Изследвания, технологично развитие и иновации

Засилването на стратегическата ориентация на развитието на ЕС към повишаването на конкурентоспособността на районите, посредством развитие на икономика основана на иновации, прилагане на модерни технологии, разкриването на нови работни места е сред главните общоевропейски цели, съгласно Стратегия „Европа 2020”. Тази цел е ключова и за нашата страна, тъй като прилагайки традиционните методи на производство, българските райони не само няма да наваксат изоставането в развитието си, но и ще бъдат изтласкани от глобалния пазар, поради ниска конкурентоспособност на произвежданите стоки.

Показатели, които да послужат за оценка на количествените и качествените характеристики на регионалните различия по отношение на развитието на изследванията и технологиите, и иновационния капацитет в България почти липсват. Актуалното състояние на регионалните икономики, потвърждава степента на относително неизгодното положение на България и българските райони на глобалната икономическа сцена.

Традиционни научно-изследователски центрове в България са университетите, научните институти и звена на БАН, аграрните институти, както и малкото останали ведомствени изследователски структури.

В абсолютна стойност разходите за НИРД в страната през периода 2006-2009 г. отбелязват непрекъснато нарастване и достигат стойност от 361 060 хил. лв. В ЮЦР разходите за НИРД през наблюдавания период нарастват двойно от 10 751 хил.лв. за 2006 г. на 20 552 хил.лв. през 2009 г.
Таблица 55. Разходи за научно-изследователска и развойна дейност по райони за периода 2006-2009 г. (хил.лв.)

Въпреки нарастването на разходите за НИРД се забелязва ясна тенденция в най-силно развитите райони в страната да се правят много по-високи разходи за проучвания и иновации. Така например, за 2009 г. 79,8% от всички разходи за проучвания са осъществени в Югозападния район (и основно в столицата), следван от Североизточен район с 6,1 % и Южен централен район с 5,7 %.

През 2009 г. най-много вложени средства в страната за научноизследователска и развойна дейност са в сектор „Държавно управление” - 199.5 млн. лв., следван от сектор „Предприятия” - 108.2 млн. лв., сектор „Висше образование” - 50.7 млн. лв., и сектор „Нетърговски организации” - 2.7 млн. лева.

По данни за 2009 г. разходите за НИРД на България са в размер на 0,53% от БВП, като 0,37 % е делът на държавата и 0,16 % е приносът на бизнеса. В ЮЦР разходите за НИРД са едва 0,03%, от тях делът на държавата е 0,009% от БВП, а на бизнеса - 0,011%.

Съгласно определената национална цел в НПР България трябва да достигне 1.5% от БВП в инвестиции в НИРД до 2020г. Очакванията за страната са усвояването на средства за НИРД и иновации от европейските фондове да нарасне до 2020 г., като способства за увеличаване на общия размер на публичните инвестиции в тази област. Загубата на конкурентоспособност в секторите с ниска добавена стойност, както и очакванията за преориентиране и преструктуриране на икономиката към сектори с висока интензивност на иновации, ще наложи на частния сектор сравнително бързо да увеличи инвестираните в НИРД и иновации средства.

1. 
   Нефинансовият сектор на икономиката на Южния централен район показва много добър потенциал за постигане на ускорен икономически ръст и нарастване на заетостта в района като цяло. Особеност за района е изпреварващото нарастване на приходите, реализирани от микро-фирмите (25,54 %) спрямо приходите от продажби на големите фирми (21,72 %) за 2009г. Тези данни потвърждават необходимостта от концентрация на ресурси в модернизирани и конкурентоспособни по-големи предприятия или създаване на клъстери в отрасли с висока добавена стойност.
   
2. 
   Туристическата индустрия в Южен централен район има все по-голямо значение за икономическото развитие на района. Южният централен район притежава значителен потенциал за разширяване и разнообразяване на регионалния туристически продукт и предлаганите услуги.
   
3. 
   Южен централен район може да се определи като район с влошени качества на атмосферния въздух. Важно е да се отбележи, че натрупването е в конкретни общини: Пловдив, Кърджали, Димитровград и Асеновград. За целите на планирането е важно да се прецени кои са реалните приоритети пред тези общини, тъй като развитието на туризма и на селското стопанство значително се влияят от замърсяването на въздуха.
   
4. 
   Нарастване на равнището на безработица е отбелязано във всичките области от района. Съществуват изразени диспропорции в икономическото развитие на района, а оттук и в равнището на безработицата, в отделните области на района. От областите в района с най-висок коефициента на безработица за 2010 г. е област Смолян - 19,3 %, следвана от област Пазарджик - 15,7 %, а с най-нисък коефициент на безработица е област Пловдив - 8,5 %.
   
5. 
   Гъстотата на пътищата от висок клас е 0,025 км/кв.км. и е по-ниска от средната в страната - 0,031 км/кв.км. Изградените автомагистрали и първокласните пътища обслужват предимно северната половина на района.
   
6. 
   Дължината на електрифицираните главни и второстепенни жп линии е 40,2 % от общата дължина на жп линиите в района, т.е. по–нисък относителен дял от средния в районите от ЕС 25 – 50 %. По достигната степен на удвояване и електрификация на жп линиите Южен централен район е на последно място в страната.
   
7. 
   В подкрепа развитието на граничните и периферните планински райони, е необходимо да бъдат предложени мерки, които да акцентират върху диверсификация на тяхната икономика и развитието на местната инфраструктура, в т.ч. чрез подобряване на условията за трансгранично сътрудничество на основа на откриване на нови гранични контролно-пропускателни пунктове. Препоръчва се да бъдат разработени допълнителни мерки за сътрудничество в граничните планински общини, чрез които да се използва специфичният им потенциал за развитие.
   

- Привеждане на структурата и съдържанието на документа в съответствие с чл. 11, ал. 3 на ЗРР (2008).

- Анализът на икономическото, социалното и екологичното състояние и потенциала за развитие на района следва да бъде стандартно структуриран във всички РПР и кратък, представящ коментар по специфичните проблеми на района в контекста на целите на НСРР.

- Формулиране на целите и приоритетите на РПР, по начин, който осигурява прякото им обвързване с тези на НСРР и оперативните програми, както и обособяване на тези, за чието изпълнение ще бъдат осигурени само национални средства. Необходимо е и осигуряване на приемственост между определените цели и приоритети на РПР (2005) и новите цели чрез таблица за съответствие.

- Определяне на всички възможни източници за финансиране на определените мерки – национални, от ЕС и др., които допринасят за осъществяване на политиката за регионално развитие в ЮЦР.

- Интегриране на процесите по наблюдение и оценка с тези, определени за оперативните програми, съфинансирани от ЕС.

Визията, целите и приоритетите на актуализирания Регионален план за развитие на Южен централен район за периода 2011-2013г. са формулирани въз основа на актуализирания социално-икономически анализ и SWOT-анализ, като е отчетен новия териториален обхват на района, валиден от 01.01.2007г., проекта на актуализиран документ за изпълнение на Националната стратегия за регионално развитие за периода 2011-2015г., на разработените оперативни програми за периода 2007-2013г., финансирани от фондовете на ЕС и новите цели и приоритети на Кохезионната политика на ЕС.

Регионалният план за развитие на Южен централен район отговаря на главните приоритети за развитие на ЕС и утвърдените оперативни програми за програмния период 2007-2013 година. В този аспект, регионалният план, приет през месец декември 2005 г. не се нуждае от коренна промяна на логиката на интервенции и посоката на развитие на района, а на базата на вече актуализирания документ за изпълнение на Националната стратегия за регионално развитие 2011-2015 г. и определените в оперативните програми области на въздействие за периода 2007-2013 г. следва да се преструктурира и прецизира, с оглед постигане на съответствие между целите на регионалната политика и финансовите инструменти за реализацията и.

