Министерство на околната среда и водите Регионална инспекция по околна среда и води



страница1/7
Дата10.02.2018
Размер1.51 Mb.
  1   2   3   4   5   6   7


Министерство на околната среда и водите

Регионална инспекция по околна среда и води


гр. монтана



ВЪВЕДЕНИЕ



целта на доклада за състоянието на околната среда през 2006 г. е да се информира населението, неправителствените организации, всички заинтересовани за състоянието на околната среда на територията на РИОСВ –Монтана и да се подпомогнат областните управи и общините на територията на РИОСВ при вземане на решения в областта на околната среда и за устойчиво развитие на териториалните общности чрез интегрирането на политиката по околна среда в регионалните и общински политики в областта на социално-икономическото развитие.

Докладът за състоянието на околната среда на територията, контролирана от РИОСВ – Монтана, е подготвен от експертите на инспекцията.



Кратка Физико-географска характеристика на района

В обсега на контрол от страна на РИОСВ – Монтана попадат две области Монтана и Видин. Област Монтана включва единадесет общини: Берковица, Бойчиновци, Брусарци, Вълчедръм, Вършец, Георги Дамянаво, Лом, Медковец, Монтана, Чипровци и Якимово. Област Видин включва също единадесет общини: Белоградчик, Бойница, Брегово, Видин, Грамада, Димово, Кула, Макреш, Ново село, Ружинци и Чупрене



Географско положение, граници и големина

Частта от северозападния район на РБългария, която контролира инспекцията, заема територия до р. Дунав на север, билото на Западна Стара планина на юг, на запад границата съвпада с държавната граница с РСърбия и Черна гора, а на изток с област Враца. Граничното му положение с р. Дунав и близостта му до гр. София са дали отражение върху стопанското развитие на района. В миналото тази част от страната е била аграрен снабдител на София и Софийския индустриален и консумативен район. При новите условия географското положение придобива нови измерения. Ломското пристанище се оформя като най-важното за доставка на суровини и стоки, увеличава се значението на пристанище Видин, като между пристанище Видин и румънското пристанище Калафат работи фериботна връзка между двете страни. Предстои изграждане на втори мост на р. Дунав при гр. Видин. Нараства ролята на проходите, свързващи района ни с РСърбия и Черна гора (“Салаш” и “Връшка чука”). Петроханският проход ще придобие голяма роля и значение, ако се реализира проекта за изграждане на Дунав мост II.


Стопанско - географска преценка на природните условия и ресурси

релеф

Районът се характеризира с разнообразен релеф, включващ част от Дунавския бряг, Дунавската равнина, Предбалкана и северните склонове на Западна Стара планина. Крайдунавските низини (Видинска, ломска и Златия) и прилежащата им част от Дунавската равнина обхващат 60% от територията на района. Равнинният характер на релефа и близостта му с пълноводната р. Дунав способстват за напояване и механизирано обработване на земите. Следва Западната част на Предбалкана (Връшка чука, Бабин нос, Белоградчишкия венец, Ведерник, Широка планина, Веренишко бърдо и Пъстрина). Тя има разположение северозапад-югоизток. По южните склонове на Предбалкана се намират едни от най-големите овощни градини и лозя, а естествените пасища благоприятстват развитието на пасищното животновъдство. Старопланинската част започва от прохода Свети Никола, чипровско-Берковския дял и стига до Козница. В тази част са най-хубавите букови гори и пасища в северозападна България, което е важно условие за развитие на дърводобива и животновъдството. Петроханският проход предоставя най-краткия път от София до Видин и Лом, а долинните разширения на реките между Предбалкана и Стара планина са благоприятни за развитие на земеделието.



Полезни и изкопаеми

От полезните изкопаеми в района със стопанско значение са медните и оловно-цинкови руди в Чипровска планина, като с ограничени запаси, но богати по съдържание на метал са железните руди при с. Мартиново, общ. чипровци. От нерудните изкопаеми стопанско значение имат запасите на варовици и мергели – суровина за циментовата промишленост и за производството на вар. Глините при с. Клисурица се използват като суровина за подовата керамика, брекчите при с. Челюстница – за производство на облицовъчни материали, а мрамора и гранита в Берковско - за облицовъчни материали и изделия. При с. Кошава и Сланотрън се намират най-големите запаси на гипс в страната. Златоносен пясък има по поречието на р. Огоста и р.Златица.



