Министерство на околната среда и водите утвърден със заповед № рд – 493/26. 06. 2014 г. На министъра на околната среда и водите
Изтегляне 0.7 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- 4.3. Разпространение
- 4.4. Екология на вида
4.2. Биология на вида
Розмаринолистната върба е храст с височина 0,60–1,0 m. Представителите на сем. Salicaceae са двудомни растения, т.е. образуват мъжки и женски индивиди. Съотношението на мъжките и женските индивиди в проучената популация е приблизително 1:1. Цветовете са еднополови, двудомни и са събрани в съцветия реси. Вегетационният период на S. rosmarinifolia започва през месец април с образуването на мъжките и женските реси. Ресите се развиват преди листата. Развитието на листата започва в края на април, като в началото на юни вече са напълно развити. Характерно за целия род Salix е, че освен със семена много лесно се размножават и чрез вкореняване на клонки, вследствие на което образуват клонове (Велчев 1984). В това отношение Розмаринолистната върба не прави изключение. Теренните наблюдения показват, че вегетативното размножаване при S. rosmarinifolia е много добре представено и че видът успешно се размножава чрез издънки, като образува плътни петна с диаметър до 10 кв.м. Видът плодоноси в периода април – май. Плодът при представителите на род Salix е едногнездна, многосеменна, разпуклива на две кутийка. Семената са дребни и са снабдени с хвърчилка от сребристи власинки (Велчев 1984).
Според класификационната схема на Raunkiaer (Raunkiaer 1934; Begon & al. 2006) Розмаринолистната върба се отнася към групата на фанерофитте, където спадат дърветата и по-едрите храсти, чиито възобновителни пъпки се образуват на повече от 25 см над земната повърхност. Salix rosmarinifolia е растение с храстивиден хабитус и височина до 1 м.
Насекомоопрашващо се растение. Мъжките и женските цветове в основата си имат нектарни жлези, които привличат насекомите. При теренните проучвания в рамките на проекта се установи, че пчелите са сред основните вектори на опрашване на вида.
Розмаринолистната върба има декоративна стойност.
Кариологичните проучвания на Salix rosmarinifolia от единственото известно до момента находище показват хромозомно число 2n=38 (Petrova & al. 2007). Данните съвпадат с тези, получени от популации от други части на ареала на вида (Rechinger 1964; Drušković 1995) 4.3. Разпространение
Географкият ареал на вида включва Европа (Северна, Централна, Източна и Югоизточна) и умерена Азия (Сибир, Средна Азия, Китай).
За първи път установен за флората на България в Чокльово блато при с. Байкалско (Йорданов 1931), където по-късно вероятно е унищожен поради пресушаване на блатото и използването му за добив на торф. До скоро видът се считаше за изчезнал от територията на България, като наскоро бе преоткрит. В сегашното си находище е установен през 2006 г. (Hájek et al., 2006). Понастоящем Розмаринолистната върба е известна само с едно находище от страната – влажни ливади в землищата на с. Понор (основно), с. Цръклевци и с. Бучин проход, Софийски флористичен район, на около 760 m надм. в. Расте по периодично заливани ливади, мочурливи места и торфища, част от хабитат „6410 Ливади с Molinia на карбонатни, торфени или глинести почви (Molinion caeruleae)”. Популацията на вида е с добра численост, но е уязвима тъй като се намира в район с изразено антропогенно влияние – част от популацията на вида е под сенокосен режим. Находището на Розмаринолистната върба попада в НАТУРА 2000 зони BG0002001 “Раяновци” - Защитена зона по Директивата за птиците и BG0000322 „Драгоман” - Защитена зона по Директивата за местообитанията. 4.4. Екология на вида
В своя географски ареал на разпространение Розмаринолистната върба се среща главно по влажни ливади, блатни ерикоидни съобщества, блата и мочурища, крайречни храстови съобщества, влажни понижения при дюнните системи. Дюнните местообитания са представени от повече или по-малко отворени тревни съобщества, представляващи сукцесионен стадии на колонизиране на панонските степни дюни. Розмаринолистната върба често пъти се среща в съобщества с други видове върби. Обобщени данни за условията на средата (надм. височина, наклон, изложение, основна скала, почви, климат) Популацията на Розмаринолистната върба е разположена върху заравнен терен. Надморската височина е около 780 m. Климатът в Софийски район е умерен континентален. Среднатата януарска температура е от –1,5 до –3,0 °С, а среднатата юлска 20–24 °С. Годишната сума на валежите е 500–700 mm, с минимум през февруари и максимум през юни. Почвите в района са глинести. Субстратът е с леко кисела реакция – pH 5,6 (Hájek et al., 2006). Почвата се залива пролетно време, но може да изсъхне за дълъг период през лятото.
Розмаринолистната върба е част от флористичния състав на асоциация Junco effusi-Molinietum caeruleae Tuxen 1954, съюз Molinion caeruleae Koch 1926, разред Molinietalia caeruleae W. Koch 1926. Растителността се доминира основно от Juncus conglomeratus, Deschampsia caespitosa и Carex panicea. Като съпътстващи видове се срещат Dianthus superbus, Lychnis flos-cuculi, Cirsium canum, Molinia caerulea, Sanguisorba officinalis, Myosotis scorpioides, Caltha palustris, Potentilla erecta, Holcus lanatus, Ranunculus acris, R. polyanthemos, Eriophorum latifolium, Pedicularis palustris, Gallium boreale, Bistorta major, Filipendula vulgaris, Lysimachia nummularia, L. vulgaris и др. Каталог: wp-content -> uploads -> file -> Nature -> Biodiversity -> Protected specie -> Action Plans -> AP PLANTS -> PD2015 Biodiversity -> Директива на съвета 89/370/еио от 8 юни 1989 година PD2015 -> Министерство на околната среда и водите утвърден със заповед № рд – 493/26. 06. 2014 г. На министъра на околната среда и водите Изтегляне 0.7 Mb. Сподели с приятели:
|