Министерство на околната среда и водите Регионална инспекция по околна среда и води

2.2 ВОДИ

Повърхностните води в РБългария, в зависимост от качествата им се разделят на три категории: първа категория– води за питейно-битови нужди и за хранително-вкусовата промишленост; втора категория – води, които могат да се използват за водопой на животни, воден спорт, енергодобив, рибовъдство и др. и трета категория – води за напояване, промишлени нужди и други дейности, за които не са необходими води с качества, отговарящи на първите две категории.

На територията, контролирана от РИОСВ Монтана протичат десет по-големи и по-малки реки реки на които, по утвърден график, периодично се извършва мониторинг. Контролът на качествата на водите в реките от м. май 2005г. се осъществява на 37 пункта пункта от Националната система за мониторинг на околната среда (НСМОС), - в съответствие със Заповед № 484/13.05.05г. на МОСВ, съгласно която, след отпадането на пункт р. Дунав при с. Ново село, общия им брой се намалява с един. Допълнително, със същата Заповед, са определени още за мониторинг на повърхностни води, използвани за рибовъдство и развъждане на черупкови организми по Наредба № 4/2000г. Честотата на пробонабиране от отделните пунктове е различна.

Основната водна артерия в региона е р. Огоста с притоците си, която преминава и през гр. Монтана. До града реката е втора категория, а след вливането на градските колектори в нея преминава в трета, поради замърсяването което те внасят. на нея е изграден хидровъзел “Огоста” - вторият по големина в РБългария след яз. “Искър”. Непосредствено под язовирната стена, както и в района на кв. “Кошарник” са построени три малки водно-електрически централи. От водохранилището се използват води и за напояване на земеделски земи.

Пунктовете от НАСЕМ са седемнадесет, както следва: р.Дунав след гр. Видин, р.Дунав след вливане на р.Лом под гр.Лом-км.741, р.Тимок при гр.Брегово, р.Войнишка при с.Търняне, р. Арчар при с.Арчар, р.Лом при с.Горни Лом, р.Лом преди гр.Лом, р.Цибрица над с.Смоляновци, р. Цибрица при с.Долни Цибър, р.Чипровска Огоста над гр.Чипровци, р.Огоста преди яз. “Огоста”, яз. “Огоста” преди язовирната стена, р.Огоста след яз. “Огоста”, р.Огоста след гр.Монтана, р. Ботуня над гр. Вършец, р.Ботуня преди вливане в р.Огоста и р.Огоста при с.Кобиляк.

Със Заповед №РД-272/03.05.2001г. на МОСВ всички реки в региона са категоризирани в отделните участъци. Проектната категория на реките в региона съгласно цитираната Заповед е:

• 
  Поречие р. Дунав - ІІІ-та категория;
  
• 
  Поречие р. Тимок - ІІІ-та категория;
  
• 
  Поречията на реките западно от р. Огоста - Тополовец, Войнишка, Видбол, Арчар, Скомля, Лом и Цибрица са І-ва кат. до първото населено място и ІІ-ра – до вливането им в р. Дунав;
  
• 
  Поречие р. Огоста в наблюдавания от РИОСВ Монтана участък е различни категории, както следва: от изворите на всички притоци до първите населени места – І-ва категория, втора кат. до гр. Монтана и трета - след гр Монтана, до вливането на р. Ботуня. В поречието на р. Огоста са изградени два от комплесните и значими язовири в региона- “Среченска бара” и “Огоста”, първият от които се използва за ПБВ и е първа категория, а втория е с основно предназначение напояване – ІІ-ра категория. Освен за напояване (тъй като е изградена много малка част от напоителната система) яз. “Огоста” се използва и за енергодобив.
  
• 
  р.Ботуня от поречие Огоста- от изворите до с. Спанчевци-І-ва кат., от с. Спанчевци до гр. Вършец- ІІ-ра кат. и от гр. Вършец до с. Долно Озирово –ІІІ-та кат. След вливането на р. Черна при с. Д.Озирово р. Ботуня отнаво преминава във ІІ-ра кат. до вливането й в р. Огоста.
  