климат

Климатът е умерено континентален. Средната януарска температура е 0◦С, а средната юлска - 20◦С. През лятото преобладават северозападни влажни ветрове, а през зимата те са североизточни, причиняващи измръзване на почвите.



води

Водите в района все още се използват недостатъчно. В горните течения водите на реките се използват за електропроизводство (Петроханската каскада и каскадата на р. Горни Лом.). Все още слабо е използването на водите от язовир “Огоста”, а е възможно да бъдат напоявани над 1,5 млн. дка нови поливни площи.



Почви

Почвите в региона са разнообразни. Низините са покрити с плодородни алувиално-ливадни почви. Черноземите в Дунавската равнина са образувани върху льосова основа. В Предбалкана преобладават светлосиви и тъмносиви горски почви, а в Старопланинската част – кафяви горски и планинско-ливадни почви. Почвеното богатство е добра предпоставка в съчетание с климатичните условия и повърхнината за производството на зърнени храни, фуражи, захарно цвекло, за развитие на зеленчукопроизводството, лозарството и овощарството.



Флора

Регионът се отличава с голямо разнообразие на дървесни, храстови и тревни съобщества. Горските ресурси са представени предимно от широко-листни гори (дъб, бук, габър, липа, ясен,габър и др.), по поречията – върби, лески, елши, тополи, в планинските части – смесени широколистно-иглолистни (бук, ела, смърч, бор) и във високопланинските части - иглолистни (ела, смърч, клек). Храстовидните формации като подлес или самостоятелно се срещат на-всякъде - шипка, къпина, малина, трънка, дрян, келяв габър и т. н. Предбалканът и Старопланинието са най-богатите по отношение на биоразнообразие, като тук се срещат около 45 реликтни /в миналите геологични епохи са имали широко разпространение, а днес заемат неголеми територии/ и ендемични /срещат се само в определен географски район/ защитени видове растения.



Фауна

Районът има значително разнообразие. Най-многочислено е видовото разнообразие сред гръбначните. Гнездящите птици са над 150 вида, влечугите са над 16 вида, бозайниците - над 60 вида, рибите – над 20. Богата на реликтни и ендемитни /срещат се само в определен географски район/ видове е и безгръбначната фауна.



население

Селищната мрежа се състои от 22 общини, съответно по единадесет за област Монтана и област Видин.



Област Монтана - населението на областта към 15.06.2005 г. е 170 217 жители, което е 2,23 % от населението на страната. Най – големите градове са административния център - гр. Монтана (54 999 жители), следват гр. Лом (30 087 жители), гр.Берковица (16 834 жители), гр. Вършец (7 375 жители ), гр. Вълчедръм (4 519 хил. жители) и гр. Чипровци (2 470 жители ).

Област Видин - населението на областта към 15.06.2005 г. е 120 094 жители, което е 1,64 % от населението на страната. Най–големите градове са административния център - гр. Видин (68 577 жители), гр. Белоградчик (6 673 жители ), гр. Кула (3 999 жители ), гр. Димово (1 439 жители) и гр. Брегово (3 000 жители).

РИОСВ – Монтана

Адрес:


