Министерство на околната среда и водите Регионална инспекция по околна среда и води
Състояние на прилежащите обекти към „Чипровец” ЕАД /Л/
Изтегляне 1.51 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Шламохранилище към „Монолит” АД
- Шламохранилище към „Мрамор Беркстон” АД, гр. Берковица
- 2.4. ЗАЩИТЕНИ ТЕРИТОРИИ И БИОРАЗНООБРАЗИЕ 2.4.1. ЗАЩИТЕНИ ТЕРИТОРИИ и горски екосистеми 2.4.1.1. ЗАЩИТЕНИ ТЕРИТОРИИ
- Резерват “Горната кория”
- Поддържани резервати (ПР)
- Защитена местност “Ускето”
- Защитена местност “Уручник”
- Защитена местност “Шумака”
- Защитена местност “Рибарници Орсоя”
- Защитена местност “Връшка чука”
- ЗМ “Равненско градище”
- ЗМ “Раковишки манастир”
- Природни забележителности
- ПЗ ”Леви и десни сухи печ”
- ПЗ ”Водопад на р.Стакевска
- ПЗ “Водопад Петров церак”
- ПЗ “Дуршин водопад” и “Водния скок”
- Природен парк “Белоградчишки скали
Състояние на прилежащите обекти към „Чипровец” ЕАД /Л/ към началото на 2007 г е следното. 1. Отвалите на съответните експлоатационни и проучвателни хоризонти на р-к „Чипровци” и р-к „Мартиново” са в добро състояние. Същите са рекултивирани технологично и биологично чрез затревяване в хоризонталните части (площадките). Изградените канави за улавяне и управление на повърхностните и скатни води са почистени. Не се наблюдава заблатяване и наводнени участъци в района на табаните и отвалите. Откосите на същите са стабилни, свлечени скални маси няма. 2. Хвостохранилище „Голям Буковец” е в много добро състояние. Същото е рекултивирано технологични и биологично. Съществува водно огледало с размери около 1 дка, останалата част около 112 дка представлява затревена площ. Не се наблюдава заблатяване и наводняване на рекултивираната площ. Изградените канави за улавяне и управление на повърхностните и скатни води са почистени. 3. Хвостохранилища „Мечи дол” и „Чипровци” са също в много добро състояниее. Същите са рекултивирани технологични и биологично. При тях водно огледало няма и представляват затревени площи. Не се наблюдава заблатени и наводнени участъци в рекултивираните площи. Хидро канала на хвостохранилище „Мечи дол” за улавяне и управление на повърхностните и скатни води от водосбора в района е почистен и работи функционално с 50% зает обем. Няма опасност от преливане на същия и предизвикване на наводнения. През месец януари РИОСВ, гр. Монтана е издала положителни становища по технико икономически задания за изготвяне на документация за собствен мониторинг на хвостохранилищата „Голям Буковец”, „Мечи дол” и „Чипровци”. Предстои разглеждане и утвърждаване на преписките от МЕС – междуведомствен експертен съвет, при министерството на икономиката и енергетиката. С ПМС № 56 от 29.03.94 г за поетапно прекратяване на дейността и ликвидиране на последствията от добива и преработка на уранова суровина в Р България се прекратява и дейността на МДП „Септемврийци с. Смоляновци, общ. Монтана, като за същото е посочен график за техническата ликвидация на подобектите – рудник „Смоляновци” и шахта „Винище” през 2004 г. В периода 1994 г – 1998 г започват и се осъществяват отделни етапи по изпълнение на ликвидационните мероприятия по: - техническа ликвидация на шахта „Винище” и други под обекти; - техническа и биологична рекултивация на геотехнологичния комплекс (ГТК) и прилежащия му куп; - изграждане на хидротехническо съоръжение за отвеждане на повърхностни води, под табана на наклонена шахта № 1; До 1998 г дейностите и изпълнението на посочените мероприятия се изпълняват от МДП „Септемврийци”, към „Редки метали” ЕООД, гр. Бухово, като резултатът в последствие се оказва незадоволителен. През 1998 г, по силата на ПМС 74/27.03.1998 г МДП „Септемврийци”, с прилежащите му подобекти е включено в приложение №№ 5 и 6 от програмата за ликвидиране последствията от добива и преработка на уранова суровина, като изпълнението, отговорността и контрола се възлага на новосформираното дружество „Екоинженеринг РМ” ЕООД, гр. София. Съществуващ и задълбочаващия се и през периода 1998 г - 2004 г. проблем бе от свличане на част от табана, пред наклонена шахта № 1 на МДП “Септемврийци” с. Смоляновци, общ. Монтана, като по този начин се компрометира и запълни голяма част от изграденото хидросъоръжение – канал за улавяне