Извършените корекции в стратегическата част на регионалния план за развитие целят да осигурят съответствие на РПР с действащите инструменти за подкрепа на регионалното развитие за периода 2007-2013. Промените са съобразени със Закона за регионално развитие и със стратегическите документи на ЕС, очертаващи новите приоритети на кохезионната политика.

При изготвяне на актуализираната стратегическа част акцента е поставен върху възможностите на местните власти, бизнеса и неправителствения сектор да инициират качествени промени на територията на региона и от друга корекциите са съобразени с промяната на териториалния обхват и социално-икономическата обстановка.

1. 
   ВИЗИЯ ЗА БЪДЕЩОТО РАЗВИТИЕ НА РАЙОНА
   

При дефинирането на визията на Регионалния план са отчетени два основни фактора:

• 
  Пълноправното членство на България в ЕС от 1 януари 2007г.
  
• 
  Отпадането на област Стара Загора от териториалния обхват на Южен централен район.
  

Независимо от настъпилите изменения в социално-икономическата обстановка в района, формулираната визия запазва своята актуалност и изменения не са наложителни:

Постигането на визията е невъзможно без по-висока производителност, конкурентноспособност, заетост, доходи, потребление и по-високо образование.

2. 
   СТРАТЕГИЧЕСКИ ЦЕЛИ
   

• 
  Стратегическа цел 1. „Намаляване на вътрешно регионалните различия и подобряване на средата за живот и бизнес в Южен централен район чрез инвестиции във физически и човешки капитал”;
  
• 
  Стратегическа цел 2. „Приближаване до средните равнища на развитие на регионите в ЕС, чрез повишена конкурентноспособност на икономиката на региона, основана на местни ресурси, нови технологии и иновации”
  

3. 
   ПРИОРИТЕТИ
   

Определените приоритети и специфични цели взаимодействат на всички нива, като се търси постигането на синергитичен ефект, в резултат на взаимодействието на основните факторите на регионалното развитие, икономика, екология и социално развитие, които да спомогнат за постигането на балансираното и устойчиво развитие на Южен централен район.

Целта на извършените изменения е постигането на по-тясно обвързване със стратегическите цели на националната и европейската регионална политика и Оперативна програма “Регионално развитие” за периода 2007-2013 г. В допълнение, корекциите са насочени към избягване на дублирането, като се търси по-тясна допълняемост между отделните приоритети и специфични цели за развитие на района и подчертаване на неговите предимства с оглед постигане на определените визия и стратегически цели.

От приетия през месец декември 2005 година Регионален план за развитие на Южен централен район, отпадат следните приоритети:

1. 
   Приоритет 4 „Опазване, възстановяване и устойчиво ползване на природното и културното наследство”. С извършените промени по отношение на териториалния обхват на района част от заложените интервенции не са актуални. От друга страна в приоритета фигурират мерки, които са свързани с директни плащания по НАТУРА 2000 чрез Програмата за развитие на селските райони. В допълнение, останалата част от мерките и подмерките намират отражение във формулираните приоритети и специфични цели. По този начин се избягва дублирането на интервенциите.
   

Приоритет 1 обединява следните два приоритета с насоченост развитие на икономическия потенциал на Южен централен район:

• 
  Приоритет 1 „Повишаване конкурентоспособността на регионалната икономика, базирана на знанието”;
  
• 
  Приоритет 5 „Развитие на икономика, основана на местните ресурси”;
  

Продуктивността на регионалната икономика определя до голяма степен нейната конкурентноспособност в национален и международен аспект. Повишаването на производителността на местната икономика преминава през модернизация на производствените мощности, изграждането и развитието на мрежи от взаимосвързани предприятия, подобряване на физическата инфраструктура, осигуряваща растеж и рационално използване на богатия туристически потенциал. Изграждане на ефективна малка и средна по мащаб бизнес инфраструктура за насърчаване на регионалните и местните инвестиции и привличане на преки чуждестранни инвестиции. Насърчаване на предприемаческите умения и бизнес инициативи при създаването на нови гъвкави високопродуктивни и технологични предприятия и мрежи от фирми.