гр. Монтана 3400

ул.”Юлиус Ирасек” №4, п.к. 55

телефон 096/300960; факс 096/300960,300961

e-mail: riosv_mont@net-surf.net

http://riosvmon.net-surf.net

зелен телефон: 096/300961


ТЕЛЕФОНИ
Директор – 096/300960

Технически сътрудник; зелен телефон – 096/300961

Главен счетоводител – 096/300965

Началник отдел “ВЗППЗНПД” – 096/300561

Началник отдел “ВОХВО” – 096/300561

Направление “Финансова дейност” – 096/300965

Направление “Административно обслужване” – 096/300964

Направление “Информационно обслужване” – 096/300963

Направление “Въздух, шум” – 096/300561

Направление “Води” – 096/300964

Направление “Отпадъци” – 096/300964

Направление “Превантивна дейност и ОВОС” – 096/300964

Направление “защитени територии, биоразнообразие,

ГМО, натура 2000” – 096/300963

Направление “почви, земи и земни недра” – 096/300964

2. Анализи по компоненти на околната среда.
2. 1. Качество на атмосферния въздух.
2.1.1. Мрежа за контрол качеството на атмосферния въздух на територията на РИОСВ – Монтана като част от Националната автоматизирана система за екологичен мониторинг (НАСЕМ) – подсистема “Въздух”

“Въздухът” е основен компонент на околната среда, без който съществуването на всички живи организми е невъзможно. Неговото качество е от съществено значение за здравето на населението и околната среда. Под “Качество на атмосферния въздух” се разбира състоянието на приземния слой на атмосферата, определено от състава и съотношението на естествените й съставки и добавените вещества с естествен и антропогенен произход.

Атмосферният въздух представлява смес от различни газове, сред които преобладават количествено четири съставки: азот (75,51 % масово участие), кислород (23,01 % масово участие), аргон (1,29 % масово участие) и въглероден диоксид (0,04 % масово участие). Останалите съставки като водород, неон, хелий и др. са в незначителни количества. Освен тези постоянни газове в атмосферния въздух се появяват различни частици и газове, в по-малки или в по-големи количества, в зависимост от климата, сезона, мястото и др. фактори, които са вследствие замърсяване от човешката дейност в сферите на промишлеността, бита, транспорта и др. Тези вещества се наричат “замърсители” или “вредни вещества”. Това са всички тези вещества, които предизвикват промени в качеството на атмосферния въздух и могат да доведат до неблагоприятни последици върху живота и здравето на хората, до увреждане на живите ресурси, почвата и екосистемите.

Качеството на атмосферния въздух в приземния слой се определя от следните по-често срещани въздушни замърсители: частици (прах, сажди, аерозоли и др.), озон, въглероден оксид, серен диоксид, азотен диоксид, олово, арсен, тежки метали, полициклични ароматни въглеводороди (ПАВ) и др.

През 2006 г. в региона на РИОСВ – Монтана са действали два стационарни пункта за мониторинг на качеството на атмосферния въздух: Пункт “РИОСВ – Монтана”, гр. Монтана – градски фонов и Училище “Любен Каравелов” в гр. Видин – градски фонов. Пунктовете се обслужват от Регионална лаборатория - Монтана и работят ръчно всеки работен ден. Контролираните замърсители са: “прах”, “серен диоксид”, “азотен диоксид”, “сероводород”, “оловни аерозоли”, “фини прахови частици10”, “полициклични ароматни въглеводороди” и “тежки метали”. Монтана и Видин са най – големите градове на територията, контролирана от РИОСВ – Монтана, с най – добре развити инфраструктура, промишленост, численост на населението и съответно най – много действащи и потенциални източници на замърсяване на атмосферния въздух.

2.1.2. Качество на атмосферния въздух – състояние и тенденции
Във връзка с ограничаване на антропогенното въздействие върху качеството на атмосферния въздух са издадени нормативни актове, имащи за цел защита на човека и околна среда от отрицателни последици. С тези закони се определят и норми:


  • за имисии – пределно допустими концентрации на вредните вещества, чието наличие във въздуха не застрашава здравето на населението, флората и фауната;

  • за емисии – норми за допустимо количество вредни вещества, които могат да бъдат отделяни в атмосферния въздух от съответните източници и зависят от вида, спецификата и мощността на отделните производства и инсталации.

Пределно допустимата концентрация на даден замърсител се определя като маса, съдържаща се в един кубически метър въздух при нормални условия и може да бъде:

  • максимално еднократна концентрация – определя въздействието на замърсителя за кратък период от време (30 или 60 минути);

  • средноденонощна концентрация – показва допустимата степен на замърсяване за продължителен период, обхващащ пиковите часове и часовете, в които очакваното замърсяване е най-малко (през нощта);

  • средногодишна концентрация е средно аритметично от средноденонощните концентрации, регистрирани в продължение на една година.