- Реките Огоста(без долното течение и устието) и западно от нея показват стабилизиране на резултатиете от последните години и с малки изключения по показатели “амоняк” в пункта на р. Цибрица при с. Смоляновци през м.V-ти; “неразтворени вещества” в пунктовете: р. Огоста след гр. Монтана, р. Ботуня, р. Огоста при с. Кобиляк. влошени са показателите на р. Цибрица в пункта с. Д. Цибър по показателите “НВ”, “нитрити” и ”нитрати”през почти целия период; по показател “амоняк” и “нитрати”в пункта на р. Лом при с. Г. Лом и “нитрити” във водите на р. Огоста при с. Кобиляк, по показател “арсен” в пунктовете на р. Огоста над гр. Чипровци и преди яз. “Огоста” . Превишения на нормата по показател “олово” на пункта на р. Огоста след гр. Монтана . Главните причини са следните:

-заустването без пречистване на битови и промишлени отпадъчни води чрез градските колектори на населените места, изброени в справка 2.1;

-замърсяването на р. Огоста, освен от непречистени битови отпадъчни води и от промишлените обекти в гр. Монтана с неефективно работещи локални пречиствателни съоръжения, заустващи директно или чрез ГК. в пункта над гр. Чипровци, според редица изследвания, направени на естествения фон на почвите и водите и отразени в доклада по оВОС на Хидровъзел “Огоста”, показател “арсен” е характерен за естественото им състояние в региона. повишената концентрация на арсена в двата пункта на р. Огоста (над гр. Чипровци и преди яз.”Огоста”) през м. септември се наблюдава в условията на маловодие.

-най-вероятен източник на регистрираните през месеците ІІІ-ти и ІХ-ти 2006г., в пункта от НСМос на р.Огоста след гр. Монтана (ІІІ-та категория), превишения на нормата по показател “олово”, е производствената база за стартерни оловни акумулаторни батерии на “Монбат”АД, гр. Монтана. Оловото е един от характерните показатели в производствените отпадъчни води, формирани от дейността на фирмата, които се пречистват в локална пречиствателна станция за химическо пречистване и заустват чрез зонален колектор на около 200 м над пункта.

Данните от провеждания ежедневен собствен мониторинг на качествата на отпадните води в двата пункта (след ЛПСОВ и на изход площадковата канализация), осъществяван от акредитираната лаборатория на фирмата, не показват отклонение от нормата по показател “олово”(0,8 съгласно сключения по реда на Наредба №7 с “ВиК” ООД Монтана договор). възможно е замърсяването да е след интензивни дъждове или измиване на вътрешно заводските пътища и площадката на завода – води, които се заустват в общата канализация след пречиствателната станция и което да е довело до залпово повишаване на концентрацията на оловото в отпадъчните води, а от там и в приемника - р. Огоста.

По отношение регистрирането на трансгранични замърсявания водите на р.Дунав или от плавателни съдове, направление “Води” поддържа контакт с Регионална Дирекция “Морска администрация”, гр. Лом и нейното представителство в гр. Видин, ГрЗ Видин и регионален граничен сектор, гр.Видин и реагира своевременно на всеки подаден сигнал, в съответствие с нормативната база. Такива случаи са регистрирани на:

• 
  На 08.04.2006г. в българския участък на р. Дунав, на територията на РИОСВ Монтана, при км.844 - замърсяване с нефтопродукти в участък с дължина 1000м и 100м.
  
• 
  Най-голямото трансгранично замърсяване на р. Дунав през 2006г. е регистрирано в българския участък на реката на 02.10.2006г. в 8,00 часа, след получен в РИОСВ сигнал от дежурния в Регионална гранична служба, гр. Видин за забелязано петно от нефтопродукти с голяма плътност. Незабавно от страна на РИОСВ са предприети действия за проверка на място и вземане на проби от замърсения участък на реката. Навлизането на нефтопродукти по течението на реката продължи с намаляваща интензивност и през следващите два дни (на 03-ти и 04-ти октомври).
  

Отпадните води на град монтана, с население около 53000 жители, се заустват в р. Огоста чрез три зонални колектори без пречистване. С малки изключения промишлените обекти заустват отпадъчните си води в градските колектори след локално пречистване. Предстоящо е изграждането на ГПСОВ, за която е отредена площадка и е изготвен технически проект.

