Министерство на регионалното развитие и благоустройството актуализиран документ за изпълнение на регионален план



страница3/19
Дата30.09.2017
Размер3.13 Mb.
#31340
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   19

Източник: Евростат, 2001 - 2008 г.

При съпоставка на регионалния БВП на Южен централен район на човек от населението със стойностите за страните от Европейския съюз (ЕС – 27) (на база Стандарти на покупателна способност, PPS)1 спрямо съответните стойности – 21 700 евро за 2004г. и 25 100 евро за 2008 г. относителните дялове са 26 % и 30 %.


Таблица 8. Сравнителен регионален БВП/човек от нас. (PPS) (в %, ЕС 27=100%)

Район, области

2004

2005

2006

2007

2008

ЕС 27

100.0

100.0

100.0

100.0

100.0

Северозападен район

26.0

26.0

25.0

26.0

28.0

Северен централен район

27.0

27.0

27.0

27.0

30.0

Североизточен район

30.0

30.0

32.0

32.0

37.0

Югоизточен район

31.0

32.0

31.0

31.0

36.0

Южен централен район

26.0

26.0

27.0

28.0

30.0

Югозападен район

49.0

51.0

57.0

62.0

73.0

Източник: Евростат, 2004-2008 г.
В сравнение със средното равнище за регионите в ЕС по показателя БВП/ човек от населението Южен централен район значително изостава, като за 2008 г. БВП/ човек от населението в района е 30 % от средната стойност за европейските региони в ЕС.
Таблица 9. Регионален БВП (в млн. евро по пазарни цени) на ниво 2 за периода

2004 - 2008г.

 Район, области

2004

2005

2006

2007

2008

Европейски съюз (27)

10 609 950,2

11 060 599,9

11 695 308,3

12 400 902,0

12 484 420,7

България

20 387,9

23 255,8

26 476,7

30 772,4

35 430,5

Северозападен район

1 985

2 188

2 252

2 506

2 783

Северен централен район

1 975

2 219

2 376

2 647


2 965

Североизточен район

2 317

2 604

3 001

3 406

3 973

Югозападен район

8 168

9 453

11 422

14 053

16 394

Южен централен район

3 186

3 599

4 010

4 470

4 999

Югоизточен район

2 757

3 193

3 416

3 690

4 317

Източник: Евростат, 2004 - 2008 г.

В сравнение със страните и регионите от ЕС, нарастването на БВП на Южен централен район, макар и с по-бързи темпове, все още поставя района на едно от последните места по достигнато равнище на икономически принос и общо развитие. Южен централен район произвежда БВП на стойност 4 999 млн. евро за 2008г.

Следва да се отбележи, че за областите в ЮЦР последните официални статистически данни на НСИ и Евростат за БВП са за 2008 г.

През 2008 г. най-голям дял в БВП на района има област Пловдив - 49,12 % и в абсолютна стойност - 4 802 867 хил. лв., а най-нисък област Кърджали - 8,61 % или 8 42 481 хил. лв.



Таблица 10. Брутен вътрешен продукт на областите от ЮЦР за 2008 г.



Район, област

БВП

(хил. лв.)

БВП/ човек от населението (лв.)

БВП

(%)

БЪЛГАРИЯ

69 295 031

9 090

100,00

Южен централен район

9 776 169

6 340

14,10

Кърджали

842 481

5 389

1,21

Пазарджик

1 772 228

6 042

2,55

Пловдив

4 802 867

6 817

6,93

Смолян

890 069

6 988

1,28

Хасково

1 468 524

5 640

2,11

Източник: Национален статистически институт,2008 г.
Средната стойност на БВП/ човек от населението в Южен централен район е 6 340 лв. по текущи цени за 2008 г. Област Смолян е с най-висока стойност на индикатора - 6 988 лв., следвана от област Пловдив - 6 817 лв./човек, а с най-ниска е област Кърджали – 5 389 лв./човек.

Има голяма диференциация по области. Област Пловдив дава 6,93 % от националния БВП за 2008 г., докато за областите Кърджали и Смолян относителния дял е под 2 на сто - 1,21% и 1,28%.

Значителните за района вътрешни несъответствия и дисбаланси по отношение на общия икономически потенциал и принос на отделните области се дължат главно на икономически и социални фактори в тяхното развитие, различните природни и климатични условия, демографското, културното и образователното развитие на населението в различните части от територията на района, както и степента на транспортна достъпност и комуникативност. Независимо от това, натрупаният институционален и човешки опит в различни икономически дейности позволява при съвременните условия да бъдат постепенно преодолени съществуващите диспропорции и постигане на устойчиво и балансирано развитие на всички области в Южен централен район.