и отвеждане на повърхностните води. Създадена бе реална опасност за откриване на “остатък” от геотехнологичен куп при извършвания уранодобив в близкото минало загробен на табана, и замърсяване на района и водите на р. Коритарска бара. През 2003 г. представител на РИОСВ, гр. Монтана взе участие при провеждането на комисия, за определяне границите и размерите на терени, подлежащи на рекултивация, след приключването на уранодобивната дейност на рудник “Септемврийци”. Комисията бе назначена от кмета на община Монтана, съгласно представена и утвърдена програма на “Екоинженеринг РМ” ЕООД, гр. София. Същата извърши оглед на място, прегледа и анализира наличната и необходима документация и излезе с решение за размера на площите подлежащи на рекултивация. Общата площ за извършване на рекултивация на рудник “Септемврийци” с. Смоляновци възлизаше общо на около 25,00 дка като:
През 2003 г. и началото на 2004 г. е изготвено техникоикономическо задание за проектиране, изготвения проект е съгласуван с МОСВ и започна реализирането му през м август 2004 г. През 2006 г. се изпълниха дейности по техническата рекултивация на нарушените терени, като следва.
Рекултивационните дейности на у-к „Винище” и другите подобекти към бившето МДП „Септемврийци” с. Смоляновци са приети с Акт № 16 от 06.12.2005 г от Държавна приемателна комисия. Моментното състояние на същите констатирано в резултат от извършени проверка е следното. 1.Състоянието на участък „Винище” е много добро. Устието на изработката е трайно обезопасено и запръстено. Площадката е подравнена и също запръстена. Няма наводнени и/или заблатени участъци. Не са констатирани нарушения и замърсяван на рекултивираните площи; 2. Състоянието на подобектите на р-к „Смоляновци” е също много добро. Устията на наклонена шахта № 1 и щолна № 1 са затворени и трайно обезопасени. Хидросъоръжението за управление на повършностните води е почистено и в момента е запълнено от около 10 % от капацитета си. Състоянието на табана пред наклонена шахта № 1 е стабилно. Откосът е здрав и не се руши. Няма наводнени и заблатени участъци както и опасност от възникване на наводнения, ерозионни и свлачищни процеси на този етап. Шламохранилищата на територията на РИОСВ, гр. Монтана са два броя разположени на работни площадки на дружествата „Монолит” АД, гр. Монтана и „Мрамор – Беркстон” АД гр. Берковица. Шламохранилище към „Монолит” АД е разположено на работна площадка в цех „Пъстрина” за рязане и обработка на скални блокове (мрамор и варовик) при производство и изготвяне на скално – облицовъчни плочи. Същото се състой от два басейна като водата се използва оборотно, като в првия се отаява разтвора (хвост) при рязането на блоковете. Отаеният хвост се изгребва периодично (на 3-4 години) и се използва за рекултивиране на нарушени терени по утвърден от МОСВ проект. Моментното състояние е добро. Количеството на оборотната вода не се променя. „Монолит” АД има разработен проект за работата на цех „Пъстрина” за 2006 г, по който РИОСВ, гр. Монтана е издала положително становище. Същият е внесен в МОСВ за съгласуване. В него е разработен и план за действия при евентуални аварии. Към настоящият момент риск от възникване на подобна опасност няма. Шламохранилище към „Мрамор Беркстон” АД, гр. Берковица е разположено на работна площадка в двора на едноименното предприятие за рязане и обработка на скални блокове (мрамор и варовик) при производство и изготвяне на скално – облицовъчни плочи. Технологията е същата, състой се от два басейна, като се използва оборотна вода. В момента на същото се извършва реконструкция и модернизация с подмяна на цялостната инсталация, като част от етап по разработен, утвърден и финансиран от ПУДООС при МОСВ проект. Не съществува никаква опасност към момента за възникване на рискова авариина ситуация. В контролираната територия от РИОСВ гр. Монтана в участък Западен Балкан - обект „Говежда” в миналото е извършен голям обем от геологопроучвателни дейности в района на с. Копиловци, с. Говежда, с. Дълги дел, с. Дива слатина. В резултат от прокарване на хоризонтални и вертикални геологопроучвателни изработки са се формирали отвали – табани от скална маса. За периода 1998 г – 2006 г по изпълнение на държавна задача е изваршена ликвидация и рекултивация устията на повече от 180 броя изработки с излаз на повърхността, чрез трайно обезопасяване – затваряне, запръстяване и заравняване на хоризонталните изработки и чрез бетониране и запръстяване на вертикалните –„комини”. Наличните отвали – табани не се намират в опасна близост до населени места, а високо в пресечена планинска местност. Същите са с малка площ, площадките на повечето са се саморекултивирали с тревна и дребна храстова растителност. Откосите са стабилни и не се наблюдава свличане на скална и земна маса, както и опасност от развитие на процеси застрашаващи живота и здравето на хората и/или нарушаване и замърсяване компонентите на околната среда. По протокол № 10 от 14.12.1998 г на заседание на ТИС при “Гипс” АД с. Кошава е утвърден работен проект относно “Рекултивация и изземване на отпадък – кек от насипища на “Гипс” АД изготвен от “Мединвест” ЕООД, гр. София, като копие от проекта е изпратен в РИОСВ, гр. Монтана, за осъществяване контрол по неговото изпълнение. Рекултивационните дейности се извършват на площ от 22 дка. Работите по иззмването на “кек”-а продължиха и през 2006 г., като са рекултивирани около 15 дка технологично, и около 10 дка биологично. Предстой извършване на биологична рекултивация чрез затревяване на останалата част от площта. При извършване на контролни проверки нарушени и замърсени прилежащи терени не са констатирани.
Защитените територии (ЗТ) са територии, определени за опазване и съхраняване на природата като национално и общочовешко богатство. Закона за защитените територии (ЗЗТ, обн. ДВ бр.133/1998 г.) урежда категориите на ЗТ, тяхното предназначение режима на опазване и ползване, начина на обявяване и управление. Според тази категоризация, съгл. .5 съществуват шест категории : резервати, национални паркове, природни забележителности, поддържани резервати, природни паркове и защитени местности. На територията на РИОСВ-Монтана са обявени следните защитени територии: - 3 резервата -биосферен резерват “Чупрене”, поддържан резерват ”Ибиша” и резерват “Горната кория”; - 12 защитени местности (ЗМ)-„Копрен, Равно буче, Деяница, Калиманица”; „Рибарници Орсоя”, „Ускето”; „Уручник”; „Китката”; „Калето”; „Шумака”; „Сто овци”; „Равненско градище”; „Връшка чука”;”Раковишки манастир”; „Липака” - 12 природни забележителности (пз)- пещери: „Мраморна пещера”; „Мишин камък”; „Леви и десни сухи печ”; Венеца” Магурата”; водопади: „Дуршин водопад”; „Водния скок”; „Хайдушки водопади”, „Водопад на р. Стакевска” „Водопад Петров церак”; скални образувания: „Белоградчишки скали” и „Боров камък” - част от един природен парк- „Врачански Балкан”. Общата площ на защитените територии е 3714,67 ха, което отнесено в % към общата площ на контролираната от РИОСВ – Монтана територия (658 985,7 ха) е приблизително 0,6%. В тази площ не са включени потенциалните защитени територии, за които тече процедура за обявяването им, като например бъдещия природен парк “Белоградчишки скали” с планирана площ над 60 000 ха, ЗМ “Петроханско торфено блато”, ПЗ “Чипровски водопад”, ЗМ „Острови Цибър” и ЗМ „О-в Кутово” и др. резервати (Р) резерват “Чупрене” е планински, типично горски резерват, разположен в западния дял на Стара планина, по протежение на главното старопланинско било в непосредствена близост с Р Сърбия и черна гора с площ 1439,2 ха. Основната цел за обособяването му е запазване на единствените компактни смърчови дървостои в Западна Стара планина в първичното им състояние, както и на редките представители на българската фауна – глухар кръсточовка, дива котка и др. През 1977 г. организацията “За възпитание, наука и култура” – ЮНЕСКО към ООН го включва в своите списъци на защитените природни територии като “неделима част от международната мрежа на биосферни резервати, съставена от територии за оценка на човешкото въздействие върху околната среда”. Около 90% (1384,4ха ) от територията на Р ”Чупрене” е горски фонд, покрита с иглолистни, широколистни и смесени гори от смърч, ела, обикновен бук, планински явор и бяла бреза, а останалата (54,6 ха) – поземлен, заета от високопланински пасища, каменни реки, тресавища и незалесени участъци. средната възраст на иглолистните насаждения е над 110г. и те заемат 