Министерство на околната среда и водите Регионална инспекция по околна среда и води

Земеделските земи на територията на РИОСВ гр. Монтана включващи област Монтана и област Видин са 4 237 246 дка, а обработваемите – 3 258895 дка (76%). Размерът на горския фонд е 1 635690 дка.

Почвата и земеделските земи са основен природен ресурс, върху който се развива цялата жизнена и стопанска дейност на човека.

В района на РИОСВ – Монтана е създадена организация на контролната дейност в пунктовете за наблюдение и контрол на НАСЕМ, с цел провеждането на мониторингова дейност в подсистема „Земи и почви”.

Пунктовете, от които се извършва пробонабирането на почвените проби са определени от ИАОС към МОСВ гр. София. Те са разположени на цялата територия на РИОСВ и са в зависимост от източниците на замърсяване на почвата.
2.3.1.2. Контрол и опазване на почвите от вкисляване
Съгласно утвърден график за 2006г. през м. септември - октомври са пробонабрани 24 бр. почвени проби от 3 пункта за определяне на вредна киселинност:

- пункт с. Д-р Йосифово №41-45 - 8 бр.

- пункт с. Бойница №44 - 8 бр.

- пункт с. Дъбравка № 42 - 8 бр.

Пробите са взети от две дълбочини 0-20см и 20-40 см. Всички проби са анализирани за рН, H⁺, Al³⁺ , Mn²⁺, Ca² , Mg²⁺ и степен на наситеност с бази.

Резултатите от изпитването са съпоставими с тези от предходните години, като се наблюдава известно понижаване на степента на наситеност с бази (V₃) за пробите от всички пунктове.

За пункт с. Д-р Йосифово (№ 41-45) степента на наситеност с бази е от 91,2 - 99,4% за 2003г., 96,2 - 99,6% за 2004г. срещу 97,2-99,5% за 2006г. В момента тези земи са изоставени и не се обработват.

За пункт с. Бойница (№44) се наблюдава понижаване на рН. За сравнение през 2003г. - 50%, през 2004г. - 75% , а през 2006г. две от пробите са били рН>5. Степента на наситеност с бази остава над 99%.

Най-голямо понижаване на степента на наситеност с бази се наблюдава при 50% от пробите на пункт с. Дъбравка (№ 42). Степента на наситеност с бази е от 88,4 - 94,9% за 2003г. срещу 81,5-93,3% за 2006г. Наблюдението на този пункт е през две години. До момента земите са изоставени и не се обработват.
НОВА МРЕЖА ЗА ПОЧВЕН МОНИТОРИНГ

Съгласно утвърдената програма за почвен мониторинг-2006г. е извършено пробонабиране от 14 пункта на територията на РИОСВ-Монтана за контрол замърсяването на почвите с тежки метали, PAH, PCB, хлорорганични пестициди и общ азот. Взети са 84 бр. почвени проби в три повторения от две дълбочини в периода от 18.09-16.10.2006г. и са анализирани по 12 показатели в РЛ-Монтана.

За осъществяване на контрол върху състоянието на складове за пестициди с изтекъл срок на годност са взети почвени проби в близост до 4 броя складове, уточнени с експерти от НСРЗ в три повторения. Пробите са изпитани в лабораторията на ИАОС за съдържание на органохлорни пестициди, съгласно писмо изх. № 91.00-3457/01.09.2006г.на ИАОС.

Във връзка с трансгранично замърсяване на р. Дунав, са взети ръчно с почвена сонда средни проби от 6 пункта от две дълбочини (12 бр.проби). Средната проба от всяка дълбочина се състои от 15 единични точкови проби, разположени една спрямо друга зигзагообразно през 20-25м. Резултатите от анализите на почвените проби са обобщени.

Почвени проби за съдържание на живак са взети от 4 пункта: с. Бойница, с. Дражинци, с. Замфирово и с. Комощица. Съгласно утвърдената програма, пробите са анализирани за живак в РЛ-Монтана, изпратени са в РЛ - В.Търново за анализ на общ въглерод и в ИАОС-София за определяне на РАН, РСВ и хлорорганични пестициди.

2.3.1.3. Търсене и проучване на подземни богатства

Към месец декември 2006 г. на територията контролирана от РИОСВ, гр. Монтана, съгласно изискванията на Закона за подземните богатства са извършени геологопроучвателни дейности по търсене и проучване на подземни богатства, по силата на издадени Разрешения от МРРБ и МОСВ и сключени догвори за следните находища:

Площ “Огоста” , общ. Бойчиновци, обл. Монтана за търсене и проучване на подземни богатства - строителни материали от “ТБМ 2000” ЕООД, гр. Монтана. В посочената площ дружеството e извършило геологопроучвателни дейности в няколко перспективни участъка. Площта е проучена. Доказани са запаси от баластра – чакъл и пясък за находище – баластриера “Ерден”. Регистрирани са Търговски открития и “ТБМ 2000”, гр. Монтана е в процедура за получаване на концесий за добив. Извършено е проучване на перспективен участък – находище за баластра “Разширение на баластриера Ерден” и находища за баластра “Шугла І” и “Шугла ІІ” с доказани запаси и регистрирани търговски открития. За тези площи дружеството също е в процедура за получаване на концесия за добив.

Площ „Гредо” за строителни материали по чл. 2, т. 5 от Закона за подземните богатства в землището на с. Пали пула, общ. Бойчиновци е проучена от „Екоагрострой” АД с. Ерден. Проучването е приключило. Изготвен е окончателен доклад с изчислени количества суровина – баластра, които е внесен в МОСВ за разглеждане и утвърждаване от СЕК (специализирана експертна комисия).

В землището на с. Бели Брод, общ. Бойчиновци през 2005 г започна проучване на площ „Марлин” за скално - облицовъчни материали. Проучването се извършва от „БН – Консултинженеринг” ООД, гр. София, като същото

“Гравелита” ООД, гр. София е титуляр на Разрешение за търсене и проучване на подземни ботгатства, индустриални минерали в площ “Балканика”, на територията на територията на обл. Монтана и обл. Видин. Към настоящият момент проучването продължава. Същата фирма има разрешение за търсене и проучване на индустриални минералии в площ „Виница” в землището на с. Д-р Йосифово, общ. Монтана. През 2005 г и 2006 г е осъществен първи етап от заложената цялостна работна програма.

“Дано Р” ЕООД, гр. София е титуляр на Разрешение за допроучване на гранитно находище “Пръшковец” с. Бързия, общ. Берковица. Находището е допроучено, изготвен е доклад, утвърдени са запаси и дружеството е в порцедура за получаване на концесия.

В общ. Берковица е дадено и разрешение на ЕТ „Алекс – Александър Койчев” за проучване на находище за черен оранотенен варовик – скално облицовъчен материал в площ „Виктория”, в землището на с. Гаганица. Същото е проучено. Изготвен е окончателен доклад с изчислени количества суровина – баластра, които е внесен в МОСВ за разглеждане и утвърждаване от СЕК (специализирана експертна комисия).

“Керамика Аспида” ООД, гр. София е титуляр на Разрешение за търсене и проучване на подземни ботгатства, индустриални минерали в площ “Калето”, като в перспективен участък “Дуката” с. Бързия, общ. Берковица проучването е приключило и дружеството е в процедура за получаване на концесия за добив.

На територията на община Чипровци са дадени три броя разрешения за търсене и проучване на подземни богатства.

“Пътинженеринг М” ЕАД гр. Монтана е титуляр на Разрешение за търсене и проучване на строителни материали - диабази в площ “Езерото”, с. Мартиново. Проучването е приключено, изготвен е доклад с оконтурени и изчислени и утвърдени запаси от суровината. Регистрирано е търговско откритие и дружеството е в процедура за получаване на концесия за добив.

“Трафик Инженеринг “ ООД, гр. София е титуляр на Разрешение за търсене и проучване на строителни материали - диабази в площ “Св. Димитър”, общ.- Чипровци. В резултат на проучването е изготвен доклад с изчислени и утвърдени запаси от СЕК при МОСВ. Регистрирано е търговско откритие и дружеството е в процедура за получаване на концесия за добив.

„Н-Н Трейдинг” ООД, гр. София по силата на дадено разрешение извършва допроучване на флуорит от находище в площ „Чипровци – изток”, с. Железна. Проучването продължава.

В община Брусарци е извършено проучване на строителни материали – баластра в площ „Лома” от „Пътинженеринг – М” АД, гр. Монтана. Проучването е приключило изготвя се доклад с изчислени и оконтурени запаси от суровината.

През 2006 г са извършени и проучвателни работи на територията на общ. Монтана и в площ „Зъбера” с. Белотинци за скално – облицовъчни материали от „Писани Булмар” ООД, гр. София които приключиха и в площ „Огоста” за метални подземни богатства от „Мартерн” ЕООД, гр. София, които продължават в землищата на общ. Георги Дамянаво и общ. Берковица.

През 2006 г година е реализирано и проучване, чрез сеизмичен метод по два профила на територията на общ. Монтана в „Блок Враца – Запад” за нефт и газ от „Аншуц България” ЕООД гр. София.

На територията на обл. Видин към 31.12.2006 г са реализирани геолого- проучвателни дейности както следва:

В площ за търсене и проучване на подземни природни богатства – строителни материали “Орешец”, в следствие на проучвателни дейности извършени от ”ПЕЧ” АД, с. Гара Орешец е оконтурено находище – кариера за варовик “Орешец”, с. Гара Орешец. Доказани са запаси и е регистрирано търговско откритие. Дружеството е в процедура за получаване на концесионно право за добив.

Извършени са геологопроучвателни работи на площ за търсене и проучване на подземни богатства – строителни материали “Свети Иван”, с. Гара Орешец, от титуляр на Разрешението “Трафик Инженеринг” ООД, гр. София. Изготвен е доклад с оконтурени и изчислени запаси от варовик. Предстои получаване на концесия за добив.

Проучена е и площ “Дълбоката падина”, с. Орешец. Титуляр на разрешението е “Главбулгарстрой” АД, гр. София. Регистрирано е търговско откритие и дружеството е в процедура за получаване на концесия.

Дружеството по силата на Разрешение за търсене и проучване на подземни богатства – строителни материали в площ “Подгоре - Раковица”, с. Раковица, общ Макреш извършва заложените геолого-проучвателни дейности. За находището са доказани запаси, регистрирано е търговско откритие и е подадено заявление за получаване на концесия за добив.

По разрешение за търсене и проучване на подземни богатства – строителни материали (диабази) е проучена площ “Раяновци”. Титуляр на разрешението е “Минстрой холдинг” АД, гр. София. Предстой разглеждането на доклада пред СЕН при МОСВ.

“РБГ – КОНСУЛТ ИНЖЕНЕРИНГ” АД, гр. София е титуляр на разрешение за търсене и проучване на строителни материали, годни за производство на трошени каменни фракции в площ “ТЕРИ”, в землищата на с. Ошане, община Белоградчик, област Видин. Проучванетое приключило. Изготвя се окончателен доклад с изчислени запаси.

Търсещите и геологопроучвателни работи от титулярите на разрешенията се извършват на база разработени и съгласувани проекти с МОСВ, по изпълнение на заложените работни програми и календарен график в границите на предоставените площи. Не са констатирани нарушения на екологичното законодателство и замърсяване на компонентите на околната среда при извършените контролни проверки. Направените пропуски са своевременно отстранени на база издадените от РИОСВ предписания. Спазени са заложените мероприятия по опазване компонентите на околната среда и земните недра.

На територията на РИОСВ, гр. Монтанапрез 2006 г действа едно минно – добивно предприятие – „Гипс” АД, с. Кошава, обл. Видин.

“Гипс” АД е разположен на 18 км северозападно от гр. Видин и разработва гипсово находище “Кошава”. За разработването му към дружеството е изграден добивен участък. Последният обединява дейностите по прокарване на подготвителни изработки, изземванена полезното изкопаемо, трошене, пресяване, товаро – транспортна дейност и спедиция на суровината до консуматорите, експлоатационно проучване, основен ремонт на изработките и някой подземни машини, капитално строителство.

През 2006 г. в рудник “Кошава” се извърши добив на гипс от панелна галерия 3, камери № № 13, 35, 36, 37 и проходка на панелни галерии с №№ ПГ-1а, ПГ-2, ПГ-3, ПГ-4, ПГ-5, 186, 187, като паралелно с отработването се извърши хидрозапълване с пясък. За оконтурване на гипсовият пласт през първото полугодие са прокарани около 150 линейни метра сондажи. Води се наблюдение на рудничните води и рисковите участъци, застрашени от обрушаване. Добивът се извършва съглласно разработеният инженерен проект и приложеният паспорт за пробивно взривни работи. Укрепването на кръстовете и изработките се осъществява с анкери по приложената схема. Спазват се заложените мероприятия по опазване компонентите на околната среда, земните недра и рационалното езползване на подземното богатство. Промишлен отпадък при добива и първичната преработка на гипс не се формира. Нарушения не са констатирани.

В контролираната от РИОСВ гр. Монтана територия се намират следните кариери за открит добив на подземни богатства по общини, както следва:

На територията на община Монтана са разположени следните обекти свързани с добив и първична преработка на подземни природни богатства:

- кариери за добив на глина “Клисурица” и “Благово”. Кариерите се разработват от “Балкан Керамик Груп” ООД, гр. Монтана, правоприемник на „Подова керамика” ООД като дружеството е получило концесии за добив от едноименните находища.

- кариера за добив на варовик “Долно Белотинци” (ломен камък) строителен материал за пътното строителство. Към 31.12.2006 се разработва от “Пътстрой 99” ООД, гр. Монтана. В момента дружеството е в процедура за получаване на концесия за добив.

- кариери за добив на глина “Кошарник ІІ”. Кариерата се разработва и през 2006 г от “Стройкерамика” ООД, гр. Монтана, като в момента дружеството е в процедура за получаване на концесия за добив, както за кариера “Кошарник ІІ”, така и за кариера за глина “Сумер”, която последните 7 години е консервирана.

За местни и общински нужди в община Монтана през изтеклата година се извърши добив на строителни материали – варовик за ломен камък от общинската кариера „Белотинци” с. Белотинци. Добивът е в обеми до 10 000 куб. м. съгласно изискванията на чл. 3, ал. 2 - Закона за подземните богатства. През 2006 г от общинската кариера за пясък с. Д-р Йосифово не се извършва.

На територията на община Бойчиновци са разположени следните обекти свързани с добив и първична преработка на подземни природни богатства:

- кариера за добив на варовик “Владимирово” (ломен камък) строителен материал за пътното строителство. Кариерата се разработва от “Пътинженеринг М” ЕАД, гр. Монтана, като в момента дружеството е в процедура за получаване на концесия.

- кариера за добив на варовик “Ерден” (ломен камък) строителен материал за пътното строителство. Кариерата се разработва от “ТБМ 2000” ЕООД, гр. Монтана, като дружеството е концесионер за добив от находището.

За местни и общински нужди в община Бойчиновци се извършва добив на строителни материали в малки обеми от общинската кариери за баластра с. Громшин. Добивът е непостоянен в малки обеми.

В миналото е извършван добив на органогенен мидест варовик (мушелкалк) от кариера с. Бели брод, за облицовъчен материал. Кариерата е консервирана.

На територията на община Берковица са разположени следните обекти свързани с добив и първична преработка на подземни природни богатства:

- кариери за мрамор “Горуновски дол” и “Здравченица”. Кариерите се разработвани в миналото от “Монолит” АД, гр. Монтана и “Мрамор Беркстон” АД, гр. Берковица. Същите са закрити и недействащи. Кариера “Горуновски дол” през 2005 г се рекултивира, като работите са в заключителна фаза.

- кариера за черен органогенен варовек с. Гаганица. Кариерата е проучена през 1996 г, като е изготвен доклад с изчислени запаси. Същата не действа.

- кариера за варовик – ломен камък с. Гаганица разработвана в миналото от БКС гр. Берковица. Кариерата е закрита и не се експлоатира.

- кариера за баластра в заливната част на язовир Огоста “Златица”, с. Гаганица. Изземват се динамични запаси от баластра до определено надморско ниво - кота от “Горстрой” ООД, гр. Берковица.

За местни и общински нужди в община Берковица се извършва добив на строителни материали в малки обеми от общинска кариера за баластра с. Боровци, в заливната част на язовир Огоста. Добивът е непостоянен, като в последните години не е осъществяван.

На територията на община Вършец са разположени три кариери за добив на подземни природни богатства, експлоатирани в миналото - с. Долно Озирово и проучвателна кариера за габро с. Горна Бяла речка. Кариерите не се разработват.

“Дано Р” ЕООД, гр. София извърши допроучване и на гранитно находище “Калето” с. Спанчевци, общ. Вършец. Находището е допроучено, изготвен е доклад, утвърдени са запаси и дружеството е получило концесионно право за добив и експлоатация на кариерата. През 2006 г добив не е извършван.

За местни и общински нужди ръчно се събират скални късове варовик в малки обеми от общинска кариера с. Д. Озирово, за изпичане на вар и в малки количества от общинска кариера за пясък в местността „Раковица” гр. Вършец но през 2006 г дейности на двете общински находища не са извършвани.

В община Георги Дамяново са разположени две кариери за добив на подземни природни богатства, експлоатирани в миналото - с. Помеждин – за варовик и кариера за мрамор-брекчоконгломерат с. Главановци. Кариерите не се разработват.

На територията на община Брусарци е разположена кариера за глина, обслужваща бивша керамична фабрика в миналото. Кариерата е консервивана. Добив не се осъществява.

За местни и общински нужди от общинска баластриера с. Крива бара “Ганчова воденица” е добивано баластра в близкото минало при извършване корекция на коритото на река Лом. Баластриерата не се разработва.

За местни и общински нужди от общинска кариера за пясък с. Долни Цибър на територията на община Вълчедръм, отговаряща на изискванията на чл. 3, ал. 2 от Закона за подземните богатства –подземни богатства общинска собственост през 2006 г е извършен добив за местни и общински ннужди.

В община Ружинци е разположена кариера за варовик – ломен камък, суровина за строителството “Бялата стена”. Кариерата е проучена. Консервирана е и не се експлоатира повече от 9 - 10 години.

На територията на община Белоградчик са разположени следните кариери за добив на подземни природни богатства.

В кариера за гранит намираща се на около 4 км СЗ от гр. Белоградчик са извършвани геологопроученвателни дейности в близкото минало. Същата е консервирана и не се разработва.

Кариера “Перла” - прекристализиран варовик е разработвана в миналото от “Монолит” АД, гр. Монтана, като суровина за облицовъчни плочи. Кариерата е консервирана и не се експлоатира.

Кариера “Гранитово”, с. Гранитово. Разработва се от “Видапътстрой” ЕАД, гр. Видин. Дружеството е концесионер за находището с право на добив и експлоатация. Същото се осъществява на база съгласувани генерален и годишни технически проекти с МОСВ.

В площ за търсене и проучване на подземни природни богатства – строителни материали (диабази) “Ошане”, общ. Белоградчик в следствие на проучвателни дейности извършени от “Видапътстрой” АД, гр. Видин е оконтурено находище – кариера за диабази “Ошане”. Доказани са запаси и е регистрирано търговско откритие. Дружеството е концесионер за експлоатация и добив. През 2006 г дообив не е осъществен.

В община Макреш е разположена находище - кариера за варовик – ломен камък, суровина за строителството с. Киряево. Извършван е добив на варовик в миналото. Консервирана е и не се разработва повече от 10 години.

В община Грамада е разположена кариера за мидест варовик – мушелкалк, гр. Грамада, използван в миналото като облицовъчен и строителен материал предимно от местното васеление. Кариерата не се разработва повече от 10 години.

На територията на община Видин са разположени следните кариери за добив на подземни природни богатства.

Кариери за глина “Лисиците запад” и “Суринатия бряг” с. Градец обслужващ керамичната фабрика (в момента ликвидирана), към “Видинска керамика” ЕООД, гр. Видин /Л/. Кариерите не се експрлоатират.

Кариера за пясък с. М-р. Узуново. Разработвана в миналото от “Пътно управление”, гр. Видин, за добив на суровина при строителството на обект “Ферибот”. Кариерата е консервирана и не се експлоатира.

Кариера за варовик с. Бяла Рада. Разработвана в миналото от бившо АПК за суровина за строителството. Кариерата е закрита и не се експлоатира.

За местни и общински нужди от общинска кариера за баластра с. Куделин, общ. Брегово се извършва добив на баластра. Добивът е в малки обеми.

В община Ново село се намира кариера за варовик, която е консервирана и несе разработва повече от 15 год.

За местни и общински нужди от общинска кариера за баластра с. Логошевци, общ. Димово се извършва добив на баластра. Добивът е в малки обеми.

В община Чупрене в землището на с. Горни Лом в миналото е проучена кариера за габро, която е консервирана и не се разработва.

При извършените контролни проверки по обектите изпълняващи дейности по търсене, проучване, добив и първична преработка на подземни богатства не са установени нарушения по изпълнение на представените инженерни, технически проекти или бизнес планове и програми за 2005 г. Установени са леки отклонения като: разпиляване на скални късове при транспортиране на материала или свличане на същите по работните бордове на кариерите, необходимост от освежаване маркировката на граничните точки на определените за целта терени или поставяне на такава където липсва. От направените забележки отразени в констативните протоколи и издаденти придписания, нарушенията и отклоненията са отстранени своевременно.

Пряко тази дейност не оказваше влияние и въздействие на компонентите на околната среда.

Твърдите отпадъци бяха предимно скална маса, отделяна при обогатяването на рудата в обогатителна фабрика “Мартиново”. Отпадъкът се отделяше при сухата магнитна сепарация на желязната руда. В състава на скалната маса основни минерали се явяваха кварц, карбонати, пирит и арсенопирит. В твърдият отпадък основни замърсители се явяваха желязото, сярат и арсена. Съдържанието на арсен варираше в широк диапазон – 0,15 – 0,40%. Това се обясняваше с неравномерното разпределение на на арсенопирита в находището от рудното поле. Полученият твърд отпадък бе складиран на отвали, разположени на съответните руднични хоризонти. Отвалите не оказваха съществено въздействие върху компонентите на околната среда поради спецификата си - малка площ, частично затревени, в планински труднодостъпни райони. При преработката на рудите отделяният хвост чрез хвостопроводи се отвеждаше в хвостохранилище “Голям Буковец”, където се утаявал, а водите са излизали от там пречистени.

Хвостохранилището е от язовирен тип. Стената му е изградена от отпадъчен материал от сухатамагнитна сепарация. Бяха изградени два колектора един за естествени води и друг за избистрени, като същите преливаха през скатните канали и се издигаха при покачване на водите в езерото. Преминали през хвостохранилището, хвостовите води излизаха с чистота близка до естествената.

През 1998 г. е ликвидиран минен обект участък “Гнили дол”. Дейността на “Чипровец” ЕАД е преустановена към 01.05.1999 г. С Постановление № 167 от 16.08.99 г. на МС е решено осъществяване на техническа ликвидация и консервация на неефективните рудници и участъците към тях на “Чипровец” ЕАД и рекултивиране на нарушените и замърсени терени. В края на 1999 г. е открито финансиране на проекти за консервация на рудник “Мартиново” и фабрика “Мартиново” и заедно с проекта по ликвидация на рудник “Чипровци” започна осъществяването им. През 2000 г. бяха изготвени работни проекти за техническа ликвидация на рудник “Мартиново”, ттехническа ликвидация на ОФ “Мартиново” и техническа ликвидация и рекултивация на рудник “Чипровци” и ФФ “Чипровци”, като започна и тяхното осъществяване, чрез реализация на отделни етапи.

Към 31.12.2005 г. дружеството е работило по работни проекти за прилежащите обекти както следва:

• 
  Проект за техническа ликвидация на рудник “Чипровци”;
  
• 
  Проект за техническа ликвидация на рудник “Мартиново”;
  
• 
  Проект за техническа ликвидация на ОФ “Мартиново”;
  
• 
  Проект за техническа ликвидация на ФФ “Чипровци”;
  
• 
  Проект за рекултивация на отвали и площадки на рудник “Чипровци”;
  
• 
  Проект за капсуловане срещу запрашаване на хвостохранилище “Голям Буковец” – като първи етап от консервацията на същото;
  
• 
  Проект за консервация и рекултивация на хвостохранилище “Голям Буковец”;
  
• 
  Работен проект за консервация и рекултивация на хвостохранилище “Мечи дол”;
  
• 
  Работен проект за консервация и рекултивация на хвостохранилище “Чипровци”;
  
• 
  През 2006 г. са разработени – актуализирани следните работни проекти:
  
• 
  Актуализация на работен проект за “Рекултивация на отвали и площадки на рудник “Чипровци” в частта му “Биологична рекултивация
  
• 
  Допълнително проектно сметна документация за рекултивация на пл. “Бързан” – върху площадките на разрушени сгради и площада “Централен склад
  
• 
  Инвестиционен проект – рекултивация на нарушени терени и отвали на рудник “Златен”;
  
• 
  Допълнителна проектно сметна документация за рекултивация на площадката на разрушената хвостова помпена станция в гр. Чипровци;
  
• 
  Работен проект за рекултивация на нарушени терени и отвали на ОФ “Мартиново”;
  

Проектите са внесени за утвърждаване на редовните заседания на МЕС към МИ, като “Актуализиран работен проект за “Рекултивация на отвали и площадки на рудник “Чипровци” в частта му “Биологична рекултивация” е приет с протокол № 51/18.05.2004 г. от заседание на МЕС към МИ от 18.05.2004 г.

Към 31.12.2004 г конкретно за рудник “Чипровци” е извършена ликвидация, като същата е приключила с изпълнението на Проект за техническа ликвидация на рудник “Чипровци”. Ликвидацията като етап не е приет от Междуведомствена комисия. По писмо на “Чипровец” ЕАД /Л/ с № 199/18.06.2004 г. през месец юли 2004 г., е свикана Междуведомствена комисия, за приемане на етап цялостна ликвидация – ликвидация както на рудник “Чипровци”, така и ликвидацията на останалите прилежащи обекти, по изпълнение на горе посочените проекти.

Извършена е рекултивация – технологична и биологична на хвостохранилища “Голям Буковец”, “Мечи дол” и “Чипровец”, като на първи етап същите бяха капсуловани с полимерна емулсия Soil Sement, след което са запръстени, затревени и се третират и поддържат съгласно дейностите заложени в проектите за рекултивация.

С рекултивирането на хвостохранилищата към “Чипровец” ЕАД се реши съществуващ дългогодишен екологичен проблем, отнасящ се за запрашаване с облаци хвост при сухо и ветровито време в района на гр. Чипровци, с. Железна и с. Мартиново.

Към 2006 г. дейностите по горе посочените проекти са изпълнени и същите приключени и отчетени.

Процедурните действия на рекултивационните дейности на рудник “Огоста”, участък “Драга” са в ход и част от тях се извършиха през второто полугодие на 2006 г. по проект за рекултивация на нарушени терени – площадка на ТМСИ.

През първото полугодие на 2006 година са утвърдени и проектите за собствен мониторинг на хвостохранилища „Мечи дол” и „Чипровец”, както и рекултивация на нарушени терени на рудник „Златен” – участъци с. Копиловци и с. Дива Слатина.

През месец юли 2006 г са приети с протокол и издаден акт 16 на държавно приемателна комисия за следните обекти:

• 
  Рекултивация на нарушени терени на рудник „Чипровци”;
  
• 
  Рекултивация на нарушени терени на обогатителна фабрика „Чипровци”;
  
• 
  Рекултивация на нарушени терени на рудник „Мартиново”;
  
• 
  Рекултивация на нарушени терени на флотационна фабрика „Мартиново”;
  
• 
  Рекултивация на нарушени терени на рудник „Златен”;