Насочването и реалното усвояване на значителни средства от европейските фондове е основният финансов механизъм за преодоляване изоставането в икономическо отношение на българските райони след присъединяването им към ЕС.



В структурата на брутната добавена стойност /БДС/ през 2009г. за страната, приносът на Южен централен район по икономически сектори се характеризира с по-малък дял в съвкупната добавена стойност създадена в сектора на услугите, отколкото в индустриалния и аграрен сектор. Делът на БДС, създаден в селското и горското стопанство в района е 21, 58 % и районът е на първо място в страната. В сектора на услугите се формира 11,79 % дял от съвкупната добавена стойност за страната през 2009 г., като районът се нарежда на второ място след Югозападния район - 54,63 %. В сектора на индустрията делът на БДС на ЮЦР е 17,29 % и се нарежда на второ място след Югозападния район - 40,28 %.

Таблица 11. Относителен дял на БДС на районите на България - общо и по икономически сектори, 2009 г.

Райони__Дял_в_%_от_БДС_по_икономически_сектори__БДС_-_%.'>Райони

Дял в % от БДС по икономически сектори

БДС - %.

Селско и горско стопанство

Индустрия

Услуги

БЪЛГАРИЯ

100,0

100,0

100,0

100,0

Северозападен район

18,20

7, 53

6,55

7,42

Северен централен район

15,29

8,81

7,06

7,99

Североизточен район

16,13

9,59

10,47

10,47

Югоизточен район

14,23

16,48

9,47

11,85

Югозападен район

14,55

40,28

54,63

48,29

Южен централен

21,58

17,29

11,79

13,95

Източник: Национален статистически институт, 2009г.
Стойностите на показателите по основни сектори очертават изразен потенциал и реален принос на сектора на услугите в икономическото развитие на района с дял от 54,51% в регионалната БДС, с 10 процентни пункта по-нисък от средния дял за страната 64,50 %. Индустриалният сектор има важно значение и принос към регионалната (и националната) икономика с дял от 38 % при средно ниво за страната 30,66 %. В аграрния сектор се формира 7,47 % от БДС за района, което представлява значително по-високо ниво от средното за страната 4,83 %.

Структурата на регионалната икономика на Южен централен район създава необходимост от поддържане на устойчив и висок темп на нарастване на сектора на услугите, преструктуриране и нарастване на инвестициите, разширение в индустриалния сектор и по-специално на промишленото производство, диверсификация и екологизация, ефективност и ефикасност на аграрните дейности и горското стопанство. Подобни мерки са необходими, за да се отговори на повишения инвеститорски интерес към района за развитие на специализирани и високотехнологични производства, развитие на по-разнообразен туризъм (освен зимния и балнеоложкия), предоставяне на качествени бизнес услуги, включително свързани с подобряване на транспортната и екологичната инфраструктура.


Таблица 12 . БДС по райони - общо и по икономически сектори, 2009 г.

Райони

БДС по икономически сектори

БДС, хил.лв.

Селско и горско стопанство

Индустрия

Услуги

БЪЛГАРИЯ

2 836 721

17 996 307

37 862 461

58 695 489

Северозападен район

516 330

1 356 500

2 483 057

4 355 860

Северен централен район

433 814

1 528 885

2 674 343

4 694 042

Североизточен район

457 572

1 726 886

3 966 710

6 151 168

Югоизточен район

403 896

2 966 685

3 588 190

6 958 771

Югозападен район

412 807

7 248 154

20 685 663

28 346 624

Южен централен

612 329

3 119 197

4 464 498

8 189 024

Източник: Национален статистически институт 2009г.
Следва да се отбележи, че за областите в ЮЦР последните официални статистически данни на НСИ и Евростат за БДС са за 2007г.
Таблица 13. Относителен дял на БДС на областите, спрямо БДС на ЮЦР - общо и по икономически сектори, 2007 г.


Район/Области

Дял в % от БДС на ЮЦР по икономически сектори

БДС на ЮЦР

%

Аграрен

Индустрия

Услуги

Южен централен район

100,0

100,0

100,0

100,0

-Кърджали

21,34

5,63

8,32

8,65

- Пазарджик

18,88

27,36

14,99

20,16

- Пловдив

31,26

50,48

52,30

49,39

- Смолян

10,13

6,74

8,33

7,91

- Хасково

18,38

9,80

16,07

13,90

Източник: Национален статистически институт, 2007г.
На ниво NUTS 3 разпределението на брутната добавена стойност по икономически сектори за 2007 г. показва изразена диференциация и дисбаланс. С най-голям принос в сектора на услугите е област Пловдив с дял от 52.3% от предоставените услуги следвана от областите Хасково и Пазарджик с дялове 16,07% и 14,99%. Област Пловдив е и с най-голям принос в индустриалния сектор – 50.48%, който значително превишава приноса на област Кърджали с дял 5.63%. В аграрния сектор водещо място заема отново област Пловдив с дял 31.26%, а на другия полюс с най-малък дял в услугите се намира област Смолян (10.13%).

В нефинансовия сектор на икономиката на Южен централен район преобладават микро-фирмите и малките предприятия /МСП/, като техният брой е съизмерим със средния за страната по отношение на останалите видове предприятия.



По отношение на структурата на предприятията от нефинансовия сектор в Южен централен район в края на 2010г. преобладават микро-фирмите (до 9 заети) и малките фирми (от 10-49 заети). Общият брой на микро-фирмите за Южен централен район възлиза на 60 217 броя или 17,86 % от общия брой от тази категория за страната, а малките фирми са 4 497 броя, което е 18,38 % от общия брой от тази категория за страната. Общо за ЮЦР предприятията са 65 666 броя.
Таблица 14. Нефинансов сектор на икономиката в Южен централен район -2010г.

Райони/ предприятия

2010 г.

Предприятия брой

Приходи от дейността хил. лв.

Дълготрайни материални активи хил. лв.

Разходи за дейността

хил. лв.

България

366 870

206 379 411

106 316 774

200 622 576

Микро фирми (до 9 заети)

337 011

47 203 781

32 748 367

47 070 911

Малки фирми (10-49 заети)

24 457

47 494 678

16 166 778

45 834 909

Средни фирми (50-249 заети)

4 657

46 983 865

18 319 593

45 313 527

Големи фирми (250+ заети)

745

64 697 087

39 082 036

62 403 229

Южен централен район

65 666

24 965 656

11 140 967

23 805 955

Микро фирми (до 9 заети)

60 217

6 328 452

3 205 392

6 096 378

Малки фирми (10-49 заети)

4 497

7 243 620

2 253 817

6 974 497

Средни фирми (50-249 заети)

832

5 475 559

2 268 519

5 237 144

Големи фирми (250+ заети)

120

5 918 025

3 413 239

5 497 936

Източник: Национален статистически институт 2010г.
Микро-фирмите реализират 25,34 % от приходите от дейността на предприятията в нефинансовия сектор в района и притежават 9,78 % от ДМА от същия вид предприятия общо за страната. Големите фирми (250 + заети)2 в ЮЦР през 2010 г. възлизат на 120 броя при 118 броя през 2009г. Реализираните приходи от дейността на тези предприятия възлизат на 9,14 % от общия обем за страната и притежават 8,73 % от ДМА за тази категория. Предприятията от нефинансовия сектор, в които заетите лица са между 50 и 249 души в ЮЦР през 2010г. са 832 броя, при 901 броя за 2009г. Реализираните приходи от дейността на този вид предприятия възлизат на 11,65 % от общия обем за страната и притежават 12,38 % от ДМА за тази категория.

Анализът на данните насочва към необходимостта от привличане на повече инвестиции в сектора на МСП в района, включително за модернизация на предприятията, въвеждане на енергоспестяващи технологии и екологични производства с цел повишаване на тяхната конкурентоспособност, както и за създаване на клъстери в отрасли с висока добавена стойност.


Каталог: static -> media -> ups -> articles -> attachments
attachments -> График за провеждане на първите заседания на Регионалните съвети за развитие
attachments -> Министерство на регионалното развитие и благоустройството
attachments -> Република българия министерство на регионалното развитие и благоустройството
attachments -> Изисквания при устройството на зоните за стрелба на открито спортно стрелбище извън урбанизирани територии за динамична стрелба
attachments -> Институции и административна уредба на средновековна българия
attachments -> 9 декември 2005 11. 30 – 11. 45 Откриване на дискусията
attachments -> Министерство на регионалното развитие и благоустройството наредба № рд-02-20-6 от 19 декември 2016 г


Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   19




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница