Източник: Евростат, 2001 - 2008 г.
При съпоставка на регионалния БВП на Южен централен район на човек от населението със стойностите за страните от Европейския съюз (ЕС – 27) (на база Стандарти на покупателна способност, PPS)1 спрямо съответните стойности – 21 700 евро за 2004г. и 25 100 евро за 2008 г. относителните дялове са 26 % и 30 %.
Таблица 8. Сравнителен регионален БВП/човек от нас. (PPS) (в %, ЕС 27=100%)
Район, области
|
2004
|
2005
|
2006
|
2007
|
2008
|
ЕС 27
|
100.0
|
100.0
|
100.0
|
100.0
|
100.0
|
Северозападен район
|
26.0
|
26.0
|
25.0
|
26.0
|
28.0
|
Северен централен район
|
27.0
|
27.0
|
27.0
|
27.0
|
30.0
|
Североизточен район
|
30.0
|
30.0
|
32.0
|
32.0
|
37.0
|
Югоизточен район
|
31.0
|
32.0
|
31.0
|
31.0
|
36.0
|
Южен централен район
|
26.0
|
26.0
|
27.0
|
28.0
|
30.0
|
Югозападен район
|
49.0
|
51.0
|
57.0
|
62.0
|
73.0
|
Източник: Евростат, 2004-2008 г.
В сравнение със средното равнище за регионите в ЕС по показателя БВП/ човек от населението Южен централен район значително изостава, като за 2008 г. БВП/ човек от населението в района е 30 % от средната стойност за европейските региони в ЕС.
Таблица 9. Регионален БВП (в млн. евро по пазарни цени) на ниво 2 за периода
2004 - 2008г.
Район, области
|
2004
|
2005
|
2006
|
2007
|
2008
|
Европейски съюз (27)
|
10 609 950,2
|
11 060 599,9
|
11 695 308,3
|
12 400 902,0
|
12 484 420,7
|
България
|
20 387,9
|
23 255,8
|
26 476,7
|
30 772,4
|
35 430,5
|
Северозападен район
|
1 985
|
2 188
|
2 252
|
2 506
|
2 783
|
Северен централен район
|
1 975
|
2 219
|
2 376
|
2 647
|
2 965
|
Североизточен район
|
2 317
|
2 604
|
3 001
|
3 406
|
3 973
|
Югозападен район
|
8 168
|
9 453
|
11 422
|
14 053
|
16 394
|
Южен централен район
|
3 186
|
3 599
|
4 010
|
4 470
|
4 999
|
Югоизточен район
|
2 757
|
3 193
|
3 416
|
3 690
|
4 317
|
Източник: Евростат, 2004 - 2008 г.
В сравнение със страните и регионите от ЕС, нарастването на БВП на Южен централен район, макар и с по-бързи темпове, все още поставя района на едно от последните места по достигнато равнище на икономически принос и общо развитие. Южен централен район произвежда БВП на стойност 4 999 млн. евро за 2008г.
Следва да се отбележи, че за областите в ЮЦР последните официални статистически данни на НСИ и Евростат за БВП са за 2008 г.
През 2008 г. най-голям дял в БВП на района има област Пловдив - 49,12 % и в абсолютна стойност - 4 802 867 хил. лв., а най-нисък област Кърджали - 8,61 % или 8 42 481 хил. лв.
Таблица 10. Брутен вътрешен продукт на областите от ЮЦР за 2008 г.
Район, област
|
БВП
(хил. лв.)
|
БВП/ човек от населението (лв.)
|
БВП
(%)
|
БЪЛГАРИЯ
|
69 295 031
|
9 090
|
100,00
|
Южен централен район
|
9 776 169
|
6 340
|
14,10
|
Кърджали
|
842 481
|
5 389
|
1,21
|
Пазарджик
|
1 772 228
|
6 042
|
2,55
|
Пловдив
|
4 802 867
|
6 817
|
6,93
|
Смолян
|
890 069
|
6 988
|
1,28
|
Хасково
|
1 468 524
|
5 640
|
2,11
|
Източник: Национален статистически институт,2008 г.
Средната стойност на БВП/ човек от населението в Южен централен район е 6 340 лв. по текущи цени за 2008 г. Област Смолян е с най-висока стойност на индикатора - 6 988 лв., следвана от област Пловдив - 6 817 лв./човек, а с най-ниска е област Кърджали – 5 389 лв./човек.
Има голяма диференциация по области. Област Пловдив дава 6,93 % от националния БВП за 2008 г., докато за областите Кърджали и Смолян относителния дял е под 2 на сто - 1,21% и 1,28%.