Всички тези пределно допустими концентрации дават оценка за степента на замърсяване на атмосферния въздух и за неговото качество.

Фини прахови частици 10 (ФПЧ10)

Фините прахови частици са основен замърсител на атмосферния въздух в населените места поради голямото разнообразие на източници, емитиращи ФПЧ – горивни инсталации, транспорт, битово отопление и др. През 2006 година са регистрирани превишения по този показател и в двата стационарни пункта. Средногодишната концентрация на ФПЧ10 в Пункт “РИОСВ – Монтана” е 70.3 µg/m3 – почти 1.6 пъти нормата за ПДК ср.год. Превишенията имат подчертано сезонен характер – почти всички регистрирани превишения са през зимния период – от октомври до април. Броят на дните с превишения е 111, което е 37 % от общия брой анализирани проби. Анализът на резултатите показва, че източникът с най-съществен принос за формирането на високите имисионни стойности на ФПЧ10 е битовото отопление, което в преобладаващата си част се осъществява на твърдо гориво. В резултат на газификацията на промишления и обществения сектор след 2001г. се отчита рязко понижаване на средногодишните нива на ФПЧ10 – с около 50%, но въпреки това същите остават твърдо над нормите и сравнително постоянни през последните години. Очаква се с продължаващото газифициране на частните жилищни сгради да се постигне допълнително постепенно намаляване на нивата на ФПЧ10 през следващите няколко години.

В Пункт “Училище “Любен Каравелов” в гр. Видин е отчетена средногодишна концентрация на ФПЧ10 от 83.8 µg/m3. Броят на дните с регистрирани превишения е 108. Превишенията също са с подчертано сезонен характер – от октомври до април, което води до извода, че основният източник на замърсяване на въздуха с ФПЧ10 е отоплението в битовия и обществения сектор. В град Видин не е започнала и не се очаква в обозримо бъдеще газификация, поради което тенденцията е към запазване на сравнително високите нива на ФПЧ10 и занапред.

РЕЗУЛТАТИ ОТ ИЗМЕРВАНИЯТА ПО ПОКАЗАТЕЛ “ФПЧ10 в пункт “УЧИЛИЩЕ “л. кАРАВЕЛОВ” ГР. вИДИН през 2006 година

През 2006г. ПДК ср.год. за показател “фини прахови частици 10” е 44 µg/m3
Средна годишна концентрация по показател ФПЧ10 в пункт “риосв-монтана” ГР. монтана за периода 2001 г. – 2006 г.





Средна годишна концентрация, µg/m3

2001г.

2002г.

2003г.

2004г.

2005г.

2006г.

ПУНКТ РИОСВ – Монтана

133.812

73.5183

77.3605

71.4567

77.6378

70.3




  • Общ прах

През 2006 год. прахът е един от основните замърсители на атмосферния въздух на територията на РИОСВ – Монтана, най-вече в двата областни центъра – Монтана и Видин. В Пункт “РИОСВ – Монтана” са анализирани 250 бр. проби, от които 7 бр. (2.8 % от дните) са с регистрирани превишения на ПДКср.ден.. Средната годишна концентрация на общ прах е 0.097 mg/m3, при норма 0.150 mg/m3. Средномесечните стойности на концентрацията на общ прах превишават ПДКср.год. през месеците януари и февруари, когато са отчетени и повечето превишения на среднодневните норми. След 2000 год. в резултат на газификацията в гр. Монтана се отчита значително намаление на средномесечните и средногодишни концентрации на общ прах и запазване на относително постоянно ниво под ПДКср.год., но все пак са сравнително високи. Все пак, през последните три години се забелязва тенденция на слабо, но устойчиво намаляване на средните концентрации на общ прах в гр. Монтана. Съществен принос за общото намаляване на запрашеността на въздуха има прилагането на мерките, заложени в плана за действие към Общинската програма за подобряване качеството на атмосферния въздух на Община Монтана.