68,6%,широколистните (предимно бук) – 8% и смесени иглолистно-широколистни – 11%. Незалесената площ и високопланинските пасища съставляват 12.4%. Твърде разнообразен е и животинския свят– гръцка дългокрака жаба, голяма крастава жаба, дъждовник, тритон, усойница, медянка, водна змия, златка, белка, катерица, благороден елен, дива свиня, елен – лопатар, а от представителите на орнитофауната – черен лешояд, бухал, скален орел, няколко вида ястреби, горски бекас, кълвачи и пр. – общо над 68 вида птици, повечето от които са защитени. Флората на биосферния резерват не е достатъчно добре проучена, но се срещат редица редки и защитени от българското законодателство видове – нарцисовидна съсънка, безстъблена тинтява, петров кръст, витошко лале, пухест лопен, висока бисерка, стефчова тлъстига и др. Резерват “Горната кория” е също горски резерват, с обща площ 161,0 ха. Разположен е върху северните склонове на Западна Стара планина в подножието на вр. Ком на 1500 м средна н.в. обявен с цел запазване на редките за Стара планина естествени смърчови и смърчово-елово-букови дендроценози. През 80-те години са били установени единични токовища на глухар, местообитание е и на единични екземпляри от елени и сърни, както и на защитени видове от флората като безстъблената тинтява, томасинианов минзухар, пухест лопен, лъскав напръстник и др. Поддържани резервати (ПР) Поддържан Резерват “Ибиша” е разположен в източната част от дунавския остров Цибър с площ 34,3 ха. обявен е през 1984г. за резерват с цел запазване на “характерни за дунавските острови съобщества – заливни гори и блата, както и убежища на редки и застрашени от изчезване растителни и животински видове”. До обявяването му за резерват е обитаван от три вида чапли (бяла, гривеста и нощна), лопатарка, малък и голям корморан, голям воден бик и др., което определя и международния природозащитен статут на защитената територия като корине субсайт и в списъка на орнитологично важните места в България. с цел възстановяване на чапловата колония, запазване на самобитния характер на природата и поддържане местообитанията на другите защитените птици, през 1999г. МОСВ го прекатегоризира в “поддържан резерват”. Към трите резервата има определени буферни зони за намаляване на антропогенния натиск върху тези територии. Съгласно последните изменения на Закона за биологичното разнообразие, те се прекатегоризират в защитени местности. За резерватите са разработени и съгласувани противопожарни планове и оборудвани противопожарни деп и табла. През изтеклия период не са възниквали пожари, засягащи резерватите и близките около тях територии. защитени месТности защитена местност “Копрен - Равно буче – Деяница - Калиманица” е разположена върху площ от 536,4 ха и обединява четири живописни местности в Копиловския дял на Западна Стара планина. Разнообразният ландшафт, включващ вековни широколистни и иглолистни гори, пъстроцветни поляни, осеяни с много защитени и редки представители на флората, скални зъбери и кристално чисти изворни поточета и реки прави гледката неповторима и привлича целогодишно стотици туристи и любители на дивата природа. В границите на защитената територия се намират и два от най-красивите в северозападна България водопада - "Дуршин” и "Водният скок", обявени за природни забележителности, които допълват с величествените си осанки красотата на този район. Защитена местност “Ускето” се намира в Дългиделския участък на Западна стара планина, на 1550 м н. в. и представлява естествена вековна смърчова гора, остатък от същес-твуващите някога тук иглолистни гори, обявена за защитена местност с площ от 1.9 ха. Защитена местност “Уручник” е обявена за защитена местност с цел запазване на естествени смърчови, смърчово-букови и букови насаждения в горната планинска зона в Западна Стара планина, над 1600 м н.