа в този район.
ПЗ „Водопад Петров церак” е водопад с пад над 6 метра, разположен в близост до с. Тополовец, общ. Кула, в поземлен фонд. Рядкост за района, отличаващ се на фона на окръжаващата го среда с естествената си красота.
ПЗ „Дуршин водопад” и “Водния скок” се намират в защитената местност „Копрен, Равно буче, Деяница, Калиманица” в Копиловския дял на Западна Стара планина. те са едни от най-красивите водопади за област Видин и област монтана с пад на водата над 15 м и представляват величествена гледка на фона на живописната защитена територия.
природен парк „Врачански Балкан” е обявен през 1988 г. и се намира на територията на три области – Монтана, Враца и София. В област Монтана попадат землищата на селата Горна и Долна Бяла речка, и Долно и Горно Озирово, и с. Стояново, всички от община Вършец на 5 536 ха от общата му площ от 30129,9 ха. Управлява се от Паркова дирекция със седалище гр. Враца по паркоустрой-ствен проект. В процедура е утвърждаване на план за управление на парка.
Природен парк „Западен Балкан” е в процедура за обявяване за защитена територия. Ситуиран в западна Стара планина, като в бъдещата му площ влизат сегашните ПЗ „Белоградчишки скали”, ПЗ „Боров камък”, Р „Чупрене”, ПЗ „Пещера Венеца”, ПЗ „Водопад на р. Стакевска”, обширните глами, разнообразни геоморфологични форми, видово флористично и фаунистично разнообразие и дълго историческо минало. Проектната площ възлиза над 120 000 ха и обхваща територии от общо три области – Монтана, Видин, София.
При упражнявания превантивен и текущ контрол по опазване на защитените територии, експертите от направление „Защита на природата” не са констатирали груби нарушения в режимите на стопанисване на тези територии. С цел по-ефективното им управление, с предписания и уведимителни писма отговорните институции са задължавани да предприемат съответните мерки за опазване и съхраняване на природата, в т. ч. недопускане на пожари и други злоумишлени дейности.
В справката по-долу е посочена кратка информация от регистъра на РИОСВ – Монтана за обявените защитени територии в области Видин и Монтана:
наименование
|
категория
|
площ/дка
|
местоположение
|
ЧУПРЕНЕ
|
резерват
|
14392
|
с.Стакевци,общ.Белоградчик;с.Чупрене, с.Репляна и с.Горни Лом, общ.Чупрене
|
ГОРНАТА КОРИЯ
|
резерват
|
1607,081
|
общ.Берковица, м."Горната кория"
|
ИБИША
|
поддържан резерват
|
343
|
с.Долни Цибър, общ.Вълчедръм
|
ВРАЧАНСКИ БАЛКАН
|
Природен парк
|
55 360
|
с.Горна и с.Долна Бяла речка, с.Горно и с.Долно Озирово, с.Стояново, общ. вършец
|
КОПРЕН-РАВНО БУЧЕ-ДЕЯНИЦА-КАЛИМАНИЦА
|
Защитена местност
|
5364
|
с. Копиловци, общ. Георги Дамяново;
гр.Чипровци
|
РИБАРНИЦИ ОРСОЯ
|
Защитена местност
|
1503
|
гр. Лом, до с.Орсоя
|
ШУМАКА
|
Защитена местност
|
5,00
|
с.Сливовик, общ.Медковец
|
УСКЕТО
|
Защитена местност
|
19,054
|
с.Дълги дел, общ. Георги Дамяново
|
УРУЧНИК
|
Защитена местност
|
512,348
|
с.Бързия, общ.Берковица
|
КАЛЕТО
|
Защитена местност
|
236
|
гр.Берковица
|
РАКОВИШКИ МАНАСТИР
|
Защитена местност
|
280,707
|
с.Раковица, общ. Макреш
|
ВРЪШКА ЧУКА
|
Защитена местност
|
676
|
с.Извор махала, общ. Кула
|
ЛИПАКА
|
Защитена местност
|
176
|
с.Милчина лъка, общ. Грамада
|
КИТКАТА
|
Защитена местност
|
18
|
с.Вирове, общ. Монтана
|
РАВНЕНСКО ГРАДИЩЕ
|
Защитена местност
|
186,03
|
с.Равна, общ. Чипровци
|
СТО ОВЦИ
|
Защитена местност
|
2898,4
|
с.Смоляновци и Превала
|
ОСТРОВ КУТОВО
|
Защитена местност
|
1183,348
|
с. Кутово, общ. Видин
|
ОСТРОВ ЦИБЪР
|
Защитена местност
|
907,377
|
с.Долни и с.Горни Цибър,
общ. Вълчедръм
|
ЧУПРЕНСКИ БУКИ
|
Защитена местност
|
5423
|
с.Стакевци,общ.Белоградчик;с.Чупрене, с.Репляна и с.Горни Лом, общ.Чупрене
|
САМАРИТЕ
|
Защитена местност
|
1080
|
гр.Берковица
|
ОСТРОВИ БЛИЗНАЦИТЕ
|
Защитена местност
|
112,37
|
с. Цар Симеоново, общ. Видин
|
БЕЛОГРАДЧИШКИ СКАЛИ
|
Природна за-бележителност
|
5987
|
Гр. Белоградчик и с. Чифлик, общ. Белоградчик
|
Пещера МАГУРАТА
|
Природна за-бележителност
|
843,768
|
с.Рабиша, общ.Белоградчик и с. Толовица, общ. Макреш
|
БОРОВ КАМЪК
|
Природна за-бележителност
|
13,0
|
с.Боровица, общ. Белоградчик
|
ПЕЩЕРА ВЕНЕЦ
|
Природна за-бележителност
|
10,004
|
Гара Oрешец, общ.Димово
|
Водопад на р. Стакевска
|
Природна за-бележителност
|
10,672
|
с.Стакевци, общ. Белоградчик;
|
ЛЕВИ И ДЕСНИ СУХИ ПЕЧ. - ПЕЩЕРИ
|
Природна за-бележителност
|
2,0
|
с. Долни Лом, общ. Чупрене
|
Водопад "Петров церак"
|
Природна за-бележителност
|
2,005
|
с.Тополовец, общ.Кула
|
„Пещера МИШИН КАМЪК”
|
Природна за-бележителност
|
5,001
|
с.Горна Лука, общ.Чипровци
|
ДУРШИН ВОДОПАД
|
Природна за-бележителност
|
1,0
|
с.Копиловци, общ. Г. дамяново
|
ВОДНИЯ СКОК
|
Природна за-бележителност
|
1,0
|
с.Копиловци, общ. Г.Дамяново
|
ХАЙДУШКИ ВОДОПАДИ
|
Природна за-бележителност
|
10,384
|
гр. Берковица
|
МРАМОРНАТА ПЕЩЕРА
|
Природна за-бележителност
|
136,022
|
гр.Берковица
|
Сподели с приятели: |