В Пункт “Училище “Любен Каравелов” в гр. Видин е отчетена средногодишна концентрация на общ прах от 0.103 µg/m3. Броят на дните с регистрирани превишения е 7, което е 4.2 % от общия брой анализирани проби. Средногодишната пределно допустима концентрация е превишена през месец януари. Тенденцията за последните години е към задържане на относително постоянни нива на средногодишните концентрации на общ прах, макар и близки до ПДКср.год.

Отчита се подчертано сезонния характер на замърсяването на атмосферния въздух с общ прах, като високите концентрации са изключително през зимния сезон и се дължат предимно на емисиите от битовото отопление, отделни индустриални източници, ниски температури, атмосферно налягане, температурни инверсии и др.


  • Азотен диоксид

През 2006 год. Не са регистрирани превишения на максимално еднократните, средноденонощните и средногодишните пределно допустими концентрации на азотен диоксид в стационарните пунктове на територията на РИОСВ – Монтана. Констатира се добре изразена сезонна зависимост на стойностите, като по-високите концентрации са през зимния отоплителен сезон. Средногодишната концентрация за пункт Пункт “РИОСВ – Монтана” е 13.61 µg/m3 при ПДКср.г. – 50 µg/m3. В Пункт “Училище “Любен Каравелов” в гр. Видин е регистрирана средногодишна концентрация на азотен диоксид – 6.03 µg/m3. Тенденцията е към запазване на относително постоянни стойности на средногодишните концентрации за последните години в пунктовете в гр. Видин и гр. Монтана”.


  • Серен диоксид

В Пункт “РИОСВ – Монтана” не са регистрирани превишения на ПДКм.е., ПДКср.ден и ПДКср.г. за серен диоксид през 2006 год. Отчетена е средногодишна концентрация от 2.9 µg/m3 при норма 20 µg/m3. В резултат на газификацията на основните промишлени източници се констатира значително намаление на емисиите на серен диоксид и концентрациите му в атмосферата. С продължаването на газификацията в битовия сектор на гр. Монтана се очаква запазване на ниските нива на серен диоксид и дори допълнително намаление на средните стойности на концентрациите.

В Пункт “Училище “Любен Каравелов”, гр. Видин не са регистрирани ревишения на ПДКм.е. и ПДКср.ден през 2006 год. Средногодишната концентрация е 4.34 µg/m3 при норма 20 µg/m3. Отчетени са по-високи стойности на концентрациите на серен диоксид през месеците януари, февруари и декември, но средномесечните стойности не превишават ПДКср.год.. Основната причина за повишената консентрация е масовото използване на твърди горива за битово отопление и неблагоприятни атмосферни условия – ниски температури и атмосферно налягане, тихо време и температурни инверсии, както и наличието на един голям източник на замърсяване на атмосферния въздух – ТЕЦ “Видахим”. След 2000 год. Средногодишната концентрация на серен диоксид отбелязва значителен спад и стабилно задържане под ПДКср.г.


Всички останали контролирани атмосферни замърсители – олово, тежки метали, арсен, полициклични ароматни въглеводороди са значително под съответните пределно допустими концентрации и не се наблюдават трайни тенденции към повишаване на съдържанието им в атмосферния въздух.
2.1.3. Райони за оценка и управление (РОУ) на качеството на атмосферния въздух (КАВ)

Районите за оценка и управление на качеството на атмосферния въздух са определени в съответствие с изискванията на Наредба № 7 към Закона за чистотата на атмосферния въздух (ЗЧАВ), ДВ, бр. 45/1999г., изм. И доп..........ДВ, бр. 112/2003г.