Значителните за района вътрешни несъответствия и дисбаланси по отношение на общия икономически потенциал и принос на отделните области се дължат главно на икономически и социални фактори в тяхното развитие, различните природни и климатични условия, демографското, културното и образователното развитие на населението в различните части от територията на района, както и степента на транспортна достъпност и комуникативност. Независимо от това, натрупаният институционален и човешки опит в различни икономически дейности позволява при съвременните условия да бъдат постепенно преодолени съществуващите диспропорции и постигане на устойчиво и балансирано развитие на всички области в Южен централен район.
Насочването и реалното усвояване на значителни средства от европейските фондове е основният финансов механизъм за преодоляване изоставането в икономическо отношение на българските райони след присъединяването им към ЕС.
В структурата на брутната добавена стойност /БДС/ през 2009г. за страната, приносът на Южен централен район по икономически сектори се характеризира с по-малък дял в съвкупната добавена стойност създадена в сектора на услугите, отколкото в индустриалния и аграрен сектор. Делът на БДС, създаден в селското и горското стопанство в района е 21, 58 % и районът е на първо място в страната. В сектора на услугите се формира 11,79 % дял от съвкупната добавена стойност за страната през 2009 г., като районът се нарежда на второ място след Югозападния район - 54,63 %. В сектора на индустрията делът на БДС на ЮЦР е 17,29 % и се нарежда на второ място след Югозападния район - 40,28 %.
Таблица 11. Относителен дял на БДС на районите на България - общо и по икономически сектори, 2009 г.
-
Райони__Дял_в_%_от_БДС_по_икономически_сектори__БДС_-_%.'>Райони
|
Дял в % от БДС по икономически сектори
|
БДС - %.
|
Селско и горско стопанство
|
Индустрия
|
Услуги
|
БЪЛГАРИЯ
|
100,0
|
100,0
|
100,0
|
100,0
|
Северозападен район
|
18,20
|
7, 53
|
6,55
|
7,42
|
Северен централен район
|
15,29
|
8,81
|
7,06
|
7,99
|
Североизточен район
|
16,13
|
9,59
|
10,47
|
10,47
|
Югоизточен район
|
14,23
|
16,48
|
9,47
|
11,85
|
Югозападен район
|
14,55
|
40,28
|
54,63
|
48,29
|
Южен централен
|
21,58
|
17,29
|
11,79
|
13,95
|
Източник: Национален статистически институт, 2009г.
Стойностите на показателите по основни сектори очертават изразен потенциал и реален принос на сектора на услугите в икономическото развитие на района с дял от 54,51% в регионалната БДС, с 10 процентни пункта по-нисък от средния дял за страната 64,50 %. Индустриалният сектор има важно значение и принос към регионалната (и националната) икономика с дял от 38 % при средно ниво за страната 30,66 %. В аграрния сектор се формира 7,47 % от БДС за района, което представлява значително по-високо ниво от средното за страната 4,83 %.
Структурата на регионалната икономика на Южен централен район създава необходимост от поддържане на устойчив и висок темп на нарастване на сектора на услугите, преструктуриране и нарастване на инвестициите, разширение в индустриалния сектор и по-специално на промишленото производство, диверсификация и екологизация, ефективност и ефикасност на аграрните дейности и горското стопанство. Подобни мерки са необходими, за да се отговори на повишения инвеститорски интерес към района за развитие на специализирани и високотехнологични производства, развитие на по-разнообразен туризъм (освен зимния и балнеоложкия), предоставяне на качествени бизнес услуги, включително свързани с подобряване на транспортната и екологичната инфраструктура.
Таблица 12 . БДС по райони - общо и по икономически сектори, 2009 г.
-
Райони
|
БДС по икономически сектори
|
БДС, хил.лв.
|
Селско и горско стопанство
|
Индустрия
|
Услуги
|
БЪЛГАРИЯ
|
2 836 721
|
17 996 307
|
37 862 461
|
58 695 489
|
Северозападен район
|
516 330
|
1 356 500
|
2 483 057
|
4 355 860
|
Северен централен район
|
433 814
|
1 528 885
|
2 674 343
|
4 694 042
|
Североизточен район
|
457 572
|
1 726 886
|
3 966 710
|
6 151 168
|
Югоизточен район
|
403 896
|
2 966 685
|
3 588 190
|
6 958 771
|
Югозападен район
|
412 807
|
7 248 154
|
20 685 663
|
28 346 624
|
Южен централен
|
612 329
|
3 119 197
|
4 464 498
|
8 189 024
|
Източник: Национален статистически институт 2009г.
Следва да се отбележи, че за областите в ЮЦР последните официални статистически данни на НСИ и Евростат за БДС са за 2007г.
Таблица 13. Относителен дял на БДС на областите, спрямо БДС на ЮЦР - общо и по икономически сектори, 2007 г.
Район/Области
|
Дял в % от БДС на ЮЦР по икономически сектори
|
БДС на ЮЦР
%
|
Аграрен
|
Индустрия
|
Услуги
|
Южен централен район
|
100,0
|
100,0
|
100,0
|
100,0
|
-Кърджали
|
21,34
|
5,63
|
8,32
|
8,65
|
- Пазарджик
|
18,88
|
27,36
|
14,99
|
20,16
|
- Пловдив
|
31,26
|
50,48
|
52,30
|
49,39
|
- Смолян
|
10,13
|
6,74
|
8,33
|
7,91
|
- Хасково
|
18,38
|
9,80
|
16,07
|
13,90
|
Източник: Национален статистически институт, 2007г.
На ниво NUTS 3 разпределението на брутната добавена стойност по икономически сектори за 2007 г. показва изразена диференциация и дисбаланс. С най-голям принос в сектора на услугите е област Пловдив с дял от 52.3% от предоставените услуги следвана от областите Хасково и Пазарджик с дялове 16,07% и 14,99%. Област Пловдив е и с най-голям принос в индустриалния сектор – 50.48%, който значително превишава приноса на област Кърджали с дял 5.63%. В аграрния сектор водещо място заема отново област Пловдив с дял 31.26%, а на другия полюс с най-малък дял в услугите се намира област Смолян (10.13%).
В нефинансовия сектор на икономиката на Южен централен район преобладават микро-фирмите и малките предприятия /МСП/, като техният брой е съизмерим със средния за страната по отношение на останалите видове предприятия.
По отношение на структурата на предприятията от нефинансовия сектор в Южен централен район в края на 2010г. преобладават микро-фирмите (до 9 заети) и малките фирми (от 10-49 заети). Общият брой на микро-фирмите за Южен централен район възлиза на 60 217 броя или 17,86 % от общия брой от тази категория за страната, а малките фирми са 4 497 броя, което е 18,38 % от общия брой от тази категория за страната. Общо за ЮЦР предприятията са 65 666 броя.
Таблица 14. Нефинансов сектор на икономиката в Южен централен район -2010г.
Райони/ предприятия
|
2010 г.
|
Предприятия брой
|
Приходи от дейността хил. лв.
|
Дълготрайни материални активи хил. лв.
|
Разходи за дейността
хил. лв.
|
България
|
366 870
|
206 379 411
|
106 316 774
|
200 622 576
|
Микро фирми (до 9 заети)
|
337 011
|
47 203 781
|
32 748 367
|
47 070 911
|
Малки фирми (10-49 заети)
|
24 457
|
47 494 678
|
16 166 778
|
45 834 909
|
Средни фирми (50-249 заети)
|
4 657
|
46 983 865
|
18 319 593
|
45 313 527
|
Големи фирми (250+ заети)
|
745
|
64 697 087
|
39 082 036
|
62 403 229
|
Южен централен район
|
65 666
|
24 965 656
|
11 140 967
|
23 805 955
|
Микро фирми (до 9 заети)
|
60 217
|
6 328 452
|
3 205 392
|
6 096 378
|
Малки фирми (10-49 заети)
|
4 497
|
7 243 620
|
2 253 817
|
6 974 497
|
Средни фирми (50-249 заети)
|
832
|
5 475 559
|
2 268 519
|
5 237 144
|
Големи фирми (250+ заети)
|
120
|
5 918 025
|
3 413 239
|
5 497 936
|
Източник: Национален статистически институт 2010г.
Микро-фирмите реализират 25,34 % от приходите от дейността на предприятията в нефинансовия сектор в района и притежават 9,78 % от ДМА от същия вид предприятия общо за страната. Големите фирми (250 + заети)2 в ЮЦР през 2010 г. възлизат на 120 броя при 118 броя през 2009г. Реализираните приходи от дейността на тези предприятия възлизат на 9,14 % от общия обем за страната и притежават 8,73 % от ДМА за тази категория. Предприятията от нефинансовия сектор, в които заетите лица са между 50 и 249 души в ЮЦР през 2010г. са 832 броя, при 901 броя за 2009г. Реализираните приходи от дейността на този вид предприятия възлизат на 11,65 % от общия обем за страната и притежават 12,38 % от ДМА за тази категория.
Анализът на данните насочва към необходимостта от привличане на повече инвестиции в сектора на МСП в района, включително за модернизация на предприятията, въвеждане на енергоспестяващи технологии и екологични производства с цел повишаване на тяхната конкурентоспособност, както и за създаване на клъстери в отрасли с висока добавена стойност.
Сподели с приятели: |