Опазването, рационалното използване и управлението на водните ресурси е от първостепенна важност за устойчивото развитие, както за региона, така и за цялата страна. За осъществяване подобрението на качествата на водите българското правителство е изготвило и приело Национален план за развитие до 2006г. и Национална програма за приоритетно изграждане на градски пречиствателни станции за отпадни води. Нуждата от изграждане на ГПСОВ Монтана е била идентифицирана в тези документи. Реализирането на този проект ще допринесе за решаване на част от поетите ангажименти по Конвенцията за сътрудничество, опазване и устойчиво ползване на р. Дунав.

Завършена е процедурата по утвърждаване на площадката за изграждане на пречиствателната станция, за която в Община Монтана има решение на Комисията по земята към Министерството на земеделието и горите. Същата се намира на около 500 м след заустването на последния колектор, по течението на река Огоста.

Завършени са всички изискващи се процедури по ескологичното законодателство и през настоящата 2007г. предстои започване на строителството.

Канализационната на гр. Монтана е смесен тип, изградени са и се използват 94,8% от нея. За отвеждането на водите до площадката на бъдещата ГПСОВ е необходимо да се доизградят съществуващите главни колектори.

Водоприемника в точката на заустване след пречиствателната станция е ІІІ-та категория, т.е. пречистените в пречиствателната станция отпадъчни води от гр. Монтана трябва да отговарят както на индивидуалните емисионни ограничения, така и на пределно-допустимите концентрации за категорията на водния обект.

Обектът ще се финансира 75% по програма ИСПА и 25% от Държавния бюджет. Стойността му е 15 463 000 евро. Предстои започване на строителството.

Други по-големи промишлени центрове в региона, контролиран от РИОСВ Монтана са градовете Видин, Лом, Берковица, белоградчик и Кула, като всички са с изградени смесени канализационни системи, в която са включени предимно битови води и са заустени във водоприемниците без пречистване. Частични канализационни колектори са изградени и в някои по-малки населени места- Бойчиновци, Лехчево, Рабиша и др. В някои от селищата в региона се изграждат или разширяват канализационни системи.

Единствено в гр. Вършец функционира градска пречиствателна станция, но тя се нуждае от основен ремонт и реконструкция, тъй като е въведена в експлоатация през 60-те години на миналия век. Градовете Видин и Лом заустват в р. Дунав градските си канализационни колектори чрез канални помпени станции. останалата част от селищата на територията, контролирана от РИОСВ Монтана не са канализирани.

След завършването на цялостната реконструкция на канализацията на гр. Лом на стойност 5,327 895 млн. Лв, финансиран изцяло от ПУДООС към МОСВ София, предстои проектирането на ГПСОВ.

От страна на Община Лом до сега е отреден терен за изграждане на пречиствателна станция за отпадъчни води на гр. Лом. Теренът е в района на каналната помпена станция, посредством която препомпва отпадъчните води на града.

Проверките на действащите обекти през 2006г. са извършени в съответствие с месечните графици и са съобразени с оперативните задачи и контролните функции, осъществявани от направлението, както и по подадени сигнали и жалби на граждани. Целта на системния контрол е да се осигурят нормативните качества на водните ресурси, като се проверява:

-състоянието и работата на локалните пречиствателни станции и съоръжения за отпадни води на територията на РИОСВ Монтана;

-състоянието и работата на канализационните системи Видин, Монтана, Лом, Берковица, Бойчиновци, Лехчево, Кула, Белоградчик и други по-малки селищни канализации и спазването на индивидуалните емисионни норми, заложени в разрешителните за заустване на обектите. Не е осъществяван лабораторен контрол на обектите, заустващи в канализационните системи на населените места чрез действащите локални пречиствателни съоръжения.