Изпълнителната агенция по околна среда, съгласувано с РИОСВ – Монтана, изготви списък на районите за оценка и управление на КАВ на територията й. Те са както следва:


  • По чл. 30, ал. 1, т.1 – райони, в които нивата на един или няколко замърсители превишават установените норми и/или нормите плюс определени допустими отклонения от тях (включително и райони, в които е налице превишаване на установените норми за съответните замърсители, в случаите когато за последните не са определени допустими отклонения). Тук попадат:

І район – Монтана, обхващащ община Монтана;

ІІ район – Видин, обхващащ община Видин;



  • По чл. 30, ал. 1, т.3 – райони, в които нивата на един или няколко замърсители са между съответните горни и долни оценъчни прагове. Тук попадат:

ІІІ район – Лом, обхващащ община Лом

ІV район – Берковица, обхващащ общините Берковица, Вършец, Чипровци, Георги Дамяново и Чупрене;

V район – Брегово, обхващащ общините Брегово и Ново село;


  • По чл. 30, ал. 1, т.4 – райони, в които нивата на един или няколко замърсители не превишават долните оценъчни прагове. Тук попадат:

VІ район – Бойчиновци, обхващащ общините Бойчиновци, Брусарци, Медковец, Вълчедръм и Якимово;

VІІ район – Кула, обхващащ общините Кула, Грамада, Макреш и Бойница;

VІІІ район – Белоградчик, обхващащ общините Белоградчик, Димово и Ружинци.

Общините, класифицирани по чл. 30, ал. 1, т. 3 и т. 4 не разполагат със стационарни пунктове за контрол качеството на атмосферния въздух.

Във връзка с изпълнение на чл. 27 от ЗЧАВ и чл. Чл. 30 и 31 от Наредба № 7 (ДВ, бр. 45/1999г.) на общините Монтана и Видин е възложено да изготвят Програми за намаляване на емисиите и достигане на установените норми на вредни вещества в атмосферния въздух със срок регламентиран в чл.31, ал. 3 на по-горе цитираната наредба.

От страна на РИОСВ – Монтана е предоставена наличната информация, съгласно чл.19, ал.1 от Инструкцията за разработване на програми за намаляване на емисиите и достигане на установените норми за вредни вещества в РОУ на КАВ, както и Наръчника по оценка и управление качеството на атмосферния въздух на местно ниво за серен диоксид, фини прахови частици10, олово и азотен диоксид. Програмните съвети към община Монтана и община Видин са проучили, анализирали и дали заключение по пълнотата на наличната информация, изготвени са комплексни оценки на КАВ в съответните райони, изработили са задания и са разработили Програми за оценка и управление качеството на атмосферния въздух.

“Комплексната програма за намаляване нивата на замърсителите и достигане на установените норми в РОУКАВ – Видин” е окончателно завършена и приета с Решение № 24, съгласно Протокол № 1/29.01.2004г. на Общински съвет – Видин. Предвидените в плана за действие мерки – ремонт и рехабилитация на пътищата в общината и уличната настилка в града, реорганизация на уличното движение, контрол на съхранението на строителни отпадъци, подобряване на сметоизвозването и др., се изпълняват и за тях се докладва в отчетите до РИОСВ – Монтана.

Програмата за подобряване качеството на атмосферния въздух на Община Монтана е разработена и приета от Общински съвет – Монтана с Решение № 360, взето на заседание на Общински съвет с Протокол № 40/08.12.2005г. Отпочнато е изпълнението на мерките, заложени в плана за действие към Програмата. За изпълнението им за 2006г. ще се представи годишен отчет в РИОСВ – Монтана.


2.1.4. Източници на емисии на територията на РИОСВ – Монтана
През 2006г. на територията на РИОСВ – Монтана се контролират 253 бр. Промишлени обекти, замърсяващи или потенциални замърсители на атмосферния въздух, както и 104 бр. Бензиностанции и петролни бази.

В големите общини – Монтана, Видин, Лом, Берковица, Кула замърсяването на въздуха се влияе от дейността на по-големите промишлени обекти: в Монтана – “Монбат” АД; “Берг Монтана Фитинги” АД; “Подова керамика” ООД; в Лом – “Пристанищен комплекс Лом” ЕАД; “Ломско пиво” АД; във Видин – ТЕЦ “Видахим”, “Кнауф” ЕООД, “Гипс” АД, с. Кошава; в гр. Кула – “Кула ринг” АД, “Шу продактс интернешънъл” ЕООД. В 4 бр. Маслодобивни фабрики в общини Монтана, Бойчиновци и Видин са констатирани превишения на нормите за допустими емисии (НДЕ) на вредни вещества, изпускани в атмосферата, за което на дружествата са наложени санкции. Причината за превишенията на нормите е използването на неконвенционално гориво – слънчогледови люспи и технологичната невъзможност за поддържане на оптимален горивен процес.