в., с площ от 51.0ха. Вековни над 150 г. гори с девствен характер. Защитена местност “Шумака” е обявена за защитена местност с цел запазване на местообитанието и популацията на редкия растителен вид полско котенце. Обхваща площ от 0,5 ха земеделски земи, землище на с. Сливовик, община Медковец, област Монтана. Защитена местност “Рибарници Орсоя” заема площ от 150,3 ха в землището гр. лом, област Монтана. Защитената територия е обявена с цел поддържане и опазване на популациите и местообитанията на защитени, редки и уязвими видове от флората и фауната. Включена е в орнитологично важните места-по публикации са установени над 160 вида птици, 33 от които са включени в Червената книга на България, а 90 броя са с европейско природозащитно значение. Мястото е с международен природозащитен статут - корине сайт. Тук се среща най-многочислената популация на малкия воден бик, също гнездят белооката потапница и малкия корморан. От защитените флоуристични видове се среща щитолистната какичка и водната лилия. Защитена местност “Връшка чука” е защитена територия, обявена с цел опазване на единственото в света находище на растителния вид български ерантис, единствените в РБългария находища на тъмнопурпурна метличина, томасиниев минзухар, на защитените видове понтийски пелин, ничичово прозорче, розов божур, червена липа и др. Намира се на границата ни с Р Сърбия и черна гора, землището на с. Извор махала, община Кула, върху планинско възвишение с обща площ 67,6 ха. С цел запазване и възстановяване на местообитанията на защитените видове, РИОСВ-Монтана възложи изготвянето на План за управление на защитената местност, който следва да бъде изготвен до края на тази година. През 2005 г. бяха обявени още две защитени местности - ЗМ “Равненско градище”, землище в с. Равна, община Чипровци и ЗМ “Сто овци” в землищата на селата Превала община Чипровци и Смоляновци, община Монтана. Целта за обявяването им е да бъдат опазвани природните ландшафти и местообитания на защитени видове от флората и фауната - лаврово бясно дърво, снежно кокиче, петров кръст, шипоопашата костенурка и др. прекатегоризирани в “Защитена местност“ са още четири защитени територии (бивши исторически места)– ЗМ “Раковишки манастир”, община Макреш, област Видин, ЗМ “Липака”, община Грамада, област Видин ; ЗМ “Калето”, община Берковица, област Монтана и ЗМ „Китката”, общ. Монтана, обл. Монтана. Природни забележителности Най-значимите природни забележителности са: ПЗ “Белоградчишки скали” е обявена с цел запазване на уникалните геоморфоложки образувания, както и на местообитанията на редки и застрашени видове от флората и фауната. Обхваща обширна територия с дължина около 30 км и ширина 3 км в Западна Стара планина, района около гр. Белоградчик, с обща площ 598,7 ха. множеството скални форми-червени пясъчници в синхрон с многообразието на растителния и животински свят около тях (над 23 вида защитени растения и над 15 вида защитени животни), превръщат Белоградчишкият район в неповторим по красота и уникалност не само за България, но и за света. ПЗ ”Боров камък” – скално образувание от червен пясъчник, разположено на площ от 1,3 ха в едноименна местност, в землището на с. Боровица, граничещо с ПЗ ”Белоградчишки скали”. Обявена е с цел запазване на забележителните геоложки и ботанически обекти, представляващи интерес за науката, културата и развитието на туризма и уникалното находище от черен бор, покриващ като шапка този природен феномен.. ПЗ ”Магура” е пещера с интересни образувания и праисторически находки. Разположена е в землището на с. Рабиша, община Белоградчик, с подземна площ над 133 ха, а надземна площ - 83 ха. ПЗ ”Магурата” е една от най-големите (над 30 000 кв.м,) и най-красиви български пещери – естествено образувани “зали”, множество галерии, причудливи форми от сталактити, сталагмити и сталактони, наподобяващи хора, водопади, животни и т.н. Известна е и с праисторическите си скални рисунки, датиращи от епипалеолита (10 000г. пр. н.е.) до ранната бронзова епоха, с които пещерата е под специалната егида на ЮНЕСКО с международен статут като паметник на културата. изпълнена с тайствена красота, идваща от вековете, тя е и убежище на защитени фаунистични видове - над пет вида прилепи, пещерни безгръбначни, като по данни са намерени фосили, свидетелстващи, че районът е обитаван от праисторически животни - пещерна мечка, хиена, див кон и др. Днес пещерата е електрифицирана и благоустроена. По предложение на обл. Управител на Видин пещерата е в процедура да бъде увеличена с включването към нея на съседната и пещера «Рингова пещ» ПЗ ”Леви и десни сухи печ” е в землището на с. Долни Лом, община Чупрене, област Видин с обща площ 0,2 ха. Характеризира се с множество образувания на мармити, синтрови езера, пещерни кари, прилепови колонии. ПЗ “Венеца” е пещера, намираща се до с. Гара Орешец, община Димово, област Видин, разкрита при взривни работи на закрита вече кариера. Пещерата е изключително красива със скалните си образувания. Поради злоумишлени нахлувания и опити да се рушат естествените образувания тя е консервирана и не се посещава от туристи. ПЗ “Мраморна пещера” се намира в гр. Берковица, в местността ”Алчов баир”. Обявена е за природна забележителност с площ 16,3 ха. Пещерата е известна с мраморните си образувания, подземни галерии и пещерни фаунистични видове, но не е проучена. Консервирана е с цел предпазване от разрушения и разграбване. ПЗ “Мишин камък” е разположена в землището на с. Превала, в Чипровския дял на западна Стара планина с площ от 0,5 ха. Пещерата е известна с множеството си бели кристални образувания и подземни езерца. Затворена е с цел предпазване от разрушения и разграбване. ПЗ “Хайдушки водопади“ са с площ 1,0 ха и се намират в Берковския дял на Западна Стара планина, в землището на гр. Берковица. Водопадите с пад на водата над 5-6 м се образуват от сливане на реките Ценкова бара и Сливашка. Името си водопадите са получили от старо предание, че мястото около тях е било хайдушко сборище, а по-нагоре в дебрите на Балкана се е намирал бивакът на хайдутите. Обектът се посещава от туристи и е прекрасен кът за отдих сред живописната местност. ПЗ ”Водопад на р.Стакевска” е разположен сред борова гора в м. ”Бялата вода”, землище на с. Стакевци,община Белоградчик, с обща прилежаща площ от 1,0 ха. Скътан високо сред дебрите на Стара планина, красивият водопад допълва пейзажа на почти девствената природа в този район. ПЗ “Водопад Петров церак” е водопад с пад над 6 метра, разположен в близост до с. Бойница, в поземлен фонд. Рядкост за района, отличаващ се на фона на окръжаващата го среда с естествената си красота. ПЗ “Дуршин водопад” и “Водния скок” се намират в защитената местност ”Копрен-Равно буче-Деяница-Калиманица” в Копиловския дял на Западна Стара планина. те са едни от най-красивите водопади за област Видин и област монтана с пад на водата над 15м и представляват величествена гледка на фона на живописната защитена територия. природен парк “Врачански Балкан” е обявен през 1988г. и се намира на територията на три области – Монтана, Враца и София. В област Монтана попадат (землищата на селата Горна и Долна Бяла речка и Долно и Горно Озирово и с. Стояново, всички от община Вършец) на 5 536 ха от общата му площ от 30129,9 ха. Управлява се от Паркова дирекция със седалище гр. Враца по паркоустройствен проект. В процедура е разработването на план за управление на парка. Природен парк “Белоградчишки скали” е в процедура за обявяване за защитена територия. Ситуиран в западна Стара планина, като в бъдещата му площ влизат сегашните ПЗ ”Белоградчишки скали”, ПЗ “Боров камък”, Р “Чупрене”, ПЗ “Венецът”, ПЗ ”Бялата вода”, обширните глами и др.територии от общо три общини. Проектната площ възлиза на над 60 000 ха, богати на геоморфологични форми, видово флористично и фаунистично разнообразие и дълго историческо минало. В справката по-долу е посочена кратка информация от регистъра на РИОСВ – Монтана за обявените защитени територии в области Видин и Монтана:
Каталог: old old -> Румен петров владимиров академична длъжност: професор Научно степен: доктор Образование old -> Изграждане на мостове и преодоляване на различията old -> Закон за изменение и допълнение на Закона за общинската собственост. От рождения си ден 1 юни 1996 г., Закона за общинската собственост претърпя множество промени, основните от които бяха през 1999 г и 2004 г old -> Кое от написаните числа е шестстотин и три милиона тринайсет хиляди и две ? old -> Кръстьо малчев маринов (Възпитаник на Морското Училище) old -> Наредба №1 от 11 януари 2007 Г. За условията и реда за провеждане на медицинските дейности, свързани с лечението на лицата с психични разстройства old -> Факти какво представлява натриевият цианид? old -> Секция “Изток” – смб коледно математическо състезание – 13. 12. 2008 г. 6 клас Изтегляне 1.51 Mb. Сподели с приятели:
|