-качествата на водите преди заустването им във водоприемниците;

-ползването на водните обекти и водностопански съоръжения;

В р. Дунав и вътрешните реки на територията, контролирана от РИОСВ Монтана се вливат директно (без пречистване) отпадъчни води от следните обекти- основни емитери на отпадъчни води: градските канализации на Монтана, Берковица, Видин, Лом, Кула и Белоградчик; “Алкол Индъстрис” ЕООД, гр. Видин –Фабрика за добив на спирт с. Ново село обл. Видин; “Новоселска гъмза” АД гр. Видин- цех с. Ново село, обл. Видин; “Кнауф”, гр София - завод за гипсофазерни плоскости гр. Видин; “Рибовъдно стопанство за есетрови риби” към “Белуга” АД, гр. Видин.

С изключение на последния обект, за който при лабораторния контрол до сега не е установявано замърсяване, всички останали се нуждаят от проектиране и изграждане на пречиствателни станции и съоръжения или подобряване работата на съществуващите.

С изградени локални пречиствателни съоръжения са: “Компас” ООД, с. Комарево, общ. Берковица, “БКР Дунав”, гр. Лом, “Аркус” АД Лясковец- обособено производство гр Лом, “Мити” ООД, гр. Лом, “Месни продукти – Манолов” ООД, гр. Дунавци, ЕТ “Фанти Г” - международен автотранспорт гр. Видин, ГИПС” АД с. Кошава, “Олимекс “ООД, гр. Видин –маслобойна с. Покрайна, “Ел Би Булгарикум” ЕАД – производство на млечни продукти Видин, “Ломско пиво” АД, гр. Лом (след механично утаяване).Поради неефективна работа на изградените пречиствателни съоръжения на някои от стопанските субекти през 2006г. са действали и продължава действието на 2 броя текущи месечни санкции и са наложени 11 бр. еднократни санкции.
По подадени сигнали и жалби са извършени следните по-съществени проверки:

-на 17.02.2006г. в гр. Димово е извършена проверка по сигнал за замърсяване водите и брега на р. Арчар вследствие на авариен разлив на около 1000л смес от растително олио, калиева основа и катализатор (“метоат”) от Инсталация за производство на растителни масла и биодизел в процес на строителство. На Управителя на “Екопроекти” ООД, гр. Димово, собственик на инсталацията, е съставен акт по чл.200, ал.1, т. 6 от Закона за водите.

-на 15.03.06г., във връзка с писмо на Кмета на Община Брегово, е извършена комплек-сна проверка в гр. Брегово (в т. ч. и по компонент “води”)за изясняване последиците от транс-гранично замърсяване на поречието на р.Тимок с тежки метали от Сръбската мина “Бор”. Взети са контролни водни проби за анализ от р. Тимок и от два пункта от подземни води.

от направения анализ на резултатите през последните години и на тези взети при проверката може да бъде направено заключението, че системно замърсяване на водите на р. Тимок не се наблюдава. Наличието на тежки метали в повърхностните води е инцидентно, обикновено в периоди на маловодие, като случаите на превишаване на нормите са незначителни, дължащи се на трансгранично замърсяване от сръбската мина “Бор”. В подземните води наличие на тежки метали не е констатирано.

- на 28.04.2006г. на територията на община Вършец, по сигнал за замърсяване на р.Черна, бяха взети четири броя водни проби – 3 бр. от р. Черна (над с. Г.Озирово, над с. Д.Озирово и преди вливането й в р. Ботуня) и от р. Ботуня след вливане на р. Черна. Резултатите от взетите проби (анализирани в РЛ Монтана по десет показатели- електропроводимост, окисляемост, ХПК, разтворени и неразтворени вещества, амоняк, нитрити, нитрати, фосфор и ескстрахируеми вещества) отговарят на проектната категория на реката;

• 
  водите на “Черния извор” превишават нормите за река І-ва кат. по показателите разтворен кислород, ХПК, БПК₅, амоняк, нитрити, нитрати, фосфор и екстрахируеми вещества;
  
• 
  водите на р. Черна в района на с. Г. Озирово са с наднормени стойности само по показателите амоняк и нитрити.
  

На 11.10.2006г. по сигнал, подаден в РИОСВ Монтана за ограничаване достъпа на населението до местен водоизточник в местността “Червени брег”, в терасата на р. Говнушка бара (в чашката на яз. “Огоста”) землище на с. Боровци и складиране на оборска тор в близост до същия се извърши проверка на място в цитираната местност в землището на с. Боровци. Установи се , че сигналът е основателен и от страна на РИОСВ Монтана на фирмата-наемател на земеделските площи в заливаемата част на яз. “Огоста” е дадено предписание за осигуряване достъпа на местното население до извора и почистване на района около него.

През 2006г., във връзка високите води в р. Дунав през месеците април и май и наводненията, предизвикани от тях, на 23.04.2006г. от страна на Вицепремиера на РБългария и Министър на държавната политика при бедствия и аварии и Кризисния щаб, бяха дадени указания за създаване на организация за вземане и изследване на водни проби от р. Дунав, в района на пристанището на гр. Лом. Своевременно беше организирано пробонабирането и изследването на водни проби от определения пункт, които се анализираха ежедневно в РЛ Монтана по десет показателя: рН, ел. проводимост, перманга- натна окисляемост, ХПК, амоняк, нитрити, нитрати, ортофосфати, хлориди и сулфати. За периода от 23.04. до 19.05.2006г. са взети и анализирани общо 25 бр. водни проби. Резултатите от анализите, отразени в протоколите от изпитване, отговарят на нормите за ІІІ-та категория, каквато е проектната категория на р. Дунав в целия български участък, съгласно Заповед №РД-272/03.05.2001г на Министъра на околната среда и водите, за категоризация на повърхностните води във водните обекти.

По време на критичното покачване нивото на р. Дунав и повишеният риск от наводнения на някои обекти, функциониращи в населените места от региона, засегнати от наводненията бяха подготвени и изпратени предупредителни писма до кметовете на дунавските общини с оглед предотвратяване на непредвидими последствия за околната среда.

В тази връзка вниманието на Кметовете беше насочено към потенциално-опасните обекти, функциониращи в населените места от общините (напр. складове за: нефтопродукти, опасни химични вещества, растително-защитни препарати и др., пречиствателни съоръжения за отпадъчни води и складовете за химикали към тях и т.н.), които при заливане биха предизвикали сериозни увреждания на компонентите на околната среда.

През изтеклата година ръководството и експерти от РИОСВ и РЛ Монтана взеха активно участие в проведеното от 24-27 юли 2006г. на територията на Област Монтана международно учение “Европейски съюз-преодоляване на последиците от терористични актове в Югоизточна Европа. В учението участваха общо около 800 човека, като в спасителните мерки, съгласно предварителния сценарий се включиха екипи от България, Гърция, Румъния, Унгария, Словения и Словакия. По време на учението ръководството и експерти от РИОСВ и РЛ Монтана осъществяваха контрол върху състоянието на компонентите на околната среда – чрез наблюдения и лабораторни анализи на водите и въздуха.

По време на учението се включиха и Вицепремиерът на Република България -Емел Етем и Министъра на околната среда - Джевдет Чакъров и проследиха хода на развръщане на спасителните операции.
2.2.3. Подземни води

Със Заповед № РД 192/11.05.1998г. на МОСВ са определени 16 пункта за мониторинг на подземни води в региона, контролиран от РИОСВ Монтана. Това са: тръбни кладенци с Помпени станции в гр. Брегово, с. Ново село, гр. Видин, тръбен кладенец с ПС с. Крива бара, каптиран карстов извор с. Рабиша, тръбен кладенец с ПС с. Добри дол, тръбен кладенец КГМР с. Добри дол, каптиран карстов извор с. Д-р Йосифово, каптиран карстов извор с. Якимово, сондаж на КГМР гр.Върчедръм, плитък сондаж гр. Вълчедръм, тръбен кладенец гр. Монтана, каптиран карстов извор общ. Бойчиновци (с. Пали лула), сондаж КГМР с. Септемврийци, извор “Септемврийци, с. Септемврийци и каптиран извор “Езерото”, с. Кобиляк. През 2006г. от сондаж КГМР с. Септемврийци не са вземани и анализирани водни проби, тъй като е пресъхнал. Качествата на водите във всички останали се изследват четири пъти годишно по показателите температура, рН, електро-проводимост, перманганатна окисляемост, общ сух остатък, разтворени и неразтворени вещества, амоняк, нитрити, нитрати, фосфати, хлориди, суллфати, обща твърдост, калций, магнезий, обща алкалност, карбонатна алкалност, желязо, манган, натрий, калий и веднаж годишно по показателите олово, мед, цинк, никел, кадмий, арсен и хром.

Със Заповед № РД 593/04.08.2006г. на МОСВ, от м. август към пунктовете за наблюдение на подземните води са включени допълнително следните подземни водоизточници: с. Войница - извори “Студена” и “При цера”; с. Струин дол - извор””Марково кладенче”; с. Крачимир - извор “Пешерата”, с. Спанчевци - извор “Чешмата” и гр. Вършец - извор “Водопада”. Съгласно цитираната заповед на МОСВ първите два допълнителни водоизточника се анализират два пъти, а останалите четири - само веднъж годишно. Освен това от определените със Заповед № РД 192/11.05.1998г. 16 пункта за мониторинг отпадат следните: тръбен кладенец с ПС, гр. Видин; карстов извор с. Д-р Йосифово и три бр. сондажи на КГМР в селата Добри дол, Септемврийци и гр. Вълчедръм.

Резултатите от анализите показват превишаване на прага на замърсяване основно по показател “нитрати” на следните пунктове: ПС за ПБВ, гр. Брегово и тръбен кладенец с. Ново село-във всички изследвани водни проби през 2006г.; тръбен кладанец с ПС, гр. Видин през м. VІІІ; каптиран карстов извор с. Д-р Йосифово-през І-во и ІІІ-то тримесечие; тръбен кладенец с ПС с. Крива бара- през ІІ-ро ІІІ-то и ІV-то тримесечие и двата извора в с Войница- през м. ноември. Превишаването на прага на замърсяване се дължи най-вероятно на неконтролирано торене с амониеви торове на земеделските площи около водоизточниците.

Превищения на прага на замърсяване по показател “фосфати” се наблюдава на три пункта – извори с. Кобиляк през м. ІІ-ри и VІІІ-ми и с. Септемврийци през м ІІ-ри.

През разглеждания период отклонения над екологичния праг не са установени във всички изследвани проби по изследваните показатели.

Резултатите от анализите на тежки метали са под границите на екологичния праг и прага на замърсяване съгласно изискванията на Наредба №1 (ДВ бр. 57/2000г.)

ІV.Кратка обобщена оценка за състоянието на повърхностните и подземни води на територията на РИОСВ.

В областта на водите са постигнати следните по-важни положителни резултати:

През 2006г. финансиран изцяло със средства от ПУДООС София към МОСВ са изградени следните обекти от водния сектор:

1.Изграждане на канализация – Главен колектор ІІ – ІІ-ри етап в квартал Раковица, гр. Берковица, обл. Монтана;

2. Канализационна мрежа по улици “Хр. Ботев” и “П. Берон”, гр. Берковица;

3. Изграждане на водопроводна мрежа с. Замфирово, общ. Берковица;

4. Изграждане на водопроводна мрежа с. Бързия, общ. Берковица;

5. Уличен канализационен колектор в кв. “Боруна”- І етап, гр. Лом;

6. Подмяна на водопровод в с. Драганица, общ. Вършец;

7. Подмяна на водопровод в с. Стояново, общ. Вършец;

8. Водоснабдяване група Расово- ІІІти етап, с. Пишурка, общ. Медковец;

9. Частична дъждовна канализация на квартали 29-35 и корекция на дере в гр. Димово;

10. Главен канал и водопровод от ОК 31 до ОК 43 по улиците “Възраждане” и “Кирил и Методий” гр. Кула;

-завършени са всички процедури и предстои започване строителството на ГПСОВ Монтана;

-всички обекти на територията на РИОСВ Монтана са със издадени разрешителни за заустване, съгласно които се осъществява собствен мониторинг на качествата им. Резултатите, представени от страна на фирмите, както и тези от емисионния контрол, осъществяван от РИОСВ Монтана, показват една трайна тенденция към подобряване;

Основен проблем в областта на водите е, че все още не се проектират и внасят за финансиране по различни фондове и програми, пречиствателни станции за отпадъчни води от големите населени места с изградени и функциониращи канализационни системи, които са и основен замърсител на повърхностните води в които са заустени.