Асфалтовите бази, емитиращи прах и сажди, работят периодично, при подаване на заявки за асфалтови смеси. Технологичното оборудване, включително и прахоулавящите системи в повечето от тях е морално и физически остаряло и не може да осигури спазването на емисионните норми. Проблемът би се разрешил след модернизация на съоръженията. През 2006 г. е въведен в експлоатация нов асфалтосмесител в Асфалтова база, с. Владимирово към “Пътинженеринг – М” ЕАД, гр. Монтана, което ще доведе до намаление на запрашаването на създуха в района на с. Владимирово, общ. Бойчиновци.

През 2006 год. В “Монбат” АД, гр. Монтана – предприятие за производство на акумулаторни батерии, продължи подмяната на пречиствателни съоръжения – пеновихрови прахоуловители с по-ефективните ръкавни филтри. Също така и в “Берг Монтана Фитинги” АД – едно от предприятията – най-големи източници на прах в атмосферата в гр. Монтана, са подменени 2 бр. Пеновихрови прахоуловители със сух ръкавен филтър.

Предстои изграждането на система за собствени непрекъснати измервания (СНИ) на концентрациите на замърсители в отпадъчните газове на ТЕЦ “Видахим”, гр. Видин. През 2006 год. Е извършена доставка и монтаж на оборудването за СНИ. Предстои пускането в експлоатация и калобрирането на системата. Множество други фирми използват външни акредитирани изпитвателни лаборатории за осъществяване на периодичен собствен мониторинг на източниците си на емисии.

През територията на РИОСВ – Монтана преминава трансевропейският транспортен коридор Е79. През 2006 год. Ремонтните дейности в по-голямата част от трасето са завършени и учасътка е пуснат в експлоатация. Почти цялата пътна инфраструктура на двете области се нуждае от реконструкции или ремонти. Това допринася за допълнително увеличаване на емисиите на прах и вредни газове от автомобилния транспорт.


2.1.5. Кратка обобщена оценка за качеството на атмосферния въздух на територията на РИОСВ – Монтана

От изложеното до тук могат да се направят следните заключения за състоянието на атмосферния въздух:

- в малките общини замърсяването на въздуха се дължи основно на бита при ползването на твърди горива през отоплителния сезон, а така също и на автотранспорта, особено в тези, през които преминават републикански пътища. Промишлената дейност в тези общини е силно ограничена и не води до сериозно замърсяване на въздуха.

- в община Монтана продължава вътрешната газификация на котелни инсталации в непромишлени обществени обекти (преустройство на съществуващи котелни от течно гориво на природен газ и резервен вариант – нафта) и на частни жилищни сгради, в резултат на което се наблюдава известно облекчаване на замърсяването от горивни процеси. Въпреки това не се отчита значително намаляване на съдържанието на прах и фини прахови частици във въздушния басейн над града, главно поради повишената през годините консумация на твърдо гориво в бита през отоплителния сезон, недоброто състояние на уличната мрежа и засиления автомобилен трафик. Положителна тенденция е стабилното намаляване на концентрациите на серен диоксид и запазването на сравнително ниски стойности на азотен диоксид.

- в община Видин също се наблюдава продължителна тенденция на запазване на сравнително високи концентрации на общ прах, ФПЧ10 и серен диоксид. Общинската администрация и другите заинтересовани ведомства полагат усилия за подобряване качеството на атмосферния въздух чрез реализиране на пакет от мерки, включени в Комплексната програма за намаляване нивата на замърсителите и достигане на установените норми в РОУ на КАВ – Видин, част от Общинската програма за околната среда.


  1   2   3   4   5